КГ125

Е, ми то в цял свят се живее по-трудно отколкото преди 20 г. Тия промени са ей такива: http://93.123.36.114/news_30300/

Видимо обичат да плащат Невски, от всяко нещо за теб единствения изход е апокалиптичен. Неправилно мислиш.

Германия справя ли се с кризата?

Но с ужасни политически ефекти...

Да... Изобщо, много закостеняло беше съветското ръководство и с това провали целия социализъм. Хубаво, той е, да речем, историческа даденост - случила се е. В началото на 60-тте години иднустриалната база на социализма е завършена и в новите страни, и в СССР (сталиновата свръхмилитаризация така или иначе е довела до индустриални структури, при Хрушчов и Брежнев започват да се очовечава системата, но недостатъчно...). През 1968 г., вместо да се поучат от чешките събития, руснаците се втърдяват. И малкото либерални свободни биват пометени, системата се затяга, червените знамена и догматиката се развяват наново. А това е бил момнета, в който СССР и с него цялата наша източна пасмина можеше да тръгне по пътя на Китай. Ако това се случва в началото на 70-тте, още нямате оная деградация на ценности и обнагляване на номенклатурата, което се случи при Брежнев. Той просто това го проспа, полека полека изтърва контрола над системата си и както казват руснаците: "Здрасстье, приехали".. Изпуснат беше златен шанс, златно време за навременни промени. Това е с исторически последици, които наблюдаваме и днес, че и още ще ги наблюдаваме.

Предстоят промени, по-точно налагат се. Въпросът е какви. Какви, какви - като германските явно. Периодът не е настъпил, но ако не се променят нещата, може да настъпи.

Мхм. Затова именно трябва да се търси друг път. Интересно, уж обсъждаме обща тема, а все нещо ни върти към Япония (за един стар човек може да се грижат по-младите, защото, Невски, ако видиш графиката първата в темата, ще видиш как заетите в услугите в Япония нарастват лавинообразно, но това не е за сметка на заетите в промишлеността, които са в константа, и то на фона на развиващите се лавинообразно технологии). Защо застаряването е проблем, но не така голям? Невски ползва веднага образни изрази да ни представи старческата немощ на милиони японци, но то ва си е чиста метафора. В реалността хора на по 60 г., 50 г. са си съвсем дееспособни, особено като се има предвид високото качество на живота в Япония, най-дълго мисля живеят японците и японките... После, технологията отменя хората, за индустрията са нужни като относителен дял по-малко хора. или с две думи - този проблем е голям, но не е апокалитптичен. Едуард Шеварднадза се опули още през 1986 г., като видя за пръв път роботите в "Хонда"... Та, все към Япония ни тегли. Я да въведем и Китай в тая работа, и Виетнам - страните с най-успешно развитие в края на 20-ти век. Защо не и Тайван и Южна Корея?

По-малко хора произвеждат същото или повече, с това започва темата и така именно технологиите компенсират застаряването. Търговския баланс на Япония е отрицателен за 2012 и положителен до средата на 2011 г. Т.е. купува повече, отколкото изнася - но това не е фатален показател, знаеш. Може да е началото на голяма производствена експанзия, в съчетание с данните за увеличение на индустриалното производство с 13%.

А ниско ли е?

Горбачов и Шевраднадзе са в последния брежневски състав на Полютбюро, но техните реформи ги видяхме... Другият възможен е Аднропов.

Надали беше способен на такъв радикален ход Брежнев. Той беше много закостенял и свръхконсервативен, а и остаряването му попречи на каквото и да било реформаторство. Иначе като човек според мен не беше лош, разчувстваше се лесно.

Изглежда си прав.

Браво, Рицар, такива неща искам да виждам!

Общо много говорим в такъв случай, защото разликите са много съществени.

Да. Но се връщам към това, че Япония има всички възможности за прогрес - нивата й във всяко едно отношение са много високи! Населението само е застаряващо, но пък високите технологии го заместват. И това, че няма ресурси - ми че тя винаги ги е купувала тези ресурси, какво пречи да продължи. Рано е за апокалиптични сценарии, imho. Не, че няма опасности, има, но наистина авторът на темата ни вкарва в доста правилна посока на мислене...

Но нима днес Япония е в кредитен балон?? Нали не сме 1990 г.? Впрочем като гледам, и там балонът е касаел цената на земята и на акциите и се е развил в периода 1985-1990 г. Прегряване.

Или чисто и просто постепенно започване на нов растеж. Защо пък непременно такъв мрачен сценарий? Амо някой new deal? Преструктуриране към това, от което светът има нужда? Нови мащабни проекти, които да ангажират ресурс и да дадат рестарт на оборота? Тука http://www.tradingeconomics.com/japan/gdp-growth сочи, че Япония се колебае в последните години между 1.7% растеж и -1.8 - 0.3% забавяне. Но да не забравяме нивата, на които Япония се намира. Te тука пък казват, че индустриалното производство за съответния период на 2012 г. е увеличено с 13% в сравнение с миналата... http://www.meti.go.jp/english/statistics/tyo/iip/index.html Изобщо - то не може вечен прогрес, но да погребваме такива като Япония е рано. Идеята в началото беше, че там, където има производство, където реалния сектор формира добавената стойност, там е налице истинския растеж. Дори и сравнително краткосрочно той да минава през забавяне. Образно казано, японците ще се оправят - страната - инфраструктура и култура, е изградена, понесе миналата година такъв удар, от които други щяха да изчезнат от лицето на земята и днес увеличава индустриалното си производство пак...

Тука друго казва. Преди 2-3 години дори е била отрицателна, пък сега е една водоравна таква... Виж линията. http://www.tradingeconomics.com/japan/inflation-cpi

Че кои ще са тия 10? Вятърът и слънцето не стават. Ползват се само по силата на политическо задание, което ги оскъпява и всички ние ги плащаме скъпо и прескъпо. Атомът е единствения възможен, но срещу него рипа бясно лоби. Ко праим?

Ми тогава проблема не е голям

Наистина, коренното население на Тайван са две австронезийски племена, или народа - хака и хокло. Нивото на разивтието им към момента, в който са били колонизирани от Япония е удивително приличащо на това на американските индианци (дори облеклото им е много сходно). Те са нямали дъражвни структури, само военни или племенни вождове и честичко са прилагали обичая да се кичат с главите на врага, без да бъдат обаче такива брутални диваци, каквито например имаме на други места (вероятно причина за това е хубавата природна среда, която може би смегчава агресията, може и етнопсихологическите особености на самото коренно население). Договорът между Китай и Япония не предава островът от Китай на Япония, а урежда кой да го колонизира. Китайци се заселват там още през 17-ти век, но малко след тях идват европейците и кръщават острова Формоза (Красив на португалски) - Тайван наистина има великолепна природа. Голямата "тайна" е, че почти всичко в началото на 20-то век в Тайван е създадено от Япония до ВСВ - инфраструктура, икононмика, образование, национална култура и т.н. и т.н. Старите тайванци и до днес говорят японски. Китайците в Тайван са малко, но след ВСВ островът е предаден на Китай. Голям брой китайци, главно привърженици на Чан Кай Ши, отиват там, след като комунистите в Китай побеждават в гражданската война. Така на практика островът се "китаизира" окончателно. Остатъкът от японската култура, както и обвързаността му със САЩ след ВСВ, традиционното китайско трудолюбие и някои политически фактори водят до бурното следвоенно развитие на Тайван, правейки го третият азиатски тигър на 20-ти век, след Япония и Южна Корея. По едно време мисля Тайван беше един от най-големите производители на електроника, а си и остава такъв и до днес. Обаче, с големият възход на Китай, евтината работна ръка и бизнес-климата, много производства се изнасят в Китай и много тайванци заминават за Китай. По-долу: 1/ Кореняк тайванец (интересно, че ръцете му имат известно окосмяване) 2/ Президентският дворец и центъра на Тайпе. 3/ "В Тайпе, на гарата" 4/ и 5/ тайванци бачкат; 6/ и сл. - пейзажи от Тайван. http://www.alido.com.tw/en/OurServices-1.php?id=42 Официалното име на Тайван е Република Китай - Republic of China, 中華民國 (произнася се Zhōnghuá Mínguó - както и да звучи това). Езикът е китайски мандарински, но някои хора особено образованите възрастни говорят и японски. Образованието, инфраструктурата, културата и доходите са завидни, но в политическо отношение Тайван е много странен субект. Заради безапелационната позиция на Китай, който го смята за част от своята територия и провежда половината от военните си учения, все едно го превзема, повечето страни не са признали Тайван. Тези страни подържат дипломатически отношения с Тайван: Belize (1989) Burkina Faso (1994) Dominican Republic (1957) El Salvador (1961) Gambia (1995) Guatemala (1960) Haiti (1956) Honduras (1965) Kiribati (2003) Marshall Islands (1998) Nauru (1980–2002, 2005) Nicaragua (1990) Palau (1999) Panama (1954) Paraguay (1957) Saint Kitts and Nevis (1983) Saint Lucia (1984–1997, 2007) Saint Vincent and the Grenadines (1981) São Tomé and Príncipe (1997) Solomon Islands (1983) Swaziland (1968) Tuvalu (1979) Vatican City (The Holy See) (1942)

Роман е шестата колона на римляните! Ще видите вие!

Ми те ако не бяха, нямаше да го говорят тоя език Както се казваше във филма "Гепи" - "Нали вие сте ги измислили тоя език"

http://bg.wikipedia.org/wiki/Устойчиво_развитие Това ли? Няма начин. Поредната утопия, зад която се крият може би опити за контрол, както винаги...

Дали расте?