КГ125

Още малко факти - сърбите и гърците така протакат лондонската посланическа конференция, че недруг, ами Едуард Грей, а това е много хладнокръвен и умен дипломат, при това англичанин! прави нещо невиждано - дава ултиматум на всички, или да подписват незабавно договора, или да се пръждосват от Лондон, защото няма никаква полза стоенето им там. Това попарва сръбската и гръцката делегация, чиято цел е да държат България колкото може повече ангажирана на "източния фронт". Това говори, че те още тогава са готвели нападение над България. Впрочем, на 20-ти май става среща във влака, на гарата в Цариброд, между министър- председателите Пашич и Гешов, посланиците Спалайкович и Андрей Тошев и Димитър Ризов. Гешов е вече в оставка. Това е последен опит да се спаси българо-сръбското приятелство, но става ясно, че то е мъртво. Часове наред участниците говорят за странични неща, а когато българите започват да поставят ребром въпросите, в нарочно предизвикан от Ризов фамилиране тон, срещат откритата неприязън на посланик Спалайкович. Най-интересна е реакцията на Пашич - ловък политик и, когато е необходимо, щедър на обещания, сега той е ... гузен! Очевидно съзнавайки дълбоката несправедливост от гл.т. на славянската солидарност между българи и сърби, той си остава предан на делото на своята си държава. След като всички се разотиват, Спалайкович и Тошев остават сами в един празен вагон на гарата в София, стоят там цяла нощ и не си разменят и дума!!! Каквото и да е имало между България и Сърбия, то е мъртво в този момент. На 20-май Иован Иованович, сръбски дипломат, заявява на френския посланик във Виена, че "войната между Сърбия и България се налага като абсолютна необходимост!"

Не е нужно, и време мина.. А по темата - стратегическата грешка, Андрей, не е през 1913 г. Още в началото на 1912 е допусната!

Това са нации, създадени по естествен път. В Македония има само един национално образуващ, т.е. опитващ се да бъде такъв, фактор - насилие, насилие и само насилие. Докато няма истински свободно волеизявление на гражданите на държавата Македония, нация няма.

Това е абсолютно вярно - става дума за драстичен провал. България съществува само защото на големите по една случайност не им изнася да я няма.

Какви таланти бяха тия хора!!!!

Е, Невски леко се увлече, карай да върви.

Абсурд е да се мисли за македонска нация.

Политически сепаратизъм на българското етническо пространство имаме още на Цариградската конференция от 1876 г. В края на краищата не може великите сили да дадат целите Балкани на една държава! Това е цялата работа. Тогава да я дадат на две, пък това, че народът е един и същ е друга тема... Алвич, какво казваш - че не е трябвало да я има тази идея в опитите за решаване на българския въпрос ли? Или какво?

Квалификации, квалификации и само квалификации... Какво да ти отговоря - "Като гледам как се ругае най-големият политик на Третата българска държава.." и т.н. Това ли? Това дето го пишеш е от русофилската преса от края на 19 - ти век, а също и от комунистическата историография. Чети Дневника, чети Димитър Маринов, па тогаз приказвай. Това, че е имал "късмет" да се конфронтира с Русия, и то не по какво да е, а по Съединението ли го прави престъпник? Или приказките на вестниците... Видя се какво се случи с България без него. България подцени политиката и дипломацията, изгради само силна армия, но не подплати това с ловка дипломация. Няма да кажа, че само той ги умееше висшите дипломатически ходове, с които накара султана да даде на България бератите и църковното управление на цяла Македония /само това да беше, комитите трябваше паметник да му вдигнат, ама а де.... / - но така или иначе след него друг не дойде. Няма друг политик, който така да е поставил интересите на държавата над всичко - не му мига окото да се сближи със султана, не му мига окото да го наричат тиранин, не му трепва ръката за нищо и това е съчетано с едно от най-дълбоките разбирания за политиката и "политическото" в съвременния му свят, което някога българският политически елит е имал. Чак се чудя откъде това нещо - той не е учил никакви политически науки...

Да, но това не може да се вмени във вина на ВМРО. То и без такава концепция пак щяха да измислят и нацията, и героическата и борба, и све шта е потребно.

Е па какво лошо има, нека си печели човека! Хората гласуват.

Ми наборе, на млад човек ми изглежда, може пък и да му трябва... Пък и краят на света е, какво друго да прави човек?

Сашо - взимаш три кила първокачетвена шунка, суджуци, две дамаджани червено и две бяло вина, ракия от някой дядо печен селски, 10 кила зелев сок за заранта, сиренце и лук за следващия ден и една булка - може и твоята, може и друга. Заключваш се яката у вас - вземи си и свещи, кбрит, електрически фенер, не, че ще ти трябват, ама така да има. Два дни след 21-ий того, излез навън и виж резултата.

Идеята за автономна македония обаче никога не се е обосновавала с етническо различие на населението от българското. Не са ти точните сметките, Алвич. Основанията са били винаги само политически.

Да си опичат акъла, инак на Европа ще й трябва гоУема рИформъ!

Тъй, де, но какво значи "слабост"? И оттук почва фактологията

А защо "да"? Защото календарът на маите се смята че свършва? Ами китайския не свършва, пък и много други календари не свършват. По тази причина - не. Ето факти. А ся де й ракийкътъ?

Не е така - победите и пораженията си имат обяснения и географията и политиката е едно от тях.

Ми явно е неприемлива в средата на Европа като по-голяма държава. Нейният проблем е друг, не знам дали може да се прави аналогия на етапа 1913 г.

Унгария не съществува в този момент.

Единственото, за което си струва да се мисли, е социологическият феномен - как едно писание, тиражирано по медиите, доведе до такива ефекти, в които маса народ е убеден, че ще се случи нещо. Това, което ще се случи, е едно голямо нищо. Un grand rien )

Темата е замислена като информационна - да оставим този аспект на нещата настрани. Никой досега, освен Глостър тук, не е правил обзор на Африка от този период!

Избор е имала дали да атакува или не - друг избор изобщо не е имала от момента, в който първата война започва по начина, по който е започнала. Политиката има нива. Има дипломация, има протокол, има активни действия, но има едно ниво, което е сърцевината и и което можем да наречем "държавничество". Високопарно хората, които са го достигнали се хвалят като големи политици и т.н., но просто това е държавническото ниво, политическата стратегия на една държава. Това е, което липсва в България и вината и причината за това е личността на Фердинанд, от една страна и политическата народопсихология на българите, от друга. Фердинанд е с нестабилна психика и поставя личността си над народ и държава. Той бързо и лесно преминава от грижата за държавата към личната дрязга и към грижата за собствената си персона.. Негов приоритет не е България, а величието му. С убийството на Стамболов и с политическото смазване, довело и до смъртта му, на Константин Стоилов, Фердинанд премахва от българската политическа сцена естествено излъчените от българската общност нейни държавници (не политици - такива има много!) и заема тяхното място. Българският народ, който винаги е скептичен и трудно се доверява на своите, му делегира висшето политическо представителство нему. В тази оформила българската политика среда от началото на 20 век. България има всичко, но няма истински държавник. И когато кризата идва, виждаме точно тотален дефицит на държавничество. Българските ръководители са доктори по право от първокласни европейски университети, ловки политически играчи, хора със самочувствие, но им липсва дълбокия стратегически поглед върху политиката. И на Гешов липсва, и на Данев липсва. Царува русофилството - еуфорията от подобряването на отношенията с Русия и облягането за всичко на нея (нещо като при Тодор Живков), което принципно би било добра стратегия, защото цяла Европа смята България, и Сърбия естествени руски съюзници, само че на руския престол трябваше да стои човек с визия, а не Николай II, който в политиката е по-зле от който и да било български лидер от който и да било период... Към този политически дефицит се добавя и еуфорията от победите. Българският селянин донася на щика си едно измамно спокойствие на българските политици, които се оказват не на неговата висота в своята работа. И една десета да имаха от борбеността му, нещата може би имат шанс. Към този генерален политически проблем се прибавя и балканската геополитика. При нея: 1/ всички балкански страни се стремят към равновесие - да няма никой по-силен от другия - това впрочем е заложено в тайния сръбско -гръцки договор от 1913 г., равновесието! Към него се стремят и великите сили, защото им е ясно, че няма да може една от тях да доминира на Балканите, така, както не може да доминира и в света. 2/ Българският народ е трагично обречен в тази обстановка със самия факт на съществуването си, защото, бидейки остатък от големите средновековни български държави, е заел Балканите през центъра им и то по най-неприемливата за когото и да ило другиго ос - Изток Запад, "от Дунава чак до Драч", Така, че България няма шансове, освен да беше приела статуквото може би, но как може да се откаже от македния, като там е второто й сърце и там живее сума български народ?? И да не беше нападнала, щяха да я нападнат, да си измислят повод - например щяха да официализират втория балкански съюз и да отправят ултиматуми, или пък да провокират нещо и да ползват българския отговор като претектс, завеждайки 20 журналиста да наснимат жертвите. Разнобоят, допуснат от Фердинанд, ускорява нещата, а не ги причинява. В обстановка като горната, е необходим много голям дипломатически пробив, голямо политическо напрежение, сепаративни договорки със враговете, съюзи и игри... Българите изпускат и малкото си възможности - само българската армия е единствената, която е на ниво в цялата беда.

Т.е. кой да цивилизова българското население?? Иначе точно така е - нещата стигат дотам, че България остава да съществува само защото никому не е изгодно да остави Сърбия, Гърция, Румъния и Турция да си я поделят. Резълтаът от събитията е именно това. Най-"яките" победители, както биха казали хлапетата днес, падат до дъното само за няколко месеца. Шекспир се е разходил по Балканите през 1913 г.

Да, той е. Той се води по-хард от Гешов по манталитет, но и той пропуска малкото възможности.