scaner

Уравнението е валидно само за константна ламбда. Само такава е еквивалентна на състоянието w = -1. Това се отчита по-горе, чрез общият потенциал: сума от класическият Lennard–Jones и добавката от тъмната енергия. За модела FLRW това е добавката: Сумарбият потенциал на потенциалната яма това и прави, описва енергията на свързване чрез разстоянието на молекулите. И разривът е следствието, сметнъл съм кога се случва, не къде (което е по-простата задача). Горното описва точно енергията на електромагнитната връзка при наличие на допълнителен параметър - надпрагова тъмна енергия, w < -1. Параметърът w, описващ състоянието на тъмната енергия, е еквивалентен на променлива във времето хъбълова константа. И в нашият случай сметките показват кога настъпва изравняването на двете енергии - 10 на -31 секунди преди Big Rip. Една основна статия по въпроса е: “Phantom Energy: Dark Energy with Causes a Cosmic Doomsday” от Robert R. Caldwell, Marc Kamionkowski & Nevin N. Weinberg, https://doi.org/10.1103/PhysRevLett.91.071301 Иначе, за разни величини свързани с w < -1, има тук: https://en.wikipedia.org/wiki/Big_Rip и навътре...

Освен тези общи и без много смисъл приказки, демонстриращи твоята представа за психологията, научи ли какво всъщност изучава самата психология??? Дал съм ти линкове, като не си наясно, чети. Айде стига с тези фантазии, не е смешно, а е тъжно... Приказваш за неща за които всъщност си нямаш и понятие. Всичко това прилича на достигнане нивото на "умствен комфорт", при което няма нужда от външен критерии, "знанията" се генерират на основа самомнение и представи и някакви откъслечни и несвързани информации, и успокояват съзнанието, представяйки се като истини от последна инстанция... Тоест спиране на критичното мислене. Това добре, но защо трябва да се изваждат и във външният свят? Защото там се вижда колко струват

Ти очевидно бъркаш психологията с психоанализата. Първо уточни какво е и какво изучава психологията, после разсъждавай за следствия от това. Иначе не можеш да излезеш от омагьосания си кръг. Да, психоанализата не е наука. Там има множество школи, които си противоречат и отричат, просто защото не следват научният метод и не са фалсифицируеми. За разлика от психологията. Общият корен в думичките не трябва да те обърква за еднаквост , макар че това е масово явление. Тая работа не става с разкопки в собственото безпочвено мнение...

какво не ти е ясно, @deaf?

Не броя вече за кой път повтаряш неверни твърдения. Изглежда са ти се вкоренили и са убили съответните дялове от критично мислене... Хубаво е когато има противоречие между твоите знания и чуждо мнеие, вместо да тропосваш едни мъртви наслоения от ума си, да провериш, аджеба това което някой някога е натрупал в ума ти, всъщност има ли смисъл, или е само една от многото масови заблуди, процъфтяващи в интернет-реалността ни? И ще бъдеш потресен от разликата между очакваното и действителността В научен форум сме все пак, такава опростачена тенденция на масово "мислене" не се приветства тук... Психологията е наука: - Разчита на емпирични доказателства. Знанията се извличат от директни наблюдения и измерими преживявания, а не само от интуиция или спекулации. - Използва се научният метод – формулиране на хипотези, провеждане на експерименти и статистически анализ на резултатите. - Проверима и фалсифицируема е. Психологическите теории подлежат на тестване и могат да бъдат опровергани, ако данните не ги подкрепят. - Разчита на обективност. Чрез процедури като двойно-сляпо изследване се цели минимизиране на личните пристрастия на изследователя. - Научните трудове се проверяват от независими експерти преди публикуване в специализирани издания. Да, за разлика от точните науки има проблеми с точността в предсказанията, повторяемостта, универсалността и директното измерване на някои "променливи". Което не я прави не-наука. А гениалността на някой изобщо няма връзка с това дали нещо е наука или не. Гениалните хора просто по-лесно откриват връзки, което лежи в основата на всяка наука. Абсолютно нищо друго няма в гениалността. Ето ти няколко неща, които могат да задълбочат знанията ти за психологията като наука: Is psychology a science? Is Psychology a Science? The Scientific Method

Добре, дай да правим минимум спекулации и да видим какво може да се получи от известното? Да разгледаме класически модел на междумолекулярни сили, базирани на силите на Ван дер Ваалс. Класически модел Да обозначим: U(r) - ефективният междумолекулен потенциал - дълбочината на потенциалната яма (енергията за откъсване на молекула) - равновесното разстояние Пример: потенциалът на Lennard–Jones където: - дълбочина на ямата σ е ефективният “диаметър” на молекулата, дефиниран така, че: Тоест: - при r = σ потенциалът сменя знак; - за r < σ имаме силно отблъскване; - за r > σ имаме привличане. Това е параметър на модела, който кодира: - размера на електронния облак; - отблъскването на Паули; - или твърдото „ядро“ на молекулата. До тук надявам се е ясно? Класическа молекулна физика. Добавяме стандартна тъмна материя Използваме моделирането на тъмна енергия с уравнение на състоянието w = -1 чрез космологичната константа , водещо до ускорено разширение на мащаба на пространството, проявяващо се като ефективно равномерно отрицателно налягане. Тук важният момент е, че тъмната енергия не е сила между частиците, а проявление на метриката на пространството. Това е стандартният ΛCDM модел. Как тъмната енергия ще повлияе на потенциалът на Lennard–Jones? След доста ровичкане по разни места стигам до следното. В нютоново приближение (валидно за малки скорости и мащаби), ефектът на Ламбда може да се представи чрез допълнителен потенциален член: или еквивалентно чрез репулсивна сила: Тоест потенциалът Lennard–Jones на става: Какъв е ефектът? Ако заместим във формулата числени величини, за типично атомни разстояния имаме докато класическата величина на потенциала е: , разлика 60 порядъка. Изводите са прости: - свързаните системи не участват в космическото разширение - локалните електромагнитни и ядрени сили „заключват“ метриката - разширението е ефект само на големи мащаби (≳ Mpc) Разстоянието, при което тъмната енергия има превес се определя от баланса на енергиите: или като число в случая Затова при тъмна енергия w = -1: - атоми не се разпадат - молекули не се „разкъсват“ - твърдите тела не се разпадат - дори галактики остават стабилни Това по въпроса защо при стандартното разширение на пространството не се разширяват малките обекти, който понякога се задава из форума. Тъмна енергия в състояние w < -1 Тук сме в състояние, което води до Big Rip и разкъсване на обектите. Нещата подробно са разказани чрез FLRW (Friedmann–Lemaître–Robertson–Walker) метриката. Ще ти струпам крайните резултати, пътят може да се проследи сравнително лесно. В този модел ускорението не само зависи от разстояние, то расте и с времето и достига безкрайност за крайно време. Това крайно време се определя от времевата граница на "разкъсване" . Мащабният фактор на метриката се задава с и относителното ускорение между две точки (резултат от разширението на метриката) е еквивалентно на сила, по-голяма от всяка свързваща сила, независимо дали е гравитационна, електромагнитна или ядрена, когато Какъв е ефектът върху потенциала на Lennard–Jones? Имаме добавка от "космологичен потенциал" където Тоест всеки потенциал (вкл. Lennard–Jones) губи минимум за крайно време (а това означава разкъсване на свързаността). Ако разглеждаме произволна система с енергия на свързване Eb и размер r, тя се разрушава когато космологичното ускорение стане сравнимо със свързващата сила: , или Това е универсален критерии, важи за всичко: за галактики, атоми и молекули. Според модела FLRW имаме: където последният член "rho" е плътността на енергията, която е и като я заместим, имаме: (където константата ) И сега товеа, за което беше горната галимация... Ако вземем типични параметри за ковалентна връзка, и заместим всички чисълца, и не съм сбъркал някъде, получаваме следното: Тоест молекулните връзки се късат буквално последният миг преди Big Rip... До тогава виртуалните пръчки и въжета, които разглеждаме, ще са на практика цели, може би изключително леееко разтегнати. Надявам се, че напълно съм отговорил на възникналите въпроси. Засега толкова от един болен старец

Разширението на пространството е механизмът. Ако динамиката на нещата е такава, каквато я описва теорията, то ние се приближаваме към състояние, сходно с началната инфлация, макар и в по-малки мащаби. А тя е разкъсала всички връзки, раздалечавайки местата със скорост по-голяма от колкото е скоростта на преносителите на взаимодействие между тях. В нютоновата силова парадигма това може да се разглежда като следствие на сила, надвишаваща привличането в резултат на всякакво взаимодействие. Но и тази парадигма, и релативистичната на СТО не работят при тези услковия, затова са само за изграждане на приблизителна идея, от която не можеш да черпиш следствия...

Леглото на Садик Мухамад Хан Аббаси IV, владетел на индийското княжество Бахавалпур, изработено във Франция през 1882 г. Това разкошно легло от палисандър (розово дърво) и сребро (над 30 кг) е поръчано от младия Мохамад, когато е бил на по-малко от 20 години, в парижкия бижутериен дом Christofle. Ако мислите, че е било украсено просто със статуи на абстрактни голи жени, грешите. Първо, това са фигури на жени от 4 народи – французойки, испанки, италианки и гъркини. Второ, това са автоматони! Достатъчно било да се натисне бутонът при главата на леглото, за да зазвучи музика, а статуите да започнат да се въртят, сякаш танцувайки в такт с мелодията. Имало е и друг режим – безшумен, при който жените използвали ветрила в ръцете си, създавайки лек бриз в горещата индийска нощ. За съжаление, самото легло не е запазено – до наши дни са достигнали само негови фотографии и рисунки. Всичко това се е харесвало на самия наваб на Бахавалпур. Между другото, той не е живял дълго и е починал на 37 години — през 1899 г.

Едно мрачно, но обосновано мнение от мрежата: Какво ни чака с навлизането на ИИ По всичко личи, че се намираме само в началната фаза на огромен скок в развитието на производителните сили, който обещава съчетаване на изкуствен интелект със създаването на човекоподобни роботи, способни да поемат изпълнението на огромно количество “черна работа“, която не изисква значително творческо участие (от грижи за възрастни хора до доставка на каквото и да е където и да е, да не говорим за изпълнението на прости механични функции в рамките на конвейерното производство). Не ми се иска да мисля за социалните и, като следствие, политическите последствия от този преход, но ще трябва: 1. Освобождаване на огромни маси от излишната трудоспособна популация в развитите страни, което не може да бъде компенсирано с никакви програми за професионално преквалифициране. Единственият изход ще бъде да се поеме грижата за огромна маса хора чрез система на гарантиран доход, което от друга страна ще доведе до обедняване на тази маса и непрекъснато нарастване на агресията от нейна страна, чието ограничаване ще постави под заплаха съществуването на демократичните институции. 2. Резко напрежение между богатите и бедните страни във връзка със замразяването на миграционните потоци. Богатите общества ще намалят рязко естествената си нужда от внос на прекариат (временна и безправна работна сила) и ще започнат да затварят своите „ойкумени” за всякакви опити за проникване отвън. Това ще доведе до своеобразна световна сегрегация и появата на „планетарни резервати”, от които хората ще се опитват да избягат на всяка цена, без да се съобразяват с рисковете за живота си. 3. Масовото образование ще бъде поставено под въпрос. За обслужването на роботиката ще бъде необходим доста малък набор от примитивни умения, а за нейния контрол, напротив, – висококачествено образование, което по дефиниция не може да бъде масово. Промяната в образователните практики и структурата на „културното потребление“ ще доведе до отслабване на когнитивните функции на значителна част от населението, което от своя страна ще доведе до сериозно класово разслояване и възникване на нова почва за конфликти. По този начин както вътрешното, така и външното напрежение в обществата ще започне да нараства експоненциално. Ако някой мисли, че става дума за някакво невероятно далечно бъдеще, той се лъже. При сегашните темпове на развитие на техниката всичко може да се случи за едно-две поколения (т.е. 15-30 години), а това означава, че ще се случи приживе на значителна част от вече родените хора. Ако това съвпадне с не по-малко драматични климатични промени, вероятността от възникване на глобален военен конфликт изглежда изключително висока. Мащабът на предстоящите предизвикателства контрастира рязко с незначителния характер на проблемите, които днес се считат за почти нерешими и затова заслужаващи да бъдат изпратени на смърт десетки и стотици хиляди хора, за да бъдат „справедливо” решени. В романа на грузинския писател Григол Абашидзе „Дългата нощ“ има интересен сюжет (разказвам приблизително). Един от арабските владетели с армията си отстъпва, избягвайки монголската кавалерия. На пътя му е Грузия. На среща с грузинския цар той го убеждава да се подчини без бой и да пропусне армията му, като казва приблизително следното: „Ние сме само мимолетно затъмнение, а това, което ни следва, е дълга, дълга нощ“. Всичко, което се случва с нас днес и което изглежда достойно да промени живота в смърт по най-гадния начин, е миг от историята. Това, което ни очаква напред, е в най-добрия случай дълга нощ. В най-лошия – истински край на историята. Това е много лоша новина. Но може би осмислянето на тази заплаха може да се превърне в някаква обединяваща идея за движение, което ще ни измъкне от тази яма. ----- И едно допълнение от мен. Очертаващата се дилема: атоматизацията и свързаното с нея освобождаване на хора се прави с цел още по-големи печалби, има в себе си вътрешно противоречие: от къде ще се вземат тези печалби на фона на обедняващо население и изчезваща на практика икономика? Може би всичко това което се случва с ИИ е един гигантски социален балон, или има важни фактори, които пропускаме в такова опростено разглеждане?

Първото е

Жена от Сиким носи на гърба си британски търговец. Западна Бенгалия. 1903 г.

Какво ще стане с еврото, ако ЕС използва замразените активи на Русия? 13 декември 2025 В Брюксел добре разбират, че всяко решение относно замразените резерви може да има дългосрочни последствия. Русия запазва формалните си права върху тези средства, които са разположени основно в Euroclear. На 12 декември ЦБ на РФ вече заяви, че счита за „незаконно и противоречащо на международното право“ прякото или непрякото използване на своите активи и заведе иск срещу Euroclear за възстановяване на загубите в Арбитражния съд на Москва. Белгия дори поиска от ЕС допълнителни финансови гаранции – тя се нуждае от „паричен буфер“ или застраховка за Euroclear, за да се защити от потенциални ответни мерки от страна на Русия, пише списание Politico. Конкретната сума не се посочва, тя трябва да покрие разходите, които Euroclear може да понесе, например съдебни разноски, и да компенсира потенциални загуби. Именно затова европейците съзнателно са конструирали схемата така, че формално това да не изглежда като пряка конфискация: става дума за кредит, обезпечен с активи. Разговорите за използването на суверенните средства на РФ се водят от момента на тяхното замразяване през 2022 г. Както пише вестник Financial Times, Саудитска Арабия и Индонезия, например, се опасяват за бъдещето на собствените си резерви, съхранявани на Запад. Още през 2024 г. министърът на финансите на Саудитска Арабия предупреди, че страната му може да продаде част от европейските дългови активи в случай на конфискация на руските резерви. Китайските власти също критикуваха предложението да се използват замразените руски активи за помощ на Украйна. Управляващите суверенни фондове при обсъждането на разпределението на ресурсите не могат да пренебрегнат политическия риск и потенциалната необходимост от премия за притежание на активи в евро. Много известни икономисти и банкови анализатори споделят тези опасения. Например, професорът от Харвардския университет Кенет Рогоф предупреди, че използването на замразени руски средства за помощ на Украйна под формата на „репарационен кредит“ е риск „за сигурния статут на еврото“. Логиката тук е ясна: ако веднъж големи суверенни активи бъдат окончателно използвани без съгласието на собственика, дългосрочната привлекателност на еврото като резервна валута за трети страни трябва да намалее. Въпреки това, фактическите пазарни данни все още не потвърждават мащаба на тези опасения. Новините за обсъждането на механизма за използване на руските резерви не оказват забележимо влияние върху курса на еврото: тази тема все още не е станала доминираща пазарна нагласа, определяща поведението на участниците на валутния пазар. На 3 декември Европейската комисия представи план за използване на замразени руски активи или заеми срещу тях, за да привлече около 90 млрд евро за двугодишна подкрепа на Украйна. Еврото се повиши с 0,3% поради очакванията за понижение на лихвата на ФРС, а в пазарните коментари политическите новини бяха представяни от анализаторите като второстепенна тема. Защо пазарът реагира по този начин? Има няколко причини за това. Първо, в краткосрочен план котировките на еврото зависят в много по-голяма степен от други фактори: разликата в лихвените проценти между САЩ и еврозоната, макроикономическите статистики, динамиката на доходността на облигациите и общото ниво на рисковия апетит. Колебанията в дела на еврото в официалните резерви на централните банки са важни от гледна точка на статута на валутата, но сами по себе си създават относително малки капиталови потоци и рядко водят до рязко изместване на краткосрочното пазарно равновесие. Значително влияние върху курса в краткосрочен план оказват, като правило, целенасочените валутни интервенции, а тук случаят не е такъв. Второ, обсъжданата схема за използване на руски активи като гаранция по кредит може да бъде възприета от инвеститорите в европейски активи като по-малко радикална в сравнение с прякото изземване. Същият Рогоф, например, добавя: предложението на Европейската комисия е „разумен начин“ да се предоставят средства на Украйна, а Русия може да се споразумее за пълно погасяване на дълга в рамките на уреждането на конфликта. Фактически активите на ЦБ РФ, разположени на Запад, са загубили своето функционално резервно значение още през 2022 г. Банката на Русия няма достъп до тези средства, не може да ги използва за интервенции или разплащания. Тоест, прецедентът вече е създаден и страните, които виждат риск от подобен сценарий, са го отчели в стратегията си за разполагане на резерви още преди три години. Тоест политическият риск, свързан с замразяването, вече е включен в оценката. От тази гледна точка текущите дискусии в ЕС променят само юридическата „опаковка“, но не и самия факт на недостъпността на руските активи. Трето, инвеститорите могат да разглеждат настоящата ситуация като извънредна. Украйна, макар и не юридически, но политически се възприема като част от европейското пространство, а Европа отдавна оказва на Киев мащабна финансова и военна подкрепа. Ако Китай, Индонезия или Саудитска Аравия сериозно допускат подобен сценарий на пряк военен конфликт с ЕС, те не могат да пренебрегнат този риск при разполагането на резервите си. Но за повечето от тези страни вероятността от подобно развитие на събитията изглежда изключително ниска. В същото време Европейският съюз се опитва да действа максимално внимателно в правната сфера, за да сведе до минимум усещането за радикална промяна в правилата на играта. Четвърто, еврото почти няма конкуренти, сравними по мащаб, в ролята на втора световна резервна валута. Както, впрочем, и доларът – в ролята на първа. Периодите на нестандартна икономическа и финансова политика в САЩ, включително президентството на Доналд Тръмп, наистина засилиха възприятието за рисковете от притежаването на долари и подтикнаха част от инвеститорите към диверсификация, включително в евро и злато. Другите валути още по-малко претендират за ролята на „тихо пристанище“: просто няма финансови пазари, които да са сравними по дълбочина и ликвидност. Китай не бърза да отвори напълно финансовата си система и да либерализира движението на капитали. Икономиката на Япония е значително по-малка от тази на САЩ, ЕС или Китай, а пазарът на държавен дълг в йени преживява свои структурни промени, съпътствани от ръст на доходността. Швейцария е твърде малка, за да побере всички потенциални потоци. Златото остава основният печеливш от ерозията на доверието в традиционните юрисдикции. Каквото и да бъде окончателното решение в Брюксел относно руските активи, то няма да промени списъка с достъпните алтернативи: в обозрима перспектива еврото ще продължи да заема второ място в световната йерархия на резервните валути. Смятам, че съдбата на еврото и динамиката на курса му ще зависят в по-голяма степен от това как и кога ще приключи войната в Украйна, отколкото от формалната съдба на замразените руски средства. Политическата целесъобразност принуждава европейските лидери да избират „по-малкото зло“. Най-големият военен конфликт в Европа след Втората световна война е риск от съвсем друг порядък за еврото: той ще определи промените в икономиката, бюджетната политика, структурата на дълговите пазари и финансовите потоци, при това с различни последствия в различни хоризонти. Военните разходи могат, например, да стимулират икономическата активност в краткосрочен план, а значителна част от финансирането по схемата „репарационен кредит“ фактически ще отиде за подкрепа на европейския военно-промишлен комплекс. При това не могат да се изключат и неблагоприятни сценарии: поражение на Украйна, а в краен случай – пряк военен конфликт между Русия и НАТО. Всичко това променя по качествен начин рисковия профил на Европа и, съответно, фундаменталните фактори за еврото. В този контекст ключов става политическият избор: къде, как и на кого да се мобилизират ресурсите, за да се подкрепи Украйна сега и да се намалят рисковете в бъдеще. На фона на тези задачи въпросът какво точно ще се случи с курса на еврото в краткосрочен план обективно остава на заден план. Сергей Романчук

Следното изказване се приписва на министърът на финансите, в впоследствие Председател на Правителството на Руската империя Сергей Вите от 1899 г. в секретен доклад към Николай II: «В наших руках это всё в запустении, если бы это было в руках иностранцев, то уже давно местность эта давала бы большие доходы и кишела бы туристами. Но куда там! Для этого нужны капиталы и капиталы, наше же назначение капиталов – это война. Мы не можем просидеть и 25 лет без войны, все народные сбережения идут в жертву войнам. Мы оставляем в запустении богатейшие края, завоеванные нашими предками, а в душе всё стремимся к новым и новым завоеваниям оружием и хитростью. О каком благосостоянии можно при таком состоянии вещей серьезно говорить!» Превод: "В нашите ръце всичко това е в упадък, ако беше в ръцете на чужденци, отдавна тази местност щеше да носи големи приходи и да гъмжи от туристи. Но къде там! За това са нужни капитали и капитали, а нашето предназначение на капиталите е войната. Не можем да изкараме и 25 години без война, всички народни спестявания се жертват за войни. Оставяме в запустение най-богатите земи, завоювани от нашите предци, а в душата си все се стремим към нови и нови завоевания с оръжие и хитрост. За какво благоденствие може да се говори сериозно при такова състояние на нещата!"

Напоследък силно развитие получава темата за използване на замразените руски активи като репарационна помощ за Украйна. Белгия все още се дърпа, а Русия подаде миналата седмица в московски съд иск срещу Белгия за тези активи. Доколко този иск би имал успех, и има ли опасност за Белгия и Euroclear? Русия засили проблемите си с връщането на конфискуваните от Европа активи, излизайки от системата на международното право Вероятността за успешен за Русия съдебен спор с Белгия относно замразените активи на руския Централен банк, които Европа планира да предаде на Украйна, е минимална, сочат две правни заключения, на които се позовава Politico. За Москва ще бъде практически невъзможно да намери юрисдикция, която да разгледа и удовлетвори иска, твърдят юристите. Една от причините е излизането на Русия от системата на международното право. Правните заключения са изготвени от фирмата Covington & Burling и група международни юристи, свързани със Станфордския университет, Киевската школа по икономика и германската правна фирма Bender Harrer Krevet. Заключенията на юристите опровергават твърденията на белгийските власти, че страната ще трябва да изплати значителна компенсация на Русия, ако ЕС реализира плановете си за използване на замразените активи на руския ЦБ за помощ на Украйна. Както пишат юристите, Русия едва ли ще успее да намери юрисдикция, чийто съд ще бъде готов да разгледа делото срещу Белгия или да удовлетвори иска срещу белгийското правителство и Euroclear. А решението на руския съд ще бъде игнорирано. „Всяко решение на руския съд няма да бъде признато или изпълнено в ЕС или Великобритания по съображения за обществен ред“, пишат шестима юристи в заключението си. Те добавяват, че Руската централна банка едва ли ще заведе искове в британски или европейски юрисдикции, тъй като това ще постави под съмнение нейния суверенен имунитет. Искът, подаден в съда на ЕС, международния съд или друга подобна международна институция, изглежда също толкова безперспективен, главно защото Русия не признава тяхната юрисдикция, се казва в заключението на Covington & Burling. Москва също няма да може да предяви претенциите си към Брюксел въз основа на двустранния инвестиционен договор между Русия и Белгия, пишат авторите и на двете заключения. За този риск белгийският министър-председател Барт де Вевер пише в писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Въпреки това, според оценката на юристите, условията на споразумението не се отнасят за суверенни активи. „Трибуналът, проведен в съответствие с такъв договор, няма да има юридическа сила за разглеждане на спора, свързан с предполагаемата експроприация на активи на Русия“, пише Covington & Burling. „Приемането на плана за репарационен кредит няма да създаде никакви съществени нови рискове, а всички незначителни рискове се компенсират с лихвите от предимствата на предложението за европейския мир, сигурността, стабилността и дългосрочната жизнеспособност на Украйна“, смятат авторите на второто заключение. ------------------------------------------- Правителството на Белгия не отговори на запитването за коментар. Планът за прехвърляне на Украйна на замразени руски активи на стойност около 210 млрд. евро беше предложен от ЕС на фона на острата нужда на Киев от финансиране на бюджетни и военни нужди. През следващата година Украйна ще се сблъска с бюджетен дефицит от 71,7 млрд. евро. Ако парите не постъпят до април, страната ще трябва да съкрати държавните разходи, което може да подкопае морала и способността да продължи да се защитава. Белгия отказа да подкрепи плана на ЕС, опасявайки се от искове от страна на Русия. Първият такъв иск се появи миналата седмица: ЦБ се оплака в съд в Москва за замразяването на активи в Euroclear. Сумата на иска на Централната банка възлиза на 18,2 трилиона рубли (195,5 милиарда евро). Въпросът за прехвърлянето на активи от Русия на Украйна ще бъде в центъра на вниманието на срещата на върха на ЕС, която ще се състои в четвъртък. В навечерието на срещата четирима представители на ЕС съобщиха на Politico, че американски служители оказват натиск върху европейските си колеги, за да отхвърлят плана. Русия започна да се оттегля от международната съдебна система още преди началото на войната, като обяви приоритета на националното право над международното. С началото на войната този процес се ускори. През март 2022 г. Москва напусна Съвета на Европа, след което бяха прекратени 20 международни договора. През септември 2022 г. Русия окончателно излезе от юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека.

Отдавна не сме публикували сводка на руските загуби. Ето днещната, с отразената подводница:

Понижи тона! Тук никой никому не дължи нещо, и само който желае и има интерес ще ти отговаря по същество. Което не прави останалите "гадняри". Тръшкането и тропането с крак не помагат.

Един интересен анализ от мрежата. Има голяма инерция в мисленето на руснаците - "щом се справихме с кризата и фалита през 1998 г., ще се справим и сега". Но доколко сега условията са както тогава? Какво бъдеще има пред Русия? През 1998 г. поне все още беше цяла и работеше доста нормално съветската инфраструктура, останала в наследство. Всички тези тръбопроводи, язовири, топлопроводи, топлоцентрали, котелни – за които сега никой особено не мисли и които в по-голямата си част са се разпаднали още повече. През 1998 г. все още бяха запазени остатъците от съветската масова медицина и социалните услуги – болници, поликлиники, фелдшерски пунктове. Не трябва да забравяме и училищата, детските градини, целодневните ясли – всичко, което по-късно премина през няколко етапа на „реформи”. Да, в някои случаи ситуацията се подобри, често значително, преди всичко благодарение на привличането на чуждестранни технологии, оборудване и опит, но като цяло, за съжаление, „реформирането” беше само претекст за съкращения, закривания или прехвърляне на остатъците от медицината и социалните услуги на платена основа. През 1998 г. хората все още бяха готови да работят и да се разкъсват, извинете, задника, помнейки неотдавнашните подвизи на първенците. А най-важното е, че имаше къде да отидат – същите пазари и сергии, които сега са затворени, притиснати от данъчна и регулаторна преса. Тогава активно се развиваха малкият и средният бизнес, които през последните години не живеят, а оцеляват и не виждат в близко бъдеще никакви подобрения за себе си – само свиващите се данъчни клещи. През 1998 г. имаше опозиционен парламент, в рамките на своите скромни правомощия, но който питаше фалиралото правителство, както и силни, избрани губернатори, които също оказваха значителен натиск чрез Съветите на федерацията и не позволяваха на централната власт да се развихри и да излъже. Мерките за контрол може и да бяха слаби, но все пак съществуваха. През 1998 г. имаше какви да е, но независими партии и медии, с визия за случващото се в страната, различна от седмичната тематика на АП. През 1998 г. имаше бизнес, готов не да затвори и да изнесе остатъците от средствата в условен Дубай, а да се преструктурира и да работи, да печели, макар и в нови условия. И коварната мисъл „защо да се занимавам и да инвестирам, ако все пак ще ми отнемат всичко“ тогава не съществуваше в съзнанието. Както и не съществуваше усещането за тотален държавен контрол и натиск, стремящ се да ограничи всичките ти действия и редовно да изземва доходите ти, в случай че такива се появят и господин шефът ги сметне за излишни. През 1998 г. външният дълг беше 150 милиарда долара, но дългът на бизнеса и полудържавните компании беше минимален и не висеше върху тях като бълхи върху куче. И санкции, съчетани с ограничения върху чуждестранните транзакции и парализа на чуждестранния кредит, тогава също не съществуваха. През 1998 г. Русия беше може би дива, но все пак перспективна, нова пазарна икономика без дълга история на изстискване на бизнеса, законодателна идиотичност и самоуправство. През 1998 г. имаше надежда за по-добро бъдеще, а не за бездарно пропилени 25 години с такава луксозна конюнктура, по-добра от която никога няма да има. През 1998 г. нямаше кръг от врагове, да, имаше полуумиротворена Чечня, но нямаше нито санкции, нито заплахи към външния свят, нито заплахи от него, нито идеи за нова експанзия, способни да отблъснат дори останалите приятели. Тогава приятелите бяха малко, но кръгът от неутрални и приятелски държави беше максимално широк. През 1998 г. успяваха да съберат и разпределят по страната бюджет, десетки пъти по-малък от днешния, а петролът на цена 20 долара изглеждаше като златен дъжд, чудо, след което ще настъпи вечен празник и комунизъм. През 1998 г. цените на почти всичко в страната бяха по-ниски от тези на Запад. Квадратен метър жилище в Москва струваше около 400 долара – нека сравним с настоящата ситуация, когато значителна част от стоките в страната са на цена, сравнима или дори по-висока от тази в Европа, а още повече в САЩ или азиатските страни, при доходи на населението, които се различават значително от средните за Европа. През 1998 г. ние бяхме по-млади, както лично, така и като общество, и като страна, която разбираше сложностите, но искрено вярваше, че ще може да се справи с тях – мощният последващ икономически растеж стана гаранция именно за това настроение. И още – през 1998 г. у нас имаше мир. Така че не, скъпи приятели, няма да се получи да влезете втори път в старата река. Ще има нови изпитания, ще има нови трудности, ще бъде тежко, но всички тези изпитания и трудности ще се случват в една друга, различна от 90-те години реалност и в друга страна. И далеч не факт, че тези, които се справиха тогава, ще се справят и сега. Всъщност, някак си ще трябва да се измъкнем от тази каша, поне заради бъдещите поколения и тяхното по-добро бъдеще – защото те са единствените, които не носят отговорност за това, което се случва днес...

ВСУ твърдят, че с помоща на подводни дронове за пръв път в историята са взривили руска подводна лодка тип "Варшавянка", носител на 4 крилати ракети, директно в пристанището на Новоросийск (видеото по-долу). Подводницата „Варшавянка” на стойност около 400 млн. долара е получила критични повреди. Като се имат предвид наложените международни санкции, сега строителството на подобна подводница може да струва до 500 млн. долара. СБУ впервые уничтожила современную российскую подлодку

Раскол между САЩ и Европа Тези дни, тихо и незабележимо САЩ публикуваха нова Стратегия по национална безопасност. На практика това е 95% Мюнхенската реч на Джей Ди Ванс, само че написана на хартия... Стратегията е клякане пред Русия. Що се отнася до Китай - заплахата се признава, но в документа се използват максимално смекчени формулировки, за да не се провокира ескалация. Най-твърдият език е запазен за Европа. И макар всичко това да беше казано от Ванс през февруари, то не може да не плаши, защото администрацията на Тръмп се намира в своя вълшебен свят, където основната заплаха не са Китай и Русия, а демократичните европейски правителства, а основната цел на САЩ е да превърне Европа в едно голямо MAGA. Главни тезиси: Икономическият спад в Европа засенчва по-дълбокия проблем: рязката перспектива за изтриване на цивилизационната идентичност. Проблемите на Европа включват действията на ЕС и транснационалните органи, които подкопават политическата свобода и суверенитета. Сред тях са миграционната политика, цензурата на свободата на словото и потискането на политическата опозиция, спадът в раждаемостта. В резултат на руската война в Украйна европейските отношения с РФ са дълбоко отслабени (P.S. а какво, трябва да бъдат засилени?), а много европейци считат Русия за екзистенциална заплаха. Управлението на отношенията на Европа с РФ ще изисква американска дипломатическа намеса, за да се възстанови стратегическата стабилност на евразийския континент и да се предотврати конфликт между РФ и европейските държави. Ключовият интерес на САЩ е да постигне бързо прекратяване на военните действия в Украйна, за да стабилизира европейските икономики, да предотврати непреднамерена ескалация, да възстанови стратегическата стабилност с Русия, както и да осигури следвоенното възстановяване на Украйна, за да гарантира нейното оцеляване като жизнеспособна държава. (P.S. при това НЕ се казва, че Украйна трябва да остане суверенна и независима държава, което беше крайъгълен камък на предишната доктрина) Администрацията на Тръмп е в противоречие с европейските чиновници, които имат нереалистични очаквания от войната [в Украйна], основавайки се на нестабилни правителства на малцинствата, много от които потъпкват основните принципи на демокрацията, за да потиснат опозицията. Европейското мнозинство иска мир, но това желание не се отразява в политиката, до голяма степен поради факта, че техните правителства подкопават демократичните процеси. Американската дипломация трябва да се застъпи за истинска демокрация, свобода на самоизразяване и непоколебима привързаност към индивидуалния характер и историята на европейските нации. Нашата цел е да помогнем на Европа да коригира своята траектория. <...> Искаме да работим с обединените страни, за да възстановим тяхното бивше величие. (P.S. а кой ще помогне на Русия да коригира своята траектория). Приоритети на европейската политика на САЩ: - възстановяване на стабилността в Европа и стратегическата стабилност с Руската федерация; - осигуряване на самостоятелна Европа, <...> която да поеме отговорността за своята отбрана без доминация от страна на противниците; - да се култивира съпротивата на Европа срещу настоящата траектория; - да се отворят европейските пазари за американски стоки и услуги, като се осигури честно отношение към американските служители и бизнес; - да се изградят здрави нации в Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски връзки, продажба на оръжие, политическо сътрудничество, културни и образователни обмени; - да се сложи край и да се предотврати възприемането на НАТО като постоянно разширяващ се алианс; - да се насърчи Европа да предприеме действия срещу прекомерния меркантилизъм (???), кражбата на технологии, кибершпионажа и други неприятелски икономически практики. __ Politico се опитва да успокои всички и пише, че стратегията за националната сигурност на САЩ е била многократно коригирана във връзка с настъпващите събития - например, Джордж Буш-младши трябваше да промени стратегията си след атаките от 11 септември. Но очевидно е, че това не е случаят... Основният въпрос е: как смятате да „възстановите стратегическата стабилност с Русия” в условия, в които Путин обявява Европа за враг и заплашва да започне война срещу нея?

Алтернативни мнения много... И е голяма грешка да се приема за наука залитането на физиката към математиката, която сама по себе си е инструмент, а не наука. Да, за изграждане на хипотези няма проблеми, но като се обърнем към реалността тези хипотези трябва да са проверими и фалсифицируеми, иначе остават религия. Така че определенията на Карл Попер все още важат.

Теорията за Големият взрив го разглежда като начало на времето, и е способна да опише динамиката му след 10-33 секунди от случването му, преди този момент е нужна нова физика, свързана с квантовата гравитация. Има много ценна популярна книга в това отношение, "Първите три минути" (The First Three Minutes) на Стивън Уайнбърг от 1977 г., която още не е загубила актуалността си.

Ново изследване, публикувано от списание говори за интересни наблюдения, свързани с очаквано поведение на тъмната материя. След близо 100 години учени може би са открили тъмна материя Близо 100 години след като роденият в България швейцарски астроном Фриц Цвики предпага съществуването на тъмна материя, космическият телескоп "Ферми" на НАСА може би е предоставил първото пряко доказателство за нейното съществуване. Загадъчната природа на тъмната материя Тъмната материя съставлява приблизително 27% от Вселената, но досега бе невъзможно да се наблюдава директно, защото тя не взаимодейства с електромагнитното излъчване – нито абсорбира, нито отразява, нито излъчва светлина. Учените могат да я наблюдават само индиректно чрез гравитационните ѝ ефекти. Астрономите оттогава са изчислили, че всички големи галактики са вградени в огромни ореоли от тъмна материя, които се разширяват далеч отвъд границите на видимата материя в галактиките като ореоли на галактиките. Съществува една възможност, която би довела до появата на светлина от тъмната материя. Ако частиците на тъмната материя се "анихилират", когато се срещнат и взаимодействат, подобно на това, което правят материята и нейният аналог антиматерия, тогава това би трябвало да произведе дъжд от частици, включително фотони от гама-лъчи, които, макар и невидими за нашите очи, биха могли да бъдат "видяни" от чувствителни космически гама-лъчеви телескопи. Една от предложените "самоанихилиращи се" частици, за които се предполага, че съставляват тъмната материя, са така наречените "слабо взаимодействащи масивни частици" или "WIMP" (Weakly Interacting Massive Particles). Енергиен спектър на гама-лъчите на хало (точки от данни). Червените и сините линии представляват очаквания спектър на гама-лъчение, когато WIMP частиците анихилират, първоначално произвеждайки двойка дънни кварки (b) или двойка W бозони, и те съответстват добре на данните. Дънните кварки и W бозоните са известни елементарни частици, включени в стандартния модел на физиката на елементарните частици. Кредит: Tomonori Totani, The University of Tokyo Откритието на уликите за анихилация на частици тъмна материя Екип от изследователи, ръководен от професор Томонори Тотани (Tomonori Totani) от катедрата по астрономия в Токийския университет, с помощта на космическия апарат "Ферми" търси такива улики от гама-лъчи в регионите на Млечния път, където би трябвало да се събира тъмна материя, а именно в центъра на нашата галактика. И Тотани смята, че най-накрая е открил такава сигнатура. Професор Томонори Тотани открива гама-лъчи с енергия от 20 GeV (или 20 милиарда електронволта, изключително голямо количество енергия), образуващи структура, подобна на ореол, към центъра на Млечния път. "Открихме гама-лъчи с фотонна енергия от 20 гигаелектронволта, простиращи се в ореоподобна структура към центъра на галактиката Млечен път. Гама-лъчевият компонент съвпада много добре с формата, очаквана от ореол от тъмна материя", каза Тотани. Честотата на анихилация на WIMP, оценена от измерения интензитет на гама-лъчите, също попада в диапазона на теоретичните прогнози. Карта на интензитета на гама-лъчите на халото, изключваща компоненти, различни от ореола, обхващаща приблизително 100 градуса в посока към галактическия център. Хоризонталната сива лента в централната област съответства на областта на галактическата равнина, която е изключена от анализа, за да се избегне силно астрофизично излъчване. Кредит: Tomonori Totani, The University of Tokyo Наблюдаваният енергиен спектър е в съответствие с радиацията, предсказана от анихилацията на хипотетичните WIMP частици с маса приблизително 500 пъти по-голяма от тази на протона. Важно е да се отбележи, че тези измервания на гама-лъчи не се обясняват лесно с други, по-често срещани астрономически явления или гама-лъчеви емисии. Следователно, Тотани счита тези данни за силен индикатор за гама-лъчева емисия от тъмна материя, която се търси от много години. Следващи стъпки и научна проверка Въпреки че Тотани е уверен, че измерванията му откриват частици тъмна материя, резултатите трябва да бъдат проверени от независими изследователи. Допълнителни доказателства биха могли да дойдат от откриването на подобни гама-лъчи в галактиките джуджета в ореола на Млечния път. "Ако това се потвърди, доколкото знам, това ще означава, че човечеството е "видяло" тъмната материя за първи път. И ще се окаже, че тъмната материя е нова частица, която не е включена в настоящия Стандартен модел на физиката на елементарните частици", заявява проф. Тотани. Справка: Tomonori Totani, "20 GeV halo-like excess of the Galactic diffuse emission and implications for dark matter annihilation," Journal of Cosmology and Astroparticle Physics (IOPscience): November 26, 2025, doi: 10.1088/1475-7516/2025/11/080. Източници: Scientists may have finally 'seen' dark matter for the 1st time, space.com After nearly 100 years, scientists may have detected dark matter, The University of Tokyo

Редакцията на списание публикува превод на статията на Итън Сийгъл: "Where are we located relative to the Big Bang?", последна от поредицата му Starts With A Bang. Основното разсъждение с което започва Итън е: "Ако използваме червено отместване за светлината, идваща към нас, и синьо отместване за отдалечаващата се светлина, можем да ги проследим до точка, и тази точка не е центрирана върху нас. Изкушаващо е да се зададе въпросът "Къде е тази точка?" И отговорът е, че е сравнително близо: на няколко милиона светлинни години разстояние, но това е по-малко от 0,1% от размера на видимата Вселена." Под "червено и синьо изместване" физикът има пред вид наблюдаваната от спътника WMAP диполна анизотропия. Тълкувайки я като доплеров ефект, ние можем да определим нашата скорост, с която се движим, както и посоката ни на движение, и имайки пред вид възрастта на вселената (колко време грубо се движим), можем да определим на какво разстояние от потенциалната точка на "мястото" на Големият взрив сме се отдалечили, а знаейки и посоката ни на движение, можем да определим точката къде се е случил самият Голям взрив. По оценките на Итън Сийгъл мястото е само на 20 милиона светлинни години от сегашното ни положение. Но нещата не са толкова прости, защото това не е правилният начин да се мисли за Големия взрив, който е по-добре да се разглежда като момент във времето, а не като място в пространството. Статията е интересна, линкът към българската версия е: https://nauka.offnews.bg/kosmos/kade-e-stanal-golemia-vzriv-kade-se-namirame-spriamo-nego-202360.html

Нищо не си противореча, аз всъщност използвам терминологията, с която ти работиш. Доказано е точно толкова, колкото и е доказана вредата от алкохола Както и вредата от лютото, горчивото, ползата от марулите и да не изброявам... Ако продължаваш да настояващ за тях, ще преглътнеш и това доказателство.

И ако премахнем това високопарно (и с нищо не обосновано) твърдение за "ново състояние на материята" а се приземим само до "свойство на системи за обработка на информацията", всичко казано от Тегмарк се превръща в частен случай от идеите на Шмидхубер