Да, но попадаме на няколко проблема.
Първият е с границите на приемливо и неприемливо. Къде са? Вторият е със конкретиката на социалнопсихологическите въздействия и техните механизми. Смяташ ли, че 99% от бащите и майките, не са казали, че тоя е идиот, в мига, в който са го видяли на екрана? Но, кой знае защо, ходят по концертите да гледат.. това нещо, което е там. Това е, защото колкото и свободно да е едно общество, то е подвластно на модния диктат. Не, няма чалга, защото я търсят. Търсят я, защото я има. Това е закономерността, и обяснението е просто - тези, които са обект на нейните оферти, нищо не знаят за бялата и чеврената роза ;) нито пък имат представа, че смътното чувство, което напира в тях след дъжд в гората може да е и естетика.. Те просто плуват в средата като шаран в язовир (много е подходяща метафората "шаран" в който искаш смисъл в случая, защото да, такива са , шарани са и се хващат на чадър...).
Третият проблем е свързан с институционализирането на ниски културни прояви. Ето това вече е потресаващо опасно, заради социалнописхологическите механизми на културно възпитание на членовете на обществото, особено на младите и заради възприемането от тях на институционализираната културна информация и модели. То, пак по силата на естествените социални закони, е безкритично и възможно трайно.
И когато в обществото централно институционализирани (по каквато и да било причина, наречи го конспирация, наречи го случайност) биват ниските културни модели, то вредата е като кръговете от хвърлен в езеро камък.
Следователно, критиката и отричането на откровените антиестетични, долнопробни натрапвания и на опитите им да бъдат институционализирани, не може да се сметне за нетолерантност. Обратното е - битка за истинска толерантност е.
Възпитаните хора се търпят но не правят простотии, казано с езика на дедите ни. Странни неща да, екстарвагантности да, рокът например през 60-тте е доста екстравагантен за тогавашните разбирания на някой, но той е високо естетичен. Има неща, които и за най-разкрепостеното общество за абсолютно неприемливи.
Сещам се за един филм от края на 60-тте, направен в хипарско-квазиинтелигентския дух на 60-тте.... И за него беше прекален - не помня заглавието, но беше с някои от доста известните след това артисти на САЩ, като млади. Уж искаше да изследва свободата на духа и разкрепостеността, а се превърна в софт порно и кино-стриптийз, и това всичкото - в кампуса на класически университет, под ръководството на преподавателка - хипарка...
Някой ще каже, какво толкова - изкуство. Изкуство, ама не е само. На фона на класическата институция, символизираща класическата традиция, чрез санкцията на авторитета (преподавателката), се стигна до масов нудизъм (т.е. университетът и образованието бяха заместени от сексуалност, и то доста крайна). Това беше сюжетът.
Е,дали такива аосциации би трябвало да имат хората относно "университета"? Или все пак малко по-други?