scaner

Не, Пенчо, Нютон не греши. Защото скоростта на сателина не зависиот скоростта на въртене на централното тяло. Поне не в теорията на Нютон, поради което не може да му се вменява грешка. Да, Пенчо, ще останат. Крайният размер на всеки от сателитите ще оказва влияние на неговото собствено въртене, като сателита постепенно ще забавя въртенето около оста си, така както Луната вече не се върти а гледа с една страна земята, така както Меркурии гледа с една страна слънцето, това очаква в далечно бъдеще и всички други планети. Но въртенето на централното тяло няма нищо общо. И тук бъркаш, Пенчо. Центробежната сила е пропорционална на разстоянието до сателита и скоростта на въртене на този сателит на квадрат (може да го пробваш с топче на конец), не зависи от скоростта на въртене на централното тяло. Плътността на твоите частици на магнитно поле обаче ще намалява обратно пропорционално с квадрата на разстоянието, тоест силата на центробежно отблъскване, както я наричаш, с която те биха натискали сателита ще намалява с квадрата на разстоянието, вместо да расте пропорционално на него.

Не, това е пожелание какво искате вие да се описва с математиката. А това което описва сt_jordan засега няма нищо общо с СВ, това е някаква вариация на тема - евклидово разстояние в произволна КС, гарнирано с разпространение на светлина. Точно за това казвам, че не схващаш какъв номер ти е скроил за хипотезата st_jordan. Аз ги посочвам, ама ти веднага се хвърляш да ме критикуваш. Какато сам си признаваш, поради неразбиране и сляпо вярване.

Г-н Петков, не само топка няма, но и мач няма. Това че не разбирате от формули, може да оправдае предишното ви изказване за моя коментар. А ако разбирахте от формули, щеше да ви е ясно че математическите експерименти на st_jordan които коментирах нямат абсолютно никаква връзка със каквито и да е Сфери на влияние, които ви се привиждат. Но имате оправдание, тъй като не ви е ясно какво е казал st_jordan, и се изказвате на тъмно по инерция. А той ви е скроил голям номер

Ами то и тая тема натам е тръгнала.

Здравей Шпага! Аз лично предпочитам от изброените алтернативи първата, защото я правиш с финес!

Здравей Шпага! Чел съм всичко много внимателно. Не, не знам дали казаните дотук неща са верни. Мога да съдя дали са противоречиви. А те са. И веднага ще ти дам очевиден пример. Ако се проследят внимателно математическите извадки на st_jordan, се наблюдава следното. Той си избира една (произволна!) координатна система, и започва да разсъждава за някакъв инвариант в нея, свързан с разстоянието и скоростта на светлината. В резултат от математическите манипулации се получава, че за движещо се тяло в тази координатна система (той набляга неизвестно защо като пример за движение на земята в отправна система на слънцето) скоростта на светлината се определя от формула, в която участва скоростта на земята. Дотук няма никаква гравитация, никакви сфери на влияние съответно. Уловката е, че координатната система в която са направенио математическите манипулации, и се спряга прословутият 'инвариант', е напълно произволна. Имаме свобода да изберем друга такава отправна система и да извършим същите изчисления. В тази друга система земята, разбира се, ще се движи с друга скорост. И в резултат от получените формули, скоростта на светлината за земята в тази система ще е друга. Като краен резултат - наблюдател на земята ще измерва безкрайно многообразие от скорости на светлината, при това едновременно, защото земята едновременно се движи с различни скорости относно различни отправни системи. Това е противоречие. То показва, че целият последен постинг на st_jordan (в който гравитацията не се разглежда) е основан на противоречие, и всичките заключения които той там прави, не са верни (за скоростта на светлината като стандарт и т.н.). Пак казвам, критерият за вярност тук се основава от критерият за вътрешна непротиворечивост, който категорично се произнася в случая срещу резултатите. Аз обсъждам само (тенденциозно елементаризирам, принизявам!) конкретните резултати. Какво ще бъде при наличие на гравитация, засега не знаем. Е, няма да вадя другите си козове, за тях по-нататък.

Пенчо, в порива си да се покажеш по-умен отколкото си, си пропуснал фактът, че за да имат два сателита еднакви скорости при различно масивни централни тела, те трябва да се намират на различни разстояния от съответния център, И резултатът ще бъде: M1/R1=M2/R2, a G са еднакви и се съкращават. А че G не е само константа за взаимодействието земя-луна а е обща и за другите тела, се вижда и на практика, при приложение на нютоновият закон за движението на другите планети. Ти до кой клас си я докарал в училище?

Koй не е разбрал е напълно очевидно. Двете определения са синоними. При преобразувание се получава резултат в друга отправна система, след като резултатът е неизменен, значи не зависи от избора на такава система. Държиш се като типичен средностатистически антирелативист, който първо репликира, а после ако му остане и време, мисли за какво става дума. Но ти изглежда си твърде зает. Безполезно е да се опитваш да избягаш от С=конст. В случая г-н st_jordan ти е скроил много подъл номер. Защото скоростта на движение на земята около слънцето, V, е практически постоянна, и в резултат скоростта на светлината по горната формула също се получава константа (той се е опитал нещо да разясни в обясненията си, за еталони и т.н., но ти не си ги чел, караш му на юнашко доверие!). И да бягаш, и да не бягаш, от истината С=конст не може да се скриеш.

Г-н Петков, релативистите имат много по-смислена работа от това, да разобличават недомислиците на антирелативистите. Керванът си върви и без антирелативистите, те само придават приятна атмосфера с радостните си реплики в пространството. И с мъките си, вместо да разберат създаденото, да преоткрият колелото като квадратно.

Здравейте отново, st_jordan! Бях решил да не се намесвам много във вашите творения с Петков, за да се порадвате малко и да си помечтаете още за безсмъртието, но все пак всичко си има граница, а във физиката тази граница е много очевидна и се контролира от понятието "смисъл" (благодаря на Ниагара че повдигна в друга тема този въпрос!). А смисълът във вашето творение е на път съвсем да отпадне. Да започнем още с първата ви част, където вие провъзгласявате някакъв инвариант (?): (Сt)2 = (Cot)2 - (Vt)2 = (Cot)2 (1 – V2/Co2), Във физиката понятието 'инвариант' ознаава величина, независеща от изборът на отправна система. В случаят обаче, ако съкратим параметърът t от двете страни (при положение че е ненулев и еднакъв), инвариантът не би трябвало да се променя, и се получава: С2 = Co2 (1 – V2/Co2), която величина в различните отправни системи ще бъде различна (защото величината V в тях е различна). Следователно всичките твърдения за инвариант са само антирелативистски лозунги, извинявам се за израза. С всичките следствия, произтичащи от там че посочената величина не е инвариант. В последното си съобщение вие се осмелявате да намесвате Лоренцовите корекции в някакъв много странен контекст. Нека да анализираме по-подробно изразът (2а). За целта нека го препишем в следната форма. (2а) C2.t2 = C2.t2.(1- V2/C2)/(1- V2/C2) или C2.t2 = C2.t2.К/К където К е произволна величина, в случая нагодено да изглежда като Лоренцова корекция. Ако приодължим опростяването на вашият фундаментален закон (2а), достигаме до следното: (2а) 1 = 1 Това тъждество означава, че в закона ви няма смисъл. Вие някъде далече назад по пътя сте се завъртяли в кръг, изразили сте една величина чрез самата нея, и от там нататък всичко е отишло по дяволите. Защото тъждеството 1 = 1 наистина е инвариант, , при това без да намесваме Лоренцови или други корекции, това е инвариант относно всякакви мислими трансформации между отправни системи (като замените по-горе величината К с каквото ненулево ви хрумне). Но колкото и да я замествате, от този закон нищо не може да произлезе. Разбира се това е само леко премитане по повърхността на вашето творение, радвайте се още на надеждите за безсмъртие.

Здравейте st_jordan! Извинявам се че се намесвам в обясненията ви към Шпага на тореадорските похвати, само искам да направя кратък коментар на нещата които се примесили, и които не изискват тореадорски техники. Правилно сте започнали с цитата на Аинщаин: Трябвало е да продължите внимателно да го четете и прилагате към вашите 'контрапримери' на ТО, а вие какво сте направили? Да започнем по ред. Съгласно общата ТО, която включва частния случай на СТО, „свободно падащите" в полето на гравитацията сателити са почти идеални инерциални крайни области, където са в сила единствено законите на специалната ТО. Това е коректното обяснение според ОТО, и смисълът му е следният: в свободнопадащата система (тоест с нейние средства за измерване) физическите закони съвпадат с Нютоновите, и никакъв ефект на гравитационното поле не може да се установи (цитатът на Айнщайн по-горе: лоренцово съкращение, забавяне на времето и какво ли не, в тази система не са реални ефекти, в нея те губят смисъл). Посочените ефекти са реални относно друга отправна система, например на наблюдател неподвижно със земната повърхност - по неговото време времето в посочената ИС се забавя, в неговата система може да се формулира понятието потенциал на поле, което да обясни това забавяне в точката, в която се намира падащата система. Посочените ефекти са относно друга отправна система, тях ги няма в свободно падащата. 1) Значи за наблюдател (или часовник), който се движи заедно с инерциалния спътник, не би трябвало да възникват никакви забележими (реални) ефекти от рода на скъсяването и забавяне хода на бордовия часовник (разтягането на времето); 2) Но най-вече, подчертаваме, абсолютно никакви гравитационни ефекти (забързване, забавяне на часовника) не би трябвало да възникват в крайната област на сателита, независимо от неговото разположение в гравитационното поле (разстоянието от центъра на полето). Точно така, в неговата система такива ефекти няма да има. Ще ги има в друга система, например за наблюдател на земята. И обратно, в системата на инерциалният спътник ще се наблюдават ефекти на забавяне на земният часовник относно спътниковият, както и на всички земни процеси (което народните маси са нарекли забавяне на времето). Фактическият материал показва нещо различно: 1а) Във всички сателити, независимо от техните съвсем различни относителни скорости един спрямо друг, възниква един и същи скоростен ефект – разтягане, забавяне хода на часовниците (7 мксек/ден) – зависещ единствено от скоростта на сателита спрямо земната гравитационна система с начало в центъра на полето и неизменна ориентация на координатните оси. 2а) Във всички „инерциални" сателити се отчита „гравитационно" забързване на часовниците (46 мксек/ден), чието общоприето за сега обяснение е в противоречие със специалната и общата ТО. Точка 1а) се обяснява чрез СТО, при която имаме движение на сателита относно наблюдателят на земята, и забавянето е спрямо него а не в системата на сателита. Точка 2а) е частта от ефекта, за която е виновна ОТО приложемна за земен наблюдател, за който има поле, и това поле има някакъв ненулев потенциал в точката на сателита, и този потенциал разказва играта на часовниците му според хода на земните часовници. Както видяхме, противоречие няма - в системата на спътника времето не избървза. Избързва по отношение на друга отправна система, земната (отново цитатът на Айнщайн: реално е това което можем да измерим, в системата на спътника със измерителните средства на спътника времето не може да се нарече нито избързващо, нбито изоставащо). Единственото коректно заключение в системата на спътниците е: земното време се забавя. Вие сте разменили негласно отправните системи, и за спътниковите работи съдите по земната отправна система, затова не сте достигнали коректно заключение. Както виждате, ако не се бъркат хаотично отправните системи, а се разсъждава последователно, до никакво противоречие с ТО не се достига.

Здравей Шпага! Интересни въпроси задаваш, на които е трудно да се отговори кратко. Затова засега ще разясня само част от засегнатите в тях проблеми. По отношение на светлинният часовник, г-н Богданов е прав - той е удачен пример в СТО, където няма гравитационно поле и където вторият постулат му гарантира коректният ход. При гравитационно поле обаче, поради влиянието му върху скоростта на светлината, той започва да изостава, скоростта му зависи от мястото в полето. Тоест, така както часовникът с махало може да работи коректно само на морското равнище (и не може да се използува другаде, например на орбита), така и светлинният часовник може да се използува само там, където можем да пренебрегнем влиянието на гравитационните полета върху светлината. По въпроса че не е възможно гравитационното поле хем да влияе на часовниците, хем да не влияе на енергията на фотона, отговорът е - може. Просто такова е 'полето' в ОТО. Във връзка с този пример ще ти дам друг. Нека вземем един атом, и един еталонен часовник, и да започнем да се разхождаме на различни места в гравитационното поле. Където и да отидем, по този еталонен часовник ще измерим една и съща честота на излъчените от атома фотони. За някакъв наблюдател далеко от гравитационното поле, във всяка точка където мерим, нашият еталонен часовник върви с различна скорост, следователно нашият атом излъчва различни честоти. Това не отговаря на твоят въпрос, но си струва човек да се замисли върху този резултат, реален за всеки от наблюдателите. В този пример виждаш как полето хем влияе на часовниците, хем не влияе на честотата на фотоните. Но това е само малък страничен пример. Отговорът на твоят въпрос се крие в начина на определяне на времето в ОТО. Накратко, там има едно понятие, време по мирова линия. И за излъченият и разпространяващ се фотон по протежение на цялата му мирова линия честотата му е една и съща, измерена по времето на неговата мирова линия. И е различна, измерена по времето на мировата линия на наблюдателя (две мирови линии могат да се пресичат, но в точката на пресичане времето по всяка от тях ще е различно). Мировата линия на фотона е траектория в пространство-времето, по която фотонът се движи без да му се въздейства, т.е. без да си променя енергията (от там и честотата). 'Забавяне на времето' и 'забавяне на процеси' наистина са различни понятия. 'Забавяне на времето' може да се определи по отношение на ходът на времето в друга отправна система, тоест при сравнение с еталонът за време там. 'Забавяне на процес' може да се определи по отношение на друг процес в една и съща отправна система, по един и същи времеви еталон. Такова разглеждане, базирано на такива свойства на мировите линии, е възможно при ОТО, където полето е фиктивно, т.е. характеристиките му зависят от начина на движение. В такова поле има ред други много интересни феномени. Например, в общият случай не можем да синхронизираме всички часовници в една отправна система - в една и съща отправна система на различни места времето тече различно. Понятието разстояние между две раздалечени пространствени точки не може да се дефинира еднозначно. И още други непривични особености. В близките седмици ми се очертават времеотнемащи ангажименти, така че предлагам да отложим за по-късно изясняването на останалите тъмни въпроси. Засега пожелавам успехи на всички! Най-вече ще са нужни на нашите антирелативисти

Здравей Шпага! Според ОТО материята влияе на характеристиките на пространство-времето, времето е една от съставките на комплекса пространство-време, а часовниците показват ходът на времето. Затова гравитацията в ОТО влияе на часовниците и без да е поле.

Г-н Петков, изглежда вас със st_jordan някакъв призрак ви преследва и яде живота, след като непрекъснато ви се привиждат някакви сенки и заговори. Нищо повече от едносричен отговор не може да се даде на безсмисленият ви предишен коментар. И облогът изгубихте, така че и за него коментар не се полага.

Да, Петков, само това ти остава. Нищо друго не можеш да направиш.

Здравейте st_jordan! Първо, мисля че няма да сбъркам, ако изразя от мое име и от името на цялото население на този малък форум благодарности за това, че ловко подменихте теорията на Петков с ваша, такава, че той нищо не разбира от нея! Сега е лишен от възможноста да създава излишен шум! Кратък коментар за това което сте написали. Много точно четиво сте дали накрая, само не става ясно каква е ролята на Максуел, Херц, Ленард и др. в него. Добре е и вие да го прочетете, ако не друго поне увода и заключението. Може би тогава ще стане ясно защо 'огромни маси привърженици на ОТО защитават първоначалната представа на Айнщайн (1911)'? По същата причина, поради която видните учени от вашият списък са били против СТО. Меко казано, защото не са я разбрали. Но това е друга тема, за друг тип форум. Сега по същество. Вие много правилно правите разграничение между 'първоначалната хипотеза на Айнщайн' и 'общата теория на относителността'. Да, при първоначалната хипотеза на Айнщайн може да се разсъждава на парче - енергията на фотоните се променя в зависимост от мястото в гравитационното поле (прочетете в линка който сте дали, защо според ОТО това не е така). И всичко щеше да е наред, ако нямаше още един ефект, който привържениците на първоначалната идея на Айнщайн не отчитаха - а това е зависимостта на скоростта на светлината от потенциала на полето. Както вие вече обяснихте първата част, светлината движейки се от точка с по-голям потенциал (някъде високо) към точка с по-малък потенциал (например земната повърхност) според идеята с потенциалните енергии, трябва да придобива енергия, да увеличава честотата си, и да се измества към синият край на спектъра. Да, обаче скоростта на тази светлина, по формулата която вие изведохте (няма да обсъждам коректността на извода) и която и Айнщайн използува, обратно, намалява от точката нависоко към точката от земната повърхност. Ако в точката на източкика и в точката на приемника разгледаме по една плоскост, ще видим че за единица време в точката на приемника тази плоскост ще се пресича от по-малко трептения (поради по-бавното преминаване на светлината през нея) отколкото плоскостта при източника. И ако разпишем формулките (което вярвам че вие можете също да направите) ще получим, че промяната в честотата в резултат забавянето на скоростта на светлината точно компенсира (с точност от първи порядък) промяната в честотата в резултат различните потенциални енергии. Тоест такова частично разглеждане, като приведеният от вас енергетичен баланс с формулата на Планк, въпреки че дава количествена формула, близка до експеримента, не е коректно за обяснение на целият ефект, а тази близост може чистосърдечно да се нарече случайно съвпадение (което се случва доста често при такива разглеждания на парче). Затова в окончателният вариант на теорията, както вие правилно сте отбелязали, червеното отместване се обяснява с различният ход на часовниците при източника и приемника. Разбира се, това е много добре разгледано в статията която сте дали като линк. И накрая, един кратък коментар по предният ваш отговор. Благодаря, че ми напомнихте правилника на този форум, нека и аз да ви напомня нещо от него: http://nauka.bg/....3025

Не, просто казах че има специални частици - преносители на взаимодействие, които се движат от единият атом до другият. Тези частици са бозоните, към които спадат фотоните и глуоните. СИлата намалява към центъра само в т.н. Нютоново приближение на ОТО, когато при слаби полета можем да ползуваме законът на Нютон. При това положение имаме стабилни звезди и планети, в които ядрените и електромагнитните сили могат да противодействат и да уравновесяват гравитационната сила. При черните дупки е друго, там полетата са свръхсилни, там вече е съществено изкривяването на геометрията, което пък от своя страна ограничава възможните траектории на частиците. При такива условия нищо не може да противодейства на гравитацията, всичко започва да се движи към центъра. И интересното е, че вътре в черната дупка всички възможни траектории имат една обща точка - центъра. Тоест тяло попаднало под хоризонта на събития, каквото и да прави, ще падне в центъра. В този център силата става безкрайност, и ОТО не може да се прилага. Тоест тук се стигат границите на приложение на ОТО, и трябва да се прилага квантовата механика за да се разбере какво става. Но засега това е много трудно.

Здравейте Magister militum! Няма значение колко късно сте успял да отговорите, по-добре късно отколкото никога За скоростта на светлината. Ама разбира се, че скоростта на светлината в някаква среда е различна, това е известно още от 18-ти век. Изобщо даже не ми е хрумнало да повеждам разговора в такава насока. И опитите на Лене Хау, и опитите на Лукин, и на Бойд, и на още куп експериментатори се отнасят за движение на светлината в специални среди. Целият ни разговор се отнася за скоростта на светлината във вакуум. Да, до известна степен величината на вакуума влияе на скоростта на светлината, но само до известна степен. Дори при сравнителнио високи (за една нормална вакуум-помпа) налягания разреждането е такова, че вероятността фотон да срещне по пътя си атом е много ниска (т.е. много малък процент от минаващата светлина се манипулира от атомите, и не влияе на крайният резултат. Съвременните измервания на светлината се правят в добър вакуум, за което може да се прочете в съответните статии. Експериментите които съм цитирал, след 1960 г., всичките са във вакуум. Резултатът от много повторения сочи едно и също. А експериментът на Майкелсън и Гейл е версия на интерферометър на Саняк, което е уред който се влияе от неинерциалността на една система, в случая установява въртенето на земята около оста и. В интерферометъра на Саняк двата срещуположни лъча се движат с еднаква скорост, няма никакви основания да се счита обратното.

Здравей Шпага! Аз доколкото прегледах разговора им, говори се и за скорост на някакво смущение по решетката, което няма нищо общо с 'вещевите', поне доколкото схванах що е това. Говори се за неподвижна решетка и неподвижно поле, което също няма общо с 'вещевите'. И спорът е какъв е смисълът на тези помнятия, след като не можем да ползуваме отправна система, т.е. използуваме ги и без 'вещеви'. Какво представлява самото смущение по тази решетка, след като и според вас измененията на полетата са само относно 'вещеви' обекти? Какво се изменя, и как то се описва без отправна система? Много са въпросите, а отговори няма.

Здравейте st_jordan! Независимо че преповтаряте вече казани от вас неща, вие така и не сте оправили очевидните грешки в тях! Затова ще ви подскажа някои. Такива заключения трябва да се обосновават, което вие не правите (а дали можете?). И никой от споменатата от вас плеяда несъгласни с ТО не е направил. Е, предполагам еуфорията след мачовете малко ви е попритъпила силата на аргументацията и точността на изказването, да се надяваме че е само временно. От това което преповтаряте и не е вярно, ще отбележа само следното: Няма да коментирам многото проблеми при математическото нагаждане на вашите инварианти, само ще отбележа следното. Всичко в цитираното по-горе е както вие и Лаплас казвате за влиянието на гравитацията в посочената област върху телата, единствено последният, подчертан от мен пасаж е некоректно добавен към този списък. Светлината се афектира не от интензитета, а от потенциала (поне тези формули, които сте показали във прикачените файлове, вашите формули!). А за потенциала сферите на влияние са други, опитайте да ги сметнете отделно. Интересно ми е какви ще са вашите сметки по земната сфера на влияние (свързана с потенциала, за въздействието върху светлината), защото аз може нещо да съм объркал.

Здравейте Ниагара! Напипали сте много важно противоречие в теорията на Малоум! Обзалагам се че отново той ще се направи на неразбрал, ще обвини всички включително и вас че не сте разбрали какво питате, и няма да получите конкретен отговор. Просто това противоречие е неразрешимо в рамките на досега разказваното. Дори само за да го разбере, на Малоум му трябва апарат, който да е основан на логиката, а това е математиката. Без него той ще буксува на това място вечно.

Здравейте! Много дълга е тази тема, за основите на които почиват класическите представи и ОТО. Може книги да се напишат за тях. Ако имате конкретни въпроси, задавайте. В съвременната физика взаимодействието е точно материя-материя, посредством частици които се движат в пространството между две тела. Това също е дълга тема, но много добре развиваща се в момента част от физиката на елементарните частици, под формата на Квантова теория на полето. Тя засега изключително точно обяснява част от взаимодействията на материята, без необходимостта от етера с неговите неестествени свойства. Не е нужна някаква среда, пространство-времето играе роля на такава, макар и да няма аналог с някакваи класически среди. По въпросът с гюлето. Имайте пред вид, че теглото е всъщност силата с която гравитацията притегля тялото. Във вътрешността на земята силата намалява линейно към центъра (до нула в центъра, от стойността която знаем за нея върху повърхността). Така че с простото правило за пропорцията може да сметнете теглото: 1.(6500-3000)/6500 = 0.54 кг.

Една малка корекция: времето за този наблюдател няма да се ускори, то ще се забави. Вън, в останалата част на света то ще си тече нормално, а за него ще тече едва-едва. По тази причина една негова секунда може да е равна на година извън неговата област, за това и той може да види бързо развитието на вселената, за малко собствено време (докато има гориво). Опасявам се, че ако съм прав, няма как да го науча от вас - докато вие вдигате мобилния да ми се обадите, тук при мен ще са минали милиарди години... По отношение на класическите представи сте напълно прав. Точно такава е ситуацията в момента. Има няколко много слаби ефекта (те при силно поле ще са по-яки, ама няма от къде да го вземем тук), които класическата Нютонова представа не може да обясни, докато ОТО ги обяснява, защото е по-обща. Сега да не си помислите, че това доказва че ОТО е вярна? Има още много работа да се извърши, докато може категорично да се твърди такова нещо. В момента има още няколко теории, конкуриращи ОТО, които дават в приближение на слабо поле резултати, съвпадащи в рамките на експерименталната грешка с тези на ОТО. Тъй че само по-точни експерименти могат да отсеят негодните теории. ОТО се отличава от тях с простота и ясност в изходните положения, но това никога не е достатъчно.

Малоум, очаквах по-сериозно отношение, не такъв отчаян опит със същите методи да се защити незащитима позиция. Личното ви пристрастие ви пречи да оцените фактите. Добре е че никой не ви взема на сериозно, безобиден сте.

Здравейте! Хубаво е човек да има богато въображение, следващата стъпка е да се научи да го владее Да започнем от борбата на класическите и антикласическите представи. Според ОТО тук противоречиое няма. Класическите представи са представите до които води ОТО, но при слаби гравитационни полета. При силни такива класическите представи не работят. А когато говорим за черни дупки, полетата са изключително силни, затова и не можем да ползваме класическите представи. Сега коментар относно вашият пример. Независимо че светлината в точката в която вие се опитвате да бягате на място е много бавна, тя продължава да е най-бързата възможна от всички останали обекти, включително и ябълката. По тази причина вие ще видите ябълката преди да ви удари. Нещо повече. Бавната скорост на светлината не означава че ще виждате в забавен каданс околният свят. Скоростта на каданса зависи от това с каква скорост се сменя информацията в кадрите, а изчисленията показват че тази скорост нараства (независимо че светлината е бавна). Вие ще виждате как вселената бързо се развива и умира, за някакви броени ваши минути (ако много добре се нагласите на границата). Разбира се, това ще означава че за единица ваше време огромно количество бавни фотони ще попадат в очите ви, и ако не вземете някакви мерки те ще изгорят (а и вие ще се изпържите заедно с тях). Но мисля че си струва човек да се изпържи, ако цената е да види краят на Вселената, нали!