scaner

На повърхността на Марс гравитацията е по-слаба от земната, тоест часовниците там ще вървят малко по-бързо. На геостационарната орбита се бият два ефекта: по-слабата гравитация там дава по-бърз ход на часовниците (спрямо земната повърхност), но пък голямата скорост на движение внася релативистично забавяне. По груби сметки като че ли все пак там часовниците се движат по-бързо, отколкото на земната повърхност. Приближава се до ситуацията на повърхността на Марс. Но за по-точен отговор трябват коректни точни сметки.

Значи, една ОС която си сменя скоростта ще бъдат, ако тази ОС е неинерциална. Иначе са две инерциални ОС, различни. Вярно, ще имаме асиметрия: за светлината в една посока обектът ще е по-прозрачен от светлината в другата посока. Приближаващите се обекти ще имат по-близък до вакуума коефициент на пречупване, от отдалечаващите се. Ако един обект не поглъща светлина, ако се приближава със почти светлинна скорост ще стане напълно прозрачен, ние няма да го видим оптичеки...

Ще се променят, разбира се. В подвижната среда се наблюдава ефекта на Физо: светлината в тази среда се движи с по-висока скорост спрямо неподвижната среда, светлината се увлича, както се казва. Различната скорост на светлината в такава среда ще даде различен коефициент на пречупване. Казано по-общо, движещата се среда ще има по-нисък (по-близък до 1) коефициент на пречупване.

Не могат да бъдат една, защото ОС на отлитащият и на пристигащият има противоположжни вектори на скоростта.

Наопаки. Този който се е возил в ракетата, ще бъде по-млад. Изобщо, в подкрепа на максимата: движението е здраве

Ако бъдем точни, нужни са три инерциални системи: едната на близнака, който остава, втората на отдалечаващият се близнак, третата на подвижния близнак след като е тръгнал да се връща. Без неинерциални системи е много по-елегантно обяснението със средствата само на СТО.

Няма смисъл да се телепортираме във всички отправни системи. А само в тези, които ни интересуват, които са крайно множество винаги.

Така формулирана задачата за общият случай няма смисъл. Нас ни интересува критерий за конкретна отправна система, дали е инерциална или не, и го имаме чрез законите на Нютон. Равномерното движение спрямо друг обект не е част от тези критерии. Това може да помогне с казуса със ситемите В и С по-горе.

Аз доколкото помня, съвременната дефиниция за инерциална система беше отправна система, в която се изпълняват законите на Нютон в най-простата им форма (тоест без използването на допълнителни координатни сили като центробежна, кориолисова и т.н.). В този смисъл точно това е общопретата терминология, както споделяте.

Gravity има пред вид нулево собствено ускорение. Тоест ако правите експерименти в такава система, тела които са оставени без външно въздействие не трябва "да падат" по някаква посока, трябва да се подчиняват на принципите на Нютон (в случая първи принцип). В този смисъл и В и С ще се проявяват като неинерциални.

Защо изобщо са нужни два часовника, работещи при различни условия и с различни скорости? Какво би се доказало с тях, след като те не са синхронни независимо дали корабът се движи или не?

Вътрешният за звездолета часовник ще изостава и без звездолета да се движи изобщо. Просто двата часовника изначално тиктакат различнно.

Такъв сарказъм е излишен. В един такъв разговор се предполага, че всеки е усвоил една базова терминология за комуникация, за да може да разбере какво означават изрази като "науката (или религията) си поставят за цел...". Това е достатъчно разпространен жаргон, по-възрастните си спомнят едно време, когато "конгресът си поставя за цел...". Смисълът на такива изрази е еднозначен, и предполагам, за всички тук. Трябва да се обясняват само новите, неинтуитивните понятия. А ако има някой, за който това е трудно или невъзможно, предполагам че просто е сбъркал мястото...

Да, така с кавички, всичко е наред. Схванали сте същността на отговора. Ами естествено че целите ги поставят правещите наука, трябва ли за всеки термин да изписваме по статия? Интернета няма да вмести всичко тогава.

Да, полето е форма на материята. И според квантовата физика то е основната форма на материята, частиците с които сме свикнали да мислим са само негови състояния, при определени условия. Не е въпрос до стъкмистики, всичко това е плод на много труд и осмисляне в продължение на векове. А ползата е ясна - искаме да разберем какво ще се случи, ако направим определенно действие, без реално да извършваме това действие, тоест основната цел на всяка наука е икономия

Дора, ако се замислим всяко взаимодействие може да се проследи до материални обекти - преносители и потърпевши. Например, вие казвате една добра дума, говоренето е въздействие върху въздуха чрез промяна в концентрацията на молекулите му и налягането под формата на модулиран звук, звукът въздейства на моите тъпанчета като ги разколебава, те превръщат енергията на звуковите вълни в електрически нервни импулси, тези импулси се подават на невронната мрежа в главата ми, която отдавна е обучена как да реагира на различни комплекси от такива импулси (дразнители), и в крайна сметка тя подава изпълнителен сигнал по-нататък, към други центрове, да ми се отпусне малко серотонин или адреналин, в зависимост от решението. И този адреналин може да въздейства на подходящи центрове, които да активират съответният муслул за реакция примерно Както виждате, бъкано е с материални взаимодействия на всяка стъпка. Но е доста трудно да се проследи този път в детайли. Тази трудност се заобикаля, като изучаването на определени комплекси става по-интегрирано и обобщено, без тези всиччките конкретики за които говоря, от което пък са възникнали другите науки - биология, медицина, социология и т.н. изучаващи отделни страни на описаният процес. Ако винаги можехме да проследим в детайли пътят на материалното взаимодействие, щеше да има само една наука, физика

Така е, но ако бяха обективни моралните ценнсти, те не трябва да зависят от състава на мнозинството.

Това с "научното доказване" и неговото тълкуване, противопоставяйки го на идетята за Бог, е доста крайно. Но е добре да се поглежда понякога науката. Например, историята ни казва как в древното робовладелско общество богатството се превръща в ценност, която спомага за развитие на това общество. Богатите - те са били и властимащи - не искат да се разделят с това богатство, което им поддържа властта. От там "не кради", много преди да стане дума за някакъв конкретен бог. Властимащите искат безпрепятствено да ползват натрупаните блага - от там "не убивай". И цялата поредица, все създадени да закрепят и регулират обществото. Както виждате, възникнали са в унисон с вижданията на "колективният нихилист", независимо от богове, визирам възникването на ранното римско право например. Свързването им с бог е станало на много по-късен етап, когато властта избира подходяща религия която да я подкрепи.

Според мен, така както са формулирани нещата, ако няма Бог. единствената алтернатива е нихилистът. Хуманистът в тази формулировка е "колективистичен нихилист", човек който се придържа към общите моралните ценности на мнозинството субекти. "Обективността" тук е само прилагателно. Ако се смени мнозинството, и ценностите ще се променят.

Не го бях срещал, сега го прочетох. И ми хареса, наистина. Явно сме сродни души с него Или сме направо преродени, зависи от коя религия го тълкуваме. Това им е хубавото на религиите

Именно, при солипсизма "субективно съществуващите обекти" имат същото ниво на съществуване, както Бог, когото обсъждаме. Там те са изцяло творение на мисълта на субекта. Така както мисловно творение е и изпитият алкохол, и махмурлука на следващата сутрин В солипсизма няма обективно съществуващ свят, съответно "обект" трябва да се дефинира по друг начин. И тази дефиниция не подхожда за обективността, която обсъждаме и изискваме.

Може. Солипсизма това прави. Но това пък е друг тип религия

Така де, но това противоречи на мнението на Дора, с което аз се съгласих. И от това действие на вярващите идват всичките проблеми. Никой не пречи да си седиш мирно и тихо и да си вярваш в каквото ти е нужно. Ама йок... Под "институционализиране" имах пред вид организираната религия, с всичко което я съпровожда.

Г-н Александров, това което се опитваме да доказваме, трябва някак да е обективен феномен. Вие с разсъждения може да се опитвате да доказвате много неща, но дали те съществуват на практика? За да го докажете обективно, то трябва някак да взаимодейства с материалният свят. Още от философията идва определението, че основната характеристика на материята е, че съществува в движение, взаимодействайки. Тук е наложена една икономия в мисленето, че материя може да взаимодейства само с материя, тоест че всичко което предизвиква промяна в материалният свят, е движенето на самата материя. Тоест наложено е ясно ограничение че нематериалното не може да взаимодействува с материалното. А нематериалното се проявява по много начини, като качества на самата материя. Нещата са до известна степен дефиниционни, налагащи разграничителни линии, без да променят някаква същност. В този ред на мисли ако Бог (стига да съществува) може да промени нещо в нашият свят, той е материален. Може да е някаква неизвестна нова форма на материята (появяват се понякога такива), но задължително Той е материален. Няма мърдане в съвременната наука от това положение. И като материален, той подлежи на изучаване с известните (или още неразработените) методи чрез взаимодействията с които управлява материята. Опитвам се да обясня, защо онтологията е станала материално ориентирана. А ако по някаква причина това което се опитваме да докажем не е обективен, а само психичен феномен, тогава възникват различни варианти. Възможно е да е проява на някакаъв психиатричен проблем, но всичко в крайна сметка опира до баланса в организма, например на хормони или невротрансмитери, до химията. Науката засега не е открила изключения в тази посока. Грубо казано, дори Бог да ни говори (ако го има), то Той извършва това чрез въздействие на материята, и това в крайна сметка може да бъде изучено. Но доколкото разбирам според Библията Бог задължително трябва да има и обективна проява - светлина и прочие. Засега обаче, няма доказателства, че такива "извънредни" въздействия има. А думата е за такива доказателства. За такова съществуване.

Моето скромно мнение е същото. За съжаление, ако вярващите не се опитваха (средно статистически, не всички) да въдворят неверниците във вярата си, атеистите нямаше да обръщат внимание изобщо на вярата им. Не би имало проблем ако всеки който иска тихо да си вярва. Проблемът става когато вярата се институционализира в религия и се почувства с власт да нагази да въдворява ред в обществото.