Това е колкото голям, толкова и съществен въпрос, трудно може всичко са се каже. Най-напред, конкретната българска ситуация се отнася към общото понятие за демокрация доста специфично и сложно и е опасно от нея да се правят изводи.
Погледнато по-отдалеч, винаги в едно общество са битували две тенденции - на елитарност и на "демократичност", т.е.мнения, че малко, но умни /или дабе един/ могат да управляват и от друга страна, че трябва да се чува гласът на всички. От друга страна пък, всяко управление може да се изпълни с позитивно или негативно съдържание, зависи от конкретното качество на тези, които са субекти на властта /това може и цял народ да е/. Във времена, когато обществата, т.е.технологиите, отношенията между хората, знанията и комуникациите им са били по-прости, и диктатурите и демокрациите са били еднакво ефективни. Когато обаче технологиите се усложняват и идва индустриализацията, се оказва, че диктатурите са само ограничено ефективни - /стабилизират и ускоряват нещата, и могат да ги насочат в определена полезна посока/, тъй като когато се изродят нямат коректив. Затова модерните времена са трудно без демокрация. Просто сложното модерно общество не може да функционира без достатъчна свобода на субектите му - индивиди и частни организации.
Ако нещата се погледнат от етично-хуманен аспект това се потвърждава. Без да подценяваме хуманизма на отминалите епохи, модерния свят донася революция в разбирането за отношението на индивида и властаа - идеята за свободната личност и "естественото право". Щом си човешко същество, то неотменима част от личността ти са твоите права. Ти вече не си поданик на някого, а свободен човек. Задълженията съществуват, за да гарантират правата на останалите, без да накърняват твоите, но само дотам. Държавата /такова е най вече щатското и англосаксонското разбиране/ е създадена за да служи на индивидите, а не обратното. Никой не може да спира човека в "стремежа му към щастие" /както казва Джефърсън в Декларацията за независимостта/, т.е. да му отнема правото на законен икономически успех и събиране на богатство.
/Разбира се, всичко е много по-сложно, но маркирано изглежда така/.
За да се постигне горното, властта се структурира, като бива съзнателно ограничена и разделена. Този на пръв поглед абсурден за "източното" мислене момент постига забележителна хармония в политиката на обществото, защото представлява точно това, което създава хармонията - взаимодействието и взаимния баланс на различните сили. Властта е законодателна /парламент, Сенат/, изпълнителна /президент и негова администрация/и съдебна /независим съд, състоящ се от пожизнено назначени и избрани съдии с висока репутация; губят ли я , губят и поста си/ /за по-просто разглеждам само американския модел, който е най-изчистен и класически/. Всички се избират, само съдиите се назначават, но по сложен начин.
Трите власти взаимно се контролират и балансират, за да не нарушават правата на индивидите. Само законодателната прави закони, но не може да ги прилага. Изпълнителната ги прилага, но не може да ги прави. Съдът не може едното и другото, но пък контролира прилагането, че и правенето на законите /с процедурата за проверка на това дали определен закон противоречи на Конституцията или не/.
Крайна цел на цялата тая работа е властта да не посяга на правата на индивидите. Резултатът го знаем.
