КГ125

През 1615 г. съдът отхвърля иска на един данъкосъбирач срещу едно село, за увеличение на данъците и постановява, "както е според "канун - атик" (т.е. старият закон?) да плащат само това, което са плащали досега. Данъкът за един занаятчия е бил 6 акчета годишно. Някакъв събирач поискал повече, еснафът го дал на съд, но в хода на делото се споразумяли с него да му плащат по 12 акчета на човек.

Хах - дело за нещо като крепостно право, ама не съвсем...: стр.83 - Спахията на едно радомирско село поискал ОТ СЪДА да задължи един български селянин да се премести да живее в неговото село, на спахията, защото бил родом оттам. Селянинът възразил, че той повече от 30 години живее в друго село и си иска да си е там. Съдът, след като със клетва и свидетели установил, в т.ч. и с признанията на самия спахия - ищец, че наистина повече от 30 години българинът живеел в село с наименование Църква (може би днешният пернишки квартал?), отхвърлил иска на спахията. Интересното е, че всяко съдебно решение завършва с разпореждане да се издаде препис на спечелилият, "за да не бъде притесняван по този въпрос занапред." (Само за куриоз - днес ако не си поискаш у нас, няма да ти дадат препис)

Хм, ако кило е равно на около 20 днешни кг., то тогава данъкът в днешни мерки е: 260 кг. жито; 60 кг. ечемик. Колко са били 2000 акчета? Ако се съди по другите съобщения за сключени сделки - цената на кило жито била 60 акчета, на кило ечемик - 30 акчета. За данъкът "право на бащиния" на стр.100 от текста е описано като установено "от деня на завоеванието" (значи и през 17 век османците са имали понятие за това, че са завоеватели на земята!!!) на 122 акчета за 100 овце, което включва такса за овчара (момък-овчар буквално), беглик ("джелеп - кешан"), други такси, "ергек хакъ", каквото и да значи това; за лозята се плаща по 10 акчета на дюлюм (около декар), а за останалата земя - в натура, по две кила жито и две кила ечемик (от собственик ли, за всичко ли - не е ясно). За житото се използва още думата "богдай" ??

Пише, че са "за право на "бащиния", каквото и да значи това. Може би данък върху наследствата за определен период?

И аз помислих, че "кило" няма как да е "килограм".

Бъдете преблагословени!

"определено ще е хубаво да погледнем към израелския модел, съчетаващ професионален гръбнак, с голям полу-професионален "маршеви" състав. " Това ми харесва, но мисля, че думата маршеви трябва да се замени с "по-масов", Защото професионалистът има място там, дето се иска тънко познаване на техниката (ВВС, флота, бойните машини), но тоя професионализъм трябва да се слее с потенциално големия брой обучено население, ако искаме отбранителна способност на страната, а не само боеспособност за ограничени задачи и мисии. Колкото повече хора в едно общество имат отношение към "армейското" толкоз по-добре за това общество. Израел затова е пълна с патриоти. Пък масовата армия също може да е чудесно ефективна и днес - и наистина тука паралелите с първата чеченска и следващите войни са много добри. Ако армията се управлява по съветски, с принуда и "извращения", нищо няма да имате. Но кой днес би бил луд да допусне това? Та то е направо антидържавна дейност по разлагане на армията..

Данъкът от с. Вълковци, Софийска област, за 1612 г.: 13 кила софийско (?) жито; 3 кила софийски ечемик; 2000 акчета. (стр.82 и 83 от текста). Това ще да е някакво малко село, вероятно вече изчезнало. Какво ли се разбира под "кило"? Ако е килограм ми се вижда малко? С три кила ечемик конят на събралия данъка пълномощник на представителя на великия везир ще изкара 2 дни..??

Само по себе си не е проблем да се занимава с имуществени дела, но да търгува със даренията за църквата.... Има разлика.

Раковски може и да е, ама църквата не може да връчва даренията, бъдещите дарения, които ще се правят, на не-християни.... Гърците ги обичат тез неща - Охридската архиепископия я закриват през 18 век заради ... ФАЛИТ, а пък в сандъците на един търновски владика, изпълнителите на завещанието му намерили 2 милиона гроша, до един завещани на роднините му в Гърция...

Интересно в Израел прагматични хора няма ли и какво направиха руските наборници с грузинските професионалисти преди десетина години?

Хах, чиста работа ... и после защо "царе, папи, патриарски" .

Кое как да отгледаш?

Е на това му се вика султан без късмет ...

Та негово преосвещенство, навярно грък, защото имаме 16 век - владиката на София, Ниш и Берковица, се явил в съда и обявил, че ПРОДАВА на един османец правото си да събира такси при сключване на брак и още и ДАРЕНИЯТА на хората за църквата... - стр.78... Тия гърци ..... даренията за църквата да се плащат на турците, че негово свещенство му трябват бързи пари.. Името на владиката е Еремия.

владиката на София управлявал и Пирот и Берковица.

Мхм значи явно става дума за мюсюлманин.

Още една софийска махала, кръстена на човек - тоя път мюсюлманска: "Хаджи Хамза", където живеел някой си Дервиш ибн Хусам, който бил наел банята. Не знам кой се е къпал в Средновековието и кой не, ама София от такива проблеми не е страдала. Предишния наемател не държал достатъчно чиста тая баня, заради което имало оплаквания от населението.

Оп-па. Стр.73 от текста - мюсюлманско семейство освобождава робинята си - унгарка, като я нарича с най-благи думи и я хвали. Подчертава че е приела исляма и че след това вече (!) "е грехота да се държи в робство едно словесно същество, което се счита за член на тая религия" ... то се заявява съгласието си тя да се освободи. При това това става с най-тържествени и топли думи. Интересни са две неща: 1/ робинята се води собственост на съпругата! Като пълномощник в съда се е явил съпругът й. 2/ помолено е робинята да бъде изтрита от СПИСЪЦИТЕ на съпругата. (Да не е имало регистър на робите???????? в съда????)

Съдебният протокол нарича началникът на войнуганите от с. Биримирци (дн.кв. Бенковски край или на София, както ви хареса) НЕГОВО БЛАГОРОДИЕ (фахри-юл-бакран) БАЛИ чери - баши. Даже го нарича "офицер.." и "забитин" на селото, т.е. началник... Бали не е турско име, а българско. Бая на почит ще да са били тези помощни войници .. (стр.71 от текста)

Да, но видимо не масово, иначе всеки трети източник щеше да го казва или разказва.

Стр.64 от текста - ОСВОБОЖДАВАНЕ на РОБИНЯ - влахиня, приела мюсюлманската вяра и поради това да се счита свободна. Нима РОБСТВО по това време още е имало? Има сред влашките грамоти една в която капитан някой си - с българско име, продава на друг капитан някой си, пак с българско име - по-точно молдовска е грамотата - циганката Костанда с детето и малолетния там еди си кой... (хубава ще да е била тая циганка). Това дали може да се квалифицира като робство?? Или по-скоро някакви последни реминисценции?

Едната махала "Калоян", другата "Папучки Драган" (обущарят Драган). Ще излезе, че в 16-17 век в София имената на махалите са били според някакви видни личности от тях??

Ами пък със Сърбия? Но има смисъл в друго - в помагало, което да запознава с различните позиции и спорни въпроси. Да кажем: сърбите твърдят, че ... ние - че .....; и съответен коментар.

Това ли изстрелват сега?