scaner

Недей ни разсмивай, Пенчо! Знакът на силите не се променя, силата винаги е по направлението луна-земя. Въртенето на земята прави само изместване на максимума на тази ила по земната повърхност, което и формира периодичността на приливите. Но се оказа, че ти сам не може да обясниш своето 'постижение' - дето си пресметнал колко хиляди пъти е по-голяма силата на привличане на луната от слънцето, отколкото от земята. Какво значение има различният вид етерни частици, като резултатът от това е такава огромна разлика в силите? Защо тогава Луната не напуска земята? Или не си наясно какви ни ги приказваш?

Пенчо, няма да има полза - и те като тебе ни приемат, ни предават, а само едно си баят

Вие тогава бяхте обхванат от диджейска вълна, не обръщахте внимание, затова сте пропуснал. Но и да повторите търсенето си, полза няма да има - аз коментирам математическите проблеми, от които вие изглежда нямате понятие (и които силно се различават от приказките дето развявате - аз не напразно казах тогава, че st_jordan ви е направил кален номер с тази математика, като ви е подменил представите които вие си повтаряте с думи). Колкото до сферите на влияние - зад тях трябва да има някакъв физически смисъл, а не да са празно словосъчетание както сега. В тази посока коментарът ми за потенциалът като определящ тези сфери е основен, но предполагам че и в тази посока квалификацията ви за дискусия е нулева, съдейки от риторичните въпроси които задавате.

Смущава ме това, че разстоянието земя-луна не намалява, въпреки вашето твърдение. Вас това не ви ли смущава? Какво ли питам, как може да ви смущава нещо при липса на всякаква логика. Оправдайте се със стандартната физика и математика, като няма с какво друго

Пенчо, точно твоето е фанатизъм - безпросветна тъма в главата, и непознаване на науката (не се засягай). Не се ли усещаш, че и по твоите сметки не може да се обясни защо Луната не пада на Слънцето, след като то толкова силно я привлича? :biggrin: А станциите Пионер се забавят, не се ускоряват. Приливите и отливите просто се обясняват. Първо, има слънчеви приливи, много са малки, но са измерени. Второ, приливите се дължат на приливната сила, която се формира като разлика между гравитационната сила предизвикана от луната върху по-близкия край с гравитационната сила, предизвикана от луната върху по-отдалеченият от нея край на земната повърхност (разлика в разстоянията един земен диаметър). Същата разлика, предизвикана от слънчевата гравитация, е много по-малка, поради което и слънчевите приливи са много слаби. Отбележи, количествено лунните приливи прекрасно съвпадат с Нютоновият модел, с известната гравитационна константа. А с твоите сметки може да си палиш зимъска печката.

Наистина сте изпуснал. Погледнете в съответната тема, ще намерите.

Идеите на г-н st_jordanаз вече ги критикувах сериозно, това че той от зле разбрано честолюбие не отговаряше на критиката по същество си е негов проблем. При такава комуникация не е чудно че сте в Паранауки.

Пенчо, погледнах рекламата на споменатата от теб монография. И още в началото се вижда една крещяща грешка, непристойна за такива академици като тези от споменатата 'академия'. Такава грешка могат да направят само ученици, за пръв път сблъскващи се с физика изобщо (интелектът на типичният среден антирелативист е такъв). А грешката е проста: да, слънцето действа с по-голяма сила на луната, отколкото земята и действа. Но се забравя, че слънцето действа със същата сила и на земята, а системата земя-луна не е с твърда връзка. Следователно, за да откъсне слънцето луната от земята, трябва разликата на силите с които то действа на луната, и на земята (силата, нужна за разкъсване на връзката земя-луна), да е по-голяма от силата, с която земята държи луната. Да, ама тази разлика е изчезващо малка и не върши работа за нищо. И след тази незабележима от академиците грешчица, цялата книга нататък се обезсмисля. Но спокойно, такива конференции антирелативистите си провеждат редовно, нали трябва някак да се окуражават, след като не могат да постигнат реални резултати?

Пенчо, има само една руска академия на науките, призната в научният свят, и това е РАН. Всички други 'академии' (слагам ги в кавички) имат общо само с името. Там е пълно със самозвани 'академици'. Разбирам че силната ти вяра и ограничените ти познания ти пречат да отличиш истинската наука от шарлатанията, но поне положи усилия.

Това че проблемът е в Пенчо е на всичко ясно. Оставете го човека със заблудите му, изглежда това е единствената сладост в живота му. Няма смисъл да се опитвате да убедите неубедимото, както е казал Козма Прутков

з никъде не говоря за промяна на енергията, вие нещо сте се оплели в тая посока. Аз говоря че импулсът му се определя от енергията. При разсейване, например чрез Комптънов ефект. Но тиова няма нищо общо с въпроса за нулевата маса на покой. Правете разлика между различните маси, и няма да ви трябва да цитирате някой с мъдри мисли. Опитайте отново да прочетете какво твърдя. Свободният преразказ ви куца.

Измисляте си. Не познавате релативистските представи. И тук си измисляте. Инертността на фотона се определя от енергията му, по известната формула на Айнщайн, и е различна (пък и не е нула, т.е. е друга). Г-н Петков, увличате се във фантазиранер. Бъдете по-скромен, и казвайте - 'според моите повърхностни и неточни представи фотонът трябвало да има константен импулс'. Не говорете от името на релативистските представи, най-малко не ги познавате - видно е от казаното дотук. И къде тук играе роля масата на покой, за да призная някаква грешка? Г-н Петков, няма смисъл да ви се обяснява нищо, защото вие като латерна повтаряте някакви свои си изкривени представи за релативизма, нямащи общо с действителността. Първо научете какво са релативистските представи, после се изказвайте.

Не, Пенчо, обратното, непрекъснато се правят опити да бъде опровергана теорията на относителността, и все нещо не достига. Най-вече разбиране с какво се борят от страна на опровергаващите

Ваш е проблема че не сте разбрали разсъжденията на Айнщайн. Ако ги бяхте разбрали, друга песен щяхте да пеете. Ама толкова можете, не се отчайвайте.

Пенчо, няма как да знаеш дали теорията на относителността е доказвана, издателите на вестник 'Шок' и 'Строго секретно' също не знаят и няма как да научиш Бедна ти е фантазията колко добре е доказана теорията на относителността.

Вече обясних че нулевата маса е масата на покой, и тя няма отношение към импулса, който е характеристика на движение (а не на покой). Толкова ли е трудно да се види разликата?

Внимателно прочетете дискусията и се обърнете към този, който спряга импулса на фотона с нулевата му маса в покой. Това не съм аз. Вече поясних - импулса на фотона p = E/c. При взаимодействие се променя енергията на фотона, надявам се че може да проследите как се променя импулса му. Не мога да ви помогна да разберете невъзможното за вас. Не можете да надскочите ограниченията си, искрено съжалявам.

Изглежда нямате способност да вникнете какво ви питам, и 'опровергавате' каквото сте си наумили. Няма да се повтарям, вие сам демонстрирате с това липсата на смисъл в идеите ви. И накрая си противоречите. Според безумието което защитавате вещевите на Луната трябва да се образуват по посока падащите гравитони от Земята, и в резултат земята и луната неминуемо трябва да се сближават. Но простото наблюдение ви опровергава. Това е пример как вещевите ви се образуват в направление перпендикулярно на падащите гравитони. И никакви нагласявания със 'скорост по крива' не могат да спасят положението - защото вещевите ви на луната например преди да имат скорост, трябва да се образуват, а те според безумието ви трябва да се образуват всеки път все по-близо до земята. Оплетохте се сам в лъжливите си обяснения.

Аз не видях на какво трябва да се опонира. Същността на темата беше, че вие не сте разбрали какво е направил Айнщайн, и от там си вадите заключение че СТО била погрешна. Толкова хиляди постинга не бяха достатъчни да проумеете заблудата си, мислите ли че моята намеса ще направи чудо? Не. Това са си ваши лични проблеми, и трябва да си ги лекувате вие лично.

Прав сте, всеки може да се информира по темата. А до какви изводи ще стигне, зависи от способностите му. Вие само до такива сте стигнали, не подценявайте другите.

Критики, основани само на 'хи-хи' и 'хо-хо' и удряне по гърдите, са преместени на правилното място. Други са начините за критикуване на научни теории.

Може би трябва да се поучим от грешките си и да не чакаме толкова дълго?

Г-н Богданов, не мислите ли че тази тема трябва да бъде пратена, дето и е мястото - в подфорум Паранаука ? Бездоказателственото 'опровергаване' на доказани научни теории не е наука. Както и темата с опровергаването на СТО на Петков, така и тази тема, трябва да са на едно и също място.

Защо вместо да недоволствате, не вникнете в това което ви казвам? А си измисляте небивалици, които после обяснявате че не са верни и ги приписвате на мене? Смисълът на моята логика е прост: както вашият керн се образува тенденциозно към идващият гравитон, така керн ще се образува тенденциозно и към заминаващ гравитон. В конкретният случай за да няма екраниране, колкото идващи външни гравитона идват, толкова и ще си отиват. Така че керновете равновероятно ще се образуват по направление на идващите и отиващите, така че никакво привличане на никъде няма да се създаде. Нито закъснение, нито някакви центрове на ротация имат в случая значение, както сте се впрегнали да фантазирате. Опитайте все пак да разберете какво ви казвам, преди да съжалявате. Измисляте си сам някакво бутане с билярдни топки. Не ми вменявайте вашите собствени представи за това какво дискутирам. Именно образуването на друго място дискутирам.Дискутирам че смяната на мястото ще бъде равновероятна както за идващ, така и за заминаващ гравитон. Защото пордедеността както идва с него, така си и заминава, а вашият керн предпочиташе на подредено да се образува. И примерът с въртящото се около гравитиращ център тяло - което опровергава всичките ви идеи.

Oтговарям, когато имам възможност. 1) Да, беглите ви познания по физика са правилни - импулсът се нарича още количество движение. 2) Да, величината се дефинира като произведение на скорост по маса. Объркването идва от неуточняването, коя маса е нула. А нула е масата на покой на фотона. За щастие, той не може да бъде в покой, така че тази масда не играе роля при формирането на импулса. За разлика от останалите частици, фотонът е напълно релативистска частица - тя не може да бъде описана със средствата на класическата механика, и не се подчинява на нейните приближени закони, валидни при малки скорости. Независимо че има нулева маса на покой, фотонът може да притежава импулс, поради което притежава и ненулева инертност (маса в движение, макар че не е коректен терминът). Импулсът и масата му се определят от неговата енергия, p = E/c, m = E/c2, p = m.c . Енергията на фотона зависи от отправната система на наблюдение, така че заключението ви - количеството движение трябва да е относително понятие и да зависи от изборът на отправна система - е правилно. Сега изяснихте ли си какво е това 'импулс без маса'? 3) Законът, че действието е равно на противодействието, нищо не му става - при взаимодействие се променя импулсът на фотона така, както и на другите обекти. Законът за съхранение на импулсът се спазва (в теорията на относителността двата закона, ЗЗЕ и ЗЗИ са обединени в един).