scaner

В това ти е грешката, Пенчо. Няма от къде да се вземе намаляването обратно пропорционално с разстоянието. Първо, ако силата беше резултат от магнитно поле, то нямаше да действа отблъскващо, а взаимодействайки със земното магнитно поле щеше да килне оста на земята, не да я отблъсква. Магнитното поле взаимодейства с друго магнитно поле, и от опит трябва да знаеш че те се привличат, а не се отблъскват ако носителите им са свободни. Второ, ти твърдеше че някакви частици правят това налягане. Ако помислиш малко, ще установиш следното. Налягането е пропорционално на импулса, който частиците отдават за единица време върху единица площ, т.е. при постоянна скорост на частиците е пропорционално на броят им. А няма основание да се счита че скоростта им намалява с отдалечаване от централното светило, поради закона за съхранение на импулса. Тънкият момент тука е, че с отдалечаването от центъра броят частици, които попадат на единица площ, намалява с квадрата на разстоянието. По тази причина силата също ще намалява с квадрата на разстоянието. Трета степен няма как да се сложи. Трето, ако завържеш камък за връвчица и го развъртиш,центробежната сила с която камъка опъва връвчицата, кое магнитно поле я произвежда? Още няколко забележки: Това как го измисли, след като всички сателити се движат по оригиналния Кеплеров закон? Каква е тази връзка между скоростта на ротация и скоростта на сателита, и какво не са открили учените? Напиши я да я видим, нали те питах вече в няколко теми? Не, нямаше да са подредени. Ако центробежната сила беше според класическата физика, скоростта на планета по орбитата и нямаше изобщо да зависи от масата на планетата, и за никаква такава подредба не може да става дума. Скоростта на планетата по орбитата щеше да зависи само от разстоянието до центъра. А планетата Фаетон е древногръцки мит, няма данни че е съществувала. Колкото за подчинението на закона на Кеплер, никакво магнитно поле не трябва ако се вземе класическият закон на Нютон за гравитацията, от него следват и трите закона на Кеплер - без магнитни полета Ти не се ли замисляш, че ако е вярна твоята хипотеза, масите на планетите 'случайно' трябва да са се подбрали така, че да удовлетворяват и законът на Нютон? Не мислиш ли че при толкова тела, обикалящи из слънчевата система, масите им да са подходящи и за Нютоновата теория е някакъв невероятен шанс? Пенчо, астрономите са много умен народ, и те са измислили различни начини за измерване на масата на планетите. Кажи, колко е масата на Луната според твоята хипотеза, аз ще ти кажа как са я измерили астрономите без да използуват законите на Кеплер, и Нютоновия закон. Ти спомена че си завършил Техническият университет. Би трябвало да имаш повече познания по електромагнетизъм (над средношколските!), и трябва да си наясно как законите на Кеплер следват от Нютоновият закон за гравитацията.

Пенчо, във разсъжденията си си допуснал грешка. Твоята инерционна центробежна сила (не знам защо си я кръстил така, така се нарича класическата центробежна сила, основана именно на инертността на движещото се тяло, при тебе няма такова нещо) намалява с квадрата на разстоянието при отдалечаване от централното тяло. Защото, както правилно си посочил, налягането се разпределя на цялата площ, а отношението на площа на планетата (константа) към площа на сферата, на която действа налягането, намалява с квадрата на разстоянието. При постоянно общо налягане, както ти твърдиш, центробежната ти сила ще намалява също с квадрата (а не с трета степен, както твърдиш). От тук важно следствие - и силата на привличане, и силата на отблъскване зависят от квадрата на разстоянието. Поради което няма разстояние, на което двете сили да се уравновесяват (едната ще бъде навсякъде по-голяма от другата, освен в много частният случай когато навсякъде двете ще са еднакви). От тук всички останали сметки няма да ти се получат.

Аз съм се напрегнал, но не трябва само аз да го правя. И за това съм погледнал математиката, защото това е точният начин да бъде казано нещо във физиката. А в случая имаме разхождение на казаното с думи от казаното чрез математика. Имаме разхождение между желание и действителност. Гравитацията не е причина за движение. Пример: ти, сега както си седиш някъде и работиш, движиш ли се около земята? Нали и на теб ти действа земната гравитация? Имаш ли относително движение относно хладилника в кухнята? Ама как нямаш, след като ти действа гравитацията на земята, и тя трябва да е причина за такова относително и още повече реално движение? Това имам пред вид аз.

Ако добавиш заключението, че движението е и 'реално' и 'относително' и винаги с двете характеристики в тандем, поради което във физиката 'реално' се пропуска поради тафтология (не може да е друго движението), би трябвало да разбереш отговора на въпроса си. Да, земята се движи без причина около Слънцето. Ако го нямаше слънцето, земята пак ще ше да се движи. Слънцето е отговорно за това, че земята се движи в ограничена област. Отговорно е само за характера на това движение, а не за наличността му. Но очевидно се хващаш само за някакви дреболии. Извинявай, като се заобикаля същественото, както се стараят и нашите изобретатели, няма да се разберат проблемите в творението им.

Отклоняваме се от болната тема. Вече обсъждахме този въпрос. В ОТО полето е резултат от избор на отправна система, на начин за движение в пространство-времето. А над всичко е самото пространство-време, чийто свойства се определят от разпределението на материята в него. Казано просто, царува пространство-времето, а дали ще възприемаме царуването му като поле или като липса на такова, зависи от отправната ни система. Няма поле в ОТО, и това е, затова е нереално защото го няма, пространство-времето със своите особености се проявяа като такова при подходящо движение през него. В случая обаче не говорим за ОТО или СТО, а за творението на нашите откриватели и за опитите им да залъжат небдителните читатели.

Пенчо, много ясно съм написал коя формула трябва да напишеш за да докажеш твърденията си. Как центробежната сила се определвя от скоростта на въртене на централното тяло. В класическата механика знаем каква е центробежната сила, която се определя от въртенето на самият сателит: F = m.w2.r, където w е ъгловата скорост на въртене, r - разстоянието на сателита от центъра на въртене. Каква е формулата при тебе, зависеща от въртенето на централното тяло?

Да, Шпага, не мога да се съглася с твоите обяснения. Защото в тях има елементарно объркване на понятията, подложено от нашите откриватели. Противоположното на 'реално' е 'нереално' или 'фиктивно'. Противоположното на 'относително' е 'абсолютно'. Термините 'реално' и 'относително' не са антагонистични. Едно движение може да бъде едновременно и реално, и относително. Нещо повече, нереални, фиктивни движения няма. Така както няма и абсолютни. Затова във тази област на физиката 'реално' и 'относително' имат еднакъв смисъл по отношение на 'движение'. Играта на думи, която са захванали нашите изобретатели в тази посока е обречена. Нещо повече. Движението няма причина. То е неотменен атрибут на материята, така, както няма причина и за съществуването на материята. Материята съществува чрез движение, и това не са празни твърдения. И последно. Никъде в сметките на нашите изобретатели не се използува някакво особено свойство на движението, засягащо каквато и да било по смисъл 'реалност'. Те просто си въвеждат някаква координатна система, и си смятат в нея. Това че с думи настояват това да е слънцето, по никакъв начин не се отразява на резултата. Както дадох един пример, земята се върти заедно със слънцето около галактичното ядро, и това движение дори по ограничения смисъл на 'реалност', измислен от нашите откриватели, е също реално. Имаме две различни 'реални' движения, което е достатъчно да е в сила противоречието за което споменах, и да се изхвърли теорията им на бунището на забравените хипотези. Не че тя го е напускала, по много други причини, които също споменах и за които изобретателите не отговориха - защото не могат. Особено за объркването им с тъждеството 1 = 1, което дори ти самата можеш да разбереш ако ти помогна с просто обяснение за него, и ако можеш да смяташ прости сметки наум. Защото намирането на едни обяснения за логични, и дали те наистина са логични, са две съвсем различни неща. Но за теб не си струва да се стараеш, аз пък не мога да помогна с друго.

Здравейте st_jordan! Интересни награди предлагате: Мога да коментирам само следното. И в една таблица по интеграли или в таблицата на умножение, математическите операции са без грешки. Но никой не казва че това е физическа теория. Защо ли? Защото в тях няма физика. И при вас е така, може би физиката се е удавила в някоя чашка? Това разбира се не ви е попречило да изплагиатствате готовите формули на Айнщайн, и от равенството 1 = 1 да получите каквото ви хрумне Към Шпага имам един насочващ въпрос. Как от следните две твърдения ти избра че е вярно само първото: 1) на st_jordan: Човекът продължава да приравнява движението на Земята около слънчевия център с безбройните едновременни относителни движения, все едно конник да препуска едновременно във всички посоки. 2) моето: Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна Kато пренебрегнем фактът че примерът на st_jordan не е логичен (един обект наистина има безброй относителни движения относно различни отправни системи, но не може да се движи едновременно във всички посоки), би ли сравнила тези твърдения с еквивалентните на Айнщайн: 1) скоростта на светлината в ИС на даден конктретен наблюдател е 300000 км/с. 2) скоростта на светлината във всички ИС е 300000 км/с. Всяко първо твърдение от двете групи се отнася за конкретна КС, всяко второ показва нещата по отношение на другите КС. Първото твърдение само по себе си не е нищо особено (както и твърдението на st_jordan за творението му по отношение на една КС, свързана със слънцето). Второто обаче е обърнало цялата физика - и не само за това, че включва първото. При нашите откриватели неизвестно защо те се срамуват да признаят, че математиката им се отнася за произволни КС (който не вярва да провери) и наблягат само на една от тях. Защото за една от тях се прикриват противоречията, които следват от тяхното математическо философстване, и удавената в питиета физика в основата му. Напоследък обективността ти изневерява. С кой ли?

Погледнах и новото му творчество. Там г-н st_jordan направо ви се подиграва (а може би и на себе си също?) с незнанието ви на математиката. Но няма да го коментирам. Само ми е любопитно, за кого пише такива усукани математически текстове и ги слага тук?

Благодаря, Шпага, за интересната характеристика. Но какво друго мога да дочакам, след като наследникът на Ръдиард Киплинг спекулира с това, че тук почти никой не знае математика и не може да разбере фалша на това, което той пише? Добре, ръкопляскайте му, заслужили сте го, той само за това се мъчи тук. Пък елементарната научна етика ще я погребем заедно с физиката.

Пенчо, това са глупости, защото по Нютоновият закон не може да се изчисли масата на планетата.

Пенчо, дай количествен израз на центробежната сила както е според тебе, и тогава ще разсъждаваме.

Пенчо, напиши количествена формула как скоростта на въртене на централното тяло определя центробежната сила. Така с голи приказки нищо няма да полуичиш. Напиши формула, за да видим дали тя е вярна за слънцето, за Земята, за Юпитер. Само така може да ми докажеш че си прав. А като я напишеш, съм ти подготвил изненада за слънцето

Това е само половината истина. Другата половина е, че математическите манипулации на г-н st_jordan са приложими във всички произволни КС. Това че г-н st_jordan се ограничава в разсъжденията си, не ограничава приложимостта на резултатите и показваща тяхната противоречивост. Едно такова безоснователно ограничение е по-скоро манипулативно за четящите. Наистина, за движение на наблюдател в една конкретна КС (коя да е от безкрайното множество, не е нужно да налагаме магическата дума СВ на нея) скоростта на светлината определяна от наблюдателя ще бъде една единствена (според математическите резултати). Но след като самият избор на тази отправна система в която се движи наблюдателят определя различна скорост, се достига до противоречието което съм показал. Поставете си очилата, г-н Петков, не обвинявайте други за вашето късогледство.

Здравейте st_jordan! Вие силно разочаровате публиката, която поне малко разбира от физика (не вкл'чвам тук единственият ви клакьор). Вместо да говорите за физика и да обсъждате очевидните противоречия във вашето творение, ви се плъзгате по повърхността, и цитирате същите противоречиви твърдения като доказателство че сте прав? Какво всъщност доказвате с тях? Да започнем поред с отговорите ви. 1) (автор scanner) "Той си избира една (произволна!) координатна система, и започва да разсъждава за някакъв инвариант в нея, свързан с разстоянието и скоростта на светлината." 2) (автор scanner) "(той набляга неизвестно защо като пример за движение на земята в отправна система на слънцето)" 1а) Абсолютно невярно твърдение. 2а) Нелепо. „За геометрична и физична интерпретация на понятията реално и относително движение се прибягва до опростената и добре проучена от теорията и опита проблема на двете тела, които в случая са Слънцето (М) и Земята (m), влиянието на останалите тела в слънчевата система се пренебрегва. Съгласно известните и потвърдени от опита закони на механиката, между двете тела възниква сила на привличане, под действието на която Слънцето и Земята се движат ускорително около общия център на своите маси (М и m), където (в ОЦМ) въвеждаме началото на правоъгълна координатна система със запазваща се пространствена ориентация на координатните оси (няма въртене на системата спрямо равнината на физичното махало)." От дадения откъс е очевидно, че не избирам произволна (!) КС, а системата с начало в ОМЦ на слънчевата СВ, спрямо чийто център Земята извършва своето реално движение с известната от опита и наблюденията орбитална скорост (V). Реално движение. „Ето един потвърден от опита пример от земната сфера на влияние. Необходимата, строго определена орбитална скорост на космическите станции, примерно първа космическа скорост, това е скоростта на станцията спрямо (аналогично дефинирана) привилегирована система в общия масов център на земната гравитационна система (СВ), а не спрямо стартовата площадка, спрямо влакове, самолети, спрямо други сателити, спрямо Луната и пр. произволни системи. При реалното движение на материалното тяло, това тяло действително се премества от една към друга област на полето, във всяка точка на което векторът на интензитета има различна големина или посока. Още Галилей е показал, че не е нужно ускорение за да има движение. Но вие изглежда не сте наясно с постиженията на науката, която искате да променята. Хайде да се върнем на основите на физиката, и да видим какво е това нещо "движение" в тази наука. Още съвсем в началото се изучава, движение имаме когато едно тяло промени разположението си спрямо друго тяло. Всяко кинематично движение във физиката попада в тази дефиниция, вашият частен случай на "реално" - също. От същата физика знаем, че е удобно и естествено да описваме движението в координатна система, за да имаме неговото количествено описание. Всяко движение може да се опише в координатна система, включително и вашият изключително частен случай, движението на земята около слънцето (и обратното движение, на слънцето около земята!). Затова отговорът ви 2а) е несъстоятелен. Тук веднага виждаме разхождението на думи и дела. Вашата математическа разработка използува най-общите свойства на координатна система (като съвсем некоректно говори за някакъв инвариант, но това е друга тема, тук ви трябват повече знания, но тук е коренът на противоречията). В този смисъл вашата математическа разработка е приложима за всяко движение, в много частен случай и за "реалното" според вас. В разработката ви няма нищо което да ограничава типа на движението, затова тя е приложима за всички движения, в произволни координатни системи. Поради което отговорът ви 1а) е напълно некомпетентен. А разхождението на думите с делата идва точно от това - математическата ви разработка работи във всяка координатна система, докато словестните ви излияния са се хипнотизирали само върху една - върху някакви сфери на влияние, които дори ги няма в използуваната от вас математика. 3) (автор scanner) "Дотук няма никаква гравитация, никакви сфери на влияние съответно." 3а) Влиянието на гравитацията се отчита в следващите приложения на инварианта. Аз не обсъждам следващите приложения, коментарът ми е върхи основата която сте написали. Щом тя е така противоречива, гравитацията само ще задълбочи проблема. 4) (автор scanner) "Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна." 4а) Отново същото, произволно, абсолютно невярно твърдение. Мислете преди да пишете. А първо прочетете какво сам сте написал, за да не сте толкова некомпетентен с темата и с отговорите си. 5) (автор scanner) "Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления." 5а) В конкретния пример нямате свобода да избирате друга система, тъй като Земята вече е избрала и се върти около центъра на слънчевата система. Движението на Земята спрямо друга отправна система ще бъде привидно, мнимо, фиктивно, движение, което не може да предизвика реални промени в сферата на влияние. За вашата математика нито едно от посочените движения не е привидно или мнимо. Вие сам сте си вкарали автогола, след като използувате толкова евтини математически модели, основани само на евклидово разстояние и на някакво движение (мнимо или реално?!) на светлината. Отново извеждате математически едно, а тълкуванието му няма нищо общо с него, и се налага да се обогатява с фантазия. Но само за момент, да загърбим абсолютният произвол в избора на КС, следващ от вашите творения. Веднага пример за друго 'реално' движение, каквото земята е 'избрала'. Това е движение в координатната система на галактическият център. В тази система земята е избрала, заедно със слънцето, да се движи със скорост около 220 +/- 30 км/с. В същото време, тя съвсем 'реално' (според вашата дефиниция) се движи около слънцето със скорост 30 км/с. И могат да се намерят още много такива 'реални' движения. В коя отправна система да разглеждаме резултатите за вашата скорост на светлината (на база дотук написаното от вас), или и в двете едновременно? Математиката ви мълчи, а произволното спрягане на термина СВ без отношение към резултатите е смешно. Това е пример за противоречие и към коментара ми за следващата точка. 6) (автор scanner) "В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга." (6а) Коя е тази друга, освен системата с начало в общия масов център на слънчевата СВ? Всяка координатна система, в която можем да запишем координатите X,Y,Z, които вие използувате, можем да формулираме евклидово разстояние, и можем да твърдим че светлината се движи с някаква скорост, за да напишем погрешният ви "инвариант". Масовия център на слънчевата СВ няма нищо общо с математическите ви писания до тук, той е само частен случай. Прочетете си какво сте натворил, преди да питате такъв елементарен въпрос. (7) (автор scanner) "Като краен резултат – наблюдателят на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие." Не, това е вече лудост. Човекът продължава да приравнява движението на Земята около слънчевия център с безбройните едновременни относителни движения, все едно конник да препуска едновременно във всички посоки. Може да е лудост, но е следствие от вашите математически манипулации (в които движението е описано относно произволна отправна система). Ако това е лудост, те също са, което намеквам и аз в критиката си. Виждате ли колко е лошо когато на думи искаш да получиш едно, а на практика се получава друго? Затова на вас антирелативистите никой не ви обръща сериозно внимание. Вие никога не спазвате елементарната логика предпоставки->следствия. Най-общо казано, авторът на възраженията е пределно обсебен от ТО. Той не обсъжда инварианта на СВ от гледна точка на логиката, резултатите, опита и действителността, а по-скоро изрежда противоречията на инварианта (1, 2) с теорията на относителността, която е право противоположна, несъвместима с нашата постановка, най-вече с реалността. Логиката на резултатите ви не фаворизира никакви СВ. Тя твърди, че каквото ще се случва в избран СВ, законите ще са същите и в произволна друга координатна система. Изкуственото игнориране на останалите координатни системи за сметка само на избрани от тях, наречени СВ (?) е изкривяване на нормалната логика. Нужни са ви други резултати, които да са валидни само за СВ. Аз коментирам наличните, а не мечтаните от вас резултати. Отговорите ви до тук са напълно безсмислени и несъстоятелни. Преднамерено сте си въвели някакви ограничения за тълкуването на резултатите, които при това са несъвместими със самите резултати. От там е разхождението на думи и дела - едно извеждате математически, друго трябвало да бъде, си фантазира Петков. Избягвате коментар и върху втората ми забележка, как от тъждеството 1 = 1 стигате до някакви потресаващи Лоренцови фактори и възвишени разсъждения за скоростта на светлината като еталон и т.н.? Но това дали преставате да отговаряте на основателната ми критика, няма по никакъв начин да направи творенията ви по-вярни. Още по-малко ще я премахне (критиката). Само премахването на противоречията може да е достойно оръжие срещу всяка критика. Но това означава изоснови да се преработи цялата идея. (тук не съм засягал последното ви творчество, за него ще има отделна критика, ако я заслужава. Но ако лежи на противоречията разгледани дотук, със сигурност ще я заслужи)

Не, Пенчо, във всяка точка по орбитата двете сили са еднакви. Ако не бяха, щеше да има разлика, която да извършва работа върху орбитиращото тяло, и да се получава енергия от нищото. Пенчо, питах те, кой клас си завършил?

Не, Пенчо, Нютон не греши. Защото скоростта на сателина не зависиот скоростта на въртене на централното тяло. Поне не в теорията на Нютон, поради което не може да му се вменява грешка. Да, Пенчо, ще останат. Крайният размер на всеки от сателитите ще оказва влияние на неговото собствено въртене, като сателита постепенно ще забавя въртенето около оста си, така както Луната вече не се върти а гледа с една страна земята, така както Меркурии гледа с една страна слънцето, това очаква в далечно бъдеще и всички други планети. Но въртенето на централното тяло няма нищо общо. И тук бъркаш, Пенчо. Центробежната сила е пропорционална на разстоянието до сателита и скоростта на въртене на този сателит на квадрат (може да го пробваш с топче на конец), не зависи от скоростта на въртене на централното тяло. Плътността на твоите частици на магнитно поле обаче ще намалява обратно пропорционално с квадрата на разстоянието, тоест силата на центробежно отблъскване, както я наричаш, с която те биха натискали сателита ще намалява с квадрата на разстоянието, вместо да расте пропорционално на него.

Не, това е пожелание какво искате вие да се описва с математиката. А това което описва сt_jordan засега няма нищо общо с СВ, това е някаква вариация на тема - евклидово разстояние в произволна КС, гарнирано с разпространение на светлина. Точно за това казвам, че не схващаш какъв номер ти е скроил за хипотезата st_jordan. Аз ги посочвам, ама ти веднага се хвърляш да ме критикуваш. Какато сам си признаваш, поради неразбиране и сляпо вярване.

Г-н Петков, не само топка няма, но и мач няма. Това че не разбирате от формули, може да оправдае предишното ви изказване за моя коментар. А ако разбирахте от формули, щеше да ви е ясно че математическите експерименти на st_jordan които коментирах нямат абсолютно никаква връзка със каквито и да е Сфери на влияние, които ви се привиждат. Но имате оправдание, тъй като не ви е ясно какво е казал st_jordan, и се изказвате на тъмно по инерция. А той ви е скроил голям номер

Ами то и тая тема натам е тръгнала.

Здравей Шпага! Аз лично предпочитам от изброените алтернативи първата, защото я правиш с финес!

Здравей Шпага! Чел съм всичко много внимателно. Не, не знам дали казаните дотук неща са верни. Мога да съдя дали са противоречиви. А те са. И веднага ще ти дам очевиден пример. Ако се проследят внимателно математическите извадки на st_jordan, се наблюдава следното. Той си избира една (произволна!) координатна система, и започва да разсъждава за някакъв инвариант в нея, свързан с разстоянието и скоростта на светлината. В резултат от математическите манипулации се получава, че за движещо се тяло в тази координатна система (той набляга неизвестно защо като пример за движение на земята в отправна система на слънцето) скоростта на светлината се определя от формула, в която участва скоростта на земята. Дотук няма никаква гравитация, никакви сфери на влияние съответно. Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна. Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления. В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга. Като краен резултат - наблюдател на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие. То показва, че целият последен постинг на st_jordan (в който гравитацията не се разглежда) е основан на противоречие, и всичките заключения които той там прави, не са верни (за скоростта на светлината като стандарт и т.н.). Пак казвам, критерият за вярност тук се основава от критерият за вътрешна непротиворечивост, който категорично се произнася в случая срещу резултатите. Аз обсъждам само (тенденциозно елементаризирам, принизявам!) конкретните резултати. Какво ще бъде при наличие на гравитация, засега не знаем. Е, няма да вадя другите си козове, за тях по-нататък.

Пенчо, в порива си да се покажеш по-умен отколкото си, си пропуснал фактът, че за да имат два сателита еднакви скорости при различно масивни централни тела, те трябва да се намират на различни разстояния от съответния център, И резултатът ще бъде: M1/R1=M2/R2, a G са еднакви и се съкращават. А че G не е само константа за взаимодействието земя-луна а е обща и за другите тела, се вижда и на практика, при приложение на нютоновият закон за движението на другите планети. Ти до кой клас си я докарал в училище?

Koй не е разбрал е напълно очевидно. Двете определения са синоними. При преобразувание се получава резултат в друга отправна система, след като резултатът е неизменен, значи не зависи от избора на такава система. Държиш се като типичен средностатистически антирелативист, който първо репликира, а после ако му остане и време, мисли за какво става дума. Но ти изглежда си твърде зает. Безполезно е да се опитваш да избягаш от С=конст. В случая г-н st_jordan ти е скроил много подъл номер. Защото скоростта на движение на земята около слънцето, V, е практически постоянна, и в резултат скоростта на светлината по горната формула също се получава константа (той се е опитал нещо да разясни в обясненията си, за еталони и т.н., но ти не си ги чел, караш му на юнашко доверие!). И да бягаш, и да не бягаш, от истината С=конст не може да се скриеш.

Г-н Петков, релативистите имат много по-смислена работа от това, да разобличават недомислиците на антирелативистите. Керванът си върви и без антирелативистите, те само придават приятна атмосфера с радостните си реплики в пространството. И с мъките си, вместо да разберат създаденото, да преоткрият колелото като квадратно.