Пенчо, Doris е напълно права за статията. Но нищо чудно, каквито са политиците, такъв и електоратът.
Сега аз ще опитам да ти покажа, че вместо да си губиш времето по разни конспиративни сайтове, по-лесно и по-бързо стават нещата ако изучиш физиката. В случая ще ти покажа колко елементарно може да се докаже че Доплеровият ефект не изисква скоростта на светлината да се променя (при морските вълни е съвсем различно).
Първо, едно уточнение. Жреците на Айнщайниана не учат че дължината на вълната зависи от скоростта на наблюдателя. Наблюдателят в една ИС има законно право да приеме че е неподвижен, а източникът се движи спрямо него. Правилното твърдение е: дължината на вълната, както и нейната честота зависят от движението на източника.
Сега внимавай в картинката, ще посмятаме (не се плаши, школските знания ти стигат). Нека разгледаме два примера.
1) Източникът е неподвижен относно наблюдателя.
Нека разгледаме времевият интервал между два максимума на вълната, излъчвана от източника. Нека с 'c' обозначим скоростта на светлината в системата на наблюдателя.
Нека източникът е на разстояние R от наблюдателя, нека периодът между двата максимума излъчени от източника е To.
Нека първият максимум се излъчи в момент t1, от точка на разстояние R от наблюдателя.
Тогава следвващият максимум се излъчва в момент t2 = t1 + To от точка на разстояние R от наблюдателя.
Първият максимум ще пристигне при наблюдателя след като измине пътят R със скорост 'c', т.е. в момент
t'1 = t1 + R/c
Вторият маклсимум ще пристигне при наблюдателя след като измине същото разстояние със същата скорост, в момент
t'2 = t2 + R/c = t1 + To + R/c
Разликата T = t'2 - t'1 ще бъде периодът, който ще наблюдава наблюдателят. Получаваме:
Т = Т0
Като имаш пред вид че 1/Т е честотата на сигнала (светлината), доказахме че ако източникът е неподвижен, наблюдателят ще наблюдава същата честота каквато се излъчва от източника. Почти беше ясно интуитивно че е така, но интуицията във науката не е достатъчна.
2) Източникът се движи със скорост v към наблюдателя.
Всички уговорки остават в сила. Периодът с който излъчва максимумите източникът остава To, скоростта на светлината остава 'c'.
Нека първият максимум се излъчи в момент t1, когато разстоянието до източникът е R.
Тогава следващият максимум ще се излъчи в момент t2 = t1 + To.
И сега разликата с горният пример! За времето между двата излъчени максимума (То) източникът се е придвижил към наблюдателя, и вторият максимум ще се излъчи вече от разстояние R - v.To от наблюдателя.
Изчисленията по-нататък са сходни.
Първият максимум ще измине път R със скорост 'c' и ще достигне наблюдателя в момент
t'1 = t1 + R/c
Следващият максимум трябва да измине път R - v.To до наблюдателя със същата скорост, и ще пристигне в момент
t'2 = t2 + (R - v.T0)/c = t1 + (R - v.T0)/c + To
Разликата T = t'2 - t'1 отново ще бъде периодът, който ще наблюдава наблюдателят. Получаваме:
Т = То.(1 - v/c)
Ако замениш 1/T и 1/To съответно с честотата която наблюдава наблюдателят и честотата която излъчва източника, получаваш известната от учебниците формула за Доплеровият ефект. И внимавай в картинката - всичко това при условие че скоростта на светлината не се променя от движението на източникът към наблюдателя, или наблюдателят към източника.
А как точно зависи дължината на вълната, можеш и сам да сметнеш, като имаш пред вид че дължината на вълната е равна (по определение) на скоростта на светлината (в случая 'c') умножена по периода T.
