scaner

Шпага, намерила си много хубави въпроси и особено отговори за квантовата механика. Аз напълно съм съгласен с Жорж Лошак. Но не разбирам, защо според теб той не се изказва ласкаво за изводите на Бел? Да, понятието 'нелокалност' в квантовата механика се използва с различен смисъл, основно в две насоки. Едната е нелокалност на обектите на квантовата механика, другата е нелокалност на взаимодействието. Нелокалността на обектите е фундаментално заложена в квантовата механика, уравнението на Шрьодингер описва нелокален обект - вълна. Спомни си експериментът с двата процепа и един фотон - фотонът в този експеримент се проявява като частица, намираща се навсякъде, напълно нелокална. В този смисъл експериментите на Асле не засягат този аспект на нелокалността. Нито доказват другият аспект - нелокалност на взаимодействието (причинно-следствена връзка между събития, осъществена със скорост на взаимодействието по-голяма от тази на светлината). Цялата теория се гради на локалност на взаимодействието. Има, разбира се, алтернативни теории, опитващи да построят нелокална квантова механика (в този смисъл), но те нямат някакъв напредък, доколкото съм в течение. Това, което в третият отговор ти се струва критика към теоремата на Бел, не трябва да се възприема като такава. Бел съвсем целенасочено използва класическата статистика в своята теорема, защото чрез нея установява лимит на класическата физика (със крити или не параметри, но с конкретно предсказуем резултат от измерването, за разлика от КМ-теориите). И вече експерименталният анализ показва коя теория е верна - дали теория даваща предсказания в рамките на този лимит (класическа, с/без скрити параметри) или е извън него - КМ-варианти на теорията. Ако Бел беше взел за основа на теоремата си статистиката на стандартната квантова механика, неговата теорема нямаше да може да различи други варианти на квантовата теория от класическите. Може да се каже, че Бел е постъпил много хитро, основавайки теоремата си на класическият закон за статистиката. Затова теоремата му е много ценна и се явява критерии за класическа или квантова теория. Коя от квантовите или от класическите, тази теорема не може да определи. Експериоментите на Аспе само показват, че вярната теория, описваща света е на основата на квантовата физика. Има един тънък въпрос, който засяга теоремата на Бел, и той е, че тя е валидна за теории, които съдържат локални скрити променливи, това е въпросът който засяга и пълнотата на квантовата механика. Тоест, експериментите на Аспе показват, че е в сила квантовата механика или някаква друга теория с нелокални скрити променливи. Но се оказва един сложен въпрос - що е това нещо нелокална скрита променлива. Общо взето това е нерешен въпрос. Но в дискутираната теория на Малоум2 не се забелязват такива величини, така че тя си пада директно под ножа на Бел, още повече че и без това тя не може да даде проверими предсказания в тази област. А щом не може да даде проверими предсказания, такава хипотеза си губи прилагателното "научна" в заглавието си - може да е всичко друго, но не и научна. Научните хипотези дават проверими предсказания. Квантовата механика дава средствата за описание на поведението на единичен електрон. С какво не те задоволяват тези средства? С това, че не се получава картинка, с каквато сме свикнали интуитивно в ежедневният свят? А защо трябва да е така, и това да ни се струва неприятно?

Напротив, някои от досегашните хипотези минават границата, наложена от Бел, тоест те не се провалят. Докато за твоята хипотеза имаме само някакви празни уверения. Можеш лесно да провериш доколко те засяга тази теорема, ако с помоща на твоята хипотеза изчислиш вероятностите, които тя предсказва за опит от рода на този на Аспе. Тоест има нормален начин да провериш хипотезата ти дали може да мине или не през иглените уши наложени от Бел на входа на физиката, като покажеш конкретно проверимо следствие от нея. Дотогава хипотезата ти е само някаква описателна философия, няма общо с научна теория, и не разбирам защо се толерира в този форум...Най-горе на раздела има тема за правилата на форума, в която пише конкретно: Всякакви смахнати и "частни" теории ще бъдат брутално изтривани и преследвани! Ако мислите, че сте открили това, което стотиците хиляди учени, пръснати из лаборатории и обсерватории по света и у нас, не са открили, моля следвайте общоприетия ред и обнародвайте теориите си в съответните научни издания (Science, Nature...). След като бъдат признати, ще се радваме да ги публикуваме и обсъждаме и на нашия сайт, форум и списание. Предполагам, че на модераторите им е скучно да спазват правилата. В случая е напълно несериозно да отхвърляш резултатът на Бел на думи и само от инат. Но след като разчиташ на скрити параметри - каквито и да са те, веднага може да се каже, че твоята хипотеза попада сред губещите. Прав е Gravity, нещата са много точно проверени експериментално в това направление. Колкото за "доказателството" в началото на темата - то е абсолютно необосновано. Няма никакво основание, за да се приеме пропорционалност на ускорението на честотата, а не на честотата на квадрат или която и да е друга зависимост. Тоест това приемане сочи умишлено пристрастие да се получи някаква конкретна формула за резултат, отколкото да е някаква научна идея. Освен това не се споменава кой е този, който упражнява силата и който извършва работата по преноса, както и защо преноса трябва да е в рамките на една дължина на вълната а не на 500 например, след като ускорението е константа във времето. Не се споменава къде отива извършената работа след изминаването на това разстояние, поради продължаващото да бъде постоянно ускорение, както и от къде се взема енергията за тази работа. Въобще, една силно недефинирана задача но с предварително заложен резултат.

Вижте, моята задача беше много семпла - да ви покажа, че масата и зарядите нямат пряка връзка с любовта, както вие изкривихте моите изводи. Просто показах, че при съответната импликация, визираща действие на любовта над материята, любовта по необходимост ще има материална основа, и там някъде в тая основа ще е мястото на заряди и прочие физика. А какво е точно любовта, процес или нещо друго, е въпрос на допълнителни изследвания, ако човечеството има достатъчно време и не се гръмне преди това, аз за това теории не правя. Разбира се, ако тази импликация не е вярна, любовта ще е трансцендентна, нямаща общо с нашият свят, просто казано не съществуваща в него. А вече на вас предоставям възможността да си изберете какво е любовта за вас - трансцендентна или реална. Аз изяснявах нещата какви са при вторият избор. Набеждавате ме и за други нелепици - че нямало как да възприемаме Бог и Дух. Но моля ви се, никъде не съм твърдял това. Ако Бог е материален - както следва от способността му да действа върху света (поне за християнският Бог) - ние имаме предостатъчно възможности да го възприемаме, и това не влиза в противоречие с никакви книги, на които вярвате. Е, ако е трансцендентен, единственото му възприемане е да си мислим за него, и каквото мислите ни въздействат върху нас (а те много могат да направят, топли вълни, кръвно налягане, виене на свят, и това само първосигнални действия). Но това си го причиняваме ние, не Бог - трансцендентният Бог не може да действа над материята и затова не може нищо да ни причини. Но мисля че вече почваме да повтаряме нещата...

Мисля, че няма смисъл да се връщаме 20-30-40 века назад. Имената на понятията са табелки, с които обозначаваме някаква част от действителността, за да приказваме по-малко и пак да се разбираме. Дали ще сложим табелка 'дух' или 'материя' няма никакво значение. Значение има да имаме консенсус, че тази табелка обозначава едно и също нещо и за двама ни, за да се разбираме. Така че предполагам, съвременните дефиниции ще ни свършат нужната работа. Колкото за заряда и масата, не сте ме разбрали добре. Щом любовта в крайна сметка би могла да въздейства на материята (както предполагаме за примера), то това значи, че атомите на тази материя нещо ги кара да се местят. А те се местят чрез елементарните взаимодействия, които изучава физиката. В тях влиза заряда, масата, енергията или някаква все още неизвестна величина, нуждаеща се от ново име. Това взаимодействие е познаваемо, в последствията от него оставят отпечатъци и двете взаимодействащи страни. Това, което кара атомите да мърдат, оказва материално действие и самото то е с материална същност. От тук нататък пътят по веригата от него до любовта, от която тръгнахме, може да е много дълъг, но на всеки етап ще има взаимодействие между материални същности. В този смисъл любовта накрая най-вероятно ще се окаже качество на процес или някаква система материални процеси, а взаимодействието не го създава самата тя (все пак е само идеална характеристика, качество), а то е резултат на самите процеси при определени конкретни условия. Почна да звучи сложно, но давам само бегъл пример, възможностите в това отношение са необятни. Примерът ми е само като демонстрация, проследяваща връзката между действието върху материята и материалната същност на действащият. Бог или дух попадат в същият калъп, ако въздействат на материята.

Да, благодаря, но аз нарочно съм го изписал по този начин, за да не добавям терминологична мъгла към въпроса. Публиката е най-разнородна.

Шпага, трансцендентност означава директно: извън пределите на опита и познанието. НО, ако Бог може да въздейства някак на материята, то той е познаваем - ние принципно можем да изучаваме това въздействие, имаме за какво да се захванем. Такъв Бог не е трансцендентен, и трябва да има материална основа. Християнският Бог не е трансцендентен - той праща Сина си на земята, твори човек от кал, тоест осъществява някакво въздействие върху материята. Следователно неговата субстанция е материята и Той е познаваем. Различните религии и философии си представят различни богове - някои трансцендентни, други не. Не-трансцендентните мога да въздействат на материята, и по тази логика те са материални. А друга логика няма - логиката е инструмент, с който ние хората оценяваме нещата. Взаимодействаш - значи си материален. Иначе не можеш да взаимодействаш - значи си не-материален, трансцендентен, пустота на формата или както и да го наречем. Светът ни не зависи от такъв бог, той е безсилен в нашият свят, няма го в него. Ричард Докинз развива подобна теза в "The God Delusion" по темата - след като религията не изчезва при естественият подбор като излишен фактор, то тя трябва да подпомага по някакъв начин оцеляването на индивида и еволюцията.

Добре, нека обаче слезем на земята. Тези определения за душа, дух и т.н. са чисто събективни творения. Вашите представи сигурно са такива, моите са други, на Гошо са трети. Съвсем естествено е, че това не са обективни представи - те не почиват на някаква реалност. Реалността се твори чрез взаимодействието с материята. Ако вашето непроявено тяло или пустота на формата могат някак да въздейства на материята, директно или индиректно, то те по необходимост - забележете, хората са приели това като основа за отличаване на материята, основа за градене на своята опитност и познание - са материална субстанция. И пак забележете, това е независимо как лично вие или аз си представяме що то душа, дух и т.н. и с какви допълнителни прилагателни ги описваме. Взаимодействат ли с материята - те са материя. Такава е дефиницията. А след като взаимодействат, те могат да бъдат проучени чрез характеристиките на това взаимодействие. Физиците биха казали: я да видим сега, има ли заряд? Няма. Има ли четност? Няма. Маса? Енергия на взаимодействието? Спин? Някакви неизвестни до този момент характеристики? Ако има, почват както при кварките. Там бяха въвели цвят, очарование, странност, прелест, истинност... Ако е нужно ново качество, няма проблем - ще бъде добавено. Може да бъде преразгледана теоремата на Бел за скритите параметри, които допълнително да характеризират това взаимодействие. И не само физиците могат да се проявят. НО, щом имаме взаимодействие - а такова при дух и душа трябва да има, иначе те не могат да управляват по никакъв начин поведението на индивида - те трябва да са на материална основа. А ако те не управляват поведението на индивида, ако не взаимодействат с материята - от тях нищо не зависи. Философите казват, че те нямат съществуване. А всички ние, дори и религията, използува основните философски понятия като съществуване в същият смисъл.

Шпага, всички форми на материята имат някакви свойства. Общото, което ги обединява е, че те взаимодействуват. Това е основното качество на материята - тя взаимодействува. Вярно е и обратното по определение - всичко, което притежава качеството да взаимодействува, е материя. Това е съвсем естествено - ако сега се появи някаква нова форма на материята, неизвестна до този момент, то тя ще се прояви чрез взаимодействието си (и по тази причина ще бъде свързана с материята), и вече в последствие науката ще изяснява нейните допълнителни свойства. От тази гледна точка Бог, взаимодействайки в материята (и въздействайки над нея) по необходимост е с материална основа, субстанционално материален. Всяка друга предполагаема субстанция, взаимодействаща с материята, за нас по необходимост трябва да е на материална основа, т.е. не може да е независима субстанция. Мисля, че това има пред вид incorrectus, когато говори за различните субстанции Съзнанието, водещо до подаване на команда на ръката да сложи черешката в устата, също има материална основа. Явно то има много различни качества (а качествата са нематериалният багаж на материята). Но качествата са продукт при всички случаи на особеностите на взаимодействието във материята. За мен понятието 'душа' е доста неясно. Но ако ти успееш да свържеш тази душа с някакво въздействие върху материята (а това може да става чрез съзнанието вероятно), то и тя е на материална основа. Не е нужно да изглежда като някакъв привичен образ на обект, може да е процес или съвкупност от такива. Но процес в материята.

Браво, най-после стигнахте до топлата вода, както подчертах в цитата ви! Странно е, че след като сте математик, не сте забелязали колко некоректен и подвеждащ (може би пак е основан на "здравият разум"?) е примерът ви. Затова ще го приведа в по-ясна, почти математическа форма: Бог може да яде А, Бог може да яде В..., Бог може да не яде. където очевидно А и В формират множеството от всички възможни храни за Бог (вегетарианство, месоядство, каменоядство, душеядство и с каквото още - евентуално - би могъл да се занимава, без значение дали ние имаме понятие за него или не). Горното твърдение изчерпва всички възможности дори за Бог, който не познаваме, нали? Ако не, добавете нещото, което съм пропуснал, и ще го коментираме допълнително. Същото твърдение, в същата изчерпателна форма за нашият случай с религиозността е: Бог може да вярва в А, може да вярва в В, може да вярва в С..., Бог може и да не вярва изобщо. където А,В,С е множеството на всички възможни вярвания за Бог, незадължително е да ги познаваме. Отново имаме пълно изчерпване на възможностите, независимо колко необозрим е Бог по дефиниция или на практика. Както забелязвате, пълно съвпадение с вашият пример с яденето. Сега забелязва ли вашият "здрав разум", че именно вариантът с неяденето (в случая невярването, тоест атеизма) лежи в основата на казуса ми и е задължително следствие при разсъжденията, които споделям в предните си коментари? Подобни теореми не би трябвало да представляват трудност за математик като вас, защо аз трябва да ви отварям очите? Бих опитал да го обявя за менте здравият ти разум, ако ти беше опитала да аргументираш некоректно нещо с него Аз не знам какво е положението с Бог, в разсъжденията си съм взел основно само едно важно свойство, споменато в Библията (по слуховете, от самият Бог) - Той съществува, и се съобразявам с човешките домислици и абстракции като необозрим, непознаваем, необятен.... Колкото за сигурността, с която казваш, че не си религиозна, нито атеист, позволи ми да се съмнявам. Ако не си атеист, ти по необходимост си религиозна. Всичко обаче опира до степента - явно не си фундаменталист, който удря чело в земята, пали свещи, повтаря молитви. Вярването в някаква по-висша сила в много случаи може да се изчерпва в ежедневното: "абе мисля си че там някъде има нещо, за да има такава хармония в природата, не е без хич тая работа"... Няма лошо, разбира се, особено щом оцеляваш и се радваш

Странни думи за човек, който пледира за здрав разум... Но вече не се учудвам. Вие попаднахте в една елементарна логическа клопка, в която много често попадат именно любители на "здравият разум", за които понятието се изчерпва само с комбинацията от буквите му. Казусът е елементарен. Ако Бог - или Котаракът В Чизми, или Спящата Красавица, или Духът на Зеленият Каменояд - съществува (а в това сме единодушни за Бог), той трябва да притежава качества, чрез които да изразява своето съществуване, иначе терминът "съществуване" няма смисъл. Или, естествено, да не притежава определени качества, с които ние опитваме да го характеризираме. Ще се съгласите, че ако Бог съществува, той не може да не съществува, и обратното, нали? Или здравият разум ви подсказва друго? Схванахте ли същността - съществуване и несъществуване се допълват до пълнота. Математиците биха казали, че обединението им винаги е истина, безотносително обектът, който характеризират - било Бог, било бълха. Но разбира се, математиката е рожба на здравият разум Няма да ви убеждавам, че религиозността може да е качество само на личност, която да осъзнава понятия като Аз, висш, съвършен и подобни. Бог е такава личност, нали? Поне християнският Бог от Библията е такъв. Разбира се, това не е доказателство за негова религиозност, а само отделя камъните, дърветата, найлоновите пликчета от разговора ни. Бог може да има сини очи, може да има зелени, може и да няма очи изобщо. Той може да си има скейтборд, може и да си няма. Склонен съм да считам, че вашият "здрав разум" би отхвърлил наличието у Бог на много, ако не на всички, качества, с които аз или който и да е друг бих го надарил. По причината, че този здрав разум решава (няма значение как) че Бог е непознаваем и т.н. и т.н. Затова, и напълно ще се съглася с вас, (аз приведох и допълнителни аргументи защо, но не ми се повтарят) че Бог няма и качеството религиозност. Ако го имаше, вие отдавна щяхте да го припознаете, а не да се оправдавате сега с някакъв "здрав разум". Така че съм единодушен с вас - съществуващият Бог няма качеството "религиозност", просто казано не е религиозен. Е, сега вашият "здрав разум" (стига да не е менте) би трябвало да ви подскаже, че по определение (а тук Бог е напълно безсилен!) липсата на религиозност се нарича от хората атеизъм (а ние сме хора, предполагам и вие) - няма религиозност, значи има липса на религиозност, тоест има атеизъм. Религиозност и атеизъм се допълват до пълнота така, както съществуването и несъществуването - по необходимост Бог ще притежава едното от качествата в двойката. И ако вашият здрав разум продължава да настоява обратното (а в случая то е буквално: Бог не е религиозен, не е и атеист, значи е религиозен ), то мисля че са ви излъгали в магазина за здравината на разума, и трябва да си искате парите обратно.

Ами аз бих предложил, първо да осмислите аргументите на опонента, и чак после да ги квалифицирате, а не да вършите само втората част от тези две дейности. И разбира се, да отговорите на въпросите му, колкото и неудобни да ви изглеждат те - те са някаква възможност да се аргументирате, вместо да квалифицирате без никаква мисъл, което се свежда само до празни приказки с приповдигнат тон. Ето, аз изказах теза, че - например в християнството - няма по-висше, по-умно, по-знаещо, по-съвършено, по-могъщо същество от самият Бог. Тезата ми се основава на Библията, където всичките изброени качества са запазени за самият Бог. Вие квалифицирате това като простотия? Моля, покажете ни тогава това по-съвършено от Бог същество - тогава бих се съгласил, че информацията ми е некоректна, заслужаваща етикетът "простотия". Но вие мълчите с аргументацията (по съвсем обясними за всички причини), а стреляте само с квалификации. Това само показва, че вие не познавате християнството, а подхождате към него с някакви предразсъдъци, нямащи общо с Библията. Прав ли съм? В някаква по-висша форма това се нарича суеверие... Опровергайте ме, покажете вашите знания, като посочите по-висшето от Бог същество, на което той трябва да се кланя и моли, за да го приемем за религиозен, а не атеист. Мисля, че не сте пропуснали коментара ми, в който посочвам (Gravity също спомена), че поради конструкцията на понятията "религиозен-атеист" Бог задължително трябва да отговаря на едното по характеристики, така както например отговаря на едното от понятията "съществува-не съществува" и още куп други човешки понятия - това го споменавам, за да не зацикляте по завоят с "принаждането на човешки понятия", защото вече е изяснен. Чакам да посочите по-висшето от Бог съшество, заради което наричате моята теза по-горе простотия. И пак ви съветвам - избързването с квалификации говори само за себе си в случая, и не добре за вас.

Така и трябва, поради непознаването Му. В богословието това е известно като апофатичен подход - Бог да се описва не какво е, а какво не е.

vorfax, старая се да се абстрахирам от емоционалната част на постингите ви, затова ще коментирам само сравнително по-конкретната, втората част. Понятието "гравитация" се е появило сравнително късно във физиката, преди това гравитация няма. Аристотел и Платон говоряъ за естествено положение и стремеж на нещата, което е същото като гравитацията, но без да се ползва понятието 'сила'. Но това е друг въпрос, с историята на наименованията, не със смисъла на нещата като обективно съществуващи. Заключения се правят на базата на наличната информация. Наличната информация винаги е непълна, което не означава, че не могат и не трябва да се правят заключения - иначе човешката раса нямаше да напусне пещерите. Информацията, с която разполагаме за монотеистичните религии по необходимост ни води до закключението, че няма по-висше, по-умно, по-знаещо, по-съвършено, по-могъщо същество от самият Бог на съответната религия, на което той се покланя и моли. Не зная обаче вие от къде черпите друга информация, че това не е така, за да ми репликирате така емоционално. Да, има неща, които не знаем и които не можем да си представим. Как те опровергават наличната ни информация, на чиято база аз правя съответните заключения, след като ние не ги знаем тези неща (които да опровергават наличната информация)? На базата на какви съображения (освен емоционални, разбира се) вие решихте, че това което казвам е тъпотия? Не е ли по-логично да се докаже че Е така? И после да видим следствията от това. Иначе се получава, докажете че не съм извънземен Така че топката по доказването е във вашите ръце и крака.

Бог е такъв какъвто е, не стои въпросът на него дали му е нужно да бъде или не Бог. Важното в поста ми е, че на Него не са му нужни други богове. Изобщо не става дума за съвършено безразличие. Имаме безразличие към нещо конкретно, което да е по-знаещо, по-могъщо и най-вече по-висше от самият Бог. Такова за боговете в монотеистичните религии няма. Колкото до кънтенето, в много случаи за това са виновни качествата на резонатора, разположен между ушите

Ако се опитам да ви перефразирам, като прочета че някой е наясно кое какво е за Бог, ми се доспива Понятието "вярващ", така както и понятието "атеист", е чисто човешко понятие. С такива понятия ние обясняваме света и се разбираме един друг. И с тези понятия обясняваме кой е вярващ, кой е атеист, кой е висок или нисък и колко. С какви понятия работи Бог и кое какво е за него няма абсолютно никакво значение за нашият разговор. Ние сме задължени да го класифицираме чрез нашите понятия, защото не разполагаме с други. Какъв е Бог според неговите собствени понятия не е наш проблем и не може да бъде. Бог може да не е нито висок, нито нисък, ако той не притежава качеството "протяжност". Но ако той не притежава качеството "вяра", то той по необходимост - според понятията с които се изразяваме, и не само в тази тема - е атеист. Защото атеизмът е точно това, липса на вяра. Колкото и безкраен и необятен и съвършен да е Той (изразено отново с човешките понятия, с които комуникираме). А вече се аргументирах, че Бог не може да има вяра в някакво по-висше от него същество - не и в монотеизма. Е, ако вие знаете всичко за Бог в Неговите понятия, няма да споря Но мисля, че вие дори нямате знание, че такива понятия съществуват, камо ли какъв им е смисъла, за да ме контрирате чрез тях като някакъв аргумент. Така че хайде да се изразяваме само с понятията, които владеем за целта. @Шпага, малко по-аргументирано, кое и как кънти на пръв че и на следващ поглед?

Атеизмът е човешка норма по стечение на обстоятелствата. Ако камъните, растенията, животните и другите изброени имаха способността да осъзнаят собственото си АЗ и да го противопоставят на другите личности, тогава атеизмът щеше да бъде норма приложима и за тях. Но боговете са личности, тази норма е приложима за тях. Някаква причина да не е приложима? Вие отричате възможността един бог, особено пък всемогъщ, да бъде и атеист? Да ви кажа, дълго време баща ми беше единственият в семейството, който притежаваше силите да доставя пари в семейството. Но някак не си спомням да съм градил някаква религия към него по тази причина... Точно защото го няма елементът на свръхестественост, нужен за това. Както го няма и в отношенията между Сина и Отец. И бих добавил, че атеизмът не е отричане на бог/богове, това е някаква тясна интерпретация, появила се като реакция на комунистическата идеология в бившите соц-страни. Да не вярваш в богове не означава да вярваш, че богове няма (ето това е отричане). Последното е религия, срещал съм някъде да се нарича антитеизъм. Атеизмът е безразличие към богове (пасивното а-теизъм, буквално не-теизъм, не активното анти-теизъм) - липса на нужда от тях за формиране на мироглед за вселената, живота и всичко останало А Бог е съвършен и затова няма такива нужди, той е съвършеният атеист.

Вярващ е този, който вярва в битието на някакво свръхестествено, висше същество (бог) или друга подобна сила. Но Отец и Син са единосъщни, Отец (Бог) не е свръхествествено същество за Христос, а е напълно естествено. Отношенията им са като между баща и син - синът почита бащата, покланя му се, но това не е поради религиозност, а просто уважение. Освен това Христос няма нужда да вярва в Бог - той знае, нали Той лично го е пратил със задача при хората. В случая нямаме вяра в нещо по-висше, а това вече е атеизъм. Самият Отец е атеист по всички показатели: той знае всичко, което е идеалът на атеиста (в противорес на вярващият), не признава по-висш от себе си, и не се кланя никому. Хората обаче са създадени с дефект - образът и особено подобието не са им се предали както трябва, иначе всички щяха да са също атеисти

Не разбирам, как този цитат сочи, че Христос е бил религиозен? Едно, че това не е изказване на Христос а просто мнение на Павел, и второ: началникът на бръснарите (за пример) трябва ли да е бръснар? Аз лично не виждам логика в това, че Христос като "началник на вярата' трябва да е и вярващ. Вярващ в какво и кого? Този цитат само сочи, че Христос не знае помислите на Отца. В нашият живот, аз не знам помислите на шефа ми. Означава ли това че вярвам в него в смисъл на религиозно вярване? И тук няма логика, нали? За разлика от всички останали хора, отношенията между Господ Бог и Христос са били като отношения на баща и син. В такива отношения вярата е излипна. Пък и Христос знае, не му е било нужно да вярва, нали?

Както е тръгнал разговорът, бих искал да задам един въпрос: Бил ли е Исус религиозен? Вярвал ли е в бог? После може да продължим с въпроса дали Бог е атеист, но после...

Зачетох се по темата малко по-назад, и срещнах следният въпрос на Шпага: Не знам какво съм си мислел, но трябва да се извиня, че много некоректно съм изложил мисълта си, и това е довело до погрешни разбиране и тълкувания. Нека вместо "липсва хоризонт на събитията" се чете "липсва сингуларност". В нормална координатна система хоризонтът на събитията е сингуларност. В системата на Крускал-Шекерс хоризонтът на събитията не е сингуларност. Но продължава да го има. Посипвам си главата с пепел, не мога да намеря съответната иконка, може би тази... ...

Gravity, + от мене за пространство-времето!

Взаимодействие е условно казано. Директно фотоните продължават да не си взаимодействат, така както се счита досега. Взаимодействат си посредством средата, в която се разпространяват. Единият фотон взаимодействайки със средата, променя условията, при които се разпространява другият фотон. Прост пример: вземаш топче и го търкаляш по гладък пясък. То се движи по права линия, никой не му пречи. Ако пуснеш второ топче, то ще се препъва в следата оставена от първото топче и ще си променя траекторията. Първото топче му "въздейства". В случая се използва процес, лежащ на свойствата на атомите на Ридберг.

Шпага, браво и от мен!

Gravity, нещата може би са по-прости. Смисълът на хоризонт от всякакъв вид е, че той отделя събитията в една пространствена област, светлината от които никога не достига до наблюдателя. Или ако вулгаризираме малко математическият изказ, ще достигне до наблюдателят за безкраен интервал собствено време. Хоризонтът на Риндлер има същото свойство, независимо от произхода си. В разглежданата отправна система на Шекерс-Крускал обаче, светлината от тези събития достига до наблюдателят за краен интервал негово собствено време. В този смисъл нямаме хоризонт, няма такава преграда. Затова твърдя, че той е координатен ефект. Разбира се в ТО хоризонтът има и други качества, които го отличават от историческата граница на Джон Митчел, но те трудно се проследяват в отправната система на Крускал... Самата величина "гравитационен радиус" на база на която се построява хоризонта, е следствие качествата на гравитиращото тяло. Не знам доколко е удобно да се прикачи като качество на пространство-времето около това тяло, според мен това опира само до дефиниция - да/не, в стила на ТО качествата на пространството се определят от гравитиращото тяло, така че двете положения са еквивалентни. Докато в нормална отправна система тази граница сочи сингуларност, в системата на Крускал тя определя област в която обектите трябва да имат надсветлинна скорост, за да се отдалечат на безкрайност. На прима виста ми идва аналогията с границата на Роше, макар че тя не е качество само на един обект, а на два, за разлика от хоризонта. Тоест подобна по смисъл виртуална граница по някакво свойство. Това че гравитационният радиус е определена характеристика на черната дупка (или на пространството), по никакъв начин не променя смисъла на количествената стойност на ентропията на ЧД, която се изразява чрез него. С това отговарям и на Шпага. Дорис, няма как да няма противоречие с теорията на относителността, ако нейните предсказания се опровергават от практиката В случая при отчитане на квантовите ефекти просто се излиза извън границите на приложимост на ТО. Но много трябва да се внимава, къде точно е границата? Доколкото разбирам нещата, надеждите са квантовата теория да се справи с вътрешната сингуларност и евентуално нейното голо проявление. Едва ли това би засегнало такива макро-характеристики като размерът на хоризонта и неговите свойства. Но кой знае...

Gravity, това е доста тънък и важен въпрос - координатните ефекти във физиката на ОТО. В нашият случай се намесват много различни ефекти. Да започнем от ефекта на Унру - в ускоряваща се отправна система наблюдателят ще наблюдава около себе си радиационен фон с определена интензивност. Докато за инерциален наблюдател на същото място такъв фон ще липсва. Което просто говори, че за такъв ускоряващ се наблюдател количеството частици (в някаква област, или във Вселената като цяло) ще бъде различно от количеството частици за инерциален наблюдател. Това е напълно неествествено за неквантовата физика. Според принципът за еквивалентност излъчването от ефекта на Унру пък е еквивалентно на излъчването на Хокинг от ЧД. Както споменах, отдалечен неподвижен наблюдател спрямо ЧД се намира в неинерциална система. Именно за това той ще наблюдава излъчване от хоризонта на събитията на тази ЧД (излъчване на Хокинг). Свободнопадащият наблюдател (локално инерциален по правилата на ОТО) също ще наблюдава лъчение на Хокинг но няма да наблюдава хоризонт, докато наблюдател в системата на Крускал няма да наблюдава лъчение така, както няма да наблюдава и никакво друго физическо проявление на хоризонта - в неговата отправна система няма хоризонт (разликата със свободнопадащият е, че от ускорението му се приспадат ефектите на кривината близо до дупката). Такава отправна система с нищо не е по-лоша от всяка друга, в случая даже е по-добра - премахва хоризонта като фиктивна сингулярност и разпространява физическите закони чак до самата истинска сингуларност в центъра. Обратно, отправните системи в които има фиктивна сингуларност са ограничени, те са приложими само за определена област от пространството - извън областта на хоризонта. Единственото поради което ги ползваме, е тяхната простота. Близката до инерциални свойства система на Крускал е твърде скъпа за употреба в пространство, в което е намесена гравитацията. Изобщо ускорената (неинерциална) система е нещо с което трябва да се борави внимателно. Зад тялото в такава система съвсем естествено възниква и хоризонт на събития (може да потърсите информация за хоризонта на Риндлер например). Тоест съвсем естествено е хоризонтът на събитията да го има или няма в зависимост от отправната система на наблюдателя.