scaner

Пенчо, става дума че ако играе магнитно поле в случая, лесно може да се регистрира. Ако ти беше достатъчно тежък, нямаше да има нужда и от канап, в случая той е само помощно средство - центробежната сила е това, на което трябва да обърнеш внимание. Давай, казвай върти ли се компаса?

Вие имате ли представа какво е това факти? За какви предположения сънувате? Или това е някаква объркана ваша терминология, при която под факти вие разбирате измислици?

Нали и аз това твърдя - че вашите отношения се отнасят за размери, а примерът с дължината на вълната в микровълновата печка не пасва никак на хипотезата ви. За какво всъщност ни заблуждавахте че сте имал пред вид честота, като сам повтаряте че става дума за размери? Кой се оказва че не е разбрал за какво сам говори в крайна сметка, и кой не си е чел хипотезата като се оплакваше предният постинг?? Кое не е вярно? Няма никакво значение броят частици, процесът на нарастване на енергията не зависи от тях при резонанс. Кое отричате? Досега видяхме че това са само голи заявления, които не се използуват. Квантовостта няма нищо общо с някакви резонанси, и по характер на следствията не се покрива с тях. Просто твърдението ви е доказателство че едно твърдите, а после нагаждате резултатите към друго, към реалността която ви опровергава. Или нямате понятие какво е резонанс, или добре го скривате. Резонансът има няколко характерни черти. Една от тях е, че при енергии под резонансната въздействието може да се прояви при достатъчно голяма амплитуда (тука няма защо да се срамувате от термините интензивност и амплитуда, те са свързани с пряка пропорционалност, интензивността е равна на амплитудата на квадрат, и двете еднозначно описват процеса). Фотоефектът, както и разкъсването на която да е химическа връзка, са прагови ефекти - те не притичат при честота под 'резонансната' при никакви интензивности/амплитуди на лъчението. Това сочи експеримента, а това противоречи на хипотезата ви. Друга характерна особеност за резонанса е, че за честоти НАД резонансната процесът се държи както и при честоти ПОД резонансната, наблюдава се зависимост от амплитудата, като ефективността на процеса намалява с отдалечаване (в която и да е посока) от резонанса. При фотоефекта и при разкъсване на химическите връзки се наблюдава праг, над който ефективността на процеса расте с амплитудата, а под който реакцията не протича изобщо. Характерното за резонанса е, че при резонансната честота въздействието се проявява при минимална амплитуда на въздействие (в идеалният случай, без загуби, нищожна интензивност се натрупва с времето до произволно голямо въздействие), нещо което не се наблюдава в посочените явления. Това показва че не става дума за резонанс а за съвсем друг процес, а терминът 'резонансна честота' се използува само приблизително да обозначи наличието на характерна честота, което само ви е заблудило (защото се плъзгате само по повърхността и попадате на фонетичните капани на терминологията ). Ясно се вижда кой е изпостанал, след като не ги знаете тези работи и сънувате явление, което не се проявява на практика. Всичко е просто, но трябва да се знае фактологията, нещо което при вас отсъства напълно. Научете що е резонанс, пък тогава се опитвайте да нагаждате, защото сега не се получава.

Пенчо, ти си любител на домашните измервания, предлагам ти много прост начин за доказване (или отхвърляне) на твоята хипотеза. Вземаш камък. Връзваш го на канап. Завърташ канапа. Камъка го опъва поради центробежната сила. Сега вземаш компас - уред, чувствителен на магнитно поле. За да има толкова голяма центробежна сила камъка, магнитното поле което я предизвиква (според твоите хипотези) трябва да е много силно. Колкото по-тежък камъка, колкото по-силно развъртян - толкова по-силно полето. Такова поле няма как да не се усети от компаса. Нещо повече, ти като създаващ въртенето, трябва да се намагнитиш не, ами направо да почнеш да светиш Та опитай, лепят ли се по тебе метални предмети, като въртиш камък на канапче Ако резултатът от опита е отрицателен, това е елементарно доказателство че грешиш.

Казал сте: На какво са резонансни тези вълнички? (магнетрон има обикновено). За да не се чудиш, отговарям - на някоя от структурните конфигурации във веществото,. Къде тук сте кзал 'КРАТНИ на честотата'? Защо лъжете? Когато се говори едновременно за вълни и 'структурни конфигурации', основният параметър който е общ за двете е размер. При липсда на допълнително уточнение няма основание да се тълкува казаното по друг начин. Характерната особеност на резонанса е, че енергията при него се натрупва. Така че няма никакво значение амплитудата. В предният пост показах повече по въпроса, включително защо хипотезаята НЕ МОЖЕ да обясни нищо с резонанс. Това е поредното нагаждане - изказване на заключение, което противоречи на пряките следствия на самата хипотеза (ако се стои твърдо зад резонанса). С прости думи - поредната фалшификация.

Колега, само искам да ви допълня. И да поясня за широката публика колко са погрешни вижданията на Малоум. Резонансът като явление има отличителни характеристики, по които може да се съди има ли място за него или не. Най-важната е липса на прагова енергия. Трептение, което въздейства на обект с характерната за него резонансна честота, може да му предаде произволно голяма енергия, въздействайки с произволно малка амплитуда. Всичко зависи от времето на въздействието, за което се натрупва енергията. В зората на електродинамиката се е считало, че механизмът на въздействие на електромагнитното лъчение с материята е същият. На база тези представи е изведен и законът на Релей-Джоунс за излъчването на абсолютно-черното тяло. Тази представа се е развила след създаване на Ръдърфордовият модел на атома. Приемало се е, че постепенното действие на слабо лъчение върху атом с характерна за него резонансна честота е способно да предаде постепенно енергия на най-външният електрон и е способно да го ускори дотолкова, че той да напусне атома (в частност, всякакви връзки, основани на такъв електрон, да бъдат разкъсани). Проблемът обаче възникнал, когато се установило че експериментът не поддържа идеята за резонансни явления в микросвета. Едната лястовичка била неадекватността на закона на Релей-Джинс да обясни поведението на вълните с малка дължина на вълната. Пробивът тук бил направен от Планк. Другата лястовичка била откритието на фотоефекта, което противоречало на идеята за резонанса. При него се наблюдава наличие на прагова честота, след която силата на ефекта зависела от интензитета. Под тази честота, независимо от интензитета, ефект няма. Третата лястовичка била, че представата за атом, в който електроните могат да се избият прилагайки малки, но продължителни въздействия, водела до противоречия с експеримента и стабилността на модела. Решенията тук създали нова наука - квантовата механика. Идеите били две - енергията на лъчението се предава дискретно, което обяснява защо идеята с резонанса не работи, а другата идея засягала структурата на атома, модела на Бор, в която също се проявява тази дискретност. Всички химически съединения, основани на електронна връзка (за другите е подобно, но по-сложно) следват модела на фотоефекта - енергията за разкъсване на връзките не зависи от интензитета на лъчението, зависи само от честотата, имаме честотен праг. От интензитета на лъчението зависи интензивността на реакцията, след като енергията на всеки фотон в лъчението (която се определя само от честотата) е над праговата. Затова идеите на нашият Малоум са остаряли морално с повече от столетие, и противоречат на елементарните експериментални факти. Той явно не познава фактите, затова си измисля свои. Терминът 'резонанс' в съвременната физика по отношение на взаимодействието на веществото с лъчението се използува в различен от класическата физика смисъл, което може да подведе незапознатите - като наличие на прагова честота (прагова енергия за единичен фотон), а не като явление, стоящо в основата на предаването на енергията от лъчението (което е отхвърлено от експеримента). Експериментите, доказващи тази теза (няма изключение в тази област) водят до идеята че фотоните (порции елекътромагнитна енергия) не се характеризират с интензитет. Подчертавам водещата роля на експериментите, за да няма измъквания с 'различни интерпретации' и подобни увъртания.

Може би тази истерия също може да се разглежда като характерна черта на антирелативизма, когато не му се обръща внимание? Вместо с аргументи се стреми да привлича внимание с палячовщини и тропане на крак.

Поздравления за бързата модераторска намеса, така е много по-добре.

Изглежда причината не е в хората, с нищо не сте променили звученето на измислиците си от тогава. Куцо и сакато да вземете, е запознато с проблемите на физьиката. Но за да се решават те, трябва поне да се знае физиката. От досегашната дискусия ясно се вижда едно - че във ваше лице това условие не е изпълнено. При това положение да се оплаквате че не ви разбирали лошите физици, няма никакъв смисъл. Колкото до старанията ви за разясняване - след като водят до противоречия в обясненията, както вече се видя в темата в другия форум, значи изобщо не се справяте. Поне опитите ви досега сочат, че и вие не сте наясно какво искате да кажете, какво остава другите да го разберат - многоточия, кавички, недомлъвки, пълна липса на адекватна терминология, противоречия и нелогичност на куп. Не става дума за някакви обяснения, това е смешно.

От вас такива бисери се леят непрекъснато, а после се чудите как да отречете това което сте казал, че не бих се учудил и за чупенето на молекулите. Защото това с което сега се оправдавате, е още по-весело: Ха сега да видим, на каква структурна конфигурация на водата са кратни вълничките в микровълновата печка? За справка, дължината им е 12.23 сантиметра. Молекулите на водата изобщо не ги броим в сметката, размерът им е далече. Моята чаша, дето си топля водата, има максимален размер 8 см, което е извън резонанса, само дето си топли водата както трябва. Хубаво изобретение е микровълновата печка, опровергава недоучилите физика с претенцжии да обясняват света, на които останалите са им виновни за нещо. Трябва да се мисли като се говори за физика, а не да се приказва на корем по инерция. То на всеки простак, само пръст да му покажеш, започва да се смее. Приятен смях!

Правете 'гимнастика на мозъка' срещу Алцхаймер Ако прочетете внимателно приложената статия, ще забележите, че повтарянето на едни и същи изтъркани сериали, каквото вие правите, е много по-вредно (за вас) от научаването на нещо ново. Дали още не е късно за промяна?

Ех, веселяци, издевателствате над бедния човечец А той се мъчи книги да издава...

Колега, напълно сте прав че само човек който си няма понятие от това което говори, може да измисли 'чупене на молекули с резонанс'. Той просто си е наумил някаква си негова 'реалност' (в кавички), дето всичко се чупи, и сега се мъчи да я пробутва и на нас

След като нямате време, опитайте се това което ви е останало да го използувате за повече ограмотяване, а не за празно бъбрене из форумите на нелепи измислици. И тогава имате шанс да станете мислещ, и да разяснявате нещо. Дотогава си натискайте парцалите, както обичаше да казва баба ми, лека и пръст.

Знаех си аз че сте имали някакви проблеми за да се оправдавате с официалната наука непрекъснато, ама чак пък така да и отмъщавате като си измисляте нелепици, е прекалено.

Проста демонстрация, че не се отговаря каквото се пита, а каквото Е. И защо пита за аберацията 'неподвижен ли е етера', а не пита 'подвижен ли е етера', така и не стана ясно. Такова елементарно нещо не може да обясни, тръгна света да обяснява. Не нам такива измами!

Той в момента изучава смисъла на термина 'зомбиране', и това ще му отнеме време. Не му подсказвайте директно отговора :biggrin:

Само дето си премълчавате, че като пробвате с другите възможности, сам опровергавате твърдението си, че каквото се питало, това се отговаряло. Например за аберацията, ако питате 'подвижен ли е етера', не получавате отговор 'да'. Това е пореден пример как фалшифицирате и нагаждате резултатите, за да 'се получи' това което вече е известно и което по никакъв начин не следва от хипотезата ви. Всичко което сте наговорили няма отношение към въпроса на Шпага.

Прав си, Пенчо, да се обяснява на стена, само негативи ще донесе. И аз така мисля.

Не сте настоявал да се разбира хипотезата ви. Настоявате за нещо повече - че тя обяснявала света! Тогава бъдете така добър да поемете отговорноста и да докажете думите си. Защото от досегашната дискусия се вижда, че нямате никакво доказателство - всички 'обяснения' са едно нагаждане и елементарна фалшификация, прах в очите че са следствие от измислицата ви. Все едно разправяте приказка с измислен край, и настоявате че тя е истина. Сам видяхте какво се получи, когато човек наистиона се ориентира в нелогичната каша, която сте забъркали. Вие на това сте разчитали, че в този малко посещаван форум никой няма да се хваща да ви изобличи? Сбъркали сте. Не ви е виновна титлата професор за да се извинявате с нея, тя си е моя. Да беше ваша, да си я плюете. Не ме обвинявайте и в зомбиране, а се погледнете себе си: с изключително ниски познания по физика, с ниска способност за логически изводи, и със самочувствие че 'обяснявате' света. Прочетете малко що е това зомбиране, и да видим кой е по-близо до него Защото по навик продължавате да употребявате термините произволно, без смисъл.

На езика на вашата хипотеза (с недомлъвки, многоточия и кавички) това изглежда означава - 'нищо не мога да отговоря'. Нали прочетох и ви хванах в несъстоятелност и лъжа? Има ли смисъл да намирам още лъжи, за да лъсне безсмислието на хипотезата ви? Наричате елементарните физически аргументи плюене, това показва безсилие пред аргументацията на омразната ви физика :tooth: Нищо друго не се и предполагаше. А вашата фалшификации обявявате за нещо ново? Бъдете спокоен, твърде елементарен бяхте за да сте високо в класацията. Ако ви сравнявам с антирелативистите, оценка 3 от 10. Повечето от тях познават по-добре това срещу което се борят.

А какво ще кажете за варианта, вселената да е крайна, но да няма граница, така че втората част от въпроса ви да се обезсмисли? Всъщност това е твърдението на Айнщайн.

Пенчо, опасявам се, че ти толкова елементарни неща не разбра (дори с електронна везна нещо не се справяш), а като си помисля че за да ти обясня как става привличането трябва да схванеш какво е това нарушение на симетрията и калибровъчна инвариантност, предпочитам дори да не се захващам.

Не показвате нищо. Твърдите бездоказателствено че импулсът не се съхранява (вашият фотон предавал импулс, който отивал в небитието и не 'бута'), после в рамките на същото изречение уверявате че нямало проблем със запазването на импулса. Това разбира се показва нещо, и то е липса на понятие от физика. Колкото за Файнман, благодаря че ни отворихте очите за популярните му твърдения. Ние досега се чудехме какво става с импулса при крайната скорост на взаимодействие, а то какво било! Файнам на никой не е казал, само на вас, затова и ние не сме знаели. Излагате се. Само така си мислите, защото сте заслепен от нещо (няма да казвам какво, защото модераторите може да се сърдят). Не знаете какво питам при тези опити, а то е - как се движи етера. И при аберацията, и при Физо, и при ММ. Питам абсолютно едно и също, а получавам различни отговори. Това че вие не знаете какво трябва да се пита (вие по навик от нагажданията и фалшификациите питате готовите отговори които знаете предварително и се радвате като се потвърдят. Честните експериментатори не знаят отговорите, те ги получават след питането). Забелязвате поредните си фалшификации на крайните резултати. Е, вие нали нямате ограничение от физиката, на вас не ви пречи ни акъл ни образование, давате нагледен пример как стават тези работи. Върха на глупостта е да се мъчите при получените отговори да фантазирате толкова посредствено.

Ха, сега пък от някъде се намеси магнитен момент? Вие май не правите разлика между импулс, момент на импулса и магнитен момент? Нали са все със сходни имена, дайте да ги смесваме, никой няма да забележи... Само дето кашата от това смесване се е пренеслва във вашите представи, а от там и в измислицата ви. Хайде сега, след като твърдите че всички закони за запазване са в сила (това означава че се запазват отделно транслационният импулс, и момента на импулса), как транслационният импулс някак хипотетично взаимодействайки си дори с магическата дума 'магнитен момент', може да изчезне? Усещате ли противоречието във вашето твърдение - хем законите за запазване са в сила, хем ставало нещо магическо и те се нарушавали. Кажете си го в прав текст, намесва се Божата ръка в случая за да ви прикрие кирливите ризи. Каквито и моментни центрове да измислите, вашите фотони след като предават импулс, ще 'бутат' в крайна сметка точно с този импулс. Ако не го докарате до бутане, захвърлете тази хипотеза, не струва. Видя се от какво? От противоречието, че хем се спазвали физическите закони, хем се нарушават за да ви се върже измислицата? Единственото което се вижда е, че вашите твърдения са противоречиви. Претенцията за 'обясняване' на света с такива противоречиви твърдения може да се предяви само за някакъв измислен и нереален свят. За реалният свят физическите закони все пак се спазват. А такова безочие, при всичката видима противоречивост да твърдите че вашите твърдения не си противоречат със законите физиката, показва пълна безпомощност пред простата научна логика. Това дори не е фалшификация, а признаване на некомпетентност.