scaner

Нещо не сте добри приятели с математиката Да се върнем на F=m.E. Това е израз на пропорционалност: F е пропорционално на E, с коефициент на пропорционалност m. Величините F и E не са свързани поотделно с някаква функционалност с коефициента на пропорционалност m. Ако Е = 0, то и F=0, независимо каква е стойността на m. .От посоченото равенство изобщо не следва, че m се променя от силата и интензитета на полето. Погледнете го от друга гледна точка: колкото и малко да е Е, но да е ненулево, масата m е константна величина. Защо изведнъж тя трябва да променя - и то със скок! - стойността си, когато Е стане точно нула? Тук трябва някакъв физичен принцип, с който да се обосновете за това превръщане, не математика. А такъв няма.

Как стигате до такъв извод?

Гравитационната маса не зависи от полето. Теоретически може да съществува практически всякакво поле, например поле, чийто интензитет в голяма област е нула. В куха сфера например е така, там обектите не се привличат от стените.. Правилото е, след като полетата не си взаимодействат (гравитационното, както и електростатичното полета не си взаимодейства само със себе си, значи няма да взаимодействат полетата от два източника), че във всяка точка на пространството се сумират потенциалите на полетата от различните източнници, и се получава потенциала на общото поле. Ускорението в дадена точка тогава ще се определи от промяната на този потенциал в пространството (нарича се градиент). Това е еквивалентно на векторна сума на интензитетите на полетата, създадени от всеки източник. Може да се каже, че полето е нула (няма поле) само когато потенциалът е нула. Интензитетът може да е нула и при ненулев потенциал, както в примера с точката между луната и земята.. За Шпага: всичко това са разкази на тема Нютонова гравитация. При ОТО е малко по-различно - там в общият случай полето няма потенциал и не може да се смята толкова просто, потенциал има само в приближение на слаби полета.

Ускорението в тази точка е нула, защото интензитетите на двете полета - на земята и луната - в нея са еднакви по големина и противоположни по посоки, т.е. се уравновесяват взаимно. Сумарният интензитет, т.е. интензитетът на общото поле, ще бъде нула. Поведението на всяко тяло се определя от интензитета на общото поле в дадена точка.

Вие бъркате потенциал и интензитет. Това което сте написали е валидно за потенциала.

Така е. Маса на пробният обект равна на нула е еквивалентна на липса на обект. Липсващ обект не изпитва сили. Говорим за класичеката физика. Фотонът има маса нула, но той не е класическа частица, и не се описва от нютоновата гравитация, така че да не го намесваме. Интензитетът на поле е "ускоряващ" винаги, когато не е нула, независимо дали полето е хомогенно или не. Хомогенността се определя от еднаквостта на интензитета (като вектор) във всяка точка. На земята в малки области с много добро приближение е така: интензитетът в близки точки има една и съща величина и на практика едно и също направление. Е, хомогенното поле е когато това приближение стане точност.

Дали това са общоизвестни факти? Съмнявам се... Кое в поведението на фотона потвърждава вашата представа? Вълната има едно важно каество: нейният спектър от енергии е непрекъснат, а тя се стреми да заеме цялото пространство. Вълната взаимодейства нелокално, нейният фронт може да взаимодейства едновременно с много раздалечени точки. По тази причина вълната при взаимодействие отдава само част от енергията си, само тази част от вълната, която се намира в областта на взаимодействието. Фотонът, за разлика от вълната, се характеризира с фиксирана енергия, и при взаимодействие отдава цялата си енергия. Това е невъзможно, ако по време на разпространението фотонът се разпространява като вълна - няма как при взаимодействието тази разпростираща се все повече в пространството вълна изведнъж да се събере на едно място и да отдаде цялата си енергия. Ефектът на Комптън е добра демонстрация, че светлината се разпространява не като вълна, а запазва квантуваността си - вълната не може да създаде това, което се наблюдава при този ефект. Друг е въпросът, че фотонът при определени взаимодействия проявява и вълнови свойства. Имате "блокче" енергия при излъчване, което "блокче" взаимодейства по-късно, пренасяйки своите характеристики, импулс и енергия едно към едно. Някой между излъчването и поглъщането на това "блокче" трябва да помни неговите параметри. Това, което "помни" съответните параметри, е наречено фотон. Очевидно става някакъв пренос на тази енергия между точките на излъчване и поглъщане, следователно фотонът се движи. Друг е въпросът с каква скорост се движи този фотон. Както казва Файнман в една книжка, фотоните могат да се движат (във вакуум) с най-различни скорост, но най-вероятната между тях е скоростта на светлината. Вие изглежда си представяте някаква "умна" вълна, която изглежда изобщо не е вълна. Създайте модел на тази вълна, опишете я количествено, и веднага ще се види има ли живот за нея, или е противоречиво създание. Вашата представа е много коректна. И гравитационното, и електрическото полета имат две основни характеристики: потенциал и интензитет. И за двете полета интензитетът е вектор, който определя посоката на силата. Интензитетът E, зарядът q и силата F в такова поле са свързани чрез равенството F = q.E При гравитационно поле зарядът съвпада с гравитационната маса, а интензитетът количествено съвпада с ускорението, което пробно тяло ще придобие в полето. Хомогенно поле означава поле с еднакъв интензитет във всяка точка, точно както си го представяте. Само дето бъркате: след като във всяка точка на полето пробно тяло ще придобие едно и също ускорение, то няма как да съхранява движението или покоят си, защото ще се движи с ускорението, определено от интензитета на полето, казано по друг начин - пада свободно в това поле, ако не му действа друга, удържаща сила. Така че изречението, началото на което съм подчертал, не е вярно.

За целта трябва да имаме и "физическа хипотеза", и обяснение. В случая не е на лице нито едно от двете.

Здравей Шпага! Прощавай че чак сега отговарям, но тази седмица нямах никакво време... Това което казах е следствие от физическите закони, които познаваме. Много често е трудно да се проследи някаквоо "физическо" обяснение зад подобни твърдения. Например, от изотропността на пространството следва, че действието е равно на противодействието. Но никакъв "физически" механизъм не можем да илюстрираме тук. Аз се опитах да пресметна за себе си как една такава конфигурация на фотоните би се илюстрирала чрез инертна маса на системата и, в някакво взаимодействие. Тъй като ефектът не е класически, трябва да се ползват законите на СТО, и сметките изобщо не са за слабонервни :), затова се отказах. Някакъв "физически" процес който да води до това, не зная. Всичко се основава на мистериозната връзка на маса и енергия, в която се намесва и импулсът. Импулсът, знаем, в ОТО може да е причина за гравитация, т.е. за проява на гравитационна маса. В СТО в разглежданият пример виждаме проява на импулса в промяна на инертната маса. На това се основава твърдението ми, че масата е феномен на движението. Но физически процеси, които да управляват тази връзка, мисля че никой не знае.

Защо? Може би вие си представяте нещо различно като "хомогенно поле" от това, което съм обяснил. Нима е неправомерно падането в поле, чийто интензитет е еднакъв вектор във всяка точка? Кой ще ни забрани да падаме? Я го покажете Да, изглежда представата ви що е хомогенно поле не е коректна. Аз все пак говоря за хомогенно поле. Вие сте показали как се опровергава нещо в нехомогенно поле, като това на земята. Това не ни интересува за настояният случай. Инерциалната система, както и всяка друга отправна система, е запълнена с целият свят. Но това са базови неща. Отлитате в някакви схоластични разсъждения, с материя, без материя...

Дорис, не сте права по отношение на дефиницията. Определението което аз давам, е по-стриктно от вашето и намалява по-силно общността на инерциалните системи. Тоест през вашето определение може да мине една система, която да наречете инерциална, докато за моето определение тя ще бъде неинерциална. Но дори и само първият закон да приемем, както казвате, то той се спазва в падащата отправна система. Малко повече за определението за инерциална система. Определението, базиращо се само на първият принцип на Нютоновата механика, е най-разпространено и насаждано в главите на учениците, по исторически причини, и защото е доста представимо. От появата на теорията на относителнстта обаче, се налага една по-строга форма на това определение, изказана чрез принципът за относителност: инерциални системи са всички отправни системи, в които физическите закони (тук влизат и базовите, на Нютон) се изразяват в най-проста форма (първият принцип е сред тези закони, разбира се). Сигурно сте срещали тази форма на принципът на относителност. Изискването към координатните трансформации (Лоренцовите за случая) е те да запазват тази форма на физическите закони. За повече информация за тази дефиниция може да погледнете основополагащата статия по СТО от 1905 г. Там ще забележите една фундаментална уговорка която прави Айнщайн - във всяка инерциална система ще считаме валидни законите на класическата механика, защото те са експериментално проверени, и те идват в СТО анблок. От тук следва и дефиницията, която аз ползвам. Как ще разберете, че асансьорът се движи ускорено, като гледате движението на околните тела извън асансьора? По какво се проявява ускорено движение на самият асансьор? Да опростя въпроса: по какво се проявява (и въобще проявява ли се?) равномерното и праволинейно движение на колата, която засегнахме в по-горните коментари? Казно по-просто, как мислите да преборите принципът за относитеността в примера с колата и да определите нейно абсолютно движение? Поразсъждавайте за колата, после всички аргументи ще пренесем за случая с асансьора.

Аз говоря за хомогенно гравитационно поле. Това е поле, във всяка точка на което интензитетът е един и същ. В него няма споменатите от вас ефекти, и нищо не се налага да пренебрегваме.

Няма значеие от какво е направено. Ние търсим да установим дали този етер има качество "движение". Това са съвсем различни неща. О не, това дето може да измисля може да търси навсякъде. С какво мислите си изкарват хляба писателите фантасти? Вашата хипотеза се различава от техните творения само по едно качество - те все пак получават някакви пари за труда си Това да не са механични вълни, дето може Изследовател да си "управлява" средата - да не е на течение, че ще настине. Точно обратното е - светлинните вълни "управляват-задават" свойствата на средата - всички "части" на средата на разпрастранение се правят от качествата на етера (по хипотезата) - и Лоренц-Фитцджералд - са намерили обяснението на ММ-опита - обектите се скъсяват по посока на относителната скорост. А защо се скъсяват - се обяснява с непрестанното образуване на обектите от "светлина" (ЕМПоле и ЕМВълни). Коментирате нещо което изобщо не сте разбрали. Спомням си Файнман- Казва, че даже в микросвета консервативността се запазва, по данни от най-нови изследвания. Ха, чакайте малко. По-горе ми приведохте Файнман като аргумент, че при микромащаби се нарушавал обратният квадрат. После приведохте за аргумент твърдението, че обратният квадрат е свързан с кнсервативността на силата, цитирам го: Законът за обратните квадрати при грави-сила и електрическа сила показва, че и двете полета (грави и електрическа. - статика) са консервативни (централни).. А сега ми привеждате пак Файннман като аргумент, че консервативстта се запазвала? Какъв е изводът? Или Файннман е приказвал противоречиви измислици, или вашият аргумент не струва? Уточнете кой от вариантите е, за да знаем Може би все пак ще обърнете внимание, че аз говоря за хомогенно гравитационнно поле?

Дорис, изглежда прекалено експресивно подходих с разсъжденията, разчитайки че всичко би трябвало да е ясно и очевидно, а то изглежда не е, за което моля приемете моите извинение! Ако внимателно поставим нещата на мястото им, те ще изглеждат горе-долу така, и никакъв Биг Брадър няма да се заформя: 1) Отправната система не е изолирана кутия. Тя описва поведението на всички обекти в целият свят чрез термините пространство и време. Има един частен случай, локална отправна система, предназначена за описание само на ограничен обем Например, принципът за еквивалентност при нехомогенни полета може да се формулира за много малка област, клоняща към точка, и поведението на обектите в такава област се описва от локална отправна система. Самият принцип се нарича локален принцип на еквивалентност. Този локален подход довежда в крайна сметка до свързване на гравитацията с локалната кривина на пространството. Но това което имам пред вид, не е локална отправна система - нека за простота в хомогенното гравитационно поле разглеждаме обикноена отправна система, описваща целият свят. С това отговарям на критиката за кутията 2) Физическите закони в една отправна система са нейно вътрешно присъщо качество, те определят нейният характер. Ако в една отправна система се спазват законите на Нютон в най-простата им форма (без допълнителни сили), тя е инерциална. Ако са необходими допълнителни сили, за да може да се сведе до инерциална, то такава система е неинерциална. Например отправната система, свързана с въртящ се диск е неинерциална - за да я опишем с инерциалните закони, трябва да въведем центробежната и кориолисовата сили в тях. Характерът на системата не зависи от поведението на околните тела, тя само ги описва. В този смисъл ние можем да определяме характерът на системата дори когато се намираме в затворената кутия на асансьора, без да поглеждаме навън. Примерът не е подвеждащ. С това оправдавам стоенето в кутията. 3) В нахвърляните си разсъждения аз имам пред вид двама наблюдатели: един свързан неподвижно с източника на гравитация (именуван като "земя") , другият е свободно падащ в хомогенно гравитационно поле. Нямаме всевиждащ наблюдател, имаме две различни гледни точки, и можем да споделяме какво вижда всеки от тях. Може би бързата разходка между тези гледни точки е въвела някакво усещане за Биг Брадър, но няма такова нещо И така, какво имаме на масата? а) Неподвижният с източникът на гравитационно поле наблюдател изследва физическите закони. Пуска пробно тяло, за да провери първият закон на Нютон. Пробното тяло пада "надолу" с ускорение, а не се движи равномерно и праволинейно, в частен случай в покой. Разбира се, на това тяло му действа гравитационната сила. В една инерциална система по права линия се движат телата, на които не действат некомпенсирани сили. Проблемът обаче е, че гравитационната сила не може да се екранира. Няма принципна възможност да се демонстрира инерциалността на тази отправна система. Друг експеримент, изследва се вторият закон на Нютон: F=m.a. Опитите сочат, че се спазва законът F=m.(a+g), където g е ускорението предизвикано от гравитацията. Изводът: законите на Нютон се спазват, ако се добави допълнителна сила - тази на гравитацията. Заключение - тази отправна система не е инерциална. Общо взето в класическата физика не се обръща внимание на това положение. б) свободно падащият наблюдател също изследва физическите закони. Пуска предмет, на който в неговата отправна система не действат сили. Предметът стои неподвижно, или се двивжи праволинейно с постоянна скорост (и наблюдателят и предметът падат с еднакво ускорение според неподвижният с източника на полето наблюдател). Тоест, първият закон на Нютон се спазва в най-простата си форма. Проверка на вторият закон: F=m.a се спазва без намеса на допълнителни сили. Други закони? Моля. Заключение: такава отправна система е инерциална според дефиницията си. Странно ви се струва, че за падащият в хомогенно гравитационно поле целият свят ще се движи ускорително? Да разчепкаме този проблем. Не ни се струва странно, ако сме в инерциалната система на движеща се кола, че целият свят се движи спрямо нас? Добре, всеки със странностите си Говорим за падане в хомогенно гравитационо поле. Такова поле се създава от безкрайна гравитираща равнина, нито повече, нито по-малко. Но при такава равнина всички обекти по света, които нямат собствен мотор и все още не са паднали върху равнината, ще падат заедно с падащият наблюдател. За него светът ще изглежда напълно обичайно, и няма да се движи с ускорение (в неговата отправна система). Поглеждайки този пример от друг ъгъл, може да заключим следното: ако някъде извън хоризонта на видимост на вселената има безкрайна гравитираща равнина и ние падаме към нея, наблюдавайки поведението на другите обекти това падане не може да бъде открито. Гравитацията предизвикана от тази равнина не може да бъде открита. В нашата падаща отправна система гравитация няма, тя принципно не се проявява. Сега някой ще дойде да каже, ама няма безкрайни равнини (от къде ли знае?), няма хомогенни полета. Поуката от всичко това е, че щом гравитацията има качеството да изчезва напълно в една теоретично възможна ситуация, тя не е физическо поле. Тя е поле от друг тип, поле на кривината (математическо поле).

След като вече сте свикнали целият свят да лети покрай вас с някаква скорост, тогава защо ви шокира това, че целият свят се ускорява край вас? Дорис, вие се намирате в падащият асансьора (не се плашете!). Той е неподвижен спрямо вас. Вие падате, но спроред някакъв външен наблюдател, за който гравитационното поле си го има - например, стъпил на земята. Вие сте неподвижна в отправната система на асансьора, и правите експерименти за да определите дали това е инерциална система или не. В тази отправна система отсъства информация за някакво ускорение с което се движите - всички експерименти в опит за намиране на такова ускорение се провалят. Всички. Какво заключение може да направите тогава за инерциалността на вашата система? Всичко това произтича именно от споменатият от вас факт - инерчната сила уравновесява гравитацията за наблюдател, за който гравитацията не е нула, т.е. застаналият на земята. Тоест всичко това е резултат от верността на принципът на еквивалентност. Поради неговото изпълнение, е принципно невъзможно във вашата отправна система да се измери някакъв ефект на гравитационното поле в което падате според външният наблюдател - нито директно, нито индиректно, то не участва и не променя причинно-следствените връзки. Тоест, това гравитационно поле е извън вашата реалност. Във вашата отправна система него го няма (говоря за хомогенно поле, земята е само за декор тук, да има къде да стъпи друг наблюдател). Във всяко друго поле, в което падате, ще продължат да бъдат измервани проявления на това поле под една или друга форма - реалните полета не могат да се елиминират чрез избор на отправна система. Разбира се, че това което твърдя, е несъвместимо с класическата теория на гравитацията. Защото изхождам от принципи, които тя не поддържа. В тази тема използвам "гравитационно поле" за по-голяма образност и приемственост, но имам пред вид гравитацията на ОТО. Съжалявам, че използвайки този термин докрай се стига до словесни възли, например гравитационното поле не е поле , където мога се старая да разгранича нещата. Но искам да покажа, че принципът на еквивалентност, който го няма в класическата теория на гравитацията (с полето) дава възможности ОТО да опише толкова добре нови явления. И същият принцип довежда до отказ на полевата същност на гравитацията, и налагане на геометричният подход. Той разрешава въпросите, които повдигате - гравитацията която измервате зависи как лъкатуши вашата мирова линия в пространство-времето, и ускорение по нея създава гравитация за вас. Естествено, повдигат се много други въпроси - например, какъв е физическият механизъм, чрез който се изкривява пространството от материята. Но бъдещето е за това Доказателствата за ОТО не ги и намесвам. Ако тя се опровергае, за гравитацията ще се появи отново шанс да стане поле Но ако принципът на еквивалентност не се счупи някак си, то остават доста неприятни и тежки подходи за свързване на квантовата механика и гравитацията... Затова нещата вървят така бавно...

Етерът би се проявил чрез качествата си. Единственото достъпно качество на "светоносният етер", който са търсили, е движението. Което се проявява чрез този етерен вятър. Научете си домашното, преди да коментирате: търсенето на етерен вятър Е търсене на етер. Светоносният етер няма по какво друго да се търси. Колкото до вашата хипотеза - тя не търси, тя фантазира безпочвени измислици.Търси се там, където го има - в реалността, не в измисленият свят. И когато ние се движим спрямо тази среда, ще измерим зависимост от скоростта на източника - както във всяка друга среда, определяща/манипулираща скоростта на светлината през нея. Това се е търсело в известният експеримент на Майкелсън и Морли, и не е намерено, той директно отхвърля такава среда. Така че от вашите измислици не следват постулатите на СТО Поредните глупости... Консервативността я има при всякакви полета. Има я и в хомогенно гравитационно поле, което не е централно. Има я и при поле създадено от тороид, което е близо до квадрупулното, тоест също не е централно. Централността е характеристика само на едно частно разпределение на материята. Освен това, спомнете си Файнман - ами ако се нарушава този закон в микросвета, то консервативността изчезва принципно. Така че консервативността няма отношение към нашият разговор. А той изобличава вашата измислица.

Точно така Магнитното поле е едното от лицата на електромагнитното поле. Магнитното поле изчезва за сметка на електричното, и обратно. Поредната версия на дуалност Електромагнитното поле е физическото поле, и то ще изчезне само когато и двете, магнитното и електричното поле изчезнат. Тогава няма да има поле.

След като поне в една ситуация полето изчезва напълно, което не е качество на едно физическо поле, то значи гравитацията не е поле Просто различните възможни разпределения на масите скриват това качество. Шпага, ти създаваш гравитационно поле, ако приемем класическата Нютонова схема, нали? Ако се приближиш до друго тяло, което също създава поле, твоето поле ще се прояви. Според твоята гледна точка, твоята несъществуваща до този момент маса би трябвало да се събуди (и то със скок, нямало я и изведнъж я има в пълно количество и качество) от това друго поле и да започне да съществува. Но забележи нещо странно - тя си е твоя характеристика характерна само за тебе, не характеристика зависеща от параметрите на външното поле. Изправяме се пред много и произволни проблеми, като кое е това, което носи конкретните количествени характеристики на масата, докато тя не съществува? Не е ли пак масата? Липсата на полето в свободно падаща система е факт. В друга отправна система полето ще го има, съответстващо на масата. Затова и казваме, че масата я има. Но едно физическо поле не може да изчезва по такъв мистериозен начин, когато наблюдателят променя само характерът на собственото си движение. Затова казваме, че гравитацията не е физическо поле в този смисъл. Тя се проявява винаги, когато има гравитационно взаимодействие. Например и в хомогенно гравитационно поле масата на падащ в него обект създава поле, с което той си взаимодейства с друг падащ в това поле обект. Но не може да се открие взаимодействие със самото хомогенно поле когато сме в свободно падащата отправна система. Затова е и твърдението, че хомогенното поле го няма в тази система, докато масата я има.

Дорис, ако погледнете през прозореца на колата си, която можем да считаме за неподвижна в една движеща се спрямо земята инерциална система, и видите че целият ви познат свят странно се движи спрямо вас, дали бихте отрекли инерциалните системи само заради това? Не, нали, защото инерциалността на една система е нейно вътрешно качество, а не качество по отношение на някакви обекти. Точно това имам пред вид. Хайде сега следващата стъпка: свободно падане в такова гравитационно поле. Съответстват ли физическите закони в такава свободно падаща система на законите в инерциална? И ако е така (така е!), къде изчезна гравитационното поле? Едно физическо поле не може да изчезне без следа, само защото си сменяте начина на движение в пространството. Добре, но от къде тогава идва положението, че гравитацията не е поле? От друга страна, тук има една тънка разлика. Еднаквостта на законите във всички отправни системи формира разширеният принцип на относителността. Докато принципът на еквивалентност е независим от него, и без него не може да се твърди, че гравитацията не е поле, защото просто не може да се построи ОТО.

Етерът се е самоизхвърлил, като не е показал нужното съществуване И както виждате, опитите само за измисляне на етери без реална подплънка в тях не се увенчават за сега с никакъв успех. Хич не е лесно да се измисли лоренцово инвариантен етер... Колкото до това дали гравитационна и инертна маса са само пропорционални или еднакви, това е несъществен въпрос. Пропорционалността в случая елементарно се свежда до еднаквост, като се променят единиците в които се определя гравитационната константа, както е и направено за случая. Разчитайки, че килограмът е обща единица за измерване и на двете маси, величината на гравитационната константа се измерва с този килограм. И остава да се определи - за така получената величина на гравитационната константа - дали съотношението между двете маси винаги ще бъде единица. Опитите показват, със споменатата вече точност, че двете маси съвпадат по величина. Така че вашите твърдения не почиват на някакви реални факти. И какво значение има това за инерциалността на падащият асансьор? Инерциална система се определя по вида на физическите закони, които се изпълняват в нея, движението на околните тела си е техен личен проблем. Трябва да се изпълняват трите основни закона на Нютон, при това в най-простата им форма - без добавяне на изкуствени координатни сили. В свободно падащата система те се изпълняват. Грешката във вашите съждения е, че разсъждавате за неща които не познавате - в случая що е то инерциална система. От там и качествата на измислената ви по такъв начин хипотеза... Възможности много. Основният критерии дали е прав е следствията от това "измисляне" да са проверими" и проверени. А преди това трябва да има такива следствия. Но не и по субективният начин, по който "произлизат" от вашата хипотеза. Пак не сте си написали домашното, преди да коментирате. Това е само някакво частно проявление на тази връзка. Връзката на маса и енергия според СТО е изключително обща. Тя не зависи от превръщания, тя описва и състояния - всяка система с неподвижен център на масата, независимо какво се случва в нея, се описва от тази връзка. Превръщанията на които наблягате са само някакъв незначителен частен случай. Често се правят опити за омаловажаване на изведеното от Айнщайн съотношение с твърденията, че то, в тази или близка форма, е било известно и преди него. Вярно е, че доста известни учени са получили подобно съотношение, с един или друг числов коефициент пред него, но за строго конкретни модели, описващи електрона. Докато съотношението на Айнщайн не зависи от произхода на енергията и някакви други ограничителни предположения. То е изключително общо. Потенциалната енергия също се описва от него. Спомнете си енергията на връзката на нуклоните в ядрото, как се отразява на масата на ядрата. А това е потенциална енергия. Е, сега ще се измъквате с някакви общи приказки? Да, видя се кой бърка.

Да, точно така! Антиинтуитивното е, че система от два фотона, но движещи се в една посока, ще има нулева маса на покой.

Защо трябва да очакваме, че гравитационната маса трябва да стане нула? Не трябва да бъркаме съществуване с конкретно проявление. В случая просто гравитационната маса не се проявява. Тук нещата заприличват (макар и отдалеко) на квантовата дуалност. Имаме една маса, която може да се проявява като източник на гравитация - и тогава я наричаме гравитационна, или като съпротивление при ускорение - тогава я наричаме инерчна. Може разбира се да участва и в двата типа взаимодействие едновременно, но количествено като същата величина. Така както един квантов обект може при едни експерименти да се проявява като вълна, при други - като частица, оставяйки си все същият квантов обект. Но при квантовите обекти не може едновременно да се проявят и двете лица, и това е една от разликите в тази аналогия. Аз мислех, че ще ме подхванеш за твърдението ми, че при определени условеия и фотоните могат да имат маса (на покой, разбира се).

Дали? При обикновени условия, например близо до земята, векторите задаващи посоката на гравитационната сила не са съвсем паралелни, поради което не могат да се компенсират напълно при свободното падане. Но това е по причина конкретното разпределение на масата, създаващо гравитацията. Ако разгледаме същата ситуация: свободно падане, но в хомогенно гравитационно поле, тогава дали ще можете да посочите някой физически закон, чрез който да може да се определи падаме ли свободно в такова гравитационно поле, или се намираме в някаква инерциална система? Не помня вече какво пише за това във всичките учебници, но принципът на еквивалентност за случая твърди, че по никакъв начин такова гравитационно поле не може да бъде проявено, което е еквивалентно на неговата липса. Общо взето това е едно от основанията в ОТО да се счита, че гравитацията не е поле, и силата която се проявява при нея не е създавана от поле - едно физическо поле не може да изчезне само с промяна на отправната система. Това е и основната причина за несъвместимостта с квантовата механика - тя може да квантува поле, но не и такъв тип гравитация.

Силата по дефиниция е абсолютна, тя не може да изчезне в отправна система, в която законите съвпадат със законите за инерциална система. Но ако инертната маса съвпада с гравитационната, тогава във една свободно падаща система физическите закони ще съвпадат със законите в една инерциална система. От друга страна обачче, в такава система гравитационната сила изчезва. Което показва, че това не е сила в класическият смисъл. Ня вярвайте наа повърхностните аналогии. Какво общо има това описание с някаква наука и научен подход? Колко му е човек да си измисли друга произволна хипотеза, в която също да е описан някакъв друг механизъм за масата? И вашата, и другата система ще имат еднаква тежес = 0, докато не успет да се споразумеят с експеримента по някакъв начин. За другата не знам, но вашата не е приятел с него, защото няма логически механизъм за да извади проверими следствия. Енергията е характеристика на движението. Потенциалната енергия е характеристика на вътрешно движение. От там връката на маса с енергия показва масата като феномен на движението. Но вие бъркате съществуване и проявление. Според теорията на отосителността не е нужно ускорение за да има маса. При ускорение масата има специфично проявление, т.е. можете лесно да я измерите, но това не ограничава проявата и. Слад като масата е свързана с енергията (и импулса), то маса ще има и при равномерно праволибейн движение при подходящо съотношение на енергия и импулс. В ОТО дори импулсът е източник на гравитационно поле. А ОТО е приятел със връзката между маса и енергия, идваща от СТО Така както сте я подкарали маса да има само при ускорение, то и Луна трябва да има само когато я гледаме Това са някакви позитивистични изкривявания... По вашата теория може да е всякак, както и според всяка друга произволна измислица. Което няма правно значение. Разбирам, че геометричните представи силно ви кузцат, затова и нямате знания как работи ОТО, а си измисляте някавки фантастични обяснения, за да запълните зейналата пропаст... Ерих Фром е уцелил десятката с цитата, който споменах преди. Вие изказвате поредният постулат от милионите преди това. Не се прави така хипотеза, след като всички следствия са заменени с постулати Не усещате ли, че някак твърде изкуствена е идеята във всеки обект да има точно толкова гравитационна маса, колкото и инертна, тоест да са различни и независими една от друга, но никога да не се проявяват еднвременно, т.е. никога не се проявява сумата от тях (точно това сочат експериментите, установяващи че гравитационата маса е равна на инерчната). Тоест никога сумата им не е параметър на физическите взаимодействия. Понятие като "обща маса" след като е неизмеримо, няма смисъл. Затова във физиката се работи само с една маса, без прилагателни. Вие непрекъснато повтаряте, че маса имали само "вещевите" обекти. Но съвременната физика ни показва, че дори фотоните при определени условия имат ненулева маса Което е поредното доказателство, че вашата хипотеза е несъвместима с основните теории, въпреки че твърдяхте дълго време обратното.

Ако инертната маса е равна на гравитационната, то следствие от тази еднаквост е еднаквото протичане на процесите в резултат на инерчни взаимодействия и тези с гравитационни взаимодействия. Айнщайн не оправдава, просто забелязва едно съвпадение още от времето на Нютон, и само доразвива следствията от него. Критерии дали това е верно не са някакви оравдания или измислици, критерии е съвпадението на тези маси проверено с експерименти. Поради което непрекъснато се хвърля труд да се проверява това съвпадение при всякакви условия. И засега то е точно. Следствие от това съвпадение - тоест от еквивалентността на физическите закони при ускорение и гравитация е, че гравитацията не е сила. Няма "ама" тука, имаме точни следствия (за ралика от вашата измислица). Първо, и вие не го знаете, а само си фантазирате нещо без кръчмаря. Второ, произходът на масата е доста изяснен - чрез знаменитото равенство, което свързва маса и енергия. Казано с прости думи, масата е феномен на движението. Поразмислете върху това. Гравитационната е равна на инертната. А феноменът ЧД се получава при голяма маса (независимо от прилагателното пред нея). Колкото до "кривите пространства" на земята, добре е да понаучите за какви криви пространства става дума в теорията на Айнщайн, и доколко "кривите пространства на земята" имат отношение към тях. Тук просто ползвате несъстоятелни аргументи,базирани на фалшива аналогия. Очаквах този дежурен отговор. Винаги когато сте натясно, се опрвдавате че нещо сте казали някога, без никой да е чул и разбрал за това казване. Така е и сега. Хайде се събудете. Можете ли да покажете факти, експерименти, които да покажат такова нарушаване? Това което твърди Файнман са предположения и оценки, съвременните експерименти са стигнали само до микронните мащаби и не могат да помръднат от там, защото там почва да се меси силно ефектът на Казимир. Може и да са верни твърденията на Файнман, може и да не са. Ако са верни (вероятно), това показва, че гравитацията не е централна сила, с което си забивате поредният автогол и всичката ви аргументация по-горе отпада. Но в нашият случай няма значение променя ли се закона за обратните квадрати, от значение е равенството на инертната и гравитационна маса, което няма отношение към обратните квадрати. Обратните квадрати са едно частно проявение на гравитацията, при някакви конкретни разпределения на масите. При други разпределения законите са различни, при гравитираща плоскост например силата е постояна независимо от разстоянието, при тороид е трето, там имаме дори отблъскване от центъра. Но във всички известни досега случаи инертната маса съвпада с гравитационната. Съответно е в сила принципът на еквивалентност.