scaner

Повтаряте се. Смяната на инерциални системи се описва с координатни трансформации, които за случая се наричат Лоренцови трансформации. СТО описва такава смяна, и това е нормално за нея. Лоренцовите трансформации не съдържат ускорение, но променят часовниците и дължините. Замисляте ли се, как тезата ви издиша? Това че вие нямате поглед над тези неща не е проблем на СТО. Но е нелепо чак толкова да нямате поглед над елементарни неща.

Това не е достатъчно, за да се твърди, че близнакът на земята също променя отправната си система. Той в нито един момент не претърпява ускорение, което е задължително условие за да твърди, че винаги е в инерциална система. Докато отиващият и връщащият се близнак минава от една система в друга, със всички последици от това. Може да си го представите чрез законите, които важат в една инерциална система. Например едно тяло, на което не действат сили може да бъде в покой в такава система. При близнакът на земята това е валидно винаги. При близнакът в ракетата, когато ракетата обърне, телата които са били неподвижни спрямо ракетният близнак, например камък летящ край ракетата в същото направление със същата скорост, ще продължи да си лети, и изведнъж ще се окаже подвижен спрямо ракетният близнак. Това е фундаментална разлика, смяната на отправната система. Всички събития променят времевите и пространствените си координати, събития които са били едновременни стават неедновременни. За близнакът на земята такава промяна няма.

В случая който отричахте, близнакът се отдалечава, после се връща. Той е в подвижни инерциални системи, които задължително се характеризират с параметрите скорост и посока, които вие отрекохте за тази конкретна ситуация.

Щом като могат да се смятат за подвижни, значи се характеризират с параметрите скорост и посока, които вие отричате.

Щом казвате, сигурно е така. Значи няма движещи се инерциални системи На мен пък са ми интересни други неща, а живота е кратък. Така че спасявайте се сам. Ами продължавайте да си твърдите.

Основен параметър на една инерциална система е посоката и величината на векторът на скоростта. Система с други такива параметри е различна. Промяната на скоростта или ппосоката и променят една система в друга. Но щом за вас това не са различни системи, живейте си със собствените парадокси които това положение поражда Като нямате проблеми с разбирането, защо искате аз да го разбера вместо вас, че и да ви го обясня? Противоречите си, нещо не е както казвате. Щом вие казвате, изглежда трябва да е вярно И все пак, ето формула как се смята минималният размер на фокусното петно при светлина, при звук е същото. Само не искайте отново аз да го разирам вместо вас.

Това че той винаги е в "своята" система не означава, че не е сменил инарциалната система. Времето и координатите се отчитат по инерциалната система, и при смяна се трансформират - със съответната промяна - от едната в другата. Не прехвърляйте вашите проблеми на моята глава. Полезно е сам да положите поне минимум усилия. При всички вълни има едно понятие "дифракционна граница", което лимитира размерът на фокусираната вълна. То е от порядъка на дължината на вълната. Защо не си учите уроците, а си губите времето по форумите? Родителите ви къде гледат?

Ето една статия от един основоположник на изследването на мюоните (има свободен PDF към нея). В нея се цитира предишно изследване (дясната колонка, първа страница) от същият автор от 1972 г. (не мога да го намеря в свободен достъп), в което е експериментално установено, че ускорения до 1018 земното не влияят на ефектите на СТО. Ако човек си позагуби времето, може да намери и много по-нови изследвания за границите на влиянието на ускорението. Или казано по друг начин, разсъжденията ви са погрешни - различната възраст на близнака след срещата не е поради подлагане на ускорение..И друг път съм казвал, вашата теория не е физична, а психотерапевтична - тя е насочена да успокоява вашето незнание на фактите.

Това е така, но тук има важни разграничения. Ако ускорението оказваше някаква роля, това трябва да бъде свързано с величината му: малки ускорения да доведат до едно отместване на времената, големи ускорения до друго. При СТО се счита, че ускоренията по величина не влияят на хода на часовниците и отчитаното от тях време. Моментната смяна на посоката е движение с безкрайно ускорение, което се използува в СТО за онагледяване на сметките със смяната на отправната система. Друг е параметърът на ускорението, пряко свързан с тази смяна, и това е посоката му. Затова се казва, че ускорението не влияе, а само смяната на отправната система. Има допълнителни експерименти, извършени с мюоните, които показват, че огромни ускорения, приложени върху тях, не променят времето им на живот и то остава в съгласие със СТО. Което само потвърждава тази позиция на СТО.

Опитайте сам. Потърсете в Гугъл "solving twin paradox", и ще намерите изобилна литература с изчисления. Например това или нещо подобно. Въпросът ви показва непознаване на материята. На какво тогава се гради увереността ви, че това било "очевадно"?. Високочестотните акустични вълни се използват поради причината, че дължината им на вълната е малка, и петното с което се въздейства върху метала също ще е от този порядък.

Значи съм се объркал. Чрез несиметричното поведение. Ако поведението беше симетрично, при еднави закони и еднакво начално състояие може да се очаква синхронни часовници при срещата. Но тук не е така. Вече казах, ускорението не променя часовниците. Ролята играе смяната на отправната систеа на връщащият се, със система, в което часовниците са синхронизирани по друг начин спрямо началната. Но трябва да се посмята, за да се получи резултатът. Казах вече, това е безсмислено. Мога да ви намеря колкото искате книги, които да си противоречат в някаква област. Ако се разровите в литературата от 60-70-те години, ще изникнат много и странни обяснения например на "парадокса на близнаците", в някои например се отрича че СТО може да го обясни, а обяснението било само чрез ОТО. Затова на такива книги (не от авторите, а от преразказвачи и тълкуватели) слабо може да се вярва в някои детайли. Единствено оригиналните статии, в които са описани тези експерименти, могат да решат въпроса. Това че вълните отдават енергията си не е проблем във вълновата теория. В нея енергията не е свързана с честотата на вълната, а с интензитета и. Докато при Комптън имаме промяна в честотата, при това с определена зависимост от ъгълът на разсейване. При вълните няма теоретичен модел, който дори да се доближава до резултатите на Комптън. Затова неговият резултат се счита толкова фундаментален и непоклатим. Затова вашето "очевадно" е плод на някакво заслепление. Но ако вие имате някаква формула произтичаща от вълновата теория, дайте я, да сравним.

Тук имаме дифракционна решетка, тя играе ролята и на монохроматичен филтър, разделяйки честотите и отклонявайки всяка честота на различен ъгъл. Имаме същият ефект както при тънките слоеве на очилата - размери, под дължината на кохерентност. Но опитайте да създадете интерференция с по-голям размер, например холограма на малък предмет. Скоковете във фазата, предизвикани от времевата некохерентност, при лазер стават ориентировъчно по един/няколко в секунда, може и по-рядко при стабилизираните. При обикновена светлина тези скокове стават от порядъка 1011 и повечче в секунда. Всеки от тях е шум върху холограмата. Колкото повече шум, толкова повече малките детайли не могат да се пресъздадат. А времето за експозиция може да бъде 5-10 минути, половин час, зависи от фотоплаката. Ако интерференцията се основаваше само на отделните фотони, това нямаше да го има. Но има още един интересен ефект свързан с интерференцията: интерференция на различни фотони от два лазера. При тях установката е такава, че всеки лазер облъчва само един от двата процепа (осъществява се с пластинки, които пропускат или отразяват с еднаква вероятност. Макар и трудно, постигнати са условия при които, когато лазерите работят в режим на единични фотони, можем да получим интерференция. Ако изключим единият лазер, интерференцията изчезва. Това е друг интересен феномен на "взаимодействие" на фотоните, при положение че те не взаимодействат Но се обяснява квантовомеханически.

Неодумявам и питам. Какво лошо има?

Аз само показах, че твърдението което изказахте не е коректно, затова парадоксът не е в СТО, а се създава от приемане на погрешното твърдение. СТО описва всякакви системи, чрез последователен преход от една инерциална в друга.. Колкото до някакво виждане - цитати от книгата не са доказателства. Оригиналната статия за такъв експеримент е. Дали отдадената част от енергията е достатъчна, за да съвпадне с измереното от Комптън? На това може да отговори само точната формула, изведена от вълновият модел. Останалото са празни приказки. Защото ако не съвпада, това опровергава модела.

Ахаааа, разбрах, значи "АЗ" идва от ass Тогава що не гласувате дружно за правата на хомотата? С такива нагласи животът би станал още по-интересен?

Що за живот е това, ако не можеш да си осигуриш приятните моменти и без такива патерици?

При некохерентна светлина и повече процепи не помагат. При ниска времева кохерентност светлината се състои от вълни (щом така е по-благозвучно) с различна честота, и с на практика непрекъснат спектър. Такъв спектър създава насложени и плавно отместващи се непрекъснат "спектър" от интерференчни картини, което в крайна сметка рефлектира до намаляване на разликата между минимуми и максимуми и до липса на интерференчна картина (тъй нареченият коефициент на видимост на интерференчната картина клони към 0). Ниската кохерентност на източниците е проблем още от времето на Хюйгенс. Борбата с нея се е водела на няколко фронта. С времевата некохерентност: с монохроматични филтри и намаляване на интензивността, с пространствената некохерентност: със серия малки отвори, през които да се формира светлината преди да попадне на процепите )което е спомагало и за времевата кохерентност, намалявайки интензитета. Голямо постижение е било за Майкелсън да постигне за своят интеферометър дължина на пътя при времева некохерентност от порядъка на 15 метра при източник живачна лампа. Многото отвори, които предлагате, спомагат за повишаване на контраста между максимумите и минимумите, когато ги има, но ако коефициентът на видимост е малък, и това не помага. Многото отвори не помагат за разделяне на интерференчни картини, насложени от две вълни с различна честота например. А това е случаят при ниска времева кохерентност., например светлина от електрическа крушка или от слънцето.

Покажете количествената формула, която дава вълнновият модел. Без нея вашите обяснения нямат никакъв смисъл.

Дали е така може да се разбере само след сравнение с оригиналната статия. Не, не можем да изберем който и да е от двамата близнаци. Единият прави "чупка", защото се връща - той не е равномерно и праволинейно движещ се. Как стигнахте до този извод?

ТОгава за какво възмикна проблемът с разни делимости и неделимости? Потвърждение може да се търси само между предсказанията на един модел и реалните факти. При Комптъновият ефект реалните факти потвърждават модела за фотона като "топче". Докато вълновият модел на разсейване не предвижда промяна на честотата (освен доплеровата съставка от подвижни електрони, но тя има друга зависимост и други величини).

Ако ти допадне, препоръчвам ти "Омон Ра" от същият автор: нещо като черна антиутопия, "разбулва" много наслоени представи и стереотипи от времето на Съветският съюз П.С. И двете повести ги има в читанката, в сборник.

Това че смяната се осъществява чрез ускорение далеч не означава, че ускорението е отговорно за разминаване на часовници.

Промените при обмен на енергия при взаимодействие нямат никакво отношение към проблемите за делимост/неделимост. Едно топче, като се блъсне в друго топче, си променя също енергията, но на никой не му хрумва да разсъждава за някаква делимост на това топче. При фотона имаме същата ситуация: един фотон преди удара, един фотон след него.. Фотонът не е само енергия, за да се разсъждава, че като се отдаде част от нея, то се поглъщал фотон. Пак да спомена, законът за запазване на енергията и импулса забранява появата или изчезването на допълнителен фотон в картината.

Точно това е проблема - това и дава възможност да интерптира нестрого фактите, което да доведе до лъжливи твърдения. Намерете научната статия, в която се изказва спорното твърдение - там можем да видим така ли е или не, при какви условия е получен резултатът и още куп информация. Сега спорът е безсмислен. Първо, тук няма роля ускорението, било то симетрично или друго - според СТО само скоростта е фактор. Второ, няма парадокс - като се отърсите от идеята за ускорението, може да ви хрумне правилното решение. А то е, че единият близнак сменя отправната си система. Разбира се, трябва да се посмята малко. Но това че вие не може да решите парадокса не означава, че и СТО не може. Ако е очевидно, значи лесно ще намерите нужната формула. Но до тогава твърденията ви нямат доказателствена сила. Така че давайте формулата за да видим справя ли се или не вълновата теория при Комптъновият ефект.

Дорис, искате да кажете, че тази ситуация, в която една вълна интерферира с отместена във времето част от нея, се извътршва от един фотон? Но тогава този фотон ще бъде физически на няколко места, и ще има вероятност да взаимодейства на няколко места, т.е. да остави части от енергията си на няколко места, и в крайна сметка да не е един фотон Намерих данни за дължината на кохерентност (дължината, която светлината изминава за времето на кохерентност, от Курс общей физики. Оптика, на Алешкевич): - бяла светлина - около 10 пъти дължината на вълната, с монохроматичен филтър може да се увеличи няколко пъти; - газоразрядна лампа - около 3 мм; - поток йонизирани излъчващи атоми - 30 см; - He-Ne лазер - 3000000 км; Оптичните покрития, и тези за очилата, са един или няколко слоя с дебелина около дължината на вълната, за по-широкоспектърните се играе с няколко слоя. Общата дебелина е изброими микрони, което попада с излишък в дължината на кохерентност на бялата светлина. Затова има ефект върху нея, затова имаме видима интерференция от маслени петна върху водата. Ако използвате бяла светлина обаче в опита с двата процепа, няма да получите интерференция. Опитайте. Като минимум, бялата светлина съдържа вълни с различни честоти, всяка би изградила собствена интерференчна картина, но в съвкупност те се наслагват и се получава размазано петно. При очилата всъщност е същото, там борбата е от това петно да намалеят загубите от отражение, което е друга битка. Основанието е, че тя изказва твърдение, което отсъства в научната литература. Или вие не сте разбрали контекста. Това "несиметрично ускорение" какво значи? СТО не разглежда влияние на ускорението върху изоставането на часовниците (освен тези с махало ) Напротив, доказано е експериментално, че до огромни ускорения, порядъка над 1015 земното, няма такова влияние. Ето, това е пример че също не сте разбрал контекста. Как се справя вълновата теория при ефекта на Комптън? Дайте формулата за разпределението на разсеяната светлина по честота според ъгълът на разсейване, идваща от тази теория, за да я сравним с резултатите на Комптън. Само тогава може да се твърди справя ли се или не, всичко останало е фантазия. Не сте разбрали какво съм ви казал, което затвърждава мнението ми, че не сте разбрали и книгата която цитирате. Аз казах, че фотонът проявява качества на вълна в едни ситуации, и качества на частица в други. Противоречието което изказвате е лично ваша формулировка. Аз нямам вина за него.