scaner

Всъщност разсъжденията на древните гърци включват допълнително неявно предположение - слънцето е много отдалечено от земята, така че лъчите му идват в различните земни точки по паралелни пътища. Същият резултат със сянката на колчетата може да се обясни и с плоска земя, и слънце на някакво крайно разстояние над нея, което се получава около 7900 километра за случая на Ератостен Киренски.

Инерциални системи в природата също няма, но последствията от тяхното разглеждане ни водят до много важни практически приложими закони. Същото е с еквивалентността на гравитацията и ускорението. По-горе ви попитах Какво значение има времето, ако въздействието на гравитация и ускорение е неотличимо? Очаквам отговор. Ако не ви харесва принципа на еквивалентност, трябва да покажете как неизмеримата в мащабите на една клетка нехомогенност на земного гравитационно поле ще е от катастрофална важност за биопроцесите и как ще промени темповете им. Но не с редене на думи и доизмисляне на измислици, неспособни нищо да обяснят. Докажете че се нарушава - факти, публикации. Хората не работят с предположения както вас, става дума за факти. Предположеннията са за възможни нарушения, не за фактически. В момента няма индикации почти до микронни мащаби, че еквивалентността се нарушава. И става дума за измерване, не за изчисления с точкови обекти. Нещо много сте наплашен от математиката... Според хипотезата ви може и така, че и иначе, зависи.силно от това на колко ракии е обясняващият...

Преди да класифицирате гравитационното поле, дайте определение какво означава "централна сила". Че ако имате точкова маса, векторът на силата е към нея? А ако имате повърхност като гравитиращо тяло, на къде ще е насочен векторът на силата? А ако имате тороид - там вече става страшно Силата от ускорението има същите характеристики както силата от гравитираща равнина. Погрешна ви е постановката на разсъждението. Естествено е при различни условия един и същи физически закон да има различни проявления - това зависи от конкретните условия. Две различни сили като в случая могат да се сравняват само при едни и същи условия и конфигурации. А това в случая може да стане при хомогенно гравитационно поле и линейно ускорение. Там където живеете, там където работите, има ли някакво проявление нехомогенността на гравитационното поле на земята? Няма. Вашите клетки са твърде дребни в сравнение с радиусът на земята, и във вашият обем с изключително висока степен на точност може а считаме, че гравитационното поле е хомогенно. Същото е и полето на ускорението в ракета. Ако вие можехте да дадете количествени стойности какъв ще е ефекта на прословутото ЕМП за което говорите, щеше много по-лесно сам да видите несъстоятелността на хипотезата си. Но проблемът е, че хипотезата ви е неспособна за такива предсказания и обяснения. Какво значение има времето, ако въздействието на гравитация и ускорение е неотличимо? За една година ракетно време на земята ще са изминали над 40 години. За организъм който цял живот е живял в гравитация със същите параметри, дали ще се отрази една година в ускорение със същите неотличими параметри? Едва ли Вече имаме примери с космонавтите (реално те се движат с ускорение, точно компенсиращо гравитацията). Здравословните им проблеми нямат нищо общо с някакви генетични промени свързани с някакво ЕМП Нищо подобно. Ако ускорението е постоянно, няма причина за вибрации - за всяка точка от кулата векторът на силата ще е насочен така, все едно тя е в хомогенно гравитационно поле, каквото е то в околността на кулата на земята, големината на вектора ще е същата. Само при променливо ускорение ще имате вибрации, но също така ще ги има и при промениво гравитационно поле. Вижте, проведени са невероятно точни експерименти, които с относителна точност до 14-тият десетичен знак показват еквивалентността на ускорение и гравитация. Аз лично не виждам как вие опирайки се на една измишльотина можете да опровергаете този закон. Много повече ще ви трябва. А обясненията ви, разчитащи на неговото нарушение, просто не могат да са сериозни. Значи представите ви силно куцат. Така и не се разбра какво като не е централна сила? Каква роля играе нехомогенноста на земното гравитационно поле, та сте се захванали с централността на ускорението? За една ДНК молекула от вашият организъм има ли значение колко голямо е разстоянието на създаващият гравитацията център, или има значение гравитационната сила и гравитационният потенциал в близката околност на клетката? А като няма значение, какво пречи да разглеждаме ефектите от ускорение, създаващи абсолютно същите по величина напрежения, независимо че "центърът" ще е безкрайно далече? Пък ако искате "централно" ускорение, направете ракетата да се върти около оста си, така ще разнообразите изкуствената си гравитация и ще прибавите липсващият ви център При 1g ракетата се ускорява практически до скоростта на светлината за около година по земите часовници. Не ми се смята по-точно, но разликата няма да е голяма. Какъв е проблемът ракета да се ускорява? Стига да има нужният ресурс да се ускорява достатъчно време, тя ще придобие произволно близка до скоростта на светлината скорост (спрямо земята). Всяко тяло което има нужният за това ресурс, ще достигне зададената по скорост цел. Някак не си представям да заредите ракетата с електрически заряд и да я ускорявате към Алфа от Кентавър... Но основният въпрос остава: защо вие критикувате чисто теоретично чрез вашата хипотеза теория, която разчита на положения, несъвместими с тази хипотеза? Близко е до ума че тази теория ще даде следствия несъвместими с измисленото от вашата хипотеза, и една такава критика е напълно безсмислена. Тук трябва да се гледа коя теория лежи на смислена основа и дава проверими и проверени резултати. Тук вече всичко говори не в полза на вашата хипотеза...

"От центъра на частицата към външният слой"? Ами ако "пренасянето на движение" е от външният слой към центъра на частицата? Какво става тогава? Знам че по вашата хипотеза не е така, но дали е вярна вашата хипотеза изобщо? Това са някакви измислени твърдения без никаква реална фактология зад тях. Фактите говорят обратното - няма никаква разлика между законите в ускорена система и в гравитационно поле. А след като физическите закони са еднакви, следва че и всички последствия от тях (при еднакви други условия) ще бъдат еднакви. От което пък следва, че вашите измислени твърдения противоречат на фактите и логиката. Което е съвсем естествено, защото от вашата хипотеза не произтичат никакви проследими логически следствия, всичко е приказки на килограм, нагласени да подкрепят някакви ваши си представи. Хайде, покажете ни какви ще са тези фамозни "промени във фона ЕМП" (и ще ги има ли изобщо) и дали ще са достатъчни (количествено!) да предизвикат страхотиите, за които говорите, и дали изобщо имат връзка с тях? Дали точно така протичат нещата ("от центъра на частицата към външният слой...") или не? Не е признак на добро възпитание без да имате никакво основание, да критикувате хора, използващи за предсказанията си доказани на практика теории.

Защо ни е 10g? 1g не стига ли? За една година ускоряване с такова ускорение скоростта на един кораб спрямо земята ще бъде само няколкоо процента по-малка от тази на светлината, и ефектите за които говори Брайън Грийн ще са в пълната си сила. Това как ви хрумна? Ние сме изучили един важен закон - физическите закони в една ускорена система не се различават от физическите закони в система потопена в гравитационно поле. Вие цял живот се мъчите в гравитационното поле на земята, и нищо ви няма на честотата на генната информация - не се променя, и няма причина да се променя. Защо мислите че на космонавтите на кораба, изложени на същото това ускорение, ще се случва нещо различно? За една година на космическият кораб ще изминат 40 земни години - дали нещо ще се случи с "честотите на генната информация" (не знам какво значи това, но каквото и да е) на космонавтите за една тяхна година? Но вие във вашите разсъждения не признавате принципът на еквивалентност, затова и заключенията ви са невалидни. Така става с пренебрегване на основните научни положение Ето виждате ли как прости факти опровергават вашата хипотеза?

Квантите могат да си взаимодействат, могат и да не си взаимодействат. Електроните си взаимодейства (чрез електрическото поле на заряда им), за фотоните се счита че не си взаимодействат. Поне съвременните експерименти не показват взаимодействие между фотоните. Генерацията на фотоните в лазера е в резултат на процес, който гарантира еднаква фаза и еднаква посока на фотоните. Самият резонатор на лазера може да се разглежда и като фазов филтър, който елиминира фотоните нарушаващи поведението на колектива, като не им осигурява обратна връзка за размножение. Електричният и магнитният вектори са вторични величини. Квантовата теория на полето обяснява тяхното възникване при ансамбъл от фотони, въпреки че един фотон не притежава електрично или магнитно поле. Но как точно се стига до тях е въпрос на сложна математика, и не може да се преразкаже чрез механизмите на класическата физика... Проблемът с етера е, че нещата не са толкова прости, както изглеждат на пръв поглед. Конкретно при Малоум2, той твърди че закономерностите на релативизма следвали някак си от неговата хипотеза (как следват - така и не стана ясно). Но така както е описана решетката му, веднага се вижда, че отсъства релативизъм: ако някакво смущение се разпространява по нея със скоростта на светлината, както е основното му твърдение, за обект който се движи относно тази решетка, не следва да е такава скоростта спрямо самият обект. Ако използваме законите на класическата физика (защото никакви закони не следват от хипотезата на Малоум, тъй като тя е лишена от количествена изразност), виждаме че скоростта на смущението за произволен обект няма да съвпада със скоростта на светлината - нещо, което пък противоречи на съвременният експеримент. Тоест или всеки обект трябва да си има собствена вакподложка (което лишава обекта от възможност да взаимодейства с други обекти и нещата отиват на лошо), или да приемем реативизма като допълнителна хипотеза, външна за хипотезата на Малоум2. Същото и с квантовомеханическите закони - те отново са външни за споменатата хипотеза. Тогава въниква основният въпрос - за какво всъщност ще ни е хипотеата на Малоум2, след като сме привлекли релативизма и квантовата физика, които добре се справят в обяснението на света? Етер вероятно е нужем на физиката в по-далечен план. Но етер, отговарящ на определени качества, най-важното от които е да не притежава качество "движение". Засега всички хипотези, почиващи на "решетки", не удовлетворяват това качество, и за това там няма особен прогрес. Решения обикновено се търсят, когато има някакви ограничения, идващи от експеримента. На настоящият етап проблемът е толкова отворен, че според мен дори е безсмислео да му се търси решение, преди да е дефиниран изобщо като проблем. Въпросът с кохерентността е много дълбок. Например, ако ние правим експеримент с интерференция през два процепа, и пропускаме единични фотони, то в продължение на дълго време ще се натрупа една хубава, правилна интерференчна картина. Можем да твърдим, че поток единични фотони е кохерентен, каквото и да значи това От друга страна, когато през тези процепи пуснем по-голям поток от фотони, то тогава картината зависи от това дали вълната която представлява този поток има определена фаза (тоест потокът е кохерентен) или не. Единичните фотони пък нямат определена фаза, но пак могат да са кохерентни в този смисъл Особености на квантовата механика... Взаимодействие между фотони, вече споменах, няма. Самите фотони влизат в кохерентност най-често при раждането си. Но можем да получим интерференция от лъчите на два различни лазера, тогава говорим че двата лъча са кохерентни. На достъпен език (с понятията на класическата физика) е много трудно да се обясни какво е кохерентност, защото това е понятие включващо дълбоки количествени съотношения, и там играе математиката. Ако можете да намерите нещо полезно в тази статия от Уикипедията?

Но да не губим смисъла на неравенството. То свързва неопределеността в броя фотони и неопределеността във фазата. независимо от самият брой фотони: ако сме определили точно бройката им, то фазата им е напълно неопределена - независимо дали работим с 1000, 2 или 1 фотона. Тази неопределеност във фазата има видимо проявление и при опитът с двата процепа. Ако пускаме през процепите електрони, и след процепите ги облъчваме с фотони (за да установим през кой процеп минават), то интерференцията се нарушава. Облъчвайки ги с фотони, ние всъщност ги броим, защото можем да регистрираме взаимодействието им с фотоните. В светлината на обсъжданото неравенство - интерференцията се нарушава, защото неопределеността във фазата става голяма за сметка неопределеността в бройката. Можем да погледнем и по-механистически: преброяването е резултат от взаимодействие, което внася неопределеност във фазата. Но квантовомеханическата интерпретация е с по-голям обхват - ако знаем точният брой, ние чрез никаква процедура не можем да нагласим фазата Или казано по друг начин, подреждането по фаза ще е свързано с неопределени промени в броя. Но разговорът беше за фазата на един фотон. Някак неестествено би било горната формула да важи за повече от един фотон, а само един (определена бройка, неопределеността в бройката нула) да си има точна фаза. Пък и на практика фазата на един фотон няма физически израз, не е дефинирана, не е определена, и за това с чиста съвест можем да кажем, че споменатото неравенство важи и за един фотон. Освен това неравенството показва наличие на една долна граница за фазата, неопределеност във фазата може да има и по други причини, не участващи в неравенството. Например самата фаза при малко кванти на практика няма смисъл. Тоест пак заобиколно стигаме до факта, че един фотон няма фаза, и не е електромагнитна вълна. Като е почнал разговор за операционни системи... Убунтуто е хубава и устойчива система, на мен ми харесва най-вече с това, че може да пуска устойчиво няколко виртуални системи работещи под Windows Но до скоро притежаваше един много неприятен бъг - ако запълниш диска му до под 1 гигабайт свободен, и после го освободиш, визуалната му среда се сбърква и започва да копира файлове безумно бавно (в режим конзола всичко си пее както трябва). И се оправя само с преинсталиране.

Има едно малко пренебрегвано неравенство в квантовата механика, подобно на неравенствата на Хайзенберг: неравенство, свързващо броят кванти и фазата на тяхното състояние (number-phase uncertainty relations): Малък ансамбъл кванти ще се характеризира с малка неопределеност в броя и съответно голяма неопределеност на фазата (нула или един квант - с пълна неопределеност, затова се казва че фотонът няма фаза). Докато при лазерите квантите са много, и неопределеността във фазата може да бъде сведена до напълно пренебрежими стойности - там могат да се получават на практика кохерентни състояния с ясно определени фази. Това неравенство визира минимума в неопределеността на фазата който може да бъде достигнат, тази неопределеност може да е по-голяма по други причини - например пак при много кванти но в некохерентен поток. На практика броят фотони не е толкова важен: при лазерите тези фотони се генерират и вървят под строй, с еднакви параметри, няма значение колко фотона са в строя, от тук неопределеността в бройката им е практически пълна и фазата е точно определена. Но всичко това е опит да се предеве съотношението на класически език Подобни неравенства могат да се напишат и за неопределеността в електричният и магнитен вектор от броят на фотоните. В този смисъл електромагнитната вълна е ансамбъл от много фотони.

Фотоните например нямат фаза, за разлика от вълните.

Фотонът има характеристика "енергия", свързана пропорционално на "честотата" по релацията на Планк, затова можем да говорим и за честота на фотона - така както при елементарните частици масите им се дават в енергетични единици, поради подобна връзка между маса и енергия. Тук всичко идва от удобство, кое число е по-удобно за нашите мащаби. Енергията на фотон е изключително малко и неудобно число, много по-удобно е да се говори за "дължина на вълната" свързана с честотата. В този смисъл фотоните имат и честота и дължина на вълната, въпреки че тези понятия нямат геометричен израз както при вълновите процеси. Честотата се проявява пространствено (геометрически) при много фотони чрез тяхното колективно поведение. За един можем да измерваме директно енергия. И опитът сочи, че фотони от монохроматичен поток имат еднаква енергия, респективно еднаква честота. Тоест нямат тембър. Честотата на фотоните не е параметър, характеризиращ някакъв периодичен процес в тях. Можем да я разглеждаме като протопараметър, който е родител на честотата в периодични процеси като електромагнитното поле, където вече нещо се променя периодично и във времето.

Е, хайде без такива манипулации. Още преди много време ви питах какъв смисъл влагате в понятие като "скорост на смущение" по вашата вакрешетка при положение че не можеше да се свърже отправна система с нея. Както и какво значи "неподвижна вакрешетка" по същата причина. Отговор така и не последва (не визирам водопадите думи, които нищо не изясняваха по конкретните въпроси). Липсата на смисъл на понятията е характерна родилна черта на вашата хипотеза, и това е достатъчно за нейната оценка. Напротив, това е недоказуемо твърдение на хипотезата, поредният постулат. Една хипотеза, която няма потенциал да се превърне в теория, а винаги остава на ниво хипотеза, не е свързана с науката, а с фантастиката или религията. Опитайте се най-сетне да се замислите, защо например струнната хипотеза изпитва непреодолими трудности, въпреки че е на светлинни години по-добре въоръжена от вашата измислица. А вие продължавате бодро да я карате през просото...

Това няма нищо общо с "тембър". Факти, фотонът има фиксирана честота, ако имаше тембър щеше да е спектър, ама не е, и това количествено се изразява чрез връзката на енергията с честотата му.. Твърденията на хипотезата се опровергават от гфактите - на хипотезата и е нужен тембър, фактите показват че няма. Нищо не може да се направи Миналото си е минало. Фотоните не са ЕМВълни и не се държат като такива, и нямат модулирана честотна обвивка. Пак се повтарям - погрешно мислени неща водят до погрешни изводи, не съвпадащи с фактите. Очевидо е че не означава това. Може и да ви се иска, но не е такова положението. Непрестанно означава че не престава като процес, т.е. не прекъсва като такъв. Независимо изобщо дали го гледате или спите. Това че не можете да видите отделни етапи които ги има според хипотезата ви не засяга характера на самият процес, а си е личнно ваш проблем, свързан с дискретизацията която налагате над непрекъснантият процес. Тоест вашето "бавно гледане" е характеристика не на гледаният процес, а на вашият подход към него. Но тдавна е известно, че терминологията не ви е силна страна...

При такива обяснения с неопределени понятия в кавички, кой ли разбира нещо, дори и автора. Колкото до тембъра, Малоум2 го ползва като независима от честотата допълнителна характеристика, с която да си обясни "информацията". Но фактите опровергават наличието на тембър у фотоните, те са монохроматични. Тембърът е някаква допълнителна характеристика на източника - например мигането, за което говорихме, модулира интензитета на светлината (количеството фотони за единица време, ако се изразим по-количествено), което може да се разглежда като някакъв "тембър". Той също привнася допълнителна честота в сигнала - честотата на мигането, която разнообразява спектъра. Но се вижда, че тембърът е характеристика за много голяма група фотони, не за един. Амплитудна модулация. Реално всеки ограничен във времето импулс светлина може да се твърди, че притежава тембър, защото е амплитудно модулиран: в началото няма светлина, после нараства по интензивност, държи известно време някаква интензивност, после намалява и изчезва - това вече е сигнал с богат спектър. По този начин вече може да се предава информация, стига да се детектира коректно на приемащата страна. Най-простият случай - по морзовата азбука Ако бъдем съвсем точни, "непрекъснато във времето" е пълен синоним на "непрестанно" - не престава във времето, не спира, не се прекъсва. В други случаи може и да имат различни отенъци, но ние разглеждаме този случай..

Да, с прискърбие трябва да съобщя, че това не е вярно. Не напразно статията в българската уикипедия е само от 5 реда, и в края и се съобщава, че тя е "мъниче" и очаква развитие. Ако се поровим повече, в английската уикипедия например, там в съответната статия се разглежда тембъра като спектър около една основна честота. Тоест не става дума за чиста честота (еднаква във времето честота), а за много честоти, като допълнителните характеризират източника. Тогава два еднакви тона могат да се различават по тези добавъчни спектри, наложени им от източниците. Тембърът е форма на амплитудна модулация, като тази: Забележи пълнежа от основната честота, и много по-бавната промяна в нейната амплитуда, причинена от източника - това е тембъра - основната честота си променя силата (чува се като характерна вибрация) в зависимост от характеристиките на източника. Такъв сигнал има спектър и се засилва по пързалката както всички други сигнали. Фотоните обаче нямат спектър, съответно нямат тембър, и това е експериментален факт - нещо, което противоречи на измислицата на Малоум2. Непрестанното мигане прекъсва ли? Мигането е поредица от светвания и загасвания на източника с някаква регламентирана честота (или пауза между светванията). Прекъсване означава да се появи нерегламентирана пауза между миганията. Ако не прекъсва (няма нерегламентирана пауза между светванията) то е непрекъснато, не престава да мига, непрестанно е. Прекъснато е излъчването на светлината, защото за да има мигане тя трябва да спира, но мигането като комплекс от светване и спиране не е прекъснато (непрестанно е, щом тови харесва). Но и не твърдим, че светлината се излъчва непрестанно, а само мигането. Абсолютно неразличими синоними, но с различна честота на използване в българският език. Прекъснато образуване на една частица ще означава, че тя спира да се образува (и изчезва съответно без да се появи отново), тоест процесът на образуване престава. Пак неразличими смислово синоними. Това е някакъв опит за философско разводняване на темата Също както въпроса срещат ли се инерциални системи в природата, и ако не се срещат, защо им обръщаме толкова внимание. И инерциалните системи, и затворените системи са абстракции. На практика ние можем произволно близко да се доближаваме до тези понятия, и съответно да проверяваме закономенрностите от тях които следват на практика. И този път ни води до проверката и утвърждаване на законите за съхранение. В нашият случай няма значение има или няма затворени системи. При хипотезата на Малоум изначално не се запазва импулсът, това е вътрешно свойство на обектите, а не поради някакво неконтролирано външно въздействие поради отвореност на система.

За непознаването ви на пионятието "тембър" вече говорихме. Забележете, изпадате в поредното противоречие: тембъра е несъвместим с наличие на точно определената честота, наличието на тембърът показва смес от честоти, показва наличие на спектър. Тоест опитвате се да вложите някаква допълнителна магичност в обясненията си, за да изглеждат по-смислени, поне според вас, но не се получава. Точно тази магичност, която лъха от всякъде, е големият провал на хипотезата ви. Както и това лексическо противопоставяне, "непрестанно-неппрекъснато". Непрекъснатите във времето процеси не престават, нали е така? Каква е разликата тогава между двете понятия-синоними, освен честотата им на ползване в разговорният език? И какво общо има дали някой наблюдава бавно или бързо? Вие говорите за някаква обективна действителност, в която нещата се случват независимо от наблюдателя, и вашият модел трябва да се справя с описанието на тази действителност, а не да се оправдава че някой гледал някак си. Ако законът за запазване не се спазва по принцип, както и да го гледа наблюдателя, пак няма да се спазва. Нормално е да има обекти прекъснати в пространството и времето, и това е факт без да намесваме някакво "бавно" гледане. Едни фотони се излъчват, други се поглъща - ограничени, прекъснати са във времето. Излъчен фотон достига някаква дестинация след определено време - ограничен, прекъснат в пространството. На практика вашата хипотеза става напълно излишна, поне в тази си форма която вие пропагандирате. И как точно произтича от процеса за който обяснявате? Не може ли да не използвате произволни твърдения като това, а да покажете как произтича? Да проследите пътят, а не да изпъстряте обясненията си с безброй постулати като този? Хайде, как новият център на ротация отхвърля връзката момент-място? Новият център място в даден момент ли е? Ако не е място, какво е и защо го наричате с геометричното понятие "център", което означава място? Ето за този подход критикувам тази измислица. Не се прави описание на света, в което няма причина-следствие, а всяко твърдение е изсмукан от пръсти постулат без връзка с действителността. В това няма и следа от наука.

Ето тук добре се виждат пороците в разсъжденията ви. При дискретно време, вие продължавате да разсъждавате за "интервалите между моментите", т.е. за кръстените от вас междинни моменти, чрез терминологията за "време". Забравяте, че при дискретни обекти (под обекти в случая включвам и време и пространство) извън "квантът обект" няма нищо от същият обект. Тоест не може да се говори изобщо за "междинни моменти" (моментите са само в квантите време), и всички следствия в които ги набърквате, се компрометират автоматично. В този смисъл съждението което съм цитирал изобщо няма смисъл. Следствията, които са свързани с него - също. И цялото обяснение се обезсмисля в крайна сметка. Нещо повече, обезсмисля се вашият термин "непрекъснато образуване", по същата причина. Крайна делимост не означава прекъснатост. А като няма прекъснатост, няма нужда от непрекъснато образуване, като аргумент за да обяснявате апориите на Зенон. Това не разрешава парадокса. Парадоксът ни показва, че нашата представа за движението не е коректна - не можем да говорим за местоположение в момент време. Парадоксът се разрешава, ако приемем постановка, в която в даден момент един обект е и не е в дадена точка, и квантовата механика най-плътно се доближава по дух до такава "конструкция". Докато вашата идея само измества и замъглява проблемът - една от частите винаги е на дадено място в даден момент. Но вашата идея е несъвместима и с квантовата механика по много други показатели, поради което е и неспособна да обясни квантовомеханичните явления, въпреки безплодните твърдения за обратното.

Не са открити никакви процеси, които да потвърждават думите ви. Едно време, малко преди да открият неутриното, са се появили съмнения, че законът не се спазва за микрочастиците, а само усреднено. Дори Нилс Бор е бил на път на една конференция да произнесе погребална реч за закона за съхранение на импулса и енергията. Малко преди това Паули изказва една хипотеза, потвърдена по-късно - за неутриното, което разрешава проблемът и доказва, че тези закони са валидни и в сферата на микрочастиците, и се изпълняват в рамките на цялата точност, на която са способни съвременните експерименти. Това което твърдите е дълбока заблуда. Дори не се замислихте защо цитирам Ерих Фром. А точно това беше целта - да се види каква огромна липса на знания се опитвате да компенсирате с изсмукани от пръст измислици. Казано с прости думи, не сте наясно с тази наука, и затова си измисляте какво трябвало тя да прави... Науката физика определя законите за съхранение при акт на взаимодействие. За този акт е валидно и действието, равно на противодействието, този акт при всяко взаимодействие е с протяжност нула, всеки процес може да бъде разбит на поредица такива актове. Затова няма значение някаква честота и подобни глупости. Какво се случва с енергията и импулса между два акта на взаимодействие е друг, философски въпрос от рода "има ли я луната докато не я гледаме", и не е в компетенциите на физиката. Това което тя твърди под формата на тези закони е, че при следващият акт на взаимодействие обектът ще има същата енергия и импулс. Докато евентуално нарушаване при един акт на взаимодействие според вашата постановка ще доведе до неконтролирано увеличаване на произволността на импулса и енергията. Сагата с бавното "пристигане на информация" е някакъв ваш пробем, свързан също с това неразбиране на основите на тази наука. Информацията винаги се пренася от материален носител, който участва във акта на взаимодействие и паралелно отнася своята част от енергията и импулса. Това е бил и проблемът пред Нилс Бор навремето, защото неутриното е била недетектируема частица за онова време. Нилс Бор обаче е излязъл от този проблем, за разлика от вас, който сте заседнали в него. Какво значение има, че е резултат от сума? Резултатът на сумата винаги е един. Всеки вектор винаги може да се представи като сума, това не пречи да се говори за него в единствено число. Както се говори и за импулса. Това е пример как се опитвате с терминологични трикове да замъглите картинката за да не се вижда безсилието на хипотезата ви. Не се опитвайте да разсъждавате за неща, за които вашата хипотеза не може да даде работещо описание, като спина например. Нещата стават много зле. Замисляли ли сте се, че такова въздействие на поле за преориентиране на спина е свързано с промяна на енергията например, което е измеримо и ненаблюдавано при подобни експерименти? Да, видяхме, свободните разходки на информацията дето утъпкват пътя на частиците, и всякакви подобни магии. Но я опитайте количествено да оцените, дали вашите обяснени наистина работят, т.е. дали наистина се обяснява нещо с тях, или само мъгла за мозъци?

Нищо сексистско не влагам в някакъв потенциален разговор за жени (да ме извинят дамите, които четат тук). Просто прокарвам идеята, че всеки потенциален разговор дори на банални теми би бил по-сериозен от предположението до което стигнахме по-горе. Колкото до математиката, за нея можем да кажем, че това е "счетоводството" на физиката. Фииката работи с едно много важно свойство на обкръжаващият ни свят, което позволява точно дефиниране на всякакви закономерности - количеството. Мога да дам следният пример. Представете си, че вие сте фирма, и при вас идва данъчен инспектор. Подходът на Малоум2 е да започне да разказва как фирмата му е продала долни гащи на Джон, , как бельото ако се боядиса със синя боя от Кипър може да придобие свойството да не се наелектризира, и т.н. и т.н. Данъчният инспектор обаче се интересува колко гащи сте продали на Джон и за каква сума, колко ви е струвала боята от Кипър и дали сте я сложили в графа разходи или приходи, излиза ли ви на края баланса. Това реално е подходът на физиката, реализиран чрез матеатиката. Както виждате, двата подхода на практика нямат допирни точки, единият е свободно разказвателен (с всичката свойствена противоречивост на такъв подход), другият е строг, количествен, ограничен в коловоза на логиката (не може да продадете един панталон и в склада ви да постъпят от никъде още 5). За това протестирам че с такова нещо да се цапа този форум. Нищо лично. "Бръсначът на Окам" има сравнително просто рационално обяснение. Ето един почти математически подход. Представете си, че светът може да се опише само с една величина. Тогава точното описание на светът ще съответства на конкретна стойност на тази величина. Когато вие я намерите, вашите знания за света ще са точни, познанието за светът ще бъде логически пълно. Намирането на тази величина на математически език е минимизиране на грешката, на разликата межди точната величина, съответстваща на света (доста весело звучи в този пример) и величината която вие пробвате в модела си. Или ако се изразим математически, за да обясним света ние трябва да решим задача за търсене на екстремум, и конфигурацията на този екстремум представлява точното и пълно знание. Сега си представете по-сложна задача: светът може да се опише от много параметри, да речем N на брой. Ако вие установите броят на тези параметри и изградите някаква теория основана на тези N параметъра, то чисто математически, вие може да достигнете до екстремума, т.е. до точното съответствие на вашият модел и истинската реалност (тук изключваме възможността за наличие на много екстремуми, това усложнява задачата но идеята остава същата). Тоест при свят с N параметъра, вие използвайки N променливи можете точно да достигнете до пълното познание (математически в крайна сметка търсите N променливи от N уравнения, което е дефинирана задача). Не ви трябва допълнителен параметър. Ако обаче си въведете (колко му е) още един параметър, задачата става неопределена: трябва да намерите N+1 променливи с N уравнения, което вече е недефинирана задача. По този начин си усложнявате задачата, и се лишавате от решение, до което можехте да достигнете. Бръсначът на Окам казва точно това: не въвеждай допълнителни същности без крайна необходимост. Примерът е опростен, светът вероятно се описва от безкраен брой параметри. Тогава задачата се модифицира до търсене на най-пълно съответствие със зададен брой най-важни параметри. Добавянето на нов параметър в модела става само когато се докаже, че той е достатъчно важен и свързан, а не произволен. Тоест когато има крайна необходимост.

Ако вземем подхода на Шерлок Холмс и изключим невероятните възможности, остава още само една в добавка към вече споменатата - да се пръскам от завист, към хипотезата на Малоум2 и това да е движеща ми сила. Ако клоните натам, дайте да си говорим за по-сериозни неща, например за жени...

За кое позоваване става дума, че вече изгубих връзката? Това което съм цитирал съм споменал съответният труд, иначе няма да говори добре за мен Старая се да не защитавам някакъв канон, нито пък съвременната физика. Глупаво би било от моя страна да вадя аргументи от рода на "вашето не е верно, защото според съвременната физика е иначе". Използвал съм подобни сравнения само когато Малоум2 е твърдял, че неговите резултати са същите които дава и съвременната физика (в околни теми). Основата на моята критика е липсата на научен метод при излагане на една хипотеза, която претендира за научност. Ако не претендираше за това звание, не бих я критикувал - ненаучните хипотези не се ползват от научният метод и това е тяхно вътрешно присъщо качество. Доколко резултатът им може да попадне в категорията познание, е отделен въпрос. Моето мнение е: да, може, би илюстрирал и дал информация за някои страни на човешката глупост. Но пак повтарям, това е мое мнение, не искам да влизам в дискусии. Със скалата дадох пример само за визуализация на проблема, като патерица, която може да се ползва ако има трудности с разбирането. Може да я забравите, ако ви пречи. Колкото за закономерността 2+2=4, какво означава да не се зададат точните условия при които тя да е верна? Ако ще задаваме само точни условия, добре: 2+2=11 е също вярно при зададени точни условия, и не би предизвикало недоумение на планета на която хората имат по три пръста на ръка. Просто точните условия са премълчани при задаването на задачата. С физическите закономерности картинката не е по-различна: Никой не твърди, че физическите закономерности са стабилни и вечни. Напротив, развитието на науката ни показва че това не е така в по-дългосрочен план. Но в нормалният разговорен език на научна тема има ред негласни уговорки, които се приемат (скоростта на светлината във вакуум например), и изключенията от тях изрично се споменават (скоростта на светлината в материална среда е различна например), за да не се получи объркване. Разговорът ни в близката околност е в рамките на тези негласни уговорки. Колкото до критичното ми отношение към измислиците на Малоум2, те имат историческа подплата отдавна. И точно защото предполагам, че не са само въпрос на физика (и дори съвсем не са въпрос на физика), протестирам защо непрекъснато се замърсява форумът Физика с тях. Бях останал с впечатлението, че основният форум е "Наука" и съответно се държи на материята, подплатена в заглавието. А както е сега, какво би научил за физиката един нов външен човек, който попадне тук?

Какво интерпретативно вмешателство допуска една установена закономерност? Например закономерността че 2 и 2 е 4? Всяка закономерност си има граница на приложение, макар и тази граница да не се съдържа в самата закономерност. Тя е допълнителна информация. В случая ограничението, което въведох, има два аспекта: 1) указва интервал от време, когато закономерността е доказана с голяма точност; 2) отклонява дискусии дали по време или след големият взрив енергията се запазва или не се запазва, дискусии за които има много варианти и малка наблюдателна база, дискусия която би ни отклонила от основната задача. Тук изобщо не обсъждаме сигмите. Моделът на Малоум2 както е построен допуска неограничена промяна ("несъхранение") в енергията и импулса, за разлика от наблюденията. Това са различни практически закономерности.

Зная това, но цитатът е от философски труд на Фром, а и като философ той се изявява изключително добре. Комплексът на психоаналитик и философ му позволява да напише такива интересни неща като "За границите и опасността от психологията", критичен анализ на собствената му професия. В нашият случай той формулира проблема доста ясно и обстойно, изхождайки от базови човешки качества, без доста фриволната фройдистка интерпретация, характерна за други психоаналитици (подходът на Фройд е именно в задавана на доста начален "пълнеж" с който да се получи нужната кохерентност на познанието) . Така че може да приемем изказването му за добра отправна точка за характеризиране на дискутираната ситуация с една измислица. Това ни дава количествена скала, нещо в което физиката е добра: колко е доизмисленото пред фактите. Ако нарисуваме тази скала от нула към безкрайност като линия от ляво на дясно, науката по определение трябва да се намира някъде около нулата, в ляво, докато споменатата измислица е далеко в дясно, там където е и религията. Това което съм цитирал от Фром с най-голяма сила може да се приложи и за самата психоанализа, и разкрива защо стои открит въпроса дали тя изобщо е наука, макар и да ползва философията както останалите науки. Но вече излизаме от тематиката.

Какво е "напълно затворена система"? Това е система, в която няма външни въздействия, които да променят състоянието, респективно енергията и импулса. В случая на 1 (една!) свободна частица имаме точно такава ситуация - единственият друг "обект" е фамозната вак-решетка, която не би трябвало да променя тези енергия и импулс - иначе шяхме да наблюдаваме съществено "триене" с пространството при свободно движение на телата. В разглеждането което аз правя, всичко "външно" е отчетено, по простата причина че го няма Тоест частицата в дискутираната измислица въпреки това пак няма да запазва енергията, импулса си и праволинейното движение, дори и без външна намеса. За малки интервали време в сравнение с Големият взрив и Голямото Пукване, опитът ни сочи че тези закони работят изключително точно. Докато дискутираната измислица отрича точно това.

Я малко се замислете. Имаме закони за запазване на импулса и енергията, валидни дори за квантите. Във вашата хипотеза две последователни "образувания" на частицата оформят вектор, т.е. частицата притежава траектория, състояща се от всички такива последователни вектори. Ще пренебрегнем това противоречие с квантовата механика. Но, ако тези вектори не съвпадат с началният - който е определен от импулса, то законът за запазване на импулса отива на кино (импулсът е вектор, и запазване на импулса означава запазване на посоката на този вектор). От там отива на кино и свързаната с него енергия. Както виждате, вашата хипотеза изначално противоречи на физиката. При такова "образуване" трябва нещо външно, което да ограничава траекторията на вашата частица по права линия, за да се запазва импулсът и. Това обаче не може да е вашата решетка. И толкова - нямате други обективности, които да свършат тая работа. Единственото спасение е между вашите "образувания" частицата или както сте я кръстили да продължава да си я има, под някаква друга форма. При което обаче "непрестанното образуване" се обезсмисля напълно. Няма значение ние колко бавно гледаме - това се случва независимо дали ще го гледаме изобщо, а нарушението на енергията и импулса може да се определи по всяко време. Информацията трябва да има материален носител. Но какво е информация, вече говорихме в една друга тема. А така с измислици всъщност не обяснявате нищо, а само оправдавате собствено незнание. Опитите ви за "обяснение издават, че съдържанието на това "обяснение" е само наукоподобно, но много далеко от науката. В него липсва научният подход, който е заменен с епистоларни упражнения. Ще цитирам накратко един философ, Ерих Фром, който много ясно е описал ситуацията, в която се намирате вие. Дано си направите правилните поуки. Цитатът е от книгата "Ще бъдете като богове": "... Има още един фактор, способстващ за отчуждението и идеологизацията. Вродена тенденция на човешката мисъл е да изразява стремеж към пълнота и систематизация. За един от корените на тази тенденция служи стемежа на човека към увереност - стремеж, който лесно може да се разбере с несигурността на човешкото съществуване. Когато на нас са ни извести някои фрагменти на реалността, ние искме да ги допълним по такъв начин, че те да имат смисъл в система. Обаче самата природа на човешките ограничения винаги означава наличие на фрагментарно знание, знанието никога не е пълно. В тези обстоятелства ние се стремим да създадем допълнителни елементи, които ние добавяме към фрагментите, за да получим от тях цяло, система. Често осъзнаването на качествените различия между "фрагментите" и "добавеното" отсъства поради интензивният стремеж към определеност. Този процес често може да се наблюдава дори в развитието на науката. Във много научни системи лесно се открива смес от истински прозрения с измислени добавки, чиято цел е създаване на систематична цялост. И едва на по-късен етап от развитието става ясно кое са правдивите, макар и фрагментарни знания, а кое - пълнеж, добавен за придаване на системата по-голямо правдоподобие. Същото се случва и при политическата идеология... Същият процес виждаме и в историята на религиозните концепции..." В науката има едно правило - такива добавяния трябва да са минимум, и те трябва да имат връзка с опита, да са проверими Вашето творение обратно, изцяло се гради на подобен пълнеж, и в него няма грам реалност. В светлината на казаното по-горе, фрагментарността на вашите знания е колосална. Пресният пример, не сте способен да обясните нещо от вашият модел, и хоп: дайте информацията сама да се разпространява. Да беше само това... По този начин вие се класирате в най-далечният от науката участък на тази човешка дейност. Попадате някъде в жанра на фантастиката, но там се търсят не толкова скучни произведения... Всяко твърдение, което изказвате като следствие, не следва от вашият модел, а е външно за него - пришивате грубо реален факт, без логическа връзка с измислиците ви. Опростено казано, вие завъртате някаква мелница с много думи, от която излиза само видимост на действие, но не резултат - резултатът е каквото предварително сте поискали да "докажете", той не е свързан с хипотезата. Няма как да бъде другояче при такъв антинаучен подход. Но няма смисъл да ви го казвам, това са очевидни неща. И е много жалко за вас, ако след толкова обсъждане още не сте ги разбрали.

Много постно оправдание. След като се покаже несъстоятелността на някакво ваше твърдение, "ама не си запознат с хипотезата". Прозрачно. Какво общо имат проблемите на физиката с някакви безумни измислици? Означава ли това, че щом физиката имала проблеми, и вашите измислици задължително стават правилни? Измислици, в които липсва дори обикновена логика, а тя е заменена с преразказване? А известно ли ви е научното продължение на тези идеи, и защо физиката се е отказала от тях? Каква е връзката между тяхното предложено "построяване" и вашето, освен че е "подобна"? И дали споменаването на известни авторитети е способно да направи вашата безсмислица по-смислена? Защо продължавате да спамите във теми по физика, където вашата измислица няма никакво място?