scaner

Пенчо, очевадно е че това което ти си въобразяваш и си кръстил "Айнщайниана" няма никаква допирна точка с Айнщайновата теория. Кажи бе, човек, къде точно в резултатите на опита на Майкелсън-Морли виждаш да участва някаква скорост v, за да се потвърдяло твоето предположение? Кой ти е внушил такива глупости, и какво ти е повредено, та му вярваш? Че и песнички си цитираш за самоуспокоение? Така се прави като човек изчерпи доводите си

Пенччо, на какво се ядосваш? На факта, че експериментът на Майкелсън-Морли не е предназначен да измерва скоростта на светлината? Това е факт, конструкцията на уреда го доказва. Или се ядосваш на факта че този експеримент е замислен да покаже някакво абсолютно движение, наличие на особена инерциална система неподвижна относно етера, в която физическите закони са най-прости? Тоест в крайна сметка това е проверка (с отрицателен резултат) принципът на относителност дали се нарушава за електромагнитните явления? Какво подтвърждение на зависимостта c'= c + v виждаш, след като този експеримент се извършва само и единствено за v = 0 (наблюдателят и източникът са взаимонеподвижни)? При което резултатът от него косвено доказва че с'= c, тоест дава рамо на Айнщайновият втори постулат в този частен случай? Каква зависимост от v може да има тука изобщо, че и подтвърждение за нея изфабрикува? Ти май бъркаш физическите факти с някаква нелогична интерпретация. Пенчо, терминът 'доказателство' ти е много неясен.

Doris, аз мисля следното. Измамно простият математически апарат на ТО, който в основата си е достъпен за всеки завършил средно образование, съчетано с ниското общо образование по физика, с което се излиза от средното училище (и не позволява на човек да усети тънкостите на теорията, а вижда само привидното противоречие със всекидневният си опит), подплатено с желание за самоизява характерно за повечето хора със средни възможности, води до този плачевен резултат. Допълнителни способстващи качества са влечението към самоцелно философстване (философия отделена от конкретната физическа обстоятелственост). Не на последно място е и ниското самочувствие от живота, характерно за нацията ни като цяло. Това подкрепя желанието на такива хора за изява в каква да е област, а опровергаването на ТО при тези условия се прави лесно и веднага трябва да води до славата на Айнщайн . За да не се обиди някои от "средните възможности" за които споменавам, в рамките на статистическата грешка се случва и някой по-способен да се поддаде и да не мисли твърде много върху основите и същността на ТО, а да се плъзне по общият поток. По-нататък вече е много трудно човек да се осъзнае и да се върне в правият път - той вече се е самоубедил че е прав (както религиозната вяра), или от чисто психологически причини, като срам да признае грешката си, че другите са се оказали прави а той не. Тук допринася и липсата на критическо мислене, тогава човек лесно се хипнотизира от някаква по-близка до усещанията му идея и я прегръща като вярна (въпреки фактите).

Пенчо, ти като човек тръгнал да опровергава ТО трябва да си запознат много добре с нея, или поне с нейните основи. Явно не е така. Прилика между морски, звукови и разни други вълни със светлинните няма, освен по името. Ако си тръгнал да се учиш сериозно що е ТО по книжки, съдържащи такава аналогия - забрави. Те са в поп-жанра, за запознаване на обществеността, не са сериозно четиво. Разликата е, че всички споменати вълни изискват наличие на среда за разпространението си. При наличие на среда скоростта на вълните относно наблюдателя се определя и от скоростта на наблюдателя относно тази среда. Според ТО светлината не се нуждае от такава среда, и тук аналогията между различните вълни и светлината свършва. Аз съм се учил от по-умни учители. Първо изучи Айнщайн, после може да оцениш умнотията на другите учители. Разбира се, трябва да можеш да мислиш. Колкото за експеримента на Майкелсън и Морли, мога да ти кажа следното. Много хипотези са възможни за обяснение на единичен физически феномен. За конкретният случай и Айнщайновата хипотеза, и Нютоновата емисионна хипотеза, и хипотезата за увлекаемия етер, и още куп такива правят коректна трактовка на фактите според своите принципи. Но това не е достатъчно. Една хипотеза става теория, когато претендира да обясни всички физически феномени. Айнщайновата теория засега се справя успешно (по-горе ти демонстрирах това и с Доплеровият ефект). Теорията за увлекаемият етер не може да обясни много неща, например аберацията. Емисионната теория на Нютон е несъвместима с електродинамиката, в частност с вълновото уравнение. Самият експеримент на Майкелсън-Морли изобщо не е замислен да доказва или опровергава вторият поостулат на Айнщайн (съответно резултатът му няма отношение към Нютоновата емисионна теория). Той в крайна сметка проверява принципът на относителността на Айнщайн (първият постулат, с уговорката за приложимост и в електромагнитните явления). Много по-достоен конкурент на ТО е емисионната теория на Ритц. Той е въвел определени промени в уравненията на електромагнетизма, които да съвместят закона c' = c + v с електродинамиката. Тази теория в първо приближение дава близки резултати с ТО в много приложения. Едва през 50-те години на миналия век, с увеличаване на експерименталната точност и създаването на квантовата електродинамика (несъвместима с тази хипотеза, но даваща изключително точни предсказания) настъпва смъртта и. Съвременните точни експерименти с много голяма точност показват че Нютоновата емисионна теория не е вярна.

Изобщо не става дума за това. Ти твърдиш: а аз показах че нищо фатално няма и си в грешка. Този приятел, дето го цитираш, или нищо не разбира от Айнщайновата теория, или си извадил цитата му извън контекста и смисъла му се е обърнал. Айнщайновата теория е изключително проста и не и трябват апостоли.

Моят отговор няма никакво отношение с ОНОВА ТАМ.

Самоцитирам се:

Пенчо, Doris е напълно права за статията. Но нищо чудно, каквито са политиците, такъв и електоратът. Сега аз ще опитам да ти покажа, че вместо да си губиш времето по разни конспиративни сайтове, по-лесно и по-бързо стават нещата ако изучиш физиката. В случая ще ти покажа колко елементарно може да се докаже че Доплеровият ефект не изисква скоростта на светлината да се променя (при морските вълни е съвсем различно). Първо, едно уточнение. Жреците на Айнщайниана не учат че дължината на вълната зависи от скоростта на наблюдателя. Наблюдателят в една ИС има законно право да приеме че е неподвижен, а източникът се движи спрямо него. Правилното твърдение е: дължината на вълната, както и нейната честота зависят от движението на източника. Сега внимавай в картинката, ще посмятаме (не се плаши, школските знания ти стигат). Нека разгледаме два примера. 1) Източникът е неподвижен относно наблюдателя. Нека разгледаме времевият интервал между два максимума на вълната, излъчвана от източника. Нека с 'c' обозначим скоростта на светлината в системата на наблюдателя. Нека източникът е на разстояние R от наблюдателя, нека периодът между двата максимума излъчени от източника е To. Нека първият максимум се излъчи в момент t1, от точка на разстояние R от наблюдателя. Тогава следвващият максимум се излъчва в момент t2 = t1 + To от точка на разстояние R от наблюдателя. Първият максимум ще пристигне при наблюдателя след като измине пътят R със скорост 'c', т.е. в момент t'1 = t1 + R/c Вторият маклсимум ще пристигне при наблюдателя след като измине същото разстояние със същата скорост, в момент t'2 = t2 + R/c = t1 + To + R/c Разликата T = t'2 - t'1 ще бъде периодът, който ще наблюдава наблюдателят. Получаваме: Т = Т0 Като имаш пред вид че 1/Т е честотата на сигнала (светлината), доказахме че ако източникът е неподвижен, наблюдателят ще наблюдава същата честота каквато се излъчва от източника. Почти беше ясно интуитивно че е така, но интуицията във науката не е достатъчна. 2) Източникът се движи със скорост v към наблюдателя. Всички уговорки остават в сила. Периодът с който излъчва максимумите източникът остава To, скоростта на светлината остава 'c'. Нека първият максимум се излъчи в момент t1, когато разстоянието до източникът е R. Тогава следващият максимум ще се излъчи в момент t2 = t1 + To. И сега разликата с горният пример! За времето между двата излъчени максимума (То) източникът се е придвижил към наблюдателя, и вторият максимум ще се излъчи вече от разстояние R - v.To от наблюдателя. Изчисленията по-нататък са сходни. Първият максимум ще измине път R със скорост 'c' и ще достигне наблюдателя в момент t'1 = t1 + R/c Следващият максимум трябва да измине път R - v.To до наблюдателя със същата скорост, и ще пристигне в момент t'2 = t2 + (R - v.T0)/c = t1 + (R - v.T0)/c + To Разликата T = t'2 - t'1 отново ще бъде периодът, който ще наблюдава наблюдателят. Получаваме: Т = То.(1 - v/c) Ако замениш 1/T и 1/To съответно с честотата която наблюдава наблюдателят и честотата която излъчва източника, получаваш известната от учебниците формула за Доплеровият ефект. И внимавай в картинката - всичко това при условие че скоростта на светлината не се променя от движението на източникът към наблюдателя, или наблюдателят към източника. А как точно зависи дължината на вълната, можеш и сам да сметнеш, като имаш пред вид че дължината на вълната е равна (по определение) на скоростта на светлината (в случая 'c') умножена по периода T.