КГ125

http://www.ariergard.net/zatvoreni/2013/Jekov_Kniga.pdf Резюме: След ПСВ следвоенният стрес у победените народи води до пацифистки настроения, отричащи изобщо войната като имаща място в човешкото съществуване. Победилата страна ги подържа, защото няма вече интерес от нови военни нагласи. Победената страна – заради жестоките последици от поражението си. Ефимерен е обаче принципът за някаква международна справедливост – и новите следвоенни последици, са диктувани в полза на едната страна, с нож на гърлото, на принципа „горко на победените“. В този смисъл пацифизмът представлява неадекватна крайност, обратната страна на „свръхмилитаризма“. В желанието си за световен мир, различни среди се опитват да култивират такива настроения в следвоенния свят през 30-тте години. Това обаче води до морално пораженство, което генералът вижда в България в частност. То няма общо с истинското миролюбие и води до социална деградация. Генералът критикува българската публика, в т.ч. и тези, които се афишрат като „националисти“, че сляпо повтарят постулати, чиято неверност явно не разбират. Конкретно критикувайки книгата на Ремарк като особено ярка проява на пацифистичните нагласи, генералът го упреква защо самоцелно търси трагизъм само във войната, а не и в мирния живот, в който доста трагедии изобилстват /с тази поне теза доста може да се спори/. Генералът възразява и срещу Ремарковите възражения за йерархията в армията. Според него Ремарк лъже, твърдейки, че тя служи само за привилегироване на началниците – Жеков сочи азбучните истини за това, че йерархичността е иманентна за армията, че тя е невъзможна без нея, и нещо повече – че тази йерархичност е несравнима с никаква организираност на цивилното общество, че е несравнимо по-твърда и тази твърдост се обуславя от естественото на военното дело като действие на предела на човешките възможности и психика. Дори когато тази твърдост по неизбежност деформира понякога психологията на старшия, тя е неизбежна. Една добра армия избира дори и дребните началници с ценз, в който дребнавите инстинкти не се включват. Образите на Ремарк не отговарят на реалността, в която много от военните началници дават личен пример и са първи тогава, когато се налага да се умира. Генералът се възмущава от избирателните подходи на автора, който описва всеки друг армейски персонал като много жесток и безчовечен, с изключение само на войниците в окопите. Тази избирателност е несъмнено повече от нелогична, тъй като във всички структури на една армия влизат всякакви хора и това е най-нормален статистически закон.

Ако Сърбия не беше получила обаче косовския шамар, шовинистичните й кръгове щяха да създадат проблеми и на България, която не беше в НАТО и си беше доста загубила държавността, за разлика от Сърбия. Сърбия получи несправедлив шамар, такъв, какъвто тя залепи на България през 1913 г. Нейният национализъм, колкото и позитивен да беше за самата нея, си беше чист шовинизъм. Спомнете си тезите за шопската нация, които телевизията на Милошевич излъчваше доста често... Така, че мисля, че щяхме да имаме една силна, но и агресивна Сърбия.

Уникално време на мечтатели и уникални хора... Азимов е много проникновен, в думите му има много визия и главното е, че е ясен! Където го 20-ти век )

Именно. И после, като идва Сталин, започва преследване на бившите английски агенти - истински или мними. Ако е вярно казаното. Борис е бил твърде толерантен човек, известно е, но посегателствата срещу армията и планирането на терористични актове явно не са му били по вкуса. Направил е грешка, обаче, не само с Вапцаров, а изобщо. Трябвало е да помилва всеки, който е бил с идеалистични, а не престъпни подбуди. Комунистите и без това щяха да раздуят до безобразие репресиите в пропагандата след това, но поне такива поети да не бяха убивани.

Това начинание все повече и повече ми харесва, а свършеното наистина е уникално!!!! Повече българи трябва да знаят за него!

Конспирация

Е аз кво казвам Малко.

Ако е вярно, което се говори.

Като всеки поет, Вапцаров е с бурна емоционалност и психология... подвел се е донякъде, а донякъде той си е бил привърженик на комунистическата идея. Тогава тя не е била користна, както сега. Един много сериозен човек я е определил добре- "каквото е рока за вас сега, това беше комунизма за нас едно време"... Ако беше отанал жив, съдбата му е или включване в номенклатурата, или конфликт с идеологическото ръководство на паритята, или и двете. Чак да го затрият - надали. Но като Жендов можеше да има неприятности; а можеше и да няма. Щеше да се примири и да пише.

Не съм се занимавал подробно но за пистолет с 8 патрона и пари смъртна присъда българският съд от едно време не дава! Това не е днешният съд - половината от присъдите по политически процеси са оправдателни! Мисля, че у Вапцаров има в кавартирата му материали, взривове и боеприпаси, а вероятно е доказано и съучастие в други от Военния отдел на ЦК. Това си е бил сериозен процес. Вероятна причина за отказа на Борис да помилва Вапцаров е именно тежестта на престъплението... Би трябвало да го помилва, обаче. Интересно ми е самоубийството на офицера - тия хора за пореден път доказват огромното си чувство за дълг. Вапцаров е осъден на смърт, и останалите също. Не би трябвало да има проблем със съвестта на изпълнителите - във всеки случай не ми е известно социалистически милиционер да се е самоубил след изпълнение на смъртната присъда на някой политически опозиционер, или пък, боже опази, след убийствата без съд веднага след 1944 г. Мисля, че тогава изборът на взвода, който да изпълни присъдата е ставал с жребий, не съм сигурен. Непроучен въпрос от българската история, заради комунистическите табута.

Малко се пие в тоя форум....

Несъмнено са подценили гърците. В този момент те са в пика на националния си подем, искат си Солун, имат съюзници и ясно съзнание, че българите са в капан. От друга страна, те нямат ясна идея за действителния си принос във войната и са в тотален възторг. Към това се прибавя огромното им военно превъзходство, което няма как да бъде компенсирано с каквато и да било разлика във военния потенциал и дух.

36 000 българи срещу 150 000 гърци на такъв широк фронт; и под заплахата от десант при Кавала...

Може би не е... А в какво се изразява разликата? Би било интересно наблюдение това.

Все тая. Важното е да е обективен и всестранен.

Нема танкове :)

За съжаление, в България наистина западните фирми бързо се разпасват. Не те налагат моделите си, а българските мениджъри - своите. В България, в цялата икономическа схема, единствените, които са истински безпомощни са: - потребителят; - гражданинът; - работникът; ______________ бълг. народ Това е то. Това се случва и поради отсъствието на държавност и поради отсъствието на национална консолиация и поради отсъствието на бизнес етика.

Можем да предположим обосновано, че от отдавна. Защото такива институции не се създват бързо, а сведенията са за вече съществуващи, а не за новосъздадени.

Е, що да не критикува? Я държавата ги контролира тях, я някой контролира държавата... тъй е то.

Не, просто се отвиква. Преди години на Хемус снимаха някакъв филм за Босна, имаше разхвърляни изкуствени развалини и бяха изкарали 7-8 55-ци. Сещате се как се почуствах ) Като минавах, за да бъде картината класическа - с пазарска чанта в ръка, кеафът си нема работа и изфорсира. И тогава усетих нещо, което човек усеща като новобранец или когато се качи за пръв път, както журналиста - казваха му "страх от танка". Тая голяма машина действително стресира.. Доълнително се стреснах от факта, че се стреснах - леле, ама това аз ли съм го карал и какво е станало с железността ни ))

Ми просто се наемат младежи и девойки, които са научили езика. Но дори понякога и обща култура за определени неща нямат, какво остава за специални знания.

Тогава ще има много мишчици, а подозирам, че и те не ти харесват. Ще се наложи да ги забраниш и тях. :)

Много добре си направил!!!!

Съгласен съм! Бях забравил Тацит... Това явно се корени в народопсихологията, и то ранната /с оглед историческия ход/ такава. Останалото утре - чудно сте писали, юнаци!!! Ще има да се чете и пише

E, попротичат. Уплътненията не са добри или са стари. А уж бяха с вградено ОПВТ. Забележете само разликата в поведението на журналиста и войника. На първата капка журналистът посегна към изолиращия противогаз, а войникът си стоеше спокоен като "риба в консерва".