КГ125

Да, Третият райх постига значителни успехи в някои технологии, но това е. Останалото е "ерихфонденикеновщина" следовенна, особено от 60-тте

Не е така. Че е пълен с българизми е факт, но само писното на Нешко от Дългополе и надписите по кръста на Мирчо Стари и по някои икони, които са на влашки с български букви откъм 14-15 век, стигат, за да стане ясно, че е имало влашки език. Друга е работата, тя е по-дълбока и по-силна - почти всички високи термини и понятия във влашкия са български Българското културно, политически и инстуционално, ако щеш и на чисто битово ниво влияние е такова, че, до 19-ти век, когато румънският народ излъчва интелигенцията си, направо е основна компонента в култивирането на румънската нация.

Както каза пред изумените ни погледи големият български илюзионист Антраник Арабаджиян - Астор: "Всичко, господа, е във вашето невнимание и в моето умение" Забележителна манипулация, обаче, този Джон Титор. Просто трябва да се потърси внимателно и дори леко параноично къде точно му е номерът (при Астор няма да може да се види ;) ) но при манипулациите от този тип би могло. Или фалшив факс, или нещо такова... Представете си за момент, че не сте виждали никога пианист. В един момент цъвфа пред вас Джон Камбри, да речем, и прави изумително сложни движение с десетте си пръста, като свири три мелодии наведнъж! Невероятно! Откъде го можете това? А-а, научиха ме шаманите на Вицли -Пуцли в Амазония, при пълнолуния на високосна година!

Не свързвай обикновените турци с разни провокатори. Това е много читав народ, много ще сбъркаш. А ако самите те се свържат с тях, още по-зле.

:whistling: :whistling: :whistling: :whistling: :whistling: )))))))))))))))))))))))))))) Ей, само ти имаш такъв изтънчен вкус към тия неща!!!! :tooth: :tooth:

Сакън, не съм пробвал с кортик, но служих с изтъкнати познавачи - ножари от Костенец )) Сведението за масовото използване на ръчни бомби във филма го дава доц. полк. Марко Златев. Немците са немци, както пише, цитирайки войниците Георги Хр.Георгиев в "Един от Първа дивизия", "немецо вади от всек джоб по една картечница". Тогава обаче на топа на първопроходството са българите.

Не, това са митове. Че е ужасно, ужасно е. Война. Но щиковете имат канал, така, че лесно се вадят, с изстрел нищо няма да направиш. Бомби е имало, и то много, в изобилие - ръчни гранати. Оттогава до много скоро в българската армия се наричат "Одринки". Щиковият бой се налага, защото пушките стрелят с по пет патрона, а атакуващите напират бързо да свършат работата!

В тази война, страхливите чилийски кучета удвояват територията в много голяма степен за сметка на Перу ) Не бива да се подценява врага - никога не бива да се нарича страхливо куче. Трябва да са вдъхновяват своите, но да се хвали врага е полезно за всички - и при победа и при поражение

Падането на Чаталджа означава влизане на българите в Цариград. Абсурд да се допусне.... ген.Димитриев я проваля тази атака в много отношения, а пък друг е въпроса дали е трябвало да бъде предприемана изобщо, а не биваше да се сключи мир още при първата оферта на Империята. Като се замисля - във войната има много интересен синдром. Ако разгледаме нещата от гл.т. на вечното съотношение "технология/човешки фактор", ще видим, че макар и най-доброто за времето си /пушките са на 10 години, пистолетите - на 4, артилерията е обновена изцяло, униформата е в защитен цвят/, българското оръжие "не стига" за устрема на армията. Затова освен стрелбата с пушка, което е основното огнево средство тогава, бързо се преминава към устремни атаки и ръкопашен бой, затова и артилеристите на практика действат като щурмова артилерия, излизайки напред пред пехотата и изстисквай целия възможен ресурс на мобилност.

Това, което "ТРАДИЦИЯ" са направили е страшно!!! Отивам в сайта да ги хваля :):)

Я малко приповдигнатост: „Офицери, подофицери и войници ... вие покрихте България със слава, а нашата армия с лавров венец. Светът има да се чуди на вас, доблестните синове на България, че можахте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник. Гордея се, че съм българин.“ ген.Георги Вазов след Одрин. Четейки писателя, да се сетим за другите му двама братя.

:biggrin: В интерес на истината, на много места турците се бият много добре, а при Чаталджа - геройски. Но просто в този момент българите не могат да бъдат спрени.

Турските войски спират българското настъпление при Чаталджа. Там вече чисти стратегически българското движение на юг спира. В това спиране съществена роля изиграват няколко фактора: 1/ ген. Димитриев не организира добре атаката - напада по целия фронт, а не на избрани концентрирани места, където да прекъсна отбранителната линия на турците. 2/ Турците са вече окопитени, зад тях е столицата им, вековната столица на империята - "ни шагу назад", както се казва. Позицията е много добра за отбрана, къса е, а на нея е цялата турска армия - следователно имаме висока концентрация на огнева мощ на място, лошо за атакуващите; 3/ снабдяването на турците е бързо и безпроблемно - грамадният град е отзад на около 40 км., мисля, че и ж.п.линия има. В атаката на Чаталджа участва почти цялата българска армия - огромно количевство войски. Няма обаче тежки оръдия. Битките са много брутални, на места отделни части постигат овладяване на предните турски позиции, но се налага отстъпление. Следва турски опити да отбият българите от техните позиции, изпълниени със страшен драматизъм, в т.ч. нощни атаки, но българите със страхотни контраатаки, "на нож", отбиват атаките и остават на позициите си на 40 км. от Цариград. Турците опитват десантите при Булаир и Шаркьой, но и там биват отблъснати, при Булаир се стига до бой приклади и щикове, и даже с камъни. На много войници обувките остават в калта и те атакуват БОСИ, "На нож!".....

В най-решаващите боеве контактът е бил много, много, много, много близък - никаква пропаганда. Смело може да се каже, че критичнте моменти от тази война са решени "На нож". Разбира се - не само - и артилерията е много агресивна, и стрелковият бой е много интензивен, и картечниците се използват много. Но това е войната, в която щиковият бой върши най-много работа. Не е пропаганда, картината е истинска Във филма се казва

Възстановката на "Традиция" от днес в Търново! http://ekcarevec.com/view.php?id=1536

Е това е прекалено вече...

Какъвто и успех да са постигнали тогава, Германия е обречена. Чисто ресурсно всичко е приключило в полза на съюзниците. Дори пак да бяха стигнали до Москва, на немците нямаше да им се даде никакъв шанс.

Та, помнете, че историята познава освен падения, и върхове. И те са се случвали точно преди 100 години, 4 поколения преди нас.

Точно на тази, а и на датите, следващи оттук нататък 2012 и 2013 г., българите трябва да се замислят за точния смисъл и значение на тази война в тяхната история. За войната е казано много, но героизмът на българския народ, облякъл военната униформа, винаги и по всяко време ще ви впечатли, колкото и да сте чели и да знаете за войната. Защото тази война е: 1/ действително всенародно усилие, в което целият народ и държавата, обикновените хора, интелигенцията, офицерският и подофицерски корпус, земеделци, селяни, търговсци,чиновници, младежи и възрастни, мъже и жени, нямат различие в стремежа си да изпълнят историческата мисия, която е била напълно ясна и напълно прогресивна. 2/ войната е концентрация на най-добрите качества и възможности на българската интелигенция, облякла офицерската униформа и на българският народ, облякъл войнишкия шинел. Трийсет и четири години прогрес и позитивно развитие създават високоподготвено поколение, готово да предложи сили и способности на каузата. 3/ Тази война обаче, в българската история е и нещо повече, което остава някак встрани от общата, масовата поне, историческа оценка. Тя е нещо като заснежения и огрят от слънце връх на българското възраждане, започнало условно казано в края на 18-ти век, минало през известните етапи на културната, църковната и политическата независимост, оттам - през бурното стопанско развитие след освобождението, разивтието на военното дело, та до 1912 г. Връх, който наистина е така висок и така блестящ, че не може да не ни привлича погледите. 4/ войната и нейната подготовка трябва да ни впечатлят и с удивителния демократизъм и позитивизъм на българското общество. Няма диктат. На армията се разпорежда да търси самостоятелно и без страх от наказания решения на конкретните задачи. Това я прави не само агресивна, но и твърде гъвкава социална структура, създава поредица от нововъведения в световното военно дело и, в решителните моменти намираща адекватни решения. Турското насление не страда - като изключим, разбира се неизбежните беди на военното движение. Не страда нито в Тракия, нито вътре в България, не старада дори когато 300 000 българи бягат във вътрешността и когато 60 000 от тях биват избити от непознатия за империята нов импулс на турския национализъм - позитивен и обновяваш страната вътре, но пагубен за малцинсвата на територията й. Няма и никога не е имало целенасочена българска политика на геноцид или етническо прочистване. 5/ И разбира се, енергията на народа и концентрацията й нямат граници. Мобилизацията става светкавично, броят на явилите се е два пъти по-голям от записаните, хората се прибират от чужбина на талази. Желанието за победа е такова, че често атаките не могат да се спрат своевременно, а на едно място ранените пълзят към врага в викове "ура", пред ококорения наблюдател. За атаките са изписани томове и са разказани легенди, но и най-беглия преглед на събитията от военно-историческа гледна точка показва, че критичните моменти са решавани в директен, безмилостен и тотален сблъсък, в който вече няма условности и няма място за много мисъл дори, ясен сблъсък, двубой в чист вид. Тази война е решена от атаката "НА НОЖ!" и ето от този събирателен образ:

Интересно откъде ли го имат молдовците? В техния случай е или български, или влашки. Е, какъв е?

Мнението ми не е повече от криминалистична версия )) основана на: 1/ Прочетеното от Глишевсън, мистериозен автор от 16 век. 2/ Беглото, много много беглото преглеждане на няколко страници от пиесата, много бързо; 3/ Фактът, че ако беше Шекспирова, досега това щеше да е изяснено, тъй като стиловият анализ е нещо, с което науката се е справила отдавна. 4/ Най-вероятната възможност е именно тази. Нито Шекспир е паднал от небето, нито след него и по негово време авторите са паднали - те са продукт на такава културна среда, която прави такива едни пиеси, просто Шекспир в тази среда е създал нещо абсолютно.

То само ацтеките стигат... Да не цитираме пак Бернал Диас дел Кастильо...

Някой, който се опитва да пише в същия стил е, но Шекспир...

Я дай някакъв линк? По времето на Шекспир неговият жанр е доста избуял, тъй че спокойно може и някой друг да е.

Как да е нямало, като е пълно с такива, бре!