КГ125

Не е нито реваншизъм, нито колониализъм. Съвременната икономика налага окрупняване на териториите...

Е, че тя България оцеля по тоя начин повече от 60 години...

Тъй то. Война без дисциплина не може.

Добре! Винаги съм мислил, че основните моменти на правото трябва да се преподават в средните училища, така, че такова изложение е много полезно, колега Петров

Съдейки по състоянието на културологията, това е именно така!

Конкретиката на кризата: Звучи ли ви познато от 1993? http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/06/01/1838589_gurciia_e_na_praga_na_energien_sriv_svurshvat_parite/

Нищо от това не е възможно, но е възможен пазарен бум на сензационната литература в края на 50-тте и нач. на 60-тте години на 20-ти век

Именно - изблик на емоции. В основата на всяко т.нар. девиантно поведение, освен патологията, главно са неконтролираните емоции.

Веднага го махам скриването, не знам защо е станало.

Кацнаха успешно след първият частен космически полет!

Да, Юстиниановия кодекс /доколкото го приемем за византийски, защото е доста ранен и Византия в късния си период, когато започва Ренесанса го е позагърбила за сметка на указите на централизираната власт/ е една от основите на европейското право, което "тръгва" от италианските университети в средновековието. Оттам обаче се извършва съчетание на кодекса със немското обичайно право, Corpus iuris civilis, с каноническото право на римокатолическата църква и общинските правила на италианските градове. Така, че Ренесансът (това става всъщност преди него - т.е. подготвя се ренесанса чрез тази своеобразна правна реформа) по-скоро адаптира римското право към правото на новите европейски народи. От друга страна, да не забравяме Палеологовия Ренесанс - импулсите тръгват от Византия, друг е въпроса, че стигат несъизмеримо далеч в Западна Европа.

Поздрав! Изобилие от библиография, фактология и ясни изводи. Мноооого добре!

Невски, пак катастрофи ти се привиждат (това като малка шега, де).

Има каноническо право и римско гражданско право именно в градовете и в различните политически субекти на Италия. В предренесансовия период учени-прависти от университетите на Северна Италия, наречени "глосатори" и после "постглосатори" адаптират римското право от Юстиниановата кодификация към европейските реалности, т.е. съчетават го с германското и каноническото право. Това всъщност е първата голяма крачка в създаването на европейското право, каквото го познаваме. Византийските закони ... тук нямат общо.

То влияние има - един Ел Греко само стига. Въпросът е да се видят точните му мащаби.

Това ако е вярно, е много голяма новина!

На Византия или на древността? С какво Византия влияе на законодателството в Италия? Ами иконописните канони не са ли бързо забравени в Италия още преди Ренесанса? (малко знам за тия процеси, затова така питам? )

Мммм, германците го научават много по-рано (имат си Свещена римска империя на германския народ ), испанците и италианците също. За португалците не знам.

Даа, никога не бива да подценяваме древните!

И не са го осъзнавали, г-н Монтес, и са. Все повече се срещат названия и самоназвания "гърци", "гръцки". Дори и този факт, че са карали императора да се нарича гръцки вече означава аха-аха завършеност на процеса. Това, че императорът е опонирал е класическа ситуация - старото, срешу новите реалности.

В Евангелието на Александър си пише ЦАР. Не можем да се безпокоим от играта на думи, защото, макар да е в такъв текст, все пак изрично и ясно е казано - царя. Не е съкращание, в който случай щеше да е ЦРЬ, както обикновено.

Just asking, just asking. Кой текст е това? Сега пък от сърбите ли? Номоканонът на св.Сава - тц, сърбите са го взели от българите. Българите имат царе, а не те.

Не знам кога. Но Царев град Търнов от кога е? Всъщност може да се предполага - старо е, може от ВБЦ, може от византийската власт, може от по-рано. Защото ако беше от османско време, нямаше да ползват думата ЦАР. Щяха да го кръстят султановград или нещо такова - българите не горят от желание султанът да им е именно цар, пък и от всичко, което съм видял от и за османския период никъде не съм срещал българите да наричат султана цар. Ако думата цар изобщо е липсвала в езика, тогава откъде е дошла? От Русия е единствената възможност. Само че при наличието на съкращението црь, от което до цар е една стъпка, някак не може да се приеме, че не се е случило в БГ. Освен това, ето и извор - ясно се чете ЦАРЯ в тази таблица на Иван Александър. Й.н.Алексадра ЦАРЯ теттравагел.. и т.н. демек на Йоана Александра ЦАРЯ четвероевангелие. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11263