scaner

Вашата памет е много по-свежа от моята

Не отричам правото ви на мнение, а твърдя, че мнението ви е проповядване на псевдонаука. А аз отричам псевдонауката. Пък и злоупотребихте твъврде много с правото на мнение в този контекст. "Психическа информация" се отнася също до различимост и неразличимост, но на "психочески" обекти, например изпъква добре при сравняване на психическите профили. Това което си мисли човек не е информация (камо ли психическа). Човек мисли с модели, чрез тях той интерпретира информацията, не мисли с информация. Лесно може да се убедите в това, като вземете един прост неразумен измерител на температура със записвач. Той записва промените, записва информацията. Като спре да записва, вашият разум единствено може да каже, че няма информацияя, но записаната не е нужно да я мислите, тя е визуализирана на лентата. Иначе всичко, за което се замисли човек е свързано с информация, защото живеем в свят, който непрекъснато се променя. Аз наблегнах на "физическа информация" само за да поддържам темата, определението което дадох е приложимо в много области. Информацията не изисква прилагателни пред себе си. Те само заблуждават четящите. Значи "физическата информация" е някаква еманация, накакво изпарение от мислите на индивида, според казаното и по-горе? Къде го чукаш, къде се пука...Пък и философията защо намесихте... Така и не казахте какво според вас е "физическа информация". Проблемът е, че и не съответства на тях. Изведете някакво количествено следствие, за да правим сравнение. Например, получете каква е скоростта на светлината според вашата хипотеза, и да видим дали съвпада с измереното. Или колко е заряда на електрона. Или гравитационната консстанта. Или константата на слабите взаимодействия? Хайде, давам ви преднина, може с грешка до 10%, ще приема като съвпадение и липса на противоречие. Дайте нещо което може да се провери точно! Забравете бинарното мислене "има/няма", това не върши работа и не е част от научния подход. Хората градят теория, която не само казва, че В+ мезоните ги има, а че с вероятност 0.3% могат да имат разпад на каони. И когато експериментът показва, че да, има ги тези мезони, ама вероятността за споменатата ситуация е 0.8%, теорията пада, обявена е за погрешна и е създадена съвсем друга. Това е науката Физика. Количествена.

Всички гении са своего рода идиоти, но процентът гении сред идиотите е нищожен. Същото е и с "измислянето", за да стане от него наука не е достатъчно само то. Процентът учени сред "измислящите" също е нищожен. Абе народът го е казал, от всяко дърво свирка не става.

Ами ще опиша поятието за информация, към което се придържам аз, и което на практика покрива физическите проблеми, както и квантовата информация. Доколкото съм чел, и другите физици къде явно, къде интуитивно, се придържат към него. Ще го обясня малко философски, така че имай търпение в разбирането му Различието представлява отрицание на неразличимостта. "Съобщението", което позволява да се ликвидира състоянието на неразличчимост, е информация (под "съобщение" тук разбирам не само взаимодействие, а всяка промяна в материалната конфигурация, разместване, въртене и всичко). С прости думи "информация" е разнообразието, което един обект съдържа за друг., тяхното взаимно относително разнообразие. Информация има там, където има разнообразие, нееднородност. За ежедневни нужди под "информация" можем да разбираме разликите (всякакви, във физичен план). Тъй като това понятие е заострено за физиката, може да го наречем и "физическа информация". Та продължава да ми стои въпроса към Малоум2, какво е неговото понятие за "физическа информация"? Ако не прави разлика с обикновеното понятие за информация, приложено към физиката, защо непрекъснато пъха прилагателни пред името, за да налага някаква мистика? Под равноценни разбирам равностойни - нито едната няма повече причини от другата за да бъде предпочетена (освен емоционални). С лингвистичните акробатики, които ползва Малоум2, няма проблем всичко да се обясни и от противоположната гледна точка. И тъй като само една от тях може да е вярна, стойността на такъв подход за обяснение е нула: не се изпълнява критерият за фалсифицируемост на Попър, който е задължтелен за наука. Проблема е в инструмента, не в идеята. Във физиката единственият начин за проверка на хипотезата е тя да се формулира количествено, да даде някакви количествени предсказания, които да се сравнят по величина с наблюденията. Това спомага и да се уловят както логически, така и фактически противоречия. Всичко останало е художествена литература, или популяризаторско преразказване Права си, хипотезите в много случаи са противоречиви. Не става дума за вътрешна противоречивост - такива хипотези умират на корен - а за противоречие с останалата що-годе проверена наука и наблюдения. Често се правят и хипотези за някакво малко локално подобрение на по-голям модел, за да съответства по-добре на действителността. Това е леко различно направление, макар че като се натрупат много такива кръпки, моделът почва сериозно да куца и често сам си отива...Физиката не е непрекъсната и хомогенна конструкция, в нея има и самотни острови, без пряка връзка с останалата физика. Например квантовата хромодинамика е такъв остров. Тя си е самостоятелен модел, и се разширява по подобен начин, тя е физика във физиката.

А това какво общо има с истина? Не се и очаква да е геометрия. Не всяка мрежа има общо с геометрия. В статията се говори за тензорна мрежа, абстрактна мрежа от числа, каква геометрия търсите там? Не искат това. Никъде не се говори за свойства на "вещеви обекти" в статията. За мен пък истната е че няма. И двете ли истини са верни? Колко истини изобщо може да има по конкретен въпрос? За мен, за теб, за нас, за вас, още? Ако твърдите нещо че е истина, трябва да се обосновете. Цитирането на лично мнение не е обосновка. А това е лично мнение. Вие не четете ли статията, не я ли коментирате нея? Какви пакет-фотони, какъв вакуум? Какви вещеви частсици, какви вакуумни решетки? Защо се мъчите да се нагласите на всяка манджа мерудия? Е не се получава, не виждате ли? Само е смешно. Грам допирни точки няма между вашата фантазия и модела който се обяснява в статията. Затова и питах - каква е основата за истинност във вашето твърдение? Как стигнахте до това злополучно заключение? някакви взаимовръзки сте извели, ми покажете ги, Как се показва взаимовръзки в науката? Жокер: не чрез напоителни приспивни пледоарии, насечени с множество кавички, заграждащи понятия без съдържание. Какво стана с вашата дефиниция на "физическа информация"? Дълго ли ще я чакаме?

Доколко в това твърдение има истина?

Значи да се върнем на въпрос. Каква е вашата дефиниция, за която вече токова пъти попитах? Значи вашите обяснения са насочени към някакви проблеми в популярните издания? Този форум дали минава за "популярно издание" от такъв тип, че трябва да се вихрите и тук? И след обясненията с хипотезата ви -какво е 'физическа информация'? Къде във вашите обяснения се прояснява този въпрос? Освен че нещо било недостатъчно? Какво е това което е недостатъчното, и дали наистиа е нужно? Нали за това ви питам? И пак бъркате - свойствата не са информация, информация е конкретно състояние. Това че частицата може да има спин +1 или -1 е свойство, важи за всички частици, конкретно състояние със спин -1 е вече информация. Но изглежда сте още много далеч от това разбиране. Нима знаете от къде се вземат свойствата? Много хора знаят, че има извънземни, че Исус скоро ще дойде пак, че правителствата се опитват да ни убиват по всевъзможен конспиртивен начинн... Вашите знания от този вид ли са, или са научни? Ако са научни, къде е научният метод във вашите обяснения? Измислицата и натъкмяването вписват ли се в научният метод? За да имаме знание във формата, която се котира във наука като Физиката? Не използвайте думата "знам" когато липсва знание. От това трябва да се срамувате. Сега можете да допуснете другата възможност - че частиците не се образуват непрестанно (двете възможности са равноценни), и вижте колко е плачевно 'знанието' получено по такъв начин. За срам е такъв подход със 'знаенето'. Ако искате да се обсъжда вашата идея, формулирайте я като научна, а не кто езотерична. Формулирайте я количествено, не само качествено. Науката Физика разбира само от този език. Останалото на практика е невъзможно да се поддаде на логически контрол, съответно не могат да се проследят непротиворечиви следствия.. Затова от гледна точка на науката е безсмислено. За вашето творение говоря. Ето, забележете, още нямате определение на "физическа информация", само име. Какво искате при това положение да се обсъжда? Доколко това име подхожда на липсващата същност на понятието? Защо точно в такъв форум?

Замислихте ли се, колко пъти трябваше да повторя въпроса си без да получа отговор, за да се събуди някаква неприязън? Всяко нещо си има граници, и тук отдавна са преминати. Спомнете си поговорката за подковаването на коня и жабата... Излагането на псевдонаучни представи попада ли под тематиката на физиката? Колко пъти ви попитах нещо да разясните, именно за това - да се види физика или медицина е? Досега физиката не се видя никъде, само наукоподобен словесен поток. . Нима решавате въпроси? Къде? С какво? Къде са решенията? С измислени понятия с подвеждащи имена, но без никакво съдържание? И как става тази работа с "решаването" тогава? Срамота.

Питане е, защото същността на въпроса не е изяснен. Не е достатъчно да лепнете някакво име, за да има обяснение. По-сложно е. Обменът и на обикновената информация се съпровожда с обмен на енергия/импулс, тоест става само при взаимодействие. С какво вашата физическа информация е по-различна? До тук вие работите с някакви магични пожелания. Някакви измислени "фотони" обменят нещо което не е ясно какво е, но пък си има име - физическа информация' - с някаква неясна цел и по неясен начин. Разправяте приказка, как някой пренесъл куфар с нещо което било нужно - това е есенцията на вашите 'обяснения'. Е, въпросът ми е: какво представлява куфара, какво е това в него - освен че си има име, кой е този някой и с каква цел е представлението? Ако имате отговор, обяснете, а не се крийте със смешното извинение, че не било питане това. Но обяснете смислено, а не на същото 'магично' равнище - с обекти които си имат имена но нямат съдържание. За да е обяснение, а не заклинание. Отдавна изкристализира подозрението, че вие си измисляте неща които да допълнят вашето лично незнание. Но защо в този форум и то под такава псевдонаучна форма? Незнанието не може да се превърне в знание чрез такива методи. А каква е 'нечовешката' логика? Чия може да бъде логиката при изучаване на физическата реалност? Да, преди време се отвори специална тема само в нея да си развива щуротиите и да не цапа другите теми. Но модераторите отдавна спят по този въпрос, и заразата пак е плъзнала. Досадно и дразнещо е, маргинализира се цялата дискусия по този начин.

Добре, продължава да не става ясно какво искате да кажете. Ако за вас всяка информация е и "физическа информация", защо не продължавате да ползвате старият термин? Защо набlягате на нещо тайнствено, криещо се под името "физическа информация", което се излъчвало покрай вашите фотони? Информацията не търпи прилагателно пред себе си. Независимо за каква област на човешката дейност се отнася - психика, физика, белене на картофи - тя просто е информация. Вие, наблягайки на термина "физическа информация", се опитвате да въведете нещо повече от обикновената информация, но така и не става ясно какво и защо? Затова питам. Това, че животните са по-чувствителни от хората в някои отношения пък, какво общо има с "физическа информация" Обикновената не върши ли работа? Подозирам, че самото понятие "информация" крие тайни за вас, затова и тя липсва в някакви подробности Информацията я има винаги. Тя не може да липсва. Тя може само да не е полезна. И ако в даден момент се е случило събитие, и ако не се е случило, информацията и в двата случая е налице. И ако слона тежи 5 тона, и ако тежи 5 килограма, и дори ако няма слон - пак информацията за това е налице. Дали една система е в подредено или хаотично състояние - пак имаме информация. Определени проекции на тази информация може да ги има или няма, но информацията я има винаги Опитайте да отскочите от това положение, и няма да ви трябва "физическа информация".

Само искам да допълня по въпроса с тембъра. И електромагнитните вълни имат тембър, и той е изключително силно използван в ежедневието ни. Предполагам сте слушали радио и сте гледали телевизия? Тогава вие сте слушали и гледали тембъра на електромагнитните вълни. Звукът и изображението са сигнали със сравнително ниска честота, които са модулирали високочестотен сигнал. Това е неотличимо от тембъра при музикалните инструменти - там също имаме нискочестотен сигнал - вибрацията на самият инструмент, модулираща носещата честота издавана от струната. Нещо повече, всяка звезда има своят светлинен 'тембър', също по подобие на музикалните инструменти Това са сравнително бавните изменения в нейната светимост във времето. Астрофизиците получават от това много информация, дори откриват екзопланети. Но не физическа информация

Това за тембъра съм го пропуснал в хипотезата ви. Мисля, че голямо объркване в терминологията ви е има. Тембърът е форма на модулация - промяна на един или няколко параметъра на сигнала: амплитуда, честота, фаза. При абсолютно всяка модулация нямаме чиста честота, имаме наличие на спектър. 'Тембър' е само частен случай на 'спектър', не е някакъв независим параметър на сигнала. Няма такова нещо като "пълнеж" на фотоните. Тембърът е наличие на фотони с различни честоти, смесен сигнал. Тембърът не е характеристика на отделен фотон, а на целият комплекс фотони, формиращ някакъв сигнал, някаква вълна. При тембър имаме наслагване на две или повече силно различни честоти: високата носеща честота от някакъв източник, например музикален инструмент, и доста по-ниската честота определена от трептенето на физическата конструкция на този инструмент. Затова е прието приближено да се счита, че при различен тембър честотата на сигнала е една и съща. Това обаче не е коректно - наличието на повече от една честота винаги прави не монохроматичен спектър. Изглежда тази уговорка ви е заблудила, че тембъра е някаква допълнителна характеристика на монохроматична вълна, а от там и на фотоните. И е подвело хипотезата ви Тъй че въпросът остава: какво трябва да е 'физическа информация' според вас и за какво изобщо ви е нужма?

По какво се различава тогава вашата "физична информация" от някаква частица с определени характеристики, която се излъчва/поглъща? Дали сте и някакво име, "фотони на вакуума". Защо сменяте името с "физична информация"? Освен че настава тотално объркване, защо? Вашата "физическа информация" самостоятелен обект ли е, или е характеристика на обекти? Ако е самостоятелен обект, името е крайно неудачно. Ако е характеристика, с какво тя допълва наборът от известните ни характеристики? Тоест, защо иззобщо ни е нужма, и кое най-вече налага нейното въвеждане? Питам странични неща. Не питам вече как се дефинира, вие избягвате да отговорите на този въпрос.

Връзките межсу атомите определено не са с обмен на някакви "фотони за втръзка". Има цяла наука, "химия" се нарича, която е посветена на това да изучава как тези връзки се осъществяват с електрони.

Кое и как се обменя и пренася зависи вогромна степен от условията, не от самите части. Различни обекти при различни условия взимодействат и се подреждат по различен начин. Притежаваните от частица характеристики, като заряд, спин, четност и други, тези характеристики ли наричате "физическа информация"? Защото само това е което се "съдържа" в частица и определя нейното поведение при различните условия. Това определя "къде и как се обменя-пренася"? Нов параметър трябва да допълва с нещо тези характеристики. С какво?

Ето една таблица с атомни размери, от която се вижда, че атомите на водорода, азота, кислорода и дори флуора са по-малки от въглеродният атом. Там връзките са още по-къси. Значи не дължината на връзките е определяща.. Така също размера на атома не е пряко свързан с дължина на връзките. Връзките се определят от обменени с други атоми електрони, където размерът на атомите играе много малка роля, роля играе близостта на атомите, която е различна от размера на самите атоми..

Тогава кое ги отличава? Защо не говорите само за ентропията, вместо да въвеждате подвеждащо понятие като "физическа информация"? Известната пропорционалност на ентропия и информация е от математиката - там в теорията на информацията има понятие математическа ентропия,на информацията, съвсем различно от физическата. Няма основание да въвеждате някаква "физическа информация" към физическата ентропия - и обикновената си върши работа. С какво "физическата информация" е по-разлина от тази, която досега се ползва? И като оставим некоректната аналогия с математиката настрана, вие така и не дадохте дефиниция, само твърдите че имало такава информация. Това не е дефиниция.

Това не е вярно. Дори атомът на силиция е по-компактен (маса към обем) от атома на въглерода. Да не говорим за оловото, и другите елементи с повече нуклони. Очевидно е, тази компктност не е критерий, който да играе някаква съществена роля в случая.

Това не е достатъчно, не отмества проблема от мъртвата точка. Това не е описание, не е дефиниция. Опишете количествено "физическата информация", както се прави с всеки друг физичен параметър.

Само дето не е ясно какво е това "физическа инфрмация"...

Отново искам да се върна на този въпрос: и да редуцираме още малко опростяването. Така ще се види защо членът 2.А.В може да бъде нула, без А и В да са нули Нека за функциите А и В вземем две прости функции, описващи две вълни с еднаква честота и с някаква фазова разлика: Сумата на двете функции ще бъде: Модулът (ей на, наложи се все пак и за модул подробно да говорим) на квадрат на тази сума се получава като умножим израза с комплексно спрегнатият му. Умножаваме, опростяваме, и получаваме: И сега вече се вижда ключът от бараката, че допълнителният член може да се нулира ако е спазено определено условие за разликата във фазите на вълните, без самите вълни да са нулеви. Разбира се, неговото значение е по-сериозно (това е интерференционният член във вълновата оптика), но разглеждането му ще изисква още редукция на степента на опростяване, което ще ни вкара вече съвсем в сферата на сериозните неща Цялата идея на моето творчество с тези фунции беше да илюстрирам схематично, как само на база някакви времеви съотношения между фотоните без никакво физическо взаимодействие между тях интерференчната картина може да се промени. Благодаря на Дорис за линка, иначе трябваше да изсмуквам всичко изначално от пръстите си

Да, съществена забележка. Е, такива опростявания водят и до такива проблеми Нека разгледдаме тогава друго ниво на опростяване. Нека за простота двата фотона са идентични, еднаква честота и еднаква амплитуда на вълновата функция, т.е. в някаква степен |A| = |B|. Единствената разлика във вълновите фунции е времевата част. Например в някаква пространсвена точка за единия фотон амплитудата ще е +А, за другият също може да е +А, тогава нормираната към 1 сума от двете вълнови функции ще е , и вероятността се запазва А2. Тоест два такива фотона ще изграждат същата интерференчна картина, както и единични фотони. Но може вреемевата част на вълновата функция да е такава, че амплитудите да се вадят, тогава , тоест на мястото, на което в предният случай е имало максимум на вероятността, сега имаме минимум. С прости думи, интерференчната картина, която може да се създаде от такива фотони, е изместена пространствено, максимумът е на друго място. И като имаме пред вид възможната хаотичност във времевите части на вълновата функция на различните фотони, всяка подобна двойка фотони би се стремяла да създава собствена интерференчна картина, всяка от които изместена спрямо тази на друга подобна двойка, и става мазало. Само когато са строени във времето фотоните (вълновата им функция отговаря на определени ограничения, както в първия пример), имаме повторение и затвърждаване на същата картина, която се строи от единични фотони. Всъщнст това разглеждане се основава изцяло на вълновите качества на фотона.

Да, няма да се формира интерференчна картина. Вероятността фотон да попадне в някаква определена точка/област зависи от честотата му, при различни честоти тя ще е различна, и ще имаме наслагване на картини характерни за различните честоти, в общият сслучай се получава мазало. Не би трябвало по твоите съображения, но е факт. За простота считаме, че фотоните са с еднаквва енергия, иначе както и ти казваш, ще изгубим интерференчната картина. Когато падат единични фотони, вероятността на тяхното попадение в някакво място зависи от вълновата им функция. Когато фотоните са единични, тази вероятност се определя от вълновата функция на всеки фотон. Но когато те са нагъсто, може да се стигне до положение на суперпозиция на вълновите функции, тогава резултатът става по-сложен. Ще ти го обясня с прост пример. Нека вълновата фунция обозначим с F. Тогава вероятността за попадане на фотона ще се изразява чрез квадратът на тази функция, F^2 (модул от квадрата, но това не е съществено за сега). Нека сега имаме два фотона, всеки си има вълнова функция, единият A, другият В. Когато и двата фотона попаднат (почти едновременно) на процепите за интерференция, вълновите им функции търпят суперпозиция, и общата им вълнова функция е A+B. Вероятността пак се оппределя от квадратът на тази функция, и тя ще бъде А^2+B^2+2.A.B. Първите два члена определят вероятностите, които биха се получили ако всеки от фотоните беше единичен и си беше паднал както си му е реда. Но имаме допълнителен член, който определя допълнение към вероятността, нарушение на картината в сравнение с единичните фотони. В това нарушение се крие и фазата, и кохерентността. Ако този член е нула, казваме че фотоните са сфазирани, или че потокът им е кохерентен. Това е опростеното обяснение. Сега, не ме питай за подробности, да не задълбавваме. Защото според уравнението на Шрьодингер фотонът като безмасова частица не притежава вълнова функция И тя се получава по доста заобиколният начин на вторичното квантувване.

Преди много години правехме следното лабораторно упражнение, измервайки повърхностното напрежение на водата наблюдаваййки ивъзбудени в нея вълни: Метод бегущих волн Иначе да, водните вълни са силно нелинейни, затова и не се погаждат с вълновото уравнение Интерференцията не е резултат от взаимодействие. Тя е резултат от сумиране на някаква величина, в случая амплитудата на две вълни. Ако всяка вълна има амплитуда А, сумата когато са в една фаза ще е А+А=2.А, ако са в противна фаза ще е А+(-1).А=0. Това е линейна суперпозиция. Ако двете вълни взаимодействаха, тогава щяхме да имаме нелинейна суперпозиция, и резултатът щеше да е различен. Тъй като при светлината (без намесата на среда) имаме линейна суперпозиция с огромна степен на точнност, се счита че светлинните лъчи (и фотоните в частност) не си взаимодействат. При фотоните е малко по-сложно. При тях интерференнцията се формира на база вероятността даден фотон да попадне на определено място. Тъй като тази вероятност не зависи от наличието на друг фотонн наблизо (не взаимодействат), то интерференционната картина е пропорционална на вероятностната схема. Ако фотоните си взаимодействаха, картината щеше да се изкриви. Във връзка с това искам да повдигна един интересен въпрос. Знаем, че ако пускаме последователно единични фотони, ще имаме изграждане на интерференционна картина. При единичните фотони нямаме понятия като фаза, кохерентност. Ако пуснем голям поток фотони, преминаваме в областта на вълновата оптика, където фаза и кохерентност са определящи, и където ако няма кохерентност, няма интерференчна картина. Каква е пътността на фотоните, която определя границата между квантовата и класическата вълнова картина? Какво "взаимодействие" при увеличеният брой фотони налага промяна в интерференцията, ако те не са допълнително подредени във времето (кохерентност)?

По принцип, във вълновата теория, скоростта на вълната в някаква среда се определя от интерференцията между падащата вълна и излъчените в резултат на възбуждането на средата. Докато при електромагнетизма възбуддените вълни по амплитуда (и енергия) могат да достигнат сравними с падащата вълна величини, то вследствие квадруполността на гравитационното излъчване вторичните вълни ще са много по-слаби от падащата. На практика, според мен, би трябвало да има нищожна промяна в скоростта на тези вълни през някаква среда. Но това е само лично съображение. От друга страна, поглъщането не е свързано с различната скорост в такива среди, то е свързано със специфично взаимодействие на преразпределение на енергия на вълната и средата, каквото при гравитацията по теория няма. Ако за момент направим някаква аналогия с оптиката, една нищожна промяна на скоростта на вълна в среда е свързана с наличието на някакъв коефициент на пречупване, което води като следствие възможност за наличие на отразена (макар и нищожно слаба) вълна. Но мисля че такава спекулация не е оправдана за гравитационните вълни, тоест такава аналогия не е коректна. Тук трябва да се види какво казва самата теория.