ОК, на когото е бреме - не носи. Но на когото не е е - правото да го имаш е въпрос на лична свобода. И да, на отговорност, разбира се!
Докато правоприлагането ни е толкова идиотско до невъзможност при прилагането на този общо взето ясен институт - на неизбежната отбрана - дотогава нормалният човек бял ден няма да види, а битовата престъпност ще се шири до безобразие.
Той влязъл в двора посред нощ, разбил нещо си... какво повече? Да му баем и да му пеем ли или да му четем Хартата за правата на човека и гражданина...
Или казано на правен език - нима посегателството върху собстеността в такива условия е с ниска степен на обществена опасност? Или животът на престъпника е по-ценен от спокойствието и защитата на собствеността и благата на собственика, в хипотеза на проникване вътре в жилишето? Само на пръв поглед е по-ценен, всъщност не е. Защото масовите посегателства върху собствеността вече са с изключително висока степен на обществена опасност... Те да налитат системно едно село с баби и дядовци, кажете ми къде отиват обществото, правовият ред, моралът, елементрания морал, държавата и нейната основна функция? В някакви отнесени разсъждения за ценността на живота на извършителите.
Откакто видях дело с обвиняем човек, който след засичане на БМВ на и жигулката му на пътя бива проснат на земята и ритан от 4 мутри и от това си положение произвел изстрел, който отнесъл на едната мутра, нека аудиторията ме извини, едната топка.... вече не знам какво да мисля.
Май на ВКС му е нужно спешно ново тълкувателно решение. То старото не се прилага, защото съдилищата и прокуратурите ни са направо уникални в това отношение....