scaner

Срещата на Тръмп и Зеленски си вървеше нормално, докато не почна спор между тях. Ройтерс предава: Тежък спор между Зеленски, Тръмп и Ванс. Историческо събитие. Такъв спор в ефир между двамата президенти не се е случвал досега. - Вие не бяхте в Украйна, за да говорите за нашите проблеми - така започна спорът на Зеленски с Ванс и Тръмп. - Нямате право да ни диктувате как ще се чувстваме. Ние сме на ръба на Трета световна война, но вие не уважавате Съединените щати - Тръмп към Зеленски. - Тръмп към Зеленски: Имате ли изобщо костюм? - Зеленски: Да, имам. - Тръмп: Някои американци не са доволни, че не уважавате официалния стил. - Не съм дошъл тук да играя карти - Зеленски в отговор на изказването на Тръмп, че Украйна „няма силни карти“. - Войната в Украйна щеше да приключи за две седмици, ако не бяха американските оръжия и оборудване - Тръмп - Зеленски отговори: „Чух от Путин за 3 дни, а сега са 2 седмици“. Руските държавни медии бяха изгонени от Овалния кабинет - Ройтерс ----- Пълното изявление на Тръмп след разговора му със Зеленски „Днес имахме много значима среща в Белия дом. Научихме много неща, които никога не бихме могли да разберем, без да разговаряме под такъв огън и натиск. Удивително е какво излиза наяве чрез емоциите и аз установих, че президентът Зеленски не е готов за мир, ако се намеси Америка, защото смята, че нашето участие му дава голямо предимство в преговорите. Аз не искам предимство, искам МИР. Той не уважава Съединените американски щати в техния скъп Овален кабинет. Той може да се върне, когато е готов за мир“. ------ И неща от стенограмата, тук е доста ясно: Тръмп: - Трябва да сте благодарни, нямате карти в ръката си, свършват ви военните. Не можете да ни кажете „искам това, искам онова“; - Ние ви дадохме 350 млрд., трябва да сте благодарни; - Или ние подписваме споразумението, или вие се оттегляте от него. Вие нямате силна позиция. Трябва да изразявате благодарност към нас. А вие не го правите; - Вашите проблеми започват още сега. Нямате никакви възможности за преговори със САЩ; - Или Зеленски ще сключи сделка, или САЩ ще си „измият ръцете“; - Тръмп заяви, че иска да спре конфликта в Украйна, за да „спаси животи“ и да „спести много пари“, въпреки че последното е далеч по-малко важно за него; - „Похвалявам вашите генерали, вашите войници и вас лично. Трябва много да се гордеете с вашите бойци. Но сега искаме това да приключи, това е достатъчно“. - Това можеше да прерасне в Трета световна война. Нещата се развиваха в погрешна посока. Надявам се да бъда запомнен като миротворец. Правя го, за да спасявам животи - това е по-важно от всичко останало; - Тръмп заяви, че заема неутрална позиция в конфликта за Украйна и иска да го прекрати; - Аз съм спрял толкова много войни. Много хора искаха да започнат война, но аз ги спрях. Вие дори не чувате за това; Зеленски: - Путин трябва да плати за възстановяването на Украйна; - Путин е нарушил примирието с Украйна 25 пъти; - Това не е война между САЩ и Русия, това е война на Русия срещу Украйна, именно тези страни трябва да седнат на масата за преговори - и тогава САЩ, като най-силен партньор, могат да се присъединят. ------- Срещата завършва така: - Зеленски напуска Белия дом предсрочно - СМИ - Зеленски и пресконференцията на Тръмп са отменени. - Изглежда, че между САЩ и Украйна няма да бъде подписано споразумение за полезните изкопаеми.

Хахаха, на това ли ти се основават знанията по история?

Това с НАТО е измислено руско оправдание. Преди 20 години се спрягаше идеята Русия да влезе в НАТО, а Путин лично се изказа че няма нищо против Украйна и другио остатъци от разпада на СССР също да влязат. Едва като се увлече по алтернативната история, си намери оправдание защо да започне войната. Не са ви виновни Щатите. Апропо, по предният спор. Оказа се, че в Америка 250 години липсва официален език на федерално ниво. И е оцеляла! Тръмп едва днес се присети за това, и обеща да подпише указа за английският език

Вероятно се очаква Федерика Могерини да разголи гръд пред руският агресор и да извика: "ну стреляй, гад!"

За търговският нюх на Тръмп...: Споразумението за недрата на Украйна ще бъде неблагоприятно за САЩ - Politico Тръмп, който се гордее с уменията си да води преговори, този път може да получи по-малко, отколкото се е надявал при подписването на споразумението с Киев, пише изданието. Причините за това са няколко наведнъж: От изследваните над 20 000 находища само около 8000 са жизнеспособни, като по-малко от половината от тях са били експлоатирани преди пълномащабното нахлуване на Русия. Оценките на стойността на тези находища се основават до голяма степен на проучвания от 60-те и 80-те години на миналия век. Информацията, често непълна, е разпръсната из цялата страна и все още се дигитализира. Разчистването на земята от мини и възстановяването на необходимия миннодобивен сектор ще отнеме години и ще изисква десетки милиарди долари. Разработването на инфраструктура за добив и преработка на украинските редкоземни елементи ще отнеме години и ще бъде по-малко ефективно от изпращането на минералите за преработка в Китай. Поради тези проблеми украинските находища на редкоземни елементи може да не са рентабилни за добив, заключава Politico.

Накратко новините около Тръмп: ️Тръмп ще се срещне със Зеленски днес, за да подпише споразумението за изкопаемите горива. То е готово и сега Тръмп не се сърди и си взе обратно „лошите“ думи за Зеленски, като каза, че никога не е говорил лошо за него и като цяло го уважава много, той е най-добрият президент и украинците се борят смело. ️Стармер е разбрал, че не си струва да се очаква военна помощ от САЩ. Тръмп се е насочил към сближаване с Русия. Какво беше тревожното в разговорите между министър-председателя на Обединеното кралство и президента на САЩ? Изданието Politico изброява: - Тръмп остана невъзмутим от отчаяната молба на Стармър да окаже американска подкрепа на Украйна. - Стармър поиска подкрепа за европейските усилия за защита на Украйна от евентуално бъдещо нахлуване на Руската федерация - например американско въздушно наблюдение и въздушно прикритие. Тръмп обаче отхвърли всичко. - Той също така отхвърли въпросите за това какво ще се случи, ако Путин отново нападне. - В същото време, отбелязва изданието, Тръмп все по-често подхваща тезите на руския диктатор и търси съюз с една разбойническа държава. ️Франция предложи европейските държавни глави да се срещнат следващата седмица, за да създадат свой отбранителен съюз, подобен на НАТО. Украйна вероятно ще бъде включена в него. ️Тръмп удължи санкциите срещу Русия с една година. Редица ограничения ще бъдат въведени във връзка с войната в Украйна, съобщи Белият дом. Не се уточнява за кои санкции става въпрос.

Като не знаеш, защо използваш "пръста на САЩ" като някакъв аргумент? Дискутираме факти, не неясни предположения. Не, не те обявяваме за русофил. Просто си доста неориентиран. И правото на мнение не отменя наличието на аргументи в него. Иначе не е мнение... Точно така го разбирай. Началната версия на договора, предложен на Заленски, си беше откровен грабеж. Но той не се съгласи, което му прави чест - 99.9% управляващи биха клекнали пред такова предложение на САЩ. Сегашният вариант, трети по ред, е просто за съвместно разработване на потенциални залежи. Казвам "потенциални", защото изобщо не е ясно количеството им и достъпността, доста експерти по темата са силно скептични на база съществуващите данни за количеството и стойността. И експлуатацията на такива залежи е на съвсем търговска основа, не е свързана с погасяване на разни дългове. "Потенциалността" на залежите прави на този етап договорът хартийка, която Тръмп да може да размахва като победа за да начеше егото си... А за бъдещ добив, я камилата, я камиларя, както казва народа.

За да не е смешно и наивно, какъв е количествено пръстът на САЩ? Курабийките, раздавани от Нуланд? Кимали са одобрително и са потупвали по рамото? Да говорим с факти, а не да раздуваме балони. И без конспирологични предположения. По тоя критери всички ще имат пръст, намигали са одобрително... Извинявай, но виждам нещата така. Ти имаш някакви твои си, вече изградени представи за нещата, и от наличните факти филтрираш само тези, които ти прилягат, и така се опитваш да оправдаваш всичко. Не е това начинът... Нищо няма да вземе Тръмп. Окончателният вариант на договора е едно листче, което той да размахва пред поддръжниците си и да се хвали с "победа". И неговото шоуменско представление е далеч от сериозна политика.

Коментар от Калин Янакиев: Антиутопията Тръмп и започналите разговори с Мордор Все още нямам отговор дали американският избирател направи тежка, с дълбоки последствия за САЩ и света грешка, като си инсталира за втори път за президент Доналд Тръмп (а с него и умопомрачителната му политическа „компания“), или пък неговото повторно избиране е закономерно следствие от някакво дълбоко и масово оглупяване (и дори „побесняване“) на тази довчера велика нация. Дали настървени да извършат „наказателен вот“ срещу наистина твърде увлеклите се в краен (и собствено „малцинствен“) либерализъм демократи, избирателите в Америка не наказаха сами себе си (което – нека си дадем сметка – е доста чест резултат от наказателните вотове). Или пък наистина сърдечно си поискаха тръмпизма и вярват, че рижият шоумен ще направи страната им „отново (отново?) велика“. Немалкият процент доверие, което има към момента Тръмп в страната си, все още не би ми позволило да отговоря на въпроса си по втория посочен тук начин. Все пак – въпреки цялата „лудница“, която развърза – новият-стар президент на САЩ е на този пост едва от един месец, а обществените настроения не се променят чак с такава скорост. Онова обаче, което просто няма как да не се види, е, че властта в най-могъщата държава в света с невероятна бързина попадна в ръцете на един антиутопичен „елит“, който живее буквално аутистично в свой свят, нямащ почти нищо общо с онзи, който съществува в глобален мащаб практически от средата-края на ХІХ в. Живее, казвам, в един имагинерен свят, в който сякаш няма (или от утре предстои вече да няма) суверенни държави, нации със своя специфика и история, цивилизационни „светове“, а – търговски обекти, които могат да се купуват и продават, чиито собственици могат да бъдат „притискани“ от мега-компаниите и в частност от мега-компанията наречена „САЩ“. Един свят, който чисто и просто е абстрактна „територия“, за която въпросният Тръмпов елит (а и самият Тръмп) може да издига „идеи“ и да провъзгласява „проекти“, без ни най-малко да се интересува коя е държавата или държавите, съществуващи към момента на тази „територия“. Каквито и да са тези държави – за този „високотехнологичен“ елит те са нещо като бизнес-обекти, държани от случайни дребни собственици, с които утре „корпорацията“ би могла да се разпореди, както ѝ хрумне. Във вътрешен план за този тръмпистки елит пък повечето държавни институции са чисто и просто „чиновнически гнезда“, които с „архаичните си правила“, с „излишно усложнените си взаимоотношения“ само пречат на едно централизирано управление от „мега-корпорацията“, разположена в Белия дом и които затова и следва колкото се може по-бързо да бъдат ликвидирани. Още по-страшното обаче е, че за този нов „елит“, възседнал управлението на най-могъщата държава в света, политиката вече не се различава качественото от шоу-пропагандата. Или, казано по друг начин – политиката, която се различава от шоуто, е нещо също толкова старомодно и глупаво, каквото довчера бяха парламентарните дебати и разделението на властите във вътрешен план и международното право във външен. Новата „политика“ според този „елит“ трябва да се прави на телевизионния екран, трябва да се прави бомбастично и свръхнаситено – с ежедневното „топ шоу“, с подписването на по няколко десетки президентски укази, със свръхнаситената с предизвикателни пресконференции сутрешна и вечерна „програма“ по тв-каналите и изобщо с непрекъснатото „гърмене“ на новини, с перманентното държане на публиката в стрес. Но ето защо „политиката“ на този нов „елит“ на тръмпизма, както всяко „шоу“ е в основата си – както и да се опитват да ни я разшифроват като „мнооого хитра“ разни бивши ченгета у нас (като например вездесъщият „мъдрец“ от пенсионерския вестник „24 часа“ Валери Найденов) – и глупава, и… куха. Няма как един малко от малко разумен човек да бъде убеден, че подписваните по няколко десетки на ден и по стотина за седмица укази на Тръмп имат някаква реална стойност, че техният път от бюрото в Овалния кабинет в поне 4/5 от случаите би могъл да е друг освен оттам до кошчето за боклук. Няма как един малко от малко разумен човек да не си даде сметка, че по-голямата част от „светоразтърсващите“ идеи на Тръмп, освен че са абсолютно нагли за традиционния (именно традиционния, т. е. консервативен) човек, са и практически неосъществими. Тръмп щял да изсели палестинското население от ивицата Газа и да я превърне в Ривиерата на Близкия изток. Ти да видиш колко просто се решавал проблемът с Близкия изток! На територията на коя държава обаче живее това население, та именно Тръмп ще го изсели оттам? На американска? Или на която и държава да би принадлежала ивицата Газа, щом Тръмп е решил да го направи, никой „дребосък“ там не би могъл да има думата? Къде пък ще изсели палестинците от Газа? Каза ни го: в Египет и в Йордания. А те под юрисдикцията на Тръмп ли са, или все пак са „държави“? Или суверенитетът им е подробност от предишните времена, с който мегакорпорацията на Тръмп и Мъск няма необходимост да се съобразява? Още от сега е ясно следователно, че този „светоразтърсващ проект“ ще си остане просто един от епизодите на новото „топ шоу“. Каквото ще остане – убеден съм – и превръщането на Канада в щат на САЩ. Каквото ще остане и „купуването“ на Гренландия, която „ни трябва“. Защото, пак казвам, за тази нова бизнес-шоу политика териториите не са политически субекти, не са населени с граждани или поданици на тези политически субекти, а обекти на покупко-продажба, в която по-богатият и по-силният не е длъжен да се съобразява с архаизми като „международно право“ и „национално самоопределение“. Направо и без заобикалки ще кажа – от един месец ние сме свидетели на реализирана в политическите върхове на САЩ антиутопия. Би ли могъл някой по времето на Роналд Рейгън или на Джордж Буш старши да си представи, че техен наследник ще дава пресконференция в Овалния кабинет и в същия момент в него ще нахлуе отговарящият за финансите на „великата държава“ Илон Мъск с бейзболна шапка на главата и с четиригодишното си момченце, качено на рамената му; че това момченце (едно от дванадесетте му деца) ще се казва – официално – „X AE-A-Xii” и докато татко му на крак започва да „допълва“ изявленията на президента, ще застане до него, ще започне да си чопли сополите в нослето, и после ще ги маже върху бюрото, на което са седели споменатите по-горе президенти; че скучаейки, ще се обърне към „началника“ на татко и ще му прошепне „Ти не си президент, махай се оттук!“ Това е направо символична манифестация на убиваната демокрация в Америка. А би ли могъл някой по времето на славните републикански предшественици на Тръмп да си представи, че негов здравен министър ще бъде Робърт Ф. Кенеди, който убедено ще твърди, че ваксината срещу полиомиелит предизвиква… аутизъм; че военният му министър ще бъде обилно татуиран бивш „надзирател“ в Гуантанамо и довчерашен водещ на шоу на „Фокснюз“? Как биха реагирали конгресмените републиканци от онова време, ако техен колега официално внесе за гласуване законопроект, какъвто днес внася републиканецът-тръмпист Бъди Картър, според който, ако и когато Гренландия стане територия на САЩ (което няма как да не стане, щом самият Доналд го е казал), тя ще бъде преименувана от Green-land на – чуйте, чуйте! – „Red-Blue-and-White-Land“, т. е. „Червено-синьо-бяло-ландия“, за да е с цветовете на американското знаме. Пак ще кажа: все още не мога да отговоря на въпроса тази антиутопия, реализираща се пред очите ни от върха на най-могъщата държава в света, резултат от фатална грешка на американския избирател ли ще се окаже и значи, макар и с много голяма мъка – би могла да се поправи от него преди края на мандата на Тръмп (защото ако започне да се поправя след края му, може и въобще да не успее да се поправи), или е диагноза за общо „полудяване“ и картината на тази „психиатрична клиника“, в която се превърна Белият дом от началото на февруари, ще продължи да ни съпътства още дълго. Там е работата обаче, че какъвто и да се окаже отговорът на моя въпрос, ситуацията в света няма да го чака. Както разбрахме, американският президент вече е дал старт на разговорите си с Владимир Путин – с единствения друг лидер, който той очевидно признава за държавен глава, за управляващ „Нация“, а не дребен „търговски обект“ – и от техния първи разговор става ясно, че според Тръмп той е и единственият, с когото си заслужава да се обсъжда съдбата на този „обект“ – територията на света, с която си въобразяват, че могат да се разпореждат разни „дребосъци“ като украинците, като европейците и т.н. Прочетох как е резюмирал своя „дълъг и изключително ползотворен телефонен разговор“ с Путин настоящият американски президент и съм силно, силно обезпокоен. Защото това резюме показва ясно две неща. Единият от разговарящите (Тръмп) е абсолютно нарцистичен (а това означава и глупав) и вече е „отписал“ нападнатата от Путин Украйна като субект в едно евентуално бъдещо споразумение за края на тази война. Да, твърдя аз – нарцисизмът на Тръмп го прави глупав в разговора му с Путин. Жестоко се лъже той, че го е предразположил с приказките си за „Великата история (следете главните букви) на нашите народи“. Жестоко се лъже, че и Путин заедно с него се бил „замислил“ за „факта, че воювахме толкова успешно заедно през Втората световна война“. „Да не съм глупак, бе мухло“ – най-вероятно си е помислил „господарят на Кремъл“ – „не ме баламосвай с Втората световна война, която „мы, только мы, русские“ спечелихме; не се опитвай да ме караш да забравя за Студената война, която обаче, уви, вие спечелихте. Ако искаш наистина да се разберем, днес трябва да ме компенсираш именно за нея“. Тръмп очевидно не разбира също, че Путин много добре усеща слабото му място – неговият нарцисизъм, с който е пожелал в този „изключително ползвотворен разговор“ да си поиграе, използвайки неговото (на Тръмп) „много силно място в Кампанията (му) ЗДРАВОМИСЛИЕ (COMMON SENSE)“. За сметка на това Путин със сигурност страшно се е зарадвал, прочитайки в резюмето на телефонния си събеседник как той нарича неговата агресия в Украйна: „Войната Русия/Украйна“ (даже не „войната на Русия с Украйна“). Със сигурност още в разговора страшно се е зарадвал от уверението на Тръмп, че „нашите екипи“, тоест на САЩ и Русия, ще започнат преговори, като „незабавно“ се обадят на президента на Украйна Зеленски – като му се обадят като вече разбрали се помежду си и правещи го с това „обаждане“ обект на сделката си. Да, силно обезпокоен съм, че със световния злодей Путин днес се налага да разговаря маниакално нарцистичният оглавител на САЩ, че с главатаря на Мордор трябва да воюва палячото, на чието бюро размазва сополчетата си извънземно-нареченото дете на основния му партньор в тази клоунада. И понеже напоследък обичам да пиша „фентъзита“, ще се опитам някой друг път да си представя как би могъл да протече един от следващите „изключително плодотворни разговори“ между Тръмп и Путин. https://kultura.bg/web/антиутопията-тръмп-и-започналите-раз/ P.S. Вече май сме актьори в реалната "Идиокрация"...

Защо непрекъснато пускате нови теми, а не продължите само в една?

Не говорим за отсрещната страна. Грешката е на преводача, и ти търпиш последствия от това. Това е фактът. И за грешката той трябва да си носи последствията. Освен ако сте се договаряли на сиво. А аз ти говоря, че ако - законово - се раздели ползването на местният език за местни цели, а някакъв друг език за официални документи, то това няма да обърка населението по никакъв начин, което не разбира официалният език, защото всичко ще му е както и до сега. Затова и споменах документооборота на общината. А фирмите така и така се спасяват и си превеждат документите, за тях също нищо няма да се промени. Демек масов официален език не е нужен, всеки си ползва местният за местните цели, а официалния - както и до сега - с преводач или както може. Работник и работодател си пишат на местен език, освен ако работодателят е чужденец, две фирми си комуникират също по конвенция - няма защо две български фирми да си комуникират на английски, освен в някакви особени случаи. Какво не разбра?

Факт е, че документът е преведен грешно. Имаш всички основания да го съдиш. Но както казах, това ще ти е обица на ухото за в бъдеще. При всяка корекция на един документ може да има грешки, и кой е виновен тогава? Виждал съм и моят бивш шеф да си скубе косите, при това за документ на български. Единният език нищо няма да промени, напротив, в началото силно ще влоши нещата. Щото дебили бол. Е в документооборота на една средна община, колко от документите са на чужд език? Колко касаят примерно Брюксел? Фирмите които ползват много такива документи, се оправят със собствени средства. Но за населението единен с европейците език не е нужен. За това говорим. Примера по-горе с документооборота на една средна община. Не е нужно той да е на друг език, след като 99.99% засяга местното законодателство. Единият файтон фирми (останалите 0.01%) ще си се справят сами, заради тях въвеждането на единен език за останалите е напълно безсмислено. И както споменах, изкуственият интелект ще разреши всякакви езикови проблеми. Така че двойно по-безсмислено е наличието на общ език.

Човече, хората са измислили апостила и го ползват от много време, и никой не се оплаква. Ако имаш проблеми, съдиш преводача и си слагаш обица на ухото какви преводачески услуги да ползваш. Не може всичко да се надроби за всеки като за попара. Мислиш ли, че ако сега със закон се въведе някакъв език за официален, всичко ще се оправи? Същите мотики ще се настъпват още много време. Още повече, че такива превеждания на документи са рядкост, повечето са с локално предназначение. И ако има проблем, ще има и решение. Но единен език на този етап (близките 50 години) не е нужен, и ще става все по-ненужен. Защото вече сме в ерата на изкуственият интелект, който няма проблем с езиците и ще става само все по-добър.

Как се прави сега? Нали нямаш птоблем да пратиш официален документ другаде в Европа, че и по света? Разработили са система хората, и ще я адаптират ако се наложи. Не е нужно всички документи да са на един език. Как си представяш, официален език изниква така, от нищото? Няма как да стане, затова - макар и по-скъпо - ще се поддържа многоезична система. Докато някога в бъдеще езиците почнат да отмират по незаинтересованост, ако се случи тоя вариант. Това че някой си грък не знаел английски - ми да знае, има си преводачи за тая работа. Незнанието на езици по принцип ограничава възможностите на човека. Пак напомням примера с Китай - справя си се много добре, и проблемите му сега не идват от многоезичието, а от наличието на компартия която се меси в икономиката.

Виж, не знаем бъдещето. Обсъждаме възможността ЕС да стане единна държава. Възможностите са много, от блестящи до много тъмни. Но тук обсъждаме въпроса в най-общи л;инии. Видя се, че липсата на общ език не е проблем. Видя се, че имаш някакви проблеми с италианците и ги проектираш отвъд субективното си възприятие. От друга страна, историческият наратив ни тласка към такава стъпка. Така че личната неприязън трябва някъде да се скрие. За да изчезне някакъв език, трябва носителите му или да са изчезнали (махаме тоя вариант) или да са се отказали от употребата му (поради някакви благини, които виждат отвъд него). Това трябва да се случи с подавляващото мнозинство. Останалите, маргинално малцинство в случая, са тези, дето не са се преборили. Това е естественият подбор. Сори, както се казва. За официалният език вече говорихме. Колкото е по-голяма една общност, толкова по-трудно е да и наложиш единен език, знаем го от историята. Физически не е възможно. Може би някога, в отдалечено бъдеще, това да се постигне, но говорим за

Да, но разговорът ми е ти защо се дърпаш, ако тя стане единна държава. Тогава пак всяка държава може да си избира местните органи на власт, но да плаща данъци за обща армия, институции и правителство. И вече видяхме, няма нужда от общ език. А на какво основание си мислиш, че ще изчезнат местните езици? И ако изчезнат, това нещо лошо ли ще е? Не, за тези които са допуснали да изчезнат езиците (това ще е подавляващото мнозинство), това няма да е лошо. А другите не са се преборили достатъчно. Естествен подбор, така да се каже. Точно на това наблегнах, лични заключения на база емоции, не разум.

Пак не разбирам, какъв е проблемът с "официален език" и за какво е нужно това чудо? Европа в момента функционира, Европейски парламент и всякакви други нива, без "официален език". Разбират се хората, имат си правила за това. И нищо в идентичността на народите не се губи - немецът ще си се нарича немец, французина французин, така както и в България си има софиянци, пловдивчани, заралии, независимо че сме една държава. Тук възможностите за обединение са огромно, без някакви загуби. Това не са руснаците, да дойдат и да унищожават целенасочено националната идентичност, както става в Крим например. За Европа говорим. Да, но пример разглеждан много едностранно, изкривено. Две групи хора с еднакви на практика характеристики, ама избирателно едната ти е много по-неприятна от другата. И аз се опитвам да намеря разликите поради които това ти се случва, но ти бягаш Карай...

Предполагам и с циганите е така, или те са по-интелигентни и всеотдайни? Продължавам да не разбирам тази избирателност в ненавиждането на определени групи хора. Още повече, че никой не те задължава да общуваш с тези, с които не искаш. Да не говорим, че нивото на общуване с тях няма и да се промени, колкото сега те натискат да си общуваш с тях, толкова и после. Ами като не знае езика, няма да преговаря за каквото и да е. То сега в България, като сме с един език, сме цъфнали и вързали... Който е невежа и не знае нищо за Макрон, той няма да се промени, същото е и у нас - Ти нямаш идея кой и какво е, и не си гласувал директно за (примерно) Георги Кръстев, избран в Народното събрание, ама той е избран някак. А ако нищо не знаеш за Макрон (примерно), това не е проблем на Макрон, ЕС и каквото там сложиш в многоточието, а си е лично проблем на гласоподавателя. Личното безхаберие и невежество няма да се промени от това дали ЕС ще стане обща държава, федерация или нещо друго. Коментирам, защото виждам че нещата се крепят на емоции, не на разум...

Така де. Циганите навсякъде не са интегрирани, и това създава проблеми. Жабарите и гърците нямат този проблем, няма да ти тежат в това отношение. И въпросът ми беше, да си изясниш защо към тях имаш антипатия, а към циганите не. Някакъв мазохизъм ли, що ли? Тогава какъв смисъл имаше да повдигаш въпроса с езика като проблем? След като езикът не определя дали е една държавата или не.

Е, айде сега... С циганите живееш в една държава и не протестираш, и никой не те е питал даже. И полза да се оплакваш никаква, свикнал си. И гърците, и жабарите ще са още по-лесни за преглъщане. Колкото до езика, какъв е точно проблемът? Северозападен Китай говори на език, различен от тоя дето говорят в югоизточен Китай. Изобщо, там всяка провинция на практика си има собствен език. И пак са една държава, могат да говорят на мандарин за да се разбират. И в Европа е така, хората говорят на английски и се разбират. Няма разлика. Тя тая работе не е до лично назландисване, искам или не искам еди какво си, трябва и мисъл да се вложи освен исканията...

Тръмп като преговарящ: някакъв опит за обяснение Очите ни са на път да изтекат, когато видим поредната публикация с тезата „Тръмп е ексцентричен бизнесмен в политиката, трябва да говорите с него като с бизнесмен“ или „Просто не общувате правилно с него, той е... (вмъкнете подходящото)“. Неговата реторика и стил на управление отразяват по-скоро комбинация от популистки и експанзионистични инстинкти, отколкото класически бизнес подход с акцент върху компромиса и „win-win“. Казано по-просто, той се държи като хулиган в политиката и е хулиган. Има много малко успешни бизнесмени (около нула), които не разбират стойността на адекватното взаимодействие дори със собствените си конкуренти. И все пак сме виждали рейдъри, които се държат като Тръмп. Написани са много книги за това как Тръмп е хулиган от политиката и е чисто „политическо животно“ в най-лошия смисъл на думата. И то не от проклетите демократи, разбира се. Но от посветени академични експерти. Тръмп е харизматичен (също в най-лошия смисъл на думата) любимец, обсебен от егото си. С обикновените политици можеш да преговаряш въз основа на историята на отношенията, подписаните документи, поетите ангажименти. С един бизнесмен можете да говорите от позицията на общата изгода. Егото на Тръмп, желанието му да „надхитри“ събеседника си и да спечели моментална победа в медийното пространство са на преден план. Той предпочита да превърне всеки разговор в шоу, в което най-важното е да изглежда силен и популярен, вместо да търси системно решение. Той е хаотичен и винаги е бил такъв. Традиционният политик оперира с определени бюрократични механизми, формалната логика на международните споразумения и процедури. Съзнателният бизнесмен наема специалисти, за да не удави бизнеса си в субективност и некомпетентност. Тръмп често пренебрегва съветите на специалистите и на собствените си съветници, внезапно променя позициите си и взема решения въз основа на това какви реакции получава в медиите и сред електората. Той разсъждава в категориите „целият свят е срещу нас“. Традиционният политик, дори когато изгражда конфронтация, обикновено оставя място за компромис. Тръмп, от друга страна, има черно-бяла представа за света: ако не си с него, значи си против него. Това затруднява сключването на фини споразумения и разговорите за споделяне на отговорността между страните. Така че при Тръмп изнудването се превръща в самоцел - той разгръща залозите до последния човек. Докато не го ударят по главата. За икономическа рационалност също не може да се говори. Характерно за бизнес процесите е, че се избира взаимната изгода (win-win), при която всички ще спечелят пари. В политиката Тръмп действа по-скоро като игра с нулева сума: ако някой спечели, другият автоматично губи. В международната политика с голям брой заинтересовани страни тази логика често води до нови кризи и разрушава отношенията с партньорите. Този подход, между другото, вече скоро може да направи „китайската оферта“ към света по-изгодна от американската. Но Тръмп не мисли толкова далеч напред. В края на краищата Тръмп е антитеза на класическите републиканци и в областта на икономиката. Неговият популизъм противоречи на класическата републиканска идея за либерални пазари и международна търговия. В Тръмп популистът и кралят на ресентимента отдавна е победил „бизнесмена“ - защото имиджът на „силен лидер“ е по-важен от всякакви споразумения. В държавническите си решения Тръмп често е готов да предприеме резки и необмислени стъпки в името на краткосрочен рейтингов ефект. Вместо стратегическо планиране той дава екстравагантни обещания („Мексико ще плати за стената“, „Край на войната за 24 часа“), които всъщност са глупости от самото начало. Всеки път, когато Тръмп е изправен пред избора между намирането на разумен компромис и запазването на имиджа си на „боец“, той избира второто. И така. Тръмп като преговарящ е класически хитрец, определян от своя популизъм, его и анималистичната природа на поведението си и идеологическите шизоконструкции в главата си. Това е същността както на Тръмп, така и на тръмпизма. А какъв е най-добрият начин за взаимодействие с хулиганът? Да го накарате да се почувства овластен от вас. Това е настройката за Украйна и Европа. Ето защо и думите, и стъпките не бива да са нежни. Хулиганът не разбира езика на класическата дипломация. (тук руското "гоп, гопник" съм превел като най-близкото до "хулиган") https://t.me/Crimeanwind/75231

Твърд отговор на Зеленски към Тръмп: Зеленски остро постави Тръмп на мястото му и разказа за наглите лъжи на САЩ Най-важното от пресконференцията му на форума в Киев: Украйна получи 100 млрд. долара помощ от САЩ, а не 350 млрд. долара. Байдън е предоставил на Украйна безвъзмездни средства, а не заеми. Така че Украйна няма да върне нарисуваните от Тръмп 500 млрд. долара. И „при цялото ми уважение“ няма да подпише договор, който ще накара още 10 поколения украинци да плащат „дългове“ на Америка. САЩ, между другото, не спряха помощта, но и не дадоха нова. Замразените руски активи са парите на украинците и само на украинците. Тръмп може да нарича Зеленски диктатор колкото си иска, но избори в Украйна ще има само след като бъде отменено военното положение.

САЩ поискаха от Украйна да оттегли резолюцията на ООН, осъждаща Русия за войната Вместо това на Киев беше предложено да замени документа с по-меко изявление, което ясно показва симпатии към Русия. В алтернативната резолюция не се казва кой е агресорът и се игнорират позоваванията на териториалната цялост на Украйна. Washington Post пише, че тази ситуация е разтърсила официален Киев. Украинците отказаха да оттеглят своята резолюция, която трябва да бъде публикувана на тригодишнината от мащабната инвазия.

Коментар от Александър Коваленко: Ще може ли контингентът за поддържане на мира да помогне на Украйна и каква е уловката: анализ на събитията Украинският президент Володимир Зеленски, коментирайки въпроса за чуждестранните миротворци в Украйна, заяви, че за гарантиране на сигурността е необходим контингент от 100 000 души. На свой ред нито една държава, особено САЩ, не потвърди готовността си да изпрати в Украйна контингент, способен поне частично да попълни такава значителна групировка. Малко хора обаче се питат какъв е смисълът и каква ще бъде функционалността на мироопазващите сили? По-точно, каква е тяхната ефективност? Нека стигнем до същността на въпроса. Бих искал да отбележа, че съвременната история показва, че нито един замразен конфликт с участието на миротворци в страната не е довел до решаване на проблема, а напротив, той само се е влошавал с времето. На свой ред мироопазващите сили никога не са изпълнявали регулираща роля с правомощия да действат в много по-широк формат от този на безправни наблюдатели. Ето защо (чисто по мое мнение) всяка мироопазваща мисия е опит не да се излекува болестта с антибиотици, а да се удължат мъките на пациента с чай от лайка, с неизбежна фаза на криза. Но нека все пак да разгледаме един приблизителен сценарий, при който миротворци биха могли да бъдат разположени в Украйна. Предизвикателства пред „Белите каски Дължината на бойната линия днес е над 1200 километра само в Украйна. Това е най-дългата ЛБС от всички тези демаркационни линии, с които някога са се занимавали мироопазващите сили на ООН и не само. И първото предизвикателство, с което ще се сблъскат съвместните мироопазващи сили в Украйна, е липсата на обективен контрол върху цялата ЛБС. Според Владимир Зеленски вече има карта с бъдещото разположение на мироопазващите сили и въз основа на предишните му коментари става дума за разпределение на 100 000 миротворци по протежение на бойната линия, или, грубо казано, 83 миротворци на километър. Разбира се, това е много грубо изчисление, но дори ако пресметнем руския контингент по същия начин, ще получим цифра от 565 души на километър. Отново, много грубо, контролът на един батальон от една рота е много съмнителна идея, особено като се има предвид следната точка. Каква е функционалността на мироопазващите сили? Нека ви припомня, че от подписването на Минските споразумения през 2015 г. първата им точка, а именно прекратяването на огъня, никога не е била спазвана от руската страна. Кой гарантира спазването му сега? Какво ще се случи, ако рота французи бъде поразена от дрон „Молния-2“ или от залп от снаряди „Солнцепек“ ТОС-1А? Ще се събере ли Съветът за сигурност на ООН и ще изрази ли възмущението, тревогата и загрижеността на руската делегация? В това е проблемът. Нито един мироопазващ контингент няма да може да изпълни функциите по защита на украинската земя, украинските граждани и спазването на всички споразумения по-надеждно от украинската армия. Дори и сега, когато се повдига темата за мироопазващ контингент, редица страни партньори на Украйна, които ни помагат с оръжие и финанси, се съмняват в правилността на подобно решение. Така например същата германска министърка на външните работи Аналена Бербок смята, че е преждевременно да се обсъжда разполагането на мироопазваща мисия в Украйна и заяви, че военни няма да бъдат изпращани по време на горещата фаза на конфликта. САЩ могат да изпратят свои мироопазващи сили в Украйна само ако защитят активите си, но в момента предложената от Вашингтон сделка за редкоземни метали дотолкова не се хареса на Киев, че беше решено да се откаже от нея. Ето защо, ако не се намери общ език по този въпрос, изобщо не бива да се разчита на американски мироопазващ контингент. Миротворците няма да могат да решат задачите, които може да изпълни само СОУ, но в същото време миротворческият контингент ще бъде бреме и възпрепятстващ елемент, който може да доведе до загуби - както на украински територии, така и на живота на нашите военни и цивилни. Заключения Към днешна дата западните държави не могат да предложат нито един работещ сценарий, който да не доведе до още по-голяма катастрофа, ако се използва мироопазващ контингент. На свой ред предложенията на Володимир Зеленски не срещат разбиране и никой от европейската коалиция никога няма да предостави толкова много миротворци, дори съвместно, колкото предлага украинският президент. Максималният брой, за който можем да говорим, е 20-30 хиляди души, което е просто незначително за мироопазваща мисия, която да уреди пълномащабна война с такъв интензитет, каквато не се е случвала в европейската част на континента от Втората световна война насам. Ето защо в момента е невъзможно да се говори сериозно за мироопазваща мисия в Украйна и тази тема може да се използва от дипломатите като фон за обсъждане на по-перспективни области. През следващите месеци Украйна трябва да положи всички усилия, за да укрепи и затвърди преговорните си позиции до степен на ултиматум. И това може да стане не толкова чрез дипломация, колкото чрез използване на сила, както в зоната на бойните действия в Украйна, така и извън нейните граници. Нито Русия, нито Съединените щати разбират друг език освен езика на силата. Това е позицията, от която трябва да се води по-нататъшният диалог, като се демонстрира слабостта и изтощението на Русия по всички възможни начини, а в повечето случаи дори демонстративно се унижава. А миротворческите мотиви със сигурност няма да ни помогнат по този въпрос. https://t.me/zloyodessit/23757