-
Брой отговори
19 -
Регистрация
-
Последен вход
Всичко за Адраазар
Адраазар's Achievements
Newbie (1/14)
10
Репутация
-
Вярно е, че названието τριήρης, τετρήρης, πεντήρης , не се определя от броя на нивата на които седят гребците, а от броя гребци в една група по височина. Кораб с един ред/ниво гребла, но с по 3 гребци на гребло е триера/трирема. Така са били първите триери от 8 в пр.н.е. /всъщност се произнася триира/. По-късно обаче се появяват кораби с 2 и 3 нива, на които гребците седят стъпъловидно един над друг, наредени като музикални ноти, погледнато и надлъжно и напречно. Тогава броят гребци в една група във височина може да е 3 гребци на 2 гребла /пак триира/, 4 гребци на 2 гребла /тетрира, или квадрирема/, 5 гребци на 2 или 3 гребла /пентира, квинквирема/, 6 гребци на 2 или 3 гребла, 7 гребци на 3 гребла, 8 гребци на 3 гребла, 9 гребци на 3 гребла и така стигаме до основния въпрос, който не е бил ясен на John Morrison, известен с това, че построява демонстрационния модел на древногръцка триера Olympias. Въпросът е там, че всъщност той е построил търговски, а не военен кораб. За съжаление, от построените няколко хиляди триреми, квадриреми и прочее, до днес са намерените останките точно на "0.00" такива. Тези кораби не са имали нито особен товар, нито баласт, защото без друго са били достатъчно устойчиви на клатене благодарение многото си гребла, а дървен кораб отива на дъното само ако е натоварен. Така че всичките са отишли за дърва, а чертежи също няма. Джон Морисън е спазил някаква логика: Спазил е някаква логика, но не е схванал в какво се състои логиката на военно-морското гребане. В търговски кораб, гребците са малко, защото са скъпи и не се гони висока скорост. Те са нависоко и са близо до бордовете, за да остане свободна вътрешността и долната част на кораба за товарите. Греблата са сравнително отвесни. Никога не са наредени на нива, защото без друго са малко - гребат си на едно ниво и са достатъчно. Ето как При военния кораб, гребците са събрани в центъра на кораба, първо за да не ги избият веднага, второ за да има свободно място до бордовете за стрелци, абордажни средства, щитове, амуниции и т.н. При военен кораб да си хванал гребло е смъртоносен риск. Затова краищата на греблата отвътре, на всяко ниво и от всяка страна са хванати с една дълга греда или въжено-гредова конструкция. Сечението на греблото е квадратно, за да не се върти при възвратно-постъпателно движение на гредата. Тази греда е хваната с напречни лостове за също такава греда, от срещуположната страна. Получава се ферма, подобна на легнала стълба, а гребците дърпат /по-точно въртят/ напречните пръти/лостове. На един такъв лост може да се наредят и 8 и 10 гребци, защото е бронзов или железен. Гребците не държат греблата. Как си го представяте иначе, като убият гребец, греблото му де се влачи и бие в останалите ли? А като избият 1/3, какво става? А как почиват - прибират си 6 метровото гребло, блъсвайки съседите по главите или пускат греблото да се влачи по водата, пречейки на останалите да гребат или всички спират за почивка заедно? А как спят? А как изобщо гребат с лост, чието рамо навътре от опорната точка е 2-3 пъти по-късо от рамото, което стърчи навън - дори за повдигане е трудно, камо ли да се гребе във вода, особено от седналите на високите нива чийто гребла са най-дългите - т.нар. θρανίταις. Истината е, че древните военни кораби са машини проектирани от математици, греблата са висяли на кантар - колкото тежи изнесеното навън, толкова тежи и отвътре. Радиусите на въртене на вътрешните краища са били не повече от 1/2 кубит /около 22 см/, а външните краища се въртят с такъв радиус че да не пресичат конуса на въртене на другото гребло и същевременно да се потапят минимално и корабът да "лети". Въпросните надлъжни греди са играели роля и на контратежест. Краищата им са били хванати в колело на кърмата и на носа, така че да извършват точно определено кръгообразно движение. Имало е баланс и настройка, имало е специални смазочници, които са смазвали връзките. Всяка греда е хващала по 20-30 и повече гребла от всеки ред. Ако сам човек седне върху централната ферма, образувана от 2 срещулежащи греди и свързващите ги напречни лостове, за секунди фермовата конструкция потъва плавно и веслата и от двете страни се вдигат нагоре. Дори сам човек може да я повдигне, хващайки който и да е от напречните лостове и греблата бавно се потапят. Когато на всеки напречен лост се хванат по 5,6 и т.н. гребци, очевидно се получава изключителна тяга, а гребците нищо не дърпат и натискат, а се люлеят използвайки тежестта на собственото си тяло, описвайки кръгобразно движение с лоста. Ако се счупи гребло то остава заклинено в гредата и не разбива ничия глава или гръбнак. Пак се седи на нива, но вече може да има кораб дори с 4 и 5 нива гребла и само 2 - 3 нива гребци. Просто гредите на съседните нива са съединени и отпадат част от напречените лостове. Някой ще каже, че така не може да се завива, защото няма как греблата от едната страна да са потопени, а от другата да са вдигнати. Първо - има начин, но само в бойно положение и второ - не си е струвало, именно затова на всички изображения на кораби виждаме кърмови весла - да завиват с тях. За какво са им кърмови весла, ако завиваха с едностранно гребане като канутата. Ако всеки държеше гребло, щяха да завиват и без кърмови гребла, достатъчно беше едната страна да не гребе. Да, ама не са държали гребла. Държали са ги в търговските кораби и в най-древните гребни схеми. Дотам. А картинката горе - напречен разрез не отговаря на действителността. Преди всичко, да събереш всички лопати на греблата в една и съща диря, както е нарисувано е крайно неефективно. Колкото по-далеч от кораба се гребе, толкова по-бързо върви, за което обаче трябва греблото да е "на кантар" защото иначе, не може да се помръдне и гребците биха се споминали от жажда и изтощение. Съвсем не са били за пренебрегване древните.
-
Така е. Щом има злато на 6 хил. години, би трябвало да има и на 4 хил и на 3 хил. в относително същия географски район.Стилизацията на женска глава / както се твърди на амазонка/, в панагюрското съкровище, съвсем ясно насочва датирането към периода който официално знаем. Не може обаче да се твърди със сигурност, че всичко в това съкровище е правено по едно и също време. Фиалата /по-скоро поднос/ може да е много по-стара, може да е древно копие /точно този предмет е най-лесен за копиране/, може да е имало и няколко подноса, може някой от техните антични притежатели да са му дошли в повече подносите с негърски глави и да е поръчал да му направят от тях по-"съвременни" изделия, в класическия тогава гръцки стил, при което пробата на златото във всички предмети ще е идентична и т.н. Златните предмети обикновено имат много заплетена история и по тази причина трудно могат да бъдат основа за категорични изводи.
-
По начало търсенето и броенето на молекули въглерод-14 в (!)злато e абсурд. Датирането на земни пластове и на съседни органични предмети също нищо не доказва, защото на златните предмети често им се случва да бъдат местени и закопавани другаде и така много пъти през хилядолетията.
-
Характерен тип няма. Антропологичният тип на населението на областта се променя съществено поне 3 пъти. През късния неолит, постепенно навлизащите от близкия изток неолитни земеделски общности,разтварят и почти изместват присъстивето на предишните суб-сахарски неолитни типове. Тези предишни суб-сахарски типове са като този, чийто скелет е намерен във варненския некропол, ведно с признатото за най-старо обработено злато в света. Мъжът погребан във варненския некропол със златните накити е от африкански тип. Ето снимката и заключенията в този материал http://realhistoryww.com/world_history/ancient/Dobruja_Thrace_1.htm /около 8 страници след началото/. По отношение на това не може да има никаква грешка или интерпретация! Не случайно и в панагюрското златно съкровище виждаме и изображения на негроиди. Първоначалното навлизане на близкоизточни земеделски общности измества африканоидния тип разпространен дотогава на Балканите. Новите общности от близкоизточен тип навлезли на Балканите, са и първите, които условно може да се нарекат фрики/фриги /защото са антропологически такива, но още никой не го е написал по онова време/,и които много по-късно започват да се наричат траки /около 4 в.пр.н.е, а преди това са "фрики"/. Тези ранни близкоизточни народи минават през Хелеспонт, може би в края на неолита и се вклиняват на полустрова между южните суб-сахарски типове, които са го обитавали дотогава и малобройни средно-азиатски неолитни общества, които бавно също са мигрирали на юг: Ето нещо по въпроса - http://www.anthro.umt.edu/biolab/PNASBrace_etal.pdf /на стр. 246 последните 9 реда от заключението/. Доскоро се считаше, че по-скоро фригийците произлизат от траките, но това е очевидно противно на естествената логика на придвижване на народите и отразява някакво моментно обратно течение, а не дългосрочния процес. Траколозите постепенно се съгласиха, че всъщност има единно фригийско/тракийско културно пространство между градините на Мидас /в Едеса/ и градът на Мидас /Гордион до Анкара/, като разбира се, става въпрос за различни владетели с името Мидас. В това пространство са се зародили култовете към източната богиня, оттам и римляните са считали, че дошли техните основатели/по думите на Овидий " in Phrygios Roma refertur avos" - "Рим се проследи назад към фригийските си предци", когато през 204 г. пр н.е. камъкът на Кибела се донася от Песинос в Рим и се поставя в храма на победата на Палтинския хълм. В интерес на истината, тогава римляните са малко ужасени от дивите според тях азиатски ритуали на "предците" си. Фриките/фригийци/ранни траки са близкоизточен народ сродни с населението на хетската империя и са най-близки с лидийците, ликийците, както и с по-късните общностни клонове на този антропологичен тип - витинци, пафлагонци, магнезийци, мизи и всички те са преобладаващо тъмен тип, характерен за южните понтиди. От родствените с фриките лидийци, впоследствие произлизат етруските /историята с Тирсений, описана от Херодот/, също тъмни на вид, както се вижда по фреските от гробниците. Въобще, там където има изобразени по-бледи лица, може да става въпрос или за пудра, или за женски лица, или просто за етническото разнообразие, което е било обяснимо при такива машабни демографски процеси. Именно от днешния Анадол, заедно с траките, произлизат и славянския език, който е еволюирал фригийски и впоследствие се разпространява сред севернтите понтиди - скитите. Антропологичният тип на траките от периода на бронзовата епоха, се е запазил в Анадола и до днес - днешните анадолски турци СА траки. Дори и днес е налице известният маниер на траките да враждуват помежду си, но не вече като 40+ племена, а като турци, българи и гърци. В периода известен с троянската война завършват две големи придвижвания, започнали още в късния неолит, които със завършека на бронзовата епоха дават нов облик на балканското население отсам тракийския Херсонес - от север навлизат централно-азиатски общности, а от изток навлизат близкоизточни. Трудно може да се каже, кое от тях е дорийското нашествие, което е по-скоро копромисно понятие за настъпилия хаос. От север има по-скоро миграция, с недоизяснен завоевателен елемент а второто е до голяма степен ответен удар на малоазийците срещу елините след троянската война. Настъпва глад и разруха, масираното изселване на лидийците с Тирсений към Апенините е също по тази причина. След няколко века оттам се прехвърлят и към Пиренеите. В 5-4 в. пр.н. пиренейските преселници размахват иберийската фалката из Пиренейте, както тракиийските им роднини край Пирин размахват кривата махера /дн. ятаган/. Антропологичният тип на траките отсам Хелеспонт, през цялата желязна епоха естествено плавно се променя от близкоизточен към средно-азиатски, вследствие смесването с централно-азиатски общности от север. Това е първата промяна. Постепенно траките заприличват на скитите, а онези започват да говорят на език близък до фригийския. В Елада става обратното - нашествието на малоазийците след троянската война променя светлите и високи планинци в по-тъмни типове, особено там където има съсредоточаване на население. Освен всичко, малоазийците не само се смесват с елините, но и започва обратен процес на ре-колонизация на Мала Азия от техните общи потомци, например колофонците си правят колония в Милет и дори има обратно преселване към Мала Азия, създава се Магна Греция. Антропологичният тип /вече наистина на траките/ пак се променя, а може би дори започва да изчезва в 4-2 в. пр-н.е. заради македонци, гали и римляни. Първо траките са в тила на македонските походи, после идва царството на Лизимах, после по някаква причина и галите/галати/келти, също се устремяват към Анатолия помитайки македонците, и въпреки че атинският флот ги засипва с огън и дебаркира върху тях при Термопили, галатите успяват да плячкосат цяла Елада преди да се появат в Тракия. По времето когато Рим се "сеща" за Кибела, Котис, Бендида и т.н. въпросните галати вече са в Тракия, заровили са крадените съкровища от гръцките храмове, а бандитската им държава Тилис /може да се прочете и Тулис/, в бившите одриските земи, оцелява около 70 г., траките дори им секат монети в Кабиле. Вследствие на това, в тракийската антропология има и галски примес, така че няма какво да се чудим на някой рус двуметов "тракиец" от Странджа. Галите се настаняват още по-трайно в Анатолия, в самия център на някогашна Фригия, и дори се стига дотам, жреците на Кибела да се наричат гали. Да не говорим за последващите примеси в "тракийския" генофонд под римска власт, когато често-срещаните при динаро-алпийската под-група отвесни чела и издут над слепоочията краниум /често признак на рахит/, се засилват сред населението на северо-западна Тракия.
-
Точно етруските пък не са никаква мистерия. Херодот толкова подробно описва преселването им от Лидия, че не остава място за никакви догадки, освен в точните дати. Доколкото аз съм информиран е било през 11 в. пр.н е. Херодот казва "по времето на Атис, син на Манес, когато имаше голям недостиг на храна в Лидия", след като няколко години лидийците се борят за оцеляване с всякакви хитрости, като например да залъгват глада с игри, царят разделя народа на две и тегли жребий кой да остане и кой да отпътува. Така царят остава, а отпътува Тирсений /Τυρσηνός/ - принц на Лидия, като преди това строи флот в района на Смирна. Херодот казва, че лидийците слизат при Омбричи /Умбрия/ и основават градове - απικεσθαι ες Oμβρικους, ενθα σφεας ενιδρυσασθαι πολιας, и оттогава живеят там и повече не се наричат Лидийци, а Тиренци, по името на царя, който ги е довел там - Aντι δε Λυδων μετονομασθηναι αυτους επι του βασιλεος του παιδος, ος σφεας ανηγαγε, επι τουτου την επωνυμιην ποιευμενους ονομασθηναι Τυρσηνους. Може да се е произнасяло и Турениус, защото богинята на любовта на етруските например, се е наричала Туран. Интересното е, че названието Лидия произлиза от думата вълк - Λύκος. Който не вярва, да види че до Лидия има и царства с имената Ликия, както и Ликония. И първите два града, които "вълците" основават на апенините, се наричат Волци /Volci/ и Вулсинии /Vulsinii/. Богинята Туран е патрон на Волци. Градовете са подчинени след римо-етруските войни от Тибериус Корунканиус (Coruncanius) през 280 г. пр.н.е. Етруските доста се смесват с галите, нахлули от север в периода 4-3 в. пр.н.е. Затова на някои изображения са ту светли, ту тъмни хора. Последният, който е разбирал етруски език, е и бил император Клавдий, който събира малкото останали старци, знаещи езика и изготвя речник на етруския, който е изгубен и никой след това не е могъл да го разбира. Етруските са големи мистици, но за това друг път. Те сами казват през 2 в. пр.н.е., че хилядолетното им царство /от 11 в.пр.н.е/ е на приключване.
-
Нямам нищо против. Но все пак намерих текста: Θρῆικες τε γλαυκοὺς καὶ πυρρούς [φασι πέλεσθαι] Буквално: Траките - и сребристи/бляскави и също огнени/червеникави [казва в движение] . Това накрая в скобите е сценичното действие вероятно. Нормално е да си представят боговете да са сребристи, бляскави и огнени.
-
На Ксенофонт може да се вярва. Бил е военен човек, в пряк досег с траките. Проблемът е, че не съм срещал такъв текст. Той е питал траките, как изглеждат боговете им и те са му отговорили, че са червенокоси и светлооки. По темата за траките, в „Анавасис” Ксенофонт още нарича траките от днешна Турция, „хранещи се с просо” и отбелязва склонността им да маркират с гранични камъни бреговата линия, за да нападат корабокрушенците в своята територия, защото преди да я маркират по този начин, често се случвало да се избиват взаимно в спор за плячката. Пак Ксенофонт, но този път в „Спомени” споменава, че траките са традициионно въоръжени с кожени щитове и леки копия, скитите – традиционно с лъкове, а лакедемонците – с бронзови щитове и дълги копия, като всеки от изброените е добър със своето си оръжие и не би могъл така добре да си служи с чуждото. Не ми се вярва яки мъжаги да си служат с кожени щитове и леки копия, да не споменавам и комичния за онова време навик, като бягат, да махат с кожения щит назад. Ксенофонт описва лисичите шапки и дългите кожуси на траките през зимата, когато елините замръзват с късите си туники и наметала в снеговете. Елините на Ксенофонт не желаят да лагеруват заедно с траките на Севт, като и едните и другите имат неприятности с така наречените планински траки. Но ще направя точна справка, какво Ксенофонт е казал в оригинал по горния цитат.
-
За англо-саксонската пропаганда съм абсолютно съгласен, затова цитирам само древни автори, именно за да не се разпространяват измислици. Знаем какви ги е забърквало кралското научно дружество. Дори латинските автори - Овидий, Апиан, Йосиф Флавий, не са авторитетни по въпроса за древните траки, които всъщност не познават, да не говорим че не дават никакви ценни етнографски сведения за тях. Днешните гърци няма да чуят нищо ново; те знаят с колко много народи са се смесвали, а тези по островите пък са си останали с древното средиземноморско генетично наследство. Някой открадна поне 1/4 от книга 7 на Страбон, точно за траките и македонците, та в книга 7 на "География" сега не е точният текст на Страбон, а само коментари върху Страбон, дадени от Евстатий – епископ на Солун от 1175 г. Отдавна са тези конспирации, особено като бъде прочетен /че и грешно/ някой топоним и тръгнат да произвеждат от това цял етнос. Затова, нека се върнем пак на Омир, който освен че нарича траките „трики”/Θρηικες/ уточнява, че са ακροκομοι, т.е. с дълга коса на темето, в Илиада, Книга ІІ, стих 4.530. Дали това е просто дълга коса вързана на възел, плитка или чембас, не можем да знаем, но съм виждал каменна глава с изобразена дълга коса вързана отгоре. По това време, ахейците са известни като „καρηκομοωντες”, т.е. с коса оставена да расте във всички посоки, а авантите /племе в Евбея/, например – като οπιθεν κομοωντες т.е. с коса оставена да расте само назад. Не е изключено формата на фригийския шлем да е продиктувана именно от нуждата на върха да се събере тази дълга коса, а нищо чудно по време на троянската война да са я изваждали отгоре през отвор на шлема /това е само спекулация разбира се, в очакване да се намери някой шлем с отвор/.
-
Автохтонизмът пропуска маса детайли. Първо, биологически не е особено вероятно природата на балканския полуостров, с неговите дълбоки гори, реки, пасища и дивеч, да произведе такива шикалки като траките. Балканите биха произвели исполини, ако не руси, поне светли и най-вероятно коренното население на балканите са елините, каквито е имало и в родопите. Късни са тези описания, но все пак... Еврипид, в Електра, намеква че брат и Орестис, син на Агамемнон е рус. Поетът Аполониос Родиос описва всички аргонавти като руси, поетът Вакхилид /Бакхлид/споменава русите жени на Спарта, а географът Дикеарх, казва същото за тиванците. Понеже са били по-едри, елините са печелели лесно, а траките са известни като посредствени воини и даже на когото са били съюзник, все е губил - троянците губят, персите губят, Атина губи пелопонеската война срещу Спарта. Не обсъждам за късните "траки". Ако някой ми говори за траки след 3 в. пр. н. ера, когато са се омесили с елини, перси, македонци, северни скити и др., въобще спирам да слушам. Траките може би са коренното население на Мала Азия, там където после се намира Фригия. Преди да възникне подигравателното "траки", което има друга етимология, най-старите автори - Омир, Херодот и Еврипид, всъщност не пишат "траки", а "трики", но понеже се пише с тета, може да се чете и "фрики", т.е. "фриги". И днес на руски се казва "фраки". Затова има и прилики със съседните на Фригия троянци. В книга 13, раздел 1, параграф 22 Страбон казва: „Има река Арисвос в Тракия ... има много имена, общи за траките и троянците: има траки с име „скеи” , река Скеос и скеонска стена, а в Троя - Скеонски порти. Има траки с име „ксанти” и в Троя има река Ксантис. В Троя има река Арисвос, която се влива в Хебрус, както има и град Арисве. Rма река Рисос в Троя и Рисос/Резос/ - който е тракийски цар...” - εστι δε και ποταμος Aρισβος εν Θρακη... πολλαι δ’ ομωνυμιαι Θραξι και Τρωσιν, οιον Σκαιοι Θρακες τινες και Σκαιος ποταμος και Σκαιον τειχος και εν Τροια Σκαιαι πυλει Ξενθιοι Θρακες Ξανθος ποταμος εν Τροια Aρισβος ο εμβαλλων εις τον Eβρον Aρισβη εν Τροια• Pησος ποταμος εν Τροια, Pησος δε και ο βασιλευς των Θρακων... Страбон казва, че „ ритъмът и музикалните инструменти на траките са „азиатски”, както и че Перия, Олимп и Пимпла и планините са били в миналото тракийски места", а също и „планината Хеликон /бел. в южна Атика/ е била посветена на музите от траките, които се заселват в Беотия, същите, които посвещават пещерата на нимфите –ливитриади". Отттук разбираме, че траките заселват Балканския п-ов много рано и са преобладавали като население, а елинистичната култура е по-късна. До Фригия, също в днешна Турция, е било и другото царство с име Мизия, което може да се чете и като Музия, което се счита за родствено на Фригия и Тракия. Страбон (може би малко пресилено) твърди, че в миналото Атическият полуостров е бил владение на траките водени от Евмолпий, а Фокия /бел.до Измир/е била владяна от Терес, родом от Долида - γαρ Aττικην οι μετα Ευμολπου Θρακες εσχον της δε Φωκιδος την Δαυλιδα Τηρευς. В книга 10, глава 3 на "География" Страбон казва, че култовете на Бендида и Котис, практикувани от траките, сред които се заражда и орфическият култ, са подобни на фригийските и че не е изключено фригийците да са колонисти от Тракия. Страбон обаче е твърде късен автор, за да може да знае колко пъти е имало движение между Тракия и Мала азия и в коя посока е най-старото такова. Изглежда греши и всъщност траките са колонистите дошли от Мала азия, а не обратно. Не е много за вярване, че "триките" идват от Балканския п-ов, бият се на страната на троянците, губят войната и вместо да се приберат в Тракия да си я пазят от елините, тръгват да се заселват в близост до завладяната от противника Троя. Предвид участието на балкански "фрики" в троянската война, може да е имало миграция от Мала азия към Балканите доста преди 15 в. пр.н.е., т.е. още преди така наречената държава на хетите, след чието разпадане се появява и географско понятие Фригия. Във Фригия има почти 100 погребални могили "тумулус", една от които минава за гробница на цар Мидас /или баща му/, но има и много скални гробници, каквито няма в Тракия. Всичко това започва на 100-тина километра западно от Анкара и е в посока на запад.
-
Цитат от поета Бакхлид: Νηρη δος ατρομητος υιος ωστ' εν κυανανθει Θρακι ναυβατας - Безстрашни синове на нимфата Ниридис, сред тъмнокожите траки. Цитат от Аристофан - Ахарняни /Аχαρνεις/, диалог между Дикеополис и Теорос – за две драхми /шепи/, те [траките], ще прегазят цяла Беотия /бел. съюзник на Спарта/ - τουτοις εαν τις δυο δραχμας μισθον διδω, κατα πελτασονται την Βοιωτιαν ολην. На което Дикеополис се учудва – „по две драхми на ден на тези резняци"? - τοισδι δυο δραχμας τοις απεψωλημενοις. Цитат от Тукидид, където той уточнява, че предпоставка за клането в Микалисос всъщност е това, че атиняните решили, вместо да платят на траките-дии, които не заминали с Демостен, да ги отдадат в разпореждане на атинския пълководец Диитрефис, като ги оставят да плячкосат Микалисос : τους ουν Θρακας τους τω Δημοσθενει υστερησαντας δια την παρουσαν αποριαν των χρηματων ου βουλομενοι δαπαναν ευθυς απέπεμπον, προστάξαντες κομισαι αυτους Διειτρέφει .... και αποβιβάσας ες την Βοιωτιαν ηγεν αυτους επι Μυκαλησσον. При нужда - експонат от софийския археологически музей - крива тракийска махайра, прототип на ятагана.
-
Сещам се за едно "автохтонно", население, отговарящо на описанието за траките - дребно, мургаво, отглеждащо хилави коне, но с изявени музикални таланти, окултни практики, склонност към пищни увеселения и към набези на тумби, лесни за разпръскване със сила. И то не е дало на света нито един философ, оратор, драматург, поет, архитект, скулптор, историк, или географ. В техническо отношение проявява известен интерес към металообработването. Сещам се за резняците Одоманти /справка Аристофан, Аχαρνεις/ и случаят с 1300-те родопски главорези, които насмалко не се озовават в Сицилия с Демостен /справка Тукидид/, където с ятяганите си да участват в тамошната "автохтонност" /говоря за диите-махирофори/.
-
Най-съгласен съм с понятието "политоним". Да се търси генотип и да се проследява развитие на етнос при конните народи е чиста утопия. Това не са уседнали брити. Моето лично мнение, е че понятието тюрки е плод на добре познати езикови вариации, които обаче се използват с политически цели през последните 5-6 века, откъдето произлезе цяла една псевдонаука. Скитите, наричани от гърците ту ΘРАКЕΣ, ту ΣKYΘА, са този многоброен народ, за който пише Херодот, защото народът на балканските траки определено не е стигал чак до Индия. Когато обаче се досетим, че под ΘРАКЕΣ, и ΣKYΘА елините са имали предвид едно и също, всичко си идва на мястото. Потвърждение дават и персите, които завоювайки Тракия я записват като Скудра,(ΣKYΘА)- въпрос на транскрипция. "Скудра" е с "р", защото означава страната, а "скуда", без "р" е населението,т. е. "скит". По време на гръко-персийските войни и след походите на Александър III, сред скитските народи, населявали земи до Индия, се засилва езиковият обмен. Затова, недотам уважителното прозвище ΘРАКЕΣ, или ТРАКН /означаващо, както писах в темата "Траките" груби, окъсани, т.е. варвари/, се пренася на изток, върху всички скити, сиреч почти до Индия. Точно както ние обръщаме Г-ре-ки на Г-ър-ци, иранските народи обръщат "траки", на "тарки" и понеже в персийския език "а"-то често е дифтонг с "о", се стига до "торк", като и днес се казва на персийски. Персите бързо /за около 70 години/ са се отървали от Александровите наследници, но тази страна "Торан" или "Туран", остава да олицетворява поселенията на скитските народи, които персите основателно могат да считат за предатели и нашественици участвали в походите на Александър ІІІ. Тюрките, разбира се не са един етнос и всеки може да произхожда откъдето си иска, но може да се говори за тюркска езикова група, доколкото скитите са се разбирали добре на някакъв общ свой пра-език. Всичко това обаче се разкъсва и изкривява с времето, а монголите още повече усложняват картината с появата си. Така, че опитах да обясня само откъде идва наименованието "тюрки" - от ТРАКН /вкл. написано във вид на "ТРК"/