КГ125

Тези,които са останали оттогава, не са на мястото на разрушени стари такива, могат да останат като паметник на епохата.

А "нандор" на унгарски изобщо значи ли нещо. И по-интересното е значело ли е нещо тогава Имаше тема някъде, за наречените от унгарците "нандори", но къде беше??

Като е да се изтрепят съседите, всеки е добър стрелец не бой се ти

Доста много, доста много. Естествено, не само тя. Целия европейски 19-ти век минава в блаженото, уникално и дълбоко време на мира

Да.

Чудесно!

Какво значи "да си седи кротко"?

Въпросът с падането на монархиите е много по-сложен, от това някой да иска или да не иска "реална" власт...

И, без да изпадам в излишни емоции, ето от нашите две, които не знам защо винаги са ми допадали - Цветарка Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води, и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна, се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди. И грамаден и задъхан, скрил в гранитната си пазва хиляди души разбити – глъхне празничния град и под лунно наметало с шепот странен той разказва повестите безутешни на вседневен маскарад. А из улицата шумна, под гирлянди електрични, ето малката цветарка бърза от локал в локал, де оркестрите разливат плавни звукове ритмични и от тях се рони сякаш скрита мъка и печал. С погледа смутен и влажен на прокудена русалка между масите пристъпя и предлага плахо тя: златожълти хризантеми в кошничка кокетно малка и усмивката смирена по рубинени уста. Върху стройното й тяло, върху младостта й цветна, като черни пипала се плъзгат погледи отвред и в усмивки иронични блика мисъл неприветна, че цветята се купуват, а и тя е чуден цвет. И оркестърът въздъхва, стихват плачущи акорди, гаснат, млъкват, но отново гръмват те по даден знак, понесат се нависоко волнокрили, смели, горди и се спуснат бавно, плавно като мек приятен сняг. Но от маса къмто маса свойта кошничка показва светлокосата девойка с поглед смътен и нерад, а грамаден и задъхан, скрил в студената си пазва хиляди души разбити – дебне каменния град. ---------------------- Луната, старата змия, съблича - дълбоко в черни лесове - зелената си кожа. Студената и влажна нощна тишина е пълна с дъх на отровни бурени - в поличба се сплитат немите далечни мълнии и злобно гърчат мургавия лик на кръгозора. В миг над тъмната стена на света застана пурпурният Демон - и в мрака пламна неговият вик: - ОСАННА! Ти спираш тук; оттук започвам аз. Ще ти задама едно Защо - о колко земен си ти, за да не чуеш своя глас! да не останеш в някой миг без чувство! Помни: магията не е изкуство - и злато няма да намериш ти! На дъното остава черен сок и яд - мъчение - и с него ти си кръстен! Затягай здраво пак жестокия на свойта мисъл пръстен! Без мечти не ще останеш ти, но - те болят. - О знаеш ли де води твоят път? - - Нощта е без изходи. Аз съм ти. Над кулата високо пропълзява луната, старата змия, с корава усмивка в жълтите очи...

Бедна ти е фантазията какво могат да направят хората с копия и стрели. Много внимавайте с щампи като - "европейците донесоха огнестрелини оръжия и почна клане"...

Напоследък по един повод попаднах на това: /символистът Славейков е влязъл много, много дълбоко в Пътя на войната.../ Напред към подвизи и слава Напред и все напред! Към подвизи и слава на робство и на гнет последний ден настава! И слънцето изгря свободни да ни грей! Тоз, който в бой умре, в смъртта ще оживей! Напред и все напред! Да няма първи, сетен, сплътени в строен ред, към идеал заветен, към който е лице обърнал цял народ и всякое сърдце, жаднееше живот. Напред и все напред! Реки от кръв пред нази и трупове безчет - ний тях ще ги прегазим! И на желаний бряг ще минем ний отвъд- на петвековний враг ний носим Божий съд! Напред и все напред! Десница да не слабне! Юнашки е завет – победата ще грабне, когото обичта на подвиг вдъхнови, от мечът на смъртта живот да обнови!

Не, не го е открил той, просто го е намерил с труд за книгата си да го цитира. Документът си е в архивите и мисля, че го публикуваха в бурните дебати през 1990.

Не знам да са затваряни някога. Да са дали вид, че ги затварят, да. Но не са ги затваряли. Не знам за Стефан Цанев, за този период през 90-тте години се появиха много материали, в т.ч. и в края на 80-тте. И понеже тогава беше пълно с живи свидетели и пострадали, не се налагаше на заинтересованите от това политически сили да ползват измислици и лъжи и истината излезе. Какъв Стефан Цанев, чети тука: http://www.decommunization.org/Articles/Hristov14.htm http://books.google.bg/books/about/Персин_Белене_островъ.html?id=Oq0rAAAACAAJ&redir_esc=y http://www.decommunization.org/Testimonies/Spomeni.htm http://www.decommunization.org/Articles/Hristov.htm http://www.extremecentrepoint.com/?p=4471 http://www.desebg.com/2011-01-06-11-54-16/495-2011-12-04-18-24-32 http://chitanka.info/text/2020/22

Сънят на разума ражда чудовища.

Истински ад е силно казано, но в този период на българския народ е наложен терор, който той то този момент не е преживявал. Единственото, което го надминава е терорът на българите в Югославия и Гърция. В ход е много мащабна промяна, свързана с масирано отнемане на собственост, системно потискане на националния дух и традиции и на елитите, свързани с патриотизма. Този натиск отслабва около смъртта на Сталин, след което още повече отслабва с първите години на Живковото управление. Но лагерите биват закрити едва след 1961 г. Т.Живков обясни това в интрвю, че било "процес, бе", но какъв толкова процес е било та да чака 5 г. на власт за това, не става ясно.

Нещо протести??

Наистина много интересно сведение! Вероятно и те не са концентрирали своевремено войски там за да не разкрият намерението си.

А, е да...

Доста логично!

Е брате, този дворец е от тръстика.

Да, поне така се разбира от текста.

Чудесни са и трите, но октоберското разбива!!! Точно и пълна картина на времето ни)))

Може и интересно да е - единственият начин да се разбере е да се прочете..

Според мен това няма да е много удачно, тъй като: 1/ Посегателството върху този основен български символ, чрез безличния паметник на Старчев, трябва да се поправи. [b]Сега трябва. 2/ Паметниците на жертвите на комунизма са все пак с политическа насоченост. Паметниците на загиналите воини нямат и 1 грам политика! Там има само български народ и най-, ама най-достойните му синове. 3/ Ако оригиналните плочи са унищожени, ще се възстановят!!! Или не сме народ, а ... То и самите паметници са унищожени, но ще се възстановят, или не сме народ, а....; 4/ Финансовите съображения не могат да имат тук отношения. Ако за това няма пари днес, трябва да има утре, но то трябва да стане! 5/ Никакви съображения за авторски права не може да има. Този паметник не се намира в частния имот на автора си и никой няма желание да го копира някъде, в който случай зависи от съгласието на автора. Авторското право, макар да си позволява повечко в днешно време няма правни възможности все пак да ни натрапва какви паметници да имаме на площадите си. 6/ Ако има каша - това не бива да е проблем на българската общественост - тези въпроси не могат да се решават без нея!!! Ако тия неща се нагласят на тъмно, значи някой иска пак да открадне пари, а от друга страна да продължи да лишава София от истинска национална светиня и символ. Ако това продължи, то ще е престъпно. /На крадящите бих казал, че може да се получават проценти и от възстановяване на паметник, че там са май и повече - важното е да има паметник!/ 7/ Пространството на фонтаните........ то е достатъчно голямо, да носи сивия социалистически паметник, така, че ще носи и това, което му принадлежи по право. Повярвайте ми, пространството ще си пасне с плочите идеално! Няма алтернатива - всяко решение, което е различно от пълното възстановяване на паметниците, би довело до следното: Социалистическият паметник остава огромен, плочите с падналите се нареждат до жертвите на комунизма. Това е недопустимо!!! - Ще рече, че българският комунизъм, уж отречен от историята и от всички, пуска унищожените от него имена на истинските български герои някъде в задния си двор... така те стават втори жертви н комунизма... Той нали си отдие, или не е? Това ли искаме днес? Не мисля. Вторият паметник просто е прекалил в няколко отношения и следва да се възстанови справедливостта. Още повече, че тя не е просто справедливост а е Голяма българска такава. Няма как тук да се приложи иначе правилния принцип за запазване на паметниците, все едно какви. ...

Да, паметниците на българските воини са безспорна ценност. Не са спорни.