КГ125

Разбира достатъчно Ще я издухаш, ама като лъснеш в опитката, ще гърми, ама еднократно и близо до тебе ПП Корекция и заяждане са разчлини работи

Вторият вариант като че ли е по-приемлив - Неман, не го мамят (срв.руското "заманить" - измамвам, примамвам). Или пък е както е нащето Черньо - негативно име, "нямащ", за да не привлича завист и пр.

Има, има. Посочил съм по-горе защо.

аутор: Радосав Бошковић БЕЛЕШКА О ИМЕНУ НЕМАЊА (Ономатолошки прилози, број И, Београд, 1979, стр. 5.-8.) Немања - то је хипокористик, који треба раставити на ове деривационе чиниоце: Не-ма-ан-ј -а. Дакле, једно од имена с максималном кумулацијом хипокористичких суфикса. То јест - ако је наша анализа тачна. Име није било ретко у средњем веку. Поред Рашке, где га носи велики жупан Стефан Немања, налазимо га доста често, од 12. до 15. века, дуж јадранске обале и по острвима. Ј и р е ч е к га бележи: у Грбљу (1430), у Дубровнику (1383-1403), у Задру (1289), на Крку (1189), на Брачу (1250), у Сењу (1243) и као властелинско презиме Немањићи у велебитским горама 1486. (Дие Романен ИИИ 45-46). Да би наша "композиција" - у првој реченици - имена Немања имала какав-такав научни печат, треба да образложимо свих пет структура њених. Идемо редом. а) Структура не- то је први слог од неког личног имена које почиње са Не; понајпре од Ненад. Даље, структура не- то је елеменат из друге фазе развитка словенских хипокористика; када се хипокористички наставак додавао окрњеној основи (првоме слогу) на вокал. Конректно: Не-ма, а не Нен-а. б) Структура м - деминутивног карактера - то је елеменат којим је формиран први и основни хипокористик имена Немања: Нéма, Нéмо, убедљиво потврђују наша средњовековна имена типа: Радмак (ЦК 75) = Рáда, Рáдо (<Рад-)>Рáд-м-а, Рáд-м-о+ак, Рамич (ЦК 70) = Рá-м-а, Рá-м-о (<Ра-) + ич, Махома (ОБ 1 60) = Мá-х-а, Мá-х-о (<Ма-)>Мáха, Мáхо-+м+а, Рамић (= презиме, Монумента Рагусина 1356)<Рá-м-а, Рá-м-о+ић, Рамко (Рјечник ЈА XИИИ 37)<Рá-м-а, Рá-м-о+ко, Рамковић (= презиме, АЦ 123, 126)<Ра-м-ко+овић, Рашман (Даничић, Рјечник ИИИ 45) = Рá-ш-а, Рá-ш-о (<Ра-)>Рá-ш-м-а,, Рá-ш-мо+ан, Милман (Дечанска хрисовуља И 6, 14) = Мíла, Мíло (<Мил-)>Мíл-м-а, Мíл-м-о+ан. Од имена овога типа из најновијег времена да поменемо црногорске хипокористике и деминутиве Рáмо и Рáмић (Ра-)<Рá-м-о+ић, мада се они одавно осећају као турска имена и као надимци. ц) Структуром ан направљен је даљи хипокористик од Нéма и други хипокористик од имена Немања. Такво је ан по пореклу - деминутивни суфикс, а по функцији, оно је одавно врло продуктиван и омиљен наставак за мушка лична имена. Додаје се најчешће - готово по правилу - класичним хипокористицима на а и на о. Исп.: Бера, Беро (<Берислав) - Беран, Браја, Брајо (<Братислав) - Брајан, Брата, Брато (<Братислав) - Братан, Дража, Дражо (<Драгослав) - Дражан, Јоша, Јошо (<Јован) - Јошан, Маша, Машо (<Мароје, Марко) - Машан, Тиха, Тихо (<Тихомир) - Тихан, Вука, Вуко (<Вукослав) - Вукан, итд. Две-три речи о облику Нèман. Познато је, наиме, да грчки и латински извори пишу Немању као Нееман. То је за нас - не библијско име Нааман, како мисли Јиречек (Гесцхицхте дер Сербен 255), него једна фаза у развитку имена Немања. Фаза - Нèман. И фаза коју потврђује презиме Неманић, углавном на нашем језичком западу, а у проширеном облику, са а, и име Пр вослав Немана у једној глагољској повељи која међу ортографским знацима има и групу "ја": Доброња (x 2) - АЦ 7, 1250. Исп. и село Неманица у нишком округу (Милићевић). д) Структура ј не прави никаквих тешкоћа: то је суфикс помоћу кога су добијени први и класични словенски хипокористици. Тип: старосрпско Рађ , Влађ , Мић , Миљ , итд. Сам хипокористик Нèман, добијен на овај начин, није посведочен. То јест: уколико се не огледа у чешком топониму Неманов (М и к л о с и ц х, Дие Билдунг дер слависцхен Персоненнамен 295). е) Структура а - то је мушки експресивни суфикс којим су проширивана у нашем средњовековном језику лична имена на сугласник, често безе мере и укуса. Исп. пример: Душана - Душан, Ненада - Ненад, Ивања - Ивањ - Иван, Бојана - Бојан, Гојната - Гојнат (<Гојислав), Браниса - Бранис (<Бранислав), Радисла - Радис л (<Радислав), Радива - Радив, Богођа - Богођ (<*Богод-ј ), Богаја - Богај, Добрава - Добрав, Радоса - Радос (<Радослав), Радомна - Радом н; Грубена <*Грубен-ј +а; Грубен , Домана <*Доман-ј +а; Доман (<Домагој ). То је наша етимологија имена Немања, дата - као што се види - искључиво на основу граматичке анализе. - И тако се хипокористик Немања, удаљио од свога матичнога имена - Ненад. Други о Немањи мисле друкчије. На пример, Даничић у Основама (58.) о томе имену каже ово: "Нè - мања (име мушко корен ман мислити, варати)". Види се, Даничић је пошао од црквенословенскога манити - деципере (М и к л о с и ц х, Леxикон 362) - "извадио" му по своме обичају корен и додао спреда не, што све као деривациона операција није немогуће. Даничићевим путем, али много проширеним, пошао је и М а р е т и ћ. Он је у два маха - и с нешто разлике - писао о имену Немања: први пут у Раду Југославенске академије (81, 146), други пут у Рјечнику Југославенске академије (ВИИ 895-896). Ево шта он каже у Раду о Немањи: "како значење има не у именима Немана, Невад (деч. хрис. 13)? Она су постала од пуних имена Манислав, Владислав. Ми смо разложили, што значи Манислав; али како је глагол манити добио у народу значење деципере, чинило се народу неприлично звати кога *Мана, јер би то сви осјећали као: 'децептор'; за то је од Манислав начињен ипокористик Немана тобоже; 'qуи нон деципит'". М а р е т и ћ је овде, по нашем мишљењу, лоше стартовао: Манислав - то је секундарна сложеница, добијена преко хипокористика Мáна, Мáно (<Мароје, Марко) додавање основи Ман- структуре слав. Да, то је сложеница која нема никакве везе с манити. Доста је сложених имена у нашем средњовековном језику постало на овај начин. Да поменемо два историјска: Томислав <Тóма, Тóмо+слав , Нинослав <Нíна, Нíно (Никола + слав . Што је име Манислав направљено помоћу спојнога вокала и - Манислав, а не Манослав - то је само доказ да је оно новијега датума, средњовековно, из временскога периода кад су такозвани спојни вокали већ били изгубили некадашњи граматички значај (сип. Добримир: Добромир у Дечанксим хрисовуљама). У Академијину Рјечнику Маретић је мало песимиста. Он вели суб Немана; "Постање није јасно; мана стоји јамачно у свези с -ман у именима Будман, Грдман (Грдоман), Радман, Вукоман и с - мани у имену Манислав, али се не зна што управо значи ман (или мани) у тијем именима, а кад би се и знало, још би остало нејасно не у Немана". Дакле, стоји иза структура ман, мани, не, а не зна им значења. У сваком случају, опрезан корак назад према ономе што је рекао у Раду. Узгредно, у једном приказу додирнуо је питање постанка имена Немања и Ј а г и ћ: Он мисли да је оно хипокористик од Неманислав. И позива се - али несрећно - на имена Нерад , Немир , Ненад , Некрас (ЈА ВИИ 664). - Ми не верујемо да су имена типа Неманислав - то јест негирана имена на слав - икада постојала и могла постојати; а тачно је (само је то и Мартић рекао) да је Немања хипокористик; али је прављен без везе с манити и Манислав. То - под 1. А под 2: имена на која се Јагић позива - нису уопште хипокористици, ни по значењу ни по постанку. Најзад, етимологијом имена Немања бавио се и историчар Ј и р е ч е к. Додуше, узгредно, у фусноти. Он полази од Миклошичева основе неман>Немана (М и к л о с и ц х, Дие Билдунг дер слависцхен Персоненнамен 295), и додаје да у њој ман није исто што и ман у именима типа Грдоман, Влкоман. Даље, Јиречек неман доводи у вези с иранским (авестијским) неманх - Верехрунг, Анбетунг (Гесцхицхте дер Сербен 255). На жалост, и сувише намештена и сумњива веза. Да завршимо овако. Име Немања прошло је у својој еволуцији кроз три фазе: прву и фамилијарну - Нéма, Нéмо, другу и именску - Нèман (Нèман), трећу и стандардну - Нèмања.Они који га изводе из манити и његових корена и основа крећу се између произвољности и непознавања механизма антропонимске (хипокористичке) деривације. 2. Старо славеносрпско име. Изводи порекло од словенске основе "манити" на негацијом. Према речнику Српске академије науке и уметности, "манити" је варијатна глагола "мамити" што би могло да значи "привлачити, бити привлачан". Ово име датира у далеку прошлост. Први пут је забележено кад је за рашког жупана дошао Стефан Немања, родоначелник династије Немањића. Почев од тада, у народу је важило за владарско име па се по народној традицији избегавало његово давање обичним људима.

Здрасти и добре дошъл Хм, много интересен въпрос. Единият вариант може да е, както българите кръщават децата си с негативни имена, като Черньо, да отблъскват злите сили. Или пък някакъв прякор от "ням" ???

Именно, Босс! Имало е противокумулативен екран. Впрочем, този Абрамс може да е и пробит от РПГ-то, но попадението в мотора може и да го повреди и спре движението, но екипажа и боекомплекта са невредими. А зад танковете върви една машина, наречена БРЕМ, която го изтегля и ремонтира или вече праща назад. Същото може да направи и друг танк. Скъсана верига се ремонтира и в бойни условия, за целта по танковете са накачени няколко трака (звена от нея демек, който не знае какво е трак). ПП Това удареното е БМП Брадли, а не Абрамс. Ако е така и е пробито, може и да има пострадали вътре, че точно там се возят хора.

Не е точно така с обездвижването, иначе да, РПГ е опасно нещо. Един танк с повредена верига не може само да завива, но напред може да се движи доста успешно, преди да стане неподвижна огнева точка. Обикновено върви докато хлътне да се скрие на подходящо място, ако има такова. Може и да се отдръпне назад. Пък и верига трудно се улучва. Ако стрелецът е в позиция да уцели веригата, той ще уцели с РПГ много по-уязвимо място, например борда или отзад. Там спасение няма, почти де. "Престилките" могат да помогнат. Но де я таз позиция Само в града може, на полето или ще е напарчетосан от картечницата, или ще е издухан със снаряд. Или гръмнат от пехотата, която би следвало да помага на танковете.

"Лолита" не е на Булгаков, а на Вл.Набоков и наистина не впечатлява с нищо. Порнороман. А що се отнася до "Майстора и Маргарита", напротив, точно тя е тотално отрицание на всичко "съветско". Кучешко сърце е по-частен случай от нея. За много по-малки от "Бялата гвардия" неща са си заминавали хората... Докато Булгаков наистина е фаворизиран, а не е хвалил Сталин с нито ред. Прочут е случаят, в който той звъни у тях и пита как е писателят. Последният, след като преодолява изненадата си от обаждането, обяснява, че е подали документи за не знам кой си театър, но не знае дали ще го назначат. - А вие проверете - чува се типичният грузински акцент - мисля, че ще ви назначат.

Честито!!!! Всичко да върви само напред!!! :079:

Мисля, че прекаляваш с негативната оценка. Като искат, нека ходят, току виж пък намерят нещо.

Има такава работа. Професионализма добре, но без патриотична мотивация и (не ми се смейте за думата - възпитание на войската) професионалната армия може да се превърне в банда селски рамбовци. ...... От друга страна, руснаците също вкараха там само професионалисти, а не наборници. Което говори, че не е в професионализма или наборността работата, а в мотивацията. Но връзката между народ и войска трябва да се запазва. Израелската армия е добър модел как да става това. За България работата е друга, ние все пак не сме на някаква фронтова линия. Грузинците може би разчитаха, че Русия няма да се намеси в такава степен. С осетинците се справиха, явно те са по-зле и от тях. Но едва ли не е калкулирана и ситуацията, която се разви. Трябва да си пълен идиот, за да не го направиш. Сега Саакашвили ще консолидира грузия около себе си, излезе от СНГ, съседите на Русия получиха негативен сигнал от нея как тя води спорове (а не винаги би била права) и съответно имиджът й на запад се влоши. Грузия излезе от СНГ, сега всеки друг в него ще има план как да го направи, ако нещо стане.... От друга страна, какво да направиш ако те атакуват, както грузинците направиха...

Ако има прогонени грузинци, значи статуквото трябва да се възстанови както е било преди 1992 г. Ако населението на осетия, такова, каквото е било през 1992 поиска със съвременните демократични средства да се отдели в отделна държава или даже да влезе в Русия, тогава добре, да отива там. Ако тия прости неща се прилагат, проблеми няма да има. Словакия и Чехия като се разделиха, никой не пострада от това.

Хм...

Хм, ами тогава персийският модел би се разпрострял върху бъдещото заемане на Европа... И навярно в един момент Рим щеше да го схруска. Самият Рим нямаше да има понятие от гръцката философия, и нея нямаше да я има, западът щеше да е по- "източен", отколкото го знаем сега. Филоспфията, науките, политическите идеи щяха да приличат на тези в Китай. Интересно в каква степен Рим би коригирал това в посока "на запад".

Честито, жива и здрава и много успехи! На всички останали именнички също!

Смущава ме в аналогията ти това, че сравняваш много отдалечени исторически периоди, както и пълната липса на технически и др.възможности за пропаганда, а също и това, че изворите са писани не с такава цел. Пред кого ще пропагандират византийските хроникьори, пред няколкото си читатели ли?? Или са си писали хрониките специално за нас. Хората са едни и същи, ама политическата пропаганда е късно изобретение, или поне масовото й приложение. А ти предлагаш да приемем всичко за политическа пропаганда по предзадание. Това важи само зе 20 век, и то не за целия и не за всички райони и периоди. Пропагандата е целенасочено действие за разпространение на информация сред определени среди. Дай примерите да ги видим. "Статистика" е термин, който може да се използва и в широк смисъл - "обобщаване, изброяване". А и написаното от хронистите подлежи на анализ, в т.ч. и на математически там, където е възможно.

Съвсем логично разсъждение

Има и още един процес на увеличение на населението - след като татарите изгонват куманите от тези равнини, там слизат, навярно от Трансилвания и други места на балканите, власите. Те, ръководени от български феодали, създават княжествата Влашко и Молдова, за Трансилвания случаят е по-сложен. Трудно ми е да определя дали те са част от България през ВБЦ, особено в късния период на феодален разпад, когато просто не се знае кой към кого е и всеки феодал грабва максимум самостоятелност, която често зависи от капацитета му и този на съседите му. Емблематично е писмото на Иван Александър до Брашовския владетел - то дори не е само до него, а до всички жители на Брашов и областта - "елате ми на помощ срещу турците, че ако не дойдете, и за мен зле, а после и за вас така ще стане. А ако няма да идвате, известете ме за да знам какво да правя." Това не е писмо към подчинени... За ПБЦ - териториите са винаги част от българската държава, както сочи и Галахад. След падането на България територията остава отвдъд темата Паристрион, т.е. навярно унгарските удари срещу Симеон ще да са я обезлюдили дотолкова, че да не представлява интерес. Малко след това всевъзможни варвари идат не само там, но и на юг на Дунава. Византия вече няма щит в лицето на ПБЦ...

И на двата въпроса отговорът е един - картечен откос или осколочно-фугасен снаряд.

"Да приберем хляба на народа!" (ТКЗС по жътвата) "Икономиката - икономична, дело на всеки!" "Дайте си кожите!" (пункт за изкупуване на кожи на животни) "Народната милиция - биещото сърце на партията!" "Учението на Ленин е вярно, защото сме всесилни!" (печатна грешка на изказване на Милко Балев - "всесилни сме, защото учението на Ленин е вярно") "За добруването на народа!" (заглавие в пресата на съобщение за повишаване на цените на яйцата и бензина)

Хм, не мисля, че аналогията е удачна. Пропагандтие възможности на 20 век биха могли и да затъмнят някоя и друга истина, но със средновековните извори нещата не стоят така, така че, г-н Хърс, именно статистика е. Не виждам нищо конкретно в тезата ти?

Критиката, или препоръката ти, тъй като не е добре формулирана, преминава в някаква нападка. Ако знаеш факти, споделяш ги. Ако не знаеш, как знаеш какво другите не знаят и т.н.Подходът е неконструктивен.

Рицарю, не си ли малко краен за НАТО?

И все пак, не бих препоръчал тази книга като източник за историята. Тя си е художествена. И стил, в който се казва: "Византийчето поискало от еди си кой ..." нещо хич не ми допада.

Прав си, вече нищо :) Екскурс, или казано на народен език, отплеснахме се. :)