КГ125

Интересно би било да се погледне исторически на българското земеделие след 1944 г. В хода на антибуржоазната реторика на събитията, през 1946 г. е прият Закон за трудовата поземлена собственост, който ограничава размера на притежаваната земя до 300 декара в Добруджа и до 200 в останалата част на страната. Насочен е към едрите земеделски собственици, като по него са одържавени 564 000 декара земя. Част от нея наистина е раздадена на по-бедните селяни, с голяма част от нея са създадени ДЗС - Държавни земеделски стопанства (организации, които после преминават през 70-тте години на 20-ти век във АПК). Обърнете внимание - когато трябва да се отнеме частна собственост, държавата ОДРЕБНЯВА земята и не говори за никакви комасации. Когато трябва да се отнеме ДРЕБНАТА и СРЕДНА частна собственост, мотивът е уедряване! Тъй като законът е ползвал съветския опит, Васил Коларов с удивление научава, че всъщност той няма да направи поземлена реформа, т.е. да отнеме много земя, тъй като в България основната собственост е точно толкова - 100-200 - 300 декара.... Заради някои политически ситуации, свързани с острото пропагандно противопоставяне на САЩ и Запада с СССР, заради югославските проблеми и т.н., българската комунистическа власт оставя на леко заден план национализацията на цялата земя. СССР също предлага по-гъвкави подходи, защото не му трябват селски бунтове в Източна Европа. Но през 1948 г. е приет един много интересен закон - в името, разбира се, на общото благо и всенародният просперитет е прият Закона за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар. С него се въвежда насилствено изкупуване на земеделската техника от частните стопани. Цените се определят от държавата и са ниски, нямаш право да откажеш да го продадеш. С този закон се отнема цялата налична земеделска техника от частниците в България. С нея са създадени държавни машинотракторни станции. Интересна е статистиката - в Северна България е имало между 7-13 трактора средно на 1 село, в Добруджа и останалите области - по-малко. По данни на съюза на притежателите на вършачки и други земледелски машини и двигатели в България, общият брой на техниката е била около 6000 единици през 1942 г., преди Багрянов. Можем да допуснем, че е била около 6 - 8 000 единици. Имате предвид, че вършачки в Добруджа има от началото на 20 век - Блек&Декер например. ) След като по този начин е отнета, със средствата на държавната принуда, цялата икономическа сила на българския частен земеделски стопанин, пред властта остава само една пречка пред пълното одържавяване на земята - големият брой дребни собственици. За тях се избира пътя на насилственото коопериране - вместо да се обяви конфискация или национализация на земята, както това е станало с т.нар. Едра градска покрита недвижима собственост (т.е. втория апартамент на семействата и по-големите недвижими имоти, магазини и т.н.) и частните фабрики и предприятия - банките са национализирани почти веднага след 1944 г.) се прави следното: - прокламира се със средствата на държавната пропаганда кооперативното земеделие и създаването уж "отдолу" на големи селскостопански кооперации, които да ликвидират частната собствесност като обществено зло. - с широкомащабна система от убеждение и терор и насилие, хората са принудени да подпишат една прочута молба- декларация, започваща с текста: "Като осъзнах големите предимства на кооперативното земеделие пред частното ........", с която дават всичките си земи и животни в ТКЗС. Този процес е плавен и завършва в края на 50-тте години на 20-ти век. Концлагерите се пълнят със селяни, избухва горянското движение, но държавата успява да се справи с него. Старите граници на имотите в голямата си част са загубени, терените окрупнени, а ТКЗС започва едмн много стране икономически път, който бележи не само него, но и цялото кооперативно движение на България (защото то не е само земеделско, а и търговско - цялата търговия на едро с храни е кооперативна) - а именно - люлее се между кооперативната самостоятелност и държавния администратвен диктат. Няма да повярвате, но начинът на работа се сменя през около година и това може да се проследи в поредица ПМС на МС... Докато траят всички тези сложни процеси обаче, веднага след 1944 г. българската държава нанася още един силен и бърз удар върху частното земеделие - със системата на продоволствените наряди. Тя съществува от времето на ВСВ, когато от стопаните се е искало по 1-2 чувала зърно и други земеделски стоки (не много). Основната им цел е била изхранването на 400 000 българска армия, мобилизирана в Македония и Тракия. След 1944 г. нарядите се увеличават рязко, започва изземване на стока от селските стопанства и къщи, в т.ч. и с насилие. Без Белене не минава, разбира се. Целта на това, някои ще го нарекат ограбване, други окрупняване на земеделието в България е проста - държавата започва програма за голяма индустриализация и първоначалния капитал за това идва от земеделието, което бива изцедено, затова се и концентрира. Проагандата тръби, че това го прави народният ентусиазъм и съветската помощ, но запомнете - парите идват от земеделскието продукти, национализирани от държавата и продадени на международния пазар или на СССР, срещу машините за заводите. Стига се дотам, че на село един ден работа на нивите се плаща по 19 стотинки, а в селските къщи няма храна за, например, настаненият там инжинер... /истински случай ви разказвам/. Разбира се, няма да е справедливо да кажем, че през 60-тте години на 20- век българското земделие не се развива бурно и не се насища с техника и с продукция. С пари.... горе долу, защото те периодично се изземват от държавата. Но така или иначе собственикът е отчужден от него, то се декапитализира, рязко изостава от западното земделие и в крайна сметка, когато СССР престава да помага безвъзмездно на България през втората половина на 80-тте години, то потъва, в процеса, който бъдещите историци ще нарекат "обща криза на социализма".

И не само с Гърция. С Турция също, а България можеше да има и съвсем различен земеделски път. Не случайно тук има земеделска партия, макар, че тя не успява никога да оглави политическите процеси в страната, но все пак я има. Кооперативното движение на България преди 1944 г. е образцово! Днес малко се знае за това, но всъщност то е било толкова развито и толкова ефективно, че дори в моето село е имало банка (ама точно като по каубойските филми, още стои постройката), собственост на кооперация... ВСВ заварва България точно в момента, когато механизирането на селското стопанство трябва да започне. Има система за земеделско кредитиране, първите идеи за конкретни действия по механизиране на стопанствата са на Иван Багрянов, незаслужено забравен в България човек покрай кратката си и трагична политическа кариера и единственото, което е спирало мащабната земеделска реформа от гл.т. на механизирането на селското стопнаство е именно войната и последвалият комунизъм. Дотогава въпросът със окрупняването на земите се е решавал съвършено естествео и по пазарен път. Имало е собственици с десетки хиляди декара земя, с образцови стопанства със затворен цикъл, които дори са произвеждали храни... В Добруджа и Тракия и Дунавската равнина стопанствата изобщо не са дребни, те са средни и големи. Дребна е собствеността на разни селски имоти, с които е ставало главно това, дето после Тодор Жиков нарече "самозадоволяване" с хранителни продукти. България никога не е изпитвала глад. Запомнете го това. Като се изключат последните години на ПСВ и ВСВ, в които нарушените търговски връзки силно разстройват икономиката на страната, България никога не е гладувала. И никога не е внасяла храна, с изключение на днешния период. За него вече стана ясно защо е така - ако се дължеше на дребния размер на земите, то и преди 1944 г. България щеше да внася храни. А тя внася днес - ерго не е размера причината, а търговията. През 30-тте години в България се създава една странна организация - Дирекция "Храноизнос" - http://bg.wikipedia.org/wiki/Храноизнос_(дирекция) . Името й достатъчно ясно говори какво е правила България, дори в годините на икономическа криза - изнасяла е храни. И то какви.... 1919 г., Малко преди или след Ньой. Влаковите композиции, пълни със зърно, са пратени от правителството на Стамболийски в помощ за гладуващите в Поволжието на СССР. /Друг е въпроса, че 100% са продадени в чужбина и не са стигали никакво Поволжие/ - Дори и тогава, през 1919 г. България е произвеждала изобили от храни. Според Иван Хаджийски, основното застрояване на София през 20-ти век е финансирано със средства от търговията с храни.... Да основаваме историческите си виждания на мита, че земеделието преди 1944 в БГ е било ужасно, дребно и бедно, а видите ли, след ВСВ процъфтяло, ще си остане само за наша историческа сметка.. Така, че при едно разумно управление на земеделието, например ако тенденцията, започната от Багрянов още преди 1944 г., през войната! беше продължила, през 50-тте години на 20-ти век България можеше да се напълни със земеделска техника и частните стопани и уредената търговия да залеят Европа с най-добри храни (помните доматите на бабите си, нали!). Интересно би било

Не си запознат - ходи навсякъде, отдето може да гепи Итали има, ама не чак такова като нашето. (sic!)

Кхм. Повече историзъм др. Алва. За да е на власт бекапето причната беше ДеСе-то, а не текезето.

Напротив, точно така е. Нямаше норма, която да задължи ТКЗС да върне земята, а и тя често не съществува в стари граници - те следваше да се възстановяват. Самите вие твърдите, че е била комасирана нали така Ако някой ти е казал, че без закона от 1991 можеш да си вземеш земята от ТКЗС тогава, много силно те е излъгАл, със или без стил. Ами народът никога не гласува против реституцията на земята. Впрочем тогава против нея не бяха дори и комунистите - защото гласяха новите кооперации. Да, кооперираха се много хора, защото нямаше арендна система. И орсовките напълниха джоба на толкова много мутри, че не е истина. Като не е аграрна страна, не разчита на земеделието си да я спасява от кризи, както тука беше идеята. В индустрията и в градската недвижима собственост реституцията настъпи на мига в Чехия. Немската и австрийска собственост беше проблем за чехите, защото те си имаха закони за чешкото гражданство тогава и ограничения на собствеността на чужденци. Днес в ЕС би трябвало да е отпаднало. Я го дай източникът на този индекс? Кой го мери,какво мери?

Това са следващи въпроси и бяха обяснени по-горе. Заради картелизирането и глобализирането на търговията. Всеки член на ЕС се е изправил пред това, в т.ч. Англия дори, но не всеки член на ЕС е имал мафиотизирано управление.

И зад ИРИ ще стигнем. Тя е имала същите проблеми, генерални за едно общетсво и много важни - окрупняване и изземване на дребната и средна собственост. Това е много основополагащ конфликт и той е общоисторически, така да се каже. През 1989 г. може да сме произвеждали кой знае колко повече от сега, работата е, кой е печелил от това производство!

Ето ви ясно, точно, изчерпателно и безспорно обяснение на проблема, поредното заедно с още няколко много стойностни посто по-горе. Наборът е казал всичко!

Охооо. Значи изплува едно сериозно келтско присъствие в БГ-земите, мимикрирало сред тракийското? (от гл.т. на археологически появи, де).

:) То е важно къде, а не толкова колко ти връщат, но примерът ти е много точен

Но как от разликата в ъглите се образува празен цял квадрат? Като всички фигури са си със същите размери??? Егати.

Много даже се връзват! Като заумуват начи днешните мислители, как нямало критерии, нямало това, нямало онова, всичко било условно... Няма такива работи. Всяко явление, всеки феномен е система с относително ясни, макар и никога категорични и резки, граници. Едно действие или структуриране на тази система по определен начин води до ефекти - позитивни за целта на системата, или негативни. Крайната, определяща тенденция е критери - ако разрушава системата, значи е лошо, ако я укрепва, значи е добро....

На база данните за численост на войската и предположението за максимално мобилизациоонно напрежение в онези времена в определени военни конфликти. Към 20%, 15%. И чрез сравнения - авторът на статията горе от линковете го прави.

Не само, не само. Отгласи от предишна символика. Птици, змейове, дракони...

Може, може... И от цял океан може. И Полша малко се е оляла през 1939 г. с отказа си.

http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/D_Arkadiev_Nasel_Srednovekovna_BG.pdf Ето тук се смята, че през 700 г. населението е било около 1.7 милиона човека, а през 14 век - около 2.5 милиона. Днес е 7 350 000, има 2 600 000 български граждани в чужбина и още около 1 милион в Македония, към 350 000 в Молдова и Украйна, към 50 000 в Банат. Или още 4 милиона в чужбина. Излизат около 11 - 12 милиона българи в целия свят. Населението на БГ е най-високо през 1989 г., когато е почти 9 милиона души. Като прибавим македонците и бесарабските българи, става около 13 милиона в света. http://members.tripod.com/nie_monthly/nie11_01/slaveikov.htm И тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10720 Сега - към кой момент колко са могли да бъдат българите? Стартовата позиция след Освобождението е 3 100 000 хиляди в Княжеството и Румелия и около 1 милион ? в Македония и тракия, или около 4 100-200 000. Стартовата позиция според българското етническо землище съобразно Екзархията е

Какво разбираме под земеделие по френски или американски модел? Не някакви коропрации, притежавани неизвестно от кога да притежават огромни площи в райони, опразнени от българи и населени с гетообитатели, нали? Щото това ще е краят на всичко българско. Защо да не съеществува, съществува си - в Япония, в Китай. Пълно е с дребни и средни фермери. Да, естествено, че земеделието няма да осигурява пълна заетост, ние не сме в земеделско, а в индустриално общество. Тука обаче става дума за този сектор, и за това кой ще притежава основните фондове от него - народът, т.е. голям брой средни или малки собственици или някакво корпорации. Само по себе си, в голямото земеделско стопанство няма нищо лошо, дори напротив - ако го притежава Иван Багрянов или Петър Петров. Но ако тръгнат разни лобита в съвременната международна обстановка...... Жална НИ майка, Невски, дори и до теб до Англия или къде беше ще стигне вятъра. ПП ---- "Сащиански"- кой ти каза този термин, много познато ми звучи :)

ОК, не дъмпинг. Злоупотреба с монополно положение, отлагане на плащанията. Все тая. Картел.

И агресивна, и агресивна

Да... И генузеците са се поразсърдили по този повод.

Как се зове, де я?

Явно не си следил скорошната разправия с дъмпинговите цени, подържани от всички големи вериги. Картел. Освен това има борси и търговия на едро, която е още по-картелизирана.

Членството да, но собствеността - не. Затова е приет и закона. В Чехия кооперативните стопанства са малко, там имаше частници през целия социализъм. Освен това, там има държавност, за която в България може само да се мечтае и още по-високо гражданско съзнание, което лесно може да контролира кооперативите. Чешките мутри...... нещо не ги виждам.

Селата ще са пълни не когато общините им са богати, а когато хората там могат да печелят достатъчно. Облагането с данъци на земята ще довърши селата и те ще се превърнат в малцинствени гета.