КГ125

Въоръжаването на една държава като Китай е функция от развитието й /има примери в историята, когато някои наблягаха само на оръжието, такъв беше СССР, но Китай се развива пълноценно/. В този смисъл на Китай му трябва ощевреме, за да достигне високите западни технологии. Това ще се случи относително скоро, ако Китай продължи да бъде управляван толкова умно, колкото досега и ако не тръгне към излишни ограничения, което е склоннсот и на Изтока, и на силните режими....

Това, че името е такова не значи, че е непременно арменка. Не е невъзможно, но не значи 100%. Макар и рядко, името се среща и в БГ. А и, това, че майка им не е българка не ги прави небългари, нали

Вярно; странното е, че богатството не е бариера срещу това, което е още един път доказателство за жилавостта на националните традиции. Голям майсторлът е нужен те хем да не се потискат, защото после избиват, хем да не водят до разрушителни тенденции и да не прекаляват.

Че що да не става? Значи, тогава феодалното разпокъсване на България е ясно докъде е стигнало. Обаче... кой знае какво е имал предвид вестника, то нашите вестници сега са по-страшни като източници от пропагандата преди 1989-ат... Ловеч е бил част от Търновскто царство, с управител най-вероятно. Като оня севаст Огнян от надписа на Боженски Урвич.

Хм, т.е., класическо рухване на империя, даже на цивлизация - засилване на центробежните сили, липса на обединителна централна сила, егоистично затъмнение у отделните субекти - в т.ч. и на запад. За щастие, на османците не са им стигнали силите да го емнат и него, просто територията е много голяма за тях.

Самата близост на две групи от един народ, и то с водачи евентуално в родствена връзка ("чичовците ми в Солун"), в онези условия на липса на феодален регионализъм, както и липсата на много данни се отделно присъствие на българи в дн. Македония може би позволяват да се направи такъв извод? Разбира се, акт на формално тържествено обединение едва ли ще да е имало, просто от това няма нужда а и държавата едва ли е дорасла за такива актове. Но според мен това, че за Кубер няма много източници, т.е. за отделни българи и едва ли не съществуване на отделна държава, косвено говори за сливане. Другия вариант е да са просто изчезнали, но от друга страна, за това би имало данни, за унищожението им и пр., а няма Пък и да не забравяме ("Българите дойдоха..... и понеже бяха многобройни, напълниха цялата земя от Дунава чак до Драч").

Абе то и Льоклерк е много маневрен, ама тези неща, защитеност и маневрност по правило са в обратно пропорционално съотношение. Това танка е комплексно нещо, ако искате нещо свръхподвижно, трябва ви ракета :):) а ако искате нещо свръхзашитено трябва ви бункер:) Руснаците традиционно държат на ниския силует, но това понякога води до недостатъци - не случайно при Орела, който явно ще е бъдещият руски танк, вече е направена сериозна крачка напред и куполата приема все по-"западна" форма. Абрамса и други западни са с нарочно отслабени места за съхранение на снарядите - така при пробив, което извън челната проекция, т.е. отпред на танка /а понякога и при нея/ е почти неизбежен при попадение с някои ПТ средства, взривът отива навън и екипажа остава жив. "На сол" не са ги правели, но има танкове със сериозни попадения от РПГ - в градски условия, когато издебнат танка отстрани. По тая причина сега Абрамс се модернизира и се повишава страничната му защита, което вече прави невъзможно пробиването с РПГ (почти, де ) Точно това е слабостта на всички руски до момента. Макар различните средства като Щора и т.н. да се поставени за да увеличат защитеността при запазване на ниския силует и маневреността, те не са идеални. Немците не са заспи, та да не знаят как да си направят един танк, нито американците. По-големия размер е приемлив недостатък при по-голямата защитеност, по-перфектните средства за наблюдение и откриване и при доброто въоръжеие.

Вижте какво, знаете ли къде според мен е не грешката, а по-скоро недоразумението. То всъщност не е голямо Почвам по-отдалеч - данните по тия въпроси, за които се спори тук, за изключително разпръснати, малко и почти ги няма. Това значи, че този, който се интересува, неизбежно се изправя пред трудности, които не са никак малки. Оттук и евентуални неточности. Или просто спорни въпроси. Професионалният военен по принцип е по-запознат с много неща, но няма как просто човек "отвън" да ги знае. Затова ми се струва, че прекаления упрек е излишен в случая и съвсем незаслужен, казано честно. Излишни ядове за нещо, в което всъщност няма противоречие - и двете "страни" са за едно и също нещо. Не се карайте, пишете каквото знаете! Резултата ще е увидителен, вЕрвайте ми. :)

E, сега, Охо-Бохо Ако има корекция, добре дошла е, нека не се атакуваме лично. Къде може да е публикуван графика за доставка на такове в БА??? С известно притеснение установявам, че в България никой май не е изследвал историята на танковите войски, която си стои някъде в търновския архив... Така че, как да се публикува този архив. Ако знаеш нещо, ще се радвам от сърце да го видя тук или в Криле, а защо не и на двете места:) Аз съм свидетел само на махането на последните Т-34-ки от едно N-ско поделение, как да знаем графиците за доставка на Т-34, Т-54, Т-55, и то модификациите, Т-62 и Т-72... Приблизително годините, а и те не са доставяни наведнъж /заявявам, че това са мои предпложения, ако има нещо, приемам всяка корекция/: Т-34 - в каря на 40-тте и нач. на 50-тте; Т-54 и Т-55 - в края на 50-тте /имам устни сведения, че през 1962-64 г. на 55-ци или 54-ки са били най малко една от бригадите в трета армия../ Т-62 - в началото на 70-тте; Т-72 - в началото на 80-тте в Горна баня.

Учудващо, Белгия, държава, която никога по никой начин не би могла да бъде упрекната в национални конфликти, двунационална държава със столетна история, един от стълбовете на Европа... от 100 дни се тресе от нацилналистическа вълна. Фламандците или по-точно една тяхна партия не искат т.нар. валонци, или френскоговорящи белгийци, да продължат да "не се интегрират".. има оплаквания от дискриминация на национален признак. Вече 100 дни държавата няма правителство... в парламентите сериозно се обсъжда възможността за отцепване... Що за явление, според вас?

Има основание, да. Дали центробежните сили са се дължали на лични отношения между лидерите, или пък представляват етап от голямото азиатско местене на народите и разселване, дали не е било нарочно търсено на принципа на т.нар."диверсификация"... не знам дали ще можем да отговорим. Но въпреки това - веднъж оказал се близо, няма причина ценробежните сили да продължат да действат.

Като гледам само съотношението на силите... 200 000 срещу 10 000. Ми то нещата са приключили преди армиите да търгнат. Запада не е бил във възможност да помогне. Самият той се е справил с турците едва след 200 години, и то частично...

Има една много добра книга, "Падането на Константинопол" от Стивън Рънсиман; ако ти падне, всичко е написано вътре. Можело е да се отложи с малко време падането, но след като целият полуостров отдавна е османски, вече няма как един град да остане сам непревзет, бил той и Константинопол. Просто въпрос на време. Казват, че Византия пада в оня фатален вторник през 1453 г., но не е така - тя си е паднала много отдавна, още като губи малоазийските си владения, които са естественият й геополитически тил. Та Цариград всъщност е едно островче в турското море! Да, голям, градът на градовете, обаче убийствено сам...

http://joker.best-of.ru/2076.html?cnt=5&fs=1&imgs=1 Плакатът иска да каже - "С нас е изгодно". обаче поради техническа грешка е станало "с нас вие сте ....." същото, както и на български )

Кой калибър?

Именно. Хвали ги, да, навярно и за да хвали своя вожд, който ги е победил, но по начин, който сочи несъмнено сериозното им място. И то е навярно в хунския съюз....

Това е твърде възможно. Макар, че, струва ми се че Куберовите хора са малко; той идва с византийци, помагат си взаимно да дойдат бягайки от аварите; после обаче той с интриги се опитва да се набута не във Византия, а чрез една от нейнита партии, т.е. чрез тоя Мавър да гепи Солун. В това, според мен се изразява гравитирането му към Византия, в това време императора е трябвало да се справя с тоя Мавър и т.н. и надали е мислел за такова разделение на едните от другите българи. Макар, че кой знае... има логика в това. "Деянията на св.Димитър Солунски" съдържат може би отговора, но няма кога да ги чета сега.

Само когато му изнася, тогава Защо да гравитира към Византия? Може би се опитва да използва византийци за да гепи Солун?

Е кво като не се споменават? Нима руснаците са критерия за това имало ли е или не е имало българско самосъзнание? Паийский пише Историята си през 1762 г. Петър Богдан Бакшев още по-рано. Когато обобщават представите за българско самосъзнение, и двамата са отнасят именно към историята, т.е. съзнанието си е било налице. Руснаците не говорят за българи специално, защото те се считат, и до голяма степен са, покровители на ХРИСТИЯНИТЕ православните в Османската империя и тях, а не някой от от тях отделно идат да освбождават. Когато вече този процес преминава през 19-то вековния национализъм, тогава става и акцентирането върху разделянето на нации или народи. Това не значи, че последните не са съществували или хората не са имали съзнание за тях. Та нали има отделни езици?! имена, обичаи Българска народност съществува още от времето на ПБЦ и хората добре го знаят.

17 мига от пролетта; Шерлок Холмс и д-р Уотсън (руския forever, но и другите стават!); и един, който никой сигурно не помни, но аз такова потапяне в историята не съм виждал - "Франтишек Век", чехски, от началото на 70-тте или края на 60-тте

Ами аз именно и там имах предвид - нищо не си развалял. Който пита, мисли, в това няма нищо лошо, нито пък в начина на споделяне на идеята, въпроса е тя каква е. Все едно въпрос ли е или теза. Претенциите на някой към тебе не значат, че нещо си развалял Има един текст за Кубер, "Деянията на св.Димитър Солунски", както и онзи текст (забравих го кой беше??, къде се говори за "чичовците от Солун" на българския хан). На мен друго не ми е известно. Мисля обаче, че не бива да отнасяме съвременното понятие за държава към ония времена и към това образувание. Основната държава е била България на Аспарух. При Кубер е по-периферно образувание, иначе би имало повече източници за там. Знае се, че той прави опит да превземе Солун, и то с политически интриги, което значи, че военно не е бил толкова силен, а да искаш Солун значи да искаш приблизително съвременна Македония /македонската, гръцката и българската й части/. Е, навярно в по-малки размери.... Границата е нещо, до където: а/ стига фактическата власт на съответния владетел; б/ е признато от съседите поне. Както на оня стълб, на който пише: "В името на всемогъщия Бог. Граница между българи и ромеи." При Кубер не знаем точно докъде е владял, а не е признаван от никой. Т.е, това не е точно държава в истинския смисъл на думата, а завладяна територия. А вече включването в "голямата" България създава на тази територия българска държава, т.е. територията става част от държава в истинския смисъл на понятието. Дотогава е просто владение, важното е, че е българско

http://www.youtube.com/watch?v=Zl6uaq7DTdg http://www.youtube.com/watch?v=gLkqvd-Gevo...ted&search=

Ами естествено, че има и естествено, че са имали чувство за общност и още как! "Чичовците ми в Солун".... в това отношение няма място за инвазия. Междубългарска война не е изключена по начало, но такава просто е липсвала тогава. Има примери от по-минали времена за войни между утигури и кутригури, инспирирана от византийците, естествено, но в разглеждания от нас случай и дума не става за такива неща. Пак повтарям, тогава не е имало феодали в истинския смисъл на думата, всеки от които да дърпа чергата, имало е един народ, разделен от обстоятелствата на няколко групи, заселил Балканите. Когато интеграцията почва и ПБЦ се засилва, включването на Куберовите хора в нея е толкова естестевено, че даже не се коментира специално и в извоири, ни никъде. ПП Нищо не си развалял, кой ти е казвал такова нещо, пиши си спокойно, нали затова сме тука

Ами да. Все едно каква форма са приели процесите, въпросът е, че и на двете места е имало българи.

Група от различни елементи, взаимосвързани по определен начин обусловен от различията им и функциониращи съвместно, като резултата се постига чрез различните функции на отделните елементи и тяхното взаимодействие.