Гласовете зад граница - българската и европейската действителност
Народното събрание отдели почти цял работен ден на въпроса, дали българите, живеещи в страни извън Европейския съюз, да имат право да участват в първите преки избори за 18 европейски депутати през май. Дебатите се съсредоточиха върху изселниците в Турция.
В края на миналата седмица Народното събрание отдели почти цял работен ден на въпроса дали българите, живеещи в страни извън Европейския съюз, да имат право да участват в първите преки избори за 18 европейски депутати през май. Дебатите се съсредоточиха върху изселниците в Турция.
В законопроекта на кабинета "Сакскобургготски", който стана основа на разглежданите сега текстове, има изискване желаещите да гласуват да са живели в страната през последните три месеца. От опозицията предложиха този срок да се удължи до половин година. Очаквано най-острата съпротива срещу разпоредбата дойде от ДПС. Според партията такава идея противоречи на конституцията, защото лишава български граждани от право на глас. Вероятно тази седмица парламентът ще отхвърли ограничението, като левицата и царистите ще подкрепят партньорите си във властта.
Гласуването е интересно не само заради конкретния казус, но и като индикатор доколко мнозинството ще поиска да ограничи т.нар. изборен туризъм при гласуването за органи на местната власт в края на тази година. Според бившия заместник-председател на Централната избирателна комисия Михаил Константинов "въпросът е принципен и големият проблем е, че фалшификациите на ДПС демотивират гласоподавателите". Иначе при очаквана цена на един мандат в Страсбург около 100 хил. гласа изселниците в Турция могат да осигурят половин мандат и дори при ниска избирателна активност те няма да са решаващи, пресмята проф. Константинов.
Макар темата традиционно да съпътства всеки избор въпреки вричанията на политиците, че проблемът с изборния туризъм ще бъде зачеркнат, засега резултати няма. Една от причините е, че партията на Ахмед Доган почти винаги е била във властта. Представители на левицата, която в предишния мандат се кълнеше, че ще сложи край на практиката автобуси с избиратели да обикалят градове и села и да гласуват на по няколко места, и сега се заканват, че ще измислят законови текстове за ограничаване на негативното явление. От парламентарната трибуна обаче изказванията бяха по линията "противоконституционно е да се лишават български граждани от право на глас". В неофициални разговори дори членове на ръководството на БСП обясняват: нека сега гласуват, но за местните избори е друго.
В действителност, най-големите притеснения гласовете от Турция създават по време на местните избори. В общини като Кърджали кметовете и общинските съвети се определят основно от изселниците. В същото време социалистите не могат да забравят гласовете за президента Георги Първанов през миналата година - 509 903 по сметката на Ахмед Доган. От тях над 50 хил. са от живеещи в Турция. На парламентарните избори през 2005 г. за ДПС подкрепата от южната съседка е малко над 40 хил. гласа.
Въпросът с гласовете на изселниците в Турция е прецедент за Европейския съюз. Никоя друга държава няма толкова голямо малцинство, което да притежава двойно гражданство и постоянно да живее на територията на държава, от която етнически произхожда и в същото време да оказва влияние върху резултата от изборите. Именно поради липсата на такъв проблем основна грижа на европейските политици при провеждането на изборите за Европейски парламент беше как да се даде възможност на всички европейски граждани да гласуват независимо в коя страна от съюза се намират, за да може да има колкото се може повече висока избирателна активност. Поради тази причина повечето от страните членки, или общо 16 от 25, позволяват на собствените си граждани да упражнят правото си на глас в чужбина, а всички са записали, че и чужденците (в някои държави, стига да са регистрирани, разбира се) имат право да дадат гласа си за местен кандидат.
Не може да се каже, че има пряка връзка между това дали една държава дава право на двойно гражданство и това дали позволява на гражданите си да гласуват от чужбина. Например Ирландия дава ирландско гражданство на всеки гражданин на Северна Ирландия (част от Обединеното кралство), който докаже, че се чувства ирландец (каквато е практиката на България с живеещите в Македония). Въпреки това (или заради това) гражданите на Ирландия не могат да гласуват, ако се намират извън страната. Подобно обаче е положението в още само четири страни от ЕС. Това са Кипър, Португалия, Словакия и Франция, като в Португалия гласуването е забранено, тъй като списъкът се изготвя два месеца преди изборите, и всички, които имат желание да гласуват, трябва да го заявят предварително. В избирателния закон на Франция пък е изрично записано, че гласуването се провежда само на територията на страната и че посолствата в този случай не се зачитат като френска територия въпреки постановките на международното право. Изключения правят "задокеанските територии".
Има само три държави, които едновременно позволяват хем двойно гражданство, хем да се гласува в чужбина. Това са Великобритания, Унгария и Финландия - и трите не се сблъскват с въпрос подобен на изселниците в Турция. Други като Полша и Малта пък нито имат двойно гражданство, нито са склонни да добавят гласове от чужбина към общия вот. Малта позволява ограничено двойно гражданство - в случай че дете на малтийски родители се роди в страна, чиито закони автоматично го удостояват с гражданство, но това е и единствената рестриктивна форма в по-голяма част от европейските държави. По отношение на гласуването от чужбина то е невъзможно и в тези страни, тъй като избирателите трябва предварително да се запишат в списък по местожителство.
Право на глас ще могат да имат живеещите в чужбина гърци, които са си запазили гръцкото поданство и са регистрирани в избирателните списъци, предвижда подготвян от правителството в Атина законопроект за правото на глас на един милион гърци, които живеят в други страни, съобщи атинският в. "Елефтеротипия", цитиран вчера от БТА. Според проекта това свое право на глас те ще могат да упражнят на по-следващите избори в Гърция, която сега не признава двойно гражданство.
Останалите тринадесет държави - членки на ЕС, са либерални по отношение на гласуването от чужбина, но не и на двойното гражданство. В някои от тях като Литва и Латвия то е изцяло забранено, докато други като Дания и Холандия го толерират само ако то се получи при раждане в друга страна и при това важи само до навършването на 22-годишна възраст. При всички тях обаче спокойно може да се гласува от чужбина. За това има различни начини - в Испания например това се осъществява по пощата, в Унгария - от посолствата, в случай че са се регистрирали, а в Холандия може и чрез пълномощник.
В Румъния приетият неотдавна закон разреши на живеещите в чужбина да гласуват за евродепутати, но сега се спори как ще бъдат отчитани тези гласове, след като информационната система не била добра. Проблемът е сериозен, защото става въпрос за много гласове, но според пресата никой не знае колко румънци са напуснали страната си в последните години.
Проблемът гласуване от чужбина не е толкова наболял в другите страни от ЕС. Дебатът преди последните избори през 2004 г. по-скоро се въртеше около въпроса дали избирателната активност няма да е прекалено ниска. Истината е, че тя обикновено е много по-малка в сравнение с изборите за национални парламенти - общият процент гласували през 2004 г. е 45.6 на сто. Например в Естония избирателната активност на парламентарните избори през 2003 г. е била малко повече от 58 процента, докато далите гласа си за европейски депутати една година по-късно са били едва 27 процента. Вариациите между различните страни членки бяха сериозни - в Белгия гласуваха 91 на сто (но това, от друга страна, може да бъде отчетено и като ниска активност, тъй като там гласуването е задължително), докато в Словакия процентът беше отчайващите 16 на сто.
Като цяло тенденция е гражданите на новите страни членки да са по-апатични, макар че в групата на десетте имаше и изключения за самия ЕС - Малта и Кипър отчетоха над 80 на сто активност, и ако за Кипър това се обяснява със задължителното гласуване, за Малта подобен аргумент не важи. Друга особеност, която вероятно може да бъде очаквана и в България, е, че изборите за Европейски парламент се възприемат от избирателите като своеобразна наказателна акция срещу управляващите. Изследвания сочат, че самите опозиционни партии са склонни да провеждат кампанията си много повече като кампания срещу правителствата отколкото "за" една или друга европейска политика.