scaner

Точно това беше идеята, и двамата да сменят по еднакъв брой отправните системи, за да станат равноправни в това отношение Кой сменя отправната си система остава, в пространството на Минковски тези линии са абсолютни.

С гугъл-преводача всичко е ясно, и никакви оправдания там не минават. Видя се за разрезите на фотонните сфери какво разбрахте. За разлика от вас аз мога да сравня това което той дава и оригиналният текст, вие не сте способен на това. Затова сте останали с лъжливото впечатление че нещо разбирате. Има и много невярни неща, особено в българската версия. Как разбирате кое е вярно и кое не, като сте ограничен само до такъв род източници? Цитирайки неверни неща, попадате в собствен капан Видя се с виртуалните фотони колко сте верующ. Успокоявайте се с такива самовнушения, нали това ви съветвам? Ако не помогне веднъж, повтаряйте си го непрекъснато. "Виртуални" означава не-реални, несъществуващи в реалността, а само модели, умствени абстракции, съответстващи на определени характеристики на физичните уравнения. Не реалните неща не съществуват във физичен смисъл. Ама кой да разбере за какво говоря, като бързате да се изказвате преди да сте разбрали, цитирайки уикипедията също без да сте я разбрали. Тук всичко е ясно, не се оправдавайте. Ето една хубава дискусия по този въпрос. Колкото до вторият постулат, сам видяхте че няма доказателства срещу него. Пък и да не сте видяли, на кой му пука? Следвайте съвета ми по-горе.

Отчитането че се е ускорявал Б1 е за да симетризираме задачата - еднакви по брой и големина ускорения, за да няма хъката мъката кой реално се движил кой не. Колкото до пренебрегването: величината на изоставането на часовника е пропорционално на времето, при което близнакът е подложен на условия за да има такова изоставане. В примера ми близнакът Б1 прави един тигел за много малко време, максималното изоставане може да бъде равно на това време (ако часовникът му стои напълно спрял като горна граница), и тъй като това време е много по-малко от разликата която очакваме след далечната разходка на ракетният близнак, можем с пълно право да я пренебрегнем.

Ролята е само според ОТО. Там близнакът търпящ ускорение е еквивалентен на близнак в гравитационноо поле с някакъв ненулев потенциал, което води до допълнително забавяне на часовника му, което забавяне се натрупва за времето за което трае ускорението. За ситуациите които разглеждаме тук - безкрайно ускорение за един момент, никакво забавяне не се натрупва - дори да спре напълно часовника за този момент, натрупаното забавяне е нула. Така че при такова ускорение решението до което можем да стигнем не противоречи на чисто СТО разглеждане, без ускорението да влияе на часивниците.

Всичко сте прочел с гугъл-преводача? Това обяснява всичко. Няма такова нещо. Нито сте разбрали какво означава "съществуване", нито знаете какво признават самите физици. Четете някакви плитки изложения в уикито, и за вас това е цялата физика и истина. Затова тези предразсъдъци не могат да предизвикат друго, освен смях При такива никакви познания нищо не може да ви бъде ясно. Мъглата ясно се видя със съществуването на виртуалните фотони И дабеше само това. Но считайте се за прав във всичко, ако това ще успокои емоционалното ви състояние. Остава въпросът тогава какво правите в този форум?

Нищо не опровергава. Не сте прочели останалите критики срещу него, те са доста по-сериозни. Говорите за някакви ваши си измислиени представи. Нищо от написаното не е вярно.Точно защото не съществуват нереални неща, затова и обяснението за скорости на фотоните над тази на светлината е нереалната част от пропагатора на Файнман, затова не става това обясение на опита чрез по-голяма скорост на фотоните. Виртуалните частици не са "съществуващи", те са само удобен механизъм за илюстрация на решенията на уравненията на полето. Сега не се репчете "не е така", щото Уикипедията дава само схематични и откъслечни идеи в това отношение, а вашите познания се определят само от нейното равнище... Тази "енергия на вакуума" е енергията на неквантовата част на електромагнитното поле. Продължавате да си декламирате все в стил някакви ваши предразсъдъци...В много лошо положение сте изпаднал: натъпкали сте се с откъслечни знания от популярни книжки и статии от съмнителни сайтове, затвърдил сте ги като предразсъдъци и се репчите с дежурното "няма такова нещо" за нещата за които сте пропуснал да се информирате или които противоречат на тази схема от "знания". Английски не разбирате за да попълните и коригирате знанията си, специализирана литература не разбирате заради математическията и апарат, не можете да отсеете поради това зърното от плявата и затова всичко което намерите в интернет в синхрон с тази порочна схема от знания ви се струва истина и доказателство че познанията ви са правилни, пък сте тръгнал да ме поучавате що е виртуална частица и че била реална, от Уикипедията. Благодаря, но борбата с такива предразсъдъци е чиста загуба на време, и само вие може да я свършите.

Еднакви са в смисъл, че след смяна на отправната система от който и да е, не се променя величината на взаимната скорост, за да е по-симетрична задачата. Под "скорости" разбирам относителната скорост, то друга няма в задачата. А тази скорост ще променя разстоянието между тях. Земя не ни е нужна за да решим задачата. За какво ни е? Идеята на парадокса е именно поради симетричното отношение на характеристиките при единия към другия, а земята разваля картинката. Просто така както добавих краткото ускорение в началото и на земният близнак, идеята беше да се симетризира напълно, без да се променя по същество, т.е. решението да бъде каквото и досега получавахме. Но да се види, че няма място да се говори за реални движения и привилегирована система, а единствено за относително движение, както и че ускоренията сами по себе си не носят промяна в часовниците.

Ето тук се обсъжда че не всички вероятни ситуации свързани с фотона са реални.

Според нерелативистската квантова механика. Теорията на полето го закотвя със скоростта на светлината, или по-малка.

Тя за това е отпаднала, щото не е релативистична.

Това следва и от квантовата механика. И е демонстрация, че самостоятелните фотони не са светлина

При експеримента му нямаме единични фотони, затова трябва да се разглежда тяхната групова скорост. И не се мъчете с гугъл-преводача. В текста не се говори за пропагандатори

Спрямо другия. Еднакви са по условие Освен в съвсем началният момент, но неговата продължителност е толкова малка, че не се натрупва никаква промяна в часовниците.

Ето така

За да не остане някой с впечатлението, че в тая ситуация ще останат равни по възраст, ще дам и отговора: по-млад остава онзи, който сменя отправната си ситема при по-голяма отдалеченост от другия.

Фори експериментира да прехвърли качеството "святост" между две икони. Какво пък, може да се окаже нов квантов макроефект

Скоростите са един спрямо друг, еднакви по абсолютна стойност. Във всеки момент.

Да не намесваме земята, нея може изобщо да я няма в задачата. Имаме пълна симетрия по отношение на ускоренията, нарушението на която до сега се изтъкваше като аргумент кой се движел, кой не, и от там се вадеше заключение кой ще остарее, кой не. Сега не можем да предпочетем нито един от близнаците. За нито един не пасва термина "реално движещ се", докато другият бил в покой. И двамата сменят по еднакъв начин отправните си системи.

А вашите аргументи къде са? колко пъти ви помолих да се аргументирате? "Няма", "има", не върши работа във физиката, там се работи с други понятия. Тогава не се оплаквайте. Няма "относителност на времето", има "относителност на интервали". Не сте в час отново, и това е защото не сте прочел каквото трябва, пък само философствате. Моля, не ми обръщайте повече внимание, справяйте се сам.

Странно, нямате понятие от 99.99% от световната научна литература, пък се изказвате като последна инстанция? Мислите ли че някой ще ви повярва? Това идва от непрекъснатото бъркане на "не знам" с "няма". Заяждам се, защото хем не разбирате нито английския, нито физика, хем се опитвате да се правите на велик с някакви категорично звучащи но напълно измислени твърдения. Айнщайн не говори за "забавяне на времето", говори за относителност на дължини и интервали време. Вие сте този, който го повтаря това твърдение. Има малка, но много съществена разлика.

Е, скоростта на светлината е една и съща и спрямо източнника, в неговата отправна система, и това са доказани експериментални факти. Преглътнете го и спрете да спамите по темата. Това беше онова, което разбрахте от превода с Гугъл преводач. Точно за това говорим - колко безсмислено е все още това действие по отношение на специализирана литература, и защо не трябва да се пъчите с него. Точно това обяснявам, че не е коректен този термин, времето да се забавя. Защото чрез същото "забавено време", същите часовници, които се забавят в подвижната система, подвижният близнак установява че времето на неподвижния, който се движи в неговата система, също се забавя, което е парадоксално. По-сложна е връзката. Не влагайте измислени думи в устата на Айнщайн, това са думи от популярни книжки с които сте се начели.

Това е един интересен въпрос, свързан с космологията. Но не е съвсем ясно зададен - трябва да се укаже и състоянието на този далечен наблюдател, с каква скорост се движи. Обаче във връзка с разширението на пространството, възниква веднага въпроса: скорост спрямо какво? Ако кажем само скорост спрямо земният наблюдател, това не е достатъчно, не можем веднага да отговорим на въпроса. В космологията има едно понятие, което най-близо се превежда до българското "съпътстващ наблюдател'. Това е наблюдател в дадена точка, за когото вселената изглежда изотропна, т.е. се разширява еднакво във всички посоки. За земният наблюдател това не е изпълнено: ние наблюдаваме анизотропия в реликтовото излъчване, която анизотропия е еквивалентна на около 400 км/с спрямо такъв съпътстващ наблюдател намиращ се на нашето място. Всеки наблюдател, който се движи спрямо съпътстващият, ще определя вселената като по-млада, в резултат на забавянето на времето което е резултат от СТО. Най-"стара" ще бъде вселената за съпътстващият наблюдател в някаква точка. Така че ако далечният наблюдател се движжи спрямо съпътстващият наблюдател в мястото на неговата галактика със същата скорост, както земният спрямо местният съпътстващ, той ще определя същата възраст на вселената. Ако се движи по-бързо, ще определя по-млада вселена. Ако е в покой със съпътстващият, ще определя най-високата възраст като число за момента. При това независимо че видимо той ще се движи спрямо земният поради разширяването на пространството. Всички процеси се забавят. По собственото време на пътуващият свеща ще изгори за десет минути. Но по часовниците на покоящият се спрямо който е скоростта, ще бъде повече. Само да вметна, само светлината се движи със светлинна скорост, останалите обекти могат само да се доближават до нея. Така че говорим за такъв обект. Ако бъдем по-коректни, изразът "времето се забавя" не е коректен. Коректно е да се говори за процес в точка (например самотен часовник, или свеща в случая, която също играе роля на часовник), съпоставен с часовниците на другата система, която е приета за "неподвижна" - тогава такъв процес се измерва като по-бавен. Но ако имаме процес, който се случва в пространствено раздалечени точки, тогава е много по-сложно, и може да е дори обратното.

Скоростта спрямо източникът няма значение, постулатът на Айнщайн се отнася за наблюдаваната скорост на светлината, т.е. скоростта относно наблюдател. Аз ще ви дам друг пример в това отношение. Стоите на прелез, и към него се приближава влак. Надува свирката. След отминаваане чувате честотата на свирката по-ниска. Но скоростта на звука от приближаващият се влак и скоростта на звука от отдалечаващият се влак са едни и същи, определят се от характеристиките на въздуха. Това опровергава твърдението ви дори при звука, можете да проверите на практика ефекта ако не сте се сблъсквали с него. Така че примерът ви не доказва, че Доплеровият ефект е свързан с различна скорост на светлината. Само доказва че светлината не е водни вълни, не е и куршуми от картечница. Но по отношение на постулата на Айнщайн дори аналогията със звука не е коректна - там и в системата на източника скоростта на светлината е еднаква във всички посоки. И двата случая са потвърдени експериментално, затова просто нямахте шанс да измислите някакво "доказателство" против. Какъв проблем с паметта имате, това беше сравнително скоро? Да, от английското Уики с гугъл преводач В оригиналният текст не се говори нищо за "разрези на фотонни сфери", каквото и да значи това. Получила се е пълна безсмислица.

Така кажете. Значи вашият браузер не се справя. Страница 8, шестият постинг от горе.

Вие твърдяхте нещо за светлината, и не дадохте никакъв реален експеримент който да доказва твърдението ви. С мислени експериментити тук не става. Още повече че мислените ви експерименти дори нямаха общо с поведението на светлината. Това е логически нонсенс. Какво ви пречи да разбирате основни ясно указани неща от разговора тук? И да се оправдавате с аргументи тип ad hominem ясно демонстриращи научно безсилие?