КГ125

Всъщност и това е вярно. Пък който иска - да оборва. Презумпцията е и за третите лица, не само в отношенията баща/майка/дете. Михов, нямаше как да се каже по-добре!!! Точно в това е същността на проблема. Приема се за допустим принципът за предаврително посегателство върху личността!!!! Приема се презумпция за виновност (вярно, че е мярка, но не наказание, но затова пък каква е..... ) Това е огромна пукнатина в демокрацията, в която латинските надписи на последната поизбледняват на фона на тезисите на Ким ир сен...

Еньо, това все пак не е изземване и се решава с един несложен иск, особено сега при днк-то. Има презумпция за бащинство - родените по време на брака или 300 дни след него децасе смятат за деца на съпруга до доказване на противното. Друг е въпросът колко е удачно това да остане след като вече имаме днк-тестове.

Наистина!

Ето и сериозно опровергаване. Има и друга тема, в който решихме, че и Ал.Македонски и е говорел български, което откритие ще улесни рязко реинтеграцията на македонците )))))

Добре, ОК, значи не съм те разбрал добре. Девиациите са редки спрямо децата, ХОРАТА СА НОРМАЛНИ, господа!!!! А държавния ресурс - много голям. При един разумен, балансиран, рационален, издържан на основата на всички достижния на правото и на принципие за обективното събиране на доказателствата подход, рискът от вреди може да бъде рязко минимизиран. Защото ЕДНО само дете да сгрешат на година, нали разбирате какво значи това и какво се случва..... Това е най-висшата сред личните сфери. Малцина окупатори са се държали така с окупираните, да им посягат на децата.

Еми изисква известно време да се съберат случаи. Но в известен смисъл е точно така - смятам всички тези случаи за неправомерни, защото са реализирани с недопустима от гл.т. на основни правни принципи /макар и уредена от държавата/, намеса в личните права и то в направо най-основните и с най-човешко съдържание права, каквато е връзката между родител и дете.... Тук правиш една разбираема грешка на неюрист - в болшинството от случаите сигурно е било нужно да се постъпи така, но правилата са толкова варварски от юридическа гледна точка, че създават условия за държавен произвол и за крещящи и дълбоко несправедливи посегателства. Които, в случаите, които са известни, се проявяват много ясно и някои от тях се показаха по-горе. Дори да е 1%, ти смяташ ли, че от да речем 10 000 деца, 100 да се отнемат несправедливо е обществено приемливо. Когато има голям набор от правни средства, с което това може да се предотварти.... Е, ми дай да ги узаконим тези грешки, тъй ли? В случая се посяга на родителството. По начин, който е отречен отдавна.

Привет http://lik-bta.bg/за-нас/лик Това списание мисля, че още съществува;

В която всъщност и история няма.

Малко ли случаи се изговориха горе? Количества ли искаш? Достатъчно е да пострада едно конкретно семейство, а то не е едно - чети доклада до Съвета на Европа, там си пише, макар да е само за Швеция. 300 000 деца за период от 70 г. - по 4000 годишно се пада. Ами ако разгледаме конкретната динамика, щото едва ли е разпределена равномерно. Именно - границата. В такив случаи тя се гарантира с процдурата на доказването. Същият доктор, който дава фалшиви бележки на тия лапета утре ще даде фалшива, че нечие детето ти е наплашено от родителите, "по всяка вероятност" и гледай тогава какво значи цирк.

Ми като се ДОКАЖЕ всичкото това, тогава могат да се спрат децата от детска градина, бре! Отивате при лекаря, издал бележката, пускате сигнал срещу него и пр. Никак не е сложно. Изобщо не произволничи държавата, затова вдигат вой различни обществени организации и затова имаме случаи, в които 7 г. детето не може да се върне в семейството или пък отказват да го върнат, щото било свикнало с новите родители. Съдебната заповед се издава по твърдения, а не по доказателства, тя по правило имам временен и неотложен характер. На практика става така, че ти взимат детето.

http://realty.newsru.com/article/16may2013/railway_fan ей го и влакчета не може. Кучета и котки може, а влакчета не може!

Тя е прокламирана с добри намерения, но де факто работи именно срещу семействата! Просто е като 2+2 - не се полагат никакви грижи правилата да са балансирани. За една гепена кола ще те осъдят с много повече внимание, отколкото с това, с което ще ти вземат детето. Отнемане на дете със заповед, за дълго време. Божеееееее! Ако не осъзнаваме абсурдността на това, значи вече имаме огромен проблем.

Давай, да се добави една читава статия в БГ уикипедията, че са малко ...

Такива кадри са безценни! http://vimeo.com/7638752

Класически път на японски военен. Впечатляващо е как модернизирането на армията при Мейджи става със замах. Военен наблюдател в България, в Париж... http://posredniknews.com/site/index.php?option=com_content&view=article&id=14726:2011-02-25-09-53-02&catid=63:2009-04-22-12-51-21&Itemid=348

Нещо си ядосан май. Духа на времето е държавата да произволничи в семействата, а? Така е говорел и Хитлер за духа на времето.

И това ще стане !

Това е все едно да се отричат законите на Нютон, ще знаете. Интересо, ако някой ги отрече, ще го счетат за мракобесник, пък....

Браво!!!!!

Времето на Дикенс мина отдавна, бай Невски, а и то не се отнася за всички страни по светЪ и в частновт в Европа. Ако наречем това, за което говоря, стари норми - спукана ни е работата отсега. Така е, като правните въпроси се коментират с лека ръка.

Всичко зависи от конкретната обстановка. Където и да се намира трябва да е за кратко - преди да се реши окончателно а решаването по-горе обясних как трябва да става. Точно това е - нима има кой да се грижи по-добре за едно дете от семейството му? Изключения са случаите, а системата ги прави почти правило. Заради широките си критерии и бюрократичните подходи. Ми то се вижда колко е бързо обжалването - толкова, че накрая съдът отказал на майката да й върне детето, защото било, забележи, свикнало с родителите си. По закона, към който си дал линк, макар нещата да са по-умерени, изземването на дете става със заповед на администрацията. Не мога да ти опиша как й се карат на тая администрация в съдилищата. Много, много са сбъркани нещата. В тая най-деликатна сфера на човешките отношения подходът трябва да е крайно внимателен, а той е бюрократично - агресивен, изкривен, неадекватен, диктаторски, откъснат от доброто старо право.

Всичко може да се уреди с размумни норми, а не с разместване на тежестта. Детето ще иде там, където казва закона и съдията в едно бързо производство. По ясни и ограничителни критерии, а не по произволни бюрократични. След провежданего на това, дето му викат пълно доказване. Бързо производство в наказателния процес има, ама видите ли детето от майката се изземва от чиновници. Това го няма в България и затова не го усещаме, но системата е бременна със страхотен проблем... не Когато промениха закона за авторското право и се появи правило, че този, който твърди, че има нарушение трябва да чака, докато го докаже, а този, срещу когото твърдят, че нарушава, трябва да спре работа - какво стана? Повсеместен рекет на некви организации, това стана.

Абе ако се засягат собствените им права, наприемер на тези социални работници, тогава се сещат за Закона. А иначе - ооо, ама правилно е, разбира се, че държавата ще трябва да влиза на хората в домовете....

А и още нещо - милиони хора няма да видят социален работник, и слава Тебе, Господи: С изключение на тези, които: - имат зла съседка; - детето им страда от рядка болест; - евентуално влязат в окото на социалните; Криминалното разследване е основано на принципи, които гарантират обективността. И в него стават грешки, но по-добро от него няма и бюрократичния подход никога не е негова алтернатива.

За да се предпазите от класическите заблуди, в които нормалният човек и гражданин изпада, когато коментира правни въпроси, трябват поне минимум правна информация свързана с едно ниво над гражданското разбиране за законността. Да, Никсън, обжалват се. Но при разместена доказателствена тежест тези обжалвания не винаги са ефикасни. То и решенията, с които в бракоразводните дела се решават в полза на съпругите, се обжалват, но това не пречи на практиката да е такава, каквато я знаем. Но КОГА? Ето ти шведския случай - отиват и виждат, че детето има множество фрактури. Предполагат, че е пребито и го взимат. Някой да се поинтересува родителите читави ли са, провери ли ги какво представляват като хора? Не. Ей тука е проблема - нарушен е принципът на обективност и всестранност. Един опитен полицай ще отиде, ще огледа всичко, ще види, че родителите са нормални и загрижени. Ще се усети, че нещо не е наред, ще повика експерти и ще пита - възможно ли е това да е по естествен път? Ще подслуша разговорите на хората, ще ги заснеме, ще включи СРС - ще види от разговорите, че няма такова нещо и че не те са пребили детето.... Тогава великата държава би могла да помогне в лечението му, в крайна сметка. Оказва се страхотна грешка - детето има рядко заболяване. Защо се допуска тази грешка: - защото ЧИНОВНИЦИ правят преценката, а те са некадърни ex oficio; - защото те работят на принципа на ПРЕЗУМПЦИЯТА за виновност; Докато траят обжавланията, а те са БАВНИ. детето е дадено на други хора и после е отказано връщането му, защото БИЛО ВРЕДНО ЗА НЕГО?! Чиста работа, при това обжалвана. Майката няма дете, защото държавата е като слон в стъкларски магазин. ОСЪЗНАЙТЕ какво е станало. Невски, нищо не може да се докаже с едно писмо. Ето в това мислене, в този принцип, на който е основана системата се съдържа целият проблем! Това е такава невероятна глупост от гледна точка на всяко право, че повече не може да бъде! А на него е основана цялата система. Писмото е твърдение. Правната мисъл е изработила система от принципи и правила, които гарантират доказването. Ето това липсва в тези иначе "много социални" процедури.