scaner

Зная това, но цитатът е от философски труд на Фром, а и като философ той се изявява изключително добре. Комплексът на психоаналитик и философ му позволява да напише такива интересни неща като "За границите и опасността от психологията", критичен анализ на собствената му професия. В нашият случай той формулира проблема доста ясно и обстойно, изхождайки от базови човешки качества, без доста фриволната фройдистка интерпретация, характерна за други психоаналитици (подходът на Фройд е именно в задавана на доста начален "пълнеж" с който да се получи нужната кохерентност на познанието) . Така че може да приемем изказването му за добра отправна точка за характеризиране на дискутираната ситуация с една измислица. Това ни дава количествена скала, нещо в което физиката е добра: колко е доизмисленото пред фактите. Ако нарисуваме тази скала от нула към безкрайност като линия от ляво на дясно, науката по определение трябва да се намира някъде около нулата, в ляво, докато споменатата измислица е далеко в дясно, там където е и религията. Това което съм цитирал от Фром с най-голяма сила може да се приложи и за самата психоанализа, и разкрива защо стои открит въпроса дали тя изобщо е наука, макар и да ползва философията както останалите науки. Но вече излизаме от тематиката.

Какво е "напълно затворена система"? Това е система, в която няма външни въздействия, които да променят състоянието, респективно енергията и импулса. В случая на 1 (една!) свободна частица имаме точно такава ситуация - единственият друг "обект" е фамозната вак-решетка, която не би трябвало да променя тези енергия и импулс - иначе шяхме да наблюдаваме съществено "триене" с пространството при свободно движение на телата. В разглеждането което аз правя, всичко "външно" е отчетено, по простата причина че го няма Тоест частицата в дискутираната измислица въпреки това пак няма да запазва енергията, импулса си и праволинейното движение, дори и без външна намеса. За малки интервали време в сравнение с Големият взрив и Голямото Пукване, опитът ни сочи че тези закони работят изключително точно. Докато дискутираната измислица отрича точно това.

Я малко се замислете. Имаме закони за запазване на импулса и енергията, валидни дори за квантите. Във вашата хипотеза две последователни "образувания" на частицата оформят вектор, т.е. частицата притежава траектория, състояща се от всички такива последователни вектори. Ще пренебрегнем това противоречие с квантовата механика. Но, ако тези вектори не съвпадат с началният - който е определен от импулса, то законът за запазване на импулса отива на кино (импулсът е вектор, и запазване на импулса означава запазване на посоката на този вектор). От там отива на кино и свързаната с него енергия. Както виждате, вашата хипотеза изначално противоречи на физиката. При такова "образуване" трябва нещо външно, което да ограничава траекторията на вашата частица по права линия, за да се запазва импулсът и. Това обаче не може да е вашата решетка. И толкова - нямате други обективности, които да свършат тая работа. Единственото спасение е между вашите "образувания" частицата или както сте я кръстили да продължава да си я има, под някаква друга форма. При което обаче "непрестанното образуване" се обезсмисля напълно. Няма значение ние колко бавно гледаме - това се случва независимо дали ще го гледаме изобщо, а нарушението на енергията и импулса може да се определи по всяко време. Информацията трябва да има материален носител. Но какво е информация, вече говорихме в една друга тема. А така с измислици всъщност не обяснявате нищо, а само оправдавате собствено незнание. Опитите ви за "обяснение издават, че съдържанието на това "обяснение" е само наукоподобно, но много далеко от науката. В него липсва научният подход, който е заменен с епистоларни упражнения. Ще цитирам накратко един философ, Ерих Фром, който много ясно е описал ситуацията, в която се намирате вие. Дано си направите правилните поуки. Цитатът е от книгата "Ще бъдете като богове": "... Има още един фактор, способстващ за отчуждението и идеологизацията. Вродена тенденция на човешката мисъл е да изразява стремеж към пълнота и систематизация. За един от корените на тази тенденция служи стемежа на човека към увереност - стремеж, който лесно може да се разбере с несигурността на човешкото съществуване. Когато на нас са ни извести някои фрагменти на реалността, ние искме да ги допълним по такъв начин, че те да имат смисъл в система. Обаче самата природа на човешките ограничения винаги означава наличие на фрагментарно знание, знанието никога не е пълно. В тези обстоятелства ние се стремим да създадем допълнителни елементи, които ние добавяме към фрагментите, за да получим от тях цяло, система. Често осъзнаването на качествените различия между "фрагментите" и "добавеното" отсъства поради интензивният стремеж към определеност. Този процес често може да се наблюдава дори в развитието на науката. Във много научни системи лесно се открива смес от истински прозрения с измислени добавки, чиято цел е създаване на систематична цялост. И едва на по-късен етап от развитието става ясно кое са правдивите, макар и фрагментарни знания, а кое - пълнеж, добавен за придаване на системата по-голямо правдоподобие. Същото се случва и при политическата идеология... Същият процес виждаме и в историята на религиозните концепции..." В науката има едно правило - такива добавяния трябва да са минимум, и те трябва да имат връзка с опита, да са проверими Вашето творение обратно, изцяло се гради на подобен пълнеж, и в него няма грам реалност. В светлината на казаното по-горе, фрагментарността на вашите знания е колосална. Пресният пример, не сте способен да обясните нещо от вашият модел, и хоп: дайте информацията сама да се разпространява. Да беше само това... По този начин вие се класирате в най-далечният от науката участък на тази човешка дейност. Попадате някъде в жанра на фантастиката, но там се търсят не толкова скучни произведения... Всяко твърдение, което изказвате като следствие, не следва от вашият модел, а е външно за него - пришивате грубо реален факт, без логическа връзка с измислиците ви. Опростено казано, вие завъртате някаква мелница с много думи, от която излиза само видимост на действие, но не резултат - резултатът е каквото предварително сте поискали да "докажете", той не е свързан с хипотезата. Няма как да бъде другояче при такъв антинаучен подход. Но няма смисъл да ви го казвам, това са очевидни неща. И е много жалко за вас, ако след толкова обсъждане още не сте ги разбрали.

Много постно оправдание. След като се покаже несъстоятелността на някакво ваше твърдение, "ама не си запознат с хипотезата". Прозрачно. Какво общо имат проблемите на физиката с някакви безумни измислици? Означава ли това, че щом физиката имала проблеми, и вашите измислици задължително стават правилни? Измислици, в които липсва дори обикновена логика, а тя е заменена с преразказване? А известно ли ви е научното продължение на тези идеи, и защо физиката се е отказала от тях? Каква е връзката между тяхното предложено "построяване" и вашето, освен че е "подобна"? И дали споменаването на известни авторитети е способно да направи вашата безсмислица по-смислена? Защо продължавате да спамите във теми по физика, където вашата измислица няма никакво място?

Много пъти вече говорихме за това, че "непрестанното образуване" не може да обясни нищо. Всички "обяснения" са само някакви пожелания на автора При такова "образуване" веднага изчезва "кохерентността" на свободното движение, т.е. "обект" оставен без действие на други сили (известният принцип) няма да се движи по права линия, защото всяко следващо "образуване" ще наслагва шум върху първоначалното направление. Колкото до двата процепа, прикриване на единият унищожава интерференцията, независимо че процепите продължава да си ги има. Но въпросът ми е защо мацате всяка попаднала ви тема с такива глупости?

Тук темата е много хлъзгава. Преди Галилей е била известна т.н. "зрителна тръба", с която са наблюдавани земни обекти. Галилей пръв е използвал тази тръба за астрономически наблюдения, открил е спътниците на Юпитер и с това е поставил астрономията на ново ниво (с което си е навлякъл и проблеми по-късно). Телескопът е зрителна тръба, с която се наблюдават небесни обекти, и в този смисъл Галилей е неговият откривател. Има частично публикувани документи от процеса около Галилей, от които става ясно че е лежал макар и за кратко в "ареста" (ако може така да се нарекат подземията), и с голяма вероятност са му прилагали мъчение (загатнато в същият документ). Съжалявам, документът е на латински, но важната информация е на седма страница. Да, не е изричал приписваната му теза че "все пак тя се върти". Но със сигурност е поддържал идеята на Коперник, че земята се върти около слънцето, за което и си е навлякъл проблемите. Но пръв е формулирал принципът за относителност, каквато и да е разликата му със "закона за инерцията"... Всъщност той е подложил на унищожителна критика Аристотелевата динамика, господстваща идея по това време, и е изказал няколко важни идеи, включая принципът на относителност. Съвременната динамика е формулирана за пръв път от Нютон, което никак не омаловажава приносът на Галилей.

Пускам произволен цитат, само да се види колко е мъката... Приказки, които не са следствие от нещо, а само преразказват всеизвестни природни факти. Тоест, не са следствие от някакво предположение, не са и обяснение. На този фон твърдението, че частиците непрестанно се образували, няма никаква връзка с някакви следствия, каквато е основната характеристика, която се очаква от коя да е хипотеза. Колкото и да търси човек след този поток от думи, така и не може да намери защо е отприщен? И какво като "непрестанно се образуват" частиците? Нали пак могат да се раждат по двойки? С какво това може да обясни началното нарушено равновесие между частици и античастици довело до сегашното състояние на вселената, което се коментира в цитираната по-горе статия? Като няма каква информация да споделите, защо изобщо започвате?

Не мисля че това е причина в случая. Кой ли успява... Кавичките показват, че всъщност анихилира не заряд, а нещо друго, което авторът не може да формулира. И смисъл никакъв в подчертаното изречение. Всъщност във физиката изобщо отсъства понятие "анихилация на заряд": анихилират частици, а те не са заряд. Мъка... При това анихилират независимо от някакъв обем. Мъка, мъкаааа....

Някакво объркване е настанало. Центобежната сила е приложена върху обект, който се върти около някакъв център. Дали е планета, или друго нещо, няма значение за случая. R е радиусът на моментната окръжност, по която става въртенето. Ако това е радиусът на планетата, то тогава (вероятно) задачата се свежда до определяне на центробежната сила, която търпи обект кацнал на повърхността (на екватора) на тази въртяща се (около оста си) планета.

Подчертал съм важните съставки, които могат да са основа за разсъждението. V и R са параметри на обект, който се върти около зададен център. Сега, ако V=C, т.е. имате обект (реален или хипотетичен), който да се върти около някакъв център със скоростта на светлината, тази формула ще показва центробежната сила за този обект (в приближението на класическата физика). Забележете, въртенето трябва да е свободно, да не прилагате и допълнителна сила, която да ограничава траекторията до окръжност, освен центростремителната сила, която ограничава тялото да не се отдалечава на повече от R от центъра на въртене (и която е равна по големина на центробежната).. Иначе, само да замествате скоростта на светлината във формулата, ще получите величина с размерност на сила, но тя няма да е характеристика на някакъв обект. А сила без обект, на когото да е приложена, няма. Т.е. това е безсмислено занимание.

Да, горките Нобелисти! Всъщност погледнато от друг ъгъл, са щастливци, че не са попднали на тоя форум да се просветят с подобна термминология: като "разпад на вещеви обекти", гравитони с честота", неподвижни фотони за връзка и подобни - тогава не само Нобеловата награда щяха да гледат през крив макарон, а и прост университет нямаше да завършат... Попитай сега Малоум, от кой палец е изсмукал това мистериозно число 1023 Hz. за "честотата" на гравитоните, след като неговата измислице е от корен неспособна да дава числа. Ама да не ни дава формули от някаква друга теория, с която хипотезата му е несъвместима. Личи ли как се опитва да нагласява "следствията" от "хипотезата" си? Аз от кога му го соча този факт? Абе една голяма истина изказа той по-горе, да не я забравяме: неговата хипотеза тотално се разминава (т.е. е несъвместима) с известните теории, но пък е съвместима с тях... Предлагам да я наречем теория на несъвместимосъвместимостта (НС)? Или теория на съвместената несъвместимост? Несъвместимата (ии несъвместяемата) съвместимост? Несъвместимосъвместената несъвместимост (НСН)? А?

Потърсете квалифицирана медицинска помощ, докато е време. Това не търпи отлагане.

Датите трябва да се проверяват, иначе използването на информацията става безсмислено. На цитираната от вас публикация има сегашна дата, но съдържанието на информацията както показах е с шест годишна давност. Статията обаче е написана в сегашно време (изглежда авторът и е преписвал от някъде без да се съобрази с фала), и ако вярвате сляпо, се случват такива подвежданя. Сагата около скоростта на неутриното отдавна е достигнала до успешния си край Всичко в коментара му е сбъркано, няма грам истина в поне едно изречение. И не че има факти за твърденията му, всичко е само измислица, която личи отдалеко. Доколкото разбирам. извор за нея е невежеството по темата. Няма дори идея какво е "едновременност" и как се ползва, няма идея какви са фактите за връзката между инертна и гравитационна маси, въобразил си е нещо и громи ли громи... Крещящ признак за някакво ниско самочувствие. Твърди, че тотално се разминавала неговата измислица с установените теории, но пък била съвместима с тях... Това не е нормално поведение, а

Някой е проспал някак 6 години? Сериозни колебания, значи...

Хубава задачка

Понятието движение е нужно, когато се говори за неподвижност. В цитатът се казва, че това понятие е неприложимо за етера, тоест неподвижност губи смисъл, нищо не означава. Нямате право да влагате обичайният смисъл, наложен от понятрието движение. Тоест вие тръгвате от едно понятие без смисъл, за да обяснявате после нещо. Съвсем логично е, че обяснението не съдържа смисъл. Съжалявам, но не сте си написал домашното. Това не е противоречие с някаква теория или факти, това е изначално ненаучен подход при изграждането на хипотезата ви. Защото както се вижда, хипотезата му не може да дава еднозначни заключения. Винаги трябва да се привлече куп словесен шум, за да се прикрие тази невъзможост и да се изтъпани нещо удобноза момента като следствие. Вие го подканвате сам да се застреля

Шпага, както ни демонстрира ефектът на Казимир - възможно е. Но не очаквай сега да започна да обяснявам как стават квантовомеханичните ефекти, с фотоните за връзка... Може би недоразумението идва от някои пренебрегнати подробности в случая. "Електронеутралност" има две значения: пълна липса на заряди, или равновесие на зарядите (по равно количество). Два такива обекта ще се държат по различен начн спрямо електромагнитното поле - в първият случай няма да има взаимодействие изобщо, във вторият, дори в класическата физика, ще има. В нашият случай изискването е: две проводящи плочи (за оригиналният ефект на Казимир). Проводящите плочи спадат към вторият вариант - уравновесени по количество заряди, който вариант не е безразличен към електромагнитни взаимодействия. И самият ефект демострира това. Прост пример за размишление: водородният атом е електронеутрален, но два атома намиращи се на близко разстояние взаимодействат и образуват здрава молекула. Примерът е само идея за разнообразието на допълнителни взаимодействия в квантовият свят, в основата на които е електромагнетизма, не е обяснение на ефекта на Казимир. Въпросът ти в началото беше: не е ли по-правилно вместо сили на привличане, да говорим за намаляване на силите на отблъскване между малки обекти. И аз обясних, че отблъскване няма, така че няма какво да се намалява: ако имаше отблъскване, дори да намалее, то пак ще остане отблъскване, а не привличане. А вече механизмът на самото взаимодействие между частиците е квантов, и до колкото можах, нахвърлях насоки за него. Но е факт, че обектите променят електромагнитното поле около тях, и тази промяна е по причина на самите обекти, тази промяна е причина за силата която ги привлича.

Значи все пак са открити? Което автоматически убива вашата хипотеза, описваща "неподвижна" решетка. Понятието "неподвижност" е несъвместимо с етер, към който не може да се използва понятието "движение" И точно това качество на етера идва от експерименталните основи на теорията. Което е поредно доказателство, че вашата безсмислица противоречи на фактите. Вече казах в една друга тема, един умен човек би осмислил фактите и би престанал да тормози участниците тук с безсмислици. Но това би го направил само човек с посоченото качество...

Това отдаввна е ясно. А това, че "хипотезата" му ти харесва - доколко това е свързано с някаква научност, или е просто както харесването на някакво фантастичнно четиво например? Точно това е проблемът - липсва и следа от научност (използването на научни термини не е достатъчно). Логиката - връзката между предположение и следствие - напълно липсва в тази "творба". Ето и пресни примери, ти си ги цитирала: При мен - заради лявото и дясното частично завихряне на полетата следствие "заряд" на частиците - има две възможности: сили на привличане и сили на отблъскване. Какво се случва ако направим челна стойка? Тогава "ляво завихряне" става "дясно завихряне" и обратното (не дискутирам неясното "частично" завихряне...). Означава ли това, че електронът ще си смени зарядът на положителен, а протонът на отрицателен? И че за австралийците, който непрекъснато са с главата надолу светът е съставен от антиматерия? Пълни глупости, нали? Сега ще получим обвинение, че не знаем хипотезата му, че фотонът за връзка... и т.н. Но логиката ще продължи да липсва, удавена от напоителни приказки нарочени за "обяснение". В междината на частици - хаосът се подрежда: с "усилване" или се "гаси". Да разбираме ли това, че усилването на хаоса - означаващо по-голям хаос - означава подреждане? Оруелският "новговор" ряпа да яде... Отлична демонстрация, че епистоларната форма, приета на въоръжение за "обяснение" на "хипотезата" е напълно безполезна. При еднотипни заряди - усилване, частиците се образуват "бягайки" от местата си - сила на отблъскване. При разнотипни заряди - гасят се трептенията - сила на привличане, частиците падат една към друга - От къде следва това? Защо усилване при едноименни заряди? Защо сила на отблъскване, а не на привличане? Защото фотонът за връзка по четни дни работи само сутрин? Отново липса на логически връзки. И това само от цитираното от тебе. Изобилие от безсмислие, призвано да оправдае личното незнание и неразбиране... Ако не бяха електронеутрални, нямаше нужда да привличаме квантовата физиказа за да обясним някакво взаимодействие. Но аз наблягах на онтологичната основа за взаимодействието, произхождаща от двете частици.

Шпага, нека тръгнем от по-прости примери. Менгемето някак не е добър пример. Нека имаме една самотна заредена частица в пространството. Тя не изпитва никакви сили, може да запази състояието си на равномерно и праволинейно движение или покой. Ако обаче поставим втора такава частица близо до нея, това състояние се нарушава. Нарушението говори за взаимодействие: нещо се е променило в пространството около двете частици, и това е причината за взаимодействието. А тази промяна идва от това, че частиците вече са две, самото им наличие (и качествата им) предизвиква тази промяна и съответно взаимодействието между тях, нали? Същото е и при ефекта на Казимир. И в двата случая взаимодействието е по причина променено електромагнитно поле около двете частици, която промяна отсъства при само една частици. Тоест, наличието на втората е и причината за възникването на взаимодействието между тях, в определен смисъл втората частица е източник на това взаимодействие, и силата между тях е винаги сила на привличане. Това имах пред вид. Разликите в двата случая не са основни, наличието на заряд в първият случай само скрива проявлението на взаимодействието във втория. Да, имаше една интересна статия от Франк Уилчек по този повод, във Physica Today (той там завежда една постоянна страничка за коментари по физика, във почти всеки брой, много е интересна, даже дискусии се заформят). Той доста аргументирано се изказва против понятието сила, като идващо от интуитивното ни отразяване на ежедневието, но реално пречещо на физиката. Преди време някой я беше превел и на български, но страницата му отдавна не съществува, за съжаление... Самата статтия на английски може да се прочете тук. Докато се опитвах да намеря статията на български, попаднах на една друга статия от Франк Уилчек, пак преведена: Ферми и изясняването на природата на материята. Надявам се да ти е интересна, както и на мен Точно толкова "ясно" е и съответствието на измислицата му с реалността. Самият факт, че основни негови твърдения се разминават с твърденията на наложилите се теории (както показа с цитати Gravity) на практика отхвърлят "хипотезата" му - замяна на едно твърдение в една добре доказана експериментално теория с ротивоположното му няма начин да доведе до доказаните следствия от теорията. Що за екземпляр трябва да си, да продължаваш да тормозиш хората с тази псевдонаучна история, и да "обясняваш" каквото и да било с подобни измислици? Да ме извиняваш, за мен нещата определено не са наред с тези неконтролирани напъни да се "обясняват" неща, дето не са дори разбрани... Слагам кавичките по съвсем обясними причини - заграденото в тях няма общо с общоприетата терминология.

Разбрах те, разбира се. Не можем да говорим за сили на отблъскване между малките обекти (и съответно за тяхното намаляване), защото такива сили в случая няма . Това че виртуалните фотони упражняват натиск от всякъде на един обект може да се оприличи с налягане, но това не е сила на отблъскване с друг обект. Но, след като материалните обекти са причина за неравновесното състояние на електромагнитното поле около тях (динамиката на вирталните фотони), то те са и причина за взаимодействието между тях, и за силата (която ги сближава), а тя е сила на привличане. В този смисъл, дори да се опитаме да го приложим за галактиките, те няма да се раздалечават както е халюцинацията по "хипотезата", а ще се привличат. Срещах някъде и опит за обяснениие на гравитационната сила по подобен начин чрез ефекта на Казимир, но сметките не излизаха защото ефекта е изключително слаб. Макар основната идея да е продуктивна, например моделът на Лесаж за обяснение на гравитационното привличаане. На Малоум малоумията не виждам вече защо да коментирам. Той не успя да отговори дори на елементарният въпрос: защо кварките при сумарна "гравитационна" маса (с "кернове" и прочие глупости) дават едва 1% от гравитационната маса на протона (в който "керновете" са същите тези на кварките ). Всичките му словоизлияния с които се опита да погребе всякакъв смисъл, не му помогнаха. Това отново демонстрира липсата на логическа връзка между неговите твърдения и "обяснение", както и пълното пренебрегване на противоречията с фактите. Но това е ясно от много време. Проси си подигравките с "хипотезата" му. Няма проблеми, ние сме щедри...

Както вече споменах, ефектът на Казимир - сили на привличане между малки обекти - е нищожен по величина. Вие се опитахте да го привлечте като пример за отблъскващи електромагнитни полета, причина за разбягването на галактиките. Което е пълна безсмислица, защото силата при този ефект намалява със четвърта-пета степен с разстоянието, и на нашите житейски мащаби тази сила вече е ненаблюдаема, а на ниво галактики тя на практика отсъства и не може да е причина разбягването им. Тук се изложихте за пореден път, и трябва да го признаете. Затова физиката изисква количествен подход - за да може да се отсеят такива халюцинации като вашата "хипотеза" от истински значимите идеи. Ако имахте наистина работеща хипотеза, веднага шяхте да оцените, че галактиките не могат да се разбягват от електромагнитни полета и нямаше да се излагате така. Ако вие под "патерица" или предположения имате пред вид вашите халюцинации, не е патерица. Под виртуални фотони се разбира приближени решения на уравненията на квантовата теория на полето, които в ограничен аспект са подобни на описващите реални частици решения. Тези решения дават облегчен подход към редица проблеми, например чрез диаграмите на Файнман, макар да не са панацея за всичко, и трябва да се ползват внимателно. Те са само удобен работещ модел. В този смисъл виртуалните частици са закономерни следствия, не предположения. Отново изказвате поредните неверни твърдения за нещо, което не сте разбрали. С такова неразбиране не само хипотези не могат да се градят. Но едно става ясно - вашата хипотеза е патерица за вашата неосведоменост в областта на физиката. Каквото не разбирате или не знаете, просто си го изфантазирвате. Независимо че фактите го опровергават. Това му е хубавото в случая, че и фактите не познавате

Всяко следствие си има причина. След като не разбирате от нормални аргументи, формата "оплюване" може би ще ви накара да включите най-сетне, че ви се поднася една смазваща критика, на която усукването и жонгльорството с безсмислена терминология не е отговор. Така че това е плах опит да ви накараме да се събудите от този безсмислен сън. Ако не се събудите, ще трябва да се ескалира още. Но мисля, че стойността на хипотезата ви и начинът и на изложение напълно си заслужава тази форма на дискусия, не трябва да се оплаквате...

Колко още може? Това вече прилича на болестно състояние... Вразумете се! Ентропията не е начин на подреждане, както грешно сте го сънували. Дори в българската уикипедия ясно е казано: ентропията характеризира състоянието на една термодинамична система, тя е мярка за безпорядъка в нея. Между мярка и начин на подреждане няма дори смислова връзка. После, силите не влизат в тензора на енергията-импулса. Както говори името му, в него влиза пространствено-времевото разпределение на енергията и импулса. Но това издава, че говорите за неща които напълно не разбирате. После, вашият "керн" издиша - демонстрирах ви на примера с кварките (а кварковата структура е факт), че масата, създавана от техните "кернове" е само 1% от гравитационната маса на протона. Останалите 99% очевадно не са от кернове, следователно дори по вашата хипотеза нямат нищо общо с гравитони и прочие глупости, което праща хипотезата ви на майната и. Електромагнитната маса на протона е част от този 1%, и на практика няма значение. И всички тези грешки само от един произволен пасаж от вашите "разсъждения"... Виждате ли фактите? Вашата хипотеза не може да обясни дори протона, колкото и да твърдите обратното. Гравити точно това се опитва да ви каже - вие просто не съзнавате какво се случва, не четете и не осмисляте смазващите критики и повтаряте някакви заклинания без смисъл. Пред фактите умните хора замълчават. А вие не се спирате. Какъв е изводът?

Какво общо има ефектът на Казимир с твърдението ви, цитирам го: Хаосът (хаосът - силите имат винаги ентропиен произход) в полетата е причина за отблъскващи сили! Ефектът на Казимир не е за някакъв хаос, нещо повече - той е за сила на привличане. Отново се самоопровергавате. Явно губите нагаждаческите си умения по някаква причина Ефектът на Казимир изключително бързо изчезва с увеличаване на разстоянието между обектите. Вече за макро-обекти (песъчинки) той е напълно ненаблюдаем, за разлика от гравитацията, за галактики е на много порядъци по-слаб и от гравитационните сили (дори да допуснем, че там е приложим). Защо се опитвате чрез случайно попаднали ви твърдения да оправдавате едно ненаучно по всички критерии хрумване? При това в общият случай не ги разбирате, или сте ги разбрали погрешно, както по-горе с ОТО? Още по-зле. Опитът сляпо да нацелите някакво "доказателство" по-горе става съвсем неудачен. Ефектът на Казимир се отнася за виртуални фотони. При вас съвсем като в онзи виц:: не било компютри, а компоти, филма не бил шведски, ама съветски... Хипотезата ви не била научна, а спам. Да, това е истината. Да, комунизмът си отиде. Но тук на негово място дойде спамерството и лъженауката, сляпо и упорито проповядвани от определени хора. Което в образователен план е много по-опасно и вредно от комунизма. Не знам защо дремят модераторите, ако има изобщо такива за научните теми... Да им беше за пръв път обръщано внимание, ама не...