scaner

Коментар от Александър Коваленко: Разбиване на отбранителните линии до края на годината и Запорожкия триъгълник За трети пореден ден ме молят да коментирам мнението на Трент Мохъл, директор на отдел "Анализи" в Агенцията за отбранително разузнаване на САЩ, според което СОУ ще пробие останалите отбранителни линии на РОВ до края на 2023 г. с вероятност 40-50%. Честно казано, трудно е да се коментират подобни изявления. В крайна сметка, от една страна, този човек е анализатор с поглед върху бойните операции и богата информация, а не журналист, който вчера е писал за "Ню Йорк Таймс" за рязкото увеличаване на отвличанията от извънземни в Юта, а днес съвсем неочаквано се е превърнал във военен наблюдател, който разговаря с неназовани, но "достоверни" източници в Пентагона. Очевидно същите източници, които по-рано са съобщили на този репортер за отвличанията в Юта, но все пак. Трудно е да се коментира, защото работим с различни данни и явно подходите ни за анализ са различни. И така, 40-50%? Зависи от начина, по който гледате на това. Ако става дума за пряк достъп до брега на Азовско море с последваща изолация на Крим, тогава можем да го оценим в тези граници. Но ако говорим, например, за пробив на втората отбранителна линия, тогава картината се променя коренно. Понастоящем основният район на най-интензивните боеве е Запорожкият триъгълник Новопрокопивка-Върбово-Очеретово. Този триъгълник е образуван от пробива на първата отбранителна линия на РОВ на левия фланг от маршрут 0408 и създаването на клин, чиито флангове не само притискат Новопрокоповка и Вербовое, но и самият връх на клина е надвиснал над Очеретовое, което е плацдарм по маршрут 0401. Два месеца и половина бяха нужни на СОУ, за да пробие най-трудната в съвременната история линия за поддръжка, дълбока 5 км, и да достигне до границата с основната отбранителна линия на РОВ. Сега, чисто математическо изчисление - средно на ден пробивът е бил на сто метра дълбочина. Сега СОУ разширяват плацдарма във втората отбранителна линия, след като са пробили първата линия. Това предполага, че процесът на пробив наистина се е ускорил. Например според последните доклади разширяването на зоната на контрол е било 1,5 километра. От оскъдните и много сухи официални доклади вече става ясно, че разширяването на зоната на пробив в дълбочина, в една или друга посока, но вече е средно 400 метра на ден. Отделно бих искал да отбележа, че руското командване е принудено да прехвърли 234-и и 237-и парашутни полкове от 76-а СДР, както и части от 7-а СДР от Източна, Луганска област, от зоната на отговорност на групите сили "Център" и "Запад". Всичко това не идва от лесен живот в Запорожкия триъгълник, защото въпреки количественото превъзходство в отбраната, РОВ не може да го удържи. И ако ще се загуби контролът не само над аутобан 0408, но и над 0401 (за другите сценарии с Върбове дори не говоря), то СОУ в най-добрия случай за окупаторите са в северните покрайнини на Токмак в края на септември-началото на октомври, а в най-лошия - в южните покрайнини. На свой ред Токмак трябва да се разглежда не само като важен логистичен център и всичко останало, но и като град, разположен на границата на втората и третата линия на отбрана на РОВ. А каква е третата линия на отбрана, известна още като тилова линия? Дали това са безкрайни минни полета? Не е. Дали това са безкрайни, стигащи до хоризонта, окопи и ВОП? Не. Задната линия на отбрана е преди всичко логистика, осигуряваща на първата и втората цялата необходима логистика. И от това правим някои изводи. Командването на РОВ изпраща всички налични ресурси и още повече към Запорожкия триъгълник, за да задържи настъплението на СОУ, където те са успешно обезкървени и обезсилени. И, какво ще стане в този случай, ако след като Запорожкият триъгълник погълне всичко, с което бъде нахранен, и когато пробие до третата линия, чиято функционалност "отбрана" е само виртуална, то дори в този виртуален формат просто няма да има кой и с какво да се отбранява?

Ако намесиш гравитация, разлика със СТО ще има. Гравитомагнитното поле до голяма степен в случая е потенциално, т.е. разложимо на статично + динамично ("магнитното"). Потенциалното поле добавя един ефект от забавяне на светлината спремо далечният наблюдател, което ще се отрази на времето на нейното пътуване. Останалата част от гравитомагнитното поле в такова приближение на слаби полета е пренебрежима. Основните ефекти ще се определят от параметрите на гравитацията на пръта в покой, и после крайната скорост на разпространение на промяната. За по-силни ефекти вече наистина трябва да се смята.

Всички проведени експерименти доказват, че реалността е такава, каквато СТО описва.

Сингуларността в случая е фиктивна - тя може да се отстрани с промяна на отправната система. Това не е реална сингуларност, а координатна - резултат от неудачен избор на система за описание на пространство-времето в случая Докато при черните дупки трябва да присъства реална сингуларност. Аз обикновено ползвам аналогията с електромагнитното поле, за да си представям ефектите на гравитомагнитното. Там статичен заряд, работещ по закона на Кулон, е еквивалент на единично гравитиращо тяло (в нютоново приближение). А подвижен заряд създава допълнително поле, магнитно, и в него се появява и силата на Лоренц. Някога, преди 100 години, срещнах в учебника на Ландау и Лифшиц формула за гравитационната сила около движеща се маса. И още тогава ми направи впечатление пълната прилика със силата на Лоренц в електродинамиката. Тогава още не се ползваше масово термина гравитомагнетизъм, а и нямаше интернет да провери човек, трябваше да си прави откритията чрез четене и съпоставяне . И пак казвам, това с гравитомагнитното поле е за слаби полета, далече от всякакви ексцесии и сингуларности. По-нататъм нещата са силно нелинейни, там няма точни решения на уравненията, а само приблизителни. Не може така с лека ръка да прогнозираш какво ще стане около пръта. Та, в електродинамиката магнитното поле може да е от външни източници, произволно, и силата на Лоренц да привлече или отблъсне пробен обект. Докато при движението на гравитираш обект "магнитното" поле е продукт на гравитационното, не е произволно а строго напречно на силовите линии, и силата на Лоренц е насочена към тялото, като добавка (щеше да е антигравитация, ако имахме разнозначни заряди-маси, както в електродинамиката). В този смисъл получената сила на Лоренц не е антигравитация (изобщо, при положителна следа на тензора на енергията-импулса, няма антигравитационни решения в ОТО. Антигравитация се получава, ако намесиш така наречената екзотична материя с "отрицателно налягане" например). И е удобна друга гледна точка: не да описваш какво е полето на движещо се тяло, а как пробно тяло се движи в полето на статична маса, да размениш гледните точки. Двете позиции са равноправни, но втората е доста по- ежедневна и продуктивна. Например в тази гледна точка се обяснява отместването на перихелия на Меркурии около слънцето. А ако гравитиращото тяло се върти, тогава "индуцираното магнитно поле“, ако мога така да се изразя, може да създаде и сила, действаща по направление на периферната скорост, резултат от въртенето. В нашият случай тя е свързана например с ефекта на Лензе-Тиринг. Този ефект се тъклува като "усукване на инерционна система", ако може така опростено да се каже. Тоест гравитомагнитният ефект не е толкова допълнително въздействие върху обект, но и цялостна промяна на пространство-времето и отправната му система съответно. Но пак, за тези ефекти знаем при слаби полета, не може да се екстраполират за много силни. Съответно, можем да работим с разумни скъсявания при релативистско движение

Различна плътност ще има. Но тя не е параметър на черна дупка. Тя може да е параметър на статична черна дупка, но в случая нямаме такава. Колкото до неутроните, не би трябвало да има промени в потока през пръта. Изходният поток не зависи от плътността, а от количеството ядра през някакво сечение, през което минава неутронът, т.е. с колко ядра е вероятно да се сблъска неутронът и това определя вероятността за минаване.. А тази величина се заппазва.

Сводка с фронта: потери техники России | Войска уходят из Беларуси | Наступление перенесут на 2024

Сутрешен коментар от Константин Машовец: Преглед... Юг ... 1. По посока на Токмак, очевидно, вражеското командване вече е доста изнервено. Най-малкото в тази посока то продължава да стяга всичко, което все още може да изстърже от своите " звена", т.е. от най-близките тилови райони. В частност, край село Новопрокоповка се регистрира разгръщането на поредната "партида мобици" - 1152-ри мотострелкови полк на териториалните войски (МРТВ). Очевидно това се е случило, защото 1430-и мотострелкови полк на ТРВ и 201-и мотострелкови полк на противника не се справят в района на Новопрокоповка. Защото, обективно погледнато, противниковото командване би могло да използва тези "2,5 батальона" с по-голяма полза за себе си, отколкото да подкрепи с още един полк и без това достатъчния брой мобики, които бяха изтласкани в района на Новопрокоповка. Например да подсилят бойните разчети на 71-ви и 210-ти мсп, които сега са "на върха на копието" на украинското настъпление и се опитват да го спрат. Въпреки че, разбира се, това има още един смисъл... А именно - ако подготвяте поредица от контраатаки по направлението Копани - Работино, то удържането на северната част на с. Новопрокоповка е "жизнено важно" за вас. Следователно е напълно възможно тази тълпа от мобики да е била прогонена там от руското командване с тази цел. Вчера по определени канали започна да се разпространява информация, че източната част на село Новопрокоповка и северозападната част на село Върбово са уж вече в "сивата" зона... и напреднали части на ВСУ вече са пресекли полския път, водещ от Новопрокоповка към Върбово... Честно казано, все още нямам обективно потвърждение за това. В тази връзка ще отбележа само едно нещо.... ако тази информация е вярна, това означава само едно, но много важно нещо - предните части на ВСУ са преодолели първата позиция на главната отбранителна линия на противника в цялата дълбочина на нейното изграждане... Както и информацията за разполагането на частите на 237-и въздушнодесантен щурмови полк (ВДП) на противника в района югоизточно от село Илченково. Илченково, сега има, да кажем... дискусионен характер. Защото, що се отнася до по-нататъшното развитие на общата ситуация в тази посока, това е доста важна информация.. В края на краищата тя може да означава доста красноречив факт... Противниковото командване "не е съвсем уверено" в стабилността на частите и подразделенията на своята 42-ра мотострелкова дивизия (дори и с цялата "мобилизационна и доброволческа" котерия, прикрепена към нея). Поради това то започва да "демонтира" единствения си повече или по-малко боеспособен резерв на оперативно ниво (основните сили на 76-а десантно-щурмова дивизия под формата на два полка от 237-и и 234-и дсп), за да подсили 42-а мотострелкова дивизия.... 2. На Бердянското направление ситуацията също се съживи по определен начин ... Главно по фланговете. След успешни контраатаки край с. Приютое от страна на частите на 247-и дсп и 60-а отделна мотострелкова бригада (Омсбр), подкрепени от активните действия на 394-и мсп, противникът е спрял и се укрепва в отблъснатите участъци, надявайки се, че е "отстранил непосредствената заплаха" за отбранителния си район в с. Приютое. Нещо повече, според някои сведения командването му се надява да възобнови атакуващите и щурмовите операции в този район. По-специално, врагът действа в две основни направления - по пътя от Приютное към Новодоровка и към Ровополските езера. Напълно възможно е това да е случаят... Това обаче очевидно е временно явление. В края на краищата е очевидно, че отново трябва да се "стъпи на същото гребло", т.е. да се изтласкат далеч на север от границата Приютное - Заветное желание, в условията, когато в района на село Старомайорское има украински войски.... ами такова, от тактическа гледна точка, е много съмнително събитие.... Макар че, разбира се, командването на 60-и Омсбр неведнъж е демонстрирало склонността си към агресивно-активни действия дори в ситуации, когато явно е имало не особено "подходящи" условия за това. Да си спомним например абсолютно убийствените за него контраатаки в района на с. Макаровка или опитите заедно със същия 247-и дсп да отблъсне Старомайорское.... веднага след освобождаването му. Но на противоположния фланг на главната ос на настъплението на украинската ВСУ в посока Бердянск, на кръстовището на отбранителните линии на 36-а и 29-а генералщабна танкова армия на противника, ситуацията изглежда се развива със съвсем противоположен знак.... Очевидно е, че информацията за "широкомащабно настъпление" на ВСУ в района на Новомайорско и Новодонецко има някаква основа. Но, разбира се, не и такова нещо, за което се "тръби" от редица "източници и канали".... Предните части на ВСУ северозападно от Новомайорское пресекли река Шайтанка и проникнали в противниковата отбрана между тези две селища на разстояние около 1 км.... И по този начин прекъснаха рокадната комуникация между тях, поне в тактическата зона. Противниковите части от 131-ви стрелкови полк от мобилизационния резерв (МР), както и частите от 40-та отделна бригада морска пехота (обр МП), очевидно не са били "зарадвани".... Ето защо, може би, врагът е изтеглил в този участък като "отговор" своята 1466-та мсп ТрВ. Очевидно е, че ако ситуацията тук продължи да се развива по същия начин и стане по-застрашителна за противника, той очевидно ще използва услугите или на 5-та самостоятелна танкова бригада от 36-та омсбр, дислоцирана край с. Керменчик, или на 36-та омсбр от 29-та омсбр, за да я "локализира".... В краен случай той все още разполага със 110 Омсбр за тази цел (така че врагът има "някои резерви на оперативно ниво" в тази посока). Въпросът е друг... А ако започне да " скимти" някъде в района на с. Павловка... ? Дали врагът ще има достатъчно, образно казано, "всичко и за всичко"? В този контекст да не забравяме "снопа" Заветное желение - Старомлиновка.... Ако и там започне да се пали, 36-ият ОВД на врага очевидно ще бъде "малко" неудобен, за да "купира" кризи и на двете си пресечни точки - и с 5-ия ОВД, и с 29-ия ОВД.... https://t.me/zvizdecmanhustu/1198

Споровете са от гледна точка на удобство. В някои формули, където участва и импулсът, който също нараства, е удобна интерпретацията с нарастваща маса. На практика до голяма степен в повечето формули са равнопоставени и двете интерпретации, с нарастваща маса и с константна маса. Ето формулата на релативистрският импулс: където m е константа, масата в покой. Ако към нея добавиш и членът в знаменател, се получава релативистската маса, и нищо в резултат не се променя - импулсът е същият, и последствията до които ще доведе са същите. Единствено във връзката маса, импулс и енергия, която е инвариантът на вектора на енергията и импулса, участва масата в покой. Там масата става съществена величина когато импулсът е нула, проявява се като маса на покой. И това натежава в посока нейната интерпретациа като такава навсякъде. Масата е такава, каквато си я дефинираме, но е желателно да покрива максимумът от проявленията. И масата на покой е такава величина. Но и релативистската маса върши понякога работа, макар че прикрива другата величина, импулсът, който има самостоятелна роля в гравитацията например. В примера дали подвижното тяло може да стане черна дупка съществена роля играе импулсът, той създава друга гравитационна картинка, различна от тази създавана само от маса. И тук ползването на релативистската маса подлъгва

Няма да обяснявам. Защото пак ще почнеш да се тръшкаш за щяло и нещяло, без никаква полза за тебе. Положи усилия, това ще ти развие възможностите. Наготово няма никаква полза да получаваш, вредно е. Тая гънка трябва да се развива. Но ако искаш да получиш някаква насока, вгледай се в картинката на въртящото се колело: Нацели с мишката точката, в която спицата на средното колело допира долната повърхност (в максимално долно положение). И да прецениш, колко дълга следа се оставя докато следващата дясна спица се допре до долната повърхност (положението на колелото най- в дясно). Ще забележиш, че това разстояние е доста длъжко, повече от нормалното разстояние между спиците. Е, ако сметнеш нещата, ще видиш как със смаляването на колелото в резултат на бързото въртене, следата между две спици расте, и то расте така, че следата от един оборот върху долната повърхност остава равна на обиколката на колелото в покой. И в граница скоростта на светлината, колелото се превръща в точка, но следата върху пътя се запазва. Тоест, колелото силно се деформира и разтяга. Създава илюзия за приплъзване, но такова няма.

Затова и се опитвам да те разубеждавам от всякаква връзка на часовника с колелото. Само подлъгва. В системата на пътя ще направи краен брой обороти, толкова колкото и в системата на колата. Този брой не зависи от скоростта на движение, само от отношението на дължината на пътя в някоя от системите, и обиколката на колелото в тая система (най-просто е за системата на пътя в покой).

Искаш да почнеш да разглеждаш нещата от скорости на движение производни на 9 192 631 770 оборота за секунда на автомобилното колело? Ми почвай Но пропускаш най-важното. Часовникът в колата, като се движи спрямо пътя, се забавя в системата на пътя. Демек прави все по-малко обороти с нарастването на скоростта. А скоростта нараства с въртенето на колелото на колата. Тоест, скоростта на оборотите и скоростта на въртене на часовника са в обратни посоки - увеличавайки скоростта на колелото, забавяш въртенето на часовника. При малки скорости колеото може да прави един оборот в секунда, и часовникът да прави същото - ей тези тиктакания които си изписал. Когато колелото прави два оборота в секунда, часовникът ще прави 0.9999999...997 оборота в секунда, И така нататък, когато колелото прави безкраен брой обороти в секунда часовникът ще е спрял спрямо системата на пътя. Шофьорът при това положение трябва да барабани с безкрайна честота, но тя не е свързана с въртенето на часовника. Защо не се напънеш да си сметнеш нещата, а така се гърчиш?

Съвпадането на оборотите на колелото и часовника ни ограничава до много ниски скорости. Класическа физика. Там всичко е ясно. Ей до такива неща води произволната импровизация на тема "условие". Не се отучи от тая вредна привичка...

Диаметъра и дължината на колелото се променят, и то и в двете ИС, на колата и пътя Диспутът просто не е стигнал до там, и като гледам, едва ли ще стигне... Иначе да, броят обороти остава еднакъв в двете системи за указаният участък от пътя. Не е вярно. СТО се отнася за пространствено-времевите отношения между две системи. Не знам за каква кинематичната връзка става дума, всякакви механични конструкции не ги променя, няма и как. Ники просто не разбира и си търси оправдания. Лоренцовите трансформации са такава кинематична връзка.

Кухулин точно това казва

hКакво не ти е ясно“ Просто е като гъбена супа! Написал съм го, и се цитирам: "В системата на колата тактуването (на същото количество тактове) е за по-малко време (защото се пътува по-къс път) отколкото в системата на пътя. И смяташ - брой обороти за единица време. В граничният случай, движение със скоростта на светлината, в колата имаш безкрайна честота на тактуване (фиксираният брой обороти за време нула, пътят е скъсен до нула)." Кое не е ясно? Като се скъсява пътя, а се пътува със същата скорост, то времето за изминаване на пътя намалява. И при фиксиран брой честотата е голяма. "В системата на пътя същият брой обороти за ненулев интервал от време. Стандартният time dilation, не виждам какво ти пречи да го разбереш и да не питаш." А тука какво не разбираш? След като скоростта е същата, а пътят е по-голям, то и времето за изминаването ще е по-голямо, и фиксираният брой на оборотите разделен на по-големият интервал дава по-малка честота. Ти май не можеш да провеждаш базови разсъждения и всичко ти е в мъгла и "двусмислие". Двусмислието изчезва, но трябва да се научиш да намираш смисъла. Да, безпредметно е да влизаш във всякакви дискусии преди да наваксаш.

Няма такава скорост. If you go too fast, do you become a black hole?

Да или не?... Да. Естествено. В системата на колата тактуването (на същото количество тактове) е за по-малко време (защото се пътува по-къс път) отколкото в системата на пътя. И смяташ - брой обороти за единица време. В граничният случай, движение със скоростта на светлината, в колата имаш безкрайна честота на тактуване (фиксираният брой обороти за време нула, пътят е скъсен до нула). В системата на пътя същият брой обороти за ненулев интервал от време. Стандартният time dilation, не виждам какво ти пречи да го разбереш и да не питаш. Пиши по темата, но стойностни неща. Вместо да гадаеш, прилагай основните закономерности.

Тактуването на шофьора можеш лесно да го оцениш на някакъв пример. Аз ти казах повече от достатъчно. Смятай. Не е сложно, и ще си спестиш такива въпроси. Както и по-малко спам ще натрупаш във форума.

Какво значи "константни отношения"? Нали като забързаш колата по пътя, и тези отношения се променят в системата на колата? Няма да се забавят в системата на пътя, защото се увеличават (за единица време) в системата на колата. То за това и колелото не е часовник в колата, тая единица време не можеш да отчиташ по него. Всичко ще разбереш като сметнеш закономерностите в поведението на колелото. Там много любопитни и антиинтуитивни неща се съдържат Но тя цялата СТО по начало е антиинтуитивна, само е нужно да се ползва правилно, както изисква логиката, а не да се тъпче на едно място както в случая.

Каква полза от коментарите, като никаква поука не е извлечена? Защото системите часовници в двете системи са различни. Time dilation между часовника в системата на колата и часовниците в системата на пътя, съответно всякакви съотношения се променят.

Не може. И в това упорство ти е грешката. Представи си системата на колата. Имаш път, който се движи край тебе, и колелото се върти по него. НО, имаш и втори часовник (че и безкрайно множество!), независим от първия (колелото), но да приемем, синхронен с него, който няма общо с пътя. Нека обаче имаме и втори път, който се движи по-бързо край колата. Е, колата поема по втория път. Колелото-часовник почва да се върти по-бързо, и вече не е синхронно с другите безкрайно множество часовници от системата на колата. Просто казано, колелото не може да се използва за часовник, защото конкретен процес - движението на пътя - го смущава и го изкарва от ролята на часовник. Всички останали часовници продължават да си тиктакат синхронно. Това са толкова прости неща, не ми го побира акъла къде човек може да се оплете и изгуби тук...

ABC News съобщава, позовавайки се на американски служители, че администрацията на президента на САЩ Джо Байдън вероятно ще изпрати тактически балистични ракети ATACMS на Украйна. "Това ще се случи", казва един от служителите, който има достъп до плановете за подпомагане на сигурността. Втори служител заяви, че ракетите се обмислят и вероятно ще бъдат включени в предстоящ пакет за военна помощ. ATACMS са тактически балистични ракети с обсег на действие до 300 км, които могат да бъдат изстрелвани от съществуващите в Украйна установки HIMARS. Украинската армия вече разполага с оръжия с подобен обсег под формата на британски крилати ракети Storm Shadow и подобни френски SCALP, но те летят над повърхността с дозвукова скорост, докато ATACMS летят по балистична траектория с три пъти по-висока скорост от звука. ----- Да се подготвим за следващата част от представлението с Кримсия мост

В случая няма общо между тях. Валът не мери процесите в системата на колата, а е зависим от процесите в системата на пътя, неговата скорост. Това не е часовник. Прилики на външен вид може и да има (там нещо е кръгло и се върти), но има и принципна разлика, което е по-същественото. Часовникът в една система трябва да може да описва и различни скорости на пътя. Все пак пътят е само обект, от чието движение не зависят процесите в системата, в частност ходът на избраните часовници. Часовникът се избира така, че да може да се сравняват физичните закони в различните системи, в частност в системи в които пътят се движи различно. Какво, в системата в която пътят е неподвижен времето е спряло, ако трябва да го използваме за часовник? Айде стига с глупостите.

Часовникът трябва да е мерило и за всички останали процеси в системата. Докато тук той е твърдо свързан със скоростта на някакъв обект, пътя. И ако се промени тази скорост (която не зависи от процесите в системата), се променя и скоростта на всички останали процеси по такъв часовник. В което няма никаква логика, и само показва че това не е часовник. Явно няма да имаш никакъв напредък, докато са ти толкова мътни нещата. Сори.

Не ти е ясна картинката Вала не може да ползваш като часовник, защото той не отразява независим процес в системата на колата, а е пряко свързан с движението на другата система, пътя. Един часовник трябва да е независим от движението на странични обекти, като пътя, тук не е така. Това не е часовник. В друга област на пространството описвана от същата система, където път няма, не можеш да възпроизведеш такъв часовник. Напречно разположено колело може да е часовник, защото то не се съобразява със скоростта по пътя, то може да формулира равномерно движение и да мери по този начин времето, независимо от скоростта на пътя, затова не трябва да е свързано с вала. Докато задвижващото колело на колата е свързано с пътя, т.е. със относителната скорост на системата, и е длъжно да се върти по-бързо когато скоростта на пътя е по-голяма - това не означава, че скоростта на процесите в колата се увеличава и времето се забързва По тази причина то винаги ще прави обороти, докато първото колело ще се забавя на неговия фон, до нула при светлинна скорост на колата. Затова и задвижващото колело на колата (или вала) е часовник но в кавички - общото му с часовника е, че се базира на някакво движение. Нищо друго общо няма.