КГ125

Още от Никифор: българите нападат "близки до ромейската държава земи"; Според мен и двамата са ползвали или един източник или преразкази на един източник, защото разказът им върви приблизително еднакво. Но Никофор слага стръмнини, оградили като стена мястото, а Теофан - венец от реки. И двамата са единодушни за блата.

Теофан обаче казва само: отпред блата, а от другите страни заобиколено като венец от реките. По-нататък казва - императорът, като научил че мръсен и нечист народ се настанил "отвъд Дунава" в Оглоса.. .. и опустошава близките до Дунава земи, т.е. "сега (когато авторът пише) владени от българите, а тогава - (демек през 681) владяни от християните. Към българите войските се отправят по суша "към Дунава и Оглоса"; а с кораби стигат до близкия бряг. При преследването вече, преминали Дунава и стигнали до областта наречена Варна. Пък при Никифор има само блата и СТРЪМНИНИ, /не планина/ - непроходимостта на мястото идва от блата отпред и стръмнина отзад и преминаване на Дунава след българското контранастъпление. Т.е. географските белези на мястото са: отпред блата, от другите страни венец от реки; или отпред блата, от другата страна стръмнини; отвъд Дунава е; (ако преводът е точен, значи заселели се между Онгъла и онези реки), сиреч би трябвало венецът от реки да не е Дунава или ръкавите му, а по-на север????! ма там де има стръмнини?? пп По-горе иде реч за карти. Ние не знаем дали карти са ползвали Теофан и Никифор, а не някакви други сведения, по-стари книги; защо непременно да са ползвали карти. А и не знаем какви карти са ползвали...

Тука високи планини в смисъл на непристъпност няма, завои колкото иска човек, а къде е имало блата преди 1330 г. един Всевишний знае.

http://kuprblog.blogspot.com/2008/09/blog-post.html всъщност май има такъв момент - на трудна достъпност или непристъпност. Грешка, това е друг Бабадаг; :)

И все пак, не е "непристъпна"???

Мммм,да, но непристъпно?

Ако мястото беше Никулицел, толкова древно, Теофан и Никифор нямаше да пропуснат да го кажат: "На същото място, където древните... " или нещо такова. Ако беше остров, изключено е да не го кажат! Та остров се напада по съвсем различен начин от този, с който Константин е водил битката, а и да има остров и да не го кажат изключено. Важно е да се разбере какво е "отпред" и "отзад" за Никифор. Кои са посоките? Това ще да са само направленията, спрямо които стоят защитниците - гледат напред и назад. Ако е от гледната точка на нападателите - няма как отпред и отзад да е нещо различно. Това обаче обърква установяването, защото отпред и отзад може да са почти всяка географска посока - освен може би север - отпред и юг - отзад, което е много малко вероятно. И така - отпред блата, отзад непристъпни стръмнини... Кои ще са те в тези иначе твърде равнинни местности. Непристъпни за кого - за този, който би излязъл в гръб на лагера. Към това се прибавя и "място, наречено Онгъл".. "Ъгъл" или "укрепено място"?? Ако е укрепено място - такива много. Ако е ъгъл - къде би бил според географията. Ъгъл между кое и кое?

Предаването на филипинските власти

От общо трима - Теуро Накамура и Сьоити Йокои (ако не бъркам произношенията). Всъщност повече са: http://ru.wikipedia.org/wiki/Сопротивление_японских_военнослужащих_после_капитуляции_Японии_в_1945_году

Има още два отделни случая. Забележителни са не само случаите им, но и поведението им след това.. Така например един от тях казва на летището: "Изключително ме е срам, че се връщам жив".

Роден в село Камекава, префектура Вакаяма, в семейство на учителка и общински съветник, състезател по кендо, работник в търговска кантора в Китай, преди да навърши 20 години научава китайски и английски. От 1942 г., 20 годишен, е в японската армия, където за около година преминава през всички войнишки и сержантски звания. Вече старши сержант, през 1944 г. е пратен в разузнавателна школа на японския Генерален щаб, но недостигът на кадри налага изпращането му на фронта, в състава на разузнавателно – диверсионен отряд към японския щаб във Филипините. През януари 1945 г., вече младши лейтенант, е изпратен на един от филипнските острови – Лубанг, със следната заповед от генерал-лейтенант Сидзуо Йокояма: „Самоубийството е категорично забранено! Дръж се 3-5 години. Обезателно ще дойдем за теб. Продължавай борбата, докато е жив дори още един войник, дори ако трябва да ядете горски плодове. Повтарям, самоубийството е забранено!“ През 1945 г. американците превземат острова, след като местният командир отказва да се съобрази с препоръката му за укрепване и активна отбрана. Онода, заедно с редник първи клас Юити Акацу, редникът висш клас Кинсити Кодзуки и ефрейтор Сьойти Симада се оттеглят в гората на острова. След японската капитулация, в джунглата на острова му попадат американски листовки за края на войната и заповедта на ген.Томоюки Ямашита, командир на японската 14-та армия, всички японски войници да се предадат на американците. Онода преценява това като пропаганда и продължава да извършва партизански действия. Групата му се смята за загинала до 1950 г., когато редник Акацу се предава на филипинската полиция и съобщава за нея. Заради тях, както и заради други случаи, през 1950 г. японското правителство създава комисия за връщането у дома на всички японски войници, останали извън страната, но тя не успява да работи във Филипините поради пречки от техните власти. На 7-ми май 1954 г. филипинската полиция се сблъсква с групата на Онода, като в боя загива редник Симада, прикриващ отстъплението на другарите си. След този случай, филипинците разрешаватна японците да търсят своите на филипинска територия. От 1954 до 1958 г. комисията упорито издирва Онода и хората му, но без успех. На 31 май 1969 г. японското правителство повторно ги обявява за починали и посмъртно ги награждава с Орденът на Изгряващото слънце, 6-та степен. На 19-ти септември 1972 г. филипински полицаи застрелват човек, който отнел ориз от някакви селяни. Той се оказва редник Кодзука, последният жив подчинен на Онода. На островът спешно заминават членове на комисията за връщане на войниците и роднини на Онода, но не успяват да го издирят. За 30 години в джунглата на Лубанк, японският офицер изцяло се адаптира към дивия начин на живот. Храната му е месо от местни диви биволи, които убива с огнестрелно оръжие и плодове. Групата му не спира да напада филипински войници и полицаи и да събира сведения за противника и за събитията по света, след като успява да се сдобие с някакво радио. Осъществени са около 100 нападения на американска радарна база, филипински чиновници и полиция, при които са убити 30 и ранени повече от 100 човека. Онода е много добре информиран за събитията в Япония и в света, в т.ч. успява да намери и японски вестници, които отнася в джунглата за да чете. На никакви новини за това, че страната му е капитулирала обаче той не вярва, защото в офицерското училище е обучен, че противникът ще извършва масова дезинформация. Онода смята, че правителството в Япония е марионетка на САЩ, а истинската японска власт е в изгнание в Манджурия. Корейската война от 1950—1953 г. му се сторила контранастъпление на японците към войските на САЩ в Южна Корея, а Виетнамската война – продължение на войната между Япония и САЩ. На 20.02.1974 г. студентът Норио Судзуки намира Онода в джунглата, разказва му всичко, което се е случило в Япония, в т.ч. и съвременното й процъфтяване и го кани да се върне. Онода обяснява, че това не може да стане защото няма разрешение от старшия си офицер. Студентът се връща в Япония, дава на пресата снимки и цялата нация научава за него. Правителството издирва бившият му конадир о.з. майор Йошими Танигути, който след войната е книжар. На 9-ти март 1974 г. Танигути пристига на остров Лубанг, свързва се с Онода, облечен във военна форма и му издава следната заповед: „Първо: Съгласно заповед на Негово Величество всички военни подразделения се освбождават от военните си задачи. Второ: Съгласно Заповед 2003 по бойните операции „А“ Специалната група на Генералния щаб се освобождава от военните си задачи. Трето: Всички подразделения и лица, подчинени на Специалната група на генералния щаб са длъжни незабавно да прекратят боевете и движението си и да преминат под командването на най-близките старши офицери. Ако това е невъзможно, трябва незабавно да се свържат с армията на САЩ или съюзниците им и да изпълняват инструкциите им“. Командир на Специалната група на щаба на 14-та армия майор Йошими Танигути“ На 10 март 1974 година Онода дава отчет на майор Танигути по радиостанцията и се предава на филипинската армия, в пълно бойно снаряжение, с абсолютно изправна и подържана карабина „Арисака 99“, 500 патрона, няколко ръчни гранати и самурайски меч. Японецът предал меча си на командира на филипинската база и се приготвил да умре. Филипинският офицер му върнал меча и го нарекъл „образец за военна доблест“. Съдебните власти на Филипините го помилват за убийствата и дивесриите му, с помощта на натиска на японското правителство. На церемонията по предаването му присъстват официални лица от двете страни, в това число президентът на Филипините Фердинанд Маркос. На 12 март 1974 года лейтенант Хироо Онода се прибира в Япония. Стъпвайки от самолета на японска земя, се провиква три пъти: „Слава на Негово императорско величество!“ Патриотично настроените журналисти, политици и граждани, са във възторг от историята му. Левицата остро го критикува и дори напада за фанатизма му, обвинявайки го, че е империалист и нарочно е продължил да убива филипинци. Министерският съвет му подарява един милион йени, но той дарява цялата сума на прочутото светилище „Якусуни“, където се почита паметта на загиналите за Япония воини. Макар, че се среща с премиерът Какуей Танака, Онода отказва среща с императора на Япония със съображението, че не е извършил нищо съществено, за да бъде достоен за това. Поради набралата сила пропагандна кампания на левицата срещу него, се мести с брат си в Бразилия, където има голяма японска диаспора още от края на 19-ти век. През 1976 г. се жени и започва да се занимава с животновъдство. За 10 години създава ферма от 1200 хектара земя и 1800 говеда. През 1978 г. основава и Обществото „Япония – Бразилия“. През 1980 г. японски младеж убива родителите си и това има отзвук в цялата страна. Обезпокоен от това, което смята за лош знак, както и обезпокоен от криминализирането и, според него, деградирането на японската младеж, през 1984 г. Хиро Онода се връща и основава организацията „Школа на природата“, с цел да възпитава у младежта здрав дух. В организацията си, на основата на опита си от джунглите и на военната си подготовка, обучава младежи как да оцеляват в дивата природа и да се борят сами за оцеляването си. Организацията му създава мрежа от лагери в цяла Япония, в които деца и младежи се обучават на техники за оцеляване в природата, провеждат научни и научно популярни конференции. За успешната му работа по социализацията на младежите, Министерството на културата, образованието и спорта на Япония го награждава със специална премия. През 2000-2001 г. е лектор в два японски университета – Хокорику и Такосьоку. През 1996 г. се връща на остров Лубанг и дарява 10 000 долара на местното училище. Получава бразилски и японски военни награди, членува в японски дясноцентристки организации – Националния съвет за защита на Япония и Японското събрание, написва няколко книги, застъпва се за съхранението на японската традиция и ценности. Жена му е председател на Японското женско общество и депутат в съвета на префектура Ехиме. На 16 януари 2014 г. лейт. Хиро Онода умира почти на 92 г.

E, сега, човекът видимо е млад и споделя философски разсъждения - няма лошо, напротив!

Антибългаризмът представлява дълбоко неадекватен комунистически рудимент, който чисто и просто обслужва албанците. След още много малко време македонците ще разберат какви държавни предатели са ги ръководели.

Не може да му се отрече сериозна гениалност ) На всичко отгоре играта му е безобразно опасна, но той я изиграва отлично. Това не е нищо друго, освен класическо обосноваване на отстъплението от правото към произвола с "висша", в случая класова цел и добродетел. Колко пъти ще се среща това, среща се и днес. Екология, защита на не знам си кви си висши ценности,....

На влашки са другите текстове но от края на 21 стр. минава на латински до средата на 23 стр. (това са страниците обозначени на самата книга, а от пдф-а са 67-69). Там е даден самият текст на грамотата, любопитно ми е какво точно казва?

"Влашкият" Литовой имал брат Барбат/Бербат, което име се смята за влашко. Вярно ли е? Ето тук, на 21 страница от текста, долу, съответна на 67 стр. от пдф файла, до стр.23/69, има някаква унгарска грамота със сведенията за тези, както румънците твърдят, "влашки" войводи. Бихте ли коментирали? http://digitool.dc.bmms.ro:8881///exlibris/dtl/d3_1/apache_media/L2V4bGlicmlzL2R0bC9kM18xL2FwYWNoZV9tZWRpYS85MDkyMzA=.pdf

Именно - идеолозите отстъпват на същинската държава, наречена кой знае защо апарат. И да, Наборе, Троцки губи апарата, но и службите са в него а на тях Сталин отделя много, много внимание.

Не армията, службите губи..

Бе то си го пише црно на бело! Bolgar...

Бахти майстора!

Това, че Дзержински и Свердлов (ако бяха живи Сталин щеше и тях да освитка) предлагат също трудови армии нито е учудващо, нито с нещо прави идеите на Лев Давидович по-нормални. Те просто са от неговата пасмина. Колкото и да се прави на идеалист, Троцки на практика си е един полпотовец.

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1483067941919760&set=np.33884151.1737142890&type=1&theater&notif_t=close_friend_activity

Е, че то се очакваше. Нормално, да не обвиняваме македонският народ за това. На него твърде много му е дошло от терор и ченгесарщини.. И пак е читав - ей македонските студенти в БГ какво добро впечатление правят! Когато Рудолф Джулиани станал кмет на Ню Йорк, решил да се оправи с графитите. И нарежда няколко гари на метрото непрекъснато да се мият. Колкото и да ги рисуват, те се мият. Ония рисуват, тия мият, ония рисуват, тия мият. И така, докато на рисувачите им писва. Още 10-тина плочи като се поставят и последната ще си остане... Споко,нито една комунистическа власт не е била различна от македонската. http://strumski.com/readbook/?id=200 Четете тука дъщерята на Димитър Владимиров, тая УНИКАЛНА жена, какво пише. Манете ги трошачите на плочи, те за нищо не стават.

Царевна Димитрова Миладинова - Алексиева http://bg.wikipedia.org/wiki/Царевна_Миладинова е едно от децата на Димитър Миладинов, но едва го помни, защото е била на няколко годинки при арестуването му и смъртта му. Взета от дете, на 8 години в Киев, за да получи образование (само си го представете днес, от Струга в Киев на 8 години дете, за да се завърнe чак след повече от 10 години), тя се връща в България и става една от водещите фигури на българското образование през Възраждането и след него, като работи като главен учител в няколко девически училища в Шумен, Етрополе, Свищов и най-вече в Солун. Спомените й са уникални не само със стила, показващ изумително умна и образована (а е само с гимназиално образование от руски пансион !) жена, но са и изключителен извор за атмосферата на българското възраждане, за мащабните действия на българската църква по уреждане на образованието във всички български земи, за образованието на жените в до и след освобожденска България и Македония, и най-вече за българските селище около Солун, както и разбира се, за самият град. Какви хора са били тия, и с какъв позитивизъм и оптимизъм са живяли независимо от крушението на Македония през 20-ти век. Тази жена умира на вързаст над 80 години, при ПТП с трамвай, на път в една студена зима, болна и с температура, към благотворително събрание, на което да остави ежегодната си вноска... Най-ценното е обаче, че от тези спомени става повече от ясно каква е народността и на братя Миладинови и на всички българи в Македония. Време е дивотиите на македонизма да спрат! http://strumski.com/readbook/?id=200

Ами нещо във връзка с онази дума от Именника - "лет/лит ему" .....?