scaner

Шпага, в приказките до тук не става дума за това движение. Става дума за относителното движение, при което се сравняват два часовника, които извършват това движение. Така че става дума за различни скорости. Ние говорим за 3-мерният вектор на скоростта, докато споменатото от теб движение със скоростта на светлината е свързано с 4-мерната скорост на обектите - демек със съвсем друга величина. Това че и двете характеризират движение, не става дума за едни и същи величини. При тримерната скорост имаме и състояние на покой (при четиримерната скорост такова нямаме), и то е важна характеристика на часовниците в дискусията. Тензорът на енергията/импулса определя метричният тензор. Кривината се определя от същият метричен тензор, и може да я има, може да е нула. Тук по-важни за поведението на материята са геодезичните линии, не кривината. А вече метричният тензор определя свойствата на пространството и как материята и енергията (които го променят) да се движат в него. Разликата с хамилтонианът е, че той не променя свойствата на пространство-времето и от там не внася допълнително ограничение в движението на материята и енергията.

Защо трябва да е в движение, щом мери време? Не може ли да си мери време и без да е в движение? И най-вече, движение спрямо какво? Ей на, в класическата физика времето не зависи от обектите, значи дали са в движение или не, няма значение. И пространството няма отношение. Дори в класическата физика изразът "скорост спрямо пространството" е безсмислен, защото не може да бъде определен. Там приказките за абсолютното пространство не помагат, защото тези му свойства са постулирани но не са наблюдаеми В СТО е на практика същото - часовникът си мери и без да се движи, особеностите се отразяват само при относителното движение и то с големи скорости. Ако имаш пред вид другото движение на часовника, ходът на стрелката му например, там е друго. Скоростта на това движение е по конвенция, един оборот на стрелката за минута например. Тоест часовникът не мери тази скорост, тя му е заложена конструктивно.

Не е по-добре. Първо, Младенов търси "физически" причини. И второ, именно геометрическите причини са тези, които довеждат до изоставане на часовниците в СТО или неизоставането им в класическата физика. Причини все пак има, доколкото изобщо можем да си служим с тази терминология. Постулатите формулират някакво твърдение, отразяващо някакво проявление на светът около нас. Зад това проявление стоят някакви причини, има нещо неизвестно, което се проявява по начинът, по който твърди постулатът. В класическата физика постулатът визира абсолютността на времето, т.е. неявно визира независимостта на времето и пространството. Една от причините за това е геометрията, която се ползва. Сигурно има някаква причина геометрията да е евклидова там (ако постулатът беше верен), която ние не знаем. И тъй нататък, причина на причината, верига която не познаваме - на всеки етап имаме причина водеща в крайна сметка до постулатът. При Айнщайн е същото - имаме причина за това, че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели. Минковски показва, че тази причина е геометрията, макар че и двата постулата са равностойни. А каква е причината за наличие на такава геометрия? Пак поредица от неизвестни причини, които не знаем. Но тези причини ще засягат скоростта на светлината и геометрията по начина, по който ние установяваме в резултат информацията от постулата. Всичко това е проявление на нещо, което все още не познаваме, и това нещо е причина за това, което показва използването на постулатът. То е скритият "механизъм", действащ на база физична или онтологична връзка. На този етап ние познаваме негово проявление, и го използваме за да си обясняваме околният свят.

Къде съм казал, че е доплеров ефект? Казал съм, че това е ефект в резултат отношението на относително движение на двете системи, така както и Доплеровият ефект. Някъде по-горе споменах, че еталоните на двете системи (включая тези за време) няма да се отнасят еднакво, поради ограничението идващо от постулатът за светлината - и в двете системи те трябва да измерват една и съща скорост. Това разрешава всичките ти проблеми. Сега го повтарям за втори път. Да видим, след колко повторения ще се замислиш. Вложи малко мисъл, стига безсмислено циклене. Просто е.

Естествено. Даже имаме по-прост ефект, Доплеровият, при който движещите се цезиеви атоми излъчват съвсем различна светлина в неподвижната система. Забавянето на часовниците е допълнителен ефект отгоре над Доплеровия. Така както Доплеровият ефект не е причинен от някакво въздействие и взаимодействие върху цезиевите ато,ми, а е резултат само от отношението на взаимно движение на двете системи, така и разликата в хода на часовниците има същият "механизъм".

Тя и класическата физика прелива от постулати. Ама мери с двоен аршин - там не им се обръща внимание, но в СТО са някаква вяра. А разликата между двете е само в един от множеството постулати. Това лутане само показва че има фундаментално неразбиране изобщо какво е физика и с какво се яде... Има някакви детински представи, и СТО явно не ги покрива. И вместо да порастне, заседнал е да се тръшка.

Скоростта си спрямо какво? Часовникът сам по себе си не притежава скорост. Така че няма как да си мери скоростта която не притежава.

Тук наблягат на аксиомите в математиката. Потруди се още, да намериш какво е положението във физиката. Докато в математиката може почти произволно твърдение да въведеш като аксиома и да изградиш схема отгоре, във физиката това твърдение трябва да е проверимо и съответно верно. Физиката работи с друга материя, за разлика от математиката. Очевидната "истина" е положение, което няма опровержение и е верно във всички проявления - до този момент. Като махнеш подвеждащата дума "истина" в случая, според абдуктивната логика постулатът е най-вероятното състояние, на формулирана чрез него проява на реалността. А "истина" е подвеждаща, защото като се опровергае постулатът, твърдението се превръща в не-истина. Що за истина е това, което може да се окаже лъжа? Затова в науката строго не се говори за истини. На жаргон може, но трябва предварително да е ясно за какво става дума. Става дума за верно твърдение без предварителни условия. Това твърдение до сега не е опровергано, и е верно при всички опити за проверка. Има всики качества за физически постулат. Именно - не са абсолютни истини. А дали хората са се объркали, показва експериментът - това е единственият критерии във физиката. Няма друг. Проверяваш, и ако не можеш да опровергаеш - ползваш. Ако опровергаеш - хвърляш и търсиш друг. Това е непрекъснат процес, и сега върви. Постулатите може да ги разглеждаш като формулировка на конкретно проявление на всичко което не знаем. Ако знаем проявлението на това което не знаем, можем да го използваме като знание и да надграждаме. Но зад постулатът стои цялата неизвестност на битието, която създава обстановката, изразена чрез постулата. И науката в своето развитие само премества тази граница "надолу", правейки част от неизвестното известно, и съответно обяснявайки смисъла на част или целият постулат с новите знания. Примерно, както може да построиш къща върху бетонна плоча, без да знаеш какво има надолу. Пробваш плочата, здрава - "постулат". Ако пропадне къщата, правиш проучване и корекции, смъквайки се надолу и стабилизирайки основата на къщата на друг "постулат". И така до безкрай. Да бе, нали за това непрекъснато се правят проверки на следствията на теорията и на нейните постулати - за да знаем има ли нещо не наред, какво не е наред и как да се продължи нататък. Не си мисли, че си единственият който открива топлата вода в това отношение И по-добре е да ползваш труда на тези хора, а не само да си чоплиш носа и безплодно да се съмняваш, щото нещо някъде те сърбяло. Обещавам ти, като бъде открита грешка в постулата на Айнщайн, пръв да научиш. Но до тогава този постулат трябва да се експлоатира, както и всичко останало в науката - чрез теорията, създадена на негова база.

А какво очакваш да правим? Нямаш скорост спрямо репер, който го няма Елементарно, шуте!

А какво казвам, схвана ли? Че ако има репер, едно, ако няма репер е друго. Ама с тая чугунена глава няма как да ти се получи. Освен да звучиш на кухо

Сравнително коректно предава положението.

За тези фенове реперът ще се движи към тях със съответната скорост, и съответните последствия. Скоростта е отношение между обекта и репера - за една гледна точка се движи обектът спрямо репера, за друга обратно. Затова и говорим за относителност Който не вдява от относителността, може да се опитва да скача от прозорците, но резултатът е предварително известен. Спрямо друг репер скоростта на обекта е друга. Значи вече има две скорости? Спрямо трети - трета. Всички скорости ли са притежание на обекта, и коя от тях е неговата скорост?

Какъв е проблемът? Ако нямаш репер, нямаш и скорост. Макар да имаш обекта.

Дай да подредим нещата. Бог или природата в случая е някаква даденост, в която ние опитваме да се ориентираме. И именно поради нашите ограничения (които и с Бог и без Бог ще ги има в някаква степен) процесът на получаване на познания е итеративен, не е мигновен. Колкото до опасността от някакво самоубийство в случая, дай да не преувеличаваме. Човек няма засищане, както е казал Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече". Ако биологическите процеси в мозъка ни бяха по-бързи и по-ефективни, процесът на познанието също щеше да е по-бърз. И никакво отчаяние не се вижда на хоризонта - скоростта на познанието не определя времева граница, в която то да се развива. Колкото до Айнщайн, именно взаимните връзки са относителността - всичките ни наблюдения включват отношение между обекти, т.е. тяхна свързаност. Например, скоростта не е изключителна характеристика на даден обект, а е отношение между обекта и репера спрямо който той се движи. Без такава връзка няма отношение, няма съответно и величината "скорост".

Няма нова или стара наука, има нови или стари идеи, продукт на науката. В горният случай, науката намира границите в нашите представи. Тя няма граници.

Остави го разумът, той е нужен на по-късен етап. Ние сме още на етап, на който Младенов няма идея какво е наука и как работи, как в нея се създава новото, какво е постулат и защо е нужен, и че в науката няма никаква вяра. Целият ни живот е изтъкан от постулати. Например това, че две масивни тела винаги се привличат (гравитацията) е постулат. Това че топлината винаги минава от топлото към студеното тяло, е постулат. Даже ми е трудно да се сетя кое не е постулат от априорните "закономерности" с които се сблъскваме... И една от важните роли на науката е да намира границите на тези постулати, разширявайки кръгозора ни. Да показва как това, което приемаме априори за истина, си има граници на истинност. Всички големи пробиви на науката са свързани с това - развенчаване на съществуващ постулат и създаване на нов, по-общ и всеобхватен. Изобщо, всички съждения с които боравим в науката и разните теории, имат основно три произхода. Първият, това са фактите. Това са безусловни истини в условията в които са се случили. Например "слънцето изгря". Проблемът тук е, че фактите са ограничени в себе си. От горния факт можем да заключим, че слънцето има способност да изгрява, но от това не следва някаква по-глобална закономерност. Не следва дали и вчера е изгряло (независим факт), не следва дали и утре ще изгрее. Това не ни позволява да прогнозираме поведението на слънцето, нито причините довели до този факт. Вторият произход на съждения е от други съждения, в резултат прилагането на логиката. Този механизъм ни помага да намираме някои връзки между фактите, да извличаме някои закономерности, но не ни дава възможност да правим прогнози. Например, не ни казва дали слънцето утре може да изгрее. Логиката е един вид топологическо преобразование върху масива факти, при такова преобразование излизат скрити закономерности, но не се вкарва нова информация, масивът не придобива нови свойства. И третият, може би най-важен произход на съждения е в резултат на абдуктивната логика. Това е метод на логическото мислене, с помоща на който се получава правдоподобна интерпретация на това, което се счита за истина, създаване на най-доброто обяснение, хипотеза. Прост пример: ако нещо лае като куче, хапе като куче и изглежда като куче, то най-вероятно е куче. Тоест ние работим с него като с куче, докато не се появи информация която да опровергае този модел. Един вид, създаваме хипотеза и работим с нея като с верна, докато тя не бъде опровергана. В случая със изгряването на слънцето, абдукцията ни води до следното: щом слънцето е изгряло и вчера, и онзи ден, и изгрява от как се помним, то много вероятно то ще изгрее и утре. Нещо повече, тъй като нямаме опровержение на твърдението "слънцето може да изгрява", ние можем да формулираме по-силен постулат - слънцето ще изгрява винаги. И този постулат ще работи, докато слънцето спре да изгрява. Тогава ще ни се наложи да направим по-сложен модел на слънцето. Както се вижда, абдукцията не е строга логика, тук има заложен елемент на неопределеност, обобщението. Но тя е в основата на всички постулати с които се сблъскваме в живота. Това, че две масивни тела се привличат е верно за всички масивни тела но дотогава, докато не бъде намерен факт който го опровергава. Затова е постулат. Това че топлината минава от топло към студено тяло е вярно дотогава, докато не се срещне факт който го опровергава. И т.н. Поради тази неопределеност, която внася абдукцията, не можем да говорим за абсолютни истини, достигнати от науката. Такива няма как да се пръкнат при това положение, те са само недостижима сбстракстна граница. Но не можем да говорим и за сляпа вяра - ние не вярваме сляпо в постулата, а го приемаме като най-вероятното твърдение, най-близкото до хипотетичната истина, с което разполагаме в момента, и го експлоатираме като такова. Както в примера с кучето. И сега си идваме на думата, постулатите на Нютон, и на Айнщайн. Те са плод именно от абдукция, всеки от тях е най-доброто обяснение от наличните факти, и всеки от тях си има граница - докато не се появи факт, който да го опровергае. А фактът може да е само експериментален - несъответствие с експеримента. По тази причина и Нютоновата теория минава в сферата на приближенията, Айнщайновата се крепи още. Ето тук е мястото на разума, да оцени резултатът на абдуктивната логика. А какво виждаме - "не ми харесва, не е така щото не е така, няма обяснение и механизъм, това е вяра" и подобни детинщини. Това не е проявление на разум. Е за детинщините си има педагози в детските градини, тук в тоя форум никой не ги лекува. Тук са само зли батковци, които могат да се подиграват, което е контрапродуктивно за субекта с детинщините. И състоянието само се задълбочаа... Така че е по-добре Младенов да разбере смисъла на написаното по-горе и да приеме постулатите като необходимо зло, без което не може. А цялата неизвестна конфигурация на реалността, довела до формулировката на съответният постулат, е механизмът, който влияе на реалността да се случват нещата така, както ги твърди постулатът. Той е само пасивно твърдение.

Преди два часа външното министерство на Катар заяви, че противоречията на Хамас и Израел са преодоляни и в най-близко време следващата партида заложници ще бъде обменена.

Руските военни телеграм канали твърдят, че руската армия е превзела индустриалната зона Авдийвка в югоизточната част на града. Тя е под контрола на украинските въоръжени сили от 2014 г. насам. Оттогава там се държи фронтовата линия на отбраната на украинската армия. Украйна все още не е коментирала или потвърдила това. По-рано украинските военни телеграм канали писаха за настъплението на руснаците в индустриалната зона. Останалата част от Авдеевка остава под контрола на ВСУ: жилищният сектор и коксохимическият завод. В същото време промишлената зона е разположена на хълм и ако информацията за превземането ѝ от руснаците се потвърди, това ще затрудни гарнизона на ВСУ в Авдеевка.

Просто вече се прави на шут. Няма аргументи, и гледа да омаже темата за да не се забележи безпомощността му

Хахаха Не, няма физическа причина един часовник да НЕ изостава Куца ти логиката, игнорираш половината факти, и се получава боза с косми. Такова игнориране на фактите е чиста вяра. Така че първо се замисли от какво си толкова увреден, после може да продължим. Какъв смисъл да баеш простотии само?

При работа с постулати винаги има елемент на вяра. Ами верваш на Нютон. Защо да не верваш на Айнщайн? Нямаш критерии да различиш на кое повече трябва да се вярва, освен експеримента. Но ти експеримента го игнорираш, неизвестно защо Значи вярата ти е чиста проява на субективност, никакъв разум. Защо тогава я намесваш във физиката? При всички случаи, имаш конкретен отговор на въпросите си, макар че като гледам, още не си го осмислил а отговаряш по инерция. Ще се затръшкаш ли пак, щото не ти харесвало нещо (пак субективен елемент)? Ако продължава да не ти харесва, по-добре е да ходиш на психиатър, щото харесването няма нищо общо с тази тема. Тук си говорим за физика.

Русия извърши най-мащабната атака с дронове от началото на войната в Украйна. Целта вероятно е била енергетиката. Руската атака с дронове в събота вечерта е била най-мащабната от началото на войната в Украйна, съобщиха украинските военновъздушни сили. Нападението е било и най-мащабният удар с безпилотни летателни апарати по Киев, съобщиха от военната администрация на града. Силите за противовъздушна отбрана са свалили повече от 70 дрона, 60 от които в района на Киев. Целите на нападението, съдейки по местата, където са паднали дроновете, може да са включвали енергийните съоръжения на Украйна. Подробности. Въздушната тревога в Киев е продължила шест часа. При нападението са ранени петима души, сред които и 11-годишно дете, съобщи кметът на града Виталий Кличко. Ранените не са се нуждаели от хоспитализация. Точният брой на безпилотните самолети, атакували украинската столица, все още не е назован. По данни на ВВС на ВСУ общо около 75 дрона "Шахед" са били изстреляни на територията на Украйна, като столицата е била основната цел на атаката. От противовъздушната отбрана са били свалени 71 дрона. Според канала на украинското министерство на енергетиката в Telegram след атаката градът е започнал да изпитва проблеми с електрозахранването. Без осветление са останали 77 жилищни сгради и 120 учреждения в центъра на столицата. Проблемите с електричеството са започнали след експлозиите в предградията, пише телеграмният канал "Киев инфо". Руските Z-канали също съобщават, че е повредена една подстанция. Отломки от дронове паднаха и в Соломенски, Печерски, Голосеевски, Днепровски и Подилски (център) райони на града, каза Кличко. В район Соломенски след падането на отломките е възникнал пожар в сграда на детска градина. Жилищна сграда също е пострадала. Освен в Киев, системите за противовъздушна отбрана са работили през нощта и в Сумска, Днепропетровска, Запорожка, Николаевска и Кировоградска област. Контекст. През октомври 2022 г. Русия започна масиран обстрел на украинските градове и критичната инфраструктура на Украйна. Целите включваха енергийни съоръжения. Наблюдателите разглеждаха това като начин за оказване на психологически натиск върху обикновените украинци. В същото време Украйна все още не е успяла да завърши ремонта на повредените енергийни съоръжения след предишните вълни от руски бомбардировки, съобщава The New York Times. Според вестника, дори и без нови удари по енергийната система на страната, е малко вероятно тази зима страната да успее да се справи без текущи прекъсвания на електрозахранването. Възобновяването на атаките може да влоши ситуацията с електроснабдяването. Предишната най-мащабна атака на безпилотни летателни апарати срещу Киев беше извършена на 28 май. Тогава към Украйна бяха изстреляни 54 безпилотни летателни апарата.

Не можеш да го обучиш на общочовешки ценности. Има огромна разлика между това, да ги преживееш и те да станат част от поведението ти, или да научиш всичко за тях по описание. Първото изгражда емпатия, второто е просто сухо знание. Нещо като разликата между реалност и симулация.

Няма смисъл да коментираш неща, които не разбираш. Само повече ще ти се спаружи самотната нервна гънка Тръшкай се там и вегетирай. Остави нещастникът да си гние на спокойствие. Той Господ го е наказал, не му добавяй и ти мъка

Има, но ти си мързелив и не се опитваш да достигнеш до причината, съответно се успокояваш с такива байки "нямало, щото не можело да има"... Ето как стоят нещата. Просто и ясно. В класическата физика Нютон въвежда постулат - времето е абсолютно: "Aбсолютното време съществува независимо от всеки наблюдател и се развива с еднакво темпо в цялата Вселена." По тази "причина" часовниците (които мерят време, както знаем ) независимо от своето взаимно движение ще показват едно и също - и когато са в покой, и когато са в относително движение. Това е простият отговор на въпросът ми, какъв е механизмът който осигурява в класическата физика часовниците да вървят синхронно - постулат. Следствие от този постулат (и принципът на относителност) е, че когато измерваш скорост на подвижен обект в две взаимоподвижни системи, в едната тя ще е u, в другата u+v, където v е скоростта на взаимно движение на двете системи. Просто казано, това е резултат от следствието от постулатите: имаме наличие на еднакви и съпоставими еталони за дължина и време в двете системи. В СТО имаме друг постулат, заместващ постулатът за абсолютността на времето: скоростта на светлината ще има една и съща величина във взаимоподвижни системи. Тоест, ако в една система измериш величината c за скоростта на светлината, в другата няма да измериш c+v, а пак c. Тоест, за разлика еднаквостта и съпоставимостта на еталоните между двете отправни системи, както е в класическата физика, в СТО това е нарушено - съпоставяйки еталоните за време между двете системи (и еталоните за дължина) те няма как да съвпадат, за да се постигне споменатият резултат. Тоест единият часовник ще върви по-бавно от другият, единият еталон за дължина трябва да е по-къс от другият. Значи това което казах по-горе е "механизмът" (), който кара единият часовник да изостава спрямо другият. Постулатът в двата случая е причина, "влияе" върху показанията на взаимоподвижните часовници. "Влияе" и "механизъм" в случая обаче са термини само за механистично мислещи хора, с ограничен кръгозор. Сега разбра ли колко грешно си задал въпроса? Имаш ли синини от това биене на главата в стената?