scaner

Не става дума за какви да е аутисти, а за високофункционални аутисти. При тях обикновено няма проблеми в речта и повтарящи се действия, при тях изпъква затвореност, проблеми със социализацията, съответно странене от всякакви групи. От изброените Айнщайн и Оруел попадат в този спектър, останалите нямат видима връзка. Така че въпросът ми може да се преформулира така: дали всички високофункционални аутисти са ортоверти (обратното не е вярно), или има някаква друга разлика?

Много ми е любопитно, къде тук е границата между тези отроверти и високофункционалните аутисти?

От мрежата: Русия загуби войната, но не от Ухрайна Русия се превърна в пример за самоунищожение От самото начало на войната в Украйна в самата Русия се твърдеше, че целите на Владимир Путин излизат далеч извън рамките на териториалните завоевания. Той се стреми да подкопае следвоенния международен ред, да възстанови сферата на влияние на СССР и да върне на Русия статута на световна сила, равна на САЩ. Срещите на високо равнище, като тази с Доналд Тръмп в Аляска, трябваше да символизират това стремеж. Лавров дори пристигна там с пуловер с надпис CCCP. Но, както пише директорът по изследвания и програми за САЩ в Европейския съвет за международни отношения Джери Шапиро в The Atlantic, срещите на върха и символиката не правят страната суперсила. За това е нужна реална сила. Войната в Украйна, от гледна точка на Путин, трябваше да покаже мощта на Русия, но се превърна в демонстрация на нейния упадък – не на възраждане, а на национално самоунищожение. Русия инвестира огромни ресурси, хора и политическа воля в агресията срещу съседната страна. Но дори и да успее да закрепи завзетите територии и да изключи Украйна от НАТО, Москва ще получи само пирова победа: бъдещето на Русия е унищожено заради няколко разрушени квадратни километра. С други думи, Русия всъщност губи войната – не от Украйна, а от целия останал свят. Какъвто и да е изходът, Украйна ще остане въоръжен и враждебен съсед на Русия. Европа ще се откаже от руските стоки и ще изгради енергетика без „Газпром“. Армията на Руската федерация, загубила техника и най-добрите си кадри, ще се окаже зависима от чуждестранни доставчици. Възстановяването ще отнеме години и милиарди, а „постиженията“ в дроновата война до тогава ще са остарели. Междувременно старите партньори се отдалечават от Москва В Африка наследниците на „Вагнер“ губят позиции, влияние купуват Китай и страните от Персийския залив. В Близкия Изток ролята на Русия като посредник изглежда куха. Особено показателен е примерът със Сирия: не толкова отдавна Кремъл я наричаше арена на „руското възраждане”, а сега тя фактически се дели между Турция, Израел, САЩ и арабските монархии. В Южен Кавказ влиянието на Москва също изчезна. Армения, която дълги години разчиташе на руските гаранции, два пъти през последните години претърпя поражение от Азербайджан, а днес мирните преговори се водят от САЩ. Единственият реален „успех“ на Кремъл е обединението на Европа срещу него. НАТО се разшири с Финландия и Швеция, а страните увеличиха военните си бюджети. Русия, жертвайки млади хора в Донбас, фактически помогна на Европа да укрепи отбраната си. Икономиката на Русия все повече напомня за застойния съветски модел Заводите произвеждат снаряди и ракети, докато останалият свят инвестира в изкуствен интелект, „зелена“ енергетика и микрочипове. Русия е изградила „крепостна икономика“, защитена по-скоро от бъдещето, отколкото от враговете. Най-ярко поражението се вижда в отношенията с Китай. Русия изчерпва запасите си от високоточни оръжия и все повече зависи от китайски компоненти и кредити. Китай купува до 40% от руските енергийни ресурси на занижени цени, превръщайки Москва във второстепенен партньор. За Си Цзинпин войната се превърна в изгодна сделка, а за Путин – в капан. Вместо имперско възраждане Русия получи: враждебна Украйна, обединена Европа, разрушена икономика, отслабена армия, загубени позиции в света и зависимост от Пекин. Това не е победа, а самоунищожение. Именно затова Кремъл не бърза да приключи войната: мирно споразумение би показало не поражение на фронта, а липса на стратегия. Русия се оказа в положение, в което не може нито да спечели войната, нито да си позволи да я загуби. Унищожавайки Покровск в Донбас, Москва доказа не своята сила, а своята безсмисленост. Имперската съдба не се завърна. Остана само способността за унищожение – единственото, което днес може да предложи руската външна политика.

Друг ресурс е нужен на държавата, за да върти икономиката. При социализма всички ние плащахме за това, защото държавата няма пари. Тя може да ги печати в изобилие, но с катастрофален за икономиката ефект. За втори път предлагам, да се върнем към темата за раждаемостта и проблемите свързани с нея.

Като начало, държавата няма толкова свободен ресурс. Затова и ги нарушава рядко и по единично. Трябва да почне да прибира за целта ресурс от населението, но тая катастрофа вече я преживяхме. Аз не искам да я повтарям, за тебе не знам - но има някои хора които настъпват мотиката многократно, очаквайки различен резултат... Много по-умни старчета от тези в БАН са го мислили, и въпреки това нищо не са измислили. Така че ще си я караме по известните пътища. Данте го е казал отдавна по твоя повод: "Надежда всяка тука оставете" Захвани се с нещо по-резултатно. И да се върнем към темата,

Не, не може така за всички. Тайната се крие в термина "стратегически важен". Не става това спасяване за пенкилер. Правилата на пазарната икономика могат да се нарушават, но когато нарушението е премислено и краткотрайно, води до ползи. А както ти го сънуваш, държавна намеса на всякакви нива, вече сме го преживели, води до катастрофа. Изобщо, капитализмът е сложно нещо Дори в Китай го няма това. Там си трупат проблеми от друг порядък. И продължават да ги трупат, да видим докога.

Ще ме изпитваш ли? Национализирана е, за да бъде спасена от фалит. Фирмата е била критично важна за националната отбрана на Великобритания, и нейният колапс щеше да доведе до катастрофа за британските въоръжени сили и авизцията изобщо. Спасява се стратегически актив по тоя начин. Ако си мислиш, че държавата я е държала щото е имала печалба от нея, се заблуждаваш. После е стабилизирана и върната отново на свободния пазар. И с парите държавата си покрива разходите по спасяването. Ясно си личи ролята на държавата като регулатор. Само отвори очи

Държавата ли определя политиката на "всички икономически гиганти", или има само държавно участите? Ти май не знаеш какво е "собственик", и преливаме само от пусто в празно? От небето ли падаш? Или си бил твърде малък по онова време, а после от мързел не си се запознал с историята? - приватизацията при Тачър води до драстично подобряване в ефективността и производителността на компаниите. Примери са British Airways и British Steel; - намалява държавният дълг и държавните разходи. Държавата спира да субсидира губещи предприятия, освобождавайки ресурс за други сектори; - приватизираните компании привличат инвестиции и излизат на капиталовите пазари за финансиране; - намалява силата на профсъюзите и се разбива държавният монопол в някои важни сфери, като комуникациите. Проблеми възникват при естествените монополи, като ЖП-то, водоснабдяването, енергодобивът. Там няма конкуренция, най-много държавния монопол да замениш с частен, което е още по-лошо. Сега ще разбереш защо България се тутка с АЕЦ-а и ЖП-то. "Папане на пари" е леко неосъзнаване на резултатите

Отрасли от стратегическо значение. БДЖ ще го управлява по принуда, докато намери купувач. Но като се огледаш, не това е предназначението на държавата. А това че си мислиш че така трябвало да бъде, не знам чий проблем е Бягаш от темата. Нали говорехме какво става на запад? Та там регулатор или стопанин е държавата за всичките тези фирмички, които отприщват собствен интелектуален потенциал?

Каква загуба, какви пет лева? Нали по това говорим? Регулатор ли е в случая държавата, или тя стопанисва предприятията - планира производството, плаща на работниците и всичките други галимации? Защото тогава освен данъци, трябва да прибира и печалба? Това ще ти отговори на всички въпроси

Коронацията на руският цар Николай Втори. Отдясно - кавалеристът с каска и платнена кираса-супервеста, със звездата на ордена на Андрей Първозвани, е Карл Густав Манерхайм. Бъдещият маршал и президент на Финландия.

Сега се замисли дали тези резултати зависят от качествата на държавата като стопански ръководител, или само като регулатор. Почвам да е повтарям май.

След като такива фирмички не могат да избуяват без държавна хранилка, защо ги хвалиш? И после се чудим, защо инфлацията е голяма...

Нещата са прости. Регулираща роля за държавата - да, ръководна роля в икономиката - не. От едното държавата трябва да се отдръпне, от другото - не. Погледни през тоя критерии списъка дето си направил. Нормално е държавата временно да се намеси в икономиката - особено когато са засегнати важни сектори, като здравеопазване, транспорт, отбрана. Затова си има и процеси като одържавяване, и обратния, приватизация. Именно защото е лош стопанин - дава на добрите стопани да развиват икономиката чрез приватизация, и отнема от лоши стопани когато няма накъде за да оздрави нещата, чрез одържавяване, но само временно. Във повечето споменати страни е така. С по-голям дял в страни с по-ляво управление, но в тоя живот твърде много сме се нагледали на лявото управление, така че няма защо да се превъзнася - левите харчат само докато имат пари Просто защото това не е специфичната дейност за една държава. Спомни си икономическият ръст след приватизациите на Тачър. Тя видя, че пазарите, ако бъдат накарани да работят ефективно, са най-ефикасният и справедлив начин за разпределение на ресурсите. От тогава лявите политики, в които държавата се намесва, непрекъснато съсипват тези постижения.

Едно доста информативно видео по темата: Почему мы так мало рожаем? Катастрофа, на которую всем плевать Имай пред вид, че стопанисването на икономиката не влиза в ролята на държавата. Тя трябва да създава законите, при които това стопанисване да се извършва, а не сама да потъва в калта. Така че такива възгледи според мен са плод на неразбиране на проблема. И остатък от навяното при социализма...

"Никой не е направил повече за величието на Русия от Меркатор!" Истинският размер на всяка страна е в тъмно синьо. Синьото, което сме свикнали да виждаме, е картата на Меркатор, или проекция на Меркатор, цилиндрична карта, разработена от фламандския картограф Герард Меркатор през 1569 г. Тя обикновено се използва за навигация и карти на света, защото запазва ъглите, което я прави полезна за морската навигация. Един от основните й недостатъци обаче е, че тя изкривява размерите на обектите, колкото повече се приближават към полюсите. Например, Гренландия изглежда много по-голяма, отколкото е в действителност, в сравнение с териториите в близост до екватора, като Африка, като е значително по-малка по размер, отколкото на картата - 14 пъти по площ спрямо Африка! Някои страни се чувстват ощетени от това, и тези дни Африканският съюз се присъедини към кампания, призоваваща широко използваната карта на Меркатор, правеща Африка да изглежда по-малка, отколкото е в действителност, да бъде заменена с по-точно отразяваща размера на континента карта.

Да. И ако се вчетеш в това което ти си написал, ще ти стане ясно, че изтърканата опорка как Европа се е лишила от руски газ и затова е станала неконкурентноспособна, отдавна е изветряла. Причините са други, ама трябва освен да се пише, и да се разбира написаното. Ако не четеш мненията на журналистите, а погледнеш числата, ще видиш че положението хич не е толкова лошо. Цената на втечнен газ от САЩ на нидерландската борса е $370 - $480 за 1000 кубометра. Цената от други доставчици (Норвегия, Азербайджан, Катар и др.) е $360 - $400. Цените са близки, защото са обвързани с европейската борса TTF, и разликите са основно поради скъпият транспорт. Руският газ, който идваше преди по тръбопровод, беше на цени $280 - $400. Но ако му сложиш и политическата цена, с която се опитваше да го товари Путин, ставаше неизгоден, затова го спряха. Китай получава газ от Русия на цена $250 - $300 за 1000 куб. метра. Тази цена е ниска (не покрива разходите на Газпром за газопровода) защото Китай е монопсон по отношение на Русия (единствен клиент), и той, а не Русия, определя цената. Освен това газът е по тръбопровод, по-евтин. Така че с Китай няма смисъл да се сравняваме и да търсим изравняване. Оставям без коментар журналистическите халюцинации за 5 пъти по-скъпия газ... По отношение на редките метали - да, зависим от Китай. И какво от това? Няма краткосрочно решение в това отношение, зависели сме и преди, ще зависим и занапред. Но дай да всяваме паника...

Някъде бях дискутирал - руският втечнен газ е освободен от данъци в Русия, и не внася пари в бюджета. Така че, европейците ако имат акъл, ще експлоатират това перо на макс. И май това и правят

Снимка от вътрешността на фюзелажа на тежък бомбардировач Handley Page Halifax след боен полет. Великобритания, 1942 г. Белите петна са слънчева светлина, проникваща през дупки, пробити от шрапнели и парчета от зенитни снаряди. Направо решето. Така са летели...

Студентът Борис Елцин – треньор на женския волейболен отбор. Зонални състезания за първенството на РСФСР по волейбол. Курган, РСФСР, СССР. 1952 година.

Тъй, говори на огледалото, подкрепям те И ще се радваме всички, като я научиш. С разбиране, а не само за цитиране.

Икономиката е наука, но трябва и да се учи, при това с разбиране. А без учене се превръща в демонстрираните ни тук щампи Просто съм реалист. Малко да опознаеш историята и, няма какво да и харесваш.

Икономическите реалности не могат да се преборят с политическа воля. Полза няма от свалянето на лихвеният процент с еддна-две единици, трябва да падне под 12%, за да има някакъв смисъл. Защото при тоя галоп на цените, малко сваляне е контрапродуктивно. А голямо е катастрофа Политическа воля има за всичко, реални възможности няма. И ще става все по-лошо ако продължава войната. Тя само с напън тая работа няма как да стане. Още три години война, още милион жертви, още 30% от Донецка област, това за хвалене ли е? А дали икономиката ще издържи толкова? След като водещите руски икономисти твърдят, че тя вече е в рецесия? Дългосрочен икономически ръст в следващият живот, когато се махнат санкциите, а това бъдеще още не се очертава. Не бъркай рейгъномиката с руската катастрофа в момента, разлика от небето до земята. От такива безсмислени аналогии ти се е объркало всичко. Не, отговорът е НЕ. И причината няма общо с войната. Нищичко не си разбрал. а само с повтаряне на щампи няма да се получи.

ВЪжделения са едно, грозната реалност е съвсем друго. Мечтите може да описваш колкото си искаш, като нямат възможност за реализиране, голям праз. Спомена Юрий Гагарин. Направи си труда да прочетеш какво се случва с руската космическа програма, не като състояние сега, а като тенденция в последните години. И ще получиш някаква оценка колко струват въжделенията на руският елит и на къде падат. Това е само един пример. Да не говорим за загробеното във войната. Там сега всичко се движи от заем за сметка на бъдещето. Тепърва ще излизат лихвите по тоя заем, няма да им е до въжделения изобщо тогава Но да, ти всичко разбираш, вижда се от километри Особено по-горе в коментарите на Атом...

Ти явно не правиш разлика между СССР и Русия? Явно от това са ти всичките заблуждения...