КГ125

Но тези сведения са за различни религиозни или суеверни практики,а не за политеизъм или монотеизъм. Със същия успех например Ибн Фадлан можеше да опише и баячките, билкарките, бабите и суеверията в християнска България ..... А иначе "Бир Тенгри" - Аллах е един, или по-точно Бог е един. Тюрките имат един бог. А българите, с 33 длъжности и сложна държава - някаква аморфна маса от суеверия? Няма логика. От тези факти не могат да се правят изводи за религията. Виж, от "Бог вижда" може. Изворите са малко, но лошото е друго - че нищо не се казва в тях конкретно...

Да, но по отношение на българите не, а и когато описват настоящо езичество, май повече го ругаят. А описват древността, историята, един вид. Може, но е малко вероятно, имайки предвид горната оскъдна, но налична комбинация от данни. Кои биха били тези митични тангристи? Да, апокриф е. Не съм катеоричен, но ми се струва че апокрифите не са толкова надеждни, колкото "официалните". О, не би трябвало да е така. В Батак има обикновен народ, в момент на крайно и трагично отчаяние. Онзи напдис е на могъщ аристократ, владетел на враждебна на Византия /или поне представител на враждебната партия/ и трета по големина държава, побеждавала неведнъж. И освен това, иде реч за най-съкровеното нещо в ония времена - призоваването на Бога за да отсъди. Не ми се вярва Маламир да призовава Исус Христос. Вярно е, че данните са малко, но то поначало при тази фактическа база всеки извод би бил ако не произволен, то с висока степен на "предполагаемост". Но, разглеждайки наличното, трябва да си зададем въпроса кое е най-вероятното, т.е. да се върнем на логиката по-горе. Ако българите бяха християни, нямаше да има покръстване. Щеше да има изобилни данни за това у византия, щеше да е тържествнео отбелязан момента, в който това покръстване е станало и нямаше да има текстовете, че при Борис именно е станало. Абсурд. Според мен данните говорят за постепенно византийско културно /в тези времена разбирай религиозно/ влияние, започнало с "вечната дружба" между Ираклий и Кубрат /наистина трайна за онези времена и за византийската политика/, а може би и преди това, и преминало после в по-високи нива, при създаването на Дунавската държава. Оттук и нейната основна дилема - конфликтите между провизантийската и антивизантийските партии, белязал българските вътрешнополитически борби през ПБЦ. Въпросът е - тези, които са били антивизантици какво за защитавали, т.е. каква е била религията им? И, пак се връщаме на първоначалното сглобяване на картината от нашата мозайка. Може пък към нея да трябва да се добавят източни парчета - кой изповядва тангризма на изток, какви данни има там за него, намира ли се някакъв паралел в поведение, ЗНАЦИ или символи в България и пр. Бедни са ни изворите, бедни-и.,... като държавата.

Според мен нищо от фактологията не ни говори за самубийство. Чист, класически заговор срещу твърде издигналия се властник, последен рефлекс на римската демокрация, или поне на тези, които твърдят, че я защитават. Дотогова Рим не се е прекланял дотолкова пред никого, т.е. такова издигане като Цезаровото предизвиква реакция. И, естествено, чиста борба за властта на идещата фигура на принцепса.

Така е. А що се отнася до "бесовете", това са просто ругатни. Византийците в крайното си отрицание на всяко езичество въобще не се занимават да ни го описват.

Да, но точно този бляскав последен култ те познават. Другите, примитивните се губят в древността и ги има само в текстовете. Бидейки религиозни фундаметалисти, византийците твърде остро ругаят езичеството, така, че техните силни изрази трудно биха могли да ни дадат някаква представа за нещо съществено, освен за отрицанието. Тази логика важи и за множественосто число "бесове и оргии". Това според мен са просто ругатни. Да, но пък най-реалистичното предположение е за бог. Да не забравяме останалите елементи на пръснатата "мозайка" - българският текст, съществуващото в Азия бог Танга, съвпадението му с надписа. По българските земи някакви абстрактни тангристи не ще да е имало. Ако е имало някакви, те ще да са българите. Е, тогава може. Освен ако и ония статуи не са от пребивавалите там българи, пък и близостта на куманите с българите се сочи в един от текстовете, ама като не го помня кой беше..... /?/ Плюсовете ги преценявам както си ги изборил, но в тяхната взаимовръзка. Минусите: 1. друг прочит - но той би бил твърде произволен; 2. написът е в църква - български владетел да призовава чуждия бог, и то точно като знаем, че е затрил брат си заради него... 3. няма друго споменаване на Тангра, но няма и друго споменаване на българския култ. Не се описва никъде какво ТОЧНО са правели българите, или поне приблизително. Следователно логиката е - единственият източник сочи Тангра. Тогава, като се има предвид изброеното в плюсовете, и взаимосвързаността на фактите, според мен се налага единственият логичен извод - или по-скоро предположение, естествено. По всяка вероятност българите са били монотеисти и тангристи.

На мен не ми се струва на почитане, а на изтъкване, както и самия автор казва. А героят му заявява, че няма да се поклони. Също не ми се струва, че става дума за българите. "Вие" езичниците може да е със същия успех. /Да не забравяме и най-директното: "Бог вижда"/ За значението на думата "елини" - ето два интересни текста: Теофан Изповедник, думи на Енравота: ".. от статуите на елините се погнусявам..." Патриарх Фотий, окръжно послание от 867 г.: "..българите ...се отказаха от отческите си бесове и оргии и отхвърлиха заблудата на елинското суеверие...." Странното е, че под "елини" са разбирали всякакви езичници - та елинските клутове са "по-високи", отколкото разните варварски такива, които са по-примитивни. Т.е., ако спрямо българите се употребява думата "елински", се има предвид по-развита религия /??/ Естествено, употребяват се и думи като "бесове" и т.н., но само три реда по-долу патриархът говори така и за католиците. Или пък, под "елински" се разбира нещо друго, нещо по-пряко свързано с елините. Отговор на този въпрос може да се получи, ако се види кого още византийците наричат "елини". А ако надписът е това, то той просто нищо не значи. А преводът на Warlord-а, който аз цитирах, откъде е тогава? За бабите - откъде иде извода да са кумански? Макар че, кой знае. То кой знае и какво значат, може да не са статуи на божества, а друго. Ех, ама са ни къси изворите..

Ся ще да пусна тука един въпрос. Ако го правя извън регламента, не го зачитайте и може да се махне. Ако не знаете отговора, ще ви го кажа Всъщност два въпроса: Как е официалното име на Османската империя? Как е официалното име на България през турско?

E, aз Стефан Цанев за съжаление само го прехвърлих, та не мога да кажа дали забележките ми към него се потвърждават и от тази му книга. За империя - не знам. Така я нарича не друг, а Стивън Рънсиман. Но една империя се отличава с т.нар "имперска идея", т.е. обединителна идеология. България не предлага таква. От друга страна, тя така или иначе остава третата по големина държава в тогавашния свят в продължение на 200 години, покорява сума народи, побеждава не друг, а "тогавашния САЩ", т.е. Византия. Къде се е намирала в древността - може да кажем, че близо до Китай, но къде - за мене поне е трудно. Това имах предвид, обобщение на данните за произхода. Календарът обаче на българите, ако се вярва на това, което съм чел, а то е само една книга "Календар и слово" на Йордан Вълчев, наистина е напреднал. Познания на високо ниво, но "невероятни" - да, могат да се нарекат и така. Няма такава опасност. Историята на Западна България е толкоз измислена, че повече няма накъде и нищо не може да се доближи до нея.

...както и филмът "Екскалибър, мечът на крал Артур" на Джон Бурман! /младежта да не го бърка със следващите бози, това е от 1980 г. и е върхът. Видите ли го, тутакси го грабвайте! :)/ А към Хари Потър няма защо да сме излишно критични. Първата книга е добра, останалите не са.

ПП Предположението за договор на Омуртаг с тангристи е доста произволно и неподкрепено. Какви ще са пък тия тангристи по българските земи?!

Това са думи на Кинамон в спора му с Омуртаг. Пък и "Бог вижда", казват, а не "Луната и Слънцето виждат"; освен това Маламировият надпис е авторски, така да се каже, от първо лице, а текста на Теофилакт - преразказ. Пък самият текст /намерих го/ e такъв: "И ако ми изтъкваш слънцето и луната и ме принуждаваш да се чудя на великолепието им, слушай - и аз им се чудя, но ги считам за творения и слуги, подвластни не само на бога, но и на нас, човеците. Защото Създателят ги е произвел от нищо в нещо, за да сужат нам и ръководен от хубостта им, се издигам до оногова, който ги е създал..... няма да се поклоня на тях, .... а на оногова, който ги е сътворил, който е Христос....." и т.н. Вижда се, че Омуртаг не говори за богопочитане на слънцето и луната, а ги сочи като някаква аргументация в спора. Тъй че, тук не става дума за множество божества, а за сложен теологичен спор. По-горе пак в думите на Кинамон има текст, който може да ни насочи към политеизъм - "А тия разни, които вие почитате за богове, признавам за истински демони" . но пък по-долу веднага става ясен подтекста: ", както се научих от Светото писание, което признава всички езически богове за демони." Т.е., византиецът говори за езичеството въобще. Самият Теофилакт в разказа си говори за езичество въобще, а и героите на този разказ говорят за езичество въобще: Енравота, излагайки учението си пред брат си, му казва "....от статуите на елините се погнусявам, .... а славя Христа". Т.е., според мен, или визнтийскят автор украсява спора /Енравота прабългаринът и елински стауи....?/. с други думи не можем да извличаме от текста му на какво са се кланяли българите, или пък, а ко думите на героите са верни, то се води спор между Омуртаг и Кинамон и Маламир и Енравота за езичеството въобще, т.е. не можем да правим извод за дуализъм, или политеизъм. Да видим сега текста с Тангра точно какво казва. ... /Ама след малко/:) "Канасюбиги Омуртаг е от Бога владетел... беше... и направи жертвоприношение на (Бог)а Таггра... ичиргу (колобърът)..." /защо е "Таггра" в цитираната тук тема от БС са обяснили - "гг" на гръцки, каквито са букивте, се чете "нг"/. Според мен е ясно. Като не забравим и онова прословуто "Бог вижда" на Маламир. Това е тържествен, директен, официален и призоваващ божият гняв срещу византийжите текст; той говори за един бог. Така че - везната според мен клони повече към монотеизъм и към Тангра, каквото и да значи в детайли това. Има и трето - ако в източниците за ПБЦ няма данни за стария бог, то там, откъдето българите идват, сигурно ще да има.

Да, кой знае... За древна Азия нямам информация, макар, че и района, и периода ми изглеждат страшно привлекателни! Що така не знам.:)

Ами то, ако е монотеистична, от една страна, а е посочен Тангра като бог, комуто се кланят, той извода идва от самосебе си. Не е потвърден с други източници, обаче. Що се отнася до тюркските народи из Азия, аз ще си позволя безнаказаната наглост да предложа хипотезата, че ще да са го взели от контакта си с българите . Поради това, че са по-изостанали.

Сещам се за един текст на Маламир /ако не бъракам/: "Българите направиха много добрини на християните, но християните забравиха. Ала Бог вижда" Това не говори ли за монотеизъм, което пък, имайки предвид и оня текст за Тангра, както изобщо другите данни за този култ из Азия /не съм ги гледал, признавам, но нали има?/ може би все пак има място такава хипотеза? Във всеки случай, един владетел на политеистично общество ще каже "Боговете виждат". Освен ако не е имал предвид християнският Бог, но откъде накъде владетелят, убил брат си заради християнската му религия, да се позовава на бога на враговете си - едва ли.

Може би, но едва ли е само това. По-скоро са особености на древната бойна психика.

Страхувам се, че не е остатък от средновековното варварство, ами е чисто ново варварство .... И не е остатък, ами тепърва светът изпада в простотия и варварство

A така, а така! Поздрави за целия екип!!!

Hi! You speak English only?

Не би трябвало. "Светлото бъдеще" е време на регрес и големи пропуски, на фона на непрекъснато прогресиращ западен свят. Изтървано златно време...... А това, което му се вика "тъмно средновековие" далеч не е било тъй тъмно, ами просто нивото на технологията е било такова, че е налагало такава организация. /"Името на розата" дава една добра представа за това. / Нещата почват от падането на Рим, но той не пада случайно, а защото се изчерпва.... И после, Ренесансовия период не идва случайно, ами от същото това средновековие. Да не забравяме и третото - обществата, които успяват да адаптират религията към новото, т.е. приелите протестантсвтото, са най-успешните общества на Новото време. Не тези, които са я отрекли тотално, нито пък тези, които за останали в догмата.

Не оценявайте нещата едностранно - религията не пада от небето ... а възниква по естествен път като една от институциите на обществата и от друга страна като начин на възприемане на света, постепенно променящ се и изживяван, докато не намери другото си място в модерните следренесансови общества. А това, че се случва да е използвана по такъв начин е нещо, което се случава на всеки феномен от тоя тип - от най-елементарното политическо учение, до какво ли не. Освен това, религията носи голям морално-етичен и съхраняващ традицията заряд. Без нея идва едно такова добре познато падане на моралните норми, което ражда много, много нелицеприятни постъпки. Когато религията изчезне, тя бива заместена от друго - радикални политически учения, антирелигиозни системи, което пък задължително води до морални деградации.

"Марсиански хорники" на Рей Бредбъри. Пък и другите работи на Рей Бребдъри. "Всичко живо е трева", "Градът" и каквото друго докопате на Клифърд Саймък; Робърт Шекли; Роджър Залазни; Робърт Шекли & Роджър Залазни в съавторство; Айзък Азимов; "Осем ловки демона" и "Мостът на птиците" на Бари Хюгарт. Станислав Лем; Братя Стругацки; Кир Буличов; /пък и почти всички руски, които докопате/; от българските - Светослав Минков /малко ще ви стресне/; Светослав Славчев и Петър Бобев- ще ви харесат; Има сума още.... 20 век -златна работа за тая вид литература...

Това може да е само и единствено откъс от "спомени" на някой активен борец, писани, съответно редактирани и нагласени /защото между 44-та и 89-та без редакторска намеса и "помощ" не минава/. 100%, забравете другите варианти. Хеле пък Оруел....

Ами ако е шеф на Червения крътс - чрез Червения кръст

Името е Кинамон, византийски пленник, първоначално приближен до Омуртаг, но след остър теологичен спор вкаран от него в затвора. Изваден от там от брата на Маламир, Енравота, той го убеждава да приеме християнството, поради което и последният бива екзекутиран от брат си. Едва ли ще да е само той, обаче. Информацията се е предавала достатъчно добре и в онези времена.

Готова статия! Ще има продължение, нали? Малко добавка кой е Аеций и къде е роден , евентуално би била на място. Последния шанс на Рим е пропилян с това, което става после и което, надявам се, ще видим в продължението?