КГ125

Да, и аз така мисля, в критериите. В крайна сметка, нещата опират до добросъвестност и задълбоченост на тълкуването. Естествено, не безгранично доверие, но тези кратки текстове понякога казват много.

Уф, то да беше така само в 13-ти век.....

Всъщност, ето и два по-класически варианта - Роналд Уилсън Рейгън и Йоан-Павел Втори.

Аз пък бих предложил един полу-шеговит, но всъщност не толкова шеговит вариант на отговор. Забравил съм името на един римски император, който напуснал властта и се оттеглил в провинциалната си вила. Когато дошли след време да го молят отново да се върне, отговорът му бил: "Ако бяхте видели какво зеле съм си отгледал отзад, никога нямаше да ме молите да ставам император на Рим!"

И моето мнение е, че на изворите трябва да се има по-голямо доверие. Не са изключени неточности, и фантазии, разбира се, но тогава са имали по-малка причина да лъжат от днес, освен може би в апологетичните текстове за разни владетели. Практиката показва, че даже и местните устни легенди излизат истина. Троя, например.

То там е съмнително въобще свободният контакт на чужденците с местните доколко е обективен. Като си тръгне чужденеца и дойдат да те питат защо не си се усмихвал.... Режими като този съществуват поради това, че единствената му сухопътна граница е с Китай /той доскоро мязаше на тях, но отдавна вече не е и може би някой ден и те плавно ще преминат към неговата фаза/ и поради това, че режимът е много строг. До степен, каквато тук не можем да си представим. Една илюстрация е сталиновия СССР - паспортите на всички селяни се пазят при кмета. Напускане на колхоза - с разрешение.

Не знам доколко е достоверен този източник. Ако "Спомени за княжеското време" бяха на Добри Ганчев, то той е лично ангажиран. Да не забравяме, че враговете на Стамболов не пестят клевети срещу него, и то точно в посока "диктаторство" и "разврат", но като четеш дневника, се вижда личност, която се разминава с горните неща. Да не забравяме, че това са около 100 страници, които не са за публикуване. Там личи един мащабен държавник, с гениална визия за политическите сили в Европа, с дълбока грижа за България и с психика, отличаваща се със смес от възрожденски и така присъщия на 19-век и вече забравен сега романтичен плам. Нему България дължи спасението си от евентуална руска имперска окупация, силния политически тласък, осигурил много доброто развитие на държавата след 1878 г., модернизацията й и изграждането за около 25 години на една модерна за времето си и безспорно лидираща на Балканите държава. Също и налагането /със султанска помощ, за което пламенните, но късогледи македонци му викат, че бил предател/ на управлението на училищата от българската Екзархия в Македония и Одринско. За съжаление, типичният с удивителната си политическа наивност българин се връзва на клеветите и хулите и, както неведнъж става у нас, се амбицира и настройва срещу него с доста нелицеприятен бяс. /Разбира се, части от обществото, не цялото/. Това, както и тежкият му конфликт с Фердинанд /20 години по-късно ще се окаже, че Стамболов е бил прав/, води до убийството му, извършено с балканска диващина. За да си представите мащабите на хулите срещу него, ще ви кажа само това, че след смъртта му, пред парламентарната комисия (къде без нея!) разглеждаща "престъпленията" му, се появяват жалби от стотина "изнасилени от диктатора девици", всички до една оказали се проститутки ..... Сърбия и Гърция имат такива политици - казват се Никола Пашич и Елефтериос Венизелос. Те си ги запазват, не ги колят, не взривяват паметника на гроба им с не правят опити да обърнат ковчезите им на погребенията. Идва критичния момент, каквито не се срещат често, когато каритите на Балканите се раздават, за което Стамболов се готви откакто е на власт, ухажва султана, планирайки България да осигури достатъчно обучени военни набори, за да може в предвидената от него Балканска война България да е военния лидер и да се противопостави на Турция. В този момент България е с некадърно политическо ръководство, за разлика от съседите си.

Това е една от най-мащабните исторически личности, но за съжаление не с положителен знак. Удивен бях да разбера, че е фаворизирал Михаил Булгаков, авторът на "Бялата гвардия" и "Майсторът и Маргарита" /който не е чел последната, на всяка цена да го направи:)/ и всъщото време наистина е унищожил толкова хора. В такива глави е трудно да се разбере какво става, но фактите са следните: СССР, каквото и да представлява и за каквото и да е създаден /а според мен той от първия си ден до края на ВСВ има за цел да наложи комунизъм в цяла Европа/ има късмет, че на хоризонта е изплувал лидер като Сталин. Той идва след не по-малки, а в много отношения и по-драстични и практически едни от най-големите в историята престъпления, изтребвания, геноцид и разгром /само че не на расов, като фашисткия, а на класов принцип/ и успява да изведе на безспорен военен връх огромната държава. Разбира се, методите му са същите - всемогъщото и подчинено само нему НКВД стиска за врата цялата държава, вкарва милиони в концлагери, от които я се върнат я не, въвежда практика на страховито незачитане на каквито и да било индивидуални права и насилие над личността, стигащи до такива "нива", че нацистките са като детска градина. Това обаче служи само за едно - да се постигне свръхиндустриализация на СССР с цел тя да настигне големте западни държави и да ги надмине, създавайки /което и става/, най-мощната армия в света. Първоначалното поражение, нанесено от германците, не бива според мен за заблуждава - то е, защото СССР е хванат по бели гащи, чисто във военно отношение в неудобен за отбрана момент, когато чисто и просто се говти да напада Германия. Макар че не се знае какво би станало без американската помощ по ленд-лиза и без включването на САЩ във войната, СССР си остава най-мощната военна сила в света и само ефективността на немската армия е факторът, който осигурява първоначалните победи. Така че, Сталин гениално се справя със задачата да осъществи свръхиндустриализацията на и без това голямата държава. За съжаление, наред с тези успехи, изстреляли СССР на върха на технологиите в някои отношения, Сталин оставя, или по-точно затвърждава един фактор, дълбоко вкоренил се в политическа култура на държавата му– липсата на достатъчно демокрация, неуважението към правата на индивида, безогледния диктат. Това в крайна сметка и унищожава изграденото от него, макар държавата му да се закрепва още 40 години след смъртта му, което за историята не е особено голям период. СССР така и не успя да добие гъвкавостта, от която всяко модерно общество има нужда. Лично скромен и мислещ единствено за успеха на държавата си, Сталин допуска нещо, без което нито един режим като неговия не може да съществува и без което се изражда- т.нар.”култ към личността” /без него започва страхотна битка между първенците/. Това е системна, организирана от специално създадена мрежа от институции /като тези, които правят сайта на КНДР/ пропаганда, величаеща личността и качествата му до степен на божественост. Макар тези качества да са налице, тази практика неминуемо има два разрушителни ефекта върху психологията на обществото – от една страна, вождът и тези около него започват да си вярват, че са всемогъщи, а от друга – хората свикват някой друг да решава вместо тях, живеят с идеята, че са поданици на Наполеон и изпитват тежко и разрушително чувство на осиротяване, когато, противно на пропагандните очаквания, природата си каже думата и вождът умре. Липсата на глас на народа, всевластието на върхушката, която, лишена от желязната ръка на държавнически мислещия диктатор се разпуска в разкош, лукс и мафиотщина, в крайна сметка довеждат до колапс, какъвто само в една комунистическа държава може да настъпи. Тези процеси почват още приживе на Сталин, когато остарява физически и врялото и кипяло в интриги, често водени в условията на смъртна опасност, победило във войната и живеещо с чувство на лидери на най-яката световна сила негово обкръжение почва да се “разпуска”. Почват се немислими доитогава искания за държавни пари за вили с басейни и пр., на които старият Сталин не съумява да се противопостави. След смъртта му и на фона на напредъкът на запада, соцвърхушката забравя за “социалистическите ценности” и почва да трупа такова лично богатсвто, каквото само всевластието може да осигури, изцежда ресурса на страната си без да го капитализира, т.е. да влага пари за развитие както в нормалните капиталистически държави, не вдига ограниченията на хорската собственост и накрая, когато строят ругва, се изражда в отвратителна мафия. Те това е според мене наследството на Сталин.

В смисъла, в който автора на темата е поставил въпроса и доколкото аз разбрах , според мене нещата са следните: Трудно е да се даде дефиниция за "най-велика" държава. Критериите би трябвало да са три - могъщество, култура /постижения/ и ниво на живот и свобода на хората. Няма как да се избере една от многото, затова за мене велика е цивилизацията, която някои големи страни създават. Можем да изброим Древна Гърция, Китай, Рим и Византия, Япония, Западна Европа и САЩ начело в списъка, следвани от Русия /тя за съжаление отстъпва по един от критериите / . В отделните периоди всяка от тези държави достига апогей и после, закономерно, отстъпва, но всички създават Цивилизацията, в което е и историческата им ценност. Това е то хубавото, че са много и всяка е добавила по нещо

Taka е. Разбира се, трябва да се прави разлика между отделните държави - у нас, в Плша, в Чехия, Унгария, ГДР, не беше точно така. Хората имаха определени възможности, но и много ограничения. В крайните режими- СССР до 1953-та, почти само ограничения. Организациите за човешки права са безсилни срещу такива режими, а и самите тези организации не са особено читави и често злоупотребяват и имат други цели. Когато някой каже нещо за такъв режим, той веднага казва: "Гнусна капиталистическа пропаганда!" Това го казва обаче навън, неговите хора нищо не чуват. Или нищо не казва. Ако стане особено напечено в някой вестник вътрешен се появява нещо като: "Напоследък зачестиха злонамерените нападки срещу нашия светъл строй" .. и т.н.

Въобще не се хващай на такива източници на информация. В комунистическите режими всяка информация, която се публикува се контролира, манипулира, обработва и много често измисля, за да се представят нещата каквито не са. Цели иституции и мозъци работят за това. Особено се скъсват да хвалят, че животът при тях на "трудещите се" е много добър и има страшни предимства пред този в свободните страни, защото държавата се грижи за всичко. Това е една от най-големите лъжи не само на 20 век, когато се появява, но и изобщо в историята. Всъщност, в такива режими, особено когато не са смегчени, както беше у нас, например, а са крайни, както е там, хората са лишени от всичко, вкл. и от лична свобода.

Колкото по-доведен до крайност и по-продължителен е такъв режим, толкова по-трудно и понякога невъзможно е възстановяването. Пораженията в психологията на хората са огромни и единственото, което може би ще помогне на Изток е прочутата азиатска дисциплина.

Не му е пукало, да. Това е пример защо не бива с лека ръка да се избират управници, а като се появи държавник, да се пази. На друго място май обсъждахме как сърбите и гърците не си и помислят да заколят Пашич или Евангелос/така май беше?/ Венизелос, за разлика от нас по отношение на Стамболов. В това отношение българският характер е уникално наивен.

Да, второто. Но след Берлин има големи шансове, които свършват с идването на Балканите на модерния националзъм. Макар да остават под турско, българските земи остават български - още преди освобождението е признат с "референдума" за църковна независимост българския характер на населението. Има си училища, местни власти /общини/, занаятчийски сдружения - български. Екзархията и тя непрекъснато укрепва. Никому и през ум не минава да насилва когото и да било да се нарича не както той смята, камо ли турците да правят от българите турци или други. В този смисъл оставането под турско през 1878 е доста по-"безопасно" за българщината в тези краища, поне докато турският национализъм не набира сили. След 13-та година крахът е пълен. Новите гръцки и сръбски власти отричат самото съществуване на каквото и да е "българско" нещо, налагат тотален терор /да припомним само практиката на гръцките учители да боцкат първолаците по устите, ако говорят български/ и пр. Нещата от тази гл.т. не биха били по-различни, ако земите бяха останали под турска власти, поради разцъфтяването на турския национализъм. Нищо добро не ги чакаше българите и под властта на Ататюрк,който по същество укрепва държавата си като извършва геноцид /над арменците, защото по това време други сериозни опасни малцинства няма/. Причината за падението е и в това, че вече господарите на териториите налагат нови, нямащи нищо общо с предишна "идилия" на Османската империя порядки. Или пълен геноцид, както е в Одринска Тракия от турците, или насилствена асимилация, както е при сърбите и гърците. Което, естествено не може да стане без отвратителния терор, за който има толкова много доказателства. Затова, макар Берлинския конгрес да е в основата на бедите, според мене оценката "фатално" има повече основания да се отнася към 1913 г. След нея вече всичко е загубено, тя до голяма степен предопределя последващите грешни избори на България и в крайна сметка окончателната загуба на териториите, които всички знаем.

Това е колкото голям, толкова и съществен въпрос, трудно може всичко са се каже. Най-напред, конкретната българска ситуация се отнася към общото понятие за демокрация доста специфично и сложно и е опасно от нея да се правят изводи. Погледнато по-отдалеч, винаги в едно общество са битували две тенденции - на елитарност и на "демократичност", т.е.мнения, че малко, но умни /или дабе един/ могат да управляват и от друга страна, че трябва да се чува гласът на всички. От друга страна пък, всяко управление може да се изпълни с позитивно или негативно съдържание, зависи от конкретното качество на тези, които са субекти на властта /това може и цял народ да е/. Във времена, когато обществата, т.е.технологиите, отношенията между хората, знанията и комуникациите им са били по-прости, и диктатурите и демокрациите са били еднакво ефективни. Когато обаче технологиите се усложняват и идва индустриализацията, се оказва, че диктатурите са само ограничено ефективни - /стабилизират и ускоряват нещата, и могат да ги насочат в определена полезна посока/, тъй като когато се изродят нямат коректив. Затова модерните времена са трудно без демокрация. Просто сложното модерно общество не може да функционира без достатъчна свобода на субектите му - индивиди и частни организации. Ако нещата се погледнат от етично-хуманен аспект това се потвърждава. Без да подценяваме хуманизма на отминалите епохи, модерния свят донася революция в разбирането за отношението на индивида и властаа - идеята за свободната личност и "естественото право". Щом си човешко същество, то неотменима част от личността ти са твоите права. Ти вече не си поданик на някого, а свободен човек. Задълженията съществуват, за да гарантират правата на останалите, без да накърняват твоите, но само дотам. Държавата /такова е най вече щатското и англосаксонското разбиране/ е създадена за да служи на индивидите, а не обратното. Никой не може да спира човека в "стремежа му към щастие" /както казва Джефърсън в Декларацията за независимостта/, т.е. да му отнема правото на законен икономически успех и събиране на богатство. /Разбира се, всичко е много по-сложно, но маркирано изглежда така/. За да се постигне горното, властта се структурира, като бива съзнателно ограничена и разделена. Този на пръв поглед абсурден за "източното" мислене момент постига забележителна хармония в политиката на обществото, защото представлява точно това, което създава хармонията - взаимодействието и взаимния баланс на различните сили. Властта е законодателна /парламент, Сенат/, изпълнителна /президент и негова администрация/и съдебна /независим съд, състоящ се от пожизнено назначени и избрани съдии с висока репутация; губят ли я , губят и поста си/ /за по-просто разглеждам само американския модел, който е най-изчистен и класически/. Всички се избират, само съдиите се назначават, но по сложен начин. Трите власти взаимно се контролират и балансират, за да не нарушават правата на индивидите. Само законодателната прави закони, но не може да ги прилага. Изпълнителната ги прилага, но не може да ги прави. Съдът не може едното и другото, но пък контролира прилагането, че и правенето на законите /с процедурата за проверка на това дали определен закон противоречи на Конституцията или не/. Крайна цел на цялата тая работа е властта да не посяга на правата на индивидите. Резултатът го знаем.

Да, струва си да се видят. Който може, да иде, удивително напомнят на Азия, имат някакъв сдържан ориентализъм, но и в същоо време с нещо напомнят на турците отпреди досега им с арабския Ориент. Не знам това турска или раннотурска архитектура е, но е много интересно. Прилича на българска възрожденска, но не е - по проста /не в лош смисъл/ е.

Тези цифри, освен, че показват прекомерността на сръбските и гръцки придобивки, и то не от неутрални, а от български територии, имат и качествено измерение - българската национална идея за пръв път претърпява критично и фатално крушение, с калпавата подготовка на войната и събитията около Втората балканска война. Има в историята такива критични моменти, при които значението е за десетилетия, а може би за векове напред и този е един от тях и е пропилян. Ако не се лъжа, след Междусъюзническата война екзарх Антим I казва на Фердинанд "ние копахме кладенец с игла 30 години, ти сега го зарови за един ден", визриайки къртовската дейност на Екзархията и Стамболов в несвободните български територии и даването на повод на новите окупатори да унищожат всичко.