Собствеността е преди всичко културно-историческа категория, социалнопсихологическа категория. Културата на собственика е и култура на гражданина. Културната на гражданина е културата на отговорния човек, който следователно става и политически гражданин. Общности, които нямат изградена собственическа култура, не могат да бъдат заставени да я изградят като им се даде наготово резултатът на тази култура. Тя е плод на историческо разивтие и връзката собственост - ниска криминална престъпност не може да се поведе от собствеността, тя е корелативна. Ако дадете на някого собственост, вие му давате шанс. В огромен брой от случаите обаче той го пропилява по културни съображения (хората на които не има върви поради нещастно стечение на обстоятелствата са статистически малко, както и тези, които са с късмет).
Бомбата е била заложена с тази социалистическа идея още в началото. Западът през Студената война напредваше страшно, и в този напредък на реалната икономика вирееха всякакви кредитни схеми. Но светът от началото на 21 век вече не е същия, по ред причини, които ще се радвам да разгледаме. Икономиката не върви така бързо, собствеността е концентрирана почти до предела на допустимото за едно свободно общество (може и силно да се изказвам, ама...), автоматизацията колкото помага, толкова и държи много хора настрани от приходите от един по-класически стопански процес, който имахме след ВСВ и доходи няма, като няма доходи, няма и връщане на кредитите и целият синджир рухва, защото свършва свирката на фокусника, който го държи изправен.