КГ125

Забележете обаче, че не кой да е, а Иван Дуйчев го нарича именно "св.Иван". Формите на името и т.н., това са разбира се важни неща, но най-важното е как го нарича народът, масово. Същото е като с Вашингтон - всички знаят, че е Уошинтън, ама на български е Вашингтон.

Eто не трудно - слова почти одинаовие)

Не за что:) Нечего бояться болгар))))) Если что-то надо - пожалуйста

Я не лингвист, ето очень специализираная информация.... проверю и попьитаюсь ответить. Нетюркское произхождения болгар - ето обширная тема, здесь пока-что ведут дискусии, но везна склоняеться к нетюркском. Пока спорят, но аргументов все болше и больше, в т.ч. с т.зр. язиков. Вот слова, которих считают древнеболгарских: нетюркские Ако, Ами, Антерия, Бай, Бате, Бафта /пафта/, Баща, Бел, Белег, Белчуг, Бент, Бора, Ботуш, Бръмбар, бъртвеж, буба, буза, букар, булгур, булка, бун /корен/, бунище, бурен, бутам, бухал, бучи, бърдук, бъркам, бръчка, бъхти, вада, вадя, вапцам, вежда, вейка, вика, вир, вирее, врява, въже, върви, вътък, гавра, гази, гайда, гащи, гега, генгерлик, гиздя, глеч, глоба, гугутка, гузен, гурел, гуша, гъдел, гътвам, гюбре, дебна, денк, джоджен, джудже, доста, дреха, дърпа, дъвче, дърт, залък, заран, зер, зид, зурла, зъзне, индрише, кавал, кака, калугер, канара, каня, капа, калпак, кара, кара се, като, каца, качва, качулка, килва се, кокал, кокиче, копче, колаче, корем, кория, котура, кофти, коч, кочина, кош, кошара, кошер, крак, краста, крачка, кука, кукер, кум, кунка, кутре, кундел /кутре/, куче, къкри, кърлеж, кърпа, кърти, кът, къта, къща, лалугер, ламти, ламя, левент, леле, леля, леха, леш, лешник, леща, личи, лобно /място/, ломоти, лош, лунгур, лумка /изт.диалект –удря/, льохман, лъх, магаре, макар, мале, мамалига, маса, масур, маца, мера, месал, мешина, мечка, мига, минзухар, мома, мляска, момък, мрази, мургав, мустак, муцуна, мушка, мърси, нанка, нега, нека, нерез, обаче, обеца, обича, оп, опашка, охлюв, ошав, пази, пак, паламарка, паласка, палешник, панта, партакеши, пастри, патка, патерица, пати, пеперуда, перустия, перчем, печели, пинка се, писана, планина, плещи, пощи, праз, пранги, праща, пруст, пръска, пряпорец, псува, пука се, пули се, пунгия, пуши, пъдар, пъдпъдък, пъпеш, пъпли, пържа, пъпка, пърха, пъха, пъчи, рабош, ракла, рача, резе, ресни, рид, рита, руча, ръси, рът, сакам, сал, само, свила, свири, сгур, сега, сецва се, синигер, синор, сиромах, сирене, скат, скут, стомана, стомна, стопанин, студ, стърже, сукман, сурвака, суче, суроватка, сянка, тази, така, талпа, тантурест, тачи, тиган, тичам, току, топка, тор, тояга, тръгва, търси, търти, тръска, уроки, фука се, хаби, хака, халище, халост, халтав, хапка, хапе, харчи, хвърля, хвърчи, хлъзга, хрема, хубав, хърбав, цаня, цепи, цигулка, цървул /!!/, цяр, чавка, чанта, чарда, ЧЕКРЪК, чембер, чепка, черво, чимшир, чип, читав, човка, човърка, ”чомпе”, чопли, чорлав, чува, чук, чука /връх/, чукар, чумбер, чупи, чучур, чушка, шарка, шари, шепа, шета, шиба, шиле, шина, шиндар, шипка, шира, шопар, шума, шут /прилаг. - безрог/м щур, щрака, щурец, читав, ситен, шарен, кърпа, тънък, тръс, мъска, къш, тънък, кърпа, къс, стрина, булка, чичо, леля, стрина, рус. Имена: Боян, Батоя, Венда, Борис, Беро, Фратю, Ганчо, Гиго, Гунчо, Кубрат, Крум, Хиндо, Калю, Кано, Кино, Кардам, Пандо, Панчо, Минка, Стамен, Тачо, Цеко, Джендо, Митра, Негун, Нягол, Векил, Байко, Банко, Бинка, Беро, Дако, Дачо, Дило, Гунчо, Доко, Доно, Дончо, Тале, Титко, Кънчо, Лулчо, Нако, Пачо, Райко, Ташо, Цанка, Цоко, Цеко, Жеко, Боряна.

Нет смисла из "свиньи" делать "перца", перенося слово, тем более, что свиньи бьiли, есть и будут и после появления перца.) Скорее всего ето слово не имеет тюркского произхождение, а являеться производное какому-то древнеболгарско слово, скорее всего связано с формьi етого предмета или с какими-то другими приметами. Перець появился в османском периоде в Болгарии, но вряд ли "чушка" - современное турецкое слово, потому что в те времена "пионерьi" земеделия в империи бьiли не турки, а именно болгари. Возможно также, что ето слово взято с тех людей, которие принесли первие перца в Болгарии. Ето наверно или венгри, или через Средиземное море. Во всяком случае тюркское ето слово вряд ли являеться. "Тюркская" теория о древних болгар уже вообщем здесь отрицают.

В последната 1 или 2 години от живота си го натовариха с другата функция, а външен министър беше Едуард Шеварднадзе. Освен "поюгославянчването" на Бг. веднага след 44-та год., има някои данни, че след разрива на Тито с СССР Димитров прави някакъв опита да "остане" с Тито. Колко е бил опит или само някакви идеи, които незабавно са били узнати от Сталин без всякакво съмнение, но един от титовите заместници на име Едвард Кардел описва, как в една инцидентна среща във влака, докато Г.Димитров пътувал за някъде, а Кардел му направил протоколно посещение, Димитров в коридора му прошепнал "Не остъпвайте!". (Към този момент вече търканията между Тито и Сталин са започнали).

Това е интересна теза и се родее с познатите още от древността виждания за "елитарната" демокрация, т.е. за политическа ангажираност само на определена част от обществото. Естетствено, тази Платонова система си остава нереалистична, но доколкото в днешно време демокрацията е доста пуснала корени в най-развитите части на света, въпросът по-скоро според мене има не само количествени, т.е. колко хора би следвало да са политически активни, но и качествени мерки. т.е. как, по какви начини хората би трябвало да са ангажирани с политиката, в какви форми става или не става или би трябвало да става това, за да е приемливо (А също и от каква гледна точка ще се преценява тази "приемливост"). Най-общо казано, нито е задължително, нито е нужно всички активно да се занимават с политика, защото обществото би се превърнало в общество на политикани. Но от друга страна, поради естеството на самата политика да се меси в живота на всеки, та дори не само на хората, грамотно отношение и що годе адекватно мнение на мнозинството хора относно политиката е повече от необходимо. Естествено, никой не можа да бъде накаран за това насила, но за всеки трябва да има гарантирана от системата възможност да "активира" политическото си мнения, да го формира и изрази свободно. Хората, бидейки нормални, за разлика от политиците правят това само когато са засегнати от нещо.))) По по отношение на България бих казал, че макар и жестоко ударена от събитията през 1913-1918 г., политическата активност в класическия й вид от най-добрите времена на Третото българско царство остава запазена до 1944-та. Макар и с трусове, но е запазаена. Това, което привежда нещата в днешното им състояние е краха на каузата поради последиците от ВСВ, последвалия твърде репресивен режим, и вече в днешно време - познатите злободневия на злощастната българска политика.... или тук вече тая дума трябва да е в кавички?

Формално може да са били всякакви, но всъщност навсякъде, където са били, са били назначени от Сталин и са му били 100% подчинени. Макар, че "югославската история" на Димитров, ако е вярно, показва известен опит за политическа самостоятелност, завършил с нищо, естествено. То не може да се посветиш да служиш на др.Сталин и после да се измяташ.... само Тито е съумял.

Чудесна тема, разглеждаща наистина стоящ във фундамента на съвременната политическа картина въпрос!!! Защото, това явление ясно характеризира политиката в съвременните демокрации (доколкото при другите режими няма свобода на политическата изява и няма как да се констатират истинските параметри на политическото отношение, т.е. на мненията на хората за политиката). Наред с изключително изчерпателно разгледаните аспекти на това наистина забележително явление, текстът визира и аспект на сравнение между нашите, местни негови характеристики и тези в, нека да ги наречем така, „развитите демокрации”. Имайки предвид това, а дори и да гледаме нещата извън този контекст на сравнения, ми прави впечатление една особеност на политическата апатия, която е особено изявена у нас и може би не толкова навън. Това е желано явление, търсено и даже поощрявано в хода на разнообразните политически манипулации, характеризиращи днешното време. Търсят го и го искат това, защото то изважда от политиката може би най-съществения по предзадание неин контингент – гражданина и неговото виждане за политиката, изразено с достъпните му демократични политически средства и формиращо заедно с доминиращите позиции и становища това, което се нарича „обществено мнение” или дори политическа среда, атмосфера, в която политиката се осъществява. На пръв поглед, всяка политическа сила би следвало да се нуждае от широка подкрепа и в този смисъл би следвало да търси максимално широка политическа ангажираност на хората в нейната „посока”, в нейна полза и подкрепа. Само че това е на пръв поглед. Има конкретни, и то далеч не краткотрайни политически ситуации, в които за да осъществи доминирането си на политическата сцена, една или друга политическа сила иска апатията да е масова, отвращението от политиката много голямо и съответно хората да загърбят сцената, защото така тази конкретна сила, с малкото си иначе подръжници няма как да стигне до властта при едно активно гражданско общество. Ето още един фактор, който според мен създава явлението. Друга характеристика според мен, освен подклаждането й, е определена, хм, едностранчивост, „частичност” на проявите на политическо отношение към нещата. С други думи, объркаността на тези, които по една или друга причина са политически активни (в смисъл не да ходят да правят политика, а да имат отношение и мнение за нея, надраснало махването с ръка тип „всички са маскари”). В резултат пак на различните кампании, медийни прояви и други действия, част от хората се объркват, насочват се към една определена тема, концентрират се върху един от аспектите на политическите процеси и така губят абсолютно задължителния за адекватната политическа преценка комплексен поглед върху това, трябва да кажем, особено сложно, многостранно и трудно доловимо в същината си явление, каквото е съвременната политика. Така имаме политически неапатични, но неадекватни хора. Можем например да посочим антиядрените мнения или крайните екологични такива. Друг фактор, който според мен генерира апатията е, макар това да звучи изтъркано, по-класически. Относително високата степен на развитие да западните общества и оттук – по-добрия с оглед съвременното ниво на технологиите живот на мнозинството от хората, естествено води до отпускане и незаинтересованост от това кой, как и защо решава нещатъа. Когато колата върви гладко, пътникът заспива…… При това, тук не става дума само за относителен икономически комфорт, който несъмнено съществува в „развитите общества”, а за цялостен такъв – социален, културен, информационен, институционален. Това несъмнено води до политическо „отпускане” на обикновения средностатистически гражданин, нещо, което прави впечатление на източноевропееца когато види атмосферата в една западна страна, или поне правеше през 90-тте. Такава апатия не е задължително да е с отрицатален знак, за разлика от тази, която гледаме в източноеврпейския или нашия случай. Когато нещата вървят, тя дори е желателна (но от гледна точка на прогреса на обществото, не на разни частни интереси!!!), но когато не вървят… може да бъде и фатална. Защото политиката в същността си е процес на балансиране на различни центробежни сили, така, че да водят напред, към такова обществено движение, което се стреми към съответните обществени императиви. Останат ли без баланс, задълбаят ли в една посока, може да се получат сериозни, и което е по-лошото трайни, а което е още по-лошо и фатални ефекти. И накрая, към блестящо формулираните от Byzantiner фактори на конкретната българска история ( :v: ), ще си позволя да добавя още само един – българската политическа незрялост. Това е едно специфично състояние на българското общество, и то в цялата му може би нова история, което не му позволява да генерира „добра” политика или да контролира адекватно случващата се политика. Някак българина като цяло не може да ВИДИ същностните неща, някак лесно обръща политиката на водевил (а тя изобилства с такива характеристики и без него!!!), и, бидейки в дъното на душата си морален човек, лесно се отвращава…………………… от нещата, които формират живота му и този на поколението му, независимо иска или не иска, знае или не знае, отвращава се или не се отвращава… PS Интересен е и въпроса за границите на политическите апатия и активност и за ефектите на тези две явления... защото, когато пък обществото стане политически свръхактивно и се радикализира, тогава .... не знам дали апатията не е по-добро решение Но за това за съжаление в момента няма време

и малко яко шоу:

Канадски Леопард 1 в Афганистан. Показва "какво има вътре" как се пълни и пр. реалистични неща. Вкл. колко е чистичко:). Запознатите ще обърнат внимание на допълнителната защита на танковете. Модернизация ли е, що ли?

Нямам какво много да добавя към горното, Галахад. Само това, че десницата не е представител на едрия капитал, напротив. Не и у нас, където последният е от мафиотско-олигархичен тип и кой знае защо, вечно се обслужва от левите и от посочените от теб партии-маргинали.

Ta нима промяната на името ще направи текста по-сериозен? Няма нищо несериозно в името св.Иван Рилски, както българите са наричали и наричат този светец. Напротив, другото би било претенциозно, според мен.

Естествено, че св. Иван Рилски. Може канонично да е по-правилно Йоан, но този светец е най-българския, народът му казва така и с това се запомня.

Т.е. как да го дефинирам, да посоча политическите сили или да дам дефиниция какво представлява бъолгарската дясна политика? Има една и половина политически сили, които са "десни", ама по нашенски десни, както е по нашенски бяла ризата на бай Ганьо. Мога да ги назова, но тогава ще политизираме темата докрай, пък аз не ща.

Имало е период, в който той е бил министър-председател и първи секретар на ЦК на БКП, това е до създаването на Държавния съвет. Тогава той му става председател и едва тогава става държавен глава. Дотогава формално държавен глава на България е Председателят на Президиума на Народното събрание, на име Димитър Ганев. Това е системата Сталин/Калинин. Малко хора знаят, че през целия период на управлението на Сталин държавен глава на СССР е Михаил Калинин. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%BE%...%BA%D0%BE%D0%B2 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%...%B2%D0%B8%D1%87

"Дясното" направо може да спаси една обедняваща страна, камо ли да има почва. Ама истинското дясно, което е вече по-сложен въпрос. Консервативни, неолиберални... "Не е важно дали котката е черна или бяла, важно е да лови мишки". (с) Дън Сяо Пин Точката между бизнеса и работника /при цялата условност на тия понятия в съвременния свят/ се намира само по един начин - на основата на нискя данък, икономическата свобода и законността. Другото са социални експерименти от първата половина на 20 век с печални последици...

http://www.vbox7.com/play:dfb61cd0? http://www.zazz.bg/play:dfb61cd0 Отваряйте си очите на 10 като карате! или като пресичате!! Дивотията и простотията в България са стигнали до такива неща, че просто.... наистина освен драстично увеличаване на санкциите тоя народ нищо не го оправа. Като в Сингапур трябва да са тукашните закони и като в ”полицейската държава” Америка, иначе сме за никъде. Никакви компромиси.

:) Дано да си права в оптимизма си)))))))!

Преди малко, като гледам History channel, чувам следното: В разказ за Адриановата стена в Британия се показва че разни народи са имали войници в римските легиони там. "Представете си, сирийци, североафриканци, БЪЛГАРИ ... и т.н. ..... в услуга на Римската империя". Какви ще да са тез българи?

"Пий с утра - веь день свободен"

Цанко Лавренов

Я, че това интересно, бре))) Много добро!

Не става, не става. Той и Кадафи неслучайно не хвана американци или европейци, ами точно българи. Защото България като държава е на практика беззащитна, в т.ч. и откъм дипломация и без големите структури като ЕС и т.н. е загубена. Не ги упреквайте много наште дипломати. Те и да полагат усилия, като нищо не стои зад гърба ти, освен една разядена от корупция държава, в която незвъзможни неща няма, какво ще направиш? Ще ходиш да молиш Кадафи, да ти се смеят служителите му зад гърба? Значи, развръзката дойде след като Блеър отиде там и не знам какво прави с Кадафи, но оттогава търгнаха нещата на оправяне. Американците също го натиснаха. В момента Либия много напира да възстанови дипломатическите си отношения със САЩ, че зер петрол ще трябва да се продава Държавния департамент обаче каза, че посланика няма да иде в Либия докато медиците са там. Французите, изглежда, се нагърбиха с "техническата част" ) От цялата работа - късмет за хората, че страдаха достатъчно от далаверите на тоя източен .... лидер, и голя-я-ям плюс за Никола Саркози, който, впрочем, си го заслужава. )

Не само те. Блеър и американците също доста помогнаха. Е, драмата приключи. Сега остава да се видят последствията.