scaner

Да, оценява се средна скорост. И ако тя е равна на скоростта на светлината, то на всеки участък от пътя ще се спазва постулатът на СТО - както и се получава. Пътят най-общо се състои от две части, и щом втората част скоростта е константата, то първата част ще е определяща за измерената скорост. Ако средната скорост е различна от константата, то на поне един участък от пътя тя ще се различава от скоростта на светлината по постулат. И това се е търсело в експериментра, но резултатът е нулев. Елементарно, палячо Аха Сега разбра ли защо не достигаш и птичия мозък? Хлебарките са по-умни от тебе. Дори дебилите могат да боравят с понятието скйорост, а ти разчиташ само на наизустени щампи. При това грешни

Това няма значение. Експериментът не мери скорост, а времето за което се изминава даден път. През останалият път (преди стъклената пластина) фотоните са се движили с различна скорост, спестили са време, и експериментът трябва да открие разликата. Да, ама не По хиляди различни начини вече е потвърден принципът на СТО,. Нема мърдане.

"Сянката на Лубянка". Виталий Портников за идването на власт на чекистите Читателите на първото след присъдата писмо на руския опозиционер Алексей Навални са поразени преди всичко от факта, че в този подробен документ, изобилстващ с детайли от най-новата история, няма място дори за споменаване на войната на Русия срещу Украйна като важна част от политическите процеси в момента. Но това отсъствие на Украйна не предизвика у мен лично никаква изненада или емоция. Принципното ми различие в мненията с много руски политици и експерти от 90-те години насам е, че те смятат завоевателните войни на страната си за последица от авторитаризма, докато аз смятам имперския характер на тази държава и общество за основна причина за авторитаризма. Но къде, ако не в Русия, отдавна са се научили да поставят каруцата пред коня? Друго нещо, което ме учуди, беше как Навални пропусна КГБ. Съдейки по фактите в писмото му, руският антикорупционен активист все още благочестиво вярва, че през 90-те години на миналия век Русия е имала исторически шанс, който е бил изгубен именно защото Борис Николаевич и неговите роднини са "пуснали коза в градината", т.е. довели са на власт подполковник от КГБ (макар че реалната алтернатива на този подполковник са били други офицери и ръководители на руските служби за сигурност, но това са само излишни подробности). Убеден съм, че не Борис Николаевич е пуснал коза в градината си, а козите са пуснали временно в градината самият Борис Николаевич, за да създадат под прикритието на неговата харизма и неутралност самата "ефективна вертикала" на лудостта, която може да управлява Русия и след края на политическата кариера на Владимир Путин. Може би Алексей Навални възприема реалността по този начин, защото разчита не толкова на фактите, колкото на емоциите - собствените си емоции от възприемането на случилото се през 90-те години. Е, може би той има право да го прави. През 1991 г. Алексей е бил само на 15 години и вероятно е бил далеч от така наречените центрове за вземане на решения. А аз бях на 24 години и по силата на професионалната си дейност бях близо до тези центрове, но въпреки това предпочитах да не забелязвам много неща. Надеждите за промени не помагат за трезвото анализиране на ситуацията. Макар че и тогава имаше хора, които предупреждаваха за това кой наистина ще управлява Русия. Сергей Григорянц, който почина наскоро, посвети целия си труден живот на анализа на същността на чекистката система. Но кой слушаше Григорянц през 90-те години, а и след това! Човекът, който видя и определи опасността с абсолютна точност, се оказа маргинална фигура дори в дисидентското движение - и то с основание. Често се чудя как ли щеше да се развие животът ми, ако бях разбрал всичко това от самото начало. През 90-те години на миналия век работех в московския вестник "Независимая газета" и все още пазя в архива си удостоверение № 1, подписано от главния му редактор Виталий Третяков - същият Третяков, който днес призовава от екраните на руската телевизия за унищожаване на моята родина. Сега е обичайно да се казва, че "хората са се променили" през годините. Но аз не вярвам в промяната, а в назначенията. Третяков и без това не умееше да се преструва на либерал, но трябваше да се вживее в тази роля - и го направи. Но това е само пример от моя собствен живот. През 90-те години на миналия век всички бяхме буквално заобиколени от чекисти и такива, които от наивност или от желание да са близо до парите и властта допринасяха за изпълнението на програмата за изграждане на чекистка държава. Когато Навални разказва как Владимир Гусински поканил генерала от КГБ Филип Бобков да работи за него от суета, аз само горчиво се подсмихвам. Дали Алексей си дава сметка до каква степен чекистите са били интегрирани в почти всички властови и бизнес структури през 90-те години? Дали си дава сметка, че всеки човек, който претендираше за власт и влияние, се нуждаеше от своя Бобков, само за да оцелее? Станахме свидетели на много по-мащабен процес от навлизането на бивши чекисти в охранителните фирми на "олигарсите". Процес, започнал още през 20-те години на миналия век, преди столетия - процес на противопоставяне между партийния и чекисткия апарат. Съветските управници даваха на чекистите твърде много власт над партийните служители или ги унищожаваха след вълни от терор - но страхът на партийните служители от чекистите и омразата и презрението на чекистите към партийните служители оставаха непроменени. Изглежда, че след 1953 г., след екзекуцията на Лаврентий Берия и неговите сътрудници, партийният апарат е подчинил сигурно КГБ, но това само изглежда така. Още при Андропов единствената реална алтернатива на властта - Министерството на вътрешните работи, оглавявано от всемогъщия Николай Щелоков - беше унищожена. А в годините на перестройката успяха да унищожат и основния конкурент и господар на Лубянка - апарата на КПСС. На 23 август 1991 г. Борис Елцин забрани КПСС на територията на РСФСР. А какво се случи с КГБ? Декоративно преименуване? Отделяне на Службата за външно разузнаване? Може би парламентарен контрол? Никаква истинска лустрация. Никакви реформи. Ако искаме да разберем как трябва да бъде, можем да се обърнем към опита на балтийските държави, където КГБ беше забранен и разпуснат, офицерите му бяха лустрирани, а от агентите се изискваше да признаят сътрудничеството си. Или към опита на бившата ГДР, където архивите на Щази бяха отворени за обществеността. Как изобщо искахте да видите бъдещето на Русия, ако след рухването на комунизма запазихте непокътнат основния инструмент на тоталитаризма - неговата терористична тайна полиция, огромната му "гвардия" с хиляди агенти и милиони доносници? За какъв шанс съжалявате? От самото начало Русия не е имала дори сянка от такъв шанс, но винаги е имало сянката на Лубянка. И тази ужасна сянка, разбира се, няма да задоволи Русия. Когато Путин говори за "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век", той не просто изразява мнението на своите сънародници, а преди всичко на своите колеги военнослужещи, които винаги са искали да "поправят грешката от 1991 г." Всеки, който наистина иска промяна в Русия - ако изобщо тя е възможна - трябва да прокълне нейното имперско минало и чекистко настояще. И да осъзнае, че краят на империята и краят на Лубянка са неразделни. Империята се нуждае от своята цинична и измамна "гвардия", а "гвардията" винаги ще бие и унищожава всеки, който наивно вярва във възможността за промяна в империята. https://www.svoboda.org/a/tenj-lubyanki-vitaliy-portnikov-o-pisjme-alekseya-navaljnogo/32546236.html

Затова всичко в Русия е само думи, думи и никакви дела. Ей на това му се вика пропаганда

От много време си мисля, че тая религиозна доктрина в Русия вече няма общо с православието...

В украинската преса се публикува от различни източници, например "Перестрілка "кадирівців" і дагестанців: названі втрати ЗС РФ внаслідок "дружнього вогню"", "Бійня на Запоріжжі: кадировці й дагестанці "покришили" одне одного в ході розбірок ", "Кадирівці та дегестанці влаштували перестрілку на окупованій території Запорізької області " "На ТОТ Запорізької області відбулася перестрілка між підрозділами армії РФ — ЦНС " Обяснимо е руснаците да мълчат.

Ми очевадно е че не виждаш. В това е и цялата ти трагедия Ако виждаше, щеше посрамено да си мълчиш, ама тъпотията срам не познава.

Колко пъти още трябва да ти повтарям простите истини, докато заспалата ти нещастна клетка се събуди и почне да мисли? Уравнениет, което свързва маса, енергия и импулс в релативизма е едно единствено: То може да генерира редица частни случаи. Например, когато импулсът е нула, то се превръща в това което знаеш ти: E=m.C^2 Само че трябва да се мисли: какъв е смисъла? А смисъла е прост. Когато импулсът е нула, имаме състояние на покой. И значи уравнението за което става дума, E=m.C^2, е валидно само в състояние на покой - когато обектът или системата за която става дума, не се движи, центъра и на масата е в покой. Тогава съвсем очевадно става дума и за маса на покой, нали? Под каквато форма тя и участва в уравнението. Във всички други случаи, когато импулсът не е нула (тялото или системата се движи), уравнението E=m.C^2 не е верно, защото е нарушение на пълното уравнение по-горе. И затова масата в него не отразява физическа реалност, а е само счетоводен артефакт, число, нещо делено на друго нещо. Не може да ползваш некоректна формула и да очакваш смислен резултат. Знам, че това е твърде сложно за тебе, за това си цикли и се тръшкай на поразия

Дали Путин може или не да се изтегли от Украйна, е въпрос различен от това, какви са възможностите за края на войната. Аз също не съм сигурен, че той може да го направи след като е затънал до шия, но е много вероятно да се стигне до ситуация, в която той не е единствен играч от руската страна, така че този процес да не зависи от него. Но и аз не мога да предскажа точно бъдещето, вероятностите с които оценявам нещата ме тикат в такава посока... Да, така е, и той неколкократно го озвучи това индиректно чрез различни гласове. За Украйна поне за сега, единната позиция е, че това е неприемливо, защото само ще отложи войната във времето. Доколкото разбира, и за Западът това виждане е основно. Но западняците са свикнали да се съобразяват и с натиска на собствените си избиратели, а там всякакви националисти и "борци за мир" са станали популярни. Така че вероятно няма да има единен отпор за такова примирие. В резултат то ще е едно примирие... И скоро ще се върнем на началното условие на задачата, която се решава

Аз нали ти казах? Напапагалствал си някакви изречения, и сега само се тръшкаш. Не става тая работа с тръшкане. Мисленето леко се различава от тръшкането И докато не се научиш да ги различаваш, все тъп ще си стоиш. Запомни - инертната маса е инвариантната. Гравитационната е равна на инертната. "Релативистската маса" е само някаква груба оценка за общата енергия на обекта, но няма връзка с инертната му маса, защото се базира на некоректно съотношение, игнориращо импулса. Затова и не се ползва в съвременната физика, а е чисто исторически артефакт. Ама ти от всякъде четеш само уводното изречение, затова не схващаш никакъв смисъл, и няма как да ги знаеш тези неща. Вкостенил ти се е мозъка и няма спасение..

Тоест, платната да се ускоряват асинхронно, ту едното, ту другото? Не знам, но ето някои общи съображения. Импулсното ускорение от фотон можем да го разглеждаме (моделно) като инерциално движение, после постоянно ускорение за някакъв интервал, после пак инерциално движение. Такава система ще бъде неинерциална, и в нея ще има гравитация докато трае ускорението. Но масата на обекта в тази система ще остава масата в покой. Другото платно ще придобие скорост, но тази скорост е част от импулса му, и по формулата която дискутираме масата му също остава масата на покой. Така че нищо не се променя от схемата когато и двете платна се ускоряват с еднакво ускорение. Виж сега, фактори които влияят на някакъв процес, име неограничено много. Да си включиш самобръсначката, след една година на разстояние една светлинна година ще има някакво поле от нея. Въпросът е съществен ли е такъв фактор, или можем да го пренебрегнем. Да, при всякакво ускорение ще има гравитационни вълни. Но за разглежданата задача, интензитетът им е изключително нищожен. Мощността зависи от масите на двата обекта, които в случая са пренебрежими (а и фотона няма маса, така че класическата формула за гравитационни вълни е неприложима тук, но едва ли приносът му ще повиши добива на вълните). При всички случаи, в Уикито има примери, системата Юпитер-Слънце генерира 5 киловата гравитационни вълни, Земя-Слънце генерира 200 вата, което превърнато в маса е абсолютно пренебрежимо. А и те са квадруполни, не предават импулса директно, а правят разтягане на пространство-времето, клатейки обекта. Тоест отчитането на тези вълни в задачата на практика нищо не променя, до много десетично знаци.

Спокойно. Тепърва почват най-различни вътрешни процеси, скоро няма да има ресурсите да не се изтегля, ще трябва да почне да си ближе раните. Защото санкциите никой няма да ги спира, там само може да става по-лошо, а нещо ще трябва и да се яде. Замразяването на конфликта във формата която повечето хора си представят - никой да не стреля, няма как да има. А от народ, който се бори за съществуването си, винаги могат да се очакват всякакви изненади. Ето, забележи - войната бавно се пренася в големите руски градове, това едва ли ще подтикне заспалия до сега руски гражданин да тръгне на фронта, напротив, ще търси спокойствието си по други начини. Кримският мост го пиши бегал, въпрос на време, и ще го бутнат не със западни а със свои средства, за назидание. Нататък нещата са доста предсказуеми. Но един такъв "замразен" конфликт, който на практика ще тлее, не е изгоден за Запада. За него е добре войната да свърши. А това може да стане по единственият възможен начи - Русия да прекрати агресията и да се изтегли. Всички други варианти само удължават конфликта във времето и пречат на икономиката най-малкото. Могат да ги приемат само като вариант Русия да се изтощи и сама да подвие опашка. Много малко са възможностите пред Русия, а полезни за нея няма. Така че никога не казвай "никога"

Какво ще промени един фотон? В системата на локалния наблюдател, преди фотона платната ще имат една скорост, след фотона - друга скорост. В системата на платната, преди фотона системата е инерциална, след фотона системата пак е инерциална - физическите закони са същите, обектите си имат същата енергия (в покой), нищо не се променя. Ако имаше акъл поне колкото пиле, отдавна щеше да разбереш, че не всяка енергия е еквивалентна на маса - защото в картинката участва и импулса, и не може просто така да се правиш на тапа и да го игнорираш. И в отправната система на тялото може да расте масата, хората са ти написали формулата, слагаш импулса нула и гледаш резултата. ама с тоя пилешки мозък няма да се получи. Ти си по-тъп от гьон бе. Запомнил си някакво изречение, и край, не си способен да осмислиш защо е погрешно

Ти мислиш ли, че украинците ще сведат покорно глави пред руснаците и ще спрат да се борят, когато им спрат западната помощ? Не ги познзваш. Чечня ще изглежда като весела приказка пред това, което ще получи Русия - дългосрочен, и със сигурност унищожителен партизански конфликт. Мирът ще настъпи, когато Русия се изтегли от заграбените земи. Няма друг вариант.

Тук има няколко тънки момента. Геометрията, която разглеждаме - платна с паралелно еднопосочно ускорение, се описва с модела на хомогенно гравитационно поле (ускорение с постоянна величина). Такова поле има хубавото свойство да може да бъде елиминирано чрез смяна на координатната система, в случая - чрез "свободно падане", например в канал в който няма лъчи които да бутат. При такова свободно падане отправната система става инерциална, всякакви "гравитационни" ефекти изчезват (системата се превръща в инерциална, защото спрямо локалният наблюдател вече не и действат никакви сили, и физическите и закони съвпадат с тези на инерциална система). Кривината която има хомогенното гравитационно поле при тази смяна на отправната система изчезва. Това е псевдокривина, и причината е, че за описване на такова поле е достатъчно векторно поле, не е нужно тензорно. Върху този модел се наслагва гравитацията, проявяваща се между двете платна помежду си. Ако платната са за примера сферични (няма значение на практика формата, освен ако не са безкрайни паралелни плоскости), всяко около себе си създава кривина, която не може да се елиминира с промяна на отправната система. Но тази кривина зависи само от техните маси и енергия, които в системата в която са неподвижни, не се променят. Една от причините пак е, че тензорното поле се опростява до векторно. Да не забравяме и следното: при нормално ускоряване с лазера, най-голямо ще е ускорението в началните моменти, и колкото системата придобива скорост, ефективността на ускоряването (и самата величина на ускорението) на практика ще намалява, защото предаваният от лазера импулс ще води до все по-малки промени в скоростта (поради нарастване на пълният импулс на ускоряваната система). При на практика достигнати светлинни скорости вече на практика ще липсва ускорение, т.е. и изкуственото гравитационно поле в което ще са платната (по-горе) ще липсва. Ще имаш просто две платна, на които не действат сили, движещи се с почти светлинна скорост спрямо наблюдателя. В системата на тези тела единственото привличане е от тяхната собствена гравитация, само тя формира тензора на енергията-импулса и каквато кривина се получи - същата ситуация, ако тези платна бяха в покой едно спрямо друго на земята, преди да почне ускоряването. Не мога да ти отговоря на въпроса, ако приложим наистина зверски ускорения върху платната, такива, че "гравитационният потенциал" еквивалентен на тях, да е близък до този създаван в близост на черна дупка. Тогава нещата стават силно нелинейни, и трябва да се решават уравненията Само интуитивно предполагам, че в тази геометрия на примера картинката няма да се промени.

Запомни - няма "релативистска маса". Това понятие е заменено с "маса в покой" - идентично е по смисъла, дори ти лично да не си способен да го разбереш, както всички виждаме Навремето "релативистска маса" се е наричало числото получено от енергията, делена на скоростта на светлината на квадрат. Книжката, която ти предложих и която не си погледнал, обяснява защо това е погрешно. Сега под "релативиска маса" се разбира масата получена от енергията делена на скоростта на светлината на квадрат в системата на центъра на импулса, демек в система в която импулсът е нула. А когато импулсът е нула, системата е в покой и става дума за "маса на покой". Пиле шарено, пропуснал си първите седем години, когато се учи фа се разбират нещата. Сега си аут, няма защо да се напъваш - освен да ти потече нещо от някоя дупка, друг резултат няма да получиш Просто мирно и тихо трябва да си пиеш хапчетата.

Като започнеш да разпознаваш сарказма в текста

"Армия, которая собиралась превратить Америку в радиоактивный пепел, не смогла удержать небольшой посёлок Урожайное в Донецкой области" Такива ми ти работи

Поглени нещата обективно. Това е определящото пред всяка "политическа позиция", която е капаците на коня в случая

Ако свържем платната с някакъв измерител на силата между тях, то показанията му ще бъдат абсолютни - и за наблюдател неподвижен с платната, и за отдалечен наблюдател, спрямо който се движат платната (той може директно да отчита цифрите на уреда). От тук нататък, скоростта участва само във формулата за напречното ускорение, както го сметнах. Неинерциалността се проявява в друга форма, по отношение на надлъжното ускорение (по посока на движение на платната). Импулсът, предаван от ускоряващите лазени лъчи. Тук имаме два варианта: а) в системата на локалният наблюдател да предаваме един и същи импулс за единица време. Тогава това ще осигури в системата на платната намаляващо надлъжно ускорение (по посока на движението, ускоряващият импулс ще е разлика от предадения и собствения който ще расте), а в системата на локалният наблюдател ускорението ще намалява още по-бързо и със скоростта (по съответната формула за надлъжната сила). Тоест платната все по-трудно ще се ускоряват в тази система. Но по отношение на взаимното привличане, това няма да се отрази. "Тежестта" на всяко от платното ще се определя от масата му на покой и моментното му ускорение, но гравитационната маса ще бъде равна на масата на покой (инертната маса, равна на привличащата гравитационна), и това ще определя гравитационната сила между платната. б) в системата на платната да се предава един и същи импулс. Това означава в системата на платната ускорението (надлъжното) да е константа, което ще изисква все по-голяма и по-голяма мощност на лазера в системата на локалния наблюдател (предаваният импулс да компенсира импулсът на платната). По отношение на взаимното привличане на платната, това пак ще се определя от масата им на покой, която е и инертна, и гравитационна. На практика, погледнато от ОТО, ще имаме две взаимно неподвижни платна, намиращи се в някакво гравитационно поле (еквивалентно на тяхното ускорение). Теглото на платната (върху неподвижен в тази система кантар) ще се определя от масата на покой и ускорението (== еквивалентният гравитационен потенциал), но силата между платната няма да зависи от това ускорение, а само от масата на покой на платната.

Тя тая работа само с вопли не става. Научи се ча четеш с разбиране, а не да цитираш без никакъв смисъл. Малко по-надолу в същият линк в прав текст е казано: "The relativistic mass is the mass of the system as it would be measured on a scale, but in some cases (such as the box above) this fact remains true only because the system on average must be at rest to be weighed (it must have zero net momentum, which is to say, the measurement is in its center of momentum frame)." демек "Релативистката маса е масата на системата, както би била измерена на везна, но в някои случаи (като кутията по-горе) този факт остава верен само защото системата средно трябва да е в покой, за да бъде претеглена (тя трябва да има нулев нетен импулс, което означава, че измерването е в рамката на нейния център на импулса). " И сега задействай единствената си клетка: след като импулсът е нула, каква маса остава във формулата? Естествено, масата на покой. Тоест коректната интерпретация на "релативистска маса" е "масата на покой" на системата. Която, по условие, е константа и не зависи от скорост Човече, и гъбите биха се справили по-добре от тебе в тая материя...

Източна Европа бяха само временно окупирани от Съветският съюз. И това да бъркаш освобождението от тази окупация с някакво "заграбване от Запада", е проява не голяма неграмотност и политическо късогледство... Такава изкривена и ограничена представа за света води до изкривяване и във всички останали области...

В системата на наблюдател, летящ заедно с платната, нещата са прости. Те са взаимонеподвижни, и гравитационната сила между тях не се променя от класическата си форма, нито взаимното ускорение, предизвикано от нея. Ускорението, предизвикано от силата на привличане, ще бъде: (R - разстоянието между платната, - масата на всяко платно). В системата на локалният наблюдател (спрямо който платната се движат) е по-различно. В специалната теория на относителността силата, която се прилага на даден обект (класическото m.a) се трансформира по следният начин, водейки до нови ускорения в тази система: ('гама' е лоренцовият член, ) Направлението на силата формира компонентите на ускорението напречно и надлъжно по движението. Тая формула следва от това, че импулсът (а не масата) зависи от скоростта, а силата се дефинира като (повече информация ТУК). В геометрията на нашата задача гравитационното привличане е напречно на движението, т.е. силата ще води само до напречно ускорение където си е масата на покой на всяко платно. Гравитационната сила (отляво) се определя само от масите на платната, които не се променят. Ще имаме: или ускорението което ще имат платната в системата на локалният наблюдател ще бъде следното: Виждаме, че за локалният наблюдател, ускорението на взаимно приближаване на платната намалява. Но това е естествено, нали платната се движат и времето в тяхната система се забавя спрямо това на локалният наблюдател със същият коефициент?

Александър Невзоров предлага нов дизайн на сторублевата банкнота: https://t.me/nevzorovtv/10151

Тук сме поставени пред въпроси, които нямат отговор, или поне еднозначен отговор... Когато човек е поставен в условия да се конкурира за ресурси с друг човек, лесно можем да предположим възможните варианти. Но когато ИИ се конкурира с друг ИИ за ресурси, нямаме никаква идея какво би се случило. При тях няма вражда, няма нашите емоции и свързани с тях ограничения, поне не в познатите ни форми. Там може да надделее както егоизмът (машинният!), така и кооперирането. Но всичко е само предположения, лишени от съществена основа. Едностранен хомоцентричен възглед за света на машините. То това е смисъла на понятието "технологична сингуларност". Стига се до граница, отвъд която прогнозирането е лишено от смисъл. Може да имаме Бог с единен разум, може да е Бог с разпределен коопериран разум, може това което сега предполагаемо наричаме "разум" там да е напълно ново качество, Божа му работа. Маркс си го е казал: количеството преминава в качество Мен ме глождят и други въпроси. Можем да допуснем, с голяма степен на вероятност, че ИИ ще притежава някаква форма на съзнание. Но по въпроса със самосъзнанието? Осъзнаване на идентичност, да се мисли като личност със собствена идентичност? Защото ми се струва, че ако липсва самосъзнанието (поне това което познаваме), ще имаме един Бог, но много ограничен и сакат... Но отговори в тази посока - след технологичната сингуларност