scaner

Не се губи смисъла му, а се разводнява контекста. Като не можеш да контролираш контекста, мисленето ти се изплъзва Тука си трябва дисциплина и хигиена на мисленето, не е просто. Да, ще ходиш на фронта ако това има смисъл за тебе. Ако виждаш как продажници за собствен интерес палят война и искат да те пратят на фронта, трябва ли да отидеш? Ей тука е ролята на мисленето, да надделее над импулсивността, подхранвана от популизъм и идеологии и развяване на разни "патриотизми".

Да, а пък като изпуснем един часовник с махало на пода, значи времето спира Тук трябва да си припомниш какво е "часовник" и свойствата му - да не се влияе поведението му от външни процеси. В случая, трябва да се калибрира и работи при фиксирана температура.

Да де, нали това казвам - младият човек не доосмисля поведението си, действа импулсивно. Може да си припомниш известната мисъл на Франсуа Гизо: "Ако човек не е социалист, когато е млад, няма сърце; ако остане социалист, когато остарее, няма глава." Когато остарееш, започваш да разбираш нещата. И започваш да мислиш какъв е смисъла на "родина" и доколко трябва да се мре за нея, а не за нещо друго и по-важно. Защото "родина" изключително често се ползва в популистски контекст, за да те управлява с чувства, а не със смисъл. Какво и е лошото на такава логика, която търси смисъл?

Според мен е обратното. Младият човек е достатъчно неориентиран, за да не знае защо живее, в този смисъл живее повърхностно. А старият подхожда мъдро. Да, в мъдростта има и логика, но не е определяща. Това за обидените съм го написал с усмивка Хуманитарните науки изследват продуктите на човешката дейност, и както е прието да се казва, те търсят смисли, породени от тази дейност. Във физическият свят смисли няма, там точните науки търсят закономерности. Разликата е съответно както между Verstehen и Erklären, ако вземем това сравнение.

Защо само според мен? Дай да видим съвременната визия за тези неща. Например за Попър фалсифицируемостта е важен критерии. Тогава икономика, социология, психология - могат да бъдат частично научни, ако правят проверими предсказания. Както ми дават тука пример: "увеличението на лихвата води до спад на търсенето на потребителски кредити" е съвсем проверимо, и може да отхвърли или потвърди теорията. От друга страна, история, философия, литературознание - не са фалсифицируеми в строг смисъл, защото разглеждат уникални събития и смисли. Според Попър те не са "наука", а научни дисциплини. Според Томас Кун, науката освен логика и проверка, е и социална практика в рамките на парадигма. Според него хуманитарните науки просто имат по-слабо обединяващи парадигми, в тях няма една-единствена теория, която всички следват, затова се развиват по-плуралистично и често революционно, с тотална смяна на методи и подходи (защото смислите, които те търсят, могат да търпят коренна промяна при смяна на парадигмите). Обобщено казано, те са „наука“ в смисъла на организирано търсене на истина, но не „точна наука“, защото нямат стабилна парадигма. В съвременната философия на науката преобладава компросът за "множество научности", Естествените науки търсят закономерности, а хуманитарните - смисли. По такъв начин светът е поделен. Ей такъв компромис е приет, за да няма обидени

Това беше преди МУС да отправят обвинение към Путин.

Това е кръгова дефиниция, дефинираш врерме чрез процес неявно основан на време. Но времето не може да е конкретният процес. И промяната е само характеристика на времето, не самото време. Например, промените са много, коя от тях е времето? По-сложен комплекс е времето. И в тази му форма не е удобно за количествени оценки за физиката.

Орбанчо няма да го спаси Да пътува през Полша си е страх, особено след изцепките с дроновете. Другия път е по Средиземноморието, Черна Гора, Сърбия. Но пак си е страх, някое войниче "случайно" може да натисне някое копче и да разреши повечето европейски проблеми

Медицината също не е много наука. Както казва един уважаем доктор, тя е повече търговия. Не я бъркай с някои нейни елементи, като диагностиката или биохимията, където се използват различни науки. Ако бъдем коректни, според критерия за фалсифицируемост на Карл Попър имаме следната ситуация: - Биомедицинската наука е фалсифицируема -> клинични изпитвания, контролни групи, двойно-сляпи тестове -> проверими хипотези.наука, но не е само наука. - Клиничната практика обаче често не е строго фалсифицируема, защото включва индивидуални решения, симптоми, контекст. - строгата научност на медицината е повече социална догма, отколкото логическа необходимост. Така че медицината е едновременно наука (когато търси истина), изкуство и търговия. По критериите на Карл Попър можем да я охарактеризираме като полунаучна или емпирична занаятчийска дейност. "Занаятчийска дейност" тук не е обида. Самият Попър характеризира нещата така: "...практическите изкуства (като инженерството или медицината) често използват научни резултати, но не са сами по себе си научни дисциплини, защото се ръководят не от фалсифицируеми теории, а от практически цели и евристики." Тоест според него науката дава на медицината инструментите, но лечението на конкретен пациент е вече технология или занаят, защото е индивидуално, а не подложено на проверима универсална хипотеза. Ами нали за това говорим - каква е разликата между научна и ненаучна хипотеза? Логиката няма нищо общо, тя е изразно средство, има я и при науката, и при псевдонауката - по нея не можеш да проведеш класификация. Наличието на вътрешната логика в една концепция не е критерии за научност. По-точно е задължителен, но не определящ фактор (отсява откровената безсмислица). Фалсифицируемостта е много по-важна. И да добавя - дори невярната хипотеза може да е научна - ако е фалсифицируема и отговаря на останалите научни критерии. Това се среща непрекъснато. Ето ТУК ги бях изброил най-важните критерии за научност.

Елементарно Уотсън! Ако малко си размърдаш заспалите гънки, а не само да задаваш реторични въпроси, сам можеш да си отговориш: с броенето на овце определяме скоростта на заспиване — брой овце до настъпване на съня Ти сам казваш" "Часовниците не измерват нищо, а са просто циклични монотонни процеси. Ние съдим колко време е минало (или как времето минава) като водим отчет на броя цикли." Подчертаното означава просто: ние определяме количествено времето. Което както и да се дупиш, е измерване. С това и отричаш първата част на мисълта си, че това не било измерване. Сполетял те е специфичен медицински случай: показваш ни класически вътрешен когнитивен дисонанс, в случая мяза на амбивалентност на мисълта - едновременно в съзнанието ти съжителстват две противоположни нагласи и не можеш да се откажеш от нито едната. Според чичко Фройд това е механизъм на защита като рационализация или отмяна (undoing), когато човек несъзнателно се опитва да обезвреди казаното. Демек ясно съзнаваш че става дума за измерване, но се правиш на тапа за да не станеш за резил Приятелски съвет: консултирай се поне с психолог, да не изтървеш нещо важно... За да разбираш дълбокият смисъл на нещата, в случая и на СТО, трябва да се научиш първо да мислиш непротиворечиво в елементарни понятия, и опитите ти за изявяване по форумите силно пречат на тоя процес .

Противоречиш си Воденето на отчет на някаква величина накратко се нарича измерване. Не си ли правил таблица с някакви дължини например? Отчитането на дължина - число! - не е ли измерване? Мъкаааа... Не повтаряй повече тая глупотевина. Срамно е да се гърчиш така в терминологична агония...

Доналд Тръмп даде да се разбере, че няма да даде на Зеленски „“Томахоук“. „Имаме нужда от „Томахоук“. Съединените щати имат много от тях, но ние се нуждаем от тях. Не можем да изчерпим запасите им заради нашата страна. Ние също се нуждаем от тях“, каза той.

Най-интересното ще е как Путин се надява да се добере до Будапеща за да се срещне с Тръмп

По съвсем очевидни причини. И основната е липса на фалсифицируемост. Защо мислиш, че хората продължават да вярват в тях? Защото науката не може да ги опровергае по причина, че те не допускат опровержение. Ето ти от най-известните примери. Само по характеристиката "фалсифицируемост", макар тя не е единствената по която куцат конспирациите. Нещата не опират до истини, а до това, дали теорията дава възможност да се достигне до тях, или е само затворена логическа конструкция. 1. "Земята не е кълбо, а плосък диск. НАСА и 'властите' укриват истината." Твърдението е неопровержимо в практиката според вярващите, защото всяко доказателство (сателитна снимка, експеримент, GPS) се обявява за „фалшификация“. Ако човек сам направи наблюдение (кораб, изчезващ зад хоризонта), се казва, че е оптическа илюзия. Демек няма възможен експеримент, който да убеди вярващия, защото всяко опровержение се включва в конспирацията. Ако погледнеш и другите критерии за наука, лесно сигаш до извода, че теорията е ненаучна, защото не е проверима, не е предсказателна, и е самозатворена логически. 2. "Ваксините съдържат чипове за контрол на хората" Ако се подхождаше научно, лесно можем да проверим това пряко, например изследвания под микроскоп, химичен анализ и подобни. Но тук се включват аргументите, правещи теорията неопровержима: "Чиповете са толкова малки, че не могат да се видят,“, "това са течни чипове и не се виждат", "учените също са в заговора.“ И чрез подобни аргументи теорията може да се разширява неограничено без да се доближава до проверимост и опровержимост. 3. "Лунното кацане е инсценировка" Научни аргументи, основани на проверка могат да бъдат например това, че СССР (съперникът!) е наблюдавал кацанията и не ги е оспорил. Или това, че лунните отражатели, поставени от астронавтите, още се използват в лазерни експерименти. Или резултатите по химичният състав на пробите, различен от земният. В действителност отговорът на вярващите е: "всичко това е фалшифицирано“. Което пак лишава и тази теория от фалсифицируемост. Изписаха ми се пръстите да ти давам очевидни примери. Наблегни на фалсифицируемостта.

И като погледнем накрая, виждаме как Копилот се е олял съвсем - защото това твърдение не е верно и не следва от написаното преди него И последното твърдение е същата боза... Да не говорим за съмненията, които нямат нищо общо с твоите спомени... Само да вметна, съмненията по отношение на коефициент 2 Айнщайн е имал, но по отношемие на друга история свързана с гравитацията няколко години по-късно. Затова - ако не познаваш материала, с ИИ трябва да се подхожда много внимателно. Да го ползваш да те научи на нещо от нулата не е добър подход.

В конспиративните теории има логика в излишък , въпреки това те не се причисляват към науката. Фалсифицируемостта е най-важното качество, тя не изключва логиката, разбира се. Но за наука са нужни и останалите изброени от мен качества. Не, това не следва от никъде. Може логика да има колкото си иска, религиозните философии не страдат от липса на логика (иначе никой няма да им се върже), но се считат за затворени ненаучни системи. Защото не притежават характеристиките, които вече изредих. Ти се съсредоточаваш на частни характеристики на научната теория, които могат поединично да са притежание и на други глупости, а тя е много повече. Е, помисли малко де. Примерът показва, че теорията не дава критерии, по който да бъде обявена за грешна (съответно изводите и не са проверими, трябва да се приемат на вяра), тя е логически затворен кръг който може за всичко да даде обяснение, без да можем да проверим дали то е вярно или не. Наличието на обяснение и логика в него още не е критерии за правилност. А липсата на такъв критерии в една система я прави ненаучна. Една научна система трябва да може да създава твърдения, които при проверка да могат да я опровергаят, това е фалсифицируемостта. Както в математиката, ако приемем някаква аксиома за вярна, може да изградим една система (например геометрията, историята с петият постулат на Евклид например, две успоредни прави не се пресичат). Ако приемем за вярна нейната противоположност, на база логиката можем да изградим друга непротиворечива система (в примера с геометрията, това е неевклидовата геометрия). Коя е вярна тук даже не стои като въпрос, защото матерматиката е език с който можем да опишем и двете ситуации, верността им не се определя в математиката а извън нея. Нататък е безсмислено да се повтарям. Има една много ценна книга на Карл Попър, "The Logic of Scientific Discovery" (не знам дали я има на български...), там са разгледани добре критериите за наука (общоприети) и най-вече за нуждата от фалсифицируемостта. И ще можеш да си отговориш за историята

Това са две несвързани формули с различен смисъл. Някакви безпочвени фантазии... Градски легенди? Знания от Фейсбук? Както казах, двете формули не са свързани пряко. При кинетичната енергия участва скоростта с която се движи тялото. А при енергията в покой, очевадно C не е скорост на движение на тялото. Във формулите трябва да се следва смисъла, а не визуалните прилики.

Ти сега на думите на Айнщ=айн ли щ=е вярваш, които толкова пъти цитира, или на едно нещастно и в случая халюциниращо ИИ? Върни се към първоизточниците, образованието в случая ясно трябва да ти покаже кое твърдение е верното. А ако беше разбрал нещата, и сам щ=еше да се ориентираш, ама на... Не. Най елементарната относителност на едновременноста, описана в първата статия на Айнщайн, линк към която дадох по-горе.

Другото обяснение идва от геометрията на Минковски Това нагледно, щото явно не схващаш как се стига до относителността на едновременността, от която всичко произтича кристално ясно. Ти разсъждаваш много ограничено, представяйки си графично двете системи нарисувани като координати една до друга, но очакваш да имат различен мащаб по времевите оси (щото времето се забавя). Както казах, това не работи, защото е в противоречие с относителността на едновременността. Минковски дава друга картинка: пак имаш двете координатни системи, но завъртяни така, че времевите оси не са паралелни. Тогава вуаля, точките с един и същи момент (едновременни) по оста на едната система ще се проектират хем в различни моменти по времевата ос на втората, хем и на различни координати, при това колкото по-отдалечени, толкова с по-голям интервал по времевата ос на втората. Демек 100% се покриват свойствата на относителността на едновременността. Но това е само графична патерица, цялата информация се съдържа в артефактът "относителност на едновременността", и е достъпен с просто алгебрични оценки, би трябвало да е по силите на всеки завършил гимназия (а що не се получава при тебе, не знам). И както се вижда, без да намесваме "забавяне на време", което дори не сме дефинирали

Някакви детайли от задачата ти пречат да видиш проблемът в цялост. Ако времето в другата - подвижна - система се забавя, то всички часовници в нея трябва да изостават спрямо системата от която наблюдаваме, защото се движат в нея. Да, ама не. Огледай пак закономерностите около относителността на едновременността. Там два часовника от подвижната система имат различно показание, като разликата нараства пропорционално на разстоянието между тях. Ако времето в подвижната система се забавяше, то тези часовници трябва да показват еднакви показания, но по-малки от часовниците в системата от която наблюдаваме - нещо, противоречащо на относителността на едновременността, нали? Значи концепцията със "забавяне на времето" не работи. А именно тази концепция води и до всички парадокси Просто е. Сега просто трябва да осмислиш нещата в контекста на изоставане на часовници.

И тъй като не сме намесили дефиниция за време, не можем да говорим за никакво забавяне на времето, нали? Говорим само за изоставане на часдовници, както е дадено по условие. Фантазирането за забавяне на времето вкарва мисленето в блатото без никаква полза. Придържай се към това което е дадено, както е правил и Айнщайн. И може да разбереш, иначе няма. И прочети няколко пъти последното изречение, което си цитиралм за да разберешщ за какво говорим.

На който не му е ясно защо един часовник изостава спрямо друг и как се разбира това без да се намесва дефиниция за време - ТУК, параграф 2 накрая (страница 5 от файла) - за относителността на едновременността. Там става ясно как две събития в една система са едновременни (и двата часовника които са при тях показват едно и също) и как в друга система двете събития не са едновременни, следователно единият часовник е "изостанал" спрямо другия и спрямо локалният часовник от другата система. Нужните знания - умножение, събиране, изваждане и деление, както и способност да се разбере условието на задачата. Който се справи, може да продължи с четенето, за да види как без дефиниция на времето се изгражда и останалата част от СТО, просто и логично. Но без тролинг и разводняване тук.

Хахаха, толкова дъвкахме тея въпроси, и ти още ме си схвамал? Припомни си училищната аритметика, последвай разсъжденията на Айнщайн и получавашотговор. Що се правиш на тъп? Или не се правиш Нещата трябва да се четат с разбиране. При тебе то липсва, и няма само да дойде. Малко мърдане на гънки трябва тука... Слушай ме сега внимателно. Достатъчно пъти повтаряш тези безсмислици. Няма да има следващ път. Това е форум за наука, не за тръшкане.

Това е просто терминология за състояние. Какво да и се оспорва на терминологията? или на състоянието? Етикет, с други думи. Но не трябва да се залита към смислите на този етикет в други контексти. Дали ще е сянка или фъстък, на практика няма значение - "онова състояние с такива и такива характеристики ще наричаме за кратко еди как си, за да се разбираме по-накратко", както нормално се прави. Не виждам трагедия в случая. Те за това са уважавани Фройд и Юнг, че на много подобни състояния са дали кратки имена.

Идеята не е лоша Историята може да се разглежда като инструмент, както езиците, както математиката, тя също не е наука. Не знам доколко са глупости. Примерът е даден още от Карл Попър, и съм го срещал още преди 100 години, когато се интересувах от тези неща. Това, че ползвам ИИ да ми го припомни в детайли, не го прави глупав или творчество на ИИ, и не променя ненаучността на идеите на Фройд и Юнг. Сам можеш да сравниш критериите които съм цитирал за научност, с трудовете на споменатите автори, няма защо да се гневиш предварително. Айде по-сериозно