scaner

Има си физически закони, на които се разчита тази концепция да работи. Ако времето е хомогенно (еднородно) - закон за запазване на енергията. Ако пространството е еднородно - закон за запазване на импулса. Ако пространството е хомогенно - закон за запазване момента на импулса. Последните две свойства на пространството означават, че физическите процеси не зависят от мястото и посоката в пространството. Съответно, че еднотипните процеси протичат еднакво навсякъде. Това, разбира се, са потвърдени постулати и са верни до тяхното опровергаване. Дотогава са перфектна основа за физиката. Както и по отношение постулатът на Айнщайн, съмнението се лекува с експериментална проверка, извън нея то няма смисъл.

Хайде едно от двете: има го, значи има доказателства за това, или е само продукт на мисленето, демек фантазия? Такова фантазийно "имане" става за художествена литература, но не и за наука., Нищо не обяснява, това му е основният проблем. За да може нещо да обяснява, трябва да имаш цялата верига с доказани причинно-следствени връзки от този "етер" до някакво наблюдаемо явление. А такова нещо нямаш - имаш цяла сюрия измислени лепенки, "фотони за връзка" с всякакви кукички, никога ненаблюдавани. При това с някакви само вербални свойства, не количествени, така че не може нищо да се прогнозира на тяхна база. Така че обяснения нямаш дори като идея. Съответно, на светлинни години си и от проблемите на науката. Тълкуването в науката не е полет на свободна фантазия А при тебе е. За това тоя измишлизъм няма общо с наука. Етерът не е продукт на измисляне. Или го има, или го няма. Не може всичко непонятно за тебе да наричаш "етер", още тук ти е проблемът. Под "етер" се е търсела светоносна среда. Такава не е открита, и такава не съществува - защото за да съществува трябва да има проявления, а най-важните и проявления липсват. От тук нататък, да наричаш други възможни среди "етер" е грешка, която вкарва в заблуждение. Още по-голяма грешшка е да го "измисляш" бе нужда. Дори и с нужда, трябва да има факти доказващи съществуването му, а "измислянето" му се ограничава в свойствата. Иначе си измисляш Вълшебната Фея и обясняваш света на корем... Даже Вълшебната Фея обяснява много по-добре и пълно всичко в света

Взрив в тунел на БАМ. Предполага се спецоперация на Украйна: ------- Тази нощ е имало експлозия на Байкало-Амурската магистрала, която свързва Русия и Китай. Всъщност това е единствената сериозна железопътна връзка между тези страни, която Русия вероятно използва и за военни доставки. И сега тя е парализирана. Според наличната информация взривът е поредната успешна специална операция на СБУ. Четири взривни устройства са избухнали по време на движението на товарния влак. Специалните служби все още не са коментирали това официално. ------- Цистерна с гориво се е запалила, докато товарен влак е пътувал през тунела Северумуйски в Бурятия, съобщават руски медии. Украински медийни източници твърдят, че става въпрос за специална операция на СБУ. Северумуйският тунел е единствената железопътна връзка между Русия и Китай. На пътническите влакове вече е разрешено да го заобикалят. Хората не са пострадали. Влакът е съдържал 44 цистерни с гориво, включително авиационно гориво, както и 6 вагона с черни метали. Предварително е установено, че в две цистерни има дупки. Руските правоприлагащи органи проверяват версията за саботаж.

Ако бъда съвсем честен, не знам. Подозирам, че при отражение кохерентността не се променя, но не съм съвсем сигурен. Но знам, че има редица закономерности при отражение. Например при отражение от диелектрик при определен ъгъл неполяризирана светлина се поляризира (отражение под ъгъла на Брюстер). Но ако има процес на отражение, който от некохерентна светлина да прави кохерентна, то това ще промени и направлението на лъчите, съответно отразеното изображение няма да отговаря на падащото. Има процес, който прави некохерентно в кохерентно лъчение, и това е стимулираната емисия при лазерите - там светлината от напомпващият източник (която обикновено е некохерентна), се превръща в лазерно лъчение, което е високо кохерентно. Но това не е отражение. Другият тип, отражение от метал, е отражение от свободните електрони, което не променя кохерентността. Но за нашият случай неопределеността по Х е свързана с поглъщане, точно място върху повърхността където това става. Отражението е по-близо до вълновите процеси.

Принципът на Хайзенберг не ограничава резолюцията. Неговият смисъл е, че има връзка с неопределеността на мястото и неопределеността на импулса. Тоест, с подходящи усилия неопределеността на мястото може да сведеш до произволно малка величина. За тази цел трябва да увеличаваш неопределеността в импулса на лъчението което ползваш. Как да стане това, не знам. Некохерентни вълни? Свръхкъси импулси с широк спектър? Може би такива имерсионни среди? ... Рентгеновите лъчи понижават ограниченията от границата на Хайзенберг, нали? Увеличаването на честотата на лъчите (енергията на фотоните) смалява тази граница. Предполагам, повечето проблеми идват защото в такива мащаби нещата все още се интерпретират с класическа оптика и проекционни схеми. А ако се мине на квантова, може да има пробив? Е, ако беше толкова просто, щяха да са го направили Но всичко това не предлага условия да се съмняваш в закономерностите на КМ.

Споменах ти, това е сложна квантовомеханична задача - как квантово се формира коефициентът на пречупване, с който после лесно се обясняват нещата. Не мога тук да го възпроизведа. Има много статии по въпроса, а и не е от моята зона на интерес. Така че който се интересува, чете. Например позачиташ се в тези: Quantum Theory of the Refractive Index (1958) Phase Space Correspondence between Classical Optics and Quantum Mechanics Има много, тези са случайни попадения. Натриевата плазма е форма на много по-голям клас материали, наречени в оптиката метаматериали. При тях коефициентът на пречупване може да е нула, да е безкрайност (както в случая на тази плазма), може даже да е отрицателен. Става дума за класическият коефициент на пречупване, определящ поведението на светлината според класическите формули. При метаматериалите това състояние се създава със специални структури и специални състояния на материята (твоята плазма), и е силна проява на квантовите свойства на съответната конструкция. Ето ти една статия, в която хората обсъждат метаматериал с нулева диелектрична проницаемост, нулев коефициент на пречупване: Realization of an all-dielectric zero-index optical metamaterial Но при всички случаи, за теб ще е интересно да разбереш връзката на класическите оптически параметри с квантовите. Задай подходящ въпрос на https://scholar.google.com А защо реши, че в такава среда връзката скорост-дължина на вълната трябва да е класическата? Лично аз не зна, затова питам. Но дори и да е такава, фотолитографията се извършва с въздействие на светлината върху фоторезист (извинявай за старите ми представи), а в него дължината на вълната си е тази извън плазмата. Но да се върнем към реалността. Аз доколкото знам, в полупроводниковата текника под 90 нанометра са се отказали да правят литография, защото това не допринася за бързината на гейтовете, а а започва да внася голяма капацитивна връзка между тях. Приказките "технология 5 нанометра" вече означават, че гейтовете имат такава скорост, каквато биха имали при теоретично 5 нанометрови структури (според закона на Мур). Но на практика гейтовете са много по-големи, а скоростта се достига за сметка промяна в конструкцията им. Да, има и по-малки по размер участъци, но са само част от конструкцията, не определят размера на гейта. И вече цялата конструкция на гейта, позволяваща тази скорост, е търговска тайна, различаваща различните производители. Или бъркам?

Руският генерал, заместник-командир на 14-и армейски корпус Владимир Завадски, е загинал в Украйна. Това съобщават руски сайтове. Според някои съобщения той се е взривил на мина в тила, според други - е бил ударен от дрон, според трети - е бил ударен близо до Кринок на левия бряг на Херсонска област, където украинските въоръжени сили държат плацдарм.

Пак големи числа за руските загуби:

А защо? Какви доказателства имат? Никакви, естествено Въпреки това това е част от науката - обобщения на база вече установени знания. В обикновеното ежедневие няма празно пространство, даже се появяват философски концепции че природата не търпи такова. Идеята за празното пространство се заражда седемнайсти век, когато е демонстриран опитът с Магдебургските полълба, от Ото фон Герике. Почти по същото време и Торичели демонстрира празно пространство, мерейки атмосферното налягане, с "празнината на Торичели". Но както става често, тези идеи си пробиват много бавно място във физиката. Така че инерцията в човешкото мислене често е фактор, който определя скоростта с която се развива науката. За съжаление, а може би и за щастие, защото така се дава възможност за нуждата от много по-голяма обосновка, когато една стара идея се сменя с нова. Така се дава устойчивост на зданието на науката. От тази манджа с грозде трябва да се направи извод, че с някакво име трябва да се нарича определена същност, и това име да не се разнася произволно. Тези които разбират от полето на Хигс не могат да си позволят да го наричат етер - защото това е лишено от смисъл, още повече че полето вече си има име. Етикетът "етер" се разнася от хора, за които това върху което се лепва този етикет не им е много ясно, чували са нещо и гонят някаква аналогия. Е, аналогията на полето на Хигс и етера е в това, че и двете се проявяват в пространството и имат способността да го изпълват. Но не е достатъчна, нали? Ако тръгнем да лепваме етикета етер за щяло и нещяло, ще се окаже че вселената бъка от голямо количество различни етери. И пак трябва да усложняваме терминологията за да ги различаваме. Така че защо да прекръщаваме полето на Хигс? Ами не е празно космическото пространство. По времето на Ото фон Герике се е считало, че ако се махнат всички молекули от някакъв обем, там няма да има нищо, и това състояние е наречено "вакуум". В нашето съвремие това име не се използва в този смисъл. Смисълът е "технически вакуум", когато са изполмпани всички или достатъчно много молекули. А състоянието, при което са изпомпани всички молекули, се нарича "физически вакуум", и то не е лишено от материя. В него се намират полета в най-ниското си енергетично състояния - и електромагнитно, и полето на Хигс, и тъмната енергия, и кварковото поле, и т.н. И няма начин те да се махнат, според квантовата механика. Така че космическото пространство не е празно, в него има материя в полева форма. Даже някъде може да срещнеш оценка на енергията в кубически километър вакуум. Някои оценяват тази енергия с космологичната константа на Айнщайн, но тук има много вариации. Обаче да се лепва на това състояние пак името "етер", е прекалено.

Хипотезата е предложена от Декарт. Полето на Хигс е поле. Както и електромагнитното поле е поле. Просто са различни полета. Трябва внимателно да се работи с терминологията, иначе всичко мъгливо и неясно ще се нарича "етер". Пространство-времето пък хептен - колкото зеленият цвят е етер Вакуумните флуктуации са друга бира. Те също са проява на полета. Просто полетата имат по-добра способност да запълват пространството, отколкото квантите му.

Ти имаш ли идея какво е това, което са търсили под името "етер" и не са намерили? И защо мешаш манджи с това име за неща, които нямат общо с него? Факт - този етер, чийто етерен вятър са търсили, го няма. Нарича се "светоносен етер". Няма светоносен етер. Може да има друго нещо, на което да се лепне това име. Но трябва да се обясни подробно разликата с това дето вече е установено, че го няма. А най-добре да се измисли друго име - тогава и ти няма да се оправдаваш, че учените щото са отрекли онзи етер дето го нямало, ти бъркат в публицистиката ("обясненията") И не използвай "ненаучно отречен". Науката изучава наблюдаеми същности, и отрича ненаблюдаемите. Е, онзи етер е ненаблюдаем, дори Поанкаре в 1904 г. се оплаква от това. А ти фантазираш именно с ненаблюдаеми същности, и се оплакваш, че науката ги отрича? Сигурен ли си че си наясно за какво говориш?

Всяко материално разпределение на енергия и импулс си "взаимодейства" гравитационно, фотоните не правят изключения в този случай. Гравитационното взаимодействие е общо за цялата материя (поне по сегашните постулати ). Доколкото, разбира се, промяната върху пространство-времето може да се нарече взаимодействие между обекти свободно движещи се в това пространство-време (по определение, без да си взаимодействат ). В това отношение в терминологията на физиката са се наложили няколко исторически слоя (например гравитацията е поле, ама не е точно поле, обектите си взаимодейства гравитационно, ама се движат без нищо да им действа в ПВ, и т.н.), и трябва да се внимава. Дай боже с поколенията това се поизчисти... Но при фантазиите от "хипотезата" не става дума за такива неща.

Това не е взаимодействие между гама-фотоните. Горното се случва само в поле на ядро, т.е. само когато гама-фотоните взимодействат по подходящ начин с ядрото или тежка частица, с облака виртуални частици около тях. Друго взаимодействие между тях не е наблюдавано. Хайде, стига си проповядвал тоя сбъркан измишлизъм, наречен "хипотезата" Това е белетристика, преразказ по картинка, няма общо с физика.

Военноморските сили на САЩ освободиха танкера "Сентрал парк" край бреговете на Йемен, пленен от хутите. Американският крайцер "Мейсън" се е приближил до танкера и е поискал от похитителите да се предадат. Те се опитали да напуснат кораба с лодка, но били заловени от американците, съобщава Централното командване на въоръжените сили на САЩ. След това от Йемен са изстреляни ракети по корабите. По данни на американците ракетите са паднали във водата. https://t.me/stranaua/133168

Включи мисленето. Разглеждай двата часовника в точка А като взаимоподвижни, не неподвижни. Тъй като ускорението на тръгване няма някаква роля, за неукрепнали умове е по-просто. Изчезват всякакви смущаващи представи как са синхронизирани в покой, после ускорени и неясно какво си. Нали става дума за инерциални системи, там ускорения няма - часовниците се движат с постоянна скорост. Освен в случая часовника, който се връща пак в точка А. Изчисленията на Айнщайн засягат точно този случай - взаимоподвижни часовници винаги. По-просто е за разбиране. Това че няма физическа причина вече за пети път го повтаряме. Причината, както ти обясних, е съвсем друга - конструктивна. Светът така е устроен, че верността на постулата на Айнщайн е едно от неговите проявления. И тази конструкция е причината часовниците да вървят с различна скорост, както показват изчисленията. Толкова ли е сложно? Кое не разбра от всичко това? Че нямало физическа причина? Айнщайн само е забелязал това свойство на света, и е извадил следствия от него. Той е само регистратор - щом това условие се изпълнява, следователно онова следствие идва от него. Но ти си твърде ограничен за да схванеш тези базови неща, щом циклиш толкова безпросветно. В теб логиката е подменена с някакви религиозни боклуци, и ги виждаш навсякъде, съответно всичко си обясняваш с тях. Откажи се, няма да го разбереш. Вече съм напълно сигурен, това надхвърля възможностите ти. Само ще се задавиш да гъргориш извиненя за неспособността си. Повелил бил Айнщайн, заповядал бил... Боже, прибери си вересиите...

Там става дума за взаимонеподвижни часовници. И цялата схема там е как да се сверят таккива раздалечени часовници.

Разбира се. В мислените експерименти като споменатият говорим за идеализирани часовници, с еднаква конструкция, и почиващи на еднакви принципи (не влияещи се от относителното движение, например излъчване на цезиеви атоми). Между такива часовници няма разлика (освен в началното показание), те са синхронни. Какъв е проблемът? Така де. Какво те притеснява в казаното от Айнщайн? Моите разсъждения са само по калпавите ти интерпретации на тема синхронизация, нищо друго. И не е нужно да цитираш Айнщайн. Достатъчно е да видиш как е достигнал до този извод от постулатите си, и да проучиш този път. Това ще ти донесе много повече полза от сляпото цитиране.

Хайде прочети цялата статия и ми кажи, каква е процедурата по синхронизация и къде е описано че има такава? Първо, коректният превод е "синхронни часовници". Потърси внимателно какво има пред вид Айнщайн под това понятие, защото ако единият изостава, както е в примера, те не могат да са синхронни. Така че тук има особеност в смисъла Изобщо, включи мисленето: говорим за инерциални системи. Два подвижни часовника при този случай могат да се срещнат само в един момент (в началото на траекториите им), което не е достатъчно за синхронизация, а само за сверяване. Понял? Айнщайн трябва да се чете много внимателно и с разбиране, не става с търсачка да му се вадят цитатите, така само очевидно се излагаш. Ще ти подскажа: тъй като часовниците са по условие с еднаква конструкция и на базата на един и същи тип процес, това ни гарантира, че в своята система всеки от тях ще задава стандартен темп, и това е смисълът на "синхронизирани" и синхронни. Но те никога не са били в достатъчен контакт, за да се синхронизират механично. Не ми излизай повече с такива постни цитати.

Не е това началното условие, даже напротив. Началното условие е, че всеки от тях върви със скорост, определена на базата еднотипен процес за всяка система, т.е. имаме стандарт. А това че часовниците в една точка си уеднаквяват показанията е сверяване, не синхронизация. След сверяването всеки си се движи със своята си скорост, която при съпоставяне с другият часовник дава това което дава - единият изостава. Синхроонизация между часовниците няма, защото са в различни системи и по закон не могат да вървят синхронно. Ти съвсем изперка като защитаваш незащитимото. Не си измисляй, а попрочети малко по въпроса.

Абе набий си в главата - няма физическа промяна. Това че единият часовник изначално ходи с друга скорост не е промяна, това е начално условие. Вземаш два различни часовника, и ги поставяш на масата пред тебе. След известно време единият ще избърза, без да си оказал никакво въздействие. Как става тоя номер без физическа промяна? Да, ще кажеш, единият не ходи верно. Но в случаят на Айнщайн всеки ходи верно но в своята система, но отношението им между системите показва различен ход. Конструктивна причина Айде пак - набивай си в главата, ако не можеш да запомниш от пръв път - няма физическа промяна в тая картинка.

Постулатите на Айнщайн с думи изказват твърдение за конструкцията на света - той е такъв, че скоростта на светлината е еди каква си. Следователно, конструкцията на света е причината часовниците да се забавят. Конструктивна причина, не физическа. Изобщо, много ти е ограничено виждането какво е това "причина", само на физически причини. Светът е голям, има много видове причини. Ето кратка извадка според ИИ: Причините могат да бъдат класифицирани в различни категории в зависимост от природата или характера им. Ето някои общи видове причини: Физически причини: Това са причини, свързани с физически явления, събития или обекти. Например, земетресение може да бъде физическа причина за разрушение на сграда. Конструктивни причини: Тези причини се свързват с начина, по който нещата са изградени или оформени. Например, дизайнът на моста може да бъде конструктивна причина за неговата издръжливост. Човешки действия: Действията и поведението на хората могат да бъдат причина за множество събития. Например, човешка грешка при управление на машина може да доведе до пътен инцидент. Естествени явления: Това включва причини, породени от природата, като например наводнения, урагани или горски пожари. Технологични причини: Свързани с технологични процеси и иновации. Например, въвеждането на нови технологии може да бъде причина за промени в производствените процеси. Социални причини: Тези причини са свързани с обществените и социалните взаимодействия. Например, социални промени могат да бъдат причина за политически събития. Като изключим леко припокриване в списъка, аз бих добавил и онтологични причини - причини свързани с общ произход. Това е причина сплетените частици да имат общи свойства, например. В нашият случай роля играят конструктивните причини - светът е с такава конструкция, че е вярно твърдението на Айнщайн за скоростта на светлината, и следователно по тази причина часовниците изостават. Ти още не вдяваш от къде се вземат постулатите, и целият механизъм който стои зад тях. Жалко...

Не е точно така. В КМ имаме уравнението на Шрьодингер, което описва еволюцията на вълновата функция във времето (съответно уравнението на Клайн-Гордин и Дирак в релативистският вариант). Което позволява проследяване на еволюционни процеси, свързани с вероятността. Но там има други проблеми, еволюцията на вероятността я разсейва в пространството, и след време резултатът силно се влошава. Има си начини това да се управлява, но се усложняват нещата. Затова там се набляга на стационарни състояния, игнорирайки еволюцията. В КМ нещата са сложни по начало - там скорост не се определя чрез място и момент, защото мястото търпи неопределеност. От тук, нямаме и понятието траектория. Може да проследяваме обаче областта с максимална вероятност за намиране на частица в пространство-времето, и това е някаква аналогия с траектория. По тези причини тук не се ползват ОС, ЛТ, координати и други понятия с които СТО работи. Но се ползват енергията и импулса и законите свързани с тях, които СТО дава (на това се крепи и уравнението на Клайн-Гордон).

Шпага, в приказките до тук не става дума за това движение. Става дума за относителното движение, при което се сравняват два часовника, които извършват това движение. Така че става дума за различни скорости. Ние говорим за 3-мерният вектор на скоростта, докато споменатото от теб движение със скоростта на светлината е свързано с 4-мерната скорост на обектите - демек със съвсем друга величина. Това че и двете характеризират движение, не става дума за едни и същи величини. При тримерната скорост имаме и състояние на покой (при четиримерната скорост такова нямаме), и то е важна характеристика на часовниците в дискусията. Тензорът на енергията/импулса определя метричният тензор. Кривината се определя от същият метричен тензор, и може да я има, може да е нула. Тук по-важни за поведението на материята са геодезичните линии, не кривината. А вече метричният тензор определя свойствата на пространството и как материята и енергията (които го променят) да се движат в него. Разликата с хамилтонианът е, че той не променя свойствата на пространство-времето и от там не внася допълнително ограничение в движението на материята и енергията.

Защо трябва да е в движение, щом мери време? Не може ли да си мери време и без да е в движение? И най-вече, движение спрямо какво? Ей на, в класическата физика времето не зависи от обектите, значи дали са в движение или не, няма значение. И пространството няма отношение. Дори в класическата физика изразът "скорост спрямо пространството" е безсмислен, защото не може да бъде определен. Там приказките за абсолютното пространство не помагат, защото тези му свойства са постулирани но не са наблюдаеми В СТО е на практика същото - часовникът си мери и без да се движи, особеностите се отразяват само при относителното движение и то с големи скорости. Ако имаш пред вид другото движение на часовника, ходът на стрелката му например, там е друго. Скоростта на това движение е по конвенция, един оборот на стрелката за минута например. Тоест часовникът не мери тази скорост, тя му е заложена конструктивно.

Не е по-добре. Първо, Младенов търси "физически" причини. И второ, именно геометрическите причини са тези, които довеждат до изоставане на часовниците в СТО или неизоставането им в класическата физика. Причини все пак има, доколкото изобщо можем да си служим с тази терминология. Постулатите формулират някакво твърдение, отразяващо някакво проявление на светът около нас. Зад това проявление стоят някакви причини, има нещо неизвестно, което се проявява по начинът, по който твърди постулатът. В класическата физика постулатът визира абсолютността на времето, т.е. неявно визира независимостта на времето и пространството. Една от причините за това е геометрията, която се ползва. Сигурно има някаква причина геометрията да е евклидова там (ако постулатът беше верен), която ние не знаем. И тъй нататък, причина на причината, верига която не познаваме - на всеки етап имаме причина водеща в крайна сметка до постулатът. При Айнщайн е същото - имаме причина за това, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. Минковски показва, че тази причина е геометрията, макар че и двата постулата са равностойни. А каква е причината за наличие на такава геометрия? Пак поредица от неизвестни причини, които не знаем. Но тези причини ще засягат скоростта на светлината и геометрията по начина, по който ние установяваме в резултат информацията от постулата. Всичко това е проявление на нещо, което все още не познаваме, и това нещо е причина за това, което показва използването на постулатът. То е скритият "механизъм", действащ на база физична или онтологична връзка. На този етап ние познаваме негово проявление, и го използваме за да си обясняваме околният свят.