КГ125

Нито пазара се изчерпва с няколкото психари, които купуват като изоглавени, нито пък комунизмът осигурява достатъчно блага! Ако второто беше вярно, нямаше да има хора по улиците през 56-та, 68-ма, 80-та, 89-та, че и после. Ударили сте го на яка лява пропаганда "какво става тука бе много се пие червено вино какво е това бе".

Е та да де. Само че ако си централно правителство в страна като България, където чиновниците и особено кметовете за свързани с мафията по правило или са потенциално корумпирани, единствения начин да се раздвижи икономиката е тежестите върху нея да са малки.

Само че във всички тези страни има силна държавност. Тя позволява ефективното управление и адекватните разходи на тия същите данъци. У нас няма, обратното е. Повече данъци ще значи само едно - да хрантутим мафията. За втория абзац - еми да, но то едното не пречи на другото. Няма цял народ да се ангажира в строителството на магистрали, но колкото може повече хора би могло.

А, защо. Делата говорят и изворите също. Императорската амбиция например.

Много благодаря за данните Трябва да се опитаме да намерим за Китай и Виетнам, те са водещи с прогресиращо развитие днес Интересно нещо показва структурата на наличните данни - в страни, в които наблюдаваме несъмнен икономически възход (не най-голямото богатство в света, а възход, прогрес) делът на заетите в промишленост и селско стопанство е или сравнително голям и бавно намаляващ, или дори расте!! в Турция. Така си и мислех Тъй като "класическото" производство е "заето", спасението е в търсене на нови ниши. Това хич не е лесно, за това ви трябват годни производители. Такива има при мащабна реформа, и то истинска - с ефективно и силно намаляне на държавната намеса, минимална данъчна тежест, и, което е много важно - тенденциозна законодателна, изпълнителна и съдебна политика в полза на гражданина и фирмите, особено на малките такива и в ущърб на държавата и на големите субекти (sic! точно това). Следващото обаче е да се ангажират хората в големи проекти, които ще им носят доходи. И то така, че тези доходи да се "разпръскват" между максимален брой хора, а не просто да се връчат на няколко приближени или неприближени фирми. Страни като България например, може да бъдат сериозно ангажирани в нещо много просто- градовете са в ужасни състояние, може да се правят големи благоустройствени проекти - паркове, градини, почистване, тротоари, улици.. само това колко пари може да превърти. Другото е евентуалното превъоръжаване на армията, нови ж.п. структури (от това само какъв огромен проект може да излезе!). Другото е някакъв траен, стратегически ангажимент .

Във всеки случай е обяснимо с оглед личността на Симеон.

Хм, да. Тогава остава просто мегаломанията на Симеон - неговата столица започва от него. Впрочем защо Преслав? Може би там са били "неговите" места?

пп за да сме наясно с някои неща, ще помоля авторът на темата или друг да даде данни за структурата на тази заетост в Китай, Виетнам, Турция и Чили (нямам кога и не знам как да ги търся), ако може

Много точен подход на статията! Факт е, че производството благодарение на технологичния бум, се развива в посока концентрация на производителните сили, което е в голяма степен опасно! Това, че относителният дял на заетите в производството хора трайно намалява ще означава няколко неща: - увеличаване на услугите (и увеличаване на "балоните", защото услугите могат да генерират добавна или принадена или както там ще се нарече стойност само ако отнякъде тя идва при платците на тези услуги). - при криза обаче услугите заминават на кино (ето вчера научих за фалита на един добър, но скъп ресторант и не е само той - сума ти магазини и свързани с по-масовия лукс бизнеси намаляха), т.е. в такава структура на заетостта имаме потенциална опасност от един икономически маховик в посока задълбочаване на кризата, от дисбаланс, който при първоначален кризисен импулс лесно може да засили нещата в дадената посока. Ако няма постъпления при потребителите на услиуги, няма да има и работа при предложителите им, следователно, предвид големия относителен дял на услугите имаме опасност от бърз срив. Има и друг ефект обаче технологизацията на икономиката - тя води до концентрация на собствеността или до картелизация на сектори и мисля, че точно това наблюдаваме. Кой днес например прави самолети? На пръстите на едната ръка се броят държавите, в които може да се произведе самолет. Сложността на технологиите прави началото на бизнесите трудно, а оттук - конкуренцията - по-сложна, в резултат на което имаме относително падане на качеството в някои важни сфери и то целенасочесно, с оглед повишаване на оборота (т.е. да ви работи пералнята 5 г. и да трябва да я сменяте; а може да работи 20 и да я смените само ако видите по-добро и по-лесно работещо нещо). Имаме поради същата причина и относително високо ниво на цените (чух, че производителите на мобилни телефони печелели по 300% от апарат...), което не пада. При това положение, все повече пари ще отиват във все по-малко ръце и това е огромна латентна опаснот за демокрацията в напредналите общества. Изходите са в нови хоризонти, които да ангажират хората. Оптимистичният вариант е избухването на културата, т.е. на хората, ангажирани в културната комуникация в едно общество, в обмена на културна информация, в търсенето и предлагането й. Тук голяма пречка биха били опитите за узурпиране на интелектуалната собственост, чрез АКТА и пр. рекети, а голям плюс - интернета и свободния информационен обмен и проджабата на творческите продукти. В плюс би било и създаването на позитивна атмосфера в обществото, така, че то по силата на инерцията на културните импулси да генерира позитивна и градивна, а не деградационна култура. Голямата пречка е обраотния процес - генерирането на негативна ценностна система (социален песизмизъм, криминогенност, деструктивност, пропагандиране на сексуални или социални отклонения, привилигироване на маргиналните общности за сметка на трудещия се и т.н., продуцирането на пошла култура), което пак по силата на инерционните културни процеси може да доведе до относително трайно лумпенизиране на големи кръгове от обществото или дори на доминантното мнозинство и така - до трайна деградация или дори гибел на съответната общност. Това е песимистичният вариант. Ако обаче към горното се добави нов фактор (а с динамиката на историческия ход той е неизбежен), тогава промяната може да е още по-голяма и да се превърне в нещо много ново и много добро. Засега условно бих го нарекъл "нов хоризонт". после ще продължа

Хората са се справили блестящо, катастрофирали са по учебник - без жертви, с насочване на самолета на безопасно място, със своевременно катапултиране. За мене летците трябва да се наградят за бързи и адекватни действия! Самолетът е запазен достатъчно, ще се установи от какво е, по всяка вероятност е техническа неизправност, свързана навярно с остаряването на самолета. Време е за смяна на техниката. По европрограмите няма ли някоя за военна помощ??

Възможно е това да е станало от чисто новаторски импулс - както в Казахстан и в Бразилия си преместиха столиците. Има смисъл и в идеята, че в Плиска населението може би е било свързано със старата вече отречена култура. Построяването на базиликата не го изключва - то е държавна работа, ама народа може и да има други настроения - и има, видно от хода на политическите сблъсъци преди Симеон.

Кой знае колко български текстове си стоят някъде в Русия....

Може ли нагледени материали и съответно продължение?

А, това е доста важен въпрос.

"Рим, Пекин и Токио" !!!

Такива не се прескачаха под път и над път - ако чака 15 г. за нещо, за колко ще го продаде, като пак няма право да има? А и по едно време свободната продажба на коли беше забранена.

Забележете, най-малка носталгия имат в страните, където бързо и ефикасно проведоха реформи.

Бъркаш - възможностите са били точно към края на 19-ти век - българите набират все повече сила, империята се клати все повече.

Знаех си! Рим идва, пак съмва!

Точно!!!!! Въртяха ми се такива, чисто лаически, разбира се, догадки за неспособност за противопоставяне на по-адаптивните. Какви ли хора са били това? Погребвали са си мъртвите с цветя, а са били неадаптивни, свръхконсервативни и донякъде "загубени", може би?

Но го нямаше много такива желаещи, а по едно време ограничиха и продажбите. И наистина, за колко можеш да продадеш нещо, което ще купиш пак чак след 15 години или никога? В 20-ти век, втората половина. Да караш хората. Да чакат 15 г. За лека кола!!! Само затова трябва да има втори Нюрнберг.

Вие така и Империята ще върнете, ей! Клуб, клуб, пък то - легион!

През ПСВ е късно - тогава вече империята е в пълен ход към превръщането си във национална държава, високоефективна и доста брутална. Щеше да има бясно клане, особено ако Турция беше застанала на страната на победителите...

Защо е избран такъв термин? Много е неблагозвучно - "електронен семинар" е достатъчно добро.

Вярно е, че тогава се навъдиха много кредитни милионери.