Малко бележки, с уговорката, че не съм професионалист в тая област:
Неизбежна отбрана
Чл. 14. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението.
(3) Няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или взлом в жилище.
(4) Деецът не се наказва, когато превиши пределите на неизбежната отбрана поради уплаха или смущение.
Неизбежната отбрана категорично трябва да се преразгледа в посока повишена защита на отбраняващия се. Практиката е пълна със случаи, в които съдилищата търсят такива тънки и сложни и формални критерии за неизбежна отбрана, че осъждат лица, които съвсем резонно са изпаднали в таква. Тук може да се помисли за въвеждане в закона на някои от позициите на Тълкувателното решение от 1977 г. за неизбежната отбрана.
А когато е избран критерий на алинея 3 – няма превишение в при нападение в жилище, тогава защо не се продължи и по отношение на други обекти? В офис, магазин, склад, автомобил? Принадлежащ на дееца или непринадлежащ?
А защо критерият е само обекта, в който деецът се намира? А защо не и:
в присъствието на деца или ближни на дееца;
при нападение от повече от едно лице???
при настъпил в резултат на действия от състава на непрекратено нападение нанасяне на телесна повреда на нападнатия или негови близки или другиму?
Имаше случай, при който няколко мутри бяха свалили човек на земята и той произвежда от това положение изстрел нагоре и беше осъден за причинената на едният от нападателите си телесна повреда…..
В крайна сметка кого защитава НК, при тази най-силна колизия – противоправният нападател или застрашеният от такова нападение деец?
Деяние, осъществено от пострадал
Чл. 18 (1) Лице, което е пострадало от трафик на хора, не се наказва за престъпление, което е било принудено да осъществи в пряка връзка с това му качество.
(2) За престъплението по ал. 1 отговарят:
1. извършителят на трафик на хора, от което престъпление е пострадало принуденото лице;
2. лицето, упражнило принудата.
Ал.2 т.1 въвежда наказателна отговорност за чуждо деяние….. ама в кой точно състав на престъпление?? Тука нещо не ми е ясно, оставям на специалистите да пояснят.
Конфискация
Чл. 58. (1) Конфискацията е принудително и безвъзмездно отнемане в полза на държавата на принадлежащо на дееца имущество или на част от него.
(2) Не подлежат на конфискация необходимите на дееца и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление, предметите, необходими за упражняване на занятието му, посочени в списък, приет от Министерския съвет, както и средствата за издръжка на семейството му за една година.
(3) При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, а след това и за задължения на осъдения, когато останалото негово имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията.
Би следвало да се конфискува само имущество, придобито чрез престъпна дейност. Иначе отнемането на имущество за наказание е крайно недемократично действие. С него се наказват не само деецът, но и неговите близки, а това никое правило или принцип на наказателното право не предвиждат. Срещу конфискацията са много от водещите български юристи, не беше зле да се допитат до тях.
Условия за освобождаване от наказателна отговорност
Чл. 82. (1) Съдът освобождава пълнолетно лице от наказателна отговорност като му налага административно наказание, когато са налице едновременно следните условия:
1. за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо;
2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер;
Т.е. и за престъпление по непредпазливост ако е извършил, не може да се ползва от тази възможност? Защо не? Има осъждания за деяния с ниска степен на обществена опасност, има лица, които са с ниска степен на обществена опасност? Защо да не се ползват от това облекчение, ако не са осъдени за умишлено престъпление?
Чл. 112. Приготовлението за убийство по чл. 109 или 110 се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация.
Това са убийствено ниски наказания!
Неоказване на помощ при превозна злополука
135. Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадало лице, която е могъл да му окаже без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
Изпуснато е да се утчони, „в рамките на възможностите си за това“ или друг сходен израз. И така излиза, че всеки водач трява да е реаниматор ли? Ако не това се има предвид, то каква помощ? Изпуснато е в текста „без опасност за пострадалия“. Излиза, че при опасност за себе си и другиго не бива да оказва помощ, но при опасност за пострадалия от оказването на помощ е длъжен?
Терминът „Превозна злополука“ равен ли е на „пътно транспортно произшествие“? Ако да, защо се различава? Превозна злополука е само когато има превоз ли? Защото превоз това е возене на товари или лица, а не просто управление на МПС.
Не ми се мисли, че това е само някакъв превод на термин от чужд закон????
146. (1) Който противозаконно фотографира, филмира, записва или подлага на друго подобно действие другиго без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, се наказва с лишаване от свобода до една година, с пробация или с глоба.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице в нарушение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до две години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, т. 1.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено при публични прояви на лицето, деецът не се наказва.
Ами при частни, но общественоопасни или морално – етично неприемливи прояви на представител на общественоста, политик и т.н.?
Ами работата на един журналист не е ли точно тази?
Без ясно разграничеие на частен от публичен живот на едно лице, такъв текст ще доведе до парализа на обществения контрол.
150. Криминализира принуждаването към извършване на престъпление и го наказва до 3 години. Как се отнася тоя текст към подбудителството, което е обща и класическа форма? Да речем, упражнява се принуда, което е специален случай. Но ако принудата е към тежко престъпление, тогава 3 години какво наказание са?
151.
Заканата с престъпление е от частен характер (т.е. преследва се само ако пострадалият поиска това). Защо? За да се затрудни доказването ли, тъй като по един начин доказва полицията, в т.ч. със СРС по друг – пострадалият. Т.е. законодателят приравнява по тежест и опасност заканата с престъпление на един плесник?
Сводничество
Чл. 175. (1) Който свожда към полово действие, се наказва с лишаване от свобода до четири години.
Тук е пропусната думата „системно“ или „по знаятие“. Излиза, че ако някой запознава някого с другиго с оглед нечие желание за сексуално сближаване, ще носи отговорност ли??
Проповядване или подбуждане към неравенство
Чл. 188. (1) Който чрез слово, печат, действие или по друг начин подбужда към дискриминация, проповядва към противопоставяне или премахване на лице или на група лица на основата на техен действителен или предполагаем защитен признак, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация, както и с порицание.
(2) Който явно подбужда към извършване на престъпление срещу лице или група лица на основата на техен действителен или предполагаем защитен признак, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с порицание.
(3) Когато деянието по ал. 1 или 2 е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или на функцията му, наказанието е лишаване от свобода до пет години, лишаване от право и порицание.
(4) Средството на престъплението по ал. 1 – 3 се отнема в полза на държавата.
Хубав замисъл и пълен провал, който освен до всевъзожни ПРИВИЛЕГИИ до нищо няма да доведе.
1/ какво е това ПРЕДПОЛАГАЕМ признак??? Ще формулираме престъпления въз основа на предположения ли ?
Адио, юриспруфрнция, привет, тов. Сталин…
2/ Как може да бъде призив към дискриминация случай, в който се призовава за спазване на законите от всички, в т.ч. от определена група, жителите на жилищен район с висока криминогенност, например?
Или с проблеми с хигиената?
Или с масови незаконни, подлежащи на събаряне постройки?
Или с отявлени и установени посегателства върху инфраструктурата?
Или с масово незаконно присъединяване към комуникационни мрежи?
Или извърващи масова незаконна сеч, унищожаване и повреждане, нарушаване на нощната тишина?
И ако вие призовавате за решаване на горните проблеми, вие ще станете престъпник?
Наясно ли за тези, дето са писали това, до какво ще доведе това?
Следователно се налага някаква такава корекция:
НЯМА ДИСКРИМИНАЦИЯ КОГАТО СЕ ОТПРАВЯ АПЕЛ ИЛИ СЕ ПОСТАВЯ НА ОБСЪЖДАНЕ ПРИЗИВ ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОВЕДЕНИЕ ИЛИ ОГРАНИЧАВАНЕ НА АНТИСЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА ГРУПА ЛИЦА СЪОБРАЗНО НЕИН ДЕЙСТВИТЕЛЕН ИЛИ ПРЕДПОЛАГАЕМ ЗАЩИТЕН ПРИЗНАК;
Същите ограничения се налагат и за чл.189 – прочутата и коментирана вече от ВКС тълпа…
226. За маловажен случай на кражба се предвиждат леки наказания. Някой да се сети, че поредицата от маловажни случаи вече не е маловажен случай?
И пак да питам - защо хвалбата на комунизма или отричането на престъпленията му не е криминализирана, след като се криминализира хвалбата на престъпленията срещу човечеството и отричането им?
Ясно ли е на законодателя, че това директно ще спре всяакви исторически коментари за средата на 20 век?