КГ125

Toчно сега по "Експлорър"-а върви филм за Ханибал. Походът през Алпите трае 15 дни, т.е. достатъчно кратко за да си носи всеки торбата с ядене. Загиват 1/3 от хората му, около 30 000 от 90 000. Впечатляващ брой и от двете страни - Рим губи 70 000 души за четири години. Или, нормално голям брой за две държави, които прогресират в съответния исторически период. В една от битките Ханибал измамва римляните, като им пуска едно голямо стадо овце с факли на роговете, и те решават, че това е армията му. Може да се направи извод колко добитък е вървял с войсите, за да го сбъркат с няколкодесеткихилядна армия. От друга страна, Рим обръща нещата в своя полза едва след като атакува...тила на Ханибал и превзема Нов Картаген, който е нейде в Испания, а после и истинския Картаген. Ново значение на прочутата фраза "Картаген трябва да се изгори". Най-впечатляващото у него освен безспорната му гениалност като стратег и тактик е това, че е постигал успехите си с наменици /ако това е вряно, де/, т.е. не с патриотично мотивирани войници, а с платени. Това вече е постижение.

Е да. Но в Алпите той само е преминавал, а преходът е нещо, което се организира, но е за кратко, а основно е сновал из Италия и Испания, където бреговете са доста близо. Наскоро четох една византийска хроника за Никифор Фока и Йоан Цимисхий, пусто забравих автора, известна е. Там се описва точно как Никифор Фока, още като военачалник обсажда ред крепости в Близкия Изток. Има чудесен пример как снабдяването и изхранването са изиграли решаваща роля, на няколко пъти везните са накланяни в едната или другата посока много критично, докато най-накрая византийците се отказват, щот им свършва яденето и почват болести...

Абе то е ясно, колко са си ги връщали. Вярно е Виж за Ханибал и за таива дълги походи из чуждата земя въпросът е интересен. Аз не знам, но може да се предположи, че са получавали някакво снабдяване с кораби, а също са водели със себе си животни, гепвали са оттук оттам, купували са от разните племена и народчета из Рим. Имам цяла директория с хроники, ама отде време да ги чете човек

Ха! Забелязвате ли ле-еки прилики с Царевец, с някои византийски църкви и с минарето от гр.Болгар, или си въобразявам? /Бързам да кажа, че от това никакви изводи не се налагат, само констатирам приликите:)/

Без да се обижда някой турчин, така е. Това не е рядко срещана ситуация в историята, и варварите, опухали Рим го достигат в някои отношения чак през 19-ти век. Любопитно е как точно процесът става, не само в Турция - народите стигат до тази фаза на окончателно оформяна на уседналата държава, с институции и всичко. И ги създават според конкретната възможност, чрез прозорливи или копиращи чуждото държавници.

Ами да. Ако си представим населението на цяла една държава, то в един ден изяжда много повече от 25 тона. Ако си представим пък колко тона желязо носи войската .... Нормално е. Според мен в онези чисти откъм технологии и сложни организации времена, много е лесно да си го представим - всеки си носи, всяка част си има обоз. Ето горе авторът ни казва - нямало вода и храна по пътя и всеки водел със себе си по няколко добитъка и карал 50 кила вода. Това стига за 20 дена поне. І Да, данъците са били натурални. Къде беше това за една крина жито, едно повесмо вълна и какво още там събираше един от царете от всяко домакинство. Към посочените по-горе начини на снабдяване бих добавил - чрез подаръци или доброволни доставки от местното свое население. Да си спомним нещо, за което има свидетелства - походът от Тракия до Сливница през 1885-та и описанията как по пътя народът от селата излиза на пътя и посреща войниците с кой каквато има храна. В пристъп на фантазия ще си позволя и друго сравнение - когато през социализма pri хората някъде отсядаше или влизаше в контакт по някакъв повод войник, все гледаха по всеки повод да го нахранят - т.е. хората си имат отношението. Или се купува, или се подарява, или се разквартирува по къщите в "своите" села, че и в по-мирните вражески, защо не? Т.е. местното свое население е сериозен източник на снабдяване, докато стигнем границата. Е сетне вече почва грабеж от врага /може и да не е грабеж, а "реквизиция" / Писах вече за една сцена от Балканската война - от нашето само село от около 4000 души излезли толкова кауци с храна на път за Източна Тракия, че обвхванали около 20 км. колона. И всичкото това пълно с ядене. Съвременната армия /от 17-20 век/ познава системата на реквизиции и военни доставки. Понеже се касае приблизително за същата цел, в Средновековието, макар и не толкова сложно организирано ще да е било същото по същество. Ако пък погледнем данните за това как българите са изхранвали и снабдявали тусрките войски по време на техните походи /това далеч не е било най-неприятното, в сравнение с посещенията на разни "бабаитлар", които искали "диш хакъ" задето си търкали зъбите и карали стопанина да им разхожда не само конете, но и ботушите по двора /, можем да си представим и картината през средновековието. Да не забравяме и природните източници - реките пълни с рибка, горите с дивеч... Па като стане дебела работата и чорба от киселец е нещо, макар, че практичният българин все нещо е имал в торбата за в краен случай Точно. И да не са имали толкова животни под ръка, все са докопвали близка бройка. ПП Обозът не е точно целта, но пада в плячка, така че и той е добър източник на снабдяване.

Хм, интересно, названията са латински. Значи от Рим още основните стратегически направления са известни Сигурно е имало пунктове и пр., но ако те са известни, много лесно ще да стават засади и пр. и всичко ще се разиграва на пътищата. Ако разгледаме в сравнителен аспект местата на големите битки, ще се получи интересна картина. /Не съм го правил, но съм сигурен, че много от тях не са близо до главни пътища/. Трудна работа е да кажем с какво се е хранила една 50 000 войска. От разните спомени от Възраждането се знае, че когато някой е тръгвал на път е потеглял с доста хляб и сирене, варена кокошка за първите дни, осолено месо, сушени плодове - това нещо трае доста и въпросът е само колко може да носи един пешак и един конник. Едно товарно муле, което освен всичко дртуго се катери и там, отдето човек не може да мине, може според мен да носи храната на 5-6 човека, казвам го съвсем произволно. Вода се събира по пътя, и се носи в мехове и пр. съдове. Или, ако 10 човека могат да се ползват от 1-2 обозни единици, то останалото е въпрос на просто умножение. Да не забравяме, че тогава и да е имало някаква централизирана система за армейско снабдяване, то самите войници са носели със себе си храна. Хората от едно село на практика са една част и т.н. и т.н. И понеже основното придвижване е пеш и на коне, то като минат първите 1000 човека от някъде и ето ти го черния път. Компаси и карти не е имало, но пък хората много са познавали местностите. Ето малко описание на едно пътуване от 1550-та год. "От дясна страна видяхме отдалеч една висока и голяма планина, а отляво е поле и равна земя. И пътят беше равен, само отвреме навреме имаше малки височинки, обрасли с дъбов гъстак. Преди са били ниви. .... На 19-ти август от Мустафа паша /Свиленград/ за 6 и половина часа стигнахме Адрианопол; сега се казва Одрин. Минавахме по стари римски пътища и къси каменни мостове, които отчасти са още подържани и които прехвърлят по един - два свода през ровое и потоци. ... и тук по полето видяхме стари римски насипи и остри могили, които трябва да са гробници на убити в битка хора" ...... Ето и описание на едно армейско придвижване оттогава: "Цялата войска потегли с нежелание и без удоволствие срещу Софи /някакъв суфия-водач в Мала Азия/ в Азия и Персия. От една страна, защото са безводни, запустели, бедни и гладни земи, където на много мили всеки трябва да носи вода и собствените си провизии - брашно, сухар, месо, ориз, сол, сирене и др. поради това войниците карат много неоседлание коне и безброй палатки, големи кожени мехове за вода, събиращи 1-2 или 3-4 кофи". Т.е. към 20 -40 литра вода. А Софи сам предварително опустушава и изгаря собствената си страна, та турците да имат по-малко изгода." И двата цитата са от "Дневникът на Ханс Дерншвам", уникален немски текст от 16 век.

Хм, малко знам за тая уния. ... Устроил Комнин не устроил, е те оно само гръцки патриарх в Търново ни липсваше, за да я вапцаме окончателно Това сказание ми става все по-любопитно и по-любопитно. Няма ли найде превод или четлив оригинален текст, защо не го публикуват?! /Едно на ум да не е някоя антикварна уйдурма/. Хрониката на Мокса какво е и къде е? Едва ли Русия е могла в онзи момент да направи каквото и да било за Византия, освен да приюти нейните и българските свещеници. И през 16-ти век ли е имало водни знаци?

Такива числености според мен не са изключени, защото в различните периоди на Средновековието някои държави са стигали много голяма численост. Когато войските им не са наемни, а народни, т.е. всеки или почти всеки здрав мъж отива, не е изключено "мобилизационно напрежение" от 15-20%. Работата е там, че последващите периоди не винаги значат по-голяма численост - средновековните държави се въздигат и западат, губят територии и население и се оказват смешно малки в сравнение с предните периоди от историята си. Пример за мен е Първото и Второто българско царство. За придвижването и изхранването имам интересни цитати от източници, ще ги събера и пусна, ама в по-свободен ден. Като начало - има мнения, че през средновековието придвижването е било много тежко, че хората са били толкова ограничени, че не са знаели къде отиват и т.н. Според мене не е така. Представям си нещата така - има няколко големи пътни направления, не е изключено стари римски пътища, като този Белград-Ниш-София-Адртианопол-Констанинопол, "Виа - забравих кой си" )) се казваше, наприемр, по които става основното движение. Възможно е и движение навсякъде, където местността позволява - т.е. черни пътища, ливади, полето, редки гори. Основните движещи се субекти са пешаци, конници, мулета, магарета. Това минава от много места. По-трудно е за волските и конски впрягове, каруци и т.н. Изхранването ще да е ставало смесено - носене на храна от къщи; от своите села, откъдето войската минава, и с грабеж - от чуждите територии. Да не забравяме лова и риболова. Използвала се е и местността, главно за фуража. Така например, при Ахелой византийците в навечерието на битката пристигнали и се пръснали да търсят фураж. Примитивните в сравнение с днес начини на изхранване, лишенията, на които хората са били свикнали и в ежедневния си живот, ползването на всякакви водоизточници ще да са давали възможност за повече самостоятелност на войската от снабдяването, за определен период от време - горе долу колкото един човек и конят му може да си носи храна /като изключм снабдяването от пътя/. От друга страна, по-голяма част от терена е била в гори и гъсталаци, което е затруднявало движението извън пътища, но не го е правело невъзможно.

Браво, бе Syrian!!!! Продължавай, ако може

Ако е датирано така /какви са тия водни знаци през 1500-те?!; може би езиков анализ би изяснил нещата?/, то трябва да се види има ли данни за автора му /обикновено пишат по нещо за себе си/; най-вероятно да е преразказ на нещо по-старо. Имало е запазени различни стари книги в България, наскоро срещнах при "История на град Лом" на Димитър Маринов записан разказ за това, как в началото на 19-ти век селяни от Ломско намерили в една гора запустяла полусъборена стара къща и в нея няколко старинни книги. Поставили ги в църквата си и те стояли там докъм средата на 19 век, когато руският писател Григорович, професор от Казанския университет се появил в издирване на славянски старини, прибрал книгите и ги отнесъл в Казан, обещавайки вместо тях на църквата камбана. Не знам как го е нарекъл Балдуин, но робът се е оказал той, а българската държава - една от най-силните в Европа. Ако и доколкото е сериозно намерението за пренасяне на столицата на Византия?!?! в Търново, от България нямаше да остане нищо, претенциите на Гърция щяха да стигат до Трансилвания, а ти вместо Галахад щеше да си "Галахадос", а пък аз - "Кириос Г 125" "Мерси ний казвами на таквоз местене на столица" Че религиозните основи на византийското общество са били разклатени при е падането на Цариград е ясно, както и че от византиец католик не става. Но падението на Византия почва много по-рано, и когато турците са под стените на Цариград, той, макар и още най-блестящият град в света, е вече само сянка на миналото величие на Империята, станал е град-държава, една от тия, от които изобилства нова късносредновековна Европа. Тъй че не опитите му за уния са причина за падането, а точно кризата на православието, довела и до унията, и до падането. Докато наште унии са от висши политически съображения, византийската е от кризисни. Врочем, в какво точно се изразява тая уния, закоято говориш? Моята мисъл е, че католическите държави /а не тези, които стоят на два стола/ се оказват по-устойчиви на османската инвазия.

Но османците нямат за цел да завладеят Русия, а се втурват в Западна Европа и стигат чак Виена /откъдето "виенските кифли":)/. Има значение вярата, към момента на падането на Изтока православието е в състояние, доста откъснато от реалността - исихазъм, "по-добре турска чалма, отколкото папска шапка" и др. подобни. Католицизма се оказва по-жилав. Арабите не са завзели балканите само заради решотелната намеса на Тервел. Фактът, че са успели да превземат Испания, а не по-близките Балкани сочи, че до определен момент разстоянието не е важното, а степента на съпротива. Религиозните съображения на съвременниците са без значение - "загубихме благочестието си" е типичен психологически синдром на религиозното мислене, когато настъпи бедствие. Наскоро имаше такива прояви при цунамито в Индонезия. Калоян, като се е съюзявал в папата, хич нищо не е загубил, ами е спечелил. Което е добро за държавата, е добро от всяка гл.т. Странна работа - това или е някаква мистифиация, или е много ценен текст. Не разбрах, откога е датирано?

Да, но бързичко се е освободила и няма онази трайна културна последица от "турското робство" в Унгария. И тя, и Испания са перифериите на католицизма, докато в нашия източноправослваен случай турците направо превземат Източния Рим и целия негов свят, без Русия, която е далече. Относно историите. И Мавро Орбини, и Цезар Барони са чужденци. Какво още може дасе каже за това "Сказание".

To да спори човек с византийци /не само в средновековието и нямам предвид днешните гърци, но всеки, когото разпознаете като византиец:) файда никаква./ Факт е, че католическите страни не попадат под турско..... Що се отнася до отношенията на България с Рим те са инцидентни и нетрайни, тя си остава православна страна със своя си особеност, като отвреме навреме ловките или принудени от нуждата владетели са заигравали с Рим като противотежест на Византия или /което е умно!/ или по необходимост, като Срацимир. Това обаче не може да докара истинския католицизъм в държавата, за добро или за лошо. Впрочем, Чипровци и Чипровския край, както и българските католици изобщо са добър пример какво би станало с българина като католик. Доста добър резултат. Да не забравяме, че първата нова българска история все пак не е на Паисий, а на католическия свещениик от Чипровци Петър Богдан Бакшев, сто и няколко години преди "История славянобългарска". /Не, че има същата популярност, де:)/

Аз по-клоня към мнението, че България щеше да е много по-различна. Щеше да пишем на латиница, не знам дали езикът нямаше, както унгарския, да се запази стария /макар че тук не смея да правя предположения// Като най-близък и бая силен съсед на Византия България щеше да е любимка на папите, тогава, когато последните са имали реална власт /защото от Авиньон на папата едва ли е щяло да му бъде до България :):))/ Не е изключено по-ранно падане на Константинопол, с последващ вътрешно-католически конфликт по повод завоюваното. От друга страна, България можеше и да не съществува, сразена, но с "окончателно решение" от Византия със или без Русия /защото това, което е станало със Светослав и падането на Плиска щеше да е трайна тенденция на византийската политика/. Ако България е католическа, бъдеща Румъния, ако изобщо щеше да я има, и тя щеше да е католическа Две неща ме смущават - няма католическа държава, която трайно да е паднала под турско ....... Второто е по-високото равитие на европейските католически държави след Средновековието, макар, че това по-скоро е въпрос на типа феодализъм, отколкото на религията. Ей, още нещо - традиционните обичаи и вяврания може би щяха да бъдат жестоко преследвани, както в Европа, със съответните поражения върху самобитността. Макар че, всякак си представям българина, но в ролята на религиозен фанатик хич не мога да си го представя.

Такива неща не се променят. В случая е негативно явлението, едно пасивността на хората, за която и днес има примери и за която иде реч в стихотворението, друго и самото черногледство на автора. Емоционално е и малце пресилено, все пак е поезия. Ако тогава, в края на Възраждането, авторът така се е огорчил, какво ли би казал сега Да, и по-лошото е, че някои съвременни имена са там.

Хе, каква дума. "Туткун" "Тутка се", т.е.мотае се, бави се. Пардон за офтпика. Иначе тая работа горе е крайно непрофесионална. Социологическото проучване си има свои правила а като са набухали какви ли не, както много точно Warlord каза, съвременни джуджета до минали гиганти, те се нарушават. Претенциозно тъпо начинание, че и паметници ще издигат. Ами ако се окаже, че най-много са гласували за Волен, паметник ли ще му вдигаме!? Какво правят такива имена до тези на Христо Ботев? A пък стихотворението е пресилено. Българската психика се отличава с такива пристъпи на "авточерногтледтсво", които, макар да имат основание в поведението на българския народ, са прекалени.

Мда, ефекта е горе-долу такъв. Но това според мен беше преди. Ей на, преди 44-та ничий фасон не е смачкван по начина, по който това ставаше после. Има една много хубава статия на Иван Хаджийски - казва се "Психология на военната дисциплина", ако правилно помня заглавието. Много добра представа дава за българина като войник от онова време. /За по-късното още никой нищо не е написал .../ ПП Тези, които летят за Америка не го правят от недостойни съображения. Човек има изконно право да си търси място под слънцето. Да, естествено. Но може отказът да бъде изричен, т.е. трябва да идеш и категорично да кажеш "не ща". Тогава тези, които се отказват, ще са малко. И това си има обяснение - първо, сега у нас е време за реване. На всеки някой, най-вече държавата, за нещо му е крив. Второ, младите и образованите имат по-голям хоризонт на мечтите, т.е. им е малко настоящото.

E, да. Макар че, като него има доста личности, но като Гай Валерий Аврелий Диолкетиан са малко. Аз бих добавил Йохан Себастиан Бах и Лао Дзъ.

E, все е нещо. Макар, че, и тук както къде ли не са възможни опасни залитания. Всяка държава си има такива органи, те така си работят. Това е нещо като оръжието. Системата се изгражда и си функционира и в крайна сметка учстващите в нея нямат чак такава вина, с две изключения - ако са нарушили самите тогавашни закони /например, и тогава пишеше, че има свобода на словото, но ако са преследвали някой, защото само е изразявал мнение - пардон, да си носят моралната отговорност/; - в особено драстични случаи на посегателства и морално низки действия /има такива/. Няма нищо опасно в това, това са минали периоди, вече е история и е време тя да се знае.

За мене факторите за щатския възход могат да се обобщят като "правилни хора на правилно място в правилно време" Наистина георграфията има голямо значение - голяма площ, от океан до океан, от север Канада, от юг - Мексико. От това по-доре може да се желае само от юг да е пак Канада)) - голямо природно разнообразие и богатство на територията; Но има и още фактори, без които богатството на територията за нищо не става: - човешкият фактор. Вместо местното население да трябва да измине тежкия път до цивилизацията, САЩ биват населени от "готови" хора от 17-ти и 18-ти век, образовани, цивилизовани, овалдели занаяти и множество умения. Само че и този фактор не стига. Има много места, където такива хора се заселват и всичко пропада. Фундаменталния и кртичен фактор бих го нарекъл "правилна политическа организация". Американците успяват да разгърнат възможностите на хората до крайния възможен предел, като успяват да наложат принциите на свободата, реда и законността ефикасно. Без това и 1/6 от земното кълбо да имате, нищо не става. Което хората успеят да създадат, взаимодействайки с природата и помежду си, си остава тяхно, сиреч на отделния индивид. Няма държава, която да дойде и да му го отнеме, създава се политическа култура на свободата. Макар и нелишен от перипетии и изкривявания, като всяка дейност и развитие, до което хората се докосват, този процес успява да се наложи и резултатът е налице.

Страхотни думи!!! Все повече се учудвам какво държавническо мислене има този човек, директно от дълбините на робството... Браво, Warlorde, вкл. и за постването в оригинален език!

Ето един цитат от действащ, професионален военен с опит, чиято работа е точно да командва войници: ".............Служих с войници от цялата страна- нямате представа каква младеж имаме. Всяка сутрин заставам пред 300 души- нищо по различно от това което бях аз на техните години. Просто времената са по- различни. ".........Всеки ден слушам, колко е гадно в казармата, а на маса всички се хвалят, какви велики войни са били. За определена категория хора, службата във войските се отъждествява с фатмака ,който ги е накарал да измият кенефите.Армията е система, копираща държавата.В нея има и добри и лоши-просто не може да е друго, когато се отнася за живи хора, а не за литературни герои....." http://www.traditsia.com/forum/showthread....11364#post11364

Няма нищо по-добро от дефиницията, че капиталът и икономиката са като река, която веднага потича през всички възможности. Когато ограниченията ги няма, тя е пълноводна, спокойна и пр. Когато съвсем ги няма, може да отнесе брега, когато ги има много, може да пресъхне.....

Не само гъвкава, направо е гениална! И най-вече, прилага се от правилни позиции. Има простотии, но те не са такива, за които пишеш. Няма такъв щат, това са информации от рубриките "любопитни факти". В т.нар. англосаксонска система има много правила, които са правени от съда преди 300-400 и т.н. години, но отдавна не се прилагат и са мъртви. В момента, в който някой се позове на такова нещо, съдът ще го отреже, поради това, че нещата отдавна са се изменили. Проблемите при тях са повече в областта на наказателните процедури, макар, че като се сложат на везните тяхните и тукашните трески за дялане ..... И въпреки всичко, САЩ си остават една от малкото страни, а исторически първата, в която законът защитава ефикасно личността. А някой ти наруши правата, а не му мърдат хиляди или милиони долари обезщетение, и това там наистина работи.