scaner

Той формулирайки въпросът си чрез "механизъм" сам се вкарва в капан, затова не може да отговори

Има дребни сражения, за които не се съобщава често. Онзи ден край Угледар (северозападно от Степне) руснаците са напреднали и са взели над 7 квадратни километра. https://t.me/Donbas_Operativniy/63175 https://deepstatemap.live/#13/47.8362/37.5005

Да те перефразирам: "Според класическата физика подвижните часовници не се забавят. Признавам те за гении, ако обясниш какъв е механизмът те да остават синхронии." Но ти не си способен дори да разбереш колко тъпи въпроси задаваш. И това всъщност е голямата трагедия в случая, не това че не разбираш каквото четеш и работиш на фантазии... И конкретно, не ти е ясна дори класическата физика, във връзка с горния въпрос. А преди да питаш нещо по по-сложни теми, трябва да си изясниш по-простите, нал тъй? Там, където няма взаимодействие, не може да се търси "механизъм" - търси се причина, това е нещо много по всеобхватно. В нашият случай има причина, но няма механизми никакви

Руските загуби на фронта до вчерашният ден - пак се очертават големи числа за дневните загуби:

Тц. Искам сам да достигнеш до него. Само така ще затвърдиш знанието и няма да се въртиш като улав.

Дал е. Просто не си разбрал Защото не четеш, а като четеш, не влагаш разбиране и чакаш нещо да ти падне от небето и да ти се изясни от самосебе си. Не работят така нещата. Ако проследиш как се е стигнало до посоченото твърдение, ще разбереш от къде се е тръгнало. И причините са там, очевидни, защото следствието се получава от причина, а физиката винаги строго върви от причина до следствие. Физиката е проста наука, ако се спазват правилата, на база които тя е построена. Ако не се спазват - стоиш с пръст в устата и се чудиш кое от къде се взема. И ти точно в това разкрачено положение стоиш от много дълго време. Мога да те разочаровам - и целия си пръст да изсмучеш, не е това методът по който да си отговориш на въпросите. Изобщо, добре е първо да си отговоришш на въпроса - защо това да не трябва да е възможно? Какъв е механизма, който в класическата физика държи часовниците синхронни? И тогава, като се ориентираш в другата гледна точка, ще ти е по-лесно в мисленето.

Това са свойства на времето, които определението не трябва да ограничава. Не бъркай дефиниция за време с неговите свойства, това е фатално за разбирането на нещата Всяко изказано в дефиниця свойство е допълнителен постулат, който трябва да се потвърждава. При Айнщайн твърдението за подвижните часовници е следствие (не постулат), и то е доказано. Механизмът е относителното движение, няма друг. Какви са тези свойства зависи от съвсем други неща - виж разликата в класическата физика и СТО. В класическата физика имаш допълнително постулиране на свойствата на времето (абсолютност), без да имаш негова дефиниция, В СТО имаш и дефиниция, и свойства на времето като следствие. В това отношение СТО е много по-коректна в подхода си, и по-точна в резултатите си. Така че гледай какви са следствията от твърденията, а не кой какво твърди. Хората обикновено твърдят всякакви глупости, виж последните страници от тая тема например Ами разбирането се доказва с аргументация. Тъпото отричане е неразбиране - човек е лишен от аргументи именно защото позицията му е по-слаба, и го движи само срамът да не го вземат за глупак ако си признае. Е, страхът няма да го спаси

Не. Защото ходът на времето не е физически закон. Изпростя напълно.

Младенов, питам, защото виждам, че не си наясно, принципно. "Колко е часът" означава какво показва часовникът по отношение на някакъв избран за начало момент, който е чисто условен, конвенция, съглашение, няма абсолютна стойност. В нашият случай - включваш часовника, началният момент е моментът на включването, и отчиташ нататък. За времето няма никакво значение, че голяма група хора са се условили часовникът да има показание 12:00 тогава, когато слънцето е най-високо на някаква географска ширина. Всяко друго начално значение е равностойно - времето не разбира от земя, слънце, хора, за да се съобразява с тях. Само при такава конвенция има смисъл "колко е часът". Часовникът се използва за другоо, да измерва резултати. Там "колко е часът" няма никакво значение. Същото е когато мериш с метъра - не опъваш ролетката до някакво избрано място от всички място (щото такова и няма) и да разбереш "колко е разстоянието", а мериш относително - от една точка до друга. И времето, и пространството се оразмеряват относително, защото нямат абсолютно начало. Затова ми е чудно защо тези елементарни неща не са ясни на инженер като тебе (а баш на тоя персонал трябва да са най-ясни), а се бълтавиш в тая стена като пиле в прежда. Изумен съм че толкова време може да се валяш в такива простотии и да не знаеш простите неща. Не бъркай народните виждания и вътрешното усещане за време, с науката. Физиката има просто определение за време - това което показва часовника (когато работи изправно, естествено), и това е величината с която работят физиците. А вече че не си наясно какво показвал часовникът, си е само твой проблем - умните хора са наясно И тука с повтаряне на глупости няма да си оправдаеш незнанието.

Проблемът е, че според Общата теория на относителността гравитацията не е поле.

Без време нищо не може да ти каже скоростомерът. Часовникът е част от механизма му. Просто ти като инженер не го разпознаваш Ама съвременното образование го знаем... Мериш относителен размер - между две точки - начална точка за метъра, и крайна. Мериш не от мястото на големият взрив, а относително произволно разположение на вратата в пространството.. Какво значи "колко е часът"? Спрямо кой начален момент, началото на големият взрив или...? Хайде, подходи като с вратата - пусни часовника, сложи му някакво число за начало, и мери от него нататък. Часовникът мери време, но резултатът е интервали. Както и метърът мери пространство, но резултатъ е дължини и разстояния. Защо се опитваш да използваш часовника и метъра по различен начин? И се оплакваш, че не ти се получава нещо Или не знаеш как се ползват? Инженерите не ги ли учат тези неща? Е, тогава всичко е ясно. Мъкааааа....

Интерференцията е защото самите фотони притежават вълнови свойства. Колективът, демек вълните, не допринася с нищо повече. Когато поток фотони влезе в средата, всеки от тях взаимодейства поотделно от другите с атомите, и поведението им след това взаимодействие, демек интерференцията им, направлението на най-голяма вероятност, формира резултатът. Може да има вълна, може и да няма, ако кохерентността между фотоните се разруши. Това взаимодействие със средата в крайна сметка формира класическата диелектрична проницаемост на средата, или с други думи коефициентът на пречупване. И чрез него, като делиш, получаваш опростено скорост и ъгли на пречупване в класическата оптика. Но самите процеси са много по-сложни, и не се свеждат до поглъщане и преизлъчване. Има статии по въпроса как се формира коефициентът на пречупване на квантово ниво. Изобщо, ако бъдем точни, фотоните в средата се движат с най-различни скорости. Но груповата им скорост е най-вероятната скорост на фотоните в тази среда, а вероятностите в КМ се смятат по сложни уравнения. Върхът на вероятностната крива в класическата оптика определя коефициентът на пречупване. Който зависи от много параметри на средата, включително и от структурата, специфична подредба на атомите - затова в различни посоки на един кристал може да имаш различни коефициенти на пречупване. А опасност фотон да уцели атом или електрон при обикновена светлина е малка, там ще имаме комптъново разсейване, което ще доведе до шумов светлинен фон. Ако сложиш фотодетектор напречно на кристал, по който се разпространява светлинен лъч, имаш шанс да хванеш тоя шум, при големи интензивности може да го видиш и с око. Дължината на вълната на светлината обикновено е много по-голяма от размера на атома, затова ефектът по направление на лъча ще бъде незабележима дифракция. Въпреки това движението на електроните влияе на фотоните, и това е важното взаимодействие. Подобно взаимодействие е стимулираната емисия. Там имаме работа със атомни нива, но го давам само като пример за взаимодействие без пряк удар.

Не може да спориш с човек, който дори няма представа за какво става дума Той знае истината - от Витоша по-високо нема. Е па нема!

Младенов, за кой ли път ти повтарям: в науката няма абсолютни истини. Нито една. Всичко се крепи на наблюдаеми факти, които може да бъдат опровергани при по-точни наблюдения. Има само добри и лоши модели. И геометрията на Минковски е по-добър модел от Нютоновото пространство и отделно време, защото дава повече наблюдаеми закономерности (тъй като е на база по-добра теория). Факт. Само така ти се струва. Просто си сакат, нямаш директно усещане за разстоянията по него, еволюцията ти е развила други органи. И за това трябва не да се тръшкаш, а да вникнеш в нещата, защото сетивото ти за време не е в ръцете, а в мозъка. Е, предполагам, хора с недоразвити мозъци може и да нямат усещането за време, и да си го мислят за виртуално. Но държавата е осигурила специализирани заведение и за всякакви други недъзи Но измерението на времето в геометрията на Минковски е равноправно с всички останали, те преливат едно в друго при относителното движение. Математиката ясно го показва. Тя показва всякакви неща, които човек не е способен да почувства със сетивата си. Тя е езикът, чрез който се изразява реалността в главите ни, превръщайки я в абстракции. Друг език, който да ни свързва с реалността, нямаме. Тц. Двойка. Това е верно за Нютоновата теория. Както се вижда, нищичко не си разбрал от Айнщайн... Аман от простотии. Ако го нямаше времето, нищичко нямаше да можеш да напишеш в този форум. Всичките движения и промени са различими поради наличието на времето. Без него няма да има движение. Всичко се измерва във времето, защото се развива там. То е измерението, което се променя дори тогава, когато другите не се променят, най-употребяваното Ти съвсем си заспал.

Не, не е интерпретация на ЛТ. Тя е абстракция, породена и от ЛТ, и от много други неща. Защото ЛТ не е геометрия, така че не може директно да се интерпретира в геометрия. ЛТ са само подсказка, идея какво може да стои зад тях. Но това което стои зад ЛТ не са ЛТ, не бъркай частта и цялото Какво значи "негово виждане"? Всеки учен влага свое виждане в нещата, създавайки един или друг инструмент. Геометрията на Минковски е точната ръкавица, надяната на ръката на реалността, с чиято помощ нещата стават много по-прости, ясни, и най-вече продуктивни. Зашщото това е удачен инструмент чрез който СТО става много по-ясна и очевидна. Другите гледни точки кретат много назад Минковски показва, че идеята за пространство-времето е вътрешно присъща за СТО. А дали ще ползваш това, или ще разчиташ на оригиналната интерпретация на Айнщайн - няма значение, всичко е до удобство и по-добро разбиране. С мировите линии нещата стават очевадни, но който иска да се мъчи, има и друг път. Така както концепцията за 3-мерно пространство спомага за разбиране на движенията, така и концепцията на Минковски внася допълнителна яснота. Не става въпрос за истина/неистина, верно/неверно - такива неща в науката няма Минковски дава нова по-удобна форма на СТО. Дали е прав или не, зависи от самата СТО и нейната борба с експеримента. Лоренцовите трансформации нямат друга интерпретация, освен това за което са въведени - връзка на координати и моменти на едно и също събитие в различни ОС. Както всяка друга координатна трансформация. Само за невежите тук има място за други интерпретации, защото не знаят смисъла им и гадаят Повтарям, няма различни интерпретации на ЛТ. Те са само следствие, не са измислени за някакви трикове. Такива са постулатите - от тях следват ЛТ безалтернативно. Мога с прости съображения да ти ги изведа, даже цял клас преобразувания мога да ти изведа, в които скоростта на светлината не е необходимо да е константа, а някаква произволна функция на относителната скорост, елементарно е. Кажи, ще отворя нова тема. Проверяваш постулатите и резултатите от теорията - това е и проверка на ЛТ. Засега няма никакви основания да се съмняваме в тях. Има цял клас изследвания по темата за лоренцовата инвариантност, попрочети какво е положението. Може да ти помогне да си изясниш кое какво е.

Мисля. Просто при теб "описванетпо" няма физически смисъл. Защото не описваш геометрия ЛТ не са геометрия, в тях вече имаш добра доза физика - намесени са събития. Но събитията не се движат, затова въвеждането на такива "скорости" каквито ти се пънеш е просто автогол. Затова и съветвам - попрочети нещо преди да "описваш" каквото и да било, за да си наясно с какво се бориш. А така, бъхтане в тъмното, предсказуемо без полза.

Минковски описва геометрия. Там нямаш движещи се обекти. Така че не е нужно да описва твоите фантазии Младено, защо не понаучиш нещо, преди да се репчиш? Само ставаш смешен...

Свойството на времето като измерение идва от ролята му на четвърта независима величина, за да се опише местоположение на точка в съответната геометрия, а не от размерността. Размерността може да е различна, както в полярната координатна система част от "измеренията" се измерват в радиани или градуси. Младенов, като кажеш "скорост", физиката изисква да посочиш обекта или процеса който извършва движението, за чиято скорост става дума. Именно поради липсата на такъв обект повочената величина, въпречи че има размерност на скорост, няма смисъл на такава. В посоченият случай ти просто обозначаваш отношението на две величини с нова буква, което не снема връзката на време и пространство - просто Х обозначаваш с нова буква, прикривайки и част от времето там. Демек правиш едно нищо и половина - t' пак зависи от две величини, t и u, нямаш пряка връзка само с t. В насшият случай X не е разстояние, а координата, t не е интервал, а момент. Като изгубиш този смисъл, пропадаш в дупката...

Не, в случая X/t не е скорост. Това са място и момент на събитие. Подвеждащото е, че отношението има размерност на скорост, но не трябва да се подхожда като шараните и да се хващаш на всичко което блести. Отношението има размерност на скорост, но няма смисъл на скорост. Хващаш ли тънката разлика? Ей това е физиката, за разлика от математиката

Обединението на гравитацията и квантовата механика. Това би дало повече поглед за механиката на големият взрив, и преди него. Физическият смисъл е, че се отваря посока за търсене, от която могат да дойдат потвърждения. Иначе да, до тук в тази си формулировка е само философска платформа. Това което се опитват да пробутват е свързано с началото, големият взрив. За пространствено-времево описание той е сингуларност, т.е. не можем да опишем началото с тези понятия, защото те придобиват смисъл по-късно, в процеса на развитие, в началото няма смисъл "къде и кога". И идеята е какво е това, с което можем да опишем какво се случва в сингуларността и как се стига от него до пространството и времето, за да разберем какво има отвъд сингуларността.

Чакай сега. Дай да оставим "струнниците" и "квантовите гравитивисти" на мира. Те не настояват, че времето не съществува. Те настояват на друго - че времето и пространството не са изключителни свойства на материята, както постулира диалектическият материализъм, а че са продукт на нещо друго, проявяващ се в настоящите условия, продукт на свойства, които в микросвета са едни, а в макросвета се проявяват по друг начин. Тоест времето и пространството са породена реалност, която не съществува в квантовите мащаби, и съответно ползването на пространството и времето там е контрапродуктивно, затова и води до проблемите с обединението на гравитация и квантова механика. Затова и търсенето им е на база описание на реалността без пространство и време, за да може да се обхване по-голям залък от реалността.

Има известен проблем с квантите при тая честота. Радиовълните се славят с много добра кохерентност, демек имат ясно изразена фаза, а в КМ има едно неравенство на неопределеност, включващо неопределеността в броят фотони и неопределеността във фазата. Демек, определена фаза е неопределен брой фотони - тоест нямаш основание да очакваш проявление на фотони. А проблемът с регистрацията е само технически - става дума за нищожни енергии, губещи се в термичния шум. Защото там се формира като интерференция на влезлите в средата фотони. Взаимодействието със средата определя коефициентът на пречупване - демек направлението, в което е максимумът на интерференция. Нататък няма причина за други взаимодействия, които да разсейват лъча. Разбира се, взаимодействието между атома и фотона зависи от енергията на последния, от там и дисперсията в някои среди. Тогава за всяка честота (енергия фотони) ще имаш различно направление на интерференчният максимум. Същият е механизмът и при отражение - отразява се само в направление максимумът на интерфериралите фотони. Иначе всеки фотон се разсейва почти хаотично от атомите на средата от която се отразява, но само интерференчният максимум определя основният поток на светлината. Може да се намерят интересни статии, които описват появяването на коефициента на пречупване на квантово ниво. Някъде от 60-70-те години нататък, но вече не ги помня. Не, не е това процесът. Поглъщането и после преизлъчването е в тесни спектрални линии, зависещи от съответните атоми и техните връзки. Там дето няма линии на поглъщане, няма да има и преизлъчване, т.е. спектъра на отразената светлина трябва да стане на решето. А той не става. Това са доста по-сложни квантови процеси...

Или да се хвърли под влака. Ще бъде от полза за всички

Мда, и дърво не си. Талпата и дирекът мислят по-рационално Но за тръшкане като шут ставаш. Пак полза, да има кой да ритаме

Хората в туитър може да си пишат каквото щат, но ние следим внимателно войната от началото. Изобщо, не трябва да се вярва на първата попаднала пред очите информация...