КГ125

Но някои диктатури разчистиха пътя към това благоденствие...

Звучи изключително интригуващо!!!

"Когато това ставаше" - за кое се говори по-горе в текста?

Не черното мнозинство, а властта, по случайност намираща се в ръцете на черни /можеше да са и бели, и жълти комунисти, все тая/. Тъй като хорските интереси се пресичат, въпросът е къде е границата? Ако едно двете искания засягат нещо основно, което е многоважно за другата страна, кой трябва да отстъпи? /не визирам конкретния въпрос на темата, а по-общо/? Всичко е в границата.

Не, него го е докарал Версай, Ваймар и ултранационализма, породен от него. Това въобще не отменя другото - левите диктатури се различават доста от десните относно идеологическите си постулати.

Това обаче е доста максималистичен подход, Vorfax. Не може а потребителят да се възлагат контролни функции - да гледа дали купува с бандерол или не, да следи, както е в горепоказания чл.216 от ДОПК, дали тоя, дето му продава нещо, има или няма данъчни задължения, па камо ли да тълкува дали продавачът му има или няма намерение да ощетява държавата. Това е обективно невъзможно, но от него гражданинът носи законово вменени негативни последици. Това са много остри нарушенияне на основни принципи и права, и то чрез законови норми. Една истински правова държава не може да стига дотам Ако имаше истинско конституционно правосъдие у нас, противоконституционността на тази норми щеше да се установи лесно. Когато имаме такива норми в сила, така или иначе, функцията на съда е да определя справедливата санкция - в наказателноправните хипотези, или да внимава какъв фактически състав ще намери в гражданскоправните. Както ни казва един много, много умен човек, проф. Йосиф Фаденхехт, Въобще, законите трябва да се прилагат според точният им смисъл, цел и разум, а не буквално. От това лесно се бяга, но се създава остра несправедливост, и то излишна такава. Е, във философския смисъл може и да не съществува, но в конкретиката на живота много даже може да си съществува. Ето, фактът, че можем свободно да обменяме тук информация, е не само реална свобода, той е и много ценно нещо, има ценност, нещо чудесно е, дори свещенно бих казал.... Строевете имат недостатъци, но трябва: а. да не допускат такива чак, каквито посочих по-горе; б. да ги махат, когато се случват...

Е, не демокрацията го прави това, а агресивният ултралиберализъм, т.е. изкривяването на демокрацията в крайности.

Въпросът е в границите на равенството.

То нашите закони познават и още по-страшно нещо, E според тази норма, която драстично нарушава основни принципи още от римско време, залегнали в чл.134 от ЗЗД, т.на. Павлов иск, могат да дойдат и да ви вземат която и да е вещ, която сте купили от търговец, стига последният да е имал бил намерение да увреди държавата. Тук вече самият закон нарушава правото на собственост необосновано спрямо конституционните принципи на последната, но и отваря огромна врата на формалния подход от страна на съда, ако последният има нагласа.... Какво значи намерение да се увреди? У кого - на едната, или на двете страни по тази сделка? Въобще - има два начина да убиеш свободата или да създадеш несправедливост - чрез насилствени дейстия на държавата, както при комунизма, но по-страшният е чрез привидно правово издържани норми в рамките на демокрацията...

Страшното е във формалният подход. Той може да убие всяка държава и да генерира излишна несправедливост. Конкретната хипотеза е класически маловажен случай точно - чл.9 НК и чл.28 от ЗАНН. Между теб и мястото, дето ти е документа има само гора и 1 мин. ходене. Следователно, целта на закона ще бъде изпълнена - ти ще можеш, в рамките на една минутка, да представиш разрешителното. Ти го имаш, носиш го със себе си. Просто е в колата. Или в раницата, която може да е оставена на 100 м. от тебе. Или в джоба ти. Гледай какво нещо - ако е в джобовете ти и го търсиш 5 мин., органът ще те изчака да го намериш. Ако е в колата - айдеее, акт. Само че какъв е смисълът на тая норма? Да може винаги да легитимираш правомерността на носенето. В мига, в който почнеш да налагаш санкции за формално нарушение. т.е. за маловажен случай, почваш от прилагане на закона да раздаваш несправедливост... Друг пример - спрял си колата, излязъл си от нея и стоиш на 1 м. - четеш например карта къде се намираш. Спрял ли си, или си паркирал? Това, дето хората му казват зяждане - а юристите - санкция за маловажен случай, е много неприятно нещо. Защото е явна несправедливост.

Вярно! Но пък има български обувки които траят по ... хм, като се замисля, вече 6 години. Пак български! У нас се купува евтиното от нямане на пари. Некачествени стоки подържат съществуването на производителите си, защото пазарът е деформиран от липса на свобода. Заради нея евтиното е боклук, а качественото е приравнено на луксозно... Конкуренция може да има спокойно и в рамките на една държава, стига да има истиснки пазар.

Не са глупости. Като разбишкаш обществото лесно могат да го ударят.

За 2 + 45 г.

Това дали са първите или последните не може да се предполага! Трябва да се докаже. Доказва се, както разбирам, 2 стека. Присъдата следва да се минимализира защото ще се наруши принципът за справедливост на наказанието. Освен ако не е маловажен случай - тогава пък изобщо нямаме престъпление.

Ценно!!! Може ли превод?

Красива новина!

"Немаловажен случай" е ключовата дума. Втората е, че съдът несъмнено трябва по-широко да прилага смегчаването на санкциите в случаи като този. Два стека.... това отива към маловажен случай. Нормата е класически идиотизъм, който уж се бори с контрабандата, а създава дълбока несправедливост. Като че ли ми стигат останалите грижи, та да гледам това, което го купувам от улицата дали е с или без бандерол.... Като се пишат закони, това не трябва да се прави от полуграмотни идиоти или от антинародни властници! Често този синдром на формализъм се среща и в съда, за съжаление. Пример - паркирали сте до една гора и се разхождате в нея. Със законно оръжие. Има норма, която казва, че трябва веднага да представите разрешителното си. Полицията ви спира в гората - искат го. Вие казвате - на 100 м. оттук в колата е, да идем. Те обаче ви налагат санкция, а съдията, след грандиозни колебания, я потвърждава. А става дума точно за маловажен случай или изобщо за липса на нарушение. Смисълът на нормата е да позволи бърза проверка. Е, 100 м. се изминават за 2 минути! Втори случай - кражба от жилище на лични документи е последвана от .................. глоба за притежателят им, защо не ги бил опазил... /този блясък изхожда от МВР/ И др. такива... в т.ч. този турчин, който намери лични документи и се обади на 112 - беше му съставен акт защо ползвал този телефон в неспешен случай. Затова на запад стават съдии след 20 г. стаж. Правото се научава, ама житейският опит.....

През 1989 г., когато ние правехме компютри, макар и смешни, в Китай правеха метли. Какво стана за 20 години? Стана това, че в Китай националната държава взе връх над другите тенденции в политическата структура на обществото им, наречена, по прищявка на историята, в този момент ККП - комунистическа партия.. Ник се оплаква от капитала - само че той е естествено състояние на нещата. Особено в лицето на т.нар. дребен и среден бизнес. Той е гръбнака на такава една държава, като разбира се, трябва да се схваща по-широко откъм мащаби, предвид технологичната напредналост на света. В какво беше силата на България през първата половина на 20 век? Тя е селска страна. Какво значи това? Значи страна на средната класа, страна, в която има множество субекти - притежаващи собственост. Оттук идва трудът им, парите им, ценностите им и огромната им пасионарност. Идете в Турция - от край време е пълна с работещи млади хора, гевреци ли ще продават, каквото друго да правят - това е триумф на народното "частно". Ще кажа и нещо еретично - според мен се налага държавна намеса /sic!/. В определени стратегически сектори като енергетика, инфраструктура, военно производство, се налагат мащабни държавни проекти, които на някои може да му намиришат на социализъм. Второто нещо - твърда защита на стопанската свобода! В момент, в който Лидъл изнуди дребен снабдител или производител - ако обичате 500 000 бюджета и още толкова наказателно обезщетение за човека. Сложил си бомба на магазина на съседа или си пратил твои данъчни да го тормозят? Аре довиждане за 5 г. с конфискация, както казваше др. Сталин.... Третото - икономистите ще кажат как, но стимул на местното производство като пакет от мерки също е задължителен. На производството. Каквото и да прави държавата, трябва да се намери ниша за нещо, което страната да ПРОИЗВЕЖДА. Дори с цената на първоначален протекционизъм. /Ако е прекален, той спъва страшно правата на потребителя/.

Добра тема! Към написаното от Южняка бих добавил: 1/ Нищо не може да защити хората от една общност от икономически, а и криминален натиск отвън от собствената им държава. Политически организирана, със съответните стандарти и международни отношения, но строго и защитаваща гражданите си. Ако държавата не е национална, тя не е държава на гражданите си - мисля последните 20 години от нашето развитие показват добре това - в такъв случай идва олигархия и ОПИТ ЗА чудовищен натиск върху местните хора. 2/ Нито една икономика не е прогресирала, ако обществото, което я създава, не е интегрирано. И нищо друго освен позитивният патриотизъм и традиционни ценности не е интегрирало хората толкова добре. /Затова като види зор, всяка държава, дори комунистическата, прибягва към патриотизма./ Въпросът е къде са пределите между патриотизма и щовинизма, между интегрираността и сковаността, между нужният протекционизъм и изолационизма... Тематиката е голяма - не можете да стоите изолирани от могъщия прогрес на света. Не може обаче всеки да идва и да ви яхва. Като държава и народ сте длъжни да намерите себе си в глобалния свят... Добра рецепта за това би била една нова формулировка на десницата - твърдо прилагане на принципите на свободата и пазара, в т.ч. и като се санкционират не твърдо, а жестоко недобросъвестните бизнес практики - те са големия и пряк проблем в противоречието "местно/глобално". /Вземете пример с търовските вериги и натискът им върхо местните им доставчици... / Или като се защитава местната култура от посегателства и опити за ероизиране с външен натиск.

Биха могли, в специфични ситуации. Ама да не се простирам.

Чак пък огромна! Малка. Там си има и "оригинални" гърци, макар и по-малко.

да, тъй като светът е доста комфортен всъщност... Но ако не надделее здравото, ще спре да бъде такъв. Това може да стане и постепенно. И тогава цели народи ще страдат от живота си със смътен спомен за минало величие.

Остава това да са мотивитеза опита да бъде махнат.

Сиреч, кой кого ще погълне е единственият въпрос?

Тука гледай: