КГ125

Препоръчвам много интересната книга "Окупаторът - съюзник" на Бисер Петров - за деянията на съседите ни през ВСВ. Полезно за всеки, който още се връзва на ревовете за бугарскиот окупатор, затихващо отекващи от пропагандата на ВСВ. Имам малки забележки, но като цяло има изключително добра информация. http://www.vi-books.com/shop/history/okupatorut-saiuznik

Ти само пиши, след лятото ще има броеве на списанието ;) Пък и останалите - пробвайте перото, няма да сбъркате

Чудна тема! Много помагате и ти и Глишев и останалите с информация, която по никой начин няма как да узная :)

По съшата причина- ордените, занаятчийските организации, свободният град, учебното заведение - това предполага самостоятелснот. И най-малката руска държавица е тотално подвластна на княза... Освен Новгород и Псков, ама там Иван Грозни ги изпепелява до основи преди да натрупат социалния опит, който да доведе до такъв тип институционализиране.

Всичко се корени в постулатите на политическата култура, във основите й. Източноправославната не тръпи твърде самостоятелност нито на индивида, нито на субектите. Западната - обратно. Оттам вече импулсите към създаване на орденов тип субекти, т.е. организации, не стигат до институционализиране на изток. За мен това е изводът.

Сиреч приближават се по дух, но институциите ги няма... Ако е от 18-ти век, вероятно е Мария Терезия - нали има опит за освобождаване на Западна България от Хабсбургската империя през 18ти век, осуетен от Франция.

Вярно. Това е част от конкретиката на източните въздействия върху християнството.

Комизъм,бре, не комунизъм. От комедия (само макартизъм за вас!!!! )

Поздравления, браво!!!! Не знаех, че има български спътници.

Може, не споря. Но е голям държавник. В историята на държавите има преломни моменти, когато се минава на ново ниво, това става и при него.

Трай, бре!!!

Има голяма загадка какви са тия често срещани разделения, основното мнение е, че са свързани с географията. Но всъщност не е ясно...

Не, полезни са такива съмнения! Предпазват от повърхностност и провокират задълбочаване

Нямаме класическо сражение, но имаме сериозен военен сблъсък. Така е то на война, особено в местности като делатата на Дунава, дето блатищата и днес изглеждат ужасни, а пък тогаз не са позволявали кой знае какви мащабни военни движения. Няма представа? Та тогава не е било трудно да си създадеш представа. Какъвто и воин да е, императорът е преди всичко държавник. А не би бил, ако ходи да яха с войската наляво и надясно по всеки повод. И то на фона на събора. Не, Погонат е решавал криза, мятал се е от онгъл до Града, за да оправя бакиите на империята. Ще рече, и проблемът на Онгъла не е никак малък за нея. Да се опитам да пообобщя - трябва да имаме що годе ясна идея какво е станало и какво е представлявала България и онова време. Забравяйки и патриотизма, и нихилизма (е, ако човек изпита някое патриотично чувство по повод на обективно установеното- няма лошо; ако пък изпита нихилистично - дано да е обективен), трябва спокойно да се гледат фактите. Понеже сме в ранна история и фактите са така позавоалирани, то трябва да се навързват фактите, с максимална логика и обективност - знаем, че историята е малко като детективите, ама накарая никой от участниците в драмата не си признава. Та картината е, че едно от значителни степни държавни образувания, а именно СВБ, претърпявайки военна и вътрешнополитическа криза, се пръсва из Европата и съществена част от него каца на Балканите. Това не е Третия Рим, но не е и тумба скитащи кожогризци (То на път винаги си кожогризец, особено пък като се мести цял народ). Това си е каквото е - държава от ранен степен тип, но твърде ъпгрейдната, щото има 30 и повече титли и длъжности и е бая военна сила. Тя се утвърждава с военната победа през 681 г., постига последната така или иначе, все едно колко блата е имало и колко подагри е имал императорът, след което основава около Дунава територията си и тръгва по нов път - на интеграция в това, което знаем като Средновковие. Ми то цялото Средновековие какво е, или хайде поне ранното - интегриране на варварски народи с римското културно и политическо наследство. Впрочем още един аргумент в полза на това, че българската държава си е била доста изградена и самостойна - фактът, че реципирането на византийските модели започва едва след Борис. До тогава вътре в Българи тече битка на провизантийски и консервативни сили, и тя не спира до избиването на болярите... Това е противостояние между равни по сила културни импулси и модели, а не налагане на имперските над локалните. Както образно, но точно казва Емилиян Станев - "българският воин, сразен от византийският Исус". Няма как някакъв си народец да стане втората държава на Балканите и то в рамките на доста кратък исторически период. А ако е така, тогава става някакво историческо чуда. Но тъй като и на Волга се основава държава, а там държавни модели няма за следване, а има големи риби само, мисля, че работата почва отпреди. Няма място за противопоставяне - империята си е велика, българия си е сериозна.

Не само са се подготвили - всичко сочи, че те са съществена военна опасност за тази част на Империята. "Нямаш си работа, па правиш войни с България", казва епископът...

И откъде ще да ги знае Крум или тия с него всичките тези неща? Крум просто е голям държавник, пристигаш от аварските територии, за късмет на тукашните българи. Както знаем, такивз персонажи под път и над път не се срещат. До него България изпада в тежка криза, но чак след като 100 години поредица нейни владетели десетилетия управляват трайно и стабилно територията. Крум е първият, който въвежда държавни закони (или ги възражда). Това до него съвсем не е "конфедерация", просто си е държава в криза.

Чета горе - СВБ била федерация... Объркващо е. Тя си е държавно образувание от типа на сходните степни такива, които се прескачат из Азия. Ей го един Китай - кой какво прави, той се цепи на какви ли не държавички. Федерация е термин, който може да ни подведе. Графе, и все пак - каква е тая византийска войска, която от някакъв слух се паникьосва? Единствената логика да се паникьоса е че отпред има сериозна военна опасност. И наистина, проследявайки българската история, за добро или лошо нима българите не са винаги сериозна опасност за врага си, освен в случаите на исторически падения, какъвто 681 определено не е. И още - ако смятаме, че някаква банда е дошла на балканите през 681 г., трябва да въведем в историята термин "българско чудо", защото какво е станало на Онгъла не е така важно чак пък. Важното е какво е стснали след това, а е станало трайно изместване на Византия от геополитическото пространство на балканите.

А, това с архонтите е ярък пример за това какви степени на комизъм може да ни предложи историята, когато се повтаря... Инак, Глишев, много интересно наблюдение! Илюстрира идеално как аха-аха нещо подобно, далечно, но сходно на ордените се заражда на изток при православието, но никога не придобива яснота. Можем да добавим и опричнината, която според един руски автор - и май е прав - има ясно изразен орденски характер. ПП Тая Мома Латинчанка много интригуващо звучи. За да я кръсти така епосът, 100% е реален субект.

Браво! Готова статия!

Съпоставена с Империята, България може да бъде наречена в този контекст квазидържава. Останалото обаче е невярно и няма никакво историческо покритие. България има един владетел и 30-и не знам си колко си длъжности. Пакс номадика.... това са съвсем други неща. Епископът Константин, критикувайки императорът малко след войната, ще каже: "Разпалихте война с България". Не с българите, а с България. От друга страна, да се разговаря на важни имперски форуми за някакви 5000 човека и те да се нарицат България... . Тц, не се връзва по никой начин.

Императърът няма лично да отиде да се разправя с нЕкви 5000 варвари, при положение, че го боли кракът и че го чака свръхважен, с историческо значение (щях да кажа партиен конгрес ) църковен събор. Ама никога. Императорът е имал сериозен проблем с българите и със събора и със болестта си. По едно и също време е трябвало да бъде на две места. Като се закучва тук, какво прави човек - подрежда проблемите по приоритети. Не може да остави събора, трябва и да се лекува и хуква назад. Което пък сваля духа на войската до степен и тя да хукне назад. Константин Погонат е една от големите исторически фигури на века си, водещ световен лидер, ловък и отдаден владетел. Той не е побягнал от българите, тръгнал си е защото му се налага от важни държавни дела. Въпросът е обаче защо е бил там? Защото опасността е била сериозна, затова. Очевидно не е просто пристигане на некви варваи на делтата на Дунава, а сериозна инвазия на византийска територия. Да видим сега и византийската войска. Нима, г-н Монтес, византийската армия е нещо, което се пръсва при тръгването на императора си? Пред някаква пасмина? Няма стратези, няма военначалници, няма боен опит, нищо няма - тръгва си императорът и войската се разпилява? Нема такъв филм. Разпръскването й, падането на бойния дух е станало в съчетание на напусналия върховен главнокомандващ и врагът, който се намира пред нея.

Стреснер, не Стоеснер

И вече се знае, че било именно там??

Тези изчисления не могат автоматически да се отнесат към всяко придвижване на народи по степите и не само по тях. Да не забравяме, че има много случаи, в които народите се местят в ония времена, войни и пр. Не бива да се абсолютизира това придвижване с по пет юрти... А земеделието не е окрито от българите на Балканите.

Тук няма място за някакви патриотизми или не-патриотизми, само за логика и за адекватно тълкуване на изворите. Какво ще да означава "квазидържава"?? Полудържава. Какво й е полу-държавното, какво й липсва? Това, че не е империя, това, че няма град на 1000 години, или какво? Има ли владетел? Има. Има ли длъжности? Има. Имало ли е държава преди да се налага разместване? Имало е. Това, че е държава от типа на хазарите е нормално, от тия места идва, варварските. Сега - 5000 души щяха да бъдат изметени от Империята. Няма просто никакъв начин с толкова хора да се основе държава, която 200 г. успешно да противостои чисто геополитически на Константинопол, с всичките имперски ангажименти на последния по четирите посоки на света и с всичките му проблеми. Случилото се през 681 може да има или да няма сражение, но е сериозно противостояние. Имало е битка - може би не директно генерално сражение, но битка - криене на българите в крепостта, опити за превземането й, затягане на обсадата, лично присъствие на императора, оттегляне на същия заради подаграта или заради свръхважният събор в Константинопол, падането на духа на армията, отстъплението и българското нападение над отстъпващата армия. Сраженията понякога и така протичат, войните също. Сега дали се е създала държава или не - ми създала се е на балканите, защото е подписан договор с Византия. Разбира се, последата не я е признала, но така или иначе тогава става установяване на българите на днешната територия; те си имат институциите отпреди, сиреч - създава се държава. Ако някой реши, може да каже, че държавата се е преместила от Кубратовите територии на нови. Може да се спори, защото има разпръскване на българите поне в две посоки с две нови държави. Все тая.