КГ125

Хм, ние беди нямаме Бих го нарекъл критика. Няма да отречете едно често срещано в този исторически период явление - хвърляне на вината върху предходните ръководства с аргумента: "те извратиха иначе чудесната идея". Всъщност проблема е точно в утопичността на последната, за това говорим от няколко страници насам, нали?

Това е то - как е протекло налагането на волята на новите господари. Паднал по какъвто и да било начин, градът все пак е столица на България и жителите му току-така не приемат новия господар. Приемали са преди това други, татарина, Ивайло, но тук явно е станало ясно, че иде реч за нещо съвсем ново. И, в разтлелият се конфликт, започва явно спор с турчина, определен тип психологическа битка, в която последният най-накрая е решил да покаже кой оттук нататък е господаря и кои ще са раята. Прави впечатление обаче колебателността спрямо Евтимий - уважение, обещания, отстъпки, макар и неизпълнени, после отказ и опит за убийство, накрая отмяна и изпращане на заточение, т.е. "махане от главата". Интересна личност е бил този турски военначалник... А за това какво се е случило с жителите - "...грижеше се за хората, незасегнати от варварското погубване...борещите се похваляваше и към мъжество насърчаваше" - значи е имало репресия веднага след падането, но като цяло градът е запазен. След като има и такива, които смятат да се борят и т.н. ХА, че то в самото житие на Евтимий има данни за изселване на търновци - по заповед на завоевателя част от населението е изселено на "изток", а Евтимий - в Македония (коя обаче, днешната или тази около Одрин??) "И какво стана после? След това чудо варваринът заповяда да се изселят жителите на изток, защото така изискваха и царските повели, а пък божият човек да бъде изпратен на заточение в Македония. И той тръгна заедно с хората като втори Йеремия – гледка, предизвикваща сълзи дори у камъните на оня град. Защото се разделяха деца от бащи и братя от родни братя; при това не всички заедно биваха отвеждани, та поне като се виждат, да се утешават в скръбта, но едни, които се отличаваха по род, богатство и красота на лицето, се откарваха, а други се оставяха. Ония дни бяха дни на плач! Защото има ли нещо по-горчиво от изселването и по-тежко от раздялата с родни, когато споменът за отечеството и близките пробожда винаги сърцето като жило? И ето, прегръщаха се един друг, целуваха се, прощаваха се, с ридание огласяха местността. Сред тях, подпирайки се на жезъла, вървеше пеш великият Евтимий, обливан в сълзи и с душа, наранена от хиляди стрели. Но не от тях страдаше той, нито от болест и старост беше сломен, а защото бе изтерзан от страданията на хората и от крехката възраст на децата. И когато стигнаха до мястото, където въпреки желанието си пастирът щеше да се раздели с тях....всички паднаха в краката му, обливаха ги с дъжд от сълзи, допираха устни и лица, целуваха му ръка, наричаха го пастир и учител, чедолюбив баща; и "

Ето какво следва след падането на града: "И веднага йереят беше изгонен от църквата, която завзеха творците на безсрамието. В ръцете на чуждеземците падна кивотът на Завета, във властта на асирийците се оказа светинята на светините и което е най-вярно – светините бяха предоставени на псетата." Т.е. патриаршеската църква е отнета и или превърната в джамия, или просто затворена. "Какво прочее? Нима изпадна в печал повече, отколкото подобава? Нима се размекна от страх? Нима се предаде на малодушие или на бездействие? Нима побегна, виждайки, че стадото му се разграбва? Нима произнесе някоя малка или голяма дума, недостойна за неговото любомъдрие? Съвсем не, но дори се яви пред царя и укроти неговия порив, дишащ убийство, и страшния вид на варварина превърна в благоприлично държание, както някога пророк Даниил укроти лъвовете в ямата, а момците – пламъка на пещта. Защото и варварската ярост обикновено се срамува от добродетелта на такива мъже. И когато видя отдалеко, че Евтимий иде с обичайното си благочиние и мъдро самовглъбение, без да погледне нито едно от зрелищата пред него, които привличаха очите и слуха на малоумните, а ги отминаваше, сякаш те бяха изписани върху стените, тогава царят не продължи да седи, а веднага стана и с благовиден израз на лицето му отдаде почит и го удостои с най-близкия стол. И той изслуша молещия се за народа, макар че не изпълни докрай реченото. И както някой доблестен воевода, победен от противниците, не обръща гръб окончателно, но като събере пак войските си, извоюва победа, така и той постъпи. Понеже беше изгонен от църквата, той влезе в друга, посветена на името на върховните апостоли Петър и Павел. И тях като взе за защитници, отдаде се на много по-големи подвизи, отколкото по-рано: грижеше се как да запази хората незасегнати от варварското погубване, поучаваше, утешаваше, падналите повдигаше, на препъналите се простираше ръка, легналите изправяше, които щяха да паднат, подкрепяше, борещите се похваляваше и към мъжество ги насърчаваше, а някои пък отсичаше като гнила част, за да не загние цялото тяло, или като прокажена овца изгонваше, за да не предаде болестта на цялото стадо. И така тия втори подвизи и победи на този мъж над Лукавия бяха по-големи, отколкото първите, когато управляваше в мир народа. Понеже така Лукавият се видя свързан от своите вериги и наранен от своите стрели и като не можеше с мълчание да понесе упадъка на силите си и пълното загубване на оръжието, повдигна буря по-голяма и по-люта от първата, при описанието на която и човешкият език изтръпва, и костите се разтреперват." Григорий Цамблак мълчи за времето на обсадата, но описва последващ конфликт между турчина и патриахрха. Явно това е довело до опита за убийство и заточението. Очертава се една картина на съпротива след падането, заради която загиват и 110-те първенци. Наистина, не се казва да е имал роля в отбраната. А за да се премълчи такова нещо от похвалното слово, което обстойно разглежда всичките дела на патриарха ... Изглежда си прав.

Е, недейте тъй, де.

Ние наистина не знаем. Църквата не е воинстваща, но пък какво би направил човек като патриарха в такъв момент, когато пред портата е не кой да е, а неверника? Едва ли би си седял в патриаршията; най-логичното поведение би било да дава кураж, да ръководи духовно хората, да повдига духа им. Инак едва ли биха се събрали на площада за него. (Естествено, не с копие в ръка и не като пряк началник)

Няма и да ти креснат Но какво общо има интернационала? Никой тук не разсъждава с предубеждения, написаното явно сочи, че се гледат фактите (каквито и доколкото ги има).

Нямах предвид чисто военно лидерство или участие, а по-скоро политическо ръководство. Вдъхновител. Исихаст е, да, но пък отсреще иде страшен враг. А Евтоимий е популярен сред народа. Тази популярност не се придобива с исихастки практики, а с поведение към хората и т.н. Когато са се питали да се предадат ли или не, каква ли позиция е заел? А всъщност, известно ли е кой е бил начело на защитата на Търново?

"Амин" може да иде от християнството, на мен по-ми е интересно какво значи "сурва"

Не са редки случаите, в които, особено в късното средновековие, определени градове са били ръководени не от "титуляри" - царе, аристократи, държавни служители, а от естествени лидери. Или пък от най-първият от тези, които обсадата е заварила в града. Иде ми на ум случаят с Николай Коперник, който по волята на обстоятелствата се е оказал начело на отбраната на замъка Аленщайн. Възможно е Евтимий да е бил "осъден" поради това, че е бил ръководителя на града, който не се е предал.

Аз бих бил по-внимателен към проблема с Георги Данаилов и с Вера Мутафчиева, както впрочем и с много други. Все пак да не забравяме, че онова време не се състои само от комунистически доноси. Вера Мутафчиева си има принос и в историята, и в популяризирането й, а и не се знае какво е правила точно за ДС и дали и пр. Да не бързаме. Що се отнася до Георги Данаилов, според мен позицията му в книгите му след 89-та си е искрена и доста адекватна. Не мисля, че са навредили някому. А инак, Галагад, ударът върху България след 1944 та година, макар след 60-тте да се полагат някакви усилия последиците му да се заличат, е пъвропричината на това, за което говориш.

Именно Провокация се нарича

Ясно. Но в такива конфликти една решаваща победа на слабата страна може да вдигне много духът й. Нещо такова личи от поведението на корейците, както е описано.

Това е много интересен въпрос, всъщност. Това с Евтимий прилича на екзекуция, а не на убийство. Още по-интересно е защо е отменено и патриархът е заточен. Нещо е стреснало турчина, но какво...Ако изключим легендата със схванатата ръка, която е вероятна, но не в голяма степен. Но това, че са репресирани първенците - това е възможно и при щурм, и при предателство. Турчинът е имал страх от бунт, по всяка вероятност.

Така е, изклани са. Но това не са всички. Един елит не се състои от 100-200 човека. Избити са тези, които са отишли, спасили са се други. Има много данни за разселени търновци, както казах. Повечето са събирани от краеведи, не знам да са обобщавани, но се смята, че доста села в Търново и Котелския балкан са създадени по тоя начин. Това, което искам да кажа с "декларацията" е, че процесите не са еднозначни в такива, а и във всички събития. Не можем да кажем, че всички търновци са заробени или избити. Масата население си е останало там да си живее както преди, разбира се, с нови, и което е най-лошото, чужди по народност и по религия (и то мюсюлманска) господари. Така става винаги. Сега конкретно за падането. Не знам. Легендата не е достатъчна за каквото и да било. От друга страна, факт е текстът на Григорий Цамблак - "Търново падна не със сила.."

Има доста. Но за тюрките не е вярно. А си прав, че маса остарели неща още циркулират. Най-яркия пример е за бай Ганьо. ПП Ясно е, че не си комунист :)

Според мен разселването на хора от Търново из планината е неизбежно. Първо, процесът е естествен. Там за българските първенци, а те така или иначе не се спогаждат със турците, особено пък след това, което последните са направили. Средата е идеална - хем е близо, хем в планината можеш да се забиеш да не те намерят, хем климата е повече от идеален. Пълно е с данни за такива преселения, в Котел и околността има много села, които са основани по този начин - Раково, Нейково например. Няма нищо чудно в това. Неслучайно балканските села се водят за по-"ъпгрейднати", нали.

Хм, не виждам Щърбов да е изложил нещо комунистически. За тюркските титли и пр. трябва да се коригира, не са тюрки българите, вече е ясно. (Макар, че ще е спорно и това, но аз мисля, че е така.) Може би и за двата народа е спорно, но откъде българите говорят на славянски??

Щуротии.

Оказва се, че има и черни власи - мавровласи (за бели не се е чуло); Душановия законник говори за црни татари, но това може да е и проклятие.

Главната порта не се превзема току така и във време на обсада навярно няма да има лесен достъп до нея на всякакви външни лица.

Търново не е продадено в робство. От българските земи хора са продавани в робство. Голяма част от търновските първенци се разселват по балкана наоколо. ПП Квалификации кой е "капацитет" и кой не е, отпрваени към ерудираните участници във форума (а и към всички други) няма да се толерират и може да създадат проблеми на отправилия ги.

Унгарска Влахия, Черна Влахия и Руска влахия.

В такъв случай, тези йезуити обладават такава сила и мощ, че владеят света. Ето, значи, къде била световната конспирация.

ОК. Само ми обясни откъде им идва латинския. Логично, просто и ясно как стана така, че българи, които са дошли в България от Бактрия, проговориха латински? Остави другото, ами такива латинобългари има не само в земята на Асен, а и в Тесалия и Сърбия и Трансилвания. Ами как ще съчетаем написаното от Кекавмен и Бейкън?