КГ125

обаче умерено

Ето и една негова статия: ""Печатът е свободен..." "Печатьт е свободен...". С тия думи се захваща 79 член от Българската конституция, с тях захващаме и ние първата статия на нашия вестник, като заявяваме пред наши-те читатели, че ние ще се стараем, доколкото ни допущат силите, да употребим това право, дадено нам от конституцията, за да браним интересите на народа, да защищаваме правата му и свободата му, да поддържаме всичко здраво и полезно за общото добро. Като едновременно се стараем да изтръгнем и изкореним плевелите, и злите треви, които са порасли в народната нива и които ни са останали наследство от петвековното ни робство... Освободени от турското робство, с помощта на нашия цар Освободител, ние не сме се освободили от пороците, които ни е завещало то - неговото позорно петно още на мнозина личи и се красува на челата им. Против тия пороци, против останалите изпомежду ни представители и поклонници на нашия робски позор, ние обявяваме безпощадна борба, борба на смърт и на живот, като сме напълно уверени, че всичките зли мисли и планове на останалите в живот турски чорбаджии - сега неизвестно по коя причина наричани консерватори - ще излязат мъртвородени, ще изпадат на юхъ. Защото народът, който добре познава тия агалари, никога няма да тръгне подире им и всякога с отвращение ще гледа на тях. Да оставим злото да пусне корени, да не гледаме час по-скоро да го унищожим, е все същото, да допуснем да се развие в народното тяло една гангрена, която може да зарази целия организъм. Ние ще се борим с това зло според силите си, като сме убедени, че ще бъдем поддържани от всичките честни и добри български граждани и патриоти в това народнополезно дело. Освен това, ние ще гледаме да запознаем нашите читатели с всичките големи правдини и благодеяния, които е дала на народа ни Конституцията, против което, за срам и укор на времето ни, намират се няколко ръждиви и черни души, които работят за унищожението й и опропастяването с нея наедно и народните правдини и свобода. За добра чест помежду българския народ, изчадия на ада - гонителите на Конституцията - е твърде малобройна, и ние сме уверени, че скоро те досущ ще изчезнат изпомежду ни. Съединението на разкъсаните от Берлинския договор части на българския народ е винаги било нашето най-горещо и заветно желание. За постигането на тая света цел ние посветяваме днес да работи перото ни, като очакваме с нетърпение онзи честит ден, който вече е наближил, когато наедно с целия български народ ще можем да употребим ножа си, за да се съединим и да бъдем свободни и честити, така също както цели петстотин години наедно сме плакали и страдали. Такава е в кратки думи програмата на нашия вестник "Свободен печат", който, обичаме да се надяваме, че ще бъде добре посрещнат и приет от нашата читающа публика. (Публикувана като уводна статия във в."Свободен печат", бр. 1 от 07.03.1881 г., без подпис. "

Ето една негова реч, пред Учредителното събрание в Търново, във връзка с Берлинския договор. Едно от първите отговорни действия на първият в историята български парламент е да изрази в декларация отношението си към това, което ще отпечата българската история за столетия, по всяка вероятност, за разделянето на територията на България. Направете си изводите за човек, патриот и политик от какъв мащаб иде реч. Не ви трябват по-късните оценки за българската историческа съдба от тоя период, тоя 20-тина и няколко годишен младеж я оценява още тогава, и то от каква не само политическа, но и патриотична и етична висота..... Цитатът е от книгата "Съединението" на Иван Анднов поп Савов, съратник на Левски и Захари Стоянов, член на революционния комитет на Априлското въстание, секретар на временното правителство при Съединението. В каваичките с черни букви е самата реч, с нормални - текстът на Иван Андонов. С наклонено съм си позволил да подчертая някои пасажи от речта. Вътре в речта в скоби е текст на Иван Андонов за обстановката в залата. " Говориха: Греков, Балабанов, Славейков, и Геров. После стана младият Стефан Стамболов. Говорът му беше топъл, планенен, с чувство: ”Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло, под жезъла на един духовен началник – Екзарха; тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-църковното наше отечество. После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая духовно-черковна България утвърди политически автономните граници, и призна единството на българската нация в тия граници. Най-после дойде руско-турската война и Сан-Стефанският договор. В него както нашата освободителка, така и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политически нова, млада държава, наречена Българско княжество. Но, в Берлин, разсякаха тая Бълагрия. Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отчество на пет части. (мъртва тишина в залата) Защо ни разсякоха на пет къса? За да ни направят повече сакати, повече недъгави и нeмощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък, национален, политически и исторически живот – да бъдем политически просяци и да живеем от милостинята, оттрохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейксата дипломация, докъто бъдем отново поробени. Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение на само на десетина години можа, има крепка воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от 50 000 жертви-мъченици, нас, чиито поля, пътища, усои и кътища се покрихва с пепел и сълзи. /общо вълнение и сълзи в залата/ И сега ни канят те, да пристъпм – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят. Не. Ние имаме право; ние искаме да си останем здрави.Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашият национален организъм цял и неосакатен. Дават ни свобода, а взимат здравето ни, лишават ни от възможност, от условия за живот. Защо е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня за някогашното ни крепко, здраво и жизнено тело? Да просим ли, да се влачим и да живеем страдалчески живот, ние, които имаме бъдеще светло и славно, както що имахме минало светло и славно? Не. По-добре, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ни искаме – и трябва да го кажем високо и да ни чуят всички: или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пак роби и подвластни на Турция.Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая турция, ако бъдем в онова положение, в което ни постави Цариградската мирна конференция, отколкото сега. Где са, г-да представители, нашите мили градове: Ниш, Пирот, Враня и Лесковец? – Дадени на сърбите. Где е Тулча и Добруджа? – Дадена на ромъни. Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Прилеп, Скопие, Велес, Щип и други страни на нашето отечество. Где? Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Кралово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони! Мъчно. Мъчно и боли. Нека не приемем Берлинския договор. Нека извикаме високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели /и като се обърна към драгоманите- преводачите, които присъствуваха, продължи/ ”Вие ни секохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината ни, поради която ни сечете, но ние ви казваме – боли, боли и мъчно. Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено на вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено от Сан-стефанския договор.” Ораторът спря. Той беше блед. Залата екна от нескончаеми ръкопляскания. Кореспондентите, до които седеше Тодор Шишков и със сълзи им превеждаше речта, станаха, отидоха при младия оратор и топло му стиснаха ръката. Дядо Антим го повика, прегърна целуна по челото и каза: ”Бъди благословен, мое чедо, от Бога и от всичките ни светци.” Създаденото след речта положение – предстоящо решение на събранието до да предложи разпускането си, отричането на Берлинския договор, т.е. новата българска държава сама да заяви за отказа си да се конституира поради скандалността на Берлинския договор/ има за резултати: 1/ султана се отказва да държи турски войски в Румелия, което всъщност прави Съединението възможно 7 години по-късно. 2/ руския император спешно праща емисар да успокоява депутатите.

Хм, не е никак съблазнителна. Ако конспирацията толкова много съществува, защо все се оказва американска?! Пропагандни клишета. Не че световната политическа сцена няма тайни, но тезите, които обсъждаме са много много много далече от разкриването на каквито и да било тайни Кой каза, че САЩ "нямат нация" и какво изобщо значи това? Наличието на множество етноси или т.нар. етнически, религиозен и пр. плурализъм далеч не значи липса на нация, а значи превес на политическата над етническата нация. Имат нация, и още как. Практиката показва, че болни мозъци на тема политика се раждат главно в нашат бедна континентална Европа, с нейните вечни отнесени теории. То не бяха лениновци, хитлеровци, марксовци и пр. и пр. ..... По тая логика класическия терорист би бил европейски радикал. За това, за което пишеш болни мозъци се намират най-вече и само сред религиозните фанатици.... Защото там маргинализацията от модерността е най-голяма. Казано с прости думи, кой що-годе интегриран в съвремнното общесртво е луд да го взривява. Това, че Америка има известен проблем с "болните мозъци" е в други аспекти, местна специфика, но далеч, далеч, далеч не може да аргументира "коснпиративната теза". Болни мозъци навсякъде. Не става дума да ти се променя мненито, сакън. Аз само излагам моето, с тайната надежда да посея някое и друго съмнение Добре де, шегувам се. Ако сме сериозни, няма никаква сериозна база за такива изводи. ПП Знаеш ли коя българска емиграция е с най-патриотична нагласа? При това истински патриотична. Кой знае защо, тази в Америка.

Това е добре "Няма дим без огън", ама ако димът идва от огъня, а не от някоя пушилка. Това е принцип, на който почва майсторската пропаганда. Елементарната логика подсказва, че няма особени причини това да е така. Пък и особени доказателства за такова нещо няма. Няма никаква логика една от от пострадалите страни да се е "самоконспирирала", а другите - не. Опит да се взривят близнаците имаше през 1993 год., когато в мазето им беше вкаран микробус с взрив, който си и гръмна, но се оказа слаб... Тогава хич никой не мислеше за конспирации. Слабост в охранителните режими, пропуски и т.н. - може би, но конспирации ... тц. Тероризма трудно се предотвратява.

Въпросът е зададен ограничително: "глупост или да се вярва". Възможностите са повече. Това си е личен избор, ако ти харесва, вярвай, ако не - недей. Ако смяташ, че вярата е ограничение, уважавай я. Като се има предвид огромния принос на християнството в световната цивилизация и хуманизъм, очевидно не може да бъде "глупост". Така или иначе, създалите модерната цивилизация страни са християнски /разбира се, след като са преодолели ограничението на догмата/. "гЛУПОСТ " би било фанатизирането на религията, както впрочем и на всяко друго нещо. Религията, освен всичко друго, е традиция, исторически корен и културна атмосфера, оставяща отпечатък връху всеки, ако не като трайна житейска практика, то като досег с традицията в най-съкровени житейски моменти. Всеки принадлежи към някоя религия /в много широк смисъл/, макар и да не го знае или да го отрече, тъй като израства в културната среда, създадена исторически именно от тая или оная религия. Не е случайно това, че религията се сочи от някои политолози на нашто време /друг е въпроса колко са прави/, като съществен идентифициращ цивилизацията фактор. Разбира се, атеизмът също не е нищо "лошо" и не е "глупост", а право на избор в свободното и модерно общество. "Глупост" би бил само фанатичния атеизъм, отричащ всичко. Защото, може през целия си живот да не си стъпил в църква, но предците ти са, а ти не си откъснат от тях. Освен това, християнаската религия си е близка, защото "си е наша". Има и други религии, и повечето носят подобен дълбок хуманистичен заряд, поради което са също толкова или почти толкова ценни и заслужават истинско уважение, освен когато наблягат на фанатизма и отрицанието.

А, да не кажете че оф топици пиша Аз съм за виждане с Лао Дзъ и Роналд Рейгън Bathory: Преместих постовете ви в отделна ТЕМА. Моля предържайте се към темата!

Интересно ми е, например, терористичните актове които преживя Русия нейни конспирации ли са? А Англия и Испания? Кацането на Луната било снето в Холивуд. А пътят на Луноход 2? "Американците го знаят". Там ли бяха като се правеше конспирацията, що ли. Мислете, бе хора, не се връзвайте на всеки подаден фишек .....

E, то..... не че ги няма тия неща, но ми се струва, че не трябва толкова да му мислиш. Нормално чувство за самосъхранение и останалото да върви, накъдето е тръгнало. Не е "нищо човек", напротив. Не наблягай на негативните неща, те са част от битието, но не единствената, и то напротив. Така че, няма нужда от кнцентрация точно пък връху тях. И хич недей омаловажава това, което правиш - едно средно 1000 човека го четат, а пък това е началото.

Я да се откажем да спорим?! Не мое да бъде. Докъде не ми изключиш микрофона- нема начин, както се видя вече:) Сега едно по едно. 1/ Няма нужда да се извиняваш, ако не съм разбрал нещо, аз не съм го разбрал. 2/ Ako имаш конкретен конфликт с някой за нещо, това вече е друг въпрос/по него може да кажеш толкова, колкото смяташ за нужно/; от него обаче тежки изводи не могат да се правят. 3/ Малко се пошегувах, иначе напълно разбрах примера, но не се сдържах. В разговор с едни руснаци един създател на сайт го нарекоха най-позитивно и без обида, че бил "интелигент". Краткият отговор беше: "Моля да се държите културно. Като съм с очила, значи можете с всякакви думи да се нахвърляте, тъй ли?" на което смехът не стихна 15 минути. 4/ Пак - ако има конкретен конфликт, това е друг аспект, няма място за обобщения за света, той не се изчерпва с нашите частни случаи /не, че те не са важни или тежки, напротив/, но просто друг подход трябва. 5/ Новините в България са преднамерено негативни от 1989 год. насам по две причини - медиите така ги представят. Е, да, не сме Китай и не летим, но от друга страна нищо не е толкова черно, колкото изглежда. Този начин да се представят негативи начело обаче, остана в българската журналистика от 1989 г. насам и ей го на какви настроения създава. От мен да знаеш едно нещо - за единица време на една територия се случват толкова много неща от най-различно естество, никога дявола не е толкова черен. Това, че разни идиоти искат да манипулират хората е друг въпрос. Престъпления и тъпотии имаше винаги, аз съм свидетел на онова време, в което нищо лошо не се съобщаваша, а само къде какво ново се построило, а в същото време имаше и убийства, и всичко. Е, по-различни, но пак. В света също е така, макар че донякъде си прав. Ако обаче бяхме китайци, американци, шведи или даже руснаци, щяхме да имаме много положителни новини! България е уютно и хубаво място, населено с "умници" и минаващо през тъп период и забуксувало в някои аспекти. Само че с нас нито почва, нито свършва света. Брутния ни вътрешен продукт, или всичко, което струваме, е колко - 15-20 милиарда долара годишно. Летището на Хонконг струва 21 милиарда. Населението ни е по-малко от това на големите градове по света. Тъй че, последният нито почва, нито свършва с негативите в нашта атмосфера, да не говорим, че не има и позитиви, макар тези, които ни казват новините не ги обичат:) Да не говорим и че разликата между местата в БГ никак, никак, никак не е малка... Другото е, че времената се менят толкова лесно, че повече не може да бъде. Ако някой на 15.11.1989 г. ми беше казал какво ще стане след 5 години посмъртно нямаше да му повЕрвам. То дето ще има някой, който да ти прави проблеми, ще има, но не са само такива, ще има и такива, които да разчитат на тебе. Тъй че, както е казал вековния мъдрец шопа, "нема да се косиш, оти че ти мине" А пък това де, живота, е толкова голямо нещо, че не може да се поставя под въпрос зарад някой и друг проблем. А, пък да живееш където и както си искаш си е твое право, така че - само възможностите трябва да се появят, а пред тебе те тепърва предстоят. Тъй че -

Не ми е ясна основата на един такъв конфликт между "врага" и тебе; няма причини за това, няма какво да се сравняваш с някой или да му въздействаш. има и трети вариант - от никой не зависиш, без да е задължително някой да "зависи" от тебе, каквото и да значи това. Тия "световни проблеми" не са от вчера, бре хора! Светът нито е почнал отсега, нито ще свърши скоро. Естествено, че ще се "съобразаяват с тебе" и то в нужната степен. Така че, не виждам проблем. Е, ако нещата са така свързани, отстояваш там каквото има за отстояване. Но вина за това, че нещо не им е известно хората поначало нямат. Цялата работа идва от неприятния етап, в който се намираме, това е то. Не следва толкова да се връзвате на това, шансовете за личен успех не са никак малки. Ама вие с диоптри ли сте били?! О-хо-о, така значи Но кой ще ви отклонява, бе човек, и за какво?! Не вдявам. Няма какво да се "поправяш", много похвално е това, с което се занимаваш! Какво ни казват тази и други такива прояви - че много хора не са затънали в простотия

И като ги свалиха, да не би да превзеха Израел?! :):) Не са супермени, просто военният им сектор на обществото превъзхожда многократно този на противника. Впрочем, аз бих бил любопитен да видя сериозни данни за броя на загубените сирийски и израелски самолети....

Не може да бъде изолиран и няма защо, но това е друго. Кой ще да е пък тоя, дето ще се появи и защо трябва да е "смачкван"? Интернет безкра-а-аен, сайтове много, чети народе и туйто!

ups, това съм го изпуснал. То не е добре да се взимат и МЕКИ отрови, ама хич. Няма ама това-онова. Имам един роднина, който, макар да отрасна в едно дивно село в полукръчмарска обстановка, сред звуците на кючеците и т.н., по неизвестна за никого причина от малък не слага, ама наистина, един грам алкохол. Ама няма "наздраве", "уважаваш ли ме", "една глътка" и пр. Не пи на годежа си, та безмалко да му се разсърди родата. Поради туй, че тази му позиция биваше отстоявана безапелационно, всичките хлапешки и младежки среди /по-късно вече като не пиеш, си е "твоя работа"/ му имаха репсект и това е. Когато се уволни с неговите там хора от казармата, наеха едно цяло кафе и пиха и реваха като аслани там 24 часа нон-стоп. Двама човека специално ходиха за ракия 3-4 пъти и винаги за него носеха по един стек сокове ..... Чат ли си?

1/ .... няма нищо лошо в разговорите как се сменят части на коли; и това е добре да го знае човек. Е, ако след това говорещия си търси начин да пребие някого, нямаш работа с него, а той рано или късно също бива пребит..... 2/ Тук поставяш няколко въпроса. а/ "няма убит, а има премахване на пречка". Не е точно така, нещата са по-сложни. В един аспект може да се тълкува мисълта ти като възмущение от това, което психолозите наричат "социопатия", т.е. неспособността да се прояви съчувствие. Такива са малцина. Освен това, и такива драстични случаи няма много, така че това е частен за обсъжданата тема въпрос. б/ вторият е за липсата на справедливост в днешно време - така е, липсва, разрешението е в политиката, а това вече е огромна тема. в/ "ако го направиш се превръщаш в тях" - правилно си против, не се превръщаш, защото ти няма да направиш това, което правят те, а ще възстановиш някакъв баланс /макар, че сдържането на такива състояние е препоръчително.../ г/ "дилемата за 100-те живота" -- тя е малко крайна. Няма такива ситуации, милиарди хора ще си изживеят живота без никога да са изправени пред нея. Така че, обобщаващи изводи и от това не бива да се правят. д/ "ако се налага да спасяваш твоя живот, какво би направил" - и това не е често срещано, и от него не може да се изведе заключението, че "се живее, но или в общество сред свои или ще те стрелят в главата. " Никой няма да те стреля, бе човек! А и какво значи "общество сред свои" - че то е около тебе. Ето ти например интернет-форум, направен да разпространява научна информация. Че това е невероятно, бре!!! Стига сте търсили гадове, те и без това са си налице

Нещастни ги прави не това, че "има някой над тях", а това, че осъзнават какво те пропускат. Това са различни неща. Мисълта, че "има някой над теб" може да бъде много разрушителна, именно защото самата й постановка е дълбоко грешна. Естествено, че ще има някой над теб, ти да не си Господ? В същото време обаче си свободен, умен, достоен човек и имаш, каквото имаш. И да не е нещо наред, има как да се оправи, най-общо казано. От друга страна, не е лъжа, че времето е идиотско, но това са състояния, които са детерминирани от разните политически завои и никога не са вечни.

Ще съм кратък, че ме чака работа. Чета двата последни текста и ще ви кажа следното - констатирам определен песимизъм и разбирам кое го обуславя - живеем в шибани времена и това си има конкретни прояви. Но ткива моменти не са вечени, за трети път наблягам на това. И са географски детерминирани. Така че, от тях не бива да се правят обобщаващи изводи. Фружине, надеждата не е инстинкт за самосъхранение, а присъщо на човешката личност естествено състояние, тъкмо защото нещата не са толкова страшни, колкото изглеждат, и най-вече не са толкова трайни. Знайте го това нещо, нормално е песимизъма да идва, но е нормално и да си отива. Желанието за доминиране също не е таков, каквото ти изглежда, та чак да идваш до грешно-песимистичния извод, че "животът бил за да се мачка някой". Естественият стремеж към някакъв успех не е стремеж за доминиране, а за израстване. Агресията не е задължителна в тоя момент, макар че, да, успелият човек гледа другите ма-алко отгоре. Това обаче не е страшно. Хората са различни и всеки си има успеха и късмета. Който има едно, няма друго. Кракинг, познавам обстановката в много аспекти, вервай ми Обстановките са много и не са извън твоя контрол. Също и средите, в които човек се движи се сменят, колкото по-възрастта отива напред. Затова казвам, че не бива да се прави общ извод от частни ситуации. Утре като станеш преподавател по нещо в някой наш или западен университет, или пък нещо друго като станеш, ще видиш за какво иде реч - е за това иде реч Пълен съм с истории за много интересни пътища на един или друг човек Интересно ми е и понятието ти за "средна класа". Това не е страшна дума. Ако някой има повече интелект, това си е само в негов плюс, не може светът да се състои от академици. Всъщност може, но ако попаднеш сред тях, с удивление ще разбереш какви интритганти и гадове могат да бъдат някои от тях, нещо, за което таксиджиите не биха и помислили. Затова хора можеш да срещенеш навсякъде и с какъвто и да било статус. Дар Божи е да можеш да си поговориш с всеки, от всеки нещо ще можеш да научиш. При такива, дето Съгласен съм за това, че "не трябва да им се отстъпва". Само че това важи само когато наистина не трябва да се отстъпва. Болшинството от нещата, които стават, просто не те засягат наистина. В случая със стрелбата описваш тежка патология, това нито става всеки ден, нито е плод на простотията /макар че днес конфликтите са много агресивни заради липсата на държавност и напрежението на бедността и чалгаджийската атмосфера, но дотам не стигат масово/. От такъв случай не могат да се правят общи изводи. Може да се каже, че "криминологичната обстановка е влошена" или "спесифична", но не може да се каже, че хората са изроди. И накрая - трябва да се прави каквото трябва и това е, той животът си дава останалото. Остави тия работи за "аутсайдер", ТЕ СА АУТСАЙДЕРИ. Поначало е трудничко в такава среда, но рецептата се състои от две неща: 1/ трябва да си достатъчно твърд. Каквото и да казват "оценителите", по правило самозвани, държиш си на твоето. Тогава идва един момент, в който започват да уважават не това, че не щеш отрови, а самата твърдост. 2/ не бива твоята позиция да им се противопоставя - един вид, "вий сте идиоти". Не са. Живи хора са, донякъде жертва на определена обстановка, която малцина осъзнават, но всички са в нея. Понеже поставяш много въпрос, останалото после, че дългът ме зове. Само един цитат: "Тежко ни! Луди карат слепи!" Това Шекспир го е казал пред 400 години, ама още не са пропаднали англичаните :):)

Хм, закъсахме го ... Преди време щях да имам по-лесни отговори ама сега...тц. Значи, по-горе се спряхме на няколко положителни мотива, които, как да го кажа и аз, "крепят личността". Може едно две или три от тях да доминират, може да има и много други. Изброените неща съществуват, и то в 99% от хората, които срещаш всеки ден, в различни степени. Истинските социопати са много малко, в болшинството си народът си е нормален, но проява различни черти и в различни сттепени. Тези неща обаче по никой начин не са "термини за контрол", освен ако, както и с много други неща, някой не почне да намира чрез тях извинения. Да не се бъркат с прекаленото смирение. Защото има и още едно и то е "справедливост" - като трябва, но само като трябва, има хора, които са си за ритане по тиквата:) Както казах, "свестни хора" и обратно, "идиоти" се намират по цялата вертикала, и при "най-социално силните" и сред най-нископоставените. При "средния човек" се проявяват повече, защото средният човек се среща най-често. Това, че към момента има известен хаос, "изпростяване на отношенията", доминация на негативните прояви няма такава тежест, каквато изглежда. Това са временни състояния и по същество не могат да попрчеат кой знае колко. Както казах, времето минава, а мястото може и да се промени. "Физическата сила" като фактор за доминация или хайде за респект изчезва точно след свършването на училище и започват едни други мерки, често така че "последните стават първи" Що се отнася до любопитството, това е едно от най-добрите дарби, които могат да бъдат дадени на човек. И естествено, че има какво да се види. Един от най-умните хора, които светът познава неслучайно е казал, че е "хлапе, което си играе с миди на брега на океана на знанието", и това след като е обяснил що е гравитация. Обаче като е дадено, трябва и да с ползва. Завършваш добро образование, колкото може по-добро /и приложимо, обаче, не "теория на музиката" / и тръгваш напред и туй то. И още - многото философстване не е на добро:) "Колкото по-рано спре да чете чиляк, толкова по-добре". Тая шега от филма "Съдията" всъщност ни насочва към здравото стоене на земята и увереното преследване на целта, каквато и да е тя. И достойнството, и човещината и СИЛАТА са си вътре в тебе, няма защо да се сравняваме с някой отвън, бил той силен на деня или не знам си кой си. По естеството си хората се сравняват с околните, но това трябва да е само донякъде. Демек, тогава никой не може да те засегне. От една страна, а от друга, не е зле човек да знае, че всеки заслужава уважение, дори и да не знае кой е Нютон или да не може нещо. Демек, да не се надуваме. И пак още - всичко става в реалния свят; вина, цигарки, световни конспирации и пр. разумозатъмнители, е това са истинските "неща за контрол", правещи от индивида кукла на верига. Макар, че тука веднага иде ред на още една реплика от тоя филм: "Що имаш притив киселото вино, чадо?" :):):), която пък иде да покаже, че майката му е баланса и хармонията Тъй то, "от сложното разсъждение - към простите истини". Може да звучат банално, ама то е, защото са вечни и непрекъснато ги откриват хората ГОни си целта, следвай Пътя, както е казал преди 5000 години един, дето се е возил на бивол, а не на БМВ, ГЛЕДАЙ и си ползвай това, дето Господ го е дал, това е то. Много струва "човешкия живот"

Е, всеки си хвали стоката. Къде са тия свалени Ф15 от МиГ23, кой е карал едните и другите? То излиза, че не само в списанията изглежда, че е като на видеоигри, но и от 1991 г. насам на практика така се оказва. На т.нар."модерни" армии сериозна военна съпротива вече май не може да окаже никой. /Оттам и възходът на тероризма./ Неуязвими машини няма, дума да няма, но пак в реални условия да видим как ще ги поразят. Засега на успяват, много е яка тая машина, ей, жертвана е подвижността и заради якостта. Като контрапример може да се даде Ми24 и Стингърите. До появата им в Афганистан направо са летящи крепости, след тая иначе непретенциозна на вид ракетка - пълен разгром. С РПГ-тата и съвременните ОБТ нещата не стоят така.

Че знам ли? На нормална аргументация не издържа. На албанска също

Въобще не е ясно дали тази територия не е безвъзвратно загубена, пък и за какво ни е, в новите условия и времена.... като искат, нека да си я имат и да се наричат както си желаят. Характерно за днешното време е възраждането на националистическите настроения, в добър или лош аспект. Нормално е да има даже нов македонски национлизъм, въпросът е доколко издържа в един спокоен диспут над нивото на кръчмарската приказка. В условията на свобода на словото е трудно да подържаш митове. От друга страна, ако нещо ще става, няма да е за десетилетия, а по-бързо. "Макеоднизмът" е тоталитарно творение, нему е нужна Югославия и социалистическа репресия, а най-добре Коминтерн. Като ги няма ....

Да го видим първо как поразява Меркава Мк4 в реална обстановка. Ф-22 не им й трябва, а МиГ 23 може да е "боеспособен", но досега нито в Ирак, нито където и да е не е победил Ф-16, или даже други. Стар е, пък и то авиацията е комплекс, а не самолети-бижута.

Ami eto как става това: 1/ турците никога не са имали за стратегическа цел да асимилират българите, с изключение на няколкото кампании за помюсюлманчване на части от България, и то неголеми, където, впрочем, са успели.... 2/ когато става македонизацията, тоталитарната държава е вече усъвършествана, с цялата си пропаганда и насилие; 3/ Титова Югославия беше демократична страна, Тито бързо се усеща, че сталинизма би бил пагубен и го сменя с що-годе демократичен строй. Югославия беше толерантна почти по всички въпроси с изключение на думата "българин" - това веднага води до жестока социалистическа и балканаска реперсия /лично познавам хора, преживели лагера "Голи оток" в адриатическо море, бедна ви е фатазията за какво става дума/; 4/ На фона на високите доходи /не е рядкост заплата от 2-3000 марки/, свободното излизане в чужбина, високите постижения на Югославия, и не на последно място, на СЪХРАНЕНАТА ТРАДИЦИЯ, от една страна и тъпия български ограничителен социализъм, проведената у нас денационализация, плюс 5/ ОГРОМНАТА ПРОПАГАНДА, ловка, мащабна, невиждана и нечувана, за българите - фашисти, зверове-окупатори, татари-варвари /все постулати, родени от изконно сръбската омраза, поради вечните поражения, които сърбите са търпели от нас, както и поради необходимостта да са агресивни на принципа "крадецът вика дръжте крадеца", защото държат наши земи/, и резултата е налице. После има и друго - знаете какво става, когато българинът загуби надежда - светът свършва. Историята на тоя български край е толкова неудачна за българщината, че там наистина светът е свършил. Освен това - от македония има три поне големи бежански вълни - след 1878 г., след 1903 и след ПСВ. Почти всичко с ярко българско съзнание се е прибрало в България. На какво се крепи съвременния македонизъм:на смехотворни наукообразни митове, кражба на история и агресия. Преди да си му казал нещо, той те е нарекъл "татарин" Впрочем, голяма част от македонския елит се състои от власи .... А за тези, които още имат заблуди за българите-окупатори и пр. ще кажа само следният факт - около 40% от българските войски в Македония са се състояли от местни младежи, набирани след влизането там, пълно е било и с офицери, родени или произхождащи оттам. Твърде много за "предатели":) И последно - ако някой иска да е македонец, има всички човешки права за това. Само че историческите спорове не могат да се загърбят, поне докато някой не получи наградата на Божидар Димитров, доказвайки, че Василий е "македоноубиец" ПП Не им се дразнете, аз по-скоро ги чувствам като заблудени братя; какво да правят хората, като на това са ги учили?

А, ето нещо, което ни доближава до обяснението на нещата. Стоките не се изнасят на пазара, защото държавните предприятия са ги произвели на цена, по-висока от тази, на която административно са били задължени да ги продават. Затова и се прави това, което стана - освобождаване на цените. "Не купувайте" всъщност е призив за пазарно поведение на потребителя - все пак, да се сдържа, за да може офертата на производителя, която може и да е спекулативно висока, да стигне пазарното си ниво. Какво ни казва цялата тая история - казва ни, че без пазарен капитализъм никога няма достатъчно стоки, а в момент на криза - хич няма стоки. Това преживяват всички бивши соц.страни. Които са умни, като Полша, светкавично освобождават цените и ограниченията и тръгват в нормално русло. Които не стигат до тоя акъл, започват да се гърчат в полупазарни мафиотски общества. Т.е., социализма рухва поради вътрешните си противоречия, които се разрешават с груба сила или с непазарно сътрудничество с Биг Брадър СССР, ама той се отказва от тая работа и айде-е.

Ха сега де... достойнството, разума, човещината, сдържаността и реализирането на потенциала му. Тези неща не е задължително да са свързани с негативни житейски ситуации. Ако в някое определено време и място те доминират, то това няма да е вечно така, от една страна, а от друга - мястото лесно се сменя. ПП И още едно нещо - любознателност ли ще е, любопитство ли ще е, но стремежът да види и да знае.