КГ125

Те срещу тях измислиха и ония гумени престилки, а на Меркавата синджири отзад, наречени противокумулативни екрани, но да, активната броня е най-доброто срещу тях. Не бива да се надценяват и най-вече не бива да се има доверие клипове, в които лъжат и мажат и хвърлят тракове и каски с ръка, за да илюстрират унищожен танк. Ударен е едно, повреден е друго, унищожен е трето. Например на едно по-реалистично видео в Ирак един го удариха отстрани на куполата и вътре един негър от екипажа доста пострада, контузи му се ръката и беше в нещо като шок, залиташе като излезе. Острани купола леко пламна и един от екипажа.... го загаси с бутилка минерална вода.

РПГ може и да го пробие, но при определени условия. Друго е с кумулативна граната, т.е. пак с РПГ, вярно е, но отново наблягам на разликата между попадение и поражение. Огрооомна. Както казах, танк може да се улучи и с ловна пушка и с камък.

То като стане съвсем напечено, всички отиват, особено в ония времена... Жени, младежи, кой с каквото може. Спомням си оная сцена от добруджанския фронт, където, като нямали с какво да помогнат, селяните се струпвали зад позициите на картечарите и викали "ура"...

Защо ли разглеждането на въпроса за средновековното движение ми изглежда познат, както и на някои колеги сигурно :) Движението е пеша, в кон, с волска кола или конски впряг. Теренът е като този през 19 век, като се добавят разбира се някои природни препятствия, които нямат значително забавящо действие, освен ако не си се натикал в някаква клисура, по чиито била стоят българи с жените си, горящи от желание да ти клъцнат гръцмуля (ъъъъ, извинете, ларингса). Т.е - около 30-40 км./ден.

Това е друго време, в който подемът на нацията се изразява в бързо напрдване в различни области, в т.ч. и морската.

Иван Рилски не е брат на Петър, а Стефан Цанев нека не става авторитет по българска история. Книгата му е особен вид литература.

Крум се е видял в чудо, защото просто е бил победен. Само че, с падането на столицата държавата не е победена, защото има голям тил на север (срв. Москва и Наполеон). Преди българите да победят доста силната византийска армия, имаме нейната деградация от плячкосването, неминуемият шок от зверствата на императора, неговата обърканост и психологическа нестабилност поне в момента. Следва оттеглянето назад и българския удар, който е класически за войска с по-малка численост и слабост на бойното поле - в планината Това самата практика го налага, едва ли е имало някакви големи теории за водене на войната, осмислени от някой български Сун Дзъ. Просто практика.

Няма друго обяснение за латинската основа на езика им; разбира се, може да са дошли и по-късно от българите, де да ги знам. По аналогия с каракачаните вероятно са били на полуострова преди българите. Няма пряка връзка между Румелия (а не Ромелия) и Румъния. Думите имат общ корен, но това е всичко. РУМ-МИЛЛИЕТ значи на турски "Християнски народ" - това е цялото християнско или по-точно източноправославно население на Османската империя. Византия всъщност се нарича - Базилея Ромейон, (поправете ме ако бъркам) и на турските завоеватели е било трудничко да го произнесат и го заменят с тяхното "Рум". Затуй наричат цялата територия на Балканския полуостров "Румели бейлер бейлък", или Румелийско бейлербегство. Когато Берлинският договор разделя България, Източна Румелия е наречена така на турски, защото е търсено име за тая отделена от България територия. Генезисът на термина Румъния е съвсем друг, макар и тук северните съседи да са търсели връзка с Рим. Ама с латинския Рим, а не с Византия.

Ами вероятно са предбългарско население (няма откъде инак да говорят на такъв "латински"), останало от римско време, спасило се из планините от нашествията, водещо номадски пастирски начин на живот, инкорпорирано без да губи етническият си облик в българските държави. Накрая създало и своя, като цялата му традиция е българска, освен последният импулс, който иде от западна европа през 19 век. Смесило се неизбежно с много българи, управлявано от българи поне в средновековието. Впрочем и с други народ се смесва, Византия, Сърбия.

Не, според мен не, защото именно основата му е латинска. Романски тип с много български надстойки, добавки. За да е диалект на българския, трябва основата му да е българска. Кой знае как ни се смеят разни езиковеди като четат тук, но пък ако четат, да вземат да се обадят и да разяснят :) Генезисът на един език е интересно нещо и наистина, влашкият е уникален с много българизми в него, навярно. Защото той е от романска група, абългарският от славянска. Много важно уточнение е, че това не е латински, а сходен с него език, на латинска, романска основа, примитивен, който е "надграден" с български. Така че, като казваме "латински", то е заради краткост.

А, това е интересно. Ще потърся информация. Като начало "Христоматия по история на България" втора част.

Ха, точно чистокръвни римляни не са:): Ако днес се срещнат българин и български турчин или арменец, дали ще се разберат? При власите даже е много по-лесно, заради много българска лексика.

:) Е, айде сега българи латиноезични, недей тъй:)

Са княжества, управлявани от българи, населени от българи, власи и други.

Ами не знам дали са 1000 или 2000 или колко са, но е факт, че ги има. Това именно което виждаме е този прост латински, по-точно романски език.

Не е възможно да се отбранява каквото и да е с лодки еднодръвки и въобще те са един грандиозен мит. Българите какво, не са имали акъл да си направят "лодки-двудръвки" ли?? Няма флот. Къде са данните за него?

Изобщо никакъв интерес на българите към морето....

И като е католическа пропагандата, защо Румъния е православна, та дрънка?!? Латинските думи с а в черно.

Рицарю, pls!!! Къде го тоя флот?!

„А щіицаре дѣ че време аѹ венит Б о л г а р і и ла Брашов ши дин че причинъ ши кѹм сау ашѹзат лънгъ ачастъ ѹ четате че съ нѹмеще Болгарсег, адекъ ѹнгѹл Б о л г а р и л о р ла анѹл 1392.” Споредъ тая хроника българитѣ дошли въ 1392 г. въ Брашовъ, п о н е ж е т о г а в а и м а л о г л а д ъ в ъ Б ъ л г а р и я. (Л.Милетич) Ето някои думи, все от текстовете на Л.Милетич ги взимам; българските текстове доминират в много голяма степен, но не те са интересните, спор, че българи са командвали влашко няма. По-интересни са ей тия тука думи, които не са български "амнарю, ром. amnбr (лат. manuarium), кремъкъ, igniarius, briquet, Feuerstahl: „за един амнарю радї огънь”. бел, ром. belŭ, βέλος (Laur. Dict.), франц. bкle, прѫчка, тояга. Може да е и въ свръзка съ ром. belĭ овца (?): „бел за копани”; „за опаш бел, що за копание”. богасѵ, ром. bogazie (турска дума), богасия, (памучно платно), пол. bagazya, мадж. bagazia, фр. boucassin. брачинар, ром. bracinar, поясъ, гащи, срав. стб. брачина (Miklosich, Etym. Wцrterb.), cingulum bracarum, ceinture d’une culotte, Hosenriemen: „тафтъ за кѵчимѵ (?) и за брачинар”; „за шитие брачинар”. вериџи, ромън. множ. форма отъ verigă, бълг. верига: „за вериџи на ешиторе (?)”; „и вериџи на камарѵ”. виг, мадж. vйg, парче, край: „за чатма половино от виг”. гѹра, ром. gură, герданъ, collier, лат. gula. гѹлер, ром. gъler, мадж. gallйr, яка, collet. ебънчи, тур. япунджа, бълг. япундже. камара, ром. camбra, стая, кѫща, лат. camera, Kammer, Soeisekammer. къпестрѵ, ром. căpestru, юларъ, licon, bridon, лат. capistrum, Halfter-Trense. кавад, ром. cavata (отъ cavare), легенъ, labrum, alveus, cupa, Becken, Waschbecken: „за един кавад, що сѵ ѵмил”. кефе, мадж. kefe, четка. кеѡтори, ром. chiotore вмѣсто chiautore отъ clavatore (глаг. clavare), закачалка, верижка, fibula, uncinus, liguia, Schnalle. кинаварю, ром. chinavбr, циноберъ, отъ гръц. κιννάβαρι: „за кинаварю радї камърѵ”. 4. Възможно е, нѣкои отъ тия думи да сѫ неточно написани въ тефтера. Отбѣлѣзанитѣ съ въпросителенъ знакъ сѫ именно тѣзи, за които се съмнявамъ, че сѫ прѣдадени въ истинксата имъ форма. 44 косор, ѿ (мн. ч.), ром. соѕог, коса, сръпъ, староб. косоръ. ковре (мн. ч.), кивърѵ, ром covoru, килимъ, черга, tapes (Laur.: „forma corrupta din coperiu”): „за едно кивьрѵ мал за воивод”, „за в҃ ковре”. корда, ром. coardă, отъ лат. chorda (ит. corda, фр. corde), канапъ, вѫже, жица: „за кордѵ”. махрамѵ, ром. mahrбmă, mбramă (турска дума), кърпа, mouchoir. мангръ, т. д. мангъръ, пара. мертик, мертич, ром. mertic, отъ мадж. mйrtйk мѣрка, мѣра, порция: „за ѕ҃ мертик”; „пак мертич”. мѵнакаш, мадж. munka, работа, направа: „за мѵнакаш радї гѹлер момци”. мѵнѵше, ром. mănuşă отъ лат. manus, рѫчка: „дрѵг котел със мѵнѵше.” надраџи, ром. nădrбgĭ, отъ мадж. nadrбg, гащи, панталони. настрап, ром. năstrбpă, чаша, стовна, Becher, Kanne: „за един текѵш (?) за настрап; за едно настрап.” папламѵ, ром. paplomă, pбplămă, мадж. paplan, отъ гърц. πάπλωμα, покривка, юрганъ. пашмаци, пашмаџи, отъ турск. башмакъ, рус., малорус. башмакъ, чехълъ, обуща. петавра, петарва, ром. petauru, отъ лат. petaurum, (вж. Laurianu, Dictionnaire), скеля, рус. подмостокъ, Baugerьst. пирое, ром. piron, отъ гърц. περάω, πείρω, пиронъ, голѣмъ клинецъ. пентени, ром. pinten отъ стб. пѧтьно, махмузъ (вж. Miklosich, Etym. Worterb.): „за пентени ѿ мед.” сандалос, р. sandaliu, гърц. σανδάλιον, ит. sandale, фр. sandale, чехли, папуци. свито, ром. sfită, svită отъ стб. свита, дреха, сукно. скъндѵр, ми. ч. скъндгри, ром. scăndură, отъ лат. scandula, дъска. стинги (мн. ч.), ром. stнnghiu, stinghie, нѣм. Stange, греда, прѣчка. таистре (мн. ч.), ром. traistă, taistră, отъ мадж. tarisnya (Cihac, Dict. II 418), дисаги, торба. тапшан, ром. tapşбn, висока, равнина, равнище, Hochebene. тафтъ, ром. taftă, памученъ платъ за астаръ, Taffet. тестемел, ром. testemel (турс. дума), кърпа, забрадникъ. торт, ром. tors, лат. tortus, tortum, фр. tort — верига, телъ, вѫже, corde tardue: „дрѵг котел със торт.” тръмбиташ(и), ром. trimbiţaş, отъ стб. трѫба, трѫбачъ. фѵрѵ, ром. fir (?), лат. filium, ф. fil, конецъ. фота, ром. fуtă, турс. дум, фута, платъ за фъстанъ, йtoffe rayйe. хасас, ром. hăţбş, конь впрегатенъ, cheval de volйe: „за един хасас, що не помозил.” цеселъ, ром. ţesбlă, cesбlă, отъ бълг. чесало. цинте, ром. ţintă отъ стб. цѧта, пиронче, pointe, petit clou: „за цинте радї тръпез. жлъте;” „за цинте ... на прозорец.” цингъторе, ром. cingětoбre (отъ лат, cingere), поясъ: „за є҃ чингътори радї момци.” цъцъни, ром. ţiţină, резе, Angel: „цъцъни на прозорец.”"

Taka e и това е трагично. Ако имахме, нещата с Константинопол можеха да се решат относително бързо.

Не са посягали българите към Италия. То те пък са едни моряци ....

Може би основанията почиват на българското население по Беломорието, заварено от освобождението през 19 век. Ако питат мене ( ) на България геополитически е бил нужен албанският бряг, а не толкова беломорието

Ами да, но то ако всичко се знаеше, нямаше да има наука история Защо пък да пренебрегваме хронистите? Правейки една уговорка "може би" и "около". Все надали са сваляли цифрите си от таваните.

ОК, ама излиза, че власи с латински има в Трансилвания, а многократно споменаваните власи в България и Велика Влахия не са власи?