scaner

Имам следните въпроси към Малоум: Кое ви наведе на мисълта че КМ изисква пренос на информация с надсветлинна скорост? Самата тя не предсказва нищо такова, а и аз не знам за наличие на експеримент, който да дава основание за думите ви. На какво основавате твърдението си? И втори въпрос. Вие твърдите следното: Правилно ли съм разбрал - вие също държите на локалността на взаимодействието и във вашата хипотеза?

В долните забележки, предполагам че говорите за спиновият магнитен момент. ФАКТ - това е ваша интерпретация. Нищо известно няма, защото никой не е дискутирал вашият модел, а експериментът не е установил съществуването на никаква рамка и никаква ос на въртене. Сега се опитвате с изфабрикувани "известности" да търсите аргументация. ФАКТ - в 50% от случаите магнитният момент се проектира в посока обратна на приложеното поле, т.е. натам накъдето действието е максимално - противно на вашата логика. За справка - експериментът на Щерн и Герлах. Тоест, ако използувам вашата терминология, ако попитаме с поле - няма да получим еднозначен отговор. Което също ви опровергава. Отбележете си, всяко ваше твърдение до сега не съответства на действителността и влиза в противоречие с фактите. Факти, а не тълкувания.

Вие изглежда още не сте се събудил. И наклонността ви да си измисляте "проблеми" във физиката и после да ги критикувате е взела връх над здравият ви разум. Още добрият стар Нютон е казал, че действието е равно на противодействието. Което на физичен език ще рече, че обект А, променяйки състоянието си при взаимодействие с обект В, променя и неговото състояние. Простата логика показва че е вярно и обратното - обект В, променяйки състоянието си при това взаимодействие, води до промяна и на състоянието на обект А. И двете промени, в определен количествен аспект са равни. Вие обаче, в порив на тавтологична акробатистика се опитвате да изкривите тази проста картинка, преименувайки някаква невидима част от това взаимодействие като ОВ, само за да се оправдаете че това безсмислено в случая понятие "не се признава". АМи как да се признава, като не съществува? Никъде, в никое взаимодействие. Във вашите твърдения по никакъв начин не се засяга и количественият аспект на взаимодействието, което е най-важният негов атрибут за физиката, и е влязло във фундамента и като трети принцип на динамиката. Понятието "обратна връзка" във физиката има съвсем друго значение - на отложена реакция (взаимодействие), отразяваща се върху прилаганото действие в бъдеще. При простият бинарен акт на взаимодействие такова нещо няма, и не е необходимо, както се вижда по-горе. Терминологичното блато, в което сте потънали, ви пречи да се ориентирате изобщо в картината на физиката.

Това е твърде шизофренично, още повече че те се отричат взаимно. Аз ви показвам конкретни противоречия във важите "обяснения", вие ги игнорирате, пишете малко общи приказки и възкликвате - нямало противоречия? Това вече не е неграмотност. Не е и дебелоочие. Бих го нарекъл, да ме извиняват останалите четящи, дебилизъм - след толкова конкретни забележки и толкова "обяснения" без смисъл, сме стигнали до този етап. Поради невъзможност по друг начин - правилният начин, с аргументи - да се защити една мъртва теза. Затова ще карам както за дебил. Вие твърдите че вмъкването на полета е намеса в опита и води до друго "структуриране" на физвакуума, нали? Вие с това оправдахте нарушаването на интерференцията при електрони - с облъчването със светлина, което променяло ЕМП около процепите, нали? Забележете, това са ваши твърдения. Следствието от тях е, че при облъчване на процепите със светлина ще се наруши интерференчната картина и при интерференция на светлина. Нали, същата светлина, дето водела до друго структуриране на физвакуума, трябва да доведе до същото и ако правим интерференция не с електрони а само със светлина. ФАКТ - няма такова нещо. Забележете, никакви "стари представи" не ползвам за да ви разоблича - само вашите думи и следствията от тях. ЕМП на процепите и съответно "структурирането" на физвакуума зависят от материала на процепа. Различните материали имат различни атомни конфигурации, които определят различно ЕМП в близост до тях. ФАКТ - при интерференция на светлината резултатът зависи само от размера и разстоянието на процепите. Тоест, няма зависимост от материала, следователно от ЕМП. Това отново е следствие от "новите", вашите представи, те се самоопровергават. Вашето твърдение по-горе означава, че светлината с нейното ЕМП променя "структурирането" на физвакуума. Следователно един лъч светлина ще влияе (чрез структурирането на физвакуума в областта през която минава) на друг лъч светлина, който пресича тази област. ФАКТ - с най-голямата възможна точност на сегашните експерименти такова влияние не е открито. ДОкато следствие от вашите приказки е че такова влияние се наблюдава много лесно, след като трябва да оказва влияние на процес като интерференцията (по вашите думи). Резултат за вашата хипотеза - ЕМП на светлината не може да повлияе и върху интерференцията на електроните, поради което обяснението е фалшиво. Ваше твърдение е че отворите създават структуриране на вакуума чрез ЕМП около тях. Молекулите на въздуха (в близост до тях) също притежават много силно ЕМП. Следователно, това ЕМП също трябва да структурира по своеобразен начин вакуума. Хаотичното движение на молекулите (в рамките на свободният пробег достига метри в секунда) изисква по необходимост - проста логика - това структуриране да има хаотичен характер. Ако това структуриране определя траекториите на фотоните - така както според вас става със структурирането около процепите - то светлината не трябва да се движи праволинейно във въздух (и в течности, а още повече в стъкла и кристали, където ЕМП е на порядъци по-силно). ФАКТ - нищо подобно не се наблюдава. ФАКТ - при интерференция на светлина през два процепа няма значение дали се извършва във вакуум или въздух. Още един ФАКТ - не са необходими никакви кратности между съотношенията на размерите на процепите, разстоянието между тях и дължината на вълната, за да има интерференция. Вие твърдите обратното, което ви опровергава. Отново отбележете - оправданието, че се използували някакви "стари знания", не минава (всичко е на база вашите твърдения и сравняване с реалността), позоваването на такива от ваша страна само показва неспособността ви за адекватна зящита. Всичко което е използувано са вашите умни твърдения и простите следствия от тях, сравнени с реалността извън главата ви. Наличието на толкова много противоречия само в един малък фрагмент от вашата хипотеза само доказва, че "следствията" с които вие така сладко запълвате форума не са логическо следствие, а изкуствено вмъкнати декларации без никаква опора под тях. Доколко всичко това е свързано с пълното ви непознаване на материята, за която се опитвате да "обяснявате", говори коментарът ви към Шпага, когато тя спомена че е факт интерференцията на единични фотони: Ами спрете се и четете какво пишете. Самият вие, непознавайки за какво става дума, правите собствено тълкувание за някакво настигане на сам фотон (?!?!?!) а после обвинявате другите че тълкуват неправилно? Ами просветете се. Интерференция на сам фотон се използува в смисъла че и един фотон да се пусне към двата процепа, след минаването им вероятността да попадне на дадено място е коренно различна от вероятността при наличие само на един процеп. Това го знае (и би трябвало да го знае) всеки който иска да говори за физика. А в случая вие си измисляте някакво ваше обяснение - че фотонът трябвало да се самонастига! - и сам после си го опровергавате. Което показва че вие нямате и бегла идея какво означава терминът "интерференция", но много искате да го "обясните". Противоречията които изредих по-горе показват че вие нямате и идея как може да се обясни интерференцията изхождайки от собствената ви хипотеза, след като на всяка крачка обясненията водят до противоречие - не със "стари знания", а с наблюдаемите резултати.

Не използувам никакви разбирания за взаимодействия - четете внимателно и коментирайте по същество, а не по инерция. Само показвам как вашите разбирания за такива противоречат на фактите. Точно това, че съм се сетил че фотоните не взаимодействат показва противоречието в думите ви - от една страна от хипотезата ви следва такова взаимодействие, от друга вие твърдите че те не взаимодействали (което е проста декларация на фактите). Разберете се коя част от вас е правата. Прекрасен пример, демонстриращ чистата декларативност и безполезност на "следствията" от вашите хипотези. Точно вашите обяснения противоречат на фактите. Никакви кратности не са нужни за да има интергференция. Вашата "структурираност" на физвакуума също доведе до противоречия в обясненията. Фазовите зависимости на падащите лъчи не са част от геометрията на експеримента, дори в това изглежда не сте наясно - интерференция има при произволна геометрия, въпреки вашето криво тълкуване на Файнман Коментарът ми е не за това което "ние" виждаме, а за това което вие проповядвате - че то противоречи на експеримента. Вникнете във вашите си проблеми, оставете нашите за след това. Ако вашите следствия наричате "предположения" (каквито са те, при това недоказани), тогава сте прав - предполагам че вашите следствия са верни и показвам как те противоречат на експериментите. Ако вие не сте учили че молекулите в един газ, какъвто е въздуха, се движат хаотично, проблемът не е наш. Вашето незнание на такива елементарни неща обаче няма как да оправдае противоречието, което следва от хипотезата ви. Резултатът от тези кратки анализи е, че вашата хипотеза досега не е обяснила нищо. То вие и не се напъвате, изглежда съзнавате невъзможността на подобно дело, а само се опитвате да замаскирате провала си с много думи. Доказателство е че избягвате коментарите по същество на противоречията, а се опитвате да отклоните темата с общи приказки. Напразно се стараете, всичко прозира.

Здравей Шпага! Както обикновено, качествен коментар и на място

Ето, отново общи приказки и глупаво отричане на очевидни неща. Нямало противоречия в хипотезата ви? Независимо че всяко ваше твърдения представлява такова противоречие? Не забелязавате ли, че липсата на връзка между това което твърдите че следвало от хипотезата ви и самата хипотеза е вече противоречие? Във всеки мой пост се изброяват противоречия, които вие просто отхвърляте с "няма противоречия в хипотезата"? Ами опитите тихомълком да потулите тези противоречия, та дано се забравят от публиката, само подчертава декларативният псевдонаучен характер на всичките ви твърдения. Ето, с такива общи приказки се опитвате да се скриете и от казаното от мен в последният пост. Обърнах ви внимание че твърдението ви "Облъчването със светлина означава, че цялото ЕМП в областта на опита е промененно" опровергава всички твърдения за "следствия". Ако беше така, светлината щеше да влияе и на интерференция от светлина, което противоречи на опита. Как може тогава да се вярва на такива ваши твърдения като " не си схванал, че в хипотезата НЯМА противоречия с известното до сега"? Тези противоречия показват точно обратното - че нищо от известното досега не се обяснява с хипотезата ви, а всичко е твърдения напук логиката. Но се опитахте зад някакви общи приказки да се скриете от тези противоречия, както щраусите го правят Показах ви, че ако е вярно че ЕМП може да структурира физвакуума, то хаотичното движение на въздушните молекули трябва да обърка разпространението на светлината. Пак се скрихте, защото предпочитате да говорите празни приказки или мъгливи обяснения с много кавички, губещи смисъла им, вместо да признаете пред себе си нежизнеспособността на хипотезата ви. Твърдението ви че "Облъчването със светлина означава, че цялото ЕМП в областта на опита е промененно" има и други следствия, които опровергават хипотезата ви. Това би означавало, че лъч светлина ще структурира вакуума така, че той ще влияе на разпространението на друг лъч светлина. Но нищо подобно, в цялата достъпна технология от енергии такъв ефект не се наблюдава. Което идва да покаже че опитите ви за обяснение и при интерференцията са несъстоятелни. Да ви напомня нещо също от последният си пост, което явно е провокирало философстването на тема "слаби влияния". Слаби или силни, интерференцията е наблюдаем ефект, който не зависи от някакви кратности в размери на отвори и други работи - нея я има при всякакви съотношения в размерите, когато са налице кохерентност между падащите на двата отвора вълни. Не е нужно да цитирате Файнман, който очевидно не сте разбрал, нужно е да отворите някой основен учебник за да разберете че се опитвате да "обяснявате" неща дето не се случват на практика. Науката физика не се състои от общи (и в основата си безсмислени) приказки. Затова такива приказки по принцип не могат да носят обяснение.

Здравей Дорис! Да, идеята че вакуумът не е празно място е още от преди 50-те години на миналият век. Но такива детински представи като тези на Малоум за едва ли не механично въздействие от негова страна (и върху него) нямат общо с истината и не се потвърждават от наблюденията. Всичките наблюдаемо, свързано с физическият вакуум, е в непосредствена близост до силни заряди, около които стават ефектите, свързани с неговата поляризация. Докато Малоум се опитва да обяснява с тях пълни фантазии.

Не знам какво е това "невидима интерференция". Това което се наблюдава е видимо, и за него ми е думата - никакви кратности на нищо с нищо не са нужни (и на практика, и по теория) за да има интерференчна картина и тя разбира се да е наблюдаема. Нужно е единствено двете вълни да са кохерентни. Вие сте се заблудили из ознови и се опитвате да объркате и четящите тука. И преди ви бях казал - да се чете Файнман се иска някаква интелигентност и особено знания. Не сте помръднали от тогава а карате по инерция. Цитирането му не е аргумент за доказване на нежизнеспособни тези. Тези обяснения са изсмукани от пръстите. При интерференция на светлина осветяването на отворите с допълнителна светлина не променя с нищо вашата "структурираност" на вакуума. Дори не може да се избегне такова осветяване, при това достатъчно мощно, с лазерите които се ползуват. Така че веднага ви хващаме в елементарно противоречие - хем ЕМП в областта на опита се променяло (за да обясни опита с електроните) хем не се променяло (за да обясни обикновената интерференция. Ами не се ли замислихте, че самите електрони имат много по-силно ЕМП отколкото електронеутралните процепи, то трябва всичко да промени и да унищожи "структурирането" от процепите? Виждате, че ако се отчетат по-детайлно всички фактори, обясненията ви издишат. Предполагам че както в цитатите на Файнман не влагате смисъл, така и за понятията като "среден свободен пробег" имате проблем със смисъла. А смисъла е много прост - усредняват се случайни величини. Среден свободен пробег е средното разстояние между два удара на молекули във въздуха. А се налага да се работи със средно такова, защото молекулите се движат съвсем хаотично. При което се налага въпросът - при някакво разстояние от процепа, по-голямо от този среден свободен пробег, кое материално тяло ще действа по-силно на структурирането на вакуума - далечните процепи или близките молекули на въздуха? При това молекули движещи се напълно хаотично, и създаващи също такова хаотично "структуриране". При такова хаотично структуриране възниква и нов проблем - светлината не би трябвало да се движи по права линия във въздуха, а би трябвало да променя напълно хаотично посоката си. Да ви напомня, експериментът показва че налягането на газовете в доста широки граници много слабо влияе на повечето оптически явления (освен на малка част от тях, в които не влиза интерференцията). Затова аз наричам твърденията ви декларативни, защото следствията от тях, където могат да се проследят, ги опровергават. Но в повечетпо места изобщо няма следствия.

Ще трябва да ви разочаровам, но вие сте в дълбока заблуда. Разликата в оптичните пътища е на лице поради ненулевото разстояние между отворите. Никакви кратности на каквото и да е не са нужни, и това е факт - при една и съща честота на падащото лъчение интерференция има при произволни разстояния между отворите и произволен техен диаметър. Над някакви граници в тези параметри контрастът на интерферечната картина само спада. Защо не придобиете поне някакви начални знания по физика, за да не е толкова комичен поучителният тон с който ръсите "просвещение" и заблуда над този форум. Тук ви е простено да се заблуждавате, защото изглежда не познавате експериментите по интерференция, които сте се нагърбил да обяснявате. Има един от тях, много поучителен. Ако през два процепа пускаме електрони, имаме интерференция. Ако обаче след единият процеп организираме наблюдение с цел да установим и локализираме електроните които са минали през него (на квантов език - да колапсираме вълновата им функция), то интерференчната картина напълно изчезва. Това наблюдение се организира просто, като се облъчват миналите електрони със светлина. Според вашата дълбока мисъл обаче, имаме структуриран вакуум, който остава неиобезпокояван около другият отвор, и електроните минаващи през него трябва да продължат да създават интерференчна картина. Каквато, обаче, липсва, заменена от простата дифракция през двата отвора. Ако се опитвате да ни обяснявате, че тези фотони дето ги използуваме за облъчване са разрушили структурата на вашият физвакуум, няма да мине. Интерференцията на светлината се демонстрира и във въздух, а там молекулите на въздуха шетат доста безразборно и около двата отвора, така че никакво структуриране също не може да остане. Факт е обаче че интерференция има. Вашата "структурираност" дори да я допуснем по някакъв начин, не обяснява и различната форма на интерференцията при различна честота от една и съща двойка отвори, за което споменах и преди. Оставям настрана, че всичко казано от вас продължава да не съдържа обяснения а само постулатуивни твърдения без следствие. Научете се какъв е смисъла на термина "обяснявам".

Бъркате дълбоко. Силата на гравитационно привличане зависи от формата на телата. Формулата за която споменавате е валидна само при условие, че телата могат да се разглеждат като материални точки, съсредоточени в центровете на маса на съответният обект. Което е вярно само за големи разстояния между взаимодействащите си обекти, или в частен случай на малко разстояние но за сферични обекти.

Декларативността не се изразява в прескачане на началните обяснения - които в случая също са декларативни и реално ги няма. Декларативността се състои в липса на връзка на следствията и това, което се заявява като "хипотеза". Обикновено такива декларативни твърдения се произнасят под формта на бинарна логика тип има-няма. Например, в случая на интерференция, едно от противоречията, подчертаващи декларативността е, че при наличие на два отвора се заявява някаква структурираност на физвакуума, водеща до интерференция на лъчите минаващи през тях - има два отвора, има интерференция, няма два отвора - няма интерференция (двоичната логика). Ако се замислим обаче, при различни честоти, минаващи през двата отвора, имаме различна интерференчна картина. Тоест, за интерференчната картина е нужна някаква интелигентност на двата отвора, да си нагласяват "подредеността на физвакуума" според дължината на вълната на минаващите през тях фотони. Което, екстраполирано за липса на фотони (примерно фотони с безкрайна дължина на вълната, нулева честота, все е екстраполация)не предполага никаква начална структурираност, или поне не такава, подпомагаща появяването на интерференция след тях. Което е явно противоречие и показва фалшивостта на твърдението, неговата гола декларативност. От тук ролята на двата отвора, че формирали някаква подреденост на физвакуума сами по себе си, става мъглява и съмнителна. И радостта че има някакво обяснение остава да се гърчи на сухо, омотана само с много кавички, за да не се вижда колко е окаяна. И ролята на физиката е не да твърди бездоказателствено че имало някаква структуризация, а да докаже нейното наличие. Защото бездоказателствените твърдения обикновено водят до противоречия, както в горният случай.

Здравей Шпага. В предният постинг коментирах каква може да бъде ситуацията според ОТО, какъвто беше и въпросът ти. Сега ти наблягаш на противоположната теза, която коментирах за постинга на Малоум - АКО гравитоните са кванти на полето, което изключва ОТО. Тогава изграждането на вълната от гравитони е просто следствие от КМ, след като вълната е разпространение на промяна на самото поле. В какво противоречие ме виждаш?

Всичко това е от рода на следното "обяснение" - нещата са такива, че да се получат наблюдаемите резултати За вас може би това е обяснение, но за физиката не е. Едва ли ще се намерят много хора, които да приемат това за някакво обяснение. Това е само едно от многото постулативни твърдения, при това непроверимо.

Дорис, благодаря за изчерпателният списък с експерименти за търсене на гравитационни вълни. Съжалявам, не помня вече къде бях срещнал една критика срещу голяма част от тези експерименти, с която до известна степен съм съгласен. Основата и беше, че примерно вибрацията на цилиндъра се причинява от разтягане и свиване на самото пространство, т.е. движението на пиезоелементите се извършва в такт с геометрията. При това положение не е ясно дали поведението на електрическото поле, което също се проявява в тази динамична геометрия, ще е достатъчно за да възникне напрежение в пиезоелемента, или дали това напрежение няма да е много по-малко от това, което би възникнало при сходна деформация в статично пространство. Доколкото разбрах, има противоречиви теоретични оценки в тази област. Това се изтъкваше като аргумент за отрицателният досега резултат от този клас експерименти.

Опитите да се разграничи "получаване на нови загадки" от "големи открития" е спам, защото двете са синоними. Независимо дали един експеримент потвърждава нещо или открива нещо ново, то ако откритието води до издигане на науката на ново равнище, експериментът се нарича голям. Колкото до хипотезата ви, ако реденето на постулативни твърдения без никакво следствие от никъде (да кажете - еди какво си следва от хипотезата ми - не е доказателство че то следва, а е само неоснователно твърдение), то обяснението е само в рамките на надеждите, в което няма нищо научно. Недоказуемите тези не са плодотворни в науката и не се използуват в нея, те са от областта на религията. И празното философстване върху тях също спада към спама. Науката се различава от религията по това, че нейните тези са доказуеми.

Здравей Шпага! От къде ти имаш информация че реални гравитони има? Аз никъде не съм разглеждал въпроса за реални и виртуални гравитони. Изискване за съществуване на гравитони е елементарното приложение на квантовата механика върху гравитацията във вид на класическо поле. ОТО отхвърля тази представа за гравитацията, поради което при евентуално бъдещо обединение с КМ гравитоните може да се окажат ненужни. Според ОТО не са нужни нито реални, а още по-малко пък виртуални гравитони. Изобщо, във физиката има различни типове вълни. Някои от тях, като електромагнитните, могат да се обяснят с поток особени частици, кванти на определено поле. Други от тях, като водните и звуковите, вълните по опънат ластик например, не се основават на пренос на частици. Молекулите на въздуха, лежащи в основата на звуковите вълни, както и молекулите на водата за водните, не се отъждествяват с някакви кванти на тези вълни или на някакво поле. Възможно е да има и други принципи в основата на вълновите процеси. Затова и за гравитационните вълни не е задължително нужно да търсим в основата гравитони. ОТО ни насочва към някакви свойства на пространство-времето като еластичност, лежаща в основата на гравитационните вълни, която за сега не може да се обясни качествено в рамките на настоящата научна парадигма, а с друга в момента не разполагаме. Напълно естествена е възможността гравитационните вълни да се основават на пренос на гравитони и без гравитацията да се квантува като поле, т.е. без съществуване на виртуални гравитони. Но това не може да се реши с декларативен безплоден модел като този на Малоум. Съществуването на гравитони се налага например в Струнната теория. Но тя клони към някакъв смесен модел за гравитацията, едновременно като квантуемо поле и като изкривена многомерна геометрия. Което в обединение води до понятие за гравитоните като кванти на геометрията, което пък засега е много неясно от философска гледна точка. Както впрочем и много други неща в струнната теория. Забележката ми към Малоум се основава на очевидното нарушение в елементарната логиката, че неоткриването на нещо може да се разглежда като доказателство за друго неоткрито нещо. Което само демонстрира противоречивостта на неговите постулативни "обяснения". Май доста се отклонихме от темата на Дорис, може би трябва да се отвори друга тема по тези въпроси?

Не мога да рaзбера тази упоритост, при която се опитвате да "докажете" недоказуеми тези и влагате толкова спам в този форум... Хайде, покажете къде доказвате че нещо следва от вашата хипотеза? Къде доказвате че от нея не следват гравитационни вълни? Може би от недоказуемото твърдение, че вълни се получавали вследствие на интерференцията на гравитони (или фотони)? Ами докажете че така се получават вълните. Дотогава остава в сила моето твърдение, че твърденията ви са напълно голословни, и не са следствие от нищо. Реално вие нямате хипотеза, а набор постулативни твърдения със съмнителна смислова стойност. Не става дума за моя или ваша логика. Става дума, че от неоткриване на нещо (в случая гравитационни вълни) не следва потвърждение за съществуване на друго неоткрито нещо (в случая гравитони). В рамките на четири постинга вие дори не успяхте да вникнете какво се опитвам да ви кажа. Как тогава можем да се надяваме че сте вникнали в далеч по-сложните представи на съвременната физика, които се опитвате дори да критикувате? Намесването на кварките като някаква аналогия показва че се опитвате със несвързани факти да да показвате някаква "ерудиция", но липсата на смисъл в аналогията ви опровергава. Проявявате глупава упоритост да се защитавате в незащитими ситуации.

Внимавам, затова съм прав. Вашата хипотеза не твърди, че гравитационни вълни няма. Вие твърдите, както обикновено, напълно голословно. Ако направим аналогия с електромагнитните вълни, там водещите частици са фотоните. Независимо че ги има - доказан факт - това не изключва самите електромагнитни вълни като техен колективен ефект. За всяко поле, за което взаимодействието се разпространява с крайна и ненулева скорост, промяната му се разпространява по вълнови механизъм. Гравитационното поле не прави изключение. Друг е въпросът дали тези вълни се описват с класическото вълново уравнение или някаква по-сложна нелинейна негова модификация. Вълни има, гравитационни вълни - също. Трети е въпросът пък доколко те могат изобщо да бъдат регистрирани със средствата с които се правят опитите. Забележката ми беше в сбърканата логика на вашето твърдение - не били открити гравитационните вълни, което доказвало съществуването на гравитоните. Вие твърдите че гравитоните са кванти на гравитационното поле - ами точно защото са такива кванти, те трябва да изграждат вълните, възникващи при промяна в гравитационното поле - наречени на обикновен език "гравитационни вълни". Ако бъде доказано че такива вълни няма, следствието е - няма гравитони. Всичко друго е ваши противоречащи си твърдения. От вашите неясни предположения не следва и никаква връзка на това, което наричате "гравитон" с гравитационното поле. Но това е обяснимо, като се има пред вид постулативността на "следствията" от вашите предположения. Не знам защо намесихте кварките като пример. Може би поради повърхностна информация за тях, която имате, поради което сте се хлъзнали по измамна аналогия.

Eх, ама никой не чете дори това което пише, някаква мания е това! Хайде сега да видим какво е казано. А е казано, че гравитационни вълни още не са открити. И заключението от това трябвало да бъде, че този експеримент (който не е открил такива вълни!) изцяло подкрепял хипотезата за гравитоните (която пък предполага че те са кванти на гравитационните вълни). Тоест ненамирането на гравитоните подкрепя хипотезата за тях? По-голям нонсенз едва ли може да се измисли. Бих препоръчал поне някакво четиво на тема логика, ако с физиката има трудности... За Дорис: бих предложил за разглеждане един фундаментален експеримент, подаващ мощно рамо на квантовата механика като цяло. Това е експериментът на Аспе от 1982 г., който за пръв път показва че има място за квантова, а не класическа корелация между параметрите на сплетени двойки частици. И експериментите на Цайлингер в същата посока от 1996-1998 г. които журналистите кръстиха "телепортация". За съжаление нямам никакво време за да ги изложа в детайли, но поне идеята мога да предложа

В този смисъл и ускорението е бързина на изменение - на скоростта. Но между скорост и ускорение има огромна разлика. Така че вкарването на всичко в един кюп, поради някакви силно повърхностни прилики е вредно. Противоречиш си в рамките на едно изречение - двете подчертани части. Единица време е произволен интервал, зададен като еталонен, той не е НЯМАНЕ на интервал. Това показва липса на основни познания по това за което се опитваш да говориш. Едно бъркаш за честотата, второ бъркаш за моментната скорост.

Бъркаш. Скорост и честота нямат нищо общо.

Здравейте всички! По темата преди време ми попаднаха книгите на Е. Кругляков, някой ги беше сложил в мрежата - "Ученые“ с большой дороги". За който не знае, той е председател на комисията за борба с псевдонауката при Руската академия на науките, и споменатите в книгите случаи са минали през ръцете му: Том 1 Том 2 Том 3 Първият том е преведен в България под името "Пладнешки учени", и там се разправя цялата сага около топлогенераторите на фирмата Деметра Гея. В останалите томове част от историите се разглеждат в допълнителна светлина, но има и много нови случаи - за всякакви торзионни лечителства от рак, торзионни (!?) лепенки за предпазване от вредни излъчвания - от монитори, GSM-и. Потресаващи измами, събрани на едно място. Приятно четене

Нещо повече, няма такова място

Отново за пореден път ви хващам в опит за лъжа и измама. Ето, твърдяхте: И малко по-късно потвърдихте тези си думи: За никакво взаимодействие МЕЖДУ ФОТОН И ФОТОН не става дума до тук, нали? И аз това разбрах, и за това ви дадох прост пример - взаимодействие (отражение) на фотон при Комптънов ефект. За ваше сведение, там, също не става дума за взаимодействие МЕЖДУ ФОТОН И ФОТОН. Става дума за взаимодействие на фотон с електрон. Става дума и че поглъщането при този процес се отхвърля от закона за запазване на енергията и импулса (оказва се, че ако има поглъщане, не се изпълняват едновременно и двата закона). Всичките ви обяснения дотук засягат отражение на фотон от 'вещеви', никъде в разговора никой не твърди за взаимодействие на фотон с фотон. Но след като сте притиснат до стената с тези факти, вие се отричате от собствените си думи: Няма, съгласен съм. Не съм твърдял такова нещо, но съм съгласен и че НИКЪДЕ в разговора досега не става дума за взаимодействие между фотони, а между фотон и вашата 'вещева' под формата на електрон. Затова сламката, за която се хващате в този жалък опит да отклоните темата, е удавническа. Нищо не казахте по същността на въпроса ми, а тя е че има взаимодействие без поглъщане и излъчване (Комптъновият ефект, на който се дължи основно отражението при металите), а пренасочвате разговора към нещо което не е засягано - за някакво взаимодействие на фотон с фотон. Накратко казано бягате от отговор. Отговор, който нямате, на факт, който опровергава представите ви. Но не е само това, и тук се отричате от собствените си думи. Защото сте изказали следното твърдение: Фотон се поглъщал от обвивка, а обвивката при вас не се състои от нищо друго освен от фотони. Какво се оказа, че имало взаимодействие на фотон с фотон? При един случай не взаимодействал, като ви приотиснат - взаимодействал. Колко още такива недомислици трябва да показвам? Наличието на такива противоречия неминуемо води до фалшификации в изводите и до девалвация на обяснителната сила. Хубавото е, че и другите го забелязаха.