КГ125

Да, да! :) Ако не те затруднява източници, плиийз. А тезата е доста логична.

хммм, не е много логично. "Помидор" (домат) какво ще да е?

Може и да не е гатанка, а да има отговор, но аз не го знам. Чудех се дали в антична история или в средновековна да сложа този въпрос, тъй като това явление, за което ще стане дума е на границата между двете. Ако някой е помислил, че ще засягам междурасовата проблематика - няма В различни исторически извори за периода от ранното средновековие или късната античност няколко народа са разделяни (дефинирани вътрешно част от тях) по един белег, който поне аз не мога да си обясня - "черни" и "бели". Преиодът на разделението е, както казах, ранното средовековие или късната античност. Иде реч все за народи от т.нар."варвари", с изключение на едни - власите, но пък те също могат да се причислят към останалите, тъй като са дефинирани така не като част от Рим, а в битността си на етнос без държава на Балканите. При тях може би названието е дошло отвън, такова наименование да им е дадено от другите околни народи, българи или сърби, но дали е така и за останалите? И така: черни българи - бели българи; черни хървати - бели хървати; черни власи (моровласи или мавровласи) (не съм срещал бели власи, но щом има черни, трябва да има и бели) готи тетраксити (не съм сигурен за последните черни ли са или не са). Каков можем да видим: 1/ периодът е, както казах, късната античност или ранното средновековие, все "варварски" за съответните народи; 2/ засегнатите народи са от или идват от Азия (като изключим спецификата при власите); 3/ народите са в "преддържавно" състояние, нямат си държава, когато носят това разделение; Интересно знаете ли нещо за това странно не толкова поради "цветовете", но поради разпространеността си сред различни народи разделение или дефиниция.

Наистина

Тъй е. Нещо като първите фантазии за космическите планетоходи, които кой знае защо бяха с крака) Всъщност май защото така за пръв път Херберт Уелс представя машините на окупиращите земята марсианци във "Войната на световете".

Не мисля обаче, че забелязаната от Тофлър тенденция и толкова разпространена и едва ли не новата технология ще ни върне в натуралното стопанство. Надали всичко, от което имаме нужда днес, ще може да се прави в домашни условия. А и за това би била нужна такава голяма частна собственост (или лична, ОК) че нещо почва да ми напомня на селските пещи на Мао Дзе Дун. Или - постигането на такава технлогия е в сферата на фантастиката. Макар, че ако пофантазираме в тази посока, ще видим, че тогавашното общество би било абсолютно свободно и състоящо се от индивиди, всеки от които притежава всичко. (Именно притежава!!!) В близките 500 г. спокойно можем да приемем това за утопия Следователно отново дилемата лична/частна собственост е пренебрежима за случая. Или - няма в обозримо бъдеще начин производтсвото да излезе от пазарните отношения, т.е. няма как да се случат нещата без частна собственост. Просто пазара би бил обогатен от възможността някоя и друга дейност да излезе извън него - високотеоритична впрочем, каквото и да смята Тофлър. В края на краищата, теоритичната мисъл обикновено страда от това, че екстраполира една или друга тенднеция твърде, а по някога крайно необосновано. Така преди години смятаха, че кредитните карти ще убият книжните пари, а един български икономист дори предвиди, че парите ще изчезнат тотално. (Имаше интересно и популярно възражение срещу това от проф.Георги Петров ). Наистина в определени дейности и хипотези, частната собственост може да се окаже пречка - това обаче е само там, където приоритетите са разлчни от печалбите и е необходимо обществено усилие. НАСА или "Роскосмос' (ако не бъркам името) няма как да бъдат частни организации. Но животът показа, че и те широко сътрудничат с частни фирми. А пък от друга страна, преди няколко години стана страхотно събитие (което май заслужава отделна тема) - в САЩ няколко частни лица направиха космически кораб с подръчни средства Частни ;) При интелектуалната собственост или по-точно опитите й да злоупотреби със свещената нужда на модерния човек от информация не частната собственост, а спекулата е проблема. Без частна собственост няма да имаме нито филми, нито книги, нито нищо, защото и информацията е нещо, което хората създават, за да печелят. Проблема не е в пазара й, а в деформациите на последния. Та нима не бихте си купили интелектуален продукт на поносима цена? Т.е., проблемът е другаде. Нали няма, след като се провали с такъв трясък и трагедия национализацията на индустрията в някои страни през 20 век, да национализираме на нова сметка информацията? Защото това вече би било такова тоталитарно общество, че и най-черната антиутопия, пред която Оруел и "1984" биха изглеждали като любовен роман от 18 век, би била само блед намек за ужасяващата реалност.

Хм, интересна версия. На какво се основава това мнение и чие е?

Хехе то ако ставаше със сайтове...

Мислех да ги наредя в темата за тоталитаризма, но тя стана по-теоритична. Това са избрани неща от българската рок музика от късния социализъм (с изключение на "Бяла тишина', която е от 60-тте). Учудващото е, че са създадени през един по начало контролиран от властта период. Първата си е откровено античервена, а с последната дано да изпратим чалгата в небитието http://www.youtube.com/watch?v=HZhiQE5nGiU...feature=related http://www.youtube.com/watch?v=ncE3CvOBNN0...feature=related http://www.youtube.com/watch?v=n7ACEb-RW1k...feature=related http://www.youtube.com/watch?v=HAa9XljGDas...feature=related http://www.youtube.com/watch?v=0G8URJbkrtQ...feature=related http://www.youtube.com/watch?v=2ZME0BtEfGI...feature=related http://www.vbox7.com/play:41d8599d http://www.youtube.com/watch?v=ORqYI17__Yo...feature=related

Иван Александър прави, но не такава, каквато опитва Шишман. усилието му е "по-умерено" някак.

Да, технологията е нещо много по-сложно от съвкупност от вещи, тя е и връзките между тях и човешкото участие в тези процеси. Но за целите на обсъждането, тази дефиниция, като основен обект на собствеността, ни стига. Не смятам, че технологиите са ограничени. Ограниченията върху тях се налагат по правило от човешки причини, а не от обективни. Примерите на бързото икономическо развитие на някои страни в отделно взети периоди показват, че когато обществото намери адекватните си икономически модели, технологията се втърва да се развива като планински поток към морето Че и огромни реки прави. Именно когато този обмен на енергия, човешки усилия и ресурси не е възпрепятстван. Освен това, съмнявам се и в разделянето на собствеността на "частна" и "лична". Намирам го за изкуствено и за противоречащо на природата й. Частна и обществена - това да, макар обществената да не е нищо друго, освен съсобственост на всички граждани служеща за публични цели (едно шосе или училище, например, или държавен военен завод) (Всичко това в идеалния вариант, а не деформирания от комунисти или други подобни такъв). Собствеността може да има икономическо съдържание, т.е. може да служи за създаване на доход, т.е. да е обект на сделки, от които собственикът генерира доход. Може и да не е, да служи за жилище на собственика си, тогава ОК - е лична. Но в контекста на отговорите на въпроса може ли да няма частна собственост това разделяне не ни помага, а ни обърква. то е в друг контекст. Как би могло да стане пречка в бъдеше съществуването на частна собственост??

Хм, странното е, че сведенията за смъртта на Шишман са наистина противоречиви... Сръбските са, че конят му се спънал; византийските са, че бил ранен и пленен и че починал от раните си. Това горното записките на еничаря - сочи интересно сведение. Като имаме предвид вечните разправии между сръбските крале и синовете им от това време, въобще не бих изключил да се е случило това... Психологически се връзва. Но дали Шишман е тръгвал да завладее Сърбия или само да спре сърбите? Как би станало това последното? Като завладее Македония? Посоката на движение наистина говори, че е тръгнал натам, към Македония. Топлите отношения между него и Стефан Дечански, дори и след битката, говорят за това косвено. Ако беше търгнал към същинската Сърбия, едва ли кралят й щеше да плаче над трупа му. ??? (ПП Малко произволно, но ако е имало конфликт между сръбските баща и син, то нещо такова се проявява и след Балканската война. Пашич, или по-умереното (а може би и по-далновидно) сръбско крило е било за разбирателство с България, но военните луди глави не са позволили да спре окастрянето на България. ) Но дори и така да е - дали пък тази загуба не е катализатор на политическия разпад на България? Това е май последното "имперско" усилие на български цар, последен в средновековието опит да се направи голяма българска държава една силна България. Ако би успял, може би българската народопсихология и национална (sic!) енергия би получила тласък, който можеше да изправи пред османците нещо по-сериозно. Сама, без Сърбия България не би могла да бъде ефикасна срещу немалката османска сила, но може би при това положение Сърбия щеше да е читав и надежден съюзник. Двете страни винаги в цялата си история, в т.ч. и през 19 и 20 век съставят една интересна геополитическа ос. От това, че тя си стои разкъсана, зависи съдбата на балканите и вечните им провали.

Ами не е било изключено. От една страна, войската му е бледа сняка на това, което българската някога е била. От друга - и сръбската не е била кой знае колко по-добра. Във военно отношение се допуска страхотна издънка, но има и друго - имам чувството, че Михаил Шишман се е колебаел в отношението си към сърбите, имало е доста топли чувства между него и крал Стефан Дечански. Според мен това решава дълготрайно съдбата на българското владение над Македония. Ако пък е завладял цяла Сърбия пред него щеше да стои въпроса дали ще може да създаде единна държава и да обедини двата народа без сърбите да въстанат при първа възможност. Единственият шанс да се създаде нещо годно да спре турците би било нова империя, а в условията на тотален разпад за това би било нужно огромно усилие. Победата обаче би могла да създаде по-стабилно образувание което да се опре с по-голям успех на османците и крайният резултат да е нещо по-различно от пълно завладяване и на двете държави.

То има такъв закон,ама не е достатъчно изпипан. http://www.bcnl.org/doc.php?DID=61 глава трета

Брех, супер са снимките! И тези от планината - чак сега ги виждам!

Времето на лова и събирачеството е време на първичната технология или на липсата й. В този смисъл можем да го пренебрегнем от нашето уравнение, защото тогава хората са в предобществено и следживотинско състояние и просто не е относим към днешния, а и бъдещ сложен свят. Макар, че и тогава е имало отношение на собственост - убитото животно се е разпределяло според определни правила. Технологията е съвкупността от вещи, които ни служат. Вещите, това са материални обекти. След като ни служат, ние трябва да ги третираме по определен начин, а затова трябва да имаме право върху тях. Право - това значи всъщност задлжение на всички останали (абсолютно право) и на определени субекти (относително право) да се въздържат от действия с конкретната вещ, които действия са позволени само на собственика й. Разбира се, горното е казано много схематично, тъй като обекти на правото на собственост са не само вещи, а и авторски и патентни права, а и в сложния ни свят многообразието на вещи е такова, че води и многообразие на правата. Но същността на отношението човек - вещ си остава - вещта е икономическа категория, защото носи полза. За да е защитено това отношение, имаме правото на собственост. Каквото и да стане в обозримия ни съвременен и бъдещ свят, собствеността винаги ще бъде или частна, или не частна. При цялата условност на това разделение, частна е тази, от чиито блага и ползи се ползван едно или ограничен кръг лица. Колкото е по-голям нейният дял в съответната политическа структура, нека бъде за по-лесно държава, толкова по-добре се развиват технологиите и благата стават повече. Няма как да се избяга от това. Всеки опит за изтъргване на технологията от естественото й състояние на частна собственост или ще остане теоритичен, или ще доведе до печални последици, както и стана през 20 век. Това, че собствеността има някои ограничения (неизбежни поради нуждата от безопасност) не променя основната й характеристика. А и за какво ти е да си посипваш нивата със сол, т.е. да унищожиш вещта си. Ако не я искаш - откажи се от нея, а ако си сред тези, които я искат, то нейното естество ще определя как ще се ползва тя. Ограниченията на собствеността са много, но най-често те надминават разумните граници и така спъват развитието. Но те винаги са били ограничения над частното, над частния характер на собствеността,който е естествен за нея тъй, както гравитацията за обектите на земята.... Това, че технологиите изправарват организацията не е нещо ново - така, натрупвайки и разрешавайки това противоречие, е вървял и ще върви света. Като организацията изостава, то тогава тя ще се смени, или по лесния ил по трудния начин, зависи от разума на участващите в процеса хора. Но това пак не е аргумент за естеството на собствеността. Дори мисля, че днешното време е време в което обществените институции са твърде "не частни" и така спират прогреса на технологията... Единственото място, където обобществяването на собствеността е проработило, за кибуците в Израел. Но чувам, че напоследък и тази форма страда от сериозни проблеми...

Рицаря по-скоро се изразява образно) Важна е дискусията, защото наистина е много интересна!

ЧЕСТИТ 24 май!!! http://www.vbox7.com/play:863fa698

Докато не се прекрати дружеството, нищо няма да се случи. Може да почнат съкращения, но то ще е ако намалее работата, не автоматично поради факта на несъстоятелността. Т.е. трудовите договори не е задължително да се прекратяват. Чл.123 урежда как трудовите договори преминават автоматично към други предприятия. След като правоприемството между старото и новото предприятие е приключено, то отношенията ще се уреждат с новото. То е в несъстоятелност, нали? Какво ще стане с едно предприятие, което е обявено в несъстоятелност не се знае. Може да я оздравят, може да я ликвидират, то е цял процес. Докато трае гледането на делото а и след това, до приключване на производсвото по несъстоятелност, предприятието ще си работи (или не, но това не е функция на процеса по несъстоятелност, а на икономическото състояние на предприятието) може да има само един временен синдик, който да управлява заедно с ръководството (много грубо казано, де).

Не, но има някакви други проблеми... Поздрав за "еколозите" и слепите последователи на Русо.

Но всъщност "то" не идва... А и реалностите обикновено се придържат към по-традиционните състояния и историят ни показва, че след като поредица от промени се осъществят и отпратят съответното общество в най-неочаквани пътища, се оказва, че добрата стара категория "собственост" с нейните стари и май вечни характеристики всъщност отново формира живота на хората, оставайки неизменна, за разлика от изградените над нея обществени структури. Последните променят отношиението на субектите към собственоста. Всъщност цялата работа е кой ще я притежава и как, независимо дали обществата са прединдустриални, индустриални, постиндустриални или два пъти пост-такива.

Чакаме продължението.

Но само коректно, без въвеждане на потребителя в заблуждение и без манипулативни внушения

Да, цяла нова тема Добре, но чисто емпирично-исторически, в реалността, този термин е донесъл такива злини, че по-добре да го забравим и да наречем дефинирата от теб ситуация по друг начин. Защото ако строят се състои от независими свободни участващи в пазара висоокоефективни субекти, това не е комунизъм. Мигар той в началния си вид при Маркс някъде е казал, че средствата за производство ще бъдат частни? Че обществеото няма да ги ползва чрез институциите им? Това, което описваш е всъщност един завършен съвършен капитализъм.